КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО БЪЛГАРИ?

Мнозина са тези, които са правили опити за тълкуване на народностното ни име. Едни изследователи смятат, че то идва от названието на река Волга. Други виждат връзка с тюркско-монголският глагол bulgha – смесвам. Димитър Дечев предлага обяснение с немската дума Bаlger- войнствен, несговорчив, драка.  Търсени са и тотемни значения с името на някакво пъргаво животно - булга в границите на Монголия (Б.Симеонов и др.).

Всички тези предположения са неверни разбира се. Борис Симеонов отбелязва, че старите имена на Волга са Ра и Итил, докато Волга се налага доста след появата на българите в историческите извори. Две обширни антропологически изследвания пък показаха, че ние притежаваме европейски корени и като произход нямаме нищо общо с турците, или други азиатски народи. Немската дума Bаlger- войнствен, несговорчив, драка  няма успоредици в другите германски езици, това показва, че е заемка, най-вероятно от келтски където balco означава силен, едър.

Къде да потърсим значение на името българи тогава? На помощ идват старите извори. В продължение на около1100 години дедите ни са отъждествявани ту с мизи, ту с пеони – тракийски племена обитаващи Югоизточна Европа и земите в близост до Троя от най-дълбока древност. Й.Зонара и Й. Цеца наричат дедите ни пеони. Л.Дякон, Д.Хоматиан, М.Аталиат, М.Гавала, Й.Кантакузин и много други отъждеcтвяват старите българи с мизите.

Според Зонара, а и Цеца панонци и пеони са едни и същи хора, които в по-ново време биват наричани българи (Д. Ангелов). В Панония е регистриран древния град Болгум. В Мизия/Фригия пък се намира селището с име Балгатия. Друг не по-малко интересен топоним е Балагрос, той е локализиран в Югозападна Тракия, това е и алтернативното име на планината Орбел -Беласица.

На юг от Сердика (София) е разположена крепостта Бургарама, който според мен е гърцизираното предаване на Българомъ/Блъгаромъ – на българите. В някои случаи гърците предават народностното ни име като Βουργαρι вместо Βουλγαροι. Отново в Тракия е намерено посвещение на Зевс Блегур. 

Понеже по долното течение на Волга, край Сосновка е намерено посвещение на бог Арес Блегур, то става ясно, че Блегур е по-скоро етнически епитет, т.е. в древността е съществувал народ блегури.

За тези блегури не говори никой. Нито пък повечето от съвремените учени правят връзка между балагрите в армията на Александър Велики с българите. Старите летописи споменават и друг народ с интересно име. Това са болгите, които по времето на цар Кир – VI век пр. Христа тръгват от Тракия за Ирландия. 

Част от тези болги се заселва в Южна Британия където е град Вента Булгарум. В Панония, недалеч от град Болгум е живяло племето белги. То е споменато преди около 2000 години от Плиний Стари. Народ със същото име белги е локализиран в Скития от Помпоний Мела.

Нека обобщим накратко. В продължение на едно хилядолетие българите са отъждествявани с траките. Едва ли е случайно, че в земите на мизи и пеони намираме градовете Болгум, Балгатия, Бургарама/Българомъ, а и племената белги, балагри, блегури. Болгите, наречени още белги са локализирани на Британските острови, но ирландските предания разказват, че тези хора са тръгнали от Тракия:

 “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Етнонимите болги, белги, балагри, блегури не са идентични, а само показват силна прилика. Това не е нещо необичайно за древността. Плиний Стари споделя в книга III, че названията на определени народи са трудни за произношение. Името на бригите е документирано по девет различни начина: Βρύγες, Βρύγοι, Βρϋγαι, Βρίγες, Βρίγοι, Βρύκες, Βρύκαι, Βρυκείς, Φρύγες (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.223).

Щом етнонима фриги е познат под девет различни варианта, защо етнонима българи да не е бил познат в четири разновидности? В това няма нищо чудно, нито пък нещо неестествено.

Присъствието на болги, блегури, балагри, белги в старите извори е неоспоримо, но какво е значението на етнонима?
Щом значителен брой летописци определят старите българи като траки и щом в земите на траките намираме етноними близки до народностното ни название, то и значението на българи ще бъде намерено в тракийския език.

Владимир Георгиев свързва тракийската дума блекур/блегур с и.е. bhleguro и гръцката дума φλεγρός-горящ, пламтящ, възпламеняващ (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.59). Древната тракийска дума, от която произлиза народностното ни име е сродна и на лат. fulgor-сияние, санскритската балга/барга-сияние, светкавица, латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение светъл (БЕР, А-З ,  София, 2007, с.52-53).

Древното значение на името българи е светли, сияйни. За гърци и римляни нашето народносто име е звучало странно и поради тази причина различни автори, в различни времена са го предали по различен начин – болги, блегури, белги, балагри.

Дори и днес различните народи предават името ни различно: Бугари, Болгары, Bolgari, Bulhari, Bolgár, Bulgarians, Bulgaren. Няма причина да се учудваме на вариациите болги, блегури, белги, балагри.

Смятам, че в дълбока древност определени хора от племената на мизите са се самонаричали болгари, бльгари, блъгари. Съдейки по значението на името – сияйни, светли, можем да отсъдим, че тези хора са представлявали аристокрацията, или пък са били жреческа прослойка. В Ранното Средновековие, когато народът ни започва да се обединява е направен избор за общо име българи поради неговата престижност.

Няма нищо неестествено в това названието на едно племе да даде име на цял народ. Корнелий Тацит обяснява, че по начало названието германи не е принадлежало на цялата раса, а само на едно племе - тунгрите, но с течение на времето е прието за всички народи от говорещи сродни езици:

"The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans, which the conquerors had first employed to inspire terror."

http://legacy.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

Още един пример може да се даде с възникването на народностното име на нашите южни съседи. Елини и Елада не са споменати нито в египетски, нито в хетски, нито в асирийски извори. Причината за това се крие, че племето носещо името ели, елини е обитавало Югозападните Балкани и не е влизало в допир с хети, асирийци, егптяни.

Елите наречени още елини са обитавали земите край светилището на Зевс в Додона. Те са били не само пазители на храма на върховния бог, но също и жреци, т.е. хора с престиж.
Поради това тяхното име бива прието с охота от съседите, а в последствие от всички, които обитават Гърция:

"The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas “in the parts about Dodona and the Achelous,” adding that the Achelous has frequently changed its course,--a necessary addition, since the Achelous does not flow near Dodona. He likewise states that the flood of Deucalion took place in this district, which “was inhabited at that time by the Selli, and by the people then called Graeci, but now Hellenes.”

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text;jsessionid=43796289429C01004DD910BF9A968AFA?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

Ето, съществуват прецеденти. Стана ясно, че е възможно името на едно малко и неизвестно племе с течение на времето да се наложи над голяма група хора. Не сме чували за старите болги, които са обитавали земите ни преди повече от две хиляди години понеже нито старите летописци, нито голяма част от днешните историци нямат сметка истината да се знае.

Къде ли не слагаха корените ни - край Алтай, сред угро-фините, Памир, Тибет, Хималаите, сякаш нашата земя е нужна на някой друг, а ние на всяка цена трябва да бъдем изкарани потомци на късно дошли чужденци. В миналото ние нямахме въдможност да проверяваме, нямаше интернет, до важните исторически извори достъп имаха само шепа хора.

Днес е по-различно, доста по-различно. Информацията се разпространява бързо и може да се провери бързо. Търсачите на справедливост и истината за миналото ни не са един двама самотници, които лесно могат да бъдат сплашени, или дори репресирани. Броят на хората осъзнаващи, че в нашите вени тече кръвта на Залмоксис и Орфей е голям. Расте и количеството на проучванията доказващи местните ни корени. Неотдавна генетиците помогнаха да бъде разрушена догмата за тюркския произход на старите българи. 

Времето вече работи в наша полза. Още малко и последната дрипава завеса потулваща истината за нас ще бъде раскъсана и захвърлена на бунището. Още малко и всички българи ще бъдат изпълнени с гордост и ще се опитват да наподобят дедите си стремейки се да се държат като силни, честни, добри и благородни хора.

Ние българите сме светъл народ, който се е славел със своята справедливост. В нас е заложена упорита непримиримост към злото, което погубва душите на хората. Ние сме вечните бунтари и будители, тези които разкъсват черната завеса на лъжите.

Напълно естествено е, че точно тези качества са ни превърнали в мишена за силите на тъмнината.Тези, които й служеха се постараха да омърсят името българи и успяха да заблудят мнозина. За да почетем предците си трябва да извадим наяве истината за тях. Потомците на светлината не трябва да тънат в забвение!

Използвана литература:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

2.Д. Ангелов, Образуване на българската народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

3.Pliny, Historia Naturalis, trasl. H.Rackham, Cambridge University Press, London, 1947;

4.P.Mela, Geography/De situ Orbi, Edwin Mellen Press,  transl.P.Berry, 1997;

5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

6.Barrington Atlas of the Greek and Roman World;

7.Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833;

8.БЕР, А-З , AИ Проф.Марин Дринов, София, 2007

9.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

10.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

11.Arrian, Anabasis Alexandri 

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp