КОЙ Е БОГ ОГЕН?

Доста хора не знаят, че  повечето от боговете от гръцката митология не са гръцки. Това не е просто едно смело твърдение, или спекулация. Има си достатъчно сведения, които потвърждават това. Върховният олимпийски бог Зевс е принадлежал на пелазгите – народ със същият произход както и траките. В работата на Омир срещаме следният израз - Ζεῦ ἄνα, Δωδωναῖε, Πελασγικὲ - О Зевс, додонски, пеласгийски!

Трако-пеласгийски божества са също Арес, Хермес, Дионис, Деметра, Афродита, Посейдон, Хефест...Специалистите знаят това отлично. Знае се, че имената на тези божества нямат смисъл на гръцки, следователно принадлежат на коренното население на Южните Балкани – траки и пелазги.

Освен олимпийските богове обаче има и други, които притежават имена необясними на езика на гърците. Като пример може да се посочи бог Оген. Той е споменат от Стефан Византийски, който го нарича древно божество – Ώγενος άρχαϊος θεός.

Хубаво, но защо никой не желае за говори за този бог? Дали защото името му изобщо не е гръцко, но за сметка на това има прекрасно обяснение на български? Какво може да означава Оген - Ώγενος? Най-близо до ума е думата огън, в нашия език тя има диалектни форми огин и оген. Втората е иденична на името на древният бог, който е почитан на територията на Гърция преди много векове. Освен това ние българите притежаваме лични имена като Огнян, Огнен, Огньо, Огнемир, Огни, Огнена, Огняна. Това е една индикация за това, че дедите ни са почитали огъня преди да приемат християнството.

Благодарение на археологически проучвания стана ясно, че траките са имали огнени олтари, които са били използвани за специални ритуали. Само в Перперек (Перперикон) бяха открити девет такива. Не случайно сред нас българите нестинарството – танцуване върху жарава е толкова популярно. 

                                                                           http://e-vestnik.bg/imgs/nestinar08_07/3N-IMG_7076.jpg

Корените на този обичай се крият в дълбока древност – от времето когато дедите ни са били единствените обитатели на Балканите и са живели хилядолетия наред в хармония. Огнените стрели, които се запращат в небето по Сирни Заговезни са също ехо от древни ритуали засвидетелствани от Херодот при гетите.

                                                     http://www.jeravna.com/assets/festival_2009/festival_2009_17.jpg

Когато гърците са пристигнали в Европа те са имали свои богове. Културата, а и религията на старите балканци обаче е била много по-висока. Това е допринесло за това, че новодошлите данайци са усвоили до известна степен езика, а и религията на нашите деди. Не всички богове обаче са пасвали на психологията на дедите на гърците. Те не са обичали слънцето и светлината. Не случайно в работа на Аристофан се казва, че той се бои от това, че слънцето и луната ще дадат Гърция на варварите, понеже те почитат небесните светила, а гърците не (А.Roes, p.26-27).

http://svejo.net/attachments/stories-photos/0142/9210/original/v-dimitrovgradsko-gotvyat-pak-ogneni-streli-na-sirni-zagovezni.jpg?1335137848

За разлика от гърците, ние българите сме народ на светлината. Слънцето и огънят са станали част от душата ни. Не случайно старото име на декември е коложег, а денят, в който слънцето започва да расте се нарича Коледа. Слънцето е оприличавано на голямо огнено колело, което се придвижва по небето.

В българския народен фолклор огънят заема важно място. Предците ни са вярвали в неговите лечебни свойства, а и в способността му да прогонва злото. В речника на Найден Геров намираме една интересна дума – див огън. Това е огън, който се прави с търкане на две дръвчета. Определението див няма отрицателно значение, смисъла е божествен. Див, Дин, Ден са тракийските имена на бога на светлината.

Древният бог Оген - Ώγενος е почитан от трако-пелазгийското население обитаващо Южните Балкани. Новодошлите гърци отказват да го приемат, но оцелите гоненията  и асимилационни опити трако-пелазги са го пазили дълго време. Толкова дълго, че автор като Стефан Византийски успява да запише името му и по този начин да добави още едно доказателство за древните балкански корени на българите .

Използвана литература:

1.Stephani Byzantii Ethnicorum quae supersunt, ex recensione Augusti Mainekii, tomus prior, Berolini, Impensis G.Reimeri, MDCCCLIX;

2.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

3.I. Georgieva, Bulgarian Mythology, Svyat, Sofia, 1985;

4. A.Roes, Greek Geometric Art, Oxford University Press, London, 1933;
5.Н.Иванова, П.Радева, Имената на българите, Абагар, Велико Търново, 2005; 

6.В.Байрямова, Девет олтара свързаха Перперикон с минойците, Монитор, 18-09-2009

http://www.monitor.bg/article?id=214298