31.05.2015 г.

ПОРОЧНИТЕ МЕТОДИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА


На този свят никой не е безгрешен. Като започнем от обикновения човек и стигнем до хората с няколко титли. Никой не е застрахован от залитане в една, или друга посока. Това е напълно естествено и не би съществувал никакъв проблем, ако тези, които са направили неверни твърдения кажат, че не са прави. Всеки достоен човек би трябвало да е в състояние да преодолее егото си и да поднесе своите извинения. Такива неща се случват, но за жалост се случват твърде рядко.

Поради срам, страх, или други причини някои учени поддържат теории, които де факто не са доказани, но са приети. Излиза вярна максимата, че историята не е нищо друго освен съвкупност от лъжи, с които всеки се е съгласил. Тъжно е, че това е реалност и то реалност, която влияе нашето ежедневие. Навлязохме в ХХI век, но в мислите си определена група хора се намира още във времето на Инвизицията. Това е недопустимо, не може в ерата на светлината сянката на лъжите да доминира живота ни.

Не бива да се примиряваме, че общоприетото е верно, най-вече когато виждаме, че то е изградено от заблуди, които ощетяват нашата история. Редно е хората поддържали старите догми да поискат прошка от българския народ защото всеки интелигентен човек осъзнава, че господствалите дълго време в науката тези не са изградени по научен път. 

Няма нищо научно в методиката, по която бе определено, че старите българи са тюрки. Погледнете сами, убедете в несъстоятелността на тюркската теза:

1.Не съществува нито един древен извор, в който да е казано, че дедите ни са тюрки, но за сметка на това в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с тракийския народ мизи, който обитава земи на север и на юг от Дунава.

2.Няма нито едно антропологично изследване определящо ни като тюркски народ, за сметка на това няколко изследвания показаха, че ние българите сме от същия антропологичен тип както народа наречен в древността с името траки, а по-късно българи.

3.Старобългарските имена Кроват, Аспарух, Тервел, Телериг, Сабин, Гостун, Винех, Крум и др. нямат обяснение на тюрски език, нито пък се употребяват от тюрките. За сметка на това голяма част от старобългарските имена се срещат в древни епиграфски паметници от Южните Балкани от времето на Бронзовата епоха.

4. Старобългарските руни се различават от орхоно-енисейските руни на тюрките, но пък имат над 40 успоредици с писменост използвана на Балканите по време на Бронзовата епоха.

5. В старобългарския език няма тюркски субстрат, двадесетината тюрски думи не са нищо повече от заемки, а заемки има също в латински, германски и гръцки. Освен това в българския език се наблюдават фонетични явления и диалектни особености, които са типични за тракийския език. Това е признато от световно известни лингвисти.

6. Тюрките не познават строежа с квадри, нито пък градят полуземлянки като дедите ни. Траките работят с квадри от дълбока древност, а и полуземлянката е типично жилище на тракийското селско население.

7. Тюрките не съхраняват житото си в ями както правят старите българи, но пък траките наречени по-късно българи ползват житни ями поне от най-дълбока древност.

8. Няма нито едно свидетелство на гръцки, или римски автор по отношение на това, че българите имат култ към Тангра. Теофилакт Охридски твърди, че дедите ни почитат слънцето, луната и звездите, т.е. няма свидетелство за монотеизъм. В именната ни система няма тюркски теоними, но тракийските са над двадесет.

9. Старите българи са конен народ, но в ездаческата ни терминология няма нито една тюрска дума. Седло, стреме, юзда, повод, оглавник, подкова, ездач, езда, грива не са от тюркски произход.

10. В българския фолклор няма тюркски елементи, но пък тракийските изобилстват и това кара етнолога Евгений Теодоров да каже, че ние българите имаме пълното право да се считаме за наследници на траките.

Де факто няма абсолютно никаква причина на старите българи да се гледа като на тюрки, но няколко поколения български студенти учеха, че дедите ни са тюрко- алтайци. Дори и понастоящем когато генетическите проучвания убедително доказаха, че ние нямаме нищо общо с тюрките, поддръжниците на заблудите все още не са поднесли извиненията си. Наука ли е това?


За жалост азиатският произход на старите българи не е единствената наложена заблуда. На нашите студенти по история и лингвистика се преподава, че езикът на микенците познат от документите с Линеар Б е древна форма на гръцки. Премълчани са планини от неудобни факти:

1. Хората "разшифровали" микенската писменост представят само 300 документа, а де факто съществуват около 4000, т.е. на читателя се представя само около 8% от словесното богатство на микенците.

2. От тези 8% около половината е съставена от лични имена и топоними. Нито един от микенските топоними Коринт, Закинт, Микена, Тилисос и т.н. няма обяснение на гръцки език. Джон Чадуик признава това най-откровено, но не посочва на чий език микенските топоними могат да се разтълкуват, а има доста данни за това.

Присъстващата в микенските местни имена наставка –инт е типична за тракийския език. През Късната Античност тя се развива в –енте, която пък е идентична на старобългарската –енте, срещаща се във воленте, жребенте, осленте. Този факт е останал неизвестен за широката публика. Защо ли?

3. От микенските лични имена около половината не са гръцки, това също се признава от учените твърдящи, че микенския език е гръцки. Те не са притеснени ни най-малко, че правят сериозни твърдения въз основа на около 4% от микенското словесно богатство. Фрапиращото е, че Чадук признава, че сред микенските имена отсъства напълно типичното за гърците оформяне на имена с наставки –идес, - адес.

За сметка на това в микенските документи се срещат имена типични за нас българите Арей, Бато, Ботийо, Бото, Бузо, Видул, Гета, Дако, Дайко, Дале, Данко, Даро, Дедил, Дуна, Дунийо, Дуто, Кайо, Косо, Котел, Коти, Куйо, Муко, Перко, Перкон, Пирин, Рая, Руман, Руси, Тато. 

В документите от Бронзовата епоха се среща и друга група имена, която е по-малка, но по-интересна и доста по-важна: Дуло, Вокил, Ерма, Ермесио,  Крум, Винайо, Кубир, Исевер, Кармесийо, Токей. Първите три - Дуло, Вокил и Ерми са названия на старобългарски родове. Останалите отговарят на имената на старобългарските владетели Крум, Винех, Кубер, Севар, Кормесий, Токт. Този факт също е останал неизвестен за нас.

4. От останалите 4% микенско словесно богатство доста думи или изобщо не са гръцки, или чрез манипулации са изкарани гръцки. Ето един пример, микенската дума за числото четири е кеторо (четоро), тя отговаря най-добре на стблг. четворъ в докато гръцките tessares, tettares, pissuresчетири са доста по различни. Тази важна подробност не стряска специалистите изобщо.

Чадуик тълкува микенската дума аkelо като angelos-ангел, пратеник, но това е напълно невъзможно. Думата angelos-ангел, пратеник е заемка в гръцкия, тя идва от персийската anakhara-пратеник, конник носещ послание. Хубаво, но персийската дума възниква около 700 години след споменаването на акело в микенските документи, просто няма как да е древна заемка, но това не е пречка за Джон Чадуик, или пък учените разпространили виждането му. Можем ли да наречем такива действия наука?

5. Микенските титли за благородници ванакатело и лавагета нямат обяснение на гръцки. Езиковеди като Фриск, Мюлер, Ван Виндекенс и др. считат ванакатело и лавагета за заемки в гръцкия език, но и това не притеснява Чадуик и хората решили да изкарат микенците гърци. Учените не са смутени от факта, че микенските титли се срещат в почти непроменена форма при траките – ванакт, лавагета, докато по това време -VIII век преди Христа няма гръцки владетел с такава титла. Няма притеснение и от факта, че най-ранното споменаване на титлата ванакатело-цар е за човек с тракийското име Одрис. За учените фактите нямат значение, важно е повтарянето на определени внушения, това обаче не е научен метод.

Кауно Одурувийо Ванакатело - кана на Одрис царя

6. Чадуик и неговите последователи премълчават и други изключително важни факти. Те просто няма как да не знаят за свидетелството на Страбон, че Пелопонес (там където е Микена) е получил името си от фригиеца Пелопс, който населил полуострова с хората си.

В работа на Софокъл също се казва, че Пелопс е варварин фригиец. Приемем ли, че микенците са де факто фригийски колонисти, става ясно защо фриги, а не гърци ползват през VIII век преди Христа микенските титли ванакт и лавагета.

7. Чадуик не се притеснява ни най-малко от факта, че не гърците, а траките издигат куполни гробници като микенците. Отново не гърците, а траките жертват кон при погребение на благородник. Пак не гърците, а траките носят панталони като микенците. Да не забравяме, че по време на Класическия период гърците считат панталоните за варварско облекло. Как може някой да счита облеклото на дедите си за варварско?

8. Чадуик анализира Линеар А и Линеар Б, би трябвало да е изследвал и още доста писмености, но по някакъв начин е пропуснал глаголицата, която предлага 22 успоредици във форма и звукова стойност с микенския Линеар Б, а като цяло паралелите във форма са над тридесет. При старобългарските руни и Линеар Б паралелите са над 40, но в този случай Чадуик и хората му имат извинение. През 50-те години на ХХ век се знаеше твърде малко за руните на дедите ни. Понастоящем обаче има данни, какво е извинението на днешните учени в такъв случай?


БР- Български руни
ЛП - Линеарна писменост от Бронзовата епоха на Балканите

9. Чадуик не е притеснен, че особеностите на микенските диалекти не се срещат в нито един от гръцките диалекти от историческия период. В микенския език се среща екане и якане, същата особеност се среща в тракийския, т.е. древнобългарския език. В различни документи срещаме вариантите пияла – пийела – фиала. Тази важна подробност е пропусната.

10. В Линеар Б не присъстват изобщо знаци отговарящи на гръцките букви Φ, Ψ, Ω, Θ, а без тях документирането на гръцката реч е невъзможно.

Като имаме предвид тези неща, смятате ли, че може да се твърди, че в микенските документи е съхранена гръцка реч? Микенският език е по-скоро древен тракийски диалект. Както езиковите особености, така също ред културни белези и исторически извори свидетелстват за това, но уви, неудобната истина е хитро пропусната.


Поредното залитане на учените, което е прието за истина засяга езика на траките, наречени в по-късни времена българи. Иначе способният лингвист Кирил Влахов споменава учуден в своя работа, че в българския не може да се намери тракийски субстрат. Това ще рече, че в българския език няма архаични думи, които да не притежават българска етимология. 

В този случай най-логичното е да се приеме, че причината за това е факта, че езикът, който говорим не е нищо друго, а само развита форма на речта на Орфей и Залмоксис. Друго обяснение няма.

Ако дедите ни бяха завоеватели и различен народ от траките, то субстрат задължително щеше да присъства. Във френския има галски субстрат, в английския има уелски и гаелски субстрат, в гръцкия има тракийски/пеласгийски субстрат, в латинския има етруски субстрат, дори в древния санскрит има дравидски субстрат. Как така траки и българи ще са различни хора и няма да има тракийски субстрат в нашата реч?

Просто под влияние на чужденци някои хора решават да си затворят очите за планини от важни данни. От IV до XV век старите българи са отъждествявани с мизите – най-ранно споменатия тракийски народ. За столиците ни Плиска и Преслав няколко летописци твърдят, че са построени по времето на Константин Велики. Строежът с квадри използван при изграждането на Плиска и Преслав е познат на траките наречени по-късно българи поне от IV преди Христа, ако и хилядолетие по-рано.


Стопанските методи на траките, техните жилища, дрехи, обичаи, погребални обреди, земеделски сечива и пастирски атрибути не изчезват след времето на Аспарух, а продължават да си съществуват. Българският фолклор е базиран на тракийската култура и религия, ние дори пазим в именната си система над двадесет названия на тракийски богове. Неотдавна генетическите проучвания доказаха, че народът наречен траки никога не е изчезвал, а само в по-ново време е познат под различно име – българи.

Това е нещо напълно нормално, в далечното минало гърците са наричани данайци, дедите на испанците носят името ибери, а при иранците срещаме голям брой алтернативни имена – перси, артеи, кефени, хорсари. Каква е пречката хората назовавани траки да са същият народ познат като българи? Няма никаква пречка.

Проблемът се състои в това, че на определена група хора истината не отърва. Тези индивиди подемат кампания за очерването на името ни, за скриване на нашия принос към европейската култура, а и за промиването на съзнанието на лековерните наши сънародници. Действията на чужденците са разбираеми, но какво би оправдало някои наши учени. До 1989 година те можеха да се оправдаят с натиск от Москва. Хубаво, но какво попречи след падането на тоталитаризма да се каже истината?

Тази истина е в полза на българския народ. Чалгата и униженията бликащи от разични медии смачкаха душата и съзнанието на много от нас. Стигна се до там, че някои приеха бедността за нормално състояние. Това е печално, страшно, потресаващо е, примирението е последната врата, зад която стои пълното заличаване на личноста.

Смачкан народ се управлява лесно, но след време винаги се появява съпротива. Не всеки се предава и този, който е успял да запази себе си, ще изпълни сърцето си с гняв, а дори и омраза. Озлобеният човек е способен на ужасни неща, но вината за това не е негова. Отговорни са тези, които са го довели до състояние на скот и са му отнели и последната капчица достойнство.

Без самочувствие и национална гордост никой народ не може да оцелее. Това се знае от разумните политици, винаги се е знаело от държавниците дори и тези от древността. Те са се грижели поданиците им да ходят с високо вдигната глава. Поради тази причина гърците позаемат от преданията на дедите ни и ги вплитат в своите митове. Римляните си приписват троянски произход, а в по-късни времена германците са правят на арийци без да са такива.

Ние няма нужда да лъжем, няма нужда да се правим на това, което не сме. Достатъчно е само да знаем истината за миналото си. Достатъчно е да знаем, че във вените ни тече кръвта на Залмоксис и Орфей, на мъдрият цар Ситалк и смелия Спартак. Достатъчно е да знаем, че дарбите на предците ни са закодирани в нашите гени и само чакат удобен момент да бъдат отключени, а ключът е националната гордост.

Когато някой расте със съзнанието, че предците му са първите благородници, той ще се държи като благородник защото благородството задължава. Такъв човек ще страни от пороците и вместо да падне в плен на слабостите, непрекъснато ще се стреми да се усъвършенства, да стане силен, почтен, добър и смел като хората преди него. Такъв човек е здраво звено от верига, която няма късане. Такъв човек е истински Българин.




24.05.2015 г.

СМАЙВАЩАТА ТРАДИЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ


Въпрос на време е когато целият свят ще разбере, че искрата на познанието е блеснала за първи път в нашата Родина, а не в Ориента. Определени учени знаят това отдавна, но е много трудно да се разчупи остарялото вярване, че цивилизацията се е зародила в далечната Месопотамия. За щастие се намират и такива изследователи като Гордън Чайлд, който преди време, открито призна, че Тракия не е обикновено място, а е важен център, в който е грейнала зората на европейската цивилизация.

Австралийският учен бе удивен от откритията направени в нашите земи от българските археолози Детев, Миков и др. Чайлд със сигурност би определил земята ни като извор не просто на европейската, но също и на световната цивилидация, ако знаеше, че най-старото обработено злато се намира на наша територия, на коятo се появили също и първите букви.

По времето когато австралийският учен прави своето смело изказване, Варненския некропол все още не бе открит. Все още не бе известно, че древните ни предци изпреварват значително хората от Месопотамия и Египет с изобретяването на писмеността. Не става дума за някакъв незначителен период от 50-100 години, не, нашите деди създават писмени знаци 2000 по-рано от обитателите на Шумер и Египет.





                        http://www.omniglot.com/images/writing/vinca2.gif


                        http://www.omniglot.com/images/writing/vinca3.gif

Днес прогресивни изследователи като Ричард Ръгли, Марко Мерлини, д-р Харалд Хаарман и др. прокарват тази неудобна за определени среди истина. Д-р Хаарман не само успя да изолира и каталогизира 210 различни знака от древната писменост на дедите ни, но също посочи връзката им с по-късните и използвани на остров Крит писмености Линеар А и Линеар Б – 1750-1150 пр. Христа. Това, което е убегнало на вниманието на немския учен е фактът, че Линеар А и Линеар Б не изчезват безследно в края на Бронзовата епоха. Тяхното продължение намираме в старобългарските руни.

  
БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост

Големият брой бщи знаци е  ясна индикация, че по времето на  Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са се появили и прототипите на линеарните писмености. Ако на старобългарските руни дадем звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи. На розетката от Плиска можем да разчетем  лепи-хубав, лоно-основа, сая-сянка,  буря,  вопъл и др.




Това само по себе си е нещо сензационно, нещо невероятно! Фактът, че комбинациите от руни от розетата дават ясни български думи, ако се замести със звуковата стойност на Линеар Б, си е ярко доказателство за това, че старобългарската писменост действително е свързана с писмеността от Бронзовата и по-ранната Каменно-Медна и Новокаменна епоха.

В древни документи изписани с Линеар Б се срещат имена като Арей, Бато, Ботийо, Бото, Видул, Дако, Дайко, Дале, Данко, Даро, Дедил, Дуна, Дунийо, Дуто, Кайо, Косо, Котел, Коти, Куйо, Муко, Перко, Перкон, Пирин, Рая, Руман, Руси. Техният български характер е повече от ясен и е огромен пропуск, че българските лингвисти проучили микенската ономастика не са представили на българския читател важната информация.

В документите от Бронзовата епоха се среща и друга група имена, която е по-малка, но по-интересна и доста по-важна: Дуло, Вокил, Ерма, Ермесио,  Крум, Винайо, Кубир, Исевер, Кармесийо, Токей. Първите три - Дуло, Вокил и Ерми са названия на старобългарски родове. Останалите отговарят на имената на старобългарските владетели Крум, Винех, Кубер, Севар, Кормесий, Токт. Документите, на които присъстват както родови, така и лични старобългарски имена са на около 3300 години. Това е поредната сензация, която бе осъдена да остане в сянка.

Сензациите не свършват тук обаче. Освен старобългарските руни, също и глаголицата показва връзка с древните писмености ползвани у нас и на остров Крит в далечното минало. Паралелите между глаголицата и Линеар А, Линеар Б са доста на брой. Това е нещо важно и интересно, най-същственото е факта, че има съвпадение не само във формата, но също и в звуковата стойност.

ГЛ-глаголица
зс- звукова стойност
ЛА-Линеар А
ЛБ- Линеар Б


Както бе споменато в началото – линеарните писмености произлизат от по-ранната балканска писменост. Понеже глаголицата показва силни прилики с Линеар А и Линеар Б, следно е да се запитаме дали няма и прилики с най-древната писменост на дедите ни? Сравним ли формите на буквите от свещената ни азбука с първите знаци от земите ни, установяваме, че има значителен брой паралели. 


БНП- Балканска неолитна/енеолитна писменост
ЛА- Линеар А
ЛБ - Линеар Б

Подобно нещо просто няма как да почива на случайност. Не е и някакъв необясим феномен, ако приемем логичното обяснение, че ние българите сме потомци на най-древния цивилизован народ. Проучванията на генетиците показаха убедително, че значителна част от нас носи кръвта на население, което е обитавало земята ни още през Каменната епоха, т.е. ние сме наследници на хората, които римляни и гърци наричат траки. Наследници сме на народа открил колелото, въвел организираното земеделие и скотовъдство в Европа, дал на много хора знания по металообработка и не на последно място писмеността.

Предците ни бяха набедени за диви варвари обичащи златото и войните. Чуждите летописци обрисуваха дедите ни в черни краски, за да скрият кражбата на история, а и по-лесно да си присвоят заслугите на нашия народ към световната култура и история. Редица важни извори бяха оставени в сянка.

Един от тях е свидетелството на Алкидамант за това, че не кой да е, а тракиецът Орфей е създател на писмеността. Друго важно свидетелство е дал Диодор Сицилийски, който разказва, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали най-древната азбука. Интересно е и твърдението на Плиний Стари по отношение на това, че древните балканци, пеласгите са занесли азбуката в Лациум (Италия).

Защо определени учени са си затворили очите за тези важни свидетелства за мен е загадка. Не мога да си обясня и това защо бе позволено негативния облик на дедите ни да просъществува и в ново време посредством поддържането на неверното твърдение, че траките, наречени в по-късни времена българи са били безписмен народ. Та паралелите между свещената ни азбука – глаголицата и линеарните писмености са толкова много и са толкова ясни! С линеарните писмености са документирани български имена. Kакво повече да искаме?

Hие разполагаме дори с сведението на писалия още в началото на ХХ век Архимандрит Кирил Рилски, който е убеден, че глаголицата е древна азбука, с която траките, наречени по-късно българи са документирали своите езически култове.

Потвърждение за това срещаме в старо издание на житията на Св.Кирил и Методий, така наречените Панонски Легенди. Там срещаме един важен фрагмент –Бог, който иска от всекиго да познае истината и достигне до по-високо стъпало на съвършенство, като видя твоята вяра и подвиг, и сега в наши години откри букви за вашия език каквито по-рано не е имало, а само в най-старо време.


Тук става дума за глаголицата, казано е, че нейните букви са от най-старо време и, че светите братя са намерили документи с тази древна писменост, която е подходяща за записване на езика на предците ни. Ранен вариант на глаголицата е  ползван за Библия Бесика, която е същото това произведение, което Урфил е създал за гетите. Поради тази причина древната форма на глаголицата е известна и като готица, както знаем от проучванията на проф. Ценов.

Уви, тези важни неща също са пренебрегнати от хората написали историята ни в ново време. Намериха се дори такива, които обявиха свещената ни азбука просто за вариант на гръцки бързопис от Средновековието. Тези индивиди останаха слепи за това, че повечето от глаголическите знаци имат паралели в минойскота и микенска писменост от Бронзовата епоха, има успоредици и дори сред знаците на по-старата с хилядолетия Балканска писменост.


ГЛ- глаголица
зс-звукова стойност
ЛА- Линеар А
ЛБ- Линеар Б
ГР - гръцка азбука
ЕВ - еврейска азбука
КП - коптска азбука
СМ - самаританска азбука  

И това не е всичко, българската реч съхранила в себе си тайни, които показват, че предците ни са имали азбука още от незапомнени времена. Ние имаме свои думи за най-важните термини свързани с писмеността. Във ведически арийски откриваме глагола пишати-пиша. Той е де факто идентичен на старобългарския писати-пиша. Още по-важно е това, че арийската дума пишати означва и украсявам. Същото значение срещаме и в българския език. Писана, изписана е синоним на украсена.

Друга интересна арийска дума е рекха-резка,  рекхати означава режа, правя резки, а чира отговаря на нашата дума черта. Тук трябва да се спомене свидетелството на Черноризец Храбър по отношение на това, че дедите ни са ползвали в далечното минало черти и резкиПрѣжде оубо словене не имъхѫ книгъ, нъ чрътами и рѣезами четѣхѫ и гатаахѫ....

Не по-малко интересна дума е арийската рупа-знак. Тя отговаря на българската рубило-писало, нещо, с което се правят знаци. Питаями пък означава печатам, нанасям печат върху нещо – глина, плат, кожа. Арийската маси се превежда като мастило, течност за писане.

Ведическия глагол четати е идентичен на старобългарския чьтати-чета. Значението на арийската дума е виждам, разбирам, различавам, а точно това е смисъла на четенето – да разбереш знаците пред очите ти.

Думите пишати, рекха, чира, рупа, питаями, маси, четати са на повече от 3500 години и имат ясни български успоредици, които от своя страна не са заемки, а изконни български думи. Това не бива да ни учудва, арийците не са дравиди, чиято родна земя е Индия, а стари балканци, които колонизират доста земи в Азия. Нека не забравяме, че най-древното име на Тракия е Ария – поредния важен, но дълго игнориран и пренебрегван факт.



Пренебрегвано е и съобщението на Луций Ариан по отношение на това, че тракиецът Дионис е създателят на индийската цивилизация. Сведенията на Ариан са потвърдени от още стари учени. За похода на Дионис в Индия пишат Филострат,  Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон. Доста са авторите, но когато никой не ползва работите им е все едно, че нищо не е казано.

След като важните свидетелства са премълчани, не е трудно да се създадат заблуди защото читателят няма възможност да направи обективна преценка. Внушени бяха ред имислици като безписмеността на траките, тяхното изчезване, азиатския произход на старите българи. Днес, благодарение на популяризирането на важни исторически извори и резултатите от генетическите проучвания знаем, че траки и българи са само две имена на един и същ народ. Знаем и, че древните ни предци са създали не една, а няколко писмености.

Дедите ни изразиха своето благородство раздавайки писмеността и културата си на други народи. Светите братя Кирил и Методий извоюваха правото да ползваме своя азбука за религиозната си литература и доказаха на хазари, юдеи, гърци, немци и др. че българите са не само господари на бойното поле, но също са способни да победят и със своята мъдрост.


В различни епохи, още от началото на цивилизацията в нашата земя грейва искрата на познанието. С право ние можем да се гордеем с това защото без дедите ни Европа щеше да остане още дълго време в мрак. Тази гордост задължава, длъжни сме да останем верни на дедите си. 

Длъжни сме да не униваме пред трудностите, а да ги посрещаме с увереността, че ще бъдат преодолени. Длъжни сме да продължаваме да се стремим към светлината защото силите на злото не спят. Борбата между слънцето и мрака е вечна, ние обаче сме на светлата страна.


Благодаря на г-жа Стефка Иванова и д-р Дориан Александров за ценната информация

Използвана Литература:

1.Св.Свети Кирил и Методий, Панонски Легенди, Факелъ, 1934; 
2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 
3.H.Haarman, Einführun in die Donauschrift, Buske, Hamburg, 2010;
4. А.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
5.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952, 6Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
7.M.Vasmer,  Die Bulgarische Literatur im Zeitalter des Zaren Simeon und ihre Bedeutung für die Orhodoxe Slawenwlt, Berlin, 1929; 
8.А. Хофер Едле фон Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989;

21.05.2015 г.

ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ


Историята за бягството на Аспарух от хазарите и установявянето на дедите ни на юг от Дунава e запечатанa в съзнанието на всеки от нас. Малцина обаче са се запитвали как един беглец е успял с изтерзаните си хора да победи най-силната и най-добре обучена армия навремето - тази на Римската Империя. 

Малцина са и тези, на които бе известно, че на Балканите Рим е издигнал осем пъти повече крепости от цялата територия на империята в Азия. Въпреки мощта на римската войска, въпреки огромния брой укрепителни съоръжения, въпреки уязвимостта си на беглец, княз Аспарух поставя император Константин IV на колене.

На всеки прогресивно мислещ човек е ясно, че на тази история нещо й куца. На първо място е това, че земите на юг от Дунава са наречени България около триста години преди Аспарух. Това е направено от живелия през IV век Св. Йероним. 

Съвсем естествено, през V век дедите ни са обитатели на Балканите, защото както отбеляза проф. Ценов, те е трявало да бъдат победени, за да могат Източната и Западна Римска Империя отново да имат обща граница. През VI век също има българи дори на юг от Хемус (Стара Планина), защото поради техните нападения император Анастасий изражда така наречената Дълга Стена - Μακρά Τείχη της Θράκης. Тя е само на около 60-70 километра от столицата на Римската Империя.

Няма никаква логика да се влагат огромно количество средства в построявянето на Дългата Стена за защита от противник, който по това време 491-518 г. уж е на повече от хиляда километра на изток– в земите на днешна Украйна. Ако обаче българите са обитавали територията на Тракия, то дунавските и старопланинските крепости не могат изобщо да предпазят Константинопол. Щом има българи в близост до столицата на империята, то в такъв случай Дългата Стена е едно разумно решение.

Въз основа на анализа на непопулярна информация, Ганчо  Ценов заключи, че Първото Българско Царство не се е простирало само до Стара Планина, а е опирало почти до Константинопол. Тази територия обхваща по-голямата част от Балканите- Българите по времето на Аспарух населявали земята от Горна Панония до Карпатите, Черно, Егейско и Йонийско море

За жалост учените от школата на Златарски не приеха аргументите на проф. Ценов. Бяха наложени други виждания. Земята освободена от княз Аспарух бе представена като сравнително скромна територия. Бе внушено, че дедите ни установяват своята власт на юг от Балкана по времето на княз Тервел, като разширението е незначително. 

  Карта на България по времето на Аспарух и Тервел - атлас на Д.Ризов 
                         http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_map_06.jpg


По принцип картите, които учените представят не са снимки на действителността. Картите биват създавани по сведения на разнични летописци. Въпросът е сведенията на кои летописци ще се ползват

Ако учените оформили нашата история бяха следвани твърденията на Димитри Хоматиан, Вилхелм Тирски и др. то картината щеше да е съвсем различна. Щеше да се знае, че още през VII век южната граница на България е стигала почти до Константинопол, че териториите на днешните Албания, Македония, Сърбия, и дори част от Гърция, Турция, Хърватско са били под наша власт.

Според Димитри Хоматиан българите не са кои да е, а потомци на известното тракийско племе мизи. В древността част от мизите обитават Мала Азия, а друга част са в Европа. През IV век преди Христа дедите ни влизат в конфликт с Алесандър Велики и са прогонени на север. След време те се завръщат и със страшна сила завладяват не просто Малка Скития (Добруджа), но също Панония, Далмация, Илирик, цяла Tракия и значителна част от Македония и Тесалия:

европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия…”

Областта Тракия обхваща земи от Хемус (Стара Планина) до Константинопол, за Македония обяснение не е нужно, Тесалия покрива територията на днешната Северна Гърция. На мястото на Панония възниква по-късно Унгария, а Далмация и Илирик са земите на днешните хървати и сърби.

Виждаме, че още по времето на Аспарух, тогава когато дедите ни изгонват римляните от земите си, територията на държавата ни е била доста по-голяма отколкото я представят учените. Де факто била е по-голяма отколко я представят, че е представлявала дори по времето на цар Симеон I.
Европа по времето на Каролингите - IX век - атлас на Д.Ризов

                                      http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_map_01.jpg


 Карта на Дунавска България, реалната граница е показана с червена линия

Границата е била значително по-близо до Константинопол, включени са били също Халкидика и по-големи части от Тесалия. За това, че южната ни граница е била недалеч от столицата на Римската Империя (Византия), знаем и от Виктор Тирски, който споделя следното – българите, след като дошли от северната страна, били заели още от стари времена една обширна област от Дунав до Константинопол и пак от същата река чак до Адриатическо море” (Inter quas Bulgarorum gens inculta а tractu Septentrionali egressa а Danubio usque ad Urbem regiam et iterum ab eodem flumine ad mare Adriaticum uni-versas occupaverat regiones).

Тук ключовите думи са – като дошли и още от стари времена. Това, че така нареченото идване на Аспарух е само едно освободително движение на своя земя е ясно на всеки прогресивен човек. Разбира се за окупатора – Римската Империя, бойците на Аспарух са мръсен и нечистив народ. Злобните определения идват от факта, че дедите ни не само отрязват огромна територия от Римската Империя, но и принуждават Константин Погонат да им плаща данък. Погонат не само губи приходите от нашата богата земя, но и е задължен да отдели значителни средства от хазната и да ги предостави на дедите ни.

От израза още от стари времена става ясно, че дедите ни са били разпространени почти целите Балкани през Ранното Средновековие. За това, че българската граница не е била далеч от столицата на Римската Империя научаваме и от писмото на хазарския хаган Йосиф. Той разказва за конфликта между българи и хазари и разполага южната българска граница в близост до Константинопол (Кунстандин, превод В.Гюзелев).

Ние разполагаме и с други данни, че през VII век владенията на България не са били някаква скромна територия на север от Стара Планина, а са се простирали върху по- голямата част от Балканите. Проф. Ценов представя думите на анонимният Равенски космограф твърдящ, че е получил сведение от Йордан (550 г.)  относно това, че  в земите на Мизия, Македония и Тракия живеят само българи “Inter  vero  Thraciam  vel  Macedoniam  et  Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant”.

Сведенията на Димитри Хоматиан, Вилхелм Тирски, хаган Йосиф и Равенския космограф са пределно ясни, но за жалост тези ценни данни не са отразени нито на картата на Стивън Рънсиман, нито тези на нашите учени Ваклинов, Ризов, Коледаров и др.






България по времето на Пресиян и Борис, средата на IX век - атлас на Д.Ризов


                Карта на Дунавска България, по Петър Коледаров
                      http://www.promacedonia.org/pk1/pk1_karta_1.jpg

Лошото е, че съставителите на картата на територията на България са поотрязали не само териториите на юг, но и тези на запад. 

Напомням, че картите не са снимки на действителността. Картите би трябвало да се правят по сведения на летописци, а и съдейки по характера на топонимите. Ако в даден регион се среща населено място носещо българско име, то във въпросния регион, във времето когато е регистриран топонима са живели българи.

Едва ли има историк, който да отрече българското присъствие в Панония. Там е носещия българско име град Пеща, който е и споменатия от Клавдий Птолемей преди повече от хилядa и осемстотин години град Песиум – Ptol.III.7.

Това, че Пеща е Песиум е установено още през XIX век от д-р Wilchelm Friedrich Volger, Vergleichende Darstellung der alten, mittleren und neuen Geographie, Hannover, 1837, z.184. Защо учените писали нашата история са пренебрегнали този важен факт за мен е пълна загадка. 

С този сериозен пропуск е нанесена голяма щета на истината защото не може да се говори за идване на българи в Източна Европа през VII век, след като половин хилядолетие по-рано, през II век Клавдий Птолемей споменава за град с българско име в Централна Европа.

В Панония е и древния град Volgum/Bolgum, от чието име някои учени бягат като дявол от тамян. На мястото на Volgum/Bolgum е днешния S. Fenekpuszta - Barrington  Atlas  of the Greek and Roman World, map 20, P. Kos, M. Šašel Kos.



Присъствието на дедите ни в Панония векове преди Аспарух обяснява конфликтът между българи и лангобарди на тази територия през 440-460 година. Благодарение на изненадващо нощно нападение българите побеждават крал Агелмунд – Paul. Deac. Historia LangobardorumXVI-XVII

По това време дедите ни би трябвало да са в Приазовието, но ето, по свидетелствата на Павел Дякон, а и Клавдий Птолемей старите българи обитават земите на днешните Унгария, Словакия и др. още през Късната Античност.

Разпространението на старите българи наричани в древността траки на такава огромна територия е доказателство за това, че дедите ни са били огромен народ, който е бил в състояние да изправи внушителна армия. Легионите на Рим не се спират нито със заплахи, нито с хитрости. Римската войска е професионална, а и по времето на Аспарух Римската Империя (Bизантия) притежава стотици хиляди войници от различни национaлности.

Няма съмнение, че дедите ни са били силни и храбри хора, но, за да победи империя се иска голяма войска. За да се задържи голяма територия се иска голяма войска, а най-многолюдният народ на Европа в далечното минало са траките, които в по-късни времена са наречени българи.

По времето на Аспарух една част от траките наречени още българи е била подвластна на Рим но много от дедите ни са живели на свобода, на север от Дунава където са имали своя независима държава. Тази информация е спомената в Именника на българските владетели, в който съвсем ясно е казано, че 515 години преди Аспарух предците ни са имали княжество от другата страна на река Дунав.

От тази територия дедите ни нападат Римската Империя с цел да освободят родната си земя от окупаторите. Първото мащабно нападение е през 169-170 година. Тогава освободителите не само помитат граничните римски гаризони, но прекосяват цяла Тракия и стигат чак до Термопилите. Следващите векове опитите за прогонване на римляните продължават и през прословутата 680-681 това е постигнато.

През 680-681 не е създадена държавата България, а е извършено обединение на дедите ни, на тези живеещи под римска власт и на свободните ни предци живеещи на север от Дунава. По данните от Именника началото на българското княжество е някъде през 165-170 година, а точно тогава е и първия опит за освобождение на окупираните от Рим наши земи.

Княжеството на дедите ни основано през 165-170 година е само едно продължение на по-старата държавна традиция, която император Траян прекъсва през 105-106 година. Докато държавната традиция на гърците, галите, иберите остават прекъснати, то дедите ни успяват за около шестдесет години да се съвземат и отново да положат основи на нова държава. В началото тя няма старата си мощ, но през 270-та година дедите ни изгонват всички римски легионери и колонисти от Северна Тракия (Дакия). Четири века по-късно са освободени и земите на юг от Дунава.

По време на властването на императорите от тракийски произход, дедите ни под римска власт са имали приличен живот. Веселин Бешевлиев съобщава, че дори в селата ни е имало по два кмета, един римски и друг от представителите на предците ни.Това свидетелства за уважение към предците ни. Константин Велики дори изгражда Плиска, Преслав, Силистра и др. градове. Юстиниан Велики създава самостоятелна църква за нашите деди.

За жалост присъствието на траки на престола в Константинопол е прекъснато след царуването на император Фока 602-610 година. Настават тежки времена и двете групи наши предци осъзнават, че не се ли обединят ги очаква асимилация и изчезване

Несъмненено е имало различия между дедите ни. Имало е и такива, на които се е искало римското присъствие в страната ни да е вечно. Подтиснатото население обаче, а и свободните наши предци копнеещи да се върнат в старата си земя Тракия са желаели да прогонят окупатора колкото се може по-скоро.

За наше щастие групата на търсещите свобода и независимост е била по-голяма. Към тях се присъединяват и не малко легионери от тракийски произход. Войниците са се набирали от селското население, а именно то е пазело ревниво стария си език и култура, които императорите от чужд произход са заплашвали.

Не чудо, или болест кара Константин Погонат да бяга, а огромната армия на нашите предци. Лишен от подкрепата на голяма част от легионерите си, Погонат няма друг избор освен да признае държавата на дедите ни и да започне да им плаща данък. Този данък не е бил нищо друго освен компенсация, обещетение за шестте века, през които Рим източва богатствата на страната ни.

Разбира се римските императори не се примиряват със загубата на Тракия. Земята ни е богата, от нея са изтичали злато, сребро, мед, желязо, жито и други блага, които са поддържали стандарта на живот на империята. Признаването на България от Рим е и огромна загуба на престиж, нещо, с което властващите в Константинопол не могат да свикнат. Те не спират със заговорите си срещу дедите ни, постоянно сключват съюзи с различни народи, които да използват срещу нашите предци.

След векове идват и тъмни времена за нас, има реална заплаха за просъществуването ни, но всеки път дедите ни оцеляват. Това също не е чудо, а се дължи на единството на предците ни и обичта им един към друг. По време на всяко подтисничество едни българи са се изправяли, за да помогнат на други. Винаги се е намирал някой, който да помогне на ограбените, изтезаваните и поруганите, а и да отмъсти за тях.

Днес небето над нас отново е черно и отново както и в миналото изходът е един – да си подадем ръка и да действаме за общото благо. Няма чужденец на когото да сме по-мили от неговите хора, всеки си държи на своето, всеки иска неговия народ да пребъдне. Наше право е и ние да искаме това, а наше задължение е да го направим. Днес ни има защото дедите ни превъзмогнаха различията си и се обединиха. За да има бъдеще за децата ни трябва да се обединим и ние.