23.09.2018 г.

НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЙСКА ДНК


Неотдавна, в средата на август доста приятели ми пратиха съобщения за нещо, което силно ги бе разтревожило. Става дума за репортаж по BNT засягащо резултати от проучванията на древна тракийска ДНК. В предаването бе лансирано виждането, че траките са отдалечени от българите и това се бе видяло странно на доста хора, които са запознати с информация, игнорирана (или укривана ?) от казионните учени. Тъй като генетиката дава солидни доказателства, много от съмишлениците ми бяха объркани.

Някои дори ме умоляваха да дам някакъв коментар в блога, или фейсбук. На тези хора аз отвърнах, че причина за притеснение няма и не е нужно да се отговаря веднага. Запознат съм с работата на д-р Нешева, смятам труда и за важен и отново наблягам – причини за притеснение няма. Всеки, който е прочел дисертацията на д-р Нешева и е обърнал внимание на подробностите, би разбрал каква е причината за резултата.

В тази публикация  ще дам достатъчно пояснения, но преди това ще представя кратка история на генетичните проучвания у нас. Това е важно защото по-старите изследвания на ДНК ca публикувани в чужди научни списания и представят картина, която изобщо не съотвества на впечатлението оставено от предаването на BNT.

Нека хвърлим поглед към началото на разкритията за произход ни. През 2011 година излязоха резултатите на първото мащабно генетично проучване на българския народ. Изводите на генетиците изненадаха неприятно тези учени и преподаватели, които неотклонно поддържаха тезата за тюркските корени на старите българи. Неприятно изненадани останаха също други хора – тези, които спекулираха за родство на дедите ни с индийците, и тези, които лансираха умопомрачителното твърдение, че народът ни се е оформил в Кавказ.

Представям цитат от научно списание (2011 г.), паралелно на превода, давам и оригиналния текст, a и активен линк, за да може всеки да направи проверка:

Около 80% от генетичните вариации при българите са представени от хаплогрупите E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 и R-M269. Това показва, че комбинацията от хаплогрупи при българите съотвества на тези на повечето европейски народи...Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост арабите, а и народите на Кавказ и Индия.”-  The position of Bulgarians among other populations was visualized by Principal Component (PC) analysis. About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations… .Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”


В същото това изследване, има една много интересна подробност, която изненада неприятно още една група поддържаща заблуди. Става дума за твърдящите, че най-старото балканско население е изчезнало – унищожено през Бронзовата епоха от траките (!), а и, че самите траки по-късно са изчезнали.

Характерът на определени хаплогрупи при българите показа убедително, че носителите им са потомци на хора населявали земите ни през Мезолита и Неолита,  когато се появава организираното земеделие (респ. преди около 12 000-8000 години, бел.моя): the greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by a cadre of Near Eastern farmers.


През 2012 година излезе още едно генетично проучване, този път на митохондриалната ДНК. И в този случай бе установено наличие на хаплогрупи, които са типични за най-древното балканско население, което римляни и гърци наричат траки:

“Може да се каже, че средиземноморското наследство се дължи на траките – местен народ, явяващ се най-ранен обитател на Балканите. Източните приноси най-вероятно се дължат на протобългарите, които произлизат от Средния Изток и славяните дошли от Североизточна Европа.” - Thus, while the Mediterranean legacy could be attributed to the Thracians, indigenous people that firstly inhabited the Balkans, the Eastern contribution is likely due to the Proto-Bulgarians originating from the Middle East and to the Slavs migrating from northeast Europe.”



Аз нямам сведения някой да е доказвал, че старите българи произлизат от Средния Изток, нито пък съм срещал доказателства, че дунавските славяни (наречени гети от Теофилакт Симоката) са дошли от Североизточна Европа в края на късната Античност. Що се касае до горния цитат, оставам с усещането, че при създаването на работата си, генетиците са подведени от консултиращите ги историци и археолози.

Казвам подведени, неслучайно, защото в по-късна работа от 2013-та година, e казано следното: “Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите живеещи на север от Памир, отдалечени са cъщо от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.“ - “On the whole, Bulgarians are distant from Altaic populations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent.”

По-късно, през 2015-та година, при проучване засягащо митохондриалната ДНК на българите, не е казано нищо за приноси от Средния Изток. За сметка на това, основният извод е, че при българите са доминантни западноевразийските хаплогрупи.

Няма дори намекване за родство с народите от Североизточна Европа, а и тези от Афганистан и Иран, макар в това проучване да са включени проби от древна митохондриална ДНК извлечена от кости принадлежащи на стари българи:

The modern Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) and Y-chromosome gene pools predominantly consist of Western Eurasian haplogroups.... A similar pattern is observed in ancient mtDNA samples of proto-Bulgarian human remains, which belong exclusively to Western Eurasian mtDNA haplogroups (Nesheva et al., 2015).”


В друга научна работа - дисертацията на д-р Сена Карачанак-Янкова също не присъства информация, която да позволи да приемем, че старите българи са дошли от земите на Иран, Индия, или Афганистан:

“Честотата на установените хаплогрупи показва, че българският Y-хромозомен генофонд е почти изцяло обхванат от западноевразийски хаплогрупи. Генетичният принос от Централна Азия (Хг C-M217), Северна Евразия (Хг N-M231) и Югозападна Азия (производни на Хг Q-M242, Хг LM61 и Хг R-M124) е почти незначителен (общата честота на тези хаплогрупи е 1.5%) .

В научната публикация от 2013-та година е дадено обяснение за особеностите и най-вече възрастта на няколко хаплогрупи типични за българите:

(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 години, бел.моя).
(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита (т.е. преди 12 000 години,  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места, и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие.
(iii) За J-M241 се предполага, че е от времето на Неолита (т.е. преди около 9000-8000 години, бел моя) отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море.

(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;
(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;
(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;


До тук се вижда, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23* могат да бъдат свързани с най-старото балканско население, което римляните наричат траки.

Има още една хаплогрупа, която хем е най-често срещатана при нас, хем особеностите и показват, че носителите и са потомци на хора обитавали земите ни от времето на Мезолита (т.е. опреди около 12 000 години бел.моя):

“Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие. ” -“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

Както и да погледнем, I-M423, E-V13, J-M241, а и R-L23* поради забележителната си древност (13 000-8000 години бел.моя), трябва да се свържат със най-старото балканско население – траките.

Последната голяма хаплогрупа при нас носи името R1a-M17 и често е наричана “източна”. Факт е обаче, че R1a-M17 се среща в големи концентрации при поляци, кашуби, украинци, словени, хървати и др., среща се също при скандинавските народи, а дори и на остров Крит, където нито перси, нито бактрийци са се заселвали. За сметка на това трако-пеласгийското присъствие е добре засвидетелствано.

Благодарение на изследванията става ясно, че известна част от носителите на тази “източна” хаплогрупа са населявали земите на България от края на Ледниковата епоха:

“Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха (от преди 13 000 години бел.моя), до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48][50], haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post-LGM expansions to more recent Slavic demography.“
В дисертацията на д-р Карачанак-Янкова намираме още повече подробности за “източната” хаплогрупа R1a-M17: “Следователно древната възраст на Хг RM458 в Източна България (12.4 ± 5 kya) и Кавказ (10.1 ± 3 kya) трябва да се интерпретира внимателно, поради това, че оценката на възрастта се повишава вследствие редица демографски епизоди.”

По интересно е следното, при около половината от носителите на R-M17 се наблюдава европейският вариант : “Трета по честота е широко разпространената евразийска хаплогрупа R-M17, която е установена при 17.5% от българите, като 42.9% от тях принадлежат към типичната за Европа Хг R-M458.”

На с.31 от дисертацията на д-р Карачанак, в табл.10, възрастна на “източната” хаплогрупа Хг R-M458 у нас варира между 12 400 години и 4100 години. За другата част представители на R-M17 не е казано, че са потомци на население дошло през късната Античност и ранното Средновековие от Афганистан, Иран, или Пакистан.

В заключението на дисертацията на д-р Карачанак няма и дума за родство на българите с паштуни, иранци, пакистанци или индийци. От друга страна, в миналото от други учени са проведени достатъчно генетични изследвания на населението на Иран, Афганистан, Пакистан, но дори и там няма дори загатване за някакво родство с българите. Какъв е изводът тогава?

Всеки, който може да смята, неизбежно ще стигне до заключение, че в болшинството си българите са носители на гени на древно балканско население. Носителите на I-M423, E-V13, J-M241, R-L23* са потомци на хора обитавали земите ни от преди 13 000-8000 години.

По сведенията на мое разположение в този момент, излиза, че основните хаплогрупи при българите са със следната честота и са представителни за 62,5% от населението ни:

I-M423 (20.2%)
 E-V13 (18.1%).
R-L23* честота 5.2%
J- 19%

Като имаме предвид, че носителите на R-M17 са 17% от българското население, но 42% от тези 17% са носители на европейската (забележително древната) вариация Хг R-M458, то към 62,5% потомци на местно население трябва да добавим още 7,1% носители на местният вариант на хаплогрупата и така излиза, че наследници на траките се явават поне 69,6% от българите. Добавим ли приписаната на древните европейски ловци-събирачи G2, срещаща се при 1,5-2% от българите, то излиза, че по официални данни повече от 70% от българите са потомци на най-древното население на Балканите.

Остават 10% носители на “източната” хаплогрупа. Тъй като няма доказателство, че предците на носителите на въпросната хаплогрупа са дошли от Средна Азия, то може да се сметне, че и тези 10% са потомци на стари балканци и така излиза, че по наличната в този момент информация, около 80, 6% от българите са наследници на Залмоксис, Спартак и Орфей.

Накрая нека видим какво е “притеснителното” в дисертацията на д-р Нешева. Аз лично виждам изследване даващо интересни резултати. На с. 62 се натъкнах на следния извод: “Проучените 19 представителя на траките от ранната Бронзова епоха притежават 16 различни хаплотипа, които формират 10 различни хаплогрупи. Тези хаплогрупи са разнообразни и се срещат в Европа и Азия. Част от тях присъстват и при прабългарите, но се различават по преобладаващите специфични хаплогрупи.”

С други думи – и при траките от преди 5000 години, и при старите българи от преди 1000 години се срещат едни и същи хаплогрупи, но при населението ни от времето на Средновековието има хаплогрупи, които не се срещат при хората живели 4000 години по-рано.

Та това е нормално и логично – самият избор на пробите с отдалеченост от 4000 години предразполага към получения резултат. При такъв избор, друг резултат е невъзможен.

В която и държава да се приложи същия метод, резултатът ще е както при нас – ще се окаже, че хората от Средновековието са носители на хаплогрупи, които ги няма при населението от същия регион, но живели преди 5000-4000 години.

Историците и археолозите, които са консултирали нашите генетици би трябвало да обяснят, че за да се получи ясен генетичен облик на народа на Орфей, е нужно да се вземат проби от тракийски гробове от периода IV-VI век, а не от преди 5000 години. Причната се крие в това, че оформянето на народите е дълъг процес - в определен регион, в течение на няколко хиляди години, се смесват различни хора, като доминантната група налага своят език и култура. 

В региона, в който се оформя един народ, с времето се появават нови групи, а други групи се преселват надалеч. Част от древното население от долината на Струма (стрюмоните) е отишло в Северозападна Мала Азия. Тевкрите пък напускат Северозападна Мала Азия и заедно с мизите стават доминантна група в Тракия, като владенията им се простират чак до река Пеней (в Тесалия):

“Bithynians, but formerly they were called, as they themselves report, Strymonians, since they dwelt upon the river Strymon; and they say that they were driven out of their abode by the Teucrians and Mysians.”-Her.VII.75

“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.” – Her.VII.20.

Cтабилизация и дори почти спиране на миграционните процеси настъпва едва по време на римското владичество I-VII век. Рим не позволява изтичане на население от Тракия, защото има нужда от хората, както за обработка на земята, така и за попълване на легионите си. На определени етнически групи е позволено да се установят на юг от Дунава като федерати, но в този случай става дума за поселници в граничните региони, а и често се касае за родствени на древното балканско население хора.


Балканите по време на римския период, карта на Густав Дройсен

Ето поради това е най-удачно да се вземат проби от тракийските некрополи от края на късната Античност. Именно тези проби дават най-ясна представа на генетичния облик на тракийското население. Пробите взети от кости стари 5000 години не могат да дадат представа за облика на населението от няколко хиляди години по-късно. Пробите от кости от преди 5000 години могат да послужат за друго – да ни покажат къде са се заселили определени групи стари балканци.

Като най-ранните европейски региони заселени с траки могат да бъдат посочени Апенините, а също земите на Словения, Словакия, Австрия. Поради това, че по отношение на митохондриалната ДНК, т.е тази, която се предава по майчин път, траките са разположени в близост до популациите на Австрия, Латвия и Словакия, разбирам, че старите балканци са напуснали Родината не като малка група войствени мъже, а на родове включващи и жени. Т.е. касае се не за завоевание, а за мирна миграция на хора, които носят със себе си ценни знания.


Карта на разпространението на трако-кимерийските находки, по Herman Sauter  http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Благодарение на резултатите от работата на д-р Нешева, разбрах също защо тракийските думи са така близки до латвийските. Стана ми ясно и това защо в Словения е намерен идол, с облекло, която наподобява това на трако-трояните и разбира се старите българи, като орнаментите от носията на идола се срещат най-рано при нас, а и все още се ползват от хората тачещи традиционните шевици.


                 Идол от времето на Неолита/Халколита, Словения

Накрая трябва да допълня нещо важно. Работата на д-р Нешева засяга и генетичният облик на старите българи. Ето какъв е резултатът: “Анализирайки наблюдаваните резултати, след обобщаване на всички данни се вижда, че прабългарските проби се доближават до европейските популации, притежавайки основно европейски хаплогрупи.”

Излиза, че информацията получена от анализа на ДНК от кости от старобългарски некрополи помага за срутването на мита за идването на дедите ни от Бактрия и земите край нея. Ако старите българи са носители на предимно европейски хаплогрупи, то за прародина в Средна Азия и дума не може да става.

След като старите българи не могат да бъдат причислени към народите оформили се в Азия, то за мен остава един възможен извод – хората на Аспарух спадат към древнобалканските народи. 

Когато след време бъде сравнена ДНК от тракийски некрополи от IV-VI век с ДНК от средновековни некрополи, ще стане ясно, че става дума за представители на един и същ народ – този народ, който е разпространил искрата на познанието в Европа и много региони на Азия, този народ, който Омир споменава като траки, а живелият по-късно Йордан нарича българи.


16.09.2018 г.

ЗАБРАНЕНИТЕ КНИГИ ПРОГОВАРЯТ



Всеки от нас изгражда вижданията си въз основа на информацията, която притежава. С колкото повече данни разполагаме, толкова по-пълни и по-верни са знанията ни. Веднъж приели нещо и изградили определена гледна точка, ние трудно можем да възприемем различното, независимо от това дали то е логично, или не. Това е причината, създателите на на официалните теории за произхода на българския народ, не само да посадят лъжи, но и да укрият огромно количество ценни сведения.

В случай, че още в началото на ХХ век, учените бяха дали достъп до всички исторически извори, а и бяха споменали, че съществуват книги на български изследователи имащи различни виждания от от общоприетите, то не само народът ни щеше да прозре истината и да изгради високо самочувствие, но и нямаше да се стигне до осакатяване на България с отнемането на изконни наши земи и провеждането на геноцид над стотици хиляди наши братя и сестри в Беломорието, Македония и т.н.  

Васил Златарски, а и съмишлениците му са знаели добре за откритията на Георги Раковски, според когото българите са обитавали Балканите от незапомени времена. Знаели са и за писанията на Отец Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна и др. според които известният с войните с Рим цар Декебал е властвал над предците ни, но набързо обявяват всичко свъзващо ни с далечното минало на Балканите като небивалици.

Иронията е, че самите казионни учени съчиняват най-нагло небивалици като тази за тюрския произход на старите българи, лишеното от логика, но общоприето твърдение, че дедите ни са забравили езика си, че са обитавали юрти и са почитали Тангра. Днес знаем, че това са невярни неща, но навремето, лишени от алтернативна информация, обикновените хора са били принудени да вярват на безсъвестните “историци”.

Не зная дали някой е правил опит да събере и систематизира работите на всички родолюбиви изследователи, опитали се да се противопоставят на наложените с ориенталски фанатизъм лъжи за миналото и произхода ни. Във всеки случай става дума за много автори, а не един-двама самотника търсещи внимание.

Наскоро, благодарение на Петко Атанасов, с посредничеството на Андрей Киряков, получих една интересна книга. Нейното заглавие е “Българският Църковен Въпрос”, написана е от д-р Иван Селимински. Бях силно впечатлен от ерудицията на този човек, който още през XIX век, въпреки оскъдната информация, с която разполага, стига до извода, че историята ни започва на Балканите и то 1000 години преди Христа.

По ценното е това, че д-р Селимински правилно е изтълкувал писанията на римските (византийските) хронисти като приказка целяща да оправдае поведението на Византийската империя спрямо свободните народи. За старите българи д-р Селимирски казва, че са местен народ и нападенията им не са за грабеж, а по политически причини.

Една година след излизането на “Българският Църковен Въпрос”, се появава друга подобна книга, която е написана от Архимандрит Кирил Рилски. Става дума за публикуваната през 1930 година творба “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”. В тази работа с прости думи е казана една неудобна за определени хора истина:

“ Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ  привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.“  

Архимандрит Кирил Рилски казва и други интересни неща, които казионните учени за жалост избягват. Споменат е един изключително важен факт, а именно това, че първата християнска църква в Европа е била тази на дедите ни:

“Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ първата християнска църква в Европа.”  



Авторите д-р Иван Селимински и Архимандрит Кирил Рилски са високо образовани хора, те знаят какво говорят, дават и логични обяснения, за разлика от казионните учени, които обаче разполагат с поддръжка от чужбина и възползвайки се от влиянието си, изолират изследователите представящи изобличаващи официалните теории данни.

Изолирани и поставени в сянка са и писанията на Никола Йонков-Владикин. Той публикува една малка, но интересна работа: “История на Древните Траки”. Oще през 1911 година, този автор прави революционното откритие, че сред познатите на египтяните Морски народи са и траките дардани, тевкри и т.н. Писалият преди повече век Йонков-Владикин е разбрал неща, които някои наши учени едва в последните години плахо споменават...и този човек е низвергнат!

Всъщност Никола Йонков-Владикин прави и друго изключително важно откритие, което обяснява защо има прилика между българския и иранските езици. Според авторът “началото на вторичното тракийско, религиозно, езично, изобщо културно влияние в пределите на Персия и Туркестан, трябва да се отнесе към XV век пр. Христа.”

Доводите на прогресивния изледовател се подкрепят от писания на стари автори за деянията на Дионис в Индия и други места в Азия, подкрепа има и от страна на древните топоними в Индия, Иран и Тракия, но следващи покорно на обслужващите чужди политически интереси теории, казионните учени не дават глас на неудобните открития.


ТРАКИЯ- карта на А.Ортелий, в областта Мизия е отбелязано  името българи

Две години след Йонков Владикин, през 1913-та година, друг прогресивен българин Д.П.Даскалов, издава ценна книга. Този автор също не е случаен човек, той член на “Софийското Археологическо Дружество”. В работата си “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати” простично и ясно е казано:  “И така, къмъ 10 августъ 660 г. българитѣ минаватъ стихийно Дунава, не въ силата на извѣстенъ договоръ съ византийците да пазятъ като съюзници дунавската граница на империята от нахлуването на други варвари, или пък са били принудени да сторятъ това вслѣдствие на нашествието и напора на хазаритѣ, а идатъ тѣ съ великата историческа задача, в качеството си на законни наслѣдници на Балканския полуостровъ: първо – да избавятъ и отнематъ родината на тракийскитѣ и македонскитѣ си събратя от господстващото гръко-римско малцинство...”

Ето, поредният интелигентен и непредубеден човек, който е осъзнал истината, но за жалост не е подкрепен от българските учени от своето време. Не е подкрепен и друг доказал любовта си към Отечеството наш сънародник. Става дума за участвалия в подготовката на Априлското въстание Данаил Юруков, който през 1929 година стига до заключението, че ние българите сме потомци на най-старото балканско население:

“Ако говорите съ кой и да е културенъ българинъ отъ Тракия или отъ Източна България, или съ българинъ отъ Македония, изведнъжъ ще забелѣжите акцента на неговото родно наречие. Но не е само това. Въ тритѣ провинции всѫде има подраздѣление на наречията и всѫде тѣ сѫ запазени и се съхраняватъ отъ родъ въ родъ. Дори и въ нѣкои градове се запазватъ особени звукови наречия, които никога не се повлияватъ или измѣнятъ отъ културата. Единъ Панагюрецъ или единъ Копривщенецъ, колкото и младъ да е излѣзълъ отъ града си, дето и да се е училъ, той все пакъ не губи родното си наречие.

Всичко това не е ли най-добриятъ паметникъ и най доброто доказателство за произхода на единъ човѣкъ или на единъ народъ? И ако и днесъ въ нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и сѫщи езикъ съ три различни наречия, споредъ както сѫ били раздѣлени политически и въ най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе единъ и сѫщи народъ, и че тоя народъ е живѣлъ въ сѫщитѣ мѣста още отъ времето на Херодота?

Данаил Юруков е стигнал до правилно заключение, макар да няма титлите, подготовката и финансирането на Васил Златарски и  последователите му. Без увъртане, без лутане, без манипулации, родолюбецът доказва своите твърдения, които почиват на здравия разум.

Това, което е заченато от Отец Паисий, Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, неизвестният автор на Зографска История, а и Георги Раковски, бива усъвършенствано и допълнено от д-р Иван Селимински, Архимандрит Кирил Рилски, Никола Йонков-Владикин, Д.П. Даскалов и Данаил Юруков.  

He ca никак малко хората, които са се опитали да покажат, че ние българите сме потомци на местен народ. Всъщност има и други радетели на истината, освен горе споменатите. В никакъв случай не бива да забравяме обичащият Родината Цани Гинчев и неговата Тракийска теория. Този изследовател на миналото ни отказва да приеме, че народът наречен от Херодот траки е изчезнал в небитието:

“…аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо… Това е противоречие на логиката! До Юстиниан (6 век) те са си съществували. Идеята за тяхното “изчезване” е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и до днес се мъчат да ни унизят – точно така! – да ни унизят, да унищожат славянския мир, да го претопят за увеличение на своите гниещи нации, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки…”

Според Цани Гинчев, народите от славянската езикова група са местни, не са идвали отникъде, а теориите за внезапната им поява не са нищо друго освен резултат от идеологията на враговете ни целящи да ни объркат, унизят и покорявайки ни, да заграбят нашите ресурси. Подобно виждане има и един чужденец - Виктор Обермюлер:

...Ония народи, които след края на т.н. Велико преселение на народите биват наричани “cлавяни, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населявали преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци траки, гети, мизи, даки, агатирзи и т.н. Въпреки това тия изворни документи се пренебрегват от нашите германисти и слависти или те бива осмивани, просто защото не се вмъкват в рамките на пангерманистката и панстлавистката тенденциозна история. Но за това и тези историци се виждат принудени, заедно с потока на Великото преселение на народите, да “изтрият” (да представят за “изчезнали”) всички стари народи от земята и след тях да направят така, че да се “появат” съвсем нови, да им се търсят прародини и разбира се като са вложили мъчителна работа без мисъл, не стигат до никакви резултати “ –B. Обермюлер, цитиран от Юлия Хаджи Димитрова, “Gothi, qui et Getae –Готи сиреч Гети”

Немският учен Йохан Густав Куно също не се бои да тръгне против течението и в своята работа за древните народи на Европа: “Кимерийците и библейския Гомер са същите хора, които в по-късни времена се наричат скити, сармати, славяни, венети (венди), или биват наричани така от други народи.”

Куно дава интересни тълкувания на реки от земите на траки и скити. Bargos бива обяснено с брѣгъ-бряг, за Syros е предложено сыръ-влага, на Syrgis е дадено значение строуга-струя, за етимологията на Tierna е дадено определението черна, а названието на Lykos е изтълкувано с лѫка-блато.

Интересни са и тълкуванията на лични и племенни имена: Lipoxais-лѣпъ, Rathagosos-Радогост, Sobadacos-свобода, Katiari-котора-война, т.е. бойци, Limigantes-лемеж,т.е. орачи, земеделци. Изводите на Йохан Густав Куно са логични, но пречат на силните на деня и работите на този буден и съвестен човек потъват в хранилищата на немските библиотеки. 

Друг обречен на забвение прогресивен автор е Ганчо Ценов. До 1998-ма година не бях чувал изобщо нищо за него. Мои приятели завършили история в София и Велико Търново също не бяха запознати с творбите на посветилия се на България учен.

Неговите открития са неимоверно ценни за Родината, но за жалост остават недопуснати в официалната ни историография. Запознавайки се с книгите на Ценов, с удивление разбрах, че има доказателства за това, че бивайки потомци на най-старото балканско население, ние сме и първите християни на Европа. Пак благодарение на този защитник на истината, разбрах, че библията на Вулфила е създадена за нашите деди, а не за някакви германци, от които няма никакви следи.



ТРАЯНОВА КОЛОНА - изображение на гетите, набедени за германи

Най-големият принос на великия българин обаче бе това, че простичко и точно бе обяснил една мистерия. Става дума за почти мигновеното консолидиране на Дунавска България и превръщането ѝ в сериозен съперник на Римската Империя (Византия).

Като цяло, нашите историци твърдят, че през VI-VII век, от земите край Припятските блата в Украйна, са дошли старите славяни, опустошили са част земите на юг от Дунава и са асимилирали, или избили местното население. По-късно, в края на VII век, славяните били покорени от дошлите от Азия прабългари, които макар да били носители на висока култура, взели че забравили езика си и приели този на примитивните славяни.

Тази невероятна глупост бе преподавана на няколко поколения студенти и успя да се задържи само с фанатично натрапване и преследване на всеки осмелил се да изкаже критика. Невъзможно е три различни народа, имащи различни езици, различна култура и различна религия, да се обединят бързо, та това е направо чудо!

Ако разгледаме внимателно теорията на Ценов, ще разберем как се е случило чудото. Според този учен, старите българи не са азиатци, а местно население, потомци на древните балкански народи ( като най-многобройният елемент е представен от мизите). За дунавските славяни (само за дунавските славяни, а не за тристата милиона представители на слав. езикова група), Ценов представи ясни доказателства, че са потомци на гетите, т.е. не може да се говори за чужд народ.



ТРАЯНОВА КОЛОНА изображения на гети, които по време на Средновековието са наречени Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι, Sclavos, Σκλαβηνοι
 
http://static.newworldencyclopedia.org/2/28/Comati_dacians_romanian_goverment_picture.jpg
http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Dacia

Така всичко изведнъж става логично и лесно за разбиране. В края на VII век, се обединяват три групи на един и същ народ, който в далечното минало е носил името траки. Не е трудно да се осъзнае, че през 680-681-ва година, княз Аспарух побеждава Римската Империя (Византия) защото е подпомогнат не само от гетите наречени славени, но и от сродното местно население. 

До този момент, това местно тракийско население е давало най-добрите войници на Римската Империя (Византия), но желаейки свобода, се присъединява към своите независими братя от земите на север от Дунава.

Тезата на Ценов е логична, тя обяснява защо няма следи от тюрски, или ирански субстрат в старобългарския, т.е. старите българи никога не са губили езика си, нито културата си. Българската реч не е нищо друго освен развита форма на езика говорен от Орфей, Залмоксис, а и героите прославили се със своята смелост в Троянската война.

Ако Ценов бе подкрепен от своите колеги и всички заедно се бяха заели да задълбочат проучванията си, неминуемо щеше да се стигне до заключението, че хората наричани в древността траки не са били изолиран народ, а са имали свои роднини, които са обитавали Западните Балкани, Средна и Източна Европа.

Ето за това българският показва близост с хърватски, словенски, а и украински. Докато хървати и словени са потомци на тракийските роднини - илирите, наричани още венети, то украинците са наследници на скито-сарматите.

Самото название славяни, или както е правилно славени се налага като колективно име доста бавно. През късната Античност то важи само за гетите, после бива прието от адриатическите венети – предци на словени и словаци. Векове по-късно бива употребено за населението на Полша, след XVII век започва да се употребява и за руснаците.

Имайки предвид обхвата на старите землища на траките, а и тяхната роля в разпространяването на знания и култура, можем да кажем, че дедите ни се явават кръстниците, а дори и учителите на славянската езикова общност, която днес е представена от 300 000 000 души.

За жалост, когато са писани историите на европейските народи, тази истина не отърва нито на интересите на германската историческа школа, нито на учените от Руската Империя. Немските и австрийските историци определят народите от славянската езикова група като неспособни да се управляват сами, т.е. трябва да са винаги под германска власт. Славните гети, познати и като готи биват наречени германи и са използвани за повдигане на самочувствието на германските народи.

За историците от Руската Империя  е важно да се приеме, че името славяни е възникнало на север от Балканите и от там е започнало разпространяването на хората от славянската езикова общност. Това е и причината през XVII век да се появи легендата, че библейския Мосхос – праотецът на славяните, е дал името на река Москва. Така се търси легитимиране на желанието на императорите на Русия да се представят като покровители на хората от славянската езикова група.

Това са основните причини за изкривяването на българската история. Поради факта, че когато другите народи се писали историята си –XVII-XIX век, и най-безсрамно са крали от нашата, ние сме били подложени на геноцид , не е имало кой да потърси сметка на крадците. А дори и да сме били свободни, петте века кланета (XIV-XIX век ) така са разредили някога големия и силен български народ, че нямаме възможност да окажем политически натиск и да поискаме своето. Като добавим и сервилното поведение на нашите учени от началото и средата на ХХ век, става ясно защо светът си е изградил такава невярна представа за нас.

Времената се менят обаче. Макар понастоящем също да бъдат разпространявани лъжи за произхода ни, вече изобличаването е по-лесно. Днес имаме достъп до много документи, можем да почерпим данни от игнорирани в миналото работи на съвестни историци, археолози и езиковеди. Също така сме в състояние да систематизираме намереното и да го разпространим не само сред сънародниците си, но и сред другите народи.

Нека се знае, че сме потомци на учителите на Европа, нека се знае, че дедите ни създадоха човеколюбиви доктрини дълги векове преди други хора да направят това. Нека се знае, че сме кръстници и наставници на общност от 300 000 000 души. Нека се знае, че сме дали много на света и, ако не извинение, то ни са ни дължими  признателност и благодарност.




Използвана литература:

 1.Д-р И.Селимински, Българският Цъковен Въпрос, Булга Медия, 2018;
2.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;
3.Д. Юруковъ, Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Георги Д. Юруковъ - Ул. Бѣлчевъ, № 28, София 1926;
4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
5.Ю.Хаджи Димитрова, Gothi, qui et Getae -Готи сиреч Гети, Перпериком, София, 2012;
6.Д.П.Даскаловъ, Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, най-ново изслѣдване по историко-археологически паметници, София, 1913, (фототипно издание);
7.Н.Йонков-Владикин, История на Древните Траки от новокаменния период до цар Борис, Хелиопол, 2010;
8.J.G.Cuno, Vorschungen im Gebiete der Altem Vӧlkerkunde, Erster Teil, Die Skythen, Ed. Eggers, Gebr.Borntraeger, Berlin, MDCCCLXXI;
9. Тракийската Теория на Цани Гинчев http://www.otizvora.com/2009/01/352