29.05.2014 г.

ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА


С течение на времето езикът на всеки народ се променя. Това се дължи не само на естествено развитие, но и на чуждо влияние. В миналото народите са били сравнително изолирани, но дори и тогава различните етноси са се смесвали и по този начин са се внасяли нови елементи в речта. С приемането на нова религия се е обогатявало не само словесното богатство, но даже и именната система.

Благодарение на християнството в езика ни са проникнали думи като олтар, църква, амвон, нимб, икона, параклис, дякон, а също така и лични имена – Мария, Елисавета,
Магда, Ева, Сара, Христо, Захари, Самуил. Първоначално те са звучали странно за дедите ни, но в последствие са били приети като свои.

През XIX и XX век дедите ни започват да пътуват интензивно из Западна Европа и се докосват до нейната култура. Това довежда в земите ни имена като Ален, Беатриса, Бона, Жана, Жорж, Изабела. От друга страна, благодарение на Руско-Турската Освободителна Война, а и на други фактори, в България се налагат имена като Варя, Вячеслав, Юрий и др.

В продължение на повече от две хилядолетия чуждите влияния са изтласкали значителна част от нашите изконни имена. Получил се е даже един парадокс – ние приемаме за свои  имена Апостол, Петър, Георги, Симеон, но изконно българските Лепота, Тихота, Звиница, Страхота, Негуш, Ройло и др. ни звучат странно.

Защо да се чудим тогава, че още по-старите тракийски имена ни изглеждат непонятни. За доста от нас антропонимите Атес, Козис, Заикус, Витюс, Рабокент, Реметалк притежават небългарско звучене. Трябва обаче да се има и предвид това, че имената на предците ни са записани от гърци и римляни. Тези хора говорят съвсем различни езици, не познават някои наши звукове и не могат да ги представят със свои букви.

Съществува и друга причина днес древните тракийски имена да ни изглеждат странни. Във всяка епоха хората ценят различни неща. В далечното минало животните биват  считани за богатство и благословия. Благодарението на месото, млякото, сиренето, изварата и др. дедите ни са имали възможност да се хранят добре. От кожите и вълната са правени дрехи, обувки и т.н. Поради тази причина, често на децата са се давали имена на домашни животни. Като пример могат да се посочат Ава-овца, Козис-коза, Зайкус-заек. Явно в този случай се изразява желание децата да израстнат здрави и да имат многобройно потомство, тъй както са плодовити овцата, козата и заека.

Дедите ни, познати на римляни и гърци като траки, са назовавали често своите деца и с имена на богове като Дионис, Атис, Ма (богинята-майка). С приемането на християнството обаче подобни антропоними започват за излизат от употреба. Важна роля за този процес играе най-вече чуждото духовество, което фанатично се опитва да изтрие всячески народната памет. Етикетът еретик е бил лепван на всеки, който се е придържал към старите ритуали и традиции. 

Така, малко по малко са се изгубили значително количество древни антропоними от теофорен характер. Малкото, които са останали са Сава, Баго, Венда, Ярей, Балей, Държил, Деньо, Бистрьо, Златан, Млад, Витьо, Сура, Магут, Тоте, Котю

Те произлизат от тракийските имена на богове Савадий, Багайос,  Вендис, Арей, Балей, Дарзала, Ден, Бистирас, Залден, Млад, Витю, Сура, Магутис, Тотис, Котюс.

На тези важни факти не е обърнато нужното внимание от страна на нашите историци и траколози. Следвайки наложените от чужденци догми някои от учените ни проповядваха, че народът на Орфей е изчезнал в небитието, а ние българите сме смесица от късни нашественици. Това разбира се не отговаря на истината. Изконните български имена са доказателство за нашите древни балкански корени.

Баган, Баге, Баго, Багал, Богой, Богьо, Богин, Богич, Бого, Богоя, Богуш, Богин и много други не са нищо друго освен варианти на древните тракийски Багайос, Багун. Последното е документирано преди около 2700 години. 

Това прави Багун едно от най-древните регистрирани имена на европеец. Рекордът принадлежи на името Арей, то е по-стара разновидност на българското ЯрейАрей е документирано още през XVIII век преди Христа със знаци от Линеар А върху златен пръстен предназначен за погребален ритуал, подобно на пръстена от Езерово.

Българските имена Багра, Багрена, Багрина, Багре, Багрил, Багрен, Багрин, Багро, Багрьо, Багрян, Багряна и т.н. също не са се появили в земите ни едва след 681 година. Багра е тракийска дума, която срещаме в топонимите Багра, Оло Багра.

Балай, Балаш, Балей, Балея, Балаша и др. съдържащи елемента бал-бял се смайващо древни. Те са сродни на тракийското божествено име Балей, в чиято основа е думата бал-бял, светъл, сияещ.

Възможно е българските Бален, Балена, Баленка, Балин, Балинка, Балинко да са също производни на тракийското божествено име Балей, но не е изключено да идват и от древната тракийска титла бален-господар, владетел, повелител.

Сродни на Балай, Балаш и др. са Бела, Белай, Белайка, Белайко, Белан, Белас, Беласа, Белаша, Белая, Белеш. В тях е скрит екавия вариант на прилагателното бял, а именно бел. Срещаме го в тракийските топоними Бела, Бела Стура и др.

От особен интерес са имена с частица борБорис, Борил, Боримир, Бориско. В миналото бе внушавано, че Борис е тюркско име. Не ни бе казано, че Барис, Бориско, Бурил са тракийски лични имена. Не ни бе обяснено и това, че огромен брой тракийски антропоними съдържат частицата бор. Логическо и добре издържано обяснение на тракийската дума бор даде в своя работа проф. Асен Чилингиров, показвайки връзката й с борба, боря се.

Проф. Чилигиров обясни, че Далебор означава борещ се надалече, и има същата семантика както Телемах. Сродни на Далебор са българските Болебор, Вишебор, Властибор, Войбор, Всебор, Градобор, Домабор, Желибор, Лютобор, Радобор, Ратбор, Ратибор, Собебор, Чедобор.

Чедобор също е доста интересно поради елемента чедо-дете, син, потомък. Този елемент идва от старобългарската дума чендо- дете, син, потомък, а тя пък притежава по-стар вариант кенто, кендо. Той се среща в тракийски лични имена като Витюкент, Авлукент, Ептакент. Понеже повечето тракийски имена от този тип са теофорни, те са изчезнали под натиска на чуждото духовенство.

Българските имена Бебер, Бебре, Бебро, Бебрьо, Бебрю са почти забравени, което е жалко понеже в тях е скрито тракийското племенно име бебрики, а и това на цар Бебрик известен като опитен боец предизвикващ всеки чужденец стъпил в земята му да премери сили с него.

В имена като Бере, Беро, Беривой, Берил, Берилка, Берич, Бериша и др. срещаме основа бер-бера, събирам, избирам. Тя се среща в тракийското лично име Берисад, документирано от гърците като Перисад. Царe с такова име са властвали в земите определени като Стара Велика България от V век преди Христа до II след Христа.

Важни български имена са Бота,  Боган, Боте, Боти, Ботко, Бото, Ботой, Ботойка, Ботю, Ботьо. Те съоствестват на тракийското име Бото/Ботийо което е регистрирано в микенски документи от второто хилядолетие преди Христа

Как ли бихме реагирали в миналото, ако знаехме, че фамилното име Ботев/Ботийов, което е носено от един от най-достойните синове на България Христо Ботийов, е на повече от 3400 години!

Не толкова древни, но все пак от тракийски произход са имената ни Бързе, Бръзко, Бързьо, Бръзьо. Те идват от записаното по време на Античността име Брузис.

Интересни имена са Велко, Велико, Вели, Велин, Велуш, Веле, Вельо, Велюх. Те произлизат от стблг. велий-голям, велик, силен. Преди повече от 30 години Кирил Влахов спомена древното тракийско име Великус и го свърза с българското Велико, но за това си действие бе злобно нападнат от хората поддържащи установените догми.  

Венда, Вендо, Венана, Вена, Венец, Вендю, Вендьо, Венец и много други идват от стблг. вензати-свързвам. Тези имена са производни на тракийските Вендис, Вензис, Венди-дора и т.н. Вендис е тракийската богиня на брака и семейството, не случайно тя носи епитета зюгия, т.е. свързващата, обвързващата. Дори и гърците приемат нейния култ в древността.

Българското име Войн е носено от сина на княз Омуртаг. То притежава доста варианти – Воил, Воинко, Воисил, Войне, Вонег, Войно и много други. Те са споменати в честотно-тълковните речници, но пък там не е казано, че Войнес е тракийско лично име регистрирано още преди около 2700 години на надпис G-286.


 http://4.bp.blogspot.com/-STBnzGwxqHI/U0EkMHayxKI/AAAAAAAAB-s/Yx4hH4RQYnY/s1600/phrygia+inscriptions3.png

Още по-стар е произхода на Видул, Витол и други с основа вид, вит. Най-старият им вариант се среща по микенски документи на около 3400 години (плочица 770 Xe 45 по Еванс). За Витю бе споменато по-горе, че е вдъхновено от тракийското божествено име Витю.

Гойо, Гоимир, Гойчо, Гойка, Гойко Гоимер, Гоислав идват от гоя-отглеждам, храня. Същата частица намираме в тракийското царско име Гоакс, а и Гоко, Гоа-зейра.

В България се срещат Гордей, Гордин, Гордита, Гордян, Гордомил, Всегорд, Собегорд. Те отговарят на тракийското царско име Гордий – легендарния владетел на фригите познат от историята за Гордиевия възел.

Типично български, но обречени на изоставяне са нашите Гост, Гостах, Госташ, Гостей, Гостен, Гостеш, Гостил, Гостин, Гостич и др. Те са сродни на документираното в земите на Стара Велика България тракийско име Гастей и регистрираното преди около 2700 години във Фригия Сур-гаст.

Почти забравени са Дедо, Дедой, Дедьо, Дедослав, а те са развитата форма на тракийските Дада, Дадас, Дадес, Дедиос, Дедис, Дедо. Това са пожелателни имена, с тях е изразено пожелание за дълголетие.

Дейко, Дейло, Дейо, Дейчо, Дейка, Дейна са все още в употреба. Те са сродни на тракийското Дайкос, чийто най-древен вариант срещаме под формата Дайко на микенски документ от второто хилядолетие преди Христа (1421 Xa 164 по Еванс).

Особеното българско име Жито се среща на старобългарските инвентарни надписи като Zitko, а в още по-старите епиграфски паметници то е записано под формата ΣιταςВ Британия е запазен погребален паметник на тракиец с име Руфус Сита.


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg/220px-Rufus_Sita_Tombstone.jpg

Българските имена Злат, Злате, Злати, Златил, Златин, Златко, Златой и др. идват от стблг. златъ-златен. Същият елемент присъства в тракийските топоними Залтус, Залто-пюргос, а и личното име Золтес, то е принадлежало на цар на гетите.

Хубави български имена са Крас, Краси, Красан, Красен, Красьо, Красимир и т.н. Те съоствестват на тракийските Карсис, Карсимар.

Съвременните Лала, Лале, Лалко, Лалка, Лалеш, Лалин, Лало, Лалчо, Лалуш, Лалуша, Лальо не идват от дивата пустош на Памир, или Алтай, а са новия вариант на тракийските Лала, Лалес, Лалос.

Марин, Маро, Марина, Маринко са също с древен балкански произход. Сродни са на тракийските Марис, Марус, Марисия, Марон. Последното е споменато от Омир и е свързано с действия от XIII век преди Христа.

Мане, Мано, Манил, Маниш, Манка, Манко съотвестват на тракийските Манес, Манис, Маниус, Маня.

Нана, Нане, Нанич, Нанис, Нануш, Нануша, Нено, Ненка, Ненко, Неню и др. също не са чужди за Балканите. В древността те са регистрирани в нашите земи като Нана, Нано, Нанос, Ненисос.

В българските Перо, Пера, Перимир, Перко намираме тракийското божествено име Перкон- господарят на гръмотевицата. Перке е и едно от древните имена на Тракия според Стефан Византийски.



Рода, Роде, Родо, Родан, Родин, Родислав, Родос, Родо, Родьо, Родю идват от стблг. родъ-род, семейство. Съотвестващото тракийско лично име е Родос.

Българските Рума, Румена, Румо, Румян, Румен се обясняват с прилагателното румен-червеникав. Сродно на тях е тракийското Румисукис, а и регистрираното преди около 3400 години на микенски документи Румано (1438 a74 по Еванс).

Сава, Саве, Савил, Савин, Савка, Савчо са вдъхновени от тракийското божествено име Савадий, чиято етимология Вл.Георгиев извежда от стблг. свободъ-свободен.

Списъкът с българските имена от тракийски произход може да се продължи значително, но и от изнесените тук става ясно къде трябва да се търсят корените на народа ни. Друго потвърждение идва от антропологическото изследване на д-р Методи Попов показващо не само, че сме европейци, но и, че повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. хора населяващи Балканите от незапомнени времена.

Въпреки, че това широкомащабно изследване е публикувано от БАН през 50-те години на ХХ век, повечето от историците ни не са пожелали да го използват с своите проучвания. Същите учени не желаят да използват и летописите, в които дедите ни са наречени мизи и пеони. Отречени и даже забранени бяха работи на изследователи, според които ние българите сме местен народ, който в древността е познат на римляни и гърци под името траки.

Важните доказателства за нашия древен произход бяха заменени с нескопосани лъжи, които обаче бяха повтаряни упорито, така упорито, че дори и интелигентни хора попаднаха в техен плен. Сякаш, за да се циментира положението на траките бе създаден имиджа на невъздържани, кръвожадни хора с ниска култура.

Днес знаем, че това не е така. Днес знаем, че дедите ни са създали първата писменост на Европа, издигнали са най-старите градове на нашия континент, изпреварили са останалите европейци с хилядолетия по отношение на знанията за обработка на метали, а също земеделие и скотовъдство.

Не войнолюбиви варвари, а създатели на култура са били нашите деди. Как иначе гърци и римляни щяха да вземат от дедите ни боговете Арес, Атис, Бендида, Дионис, Зевс, Деметра, Кибела. Само високата култура на предците ни е накарала келтите да се преклонят пред тях и да основат своята религия върху принципите на тракиеца Залмоксис.

Тези истини бяха укривани дълго време. На нас бе внушавано, че не сме способни да се управляваме сами и са ни нужни чужденци, които да решават съдбата ни. Това доведе до национални катастрофи. Последствията ги чувстваме и днес, ще ги чувстваме още дълго време. Точно за това е необходимо да се сложи край на нихилизма. Трябва да се отърсим от дрипавата дреха наметната ни от други хора и да заживеем както подобава – като горди, силни и осъзнати индивиди.


Без гордост и самочувствие всеки народ е обречен на смърт и забвение. Без вяра в себе си не можем да бъдем друго освен слуги на шепа безскуполни хитреци. Без любов към ближния никога няма да можем да се обединим и станем силни както дедите ни в миналото. Ето това е пътят според мен – гордост, вяра, дойстойнство, сила, любов. Ако изпълним гърдите си с тях даже и съдбата ще реши да ни помогне.


 Използвана литература:

1.Brixhe, C. – M. Lejeune. 1984. Corpus des inscriptions paléo-phrygiennes, Paris;
2.Roller, L. 1987. Gordion Special Studies, Volume I: Nonverbal Graffiti, Dipinti, and Stamps, Philadelphia;
3.Roller, L. 1989. "The Art of Writing at Gordion," Expedition 31.1, pp. 54-61;
4.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;
5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
6.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;
7.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
8.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005; 

27.05.2014 г.

НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ФРИГИТЕ – НАЙ-ДРЕВНИЯ НАРОД


През първото хилядолетие преди Христа в Мала Азия процъфтяват няколко държави. Най-богатата и най-впечатляващата е Фригия. Там са издигнати внушителни монументи, чието величие ще бъде наподобено от гърци и римляни едва след векове. Просперитета на тракийското царство е толкова голям, че възниква легендата за Мидас.
Вярвало се е, че всичко, до което се докоснел този човек се превръщало в злато.




                                          фригийски стенопис
http://historum.com/members/midas-albums-+phrygians-picture3217-phrygian-women.jpg


възстановка на фригийска мебел
http://www.conservators-converse.org/wp-content/uploads/2013/06/Studio-1.jpg

http://www.conservators-converse.org/2013/06/41st-annual-meeting-wooden-artifacts-session-may-31st-the-gordion-table-circa-2011-by-rick-parker/


http://media-cache-ec0.pinimg.com/736x/b8/16/6a/b8166a64bd9c38613fc3fa5947f4ae32.jpg

Херодот разказва как дори египтяните вярвали, че фригите са най-древния народ- Her. 2.2. За това свидетелства и обстоятелството, че тези наши предци са колонизирали доста територии. Най-старата им родина са Балканите, а най-старото име на този древена тракийски народ е бриги- Her. 7.73. Бащата на историята описва фригийската миграция в Мала Азия, това правят също Плиний - Plin. V.xl-145, а и Страбон, който също вижда в малоазийските фриги преселници от Тракия –Strab. 12.8.3.

http://www.transanatolie.com/english/Turkey/Anatolia/Phrygians/phrygi6.jpg



За една друга слабо известна фриигйска миграция споменава Павзаний в Описание на Гърция. Старият автор твърди, че фригите от териториите край река Скамандър в Троада са се заселили на остров Сицилия - Paus. 5.25.6. Отново Павзаний споделя за фриги обитаващи територията на Гърция – Paus.10.32-3. Страбон отива по-далеч обяснявайки, че едно значителна територия - полуостров Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който се установява там заедно със своите сънародници -Strabo 7.7.1.

Сведението на Страбон обяснява защо Софокъл употребява израза – Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя баща, древният Пелопс е варварин фригиец– Д.Попов, Гръцките интелектуалци с.286. В средата на първо хилядолетие преди Христа се е знаело много добре кой е основал микенската цивилизация на Пелопонес. Това не са били гърци, а траки дошли от север. Атрей, бащата на Агамемнон и Менелай носи име подобно на благородникя Отрей, определен от Омир като предводител на фриги - Hom. Il. 3.186.

                               http://mw2.google.com/mw-panoramio/photos/medium/37552096.jpg
                                                     фригийски храм изсечен в скала


Не случайно микенските благороднически титли ванакател и лавагет се срещат при фригите в почти непроменена форма. На надпис М01 цар Мидас е наречен ванакт и лавагет. Bанакт се среща и на друго място – М 04, втори ред. Друга фригийска титла е бален, тя идва от фригийската дума балайос-голям, силен и показва връзка със санскр. bala, balam- сила. Добро съотвествие е стблг. болий-по-голям, а и титлата ни боил. Тя не е тюркска, или иранска, а тракийска про произход.

Успехът и благоденствието на фригите не могат да се оспорят. Те създават богата държава, в която издигат много градове. Някои от тях са Аизани, Акмония, Багис, Багрум, Балгатия, Батенос, Брия, Брузос, Буренос, Гордион, Дабени, Дресия, Кади, Камени, Коне, Кони, Корпени, Морене, Сала, Сбуреа, Солотеис, Тамасис, Тило, Холми – Barrington Athlas of Greek and Roman World – c. 958-972.


Съвсем естествено, че богати и високо развити хора имат нужда от азбука.В миналото се смяташе, че фригите са получили писменост от гърците, но това твърдение е лишено от всякаква логика. През IX-VIII век преди Христа гърците се намират в така наречените Тъмни Векове. Фригите от своя страна са на върха на благосъстоянието си – извънредно богати са, умеят да издигат монументални стради и паметници, майстори са на мозайката, на изкусно украсените им мебели могат да завиждат даже египтяните.







Плиний предава вярването, че фригите са първите, които са впрегнали заедно два коня в колесница – така наречената бига – Plin. VII.lvi-202. На цар Мидас се приписва изобретяването на вид флейта –Plin.-VII.lvi-204. Фригийските култове към Атис и Кибела преминават не само сред гърците, но се срещат също и при римляните. Всичко това говори за сила, престиж и влияние – отличителни белези на народите с богата култура.

Първият митичен цар на фригите е Мидас, който е считан за син на великата богиня-майка Ида. На този владетел се приписва засаждането на градината с най-благоухайните рози в света. В нея се залутва следващият Дионис сатир Силен. Слугите на царя намират сатира и го отвеждат при Мидас, който по-късно го отпраща при бога на виното и екстаза. Желаещ да се отблагодари, Дионис обещава на фригийския благородник, че ще изпълни най-голямото му желание. Фригийският цар поисква за има силата всичко, до което се докосне да се превърне на злато. Така и става, но се оказва, че вместо дарба Мидас е получил проклятие защото не само камъните, които той докосва се превръщат в сияещо злато, но също и водата и храната. Умирайки от жажда и глад Мидас се моли на Дионис да го избави. Богът на виното се смилява и съветва фригийския благородник да отиде до изворите на река Пактол и да се измие там. След като прави това Мидас е избавен, а сред пясъка на Пактол хората започват да намират злато.

                           http://www.livius.org/site/assets/files/1620/gordium_phrygian_inscr_2_midas.jpg
                                                             фригийски надпис с името на Мидас

Това предание е едно отражение на невероятното богатство на фригите. По някакъв начин стоящите на по-ниско ниво на развитие гърци е трябвало да си обяснят благосъстоянието на своите източни съседи…и създават легенда. Истината обаче е съвсем различна. Още в дълбока древност фригите добиват сила и престиж. Съпругата на троянският цар Приам е  Хекуба. Тя е дъщеря на фригийския цар Димаc и сестра на Азий – Hom.Il. XVI-716-719. Траките са владели до съвършенство не само строителството и занаятите, но също и търговията.

Не трябва да забравяме и това, че фригите са господари на протоците около четвърт век. Техните роднини мейони, европейски траки и др. държат протоците над двеста и петдесет години – Diod.Sic. VII, fr.11. Това спомага за развитието на търговията, а и за натрупване на богаство, което след време става повод за завист и възхищение.  За да укрепят своят престиж, фригийските владетели извършват дарения в храмове намиращи се в чужди земи. Легендарният с богатството си фригийски цар Мидас, син на Гордий изпраща дарове на светилището в Делфи- Her. 1.14. 

Друг известен митичен цар на фригите е Гордий. Той се ражда в бедно селско семейство, а не в средите на богати хора. Един ден орел каца на каруцата му и остава там без да се бои от нищо. Учуден Гордий решава да отиде до проницалището в Телмисос и да се допита до оракула. Преди да влезе в града обаче той е посрещнат от млада жрица, която виждайки орела съвества Гордий да направи жетвоприношение на Зевс Царят. Жрицата изразява желание да отиде с Гордий до храма и да му покаже как точно да извърши ритуала. Фригиецът не само се съгласява, но очарован от красотата й, той и предлага да се ожени за нея...По същото време царят на Фригия е пистигнат от неочаквана смърт, след която оракула изрича думите – Фриги, новият ви цар идва, каращ волска кола, на която е кацнал орел

Не след дълго Гордий и младата жреца пристигат в Телмисос. Виждай него и орела на каруцата му, хората го избират за свой владетел. От благодарност Гордий постовя волската си кола в храма на Зевс, като я връзва по особен начин. Тогава оракълът пророкува, че този, който успее да развърже този възел ще стане господар на Азия...След векове Александър Велки прави опит, но неуспял разсича възела с меча си- Graves, цитиращ Хигиний, Цицерон, Аелиан, Плутарх, Ариан, Юстин и Овидий -c.281-283.

http://www.cornucopia.net/library/issues/Phrygia_by_Fritz_von_der_Schulenburg_in_Cornucopia_49.png
                 фригийско скално светилище - така нареченият олтар на цар Мидас

Подобно на европейските траки, фригите също издигат могили над гробовете на своите царе. Могилата на Мидас има диаметър от триста метра, а е висока петдесет. Това я прави сериозен съперник на египетските пирамиди. Не трябва да забравяме, че с течение на времето пръстта се сляга, а и бива отмивана от дъждовете. През VIII век преди Христа могилата на Мидас е била доста по-висока и по-внушителна. Само за сравнение – ширината на Хеопсовата пирамида е двеста и тридесет метра, срещу тристата метра на погребаният паметник на великият тракийски цар.



http://m9.i.pbase.com/u48/faerie_39/upload/30542379.IMG_0094.jpg 


Интересна подробност е това, че фригите практикуват изкуствената черепна деформация...подобно на старите българи. Когато учените откриват скелета на Мидас, те установяват, че този главата на този човек с особена форма. Навярно изкуствената черепна деформация е считана за белег на принадлежност към благородническата прослойка.

Фригите почитат божествата Сабазий, Багайос, Кибела, Атис, Мас, Апелан. Сабазий, Сабадий е само едно от имената на Дионис със значение този, който освобожвава. Вл. Георгиев свързва името на това божество със стблг. свободъ-свободен.   Предложението на нашия езиковед е верно, Дионис е познат на римляните също като (Pater) Liber –освобождаващият.

За Багайос свидетелства Хезхий, който твърди, че това е фригийското название на богът (на светлината) Зевс. Багайос не е нищо друго освен древен вариант на българската дума бог. Нейното древно значение е светлина, ярък цвят, а сродни думи са багра, багря, багрило, божур. Багайос е и арийският Багаслънцето, което е де факто най-старото божество почитано от човечеството.

Кибела, или по-точно Кубела, Кюбела е име на богинята-майка. Тя е почитана от незапомнени времена както на Балканите, така и в новата родина на фригите – Мала Азия.

                   http://www.sacred-texts.com/cla/luc/tsg/img/fig08.jpg


Атис е спътник на богинята-майка. Неговото име е познато под вариантите Атюс, Атес, а значението е баща. На името на Атис съотвества ст.блг. отьцъбаща, имаща древна форма атькъ – Младенов...

За божеството Мас се знае малко, най-вероятно се касае за луната, чието алтернативно име е месец, месечина. Коренът в тези думи е мес, той е екав вариант на името на Мас. Екането и якането са типична особеност на българския език, която разбира се се среща и в езика на нашите деди траките.

Апелан е вариант на името на Аполон, който е познат сред старите народи на Европа и под имената Абелио, Белин, т.е. белият, светлият. Не случайно Аполон е известен като бог на светлината.

Благодарение на историческите извори, а и епиграфски паметници, езиковедите са открили значителен брой фригийски лични имена. В своя работа Аркрайт споменава следните Ацула, Бабес, Балион, Бата, Барис, Батак, Борас, Борискос, Ботий, Волас, Дада, Дарон, Котис, Манес, Мико, Нонос – Arkwrigh, Lycian and Phrygian… Фригийското име Бата показва връзка със старобългарското Батбаян, а пък Борас и Борискос напомнят за името на един от най-влиятелните ни владетели Борис I.

До краят на VIII век преди Христа Фригия е могъща държава. За упадъка на държавата на Мидас, вината е прехвърлена на тракийците трери, наричани още кимерийци. Нови изследвания обаче показват, че не кимерийците са виновни за крахът на фригийската държава. Асирийските и лидийските владетели са тези, които доста по-рано успяват да сломят силата на фригийското царство. Отслабени фригите са покорени лесно от персите, които ги заставят да дадат войници за похода срещу Гърция -Her. 7.73.

Автори като П.Каранис смятат, че този тракийски народ продължава да говори родният си език поне до IX век. “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“.



От средите на фригите произлизат няколко императора на Византия. Първият от тях -Михаил II, получава помощ от българският княз Омуртаг при обсадата на Констатнинопол през 823 година. Теофил - синът на фригиеца Михаил II става способен владетел подобно на баща си. Последвалият Теофил Михаил III е известен с това, че по негово време Кирил и Методий създават и разпространяват славянската писменост. 

Поне за мен това не е случайност. Напълно логично е, че осъзнавайки родствената си връзка с населението на България, фригиецът Михаил III подтиква Кирил и Методий да разпространят устроената от тях азбука и по-този начин да засилят българската народност. 

Самият Солун - родното място на светите братя е и старата земя на фригите, наречени още бриги. Дали и това ще е случайност? Аз лично не вярвам в случайности. 

Славата на нашите предци тънеше дълго време под завесата на лъжите изтъкана от враговете ни. Идват обаче други времена, истината си пробива все по-упорито път и скоро ще стане известна на всички. Цял свят ще знае, че не някой друг, а нашите деди положиха основите на европейската цивилизация и измъкнаха множество европейски народи от мрака. Отново българите ще могат да вдигнат чело и да изпълнят сърцето си с гордост.


25.05.2014 г.

ТРАКИЙСКИЯТ ЦАР СИТАЛК И НЕГОВАТА ПОЛИТИКА


Всички ние сме свидетели, че до неотдавна траките бяха считани за войнолюбиви варвари нямащи писменост и непознаващи високата култура. Оказа се обаче, че този облик на дедите ни изобщо не отговаря на истината. Безпристрастни изследвания показаха, че най-старите жители на земите ни са създатели на първата писменост, а също и, че са били духовни водачи и учители на гърците.



Златните съкровища от Варна, Дъбене, Вълчитрън, Панагюрище и др. са ясна индикация, че траките са били майстори на металообработката дълги векове преди южните ни съседи да добият подобни умения. Намирането на най-древният европейски град в земите на България бе поредното солидно доказателство за неоспоримото превъзходство на нашите предци [1]. Да, те са били действително безпощадни в битките, не случайно са нареченеи богове на войната [2] стр.24-25, но при възможност са избягвали кръвопролития и са избирали мира. Политиката на цар Ситалк показва това изключително добре.








Ситалк е син на Терес – основателят на Одриската империя, която според Тукидид няма равна на себе си в Европа, що се касае до богатство и мощ [3] II-97. Нейните приходи от данъци са 800 таланта – около 20 800 килограма чисто сребро. В тази първа, крупна тракийска държавна организация влизат  пеони, агриани, гети, лаеи. Доста други племена (като диите ) са били независими, но са поддържали съюзнически отношения с владетелите на Тракийската империя [3] II-96.



Войската, с която Ситалк е разполага е огромна – 150 000 души, от които една трета са били конници [3] II-98. Тази внушителна армия е причина македонци, атиняни, спартанци и др. постоянно са се опитват да спечелят по един, или друг начин благоволението на тракийският владетел. Неговите симпатии са на страната на атиняните по поради факта, че в Атина е имало тракийско културно средище*, а и  презV-ти век преди Христа  все още е било известно, че атиняните са пеласги по произход [4] I-57, VII-95, VIII- 44 (т.е. тракийски роднини).





Може би това е карало елините** да се страхуват, че армията на цар Ситалк може да бъде използвана срещу тях. Той е бил силна личност, несъмнено е  притежавал изключителни качества. И приятели и врагове са били повлияни от необикновеното му излъчване. Древен летопис на Тит Ливий (коментиран от Н. Макиавели ) предава интересна случка... 

Група съзаклятници решили да убият Ситалк. Уточнили кога да извършат това и всички се събрали на уговореното място където бил пристигнал и тракийският цар. Въпреки, че били много, никой от тях не дръзнал да го нападне и след аудиенцията заговорниците започнали да се обвиняват един друг за това, макар никой от тях да не можел да обясни сам на себе си защо не е посегнал на Ситалк. Същата тази история се повторила неколкократно, но всеки път заговорниците се вцепенявали от страх и опитът им за убийство се провалял. Накрая всичко станало толкова явно, че те били заловени и разбира се наказани за престъпното си намерение.[4] стр.160.

Тракийският владетел е бил едър и силен, но не това е спряло убийците. Явно Ситалк е притежавал обаяние, а със спокойното си  поведение е влияел на събеседниците си. Тези негови качества му помагат да предотврати кръвопролитна,  братоубийствена война между траки и скити (431 година преди Христа). Херодот разказва за бунт на скитите срещу техният цар Скил и за избирането на нов владетел – Октамасад [5] IV-78-80. От страх за живота си Скил избягва в Тракия и това става причина  Октамасад да потегли на война срещу траките, които по това време са управлявани от Ситалк. Двете армии се срещат на брега на Дунава, но преди да се стигне до сблъсък тракийският цар праща послание на скитския владетел – “Защо да мерим сили в битка, в твоите вени тече моя кръв, ти си син на родната ми сестра (1). Нека аз ти доставя твоят брат бежанец, а ти ми дай моят (2), който отдавна вече се крие в държавата ти. По този начин никой от войниците ни няма да пострада ”...

Въпреки, че Октамасад желае да се докаже като могъщ владетел той се съгласява с условията на примирието и доставя братът на Ситалк. Тракийският цар също довежда Скил на уреченото място на размяна. Попаднал в ръцете на своя брат Октамасад Скил е обезглавен веднага, докато Ситалк отвежда брат си обратно на юг от Стара Планина [5]IV 80... Каква е съдбата на върнатия в Тракия благородник Херодот не разказва, но благодарение на Демостен ние знаем нещо важно и интересно за характера на траките. Гръцкият интелектуалец казва – Траките нямат обичай да се убиват един друг...

Поведението и делата на тракийският владетел показват, че дедите може да въртели майсторски копието и меча, но са избягвали конфликтите със своите роднини и са търсели мирно разрешение на проблемите. Едва когато не са имали друга възможност, предците ни са показвали силата на оръжието си. За съжаление са правели това често по южната граница и  поради тази причина се създава погрешна представа за траките.

Те само са бранели родна земя, нещо което е напълно естествено, просто се е реагирало на действията на елините. Бавното завземане на тракийски територии е било постоянна гръцка политика. Понякога обаче, когато съседите ни са ставали брутални и са използвали насилие срещу траки, се е стигало дори до пълното унищожение на колонии от 10 000 души [3] IV-102. Какво да се прави -който меч вади от меч умира! Гневът и ответният удар на траките са били напълно справедливи и оправдани. Та кой не би бранил род и Родина!

Многото стълкновения по южната ни граница създават войнолюбивият облик на траките. Стига се до там, че за гърците нашите деди стават олицетворение на бога на войната, затова не се е считало за срамно, ако някой грък изостави въоръжението си и побегне да спаси живота си от атакуващ го тракиец [2] стр. 24.

Бойната слава на дедите става причина те да бъдат желани съюзници и да е правено всичко възможно да се спечели тяхното благоволение. С намерение да осигури спокойствие по южната си граница Ситалк взема страната на атиняните и замесен в гръцките междуособици той взема участие в доста битки. Превзема македонските градове Идомене, Гортиния и Аталанта, а също и областите Халкидика, Ботиеа [3] II-100...
Походът му на юг не трае дълго защото подтикнат от племенника си Сефт (3), тракийският цар се завръща в  Тракия [3] II-101. Не след дълго обаче е въвлечен в нов конфликт със съседите си трибали (4). Според Тукидит славният тракийски цар загива в битка с тях (424 година преди Христа), а Сефт сяда на престола [3] IV-101...

Тъгата на поданиците е била огромна. Ксенофон свидетелства как народът  сътворил песни за любимият си цар Ситалк, които се пеели по време на тържества [6] стр. 305. Преклонението на поданниците се е дължало на спомена за личните качества на тракийският владетел. Диодор Сицилийски го нарича способен пълководец, храбър войн и справедлив господар, третиращ хората си хуманно и справедливо....

Траките не са живели от война и грабежи както се опитваха да ни внушат доскоро. Напротив, мирът е бил главна цел на тракийските владетели, защотосамо при условия на мир може да се постигне благоденствие. Огромното богатство на дедите ни е натрупано благодарение на уменията им в земеделието и скотовъдството, в обработката на металите, да не забравяме и господството им над протоците. Данъците за минаването на Хелеспонта и Босфора са допринесли съществено за благосъстоянеието на траките...

Това богатство е предизвиквало завист, която от своя страна става и причина да бъдат фабрикувани лъжи за дедите ни. Лъжите на шепа безсъвестни индивиди обаче не бяха в състояние да унищожат благородният дух на дедите ни. Добротата и духовната извисеност на Ситалк се проявява и при Тервел, който въпреки елинското вероломство е в състояние да прости и даже се притичва на помощ на обсаденият от арабите Константинопол. Това обаче не променя южните ни съседи. За жалост тяхната неблагодарност  е вечна както разбираме от горчивите думи на живелият по-късно княз Пресиян - “Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда.... [8]

Прав е бил Пресиян, Бог вижда! Нека бъдем честни, прощаващи и добри хора, и по този начин да почетем паметта на нашите велики деди! Да бъдем въздържани като Ситалк и благородни като Тервел, да бъдем Българи!



Използвана литература и пояснения:

1.Първият град в Европа - http://www.infotourism.net/story.php?storyid=4320
2.A.Fol, I. Marazov, Thrace & Thracians, Cassel, London, 1977;
3.Thucidides, The Peloponnesian War, Penguin Books, Harmondsworth, 1972;
4. The discourses on Livy, N. Maciavelli, tranl. N. Hill Thompson, Digiread.com Publishing, Stilwell, 2008;
5. Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;
6.A. Cooper, The Whole works of Xenophon, Jones & Co Publ. London, MDCCCXXXII;
7. Диодор Сицилийски –
8.Надпис Пресиян от Филипи-


 * Тракиецът Евмолп е този, който основава култа  на елевсийските мистерии в Атина. Трябва да се спомене, че в дълбока древност земите на север от този град са били обитавани от траки. Давлида е дом на поданниците на тракийският цар Терей. Да обърнем внимание и на това, че гърците почитат тракийските божества Бендида (Вендис), Дионис, Арес...това означава, че е имало трайно тракийско присъствие в земите, които по-късно са наречени Елада/Гърция.

** Тук Тукидид прави разлика между жителите на Атина и останалите елини. Явно атиняните са помнели все още, че са потомци на траки и пеласги.

(1) Октамасад е син на дъщеря на тракийският цар Терес, а това го прави и племенник на Ситалк.

(2) Братът на Ситалк избягва в Скития при своите роднини – сестра си и племенникът си Октамасад. Херодот не обяснява причината, нито пък споменава името на благородният тракийски изгнанник.

(3)  Пердика обещава дъщеря си Стратоника за жена на Сефт, ако той успее да накара Ситалк да се оттегли обратно в Тракия. След смъртта на Ситалк Пердика удържа на думата си.

(4) До този момент няма стълкновеня между трибали и одриси. Тракийските племена живеят в много по-голям мир отколкото други народи....Демостен признава – Траките не се избиват един друг ...(A.Fol, I. Marazov, Thrace & Thracians, стр. 59).

Явно гръцката “дипломация” е изиграла важна роля в организирането на конфликта между Ситалк и северните му съседи...