23.02.2014 г.

БЪЛГАРСКИ НАДПИСИ ОТ VI-V ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА


Винаги ми е било интересно да разбера до къде са стигали походите на траките. Старите автори разказват за доста от миграциите на нашите деди. Луций Ариан пише за тракийското влияние в Индия, като дори определя Дионис като създател на индийската цивилизация. Плиний Стари поставя други траки (сарапарите) като съседи на бактрийците. Според Йордан гетите преследват армията на египетския цар Весосис (Сесострис) чак до делтата на Нил. Ирландските предания разказват за идване на народ болги от Тракия по времето на Кир Велики – VI век преди Христа.

Това разбира се, не е всичко. За една древна и непозната тракийска миграция споменава Страбон. Според него след Троянската Война енети (венети) придружени от траки отпътуват от Мала Азия за земите на север от Адриатическо Море – “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias”-Strab.  12.3.25.


Разбира се всеки исторически извор трябва да се разгледа критично. Нужно е да се провери дали има и други индикации за тракийско присъствие в земите между Адриатическо Море и Алпите. Оказва се, че едно от най-солидните доказателства за това е самото име на Адриатическо море. То е съпоставимо с това на река Адрия, наречена още Атрианус от Клавдий Птолемей- Ptol.3.16.20 .

Атрианус е само вариант на тракийската Атрус – днешната Янтра, чието име се обяснява със стблг.  ѧдръбърз. В областта, в която е текла река Атрианус срещаме интересни топоними като Кремона,  Белунум, Беруа, Хемония (Емония). Да не не забравяме също реките Арсия и Плавис. Названията им не могат да се обяснят с езиците на старите италийски народи, но пък паралелите с тракийските Бела, Берое, Емон, Оросина и др. са на лице.

Виждаме, че свидетелството на Страбон за идване на траки в Северната част на Апенинския полуостров се потвърждава от редица топоними и хидроними. Има обаче и други доказателства. Става дума за древни надписи от VI-V век преди Христа. Нека разгледаме два епиграфски паметника от района на Източните Алпи.

Първият надпис (Schum. МА 14 ) е изрязан върху еленово рогче служещо за амулет. Обектът е датиран VI-ти – V-ти век преди Христа. Трябва да се отбележи, че такива рогчета са намирани и в нашата Родина в старобългарски гробове, но са датирани VI-ти -VIII- ми век  след Христа, дали датировката е правилна е друг въпрос.

Стилът на буквите е много близък до този на фригийската азбука. Текстът е написан слято, няма маркировка между отделните думи.



Четенето е следното: ЕСИУМНИНЕСУР.

Понеже Есиумнинесур не прилича изобщо на лично име, то явно трябва да се търсят отделни думи даващи някакъв смисъл. Следното разделение дава възможност за логичен превод:

ЕСИ  * УМНИ *  НЕ * СУР *

ЕСИ  е перфектен еквивалент на старобълтарското ЕСИ  ти си;

УМНИ означава умен;

НЕ  е отрицателната частица не;

СУР  отговаря на нашата дума суров, тук употребена в смисъл на зелен, неопитен;

На старобългарски значението би било – Ти си умен, (а) не неопитен. Навярно предназначението на амулета е било да вдъхне увереност на притежателя. Това разбира се е само предположение, за истинската функция на артефакта можем само да гадаем. Важното е, че текста е преводим на старобългарски.


Вторият надпис е определен като венетски, гравиран е върху съд намерен в гробница. В момента се съхранява в музея на Адрия.  И в този случай няма разстояние между думите. Посоката на четене е от дясно на ляво. Това може да се види от ориентацията на буквите: Е, С, М, Н, Л.




Траскрипцията е: ЕСМИВЕНЕЛУСЛЕЕНИЙ. Следното разделение дава възможност за логически превод:

ЕСМИ * ВЕНЕЛУ * СЛЕЕНИЙ *

EСМИ - отговаря  перфектно на старобългарското ЕСМИ  аз съм;

ВЕНЕЛУ – е лично име Венел в дателен падеж, т.е. на Венел;

СЛЕЕНИЙ- е показва връзка със старобългарския глагол сълати – изпращам, съланий означава изпратен;

На старобългарски значението би било- Аз съм изпратен на Венел.

Възможно е съдът, на който е гравиран надписа да е бил предназначен за гробен дар на покойник наречен Венел. Това лично име наподобява българското име Венелин, което е само вариант на тракийското име Венил, Венел.

Имайки предвид, че надписите са на 2550-2450 години, то трябва да се каже, че приликата със старобългарските думи е смайваща. Да не забравяме, че окончанието за дателен падеж У (във Венелу) е типично за старобългарски думи в дателен падеж (Богу – на бога, сыну  на сина).

Данните показват, че траките обитавали земи между Адриатическото крайбрежие и Алпите са говорили език, който е само древен вариант на старобългарския. Става ясно и това, че традицията да се правят надписани амулети от еленови рогчета не идва от Средна Азия, а съществува в Европа, около 1300 години преди прословутата 681 година.

Когато обаче сведенията от историческите извори, топонимията и  епиграфските паметници се премълчат, всеки спекулант може да си твърди каквото пожелае. Вместо да се признае, че предците ни са древен балкански народ, който е повлиял много хора, някои автори предпочитат да сложат корените ни в Памир, или Алтай.  

Братоубийствата през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век се дължат до голяма степен на това, че българите бяха объркани и не познаваха корените си. Вярваше се, че сме някакъв буламач, който е възникнал през VII век, а както едно дете се нуждае от възпитание в любов към братята си, така и управляващите са длъжни да обяснят, че ние всички сме потомци на велики хора и е грехота да показваме омраза и неприязън един към друг. Това обаче не бе направено и чужденците заедно с шепа родоостъпници посяха семената на омразата у нас.

Омразата е отрова, която убива поколения наред. Омразата прави хората слепи, а като се комбинира и с непознаване на корените става страшно. 

Брат убива брата защото не осъзнава, че са една плът, че са едно свещено цяло, което не бива да се нарушава. Няма значение кой каква вяра изповядва, няма значение кой какви възгледи има. Важното е да не допускаме омразата да влезе в сърцата ни. Тя не ни помага да се справим с идеологически и верски противници, а убива първо човешкото в нас. Стане ли това вече сме не само ходещи трупове, но и активни служители на злото. Това е най-голямото нещастие, което може да постигне някого.

Ето поради тази причина е хубаво да се стремим не само да опознаваме корените си, но и да изпълним душата си с любов към братята и сестрите си въпреки различията. По-добре е да търсим това, което е общо, това, което ни сближава. Намерим ли общ език ще има и бъдеще за нас.


20.02.2014 г.

ЛЪЖАТА ЗА ИРАНСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ У БЪЛГАРИТЕ


Повечето хора свързват иранската теза с името на П.Добрев, но основавата за нея е положена доста по-рано. На тоталитарната цензура и е било ясно, че измислицата за тюрко-алтайския произход на старите българи няма да издържи проверката на времето.
За да се продължи лутането ни бе подготвена нова лъжа. През 1967 година излезе статия на В. Бешевлиев, в която той представи в Москва. С труда си нашия учен се опита да подчертае, че “всред първобългарите е имало ирански елементи, които са били носители и на иранско културно влияние. Този ирански елемент е бил, както изглежда, доста значителен и затова не бива да се пренебрегва при установяването на етногенеза на първобългарите”.

Ето кога са положени основите на иранската теза, която трябваше да замести тюрко-алтайската. Веселин Бешевлиев е безспорно даровит учен със солидни познания. Това в никакъв случай не може да се отрече. Периодът, в който е творил обаче е един от най- трагичните от историята ни. След 1944 година бе започната фанатична борба да се изкорени националната гордост и достойнство на българите. Учените, чиито работи показваха, че сме потомци на велик народ бяха наречени шовинисти, а работите им бяха забранени.

Нека обаче се запознаем с аргументите на Веселин Бешевлиев. Разглеждайки името на Аспарух нашият учен споменава мнението на П.Шафарик и др. за това, че Аспарух е персийски антропоним. Посочената е иранската дума аспа-кон, а също така и паралели със срещащото се в Армения име Аспурак, споменатото в наднис от Олбия Аспург и др.До тук добре, всичко звучи много убедително, представени са достатъчно сравнения.
Да обаче са пропуснати важни подробности. Без тях картината на реалността се изкривява.

Аспа не е само иранска, но и тракийска дума за кон. Тя не може да е заемка защото се среща във Вед-Аспиос-един от епитетите на върховното тракийско божество. Не е дадено и свидетелството на Йордан, че военоначалникът Аспар е от рода на гетите- De Origine Actibusque Getarum – 239, нито пък е казано, че Олбия е в земите на гетите.

Не само името Аспарух е определено за иранско, но и Борис. Дадени са сравнения с иранските Paris, Baris и др., но са пропуснати тракийските имена Paris, Boriscos, Bouris.

Относно името на княз Безмер е изказано мнението на И.Дуйчев, че Безмер напомня на иранското Bozmihr. Както може да се очаква пропуснати са тракийските Bessa, Bessos, Meritos, Pyrmeroulas.

За името на Гостун е предадено предположението на Згуста, че то се обяснява със  староперс. gasta-отвратителен, противен. Предложени са за сравнение и иранските имена Gasteis, Gastein, но е премълчано това, че Gasteis е тракийско име, което е сродно на споменатото през 8 век преди Хрита фригийско име Syrgastos.

Разглеждайки антропонима Кардам Бешевлиев смята, че името на този наш княз напомня много иранското име Kartham. Изобщо не е споменато тракийското Кардент.
Анализирайки името на Кормесий Бешевлиев предава мнението на Менгес, че то може да е тюркизиран вариант на иранското Hormuz или Hormizd. Кормесий обаче е споменато в Линеар Б документи от XIV-XIII век преди Христа като Кармесийо. В тези документи са споменати десетки тракийски имена като Гета, Ботис, Одрис...

Бешелиев предава различни мнения за името Кубрат. Фасмер предполага, че то е означавало пазач на добитък, Юсти обаче дава смисъл – имащ верни приятели...
Тук са направени два големи пропуска. Не е споменато, че името на Кубрат е документирано и като Кроват, не е посочена и връзката с тракийския етноним кровизи.

Името на Мостич бива сравненно с иранското Mostios, предлага се връзка с перс. mast-опиянен, но се премълчава тракийското царско име Mostis.

Старобългарското Корсис, Окорсис се сравнява с иран. Karsas, но не е отворена и дума за тракийските имена Karsi-maros, Karsi-azos, Ono-karsis, а и тракийския топоним Karsis.

За името на Омуртаг се предлага паралел с Mourdagos, документирано в Олбия. На читателя не е обяснено, че в Олбия са живели траки от самото основаване на града.
Омуртаг означава сияен, светъл, като паралел може да се посочи тракийското име Амарунта, което е споменато още през второ хилядолетие преди Христа.

Подвеждащо е представено и името Остро. Споменава се, че Остро е приближен на Аспар, но се пропуска сведението на Йордан, че Аспар е гет. Не е споменат и намиращият се в земите на траките витини Астрикос.

Охсун е особено име, то бива съпоставено с перс. axšaina-тъмен, но са пропуснати тракийските Axios, Axieros, Axiokersos, Axiokersa, Axiopa…все едно изобщо не са документирани никъде.

За името Расате се допуска, че е иранско, сравнява се с това на персийския предводител Razates, но нито дума не е казана за тракийските Rascos, Rascuporis, Rascuporeos, Raizdos

Старобългарското име Tzoukos е съпоcтавено с иранското Zix, но не е нищо друго освен Чук, което пък е изведено от стблг. тъкати-блъскам, чукам, сродна е и пеласгийската дума τουκος-чук, камък.

Бешевлиев представя предположението на Дуйчев, че името на Персиян е свързано с народностното име на персите. Не се споменават три важни неща – Персиян има вариант Прусиян, съществува тракийско царско име Прусий, на него е кръстен град Пруса (Бруса), край който според Д.Хоматиан са живели мизите наречени българи.


Ето какво излезе – доказателствата за иранските елементи у старите българи се оказаха евтини манипулации. Укриването на данни не е научен метод, нито пък е почтено деяние. Не зная какво е подтикнало Бешевлиев да служи на цензурата на Държавна Сигурност. Дали е било страх от репресии, или нещо друго...това едва ли ще разберем някога. Важното е да знаем, че иранската теза е замислена и лансирана от агенти на тоталитарната Държавна Сигурност.
Те са подготвили заместник на тюрко-алтайската теория още през 60-те години на ХХ век. С фанатизъм безсъвестни личности са унищожавали и укривали доказателствата за местните корени на българския народ. Двете мащабни антропологически изследвания доказващи, че сме европейци бяха осъдени на забвение, работите на проф. Ганчо Ценов бяха забранени, забранено бе и цитирането на този велик родолюбец.

На широката публика не бе известно, че в продължение на 1000 години българите са отъждествявани с траките. Това правят Св.Йероним, Л.Дякон, Д.Хоматиан, Фулко, Й. Зонара, Й.Цеца, Л.Халкондил, М.Гавала, Й.Кантакузин, Й.Геометър, Н.Хониат, М. Аталиат и др. Свидетелствата на тези автори обаче бяха обявени за ...грешка. Без обаче да има поне едно твърдение на стар автор, че българите са перси, дедите ни бяха обявени за иранци.

Хората, които твърдят, че старите българи са ирански народ премълчават важния факт, че в старобългарския език няма дори 0,1% ирански субстрат. Как е възможно такова чудо? Някои автори обявиха гръцките думи като мандра и геран за произлизащи от езика на старите българи, които били иранци...Всеки уважаващ себе си езиковед би се смял с глас на тези жалки спекулации.

Подръжниците на иранската теза си затварят очите за това, че краниметричните и серологични изследвания на 10 000-11 000 българи показват, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия. За сметка на това П. Добрев пусна смешните твърдения, че някакви антропологични изследвания от последните години показвали, че в антроп. отношение старите българи се деляли на три основни разновидности, между които на първо място стои памиро-ферганския тип (Кои сме ние българите, Галик, София, 2000, с. 31).

В тази си работа обаче Добрев не благоволява да цитира нито автора на това изследване, нито колко българи са изследвани и по какъв критерии. Прочее термина памиро-фергански антропологичен тип бе измислен и въведен от съветски учени.
“С тех пор, как в начале 30-х годов Л.В. Ошанин (1931) и А.Ю. Ярхо (1933, 1936) выделили в составе современного населения Средней Азии расовую общность, которую первый исследователь назвал расой Среднеазиатского междуречья, а второй - памиро-ферганской”.


Съветските учени дават и следната характеристика - Памиро-Ферганская раса, раса среднеазиатского Междуречья, одна из малых рас, входящих в большую европеоидную расу. Отличается относительно тёмной пигментацией, узким, сильно выступающим носом, довольно сильным развитием третичного волосяного покрова, брахикефалией. К П.-ф. р. относятся в основном таджики (в особенности горные) и узбеки.



Виждаме, че това, което някои автори се опитват да ни пробутат като нова теза е измислица съчинена по време на тоталитаризма, но представена в нова опаковка.
Пропагандистите от времето на комунизма целяха да объркат съзнанието на хората, да унищожат тяхната самоличност защото само така можеше да се достигне целта на Ленин, а именно – заличаването на индивида и създаването на тълпа, която не познава гордост, традици и народна памет.


Всеки има право на лично мнение и вярвания, но решиш ли да налагаш своето виждане е недопустимо и непочтено да се премълчават важни неща и да се лансират измислици.
Поддръжниците на иранската теза трябва да осъзнаят, че играта им не е забавна, а опасна. На тях може да им се струва добре корените на българите да бъдат поставени край Памир и Тибет, но така се прави услуга на тези, които ламтят за българска земя и тракийско наследство.

Геноцидът върху българите от Беломорска и Одринска Тракия стана възможен поради лъжите за произхода на дедите ни. Не получихме подкрепа от Западна Европа защото западноевропейците не знаеха, че ние българите сме потомци на хората създали най-ранната европейска цивилизация, не знаеха, че ние сме потомци на Орфей...Смятаха ни за азиатци дошли едва ли не само да тормозят и грабят Византийската Империя. Ето как лъжите се плащат с реки от българска кръв.

Поддръжниците на иранската теза би трябвало да знаят източната поговорка – Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешките си. Не е късно за разкаяние, няма нищо лошо в това човек да признае, че е сбъркал, напротив, това е признак за силен характер. Не можем да си позволим да се делим точно сега, в момента, в който се решава съдбата ни като народ.  Не можем да си позволим да запращаме корените си в Азия когато чужденци са готови на всичко само и само да изкупят земята ни на безценица. Повярвайте ми, поколенията няма да забравят деянията на никого!



Използвана литература:

1.В. БЕШЕВЛИЕВ,  ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ (Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237-247, Издательство "Наука", Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории)
2.Дубова Н.А. К проблеме формирования памиро-ферганской расы. // Сов.этнография. 19786, №4.
3D.Detchev, Die Thrakischen Schprachreste, Ӧstenreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1957;
4.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
5.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;
6.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;
7. W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;
8. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;


ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ


18.02.2014 г.

ЗАЩО ИМЕТО НА БЪЛГАРИТЕ СЕ СРЕЩА НА МНОГО МЕСТА, ИЛИ ПРЕМЪЛЧАНИТЕ МИГРАЦИИ НА ТРАКИТЕ

Една от причините да се крият дълго нашите тракийски корени се крие в селективното ползване на старите исторически извори. Някои автори превъзнесоха Михаил Сирйски в небесата, уверяваха ни, че трябва да слушаме него, него и само него. Нали той описва изването на българи от планината Имеон. Според Средновековният автор по времето на император Маврикий група скити дошла в Европа. По името на Болгий – един от водачите на тези скити възникнало и името българи.

Разказът е интересен, в това спор няма, но трябва да се обяснят доста неща, без които читателите ще останат заблудени. Император Маврикий властва в периода 582-603 година. По това време името на българите е отдавна познато. Няколко века по-рано Мизия е наречена България. Около век преди идването на скитите на Болгий има битка между българи и визиготи в Западните Балкани, а не край Памир и Тибет. Описвайки въстанието на превождащия българи тракиец Виталиан, Йоан Никиуски нарича земята ни Провинция България. Виталиан се вдига против Анастасий около осемдесет години преди идването на Болгий.

Да се вярва на Михаил Сирийски, че народностното ни име идва от това на скитът Болгий е несериозно. Освен това авторите подтикващи ни да вярваме само на Михаил Сирийски премълчават доста важни данни за скитите. За тях Стефан Византийски казва без увъртане, че са тракийски народ – Σκυθοί εθνος Θρακών. Пишейки за саките обитаващи Средна Азия, Страбон обяснява, че те са част от скитите, а около седем века по-рано Аристофан твърди, че саките са траки. Дион Касий също дава интересни свидетелства за родството между траки и скити. Римският летописец определя тракийското племе даки като клон на скитите.

За общият произход на траки и скити споменава Страбон предавайки сведението, че в дълбока древност гърците наричали всички свои северни съседи с името скити, т.е. в далечното минало и траките са носили името скити. Страбон добавя, че значението на скити е номади, т.е. скитащи хора. Това сведение помогна на проф. Ценов да докаже, че етнонима скити е обясним на български. Скити идва от скытати сен- скитам се. Траките са наричани с това име защото и те в дълбока древност са скитали и даже са извършвали големи миграции.

Народът на Орфей колонизира не само Мала Азия, но стига до Сър Даря и даже Индия. Йордан определя живеещите на изток от Каспийско и Аралско море масагети като клон на гетите. Според този автор царицата на маса-гетите Томира е тази, която основава град Томи в Мизия – Jord. De Origine Actibusque Getarum – 61. Тези гети обитаващи Мизия са наречени от Херодот най-храбрия тракийски народ – Hist. IV.93.

          на картата могат да се видят обиталищата на масагетите 

Плиний Стари локализира тракийското племе сарапари като съседи на бактрийците- Dribyces, quorum medios fines secat Oxus amnis, ortus in lacu Oaxo, Syrmatae, Oxyttagae, Moci, Bateni, Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes…”Древиките, чиято територия е пресечена от река Оксус, която извира от езерото Оаксус, сирматите, окситагите, моките, батените, сарапарите и бактрийците, чийто град носи името Зариаста по името на реката течаща през него - Pliny VI.xviii-48.

Луций Ариан пише за поход предвождан от тракиецът Дионис, на когото се приписва създаването на цивилизацията в Индия Индийците нямаха градове, нито храмове. Те се обличаха с кожи на животни и се хранеха с кора на дървета наричани от тях Тала...Индийците са хранеха също и с месо от дивеч, но го консумираха сурово преди Дионис да дойде при тях. Когато той дойде и стана господар на Индия, основа и градове, създаде им закони и даде вино на индийците, както преди това бе го дал и на гърците, научи хората на земеделие... Дионис бе и този, който пръв впрегна волове в Индия, и благодарение на него повечето от индийците се превърнаха в земеделци...той им даде и оръжия, научи ги да воюват. Освен това Дионис им показа как се почитат боговете, създаде им религия като разбира се постави себе си начело на пантеона…” – Anabasis Alexandri VII.viii.  


Ето как попадат тракийски названия на планини като Имеон в Азия, но определена група автори не желае да представи тези важни данни на българския читател. Вместо някои спекуланти впрягат каруцата пред коня и се опитват да сродят народа ни с пащуни, талишци и други ирански народи.

Да, наши деди са обитавали и земи край Хиндокуш, но какво от това. Англичаните са господари на Индия дълго време, това да не би да ни позволява да кажем, че прародината на старите англо-сакси е Индия. Едно е да произлизаш от даден регион, друго е да си го колонизирал за известно време. Разликата е голяма и всеки що годе образован човек трябва да е в състояние да я осъзнае...

Трябва да се обясни защо има сведения за българи и в Приазовието, в земите на север от Кавказ. Тази територия е обитавана от най-дълбока древност от траки и техните близки роднини скитите. Да не забравяме страбоновото свидетелство за мизи на север от Дунава. Някои учени даже правят връзка между синтите от Тракия и синдите от полуостров Крим (Д.Гергова, Цв.Лазова). Точно в Приазовието са регистрирани тракийски имена като Спароток, Котис, Рескупорис, Берисад, Реметалк, Мукос, Сефт и др. Там има и куполни гробници като тези от земите ни...

Самото име Кавказ е тракийско и няма смисъл в езиците на грузинци, арменци и др. Страбон свидетелства, че изконните обитатели на планината я наричали не Кавказ, а Каспиус (География ХІ-ІІ-15). От друга страна Луций Флор определя Кавказ като име на планина в Тракия, не далеч от Родопите (Римска История, Тракийската война, XXXVIIII). Топоним Кавкаланда е регистриран от А. Марцелин в земите на северните траки. Стария автор обяснява, че това е високо място (История, ХХХІ-4-13). От това следва, че тракийската дума каука, кавка  Кавказ и Каукаланда) е имала значениевисочина, възвишение,връх, планина. Развитият вариант на древната дума каука е чука- връх.

Специалистите (или поне тези, които си вършат работата добре) знаят, че тракийски племена са живели векове наред в близост до арменци, грузинци и др. Като съседи на арменците са споменати траките халиби (География, XI-XIV-5). Страбон съобщава също траките сарапари, които живеели в съседство с Армения (География, ХІ-ІV-14). На същото място са споменати и гураните. Тяхното име се обяснява с българската дума горяни  обитатели на гори, планини. За една доста древна тракийска миграция в Кавказ научаваме от “География”, XI-V-2.

Областта Иберия намираща се в Кавказ е добре известна.Връзката с българското речно име Ибър е очебийна, това не е случайност, Ибър е само друго предаване на древното тракийско име Хеброс. Може би изглежда странно, че област, или планина може да получи названието си от име на река, но и името Рила идва от река Рила (В. Георгиев, Траките и техния език, София 1977, стр.92).

Намиращите се в Иберия реки Пития (явно водата е използвана за пиене), Апсара  и Аракс са с тракийска етимология. Други тракийски хидроними от кавказкия регион са Остапа, Пароста, Рукуста, Салуста, Апака, Сибриапа, Тамураке ...и много други, за които някои автори хитричко премълчават. Щом траките обитават Приазовието и даже части от Кавказ, как няма да има българи там, щеше да е чудо, ако нямаше... Важно е да разберем, че във всички земи, в които дадени стари автори са локализирали българи и имало траки, чието мистериозно изчезване никой не успява да обясни.

Вперилите влюбен поглед в Азия изследователи избягват да споменат, че за човек с име Болгий говори не само Михаил Сирийски, но и авторът на Зографска История. В нея се казва, че в дълбока древност са съществували двама славни пълководци - Брем и Болг, като Болг е дал името на българите. Явно става дума за историческите личности Брен и Болгий, които идват от Галия. В Галия обаче живее народът белги, наричан в ирландските предания и болги.
За тях се твърди, че идват от Тракия по времето на Кир Велики - VI век преди Христа...

Тези сведения показват, че в Тракия е имало народ болги около 1100 години преди идването на скитът Болгий от Имеон, Хиндокуш. За някои автори 1100 години може да са дреболия, нещо, което не си заслужава да се спомене и поради това те премълчават важното сведение.

Истината обаче не може да се крие вечно. Доказателствата за местния произход на народа ни стават все повече и повече. С това все повече българи виждат колко несъстоятелни са тюрко-алтайската и иранската теза за корените на българите. Укритите данни излизат на бял свят и показват що за хора сме – не азиатци, не мелези, а потомци на първите благородници.


16.02.2014 г.

В КОИ ДЪРЖАВИ СЕ СРЕЩА БЪЛГАРСКОТО ИМЕ ДУЛО?


Двадесет и първи век донесе доста нови неща важни за нас българите. Благодарение на генерал-майор Любен Пандев бяха популяризирани двете най-мащабни до този момент антропологични изследвания на нашия народ. От тях стана ясно, че ние сме потомци на европейци и нямаме нищо общо с азиатските етноси.

Излезе също проучване на швейцарския институт I-Genea, според което поне половината от българите носят тракийски гени. Не дълго след това бе установено нещо изумително. Оказа се, че всеки пети българин носи гените на хората обитавали Балканите още от Палеолита. След това успяхме да се запознаем с изследването на учени от БАН. То също хвърли светлина върху нашите корени показвайки, че голяма част от нас са потомци на народа на Орфей, че траките не са изчезвали както се твърди в учебниците.

За това, че траките не са се загубвали като народ има много доказателства. Голяма част от тях обаче остава скрита за широката публика. Често съм се удивявал колко много неща не са представени на българския читател. Вместо ценни, а и интересни данни, ние бяхме засипвани с унижаващи ни спекулации.

Като пример може да се посочи тълкуването на българското родово име Дуло.  За него в миналото са се изказвали доста учени. Те са придавали значение глупак, дебелак, глух, роб, прост. Някои даже сметнаха, че Дуло е предаване на тюркското родово име Ту-ку, или някаква незасвидетелствана тюрко-алтайска дума със значение стрела.

Фасмер и Грегоар не са съгласни с тюрко-алтайската етимология на Дуло и предполагат, че произхода на родовото име е ирански. Убедителна иранска етимология обаче не е предложена. Според Сгуста Дуло е от гръцки произход. Фехер и Моравчик търсят връзка с унгарския език (Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, с.108-113).

Всички тези изследователи пропуснаха важни подробности. Старите българи никога не са наричани тюрки, нито пък някой автор от Ранното Средновековие е споменавал, че дедите ни делят един произход с персите. Това показва, че е безмислено да се търси тюрко-алтайско, или иранско тълкуване на името Дуло.

Къде трябва да търсим смисъла подсказват историческите извори. От IV до XIV век българите биват отъждествявани с мизите и други тракийски народи. България е отъждествявана с Мизия, българският е наричан езика на мизите, владетелите ни са назовавани господари на мизите.

В такъв случай намирам да неуместно на родовото име Дуло да се търси иранска, или тюрко-алтайска етимология. Колко нагъл и мразещ българите трябва да е някой, за да ни унижава с предложения като прост, глух, роб, дебелак за значението на един от най-влиятелните български родове!

Най-важното за това име е това, че то е споменато още през XIV век преди Христа на микенски документи като ДУ-ЛО. В документи от същия период са споменати имената ВОКИЛО, ЕРМИ, а това са си старобългарските родови имена Вокил и Ерми. 

Пак в същия период се споменават и лични имена като Кармесий, Токеу, Винийо, Крумено, Исевериойо, Куберийо, които отговарят на имената на старобългарските владетели Кормесий, Токт, Винех, Крум, Севар, Кубер.

Фактите показват, че преди около 3350 години името Дуло, а и други старобългарски имена са документирани на Балканите, но никой не ни споменава за това! 

Никой не прави връзка между Дуло и тракийското божествено име Дула, Ямбадула. Знае се добре, че някои сгради от Плиска са градени с тухли от Античността, а на някои от тези тухли има печат Дулес

Това е име на богат тракиец, който е имал тухларска работилница, която е произвеждала строителни материали за първата Българска Столица! Никой обаче не свърза името на тракиеца Дулес със старобългарското Дуло. Може би някой се е страхувал от това да не се разбере, че Плиска е строена още през Античността, по времето на Константин Велики. За това свидетелства съвсем ясно Г. Кодин.

Преди повече от половин век Д.Дечев създаде обемна работа, в която той събра тракийските езикови остатъци. Сред споменатите тракийски лични имена бе и името Дулес. Дечев не го сравни със старобългарското Дуло, но спомена важни факти. Оказва се, че Дулес е едно от най-използваните и най-разпространените тракийски лични имена.

То се среща не само на територията на Тракия, но също и в Гърция, Лузитания (Португалия). Много често е ползвано в земите на Памфилия, Киликия, Ликаония, Писидия и разбира се Фригия. Документирано е даже в Черноморските степи, в град Танаис, който е разположен на река Дон. Тракийка с име Дула се среща в житията на ранните християнски светци. Като учник на Свети Бесарион е споменат човек с име Дулас.

Виждаме, че варианти на името Дуло се срещат от река Дон в Черноморските степи до едно от най-западните кътчета на Европа – Португалия. Най-на север, вариант на Дуло е документиран в Потависа – днешна Румъния – DULE NAT. BESSUS – Дуле, по народност от племето беси. На юг вариант на Дуло се среща в Атина.

Забележителна концентрация се забелязва в земите край Солун. Там са регистрирани тракийските имена Δυλαζενις, Δυλαριον, Δουλης, Δουλη, Dula, DulusНа запад от Солун, на територията на Македония се срещат Δυλαζενις, Δουλεους, Δουλης, Dulеs, Δουλει.

Особеното тракийско име, от което идва старобългарското Дуло е разпространено от траките, които са служели като легионери, или даже управители в Римската Империя.
Предците ни служещи на Вечния град са били стационирани на много места- Британия, Германия, Египет, а разбира се и Рим, където им е позволено да имат свое светилище на Есквилинския хълм (В.Бешевлиев, Проучване върху личните имена у траките).

Питам се обаче защо не са популяризирани тези важни неща? Защо бе позволено на чужденци да унижават народа ни с твърдения, че Дуло е тюрко-алтайско име със значение глупак, дебелак, прост..? 

Някой май се е страхувал да не се разбере, че името на старобългарския род е всъщност тракийско по произход и, че де факто българската държавност не започва през II век, а доста по-рано. През VII век се наблюдава само едно възраждане на северните траки. 

Няколко десетилетия по-рано те са победени от император Траян, но в средата на II век се засилват до такава степен, че не само всяват ужас у римските колонисти в Тракия, но провеждат и наказателна акция чак до Термопилите в Гърция. 

Малко по-късно, по времето на император Аврелиан всички римски колонисти и легионери са изгонени от Дакия. След време дедите ни дори обсаждат Константинопол, а в края на VII век се обединяват със своите роднини и създават Дунавска България - най-сериозният съперник на Римската Империя.

Благородниците организирали това са от рода Дуло. Той е много стар, както бе споменато, за първи път това име е споменато през XIV-XIII век преди Христа. Последният наш владетел от Дуло е княз Севар, чието име също се среща на микенски документи от XIV-XIII век преди Христа. 

От Бронзовата епоха, до времето на Севар се простира период от около 2100 години, в които името Дуло бива споменато. Никой народ не може да се похвали с подобно нещо, ние можем!

Това показва ясно какви качества притежава българския народ. Ние сме родени за господари, не за слуги. Днешните ни беди се дължат от части на това, че ние сме забравили идентичността си, или по-точно, че тя бе почти изтрита от добре огранизираните усилия на чужденци и сънародници чуждопоклонници. Да не забравяме обаче, че и заспалият лъв е лъв и когато се събуди ще потърси своето!


Изказвам благодарност на генерал-майор Любен Пандев, Мартин Константинов и Aislinn Blathnaid за ценните сведения!


Използвана литература и пояснения:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;
2.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988
3.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;
4.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;
5.М.Славова, Диграфите в тракийските имена, Университетско Издателство, Св.Климент Охридски, София, 2007;
6.D.Detchev, Die Thrakischen Schprachreste, Ӧstenreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1957;
7.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
9.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

За желаещите да научат какво е значението на името Дуло препоръчвам следната статия:

ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО ДУЛО




“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите нитракийски корени, обяснява си го Гълъбов...” http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... 



Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер ... “http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530


04.09.2013 11:54 - Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието




14.02.2014 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА БОГ ДИОНИС


Етнолози и историци знаят много добре, че древните тракийски празници и ритуали не са отмрели изобщо. Те намират своето продължение в Коледата, Трифон Зарезан, Гергьовден, Кукерски и Русалийски игри, обредите по Сирни Заговезни, Лазаруване и т.н. На специалистите е известно също, че вилите и самодивите от нашия фолклор не са нищо друго освен тракийските нимфи. Увиването на дарове с пшеничена слама (в Пловдивско) е също древна тракийска традиция. За народ, който е бил дълги векове под чуждо подтисничество ние сме запазили удивително много от наследството на дедите ни.

Това за съжаление не се признава от всички учени. Според официалните теории през VІІ-ми век траките са едно незначително елинизирано и романизирано малцинство. Твърди се, че то е асимилирано напълно от дошлите от Припятските блата славяни и тюрко-алтайските българи*. 

Старата школа бе приела това за догма и тежко му на този, който се опитва да се усъмни в нея, или недай Боже се опита да я обори! Пряко, или чрез подставени лица такъв човек е обречен да бъде охулен и оплют. До ден днешен студентите ни са принудени да изучават лъжи във висшите учебни заведения.

Догматиците обясняват продължението на тракийската традиция при българите не като нещо изконно, а като влияние,  заети обичаи от друг народ...Същия този народ, който уж е едно малцинство забравило своя език и култура? Като по чудо, с идването на новите “нашественици” това тракийско население отново си припомнило езика и културата, предало ги на “нашествениците”, а после за пореден път ги забравило...Поне за мен подобни твърдения са пълна глупост. Това, че се преподават в учебните заведения не дава гаранция за правдивост.

До неотдавна траките бяха подценявани, а заслугите им премълчавани. Някои най-безсрамно лъжеха, че Арес, Зевс, Орфей, Лин и др. принадлежат на гърците. Това се твърдеше и за Дионис – един от най-почитаните богове в Античността. Култа към него бива възприет от гърци, римляни, индийци, гали и други народи.



Дионис е наречен с много имена. Най-известните са Елеутерос, Либер и Сабадий (Сабазий). И трите имат смисъла освободител, като само последното е тракийско. Вл. Георгиев свързва Сабадий със стблг. свободъ- свободен. Фактът, че името на тракийския бог е обяснимо на български, не кара учените да признаят местните ни корени. Съвсем не, търси се някаква индо-европейска връзка в мъглите на времето. 

Друго интересно, а и слабо известно име на Дионис е Ванак. Така са го наричали мизите, наречени в по-късни времена българи. Езиковедите обясняват Fανακ, άναξ като цар, владетел, господар (В.Георгиев и др.). Фригийския цар Мидас е носил титлата Ванак, която според мен е по-старата форма на бан  управител, господар. А според Страбон мизийския език е смесица от фригийски и лидийски. Етнонима лидийци - Lydoi люди бива тълкуван с помощта на стблг. люди-хора, народ (В. Георгиев).

Бромий е поредното име на тракийския бог имащо обяснение на български език.Бромий означава бръмчащия, бучащия. От Луций Ариан знаем, че тракиецът Дионис е основателят на индийската цивилизация. Римския летописец разказва за това, как Дионис научава индийците на земеделие, как да строят, дава им религия, като поставя себе си начело на пантеона. В действитеност върховното божество на старите индийци носи името Брама, което де факто е вариант на Бромий-бръмчащия, бучащия.

Богът на виното и екстаза е наричан и Ιακχος-Якос. То се обяснява с българската дума якост, в смисъл на здравина, добро здраве, сила. Една интересна подробност е това, че в Уелс, там където дошлите от Тракия болги са имали царство, думата за наздраве е йекит да, като йекит означава як, силен, здрав.

Дионис е почитан и под името Загрей. Това название притежава значението силният, могъщият, този, който владее първичната сила. Не случайно Загрей е отъждествяван с бик – едро, силно животно. Загрей е сродно на санскр. сахас-сила, сагра-сила, мощ, келтската дума сегомо, сагро-силен и на стблг. шегор-бик.

Самото име Дионис е много древно. Документирано е през ХV-ти век преди Христа на документи с Линеар Б като Дивонусос (Дж.Чадуик). Обяснение може да се даде със стблг. диво-чудо, дивъ-удивление, дивньно-дивно, чудно, дивьнъ- удивителен, дивити сен  удивлявам се. Дионис означава дивния, чудния, светлия.

Дори и след приемането на християнството Дионис, или по-точно Дивния, чудния, е почитан у нас. Той е споменатия във фолклора ни Див, Диф, не случайно, на свещения огън, създаден с триене на две дръвчета се е давало и името Див огън, Божий огън (Н.Геров).

През Средновековието обаче, под влияние и настояване на чуждото духовенство, тези, които са почитали древния бог са станали обект на жестоко преследване. Те не са убивали никого, не са обирали никого, не са обиждали никого, но въпреки това са третирани като престъпници, обвинявани са в злодеяния и са избивани безжалостно. 

Презвитер Козма пише с неприкрит гняв в своята работа “Беседа против богомилската ерес” следното:Много хора тичат повече подир игри, отколкото в църква и обичат повече кощунците и басните, отколкото книгите. И наистина не е прилично да се наричат християни тези, които вършат зли дела. Защото не са християни, щом пият вино с гусли, с танци и бесовски песни.” (И.Венедиков, Златния стожер...).

Така наречените бесовски песни, танците и пиенето на вино не са изстъпления на морално упаднали индивиди, а продължение на култа към Дионис. Тази почит към тракийския бог живее днес в българския празник Трифон Зарезан. Слава Богу, днес никой няма да ни хвърли на кладата, ако през февруари пийнем вино и запеем песен...

Див (дивния), наречен още Дионис е важен за нашата история. Не само за това, че името му е обяснимо на български език, има и други важни неща. От старите автори знаем, че майката на Дионис е наречена Земела (Земла). Това име лингвистите обясняват със стблг. земля- земя (В.Георгиев, Езикът на Траките). Става доста интересно, не само Дионис (Див) носи българско име, но също и неговата майка. Тя от друга страна е дъщеря на Кадъм – основателя на Тива и създателя на древната азбука.

За Кадъм се твърди, че е финикиец, но пък не се обяснява как така дъщеря му и внука му (Земела и Дионис) са де факто тракийски божества? От рода на Кадъм са живелите на остров Крит цар Минос, Радамант и Сарпедон. Имената са тракийски, не претежават етомология в езиците на Ориента. Критските топоними Кносос, Пергам, Гординия и др. имат паралели в Ттракия, не във Близкия Изток. Не се обясняват и други важни факти. Тива, или по-точно Тева (Θηβα) няма смисъл на езиците на Ориента, но пък отговаря на тракийската дума дева- стан, обиталище (в Пулпудева, Муридева, Зиснудева, Кумидева). Самото име Кадъм се обяснява със санскр. дума kadru кестеняв, рижо-кестеняв. Санскритската kadru от своя страна отговаря на стблг.кадити –димя. Кадъм означава кестеняв, с рижо-кестенява коса. Точно този тип коса е типичен за траките. Има дори племе ксанти, като значението е – хора с рижо-кестенява коса.

За Кадъм –дядото на Дионис се казва, че донесъл азбуката в Европа. Тази азбука обаче си съществува в нашите земи хилядолетия преди Кадъм да се роди. Сред знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Осинчани, Винча, Тартария и др. има прототипи на така наречената финикийска писменост. Това обяснява защо Алкман нарича Орфей – създател на буквите...

Ето как са навързани нещата и ето защо е толкова необходимо да знаем истината. Историята се гради не от мнения, а от факти. Когато обаче много факти биват премълчани, то се получава една изкривена картина на действителността. Ние сме потомци на първия цивилизован народ на Европа, а не на късни пришълци. Дедите ни са оставали следи в почти всяка култура на нашия континент. Редно е заслугите им да бъдат признати. Редно е ние да се гордеем с произхода си и да спрем да се свиваме в тъмния ъгъл.

Приеме ли човек ролята на слабак и жертва, ще бъде третиран като слабак и жертва. Ние не заслужаваме тази съдба защото давахме светлина и свобода! Не сме ограбвали никого, не сме поробвали никого, не сме сме злословили по никого, но нас самите не ни пожалиха. Какво да се прави, по-лесно е да се прави зло...То обаче не е вечно. Злото е като болест, която убива слабия организъм, а прави силния още по-силен.

Вярвам в силата на народа ни защото ежедневно ставам свидетел на добрината и благородството на българина. Вярвам, че има бъдеще за нас, защото познавам народа си и зная, че дори и след най-тъмната нощ идва светло утро. То разбира се трябва да се заслужи. С труд, с промяна започваща в индивида, със стремеж към доброто, почтеното и положителното. Това са нещата, които правят човека по-здрав от стомана!

 ЧЕСТИТ ТРИФОН ЗАРЕЗАН НА ВСИЧКИ РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ!!!




Пояснения:

Понеже недобросъвестни личности злоупотребяват с и без това обърканото понятие славяни, е нужно да се дадат допълнителни разяснения. Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяни. Съвсем не, в далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди

Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

По времето на Прокопий, Йордан и Симоката предците на словени, словаци, руснаци и др. са били в земите на днешните Словения, Словакия, Русия...и не са взели абсолютно никакво участие в бойните действия на старите славяни срещу Римската Империя.

Гетите- славяни са били най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Рим, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, които не бива да се смесват! Това трябва да се осъзнае добре!


По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.