ТРАКИЙСКИТЕ ДУМИ ЗА БЪРЗ, БЪРЗИНА И ТЕХНИТЕ БЪЛГАРСКИ СЪОТВЕСТВИЯ

Вече съм към края на Том II на книгата си “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” и реших от време на време да пускам интересни неща. Преди време ми направи впечатление това, че абсолютно всички тракийски думи със значение бърз имат ясни български съотвествия. Ако бе само една, то това би могло да се нарече случайност.

В случай, че бяха две-три, щеше да е голяма случайност, а специалистите със сигурност щяха да предложат “логично обяснение” връщайки се в мъглите на времето, в ранния стадий на така наречения праиндоевропейски език.

Да, но аз успях да намеря не една-две, а седем различни думи. Поне за мен това е едно от доказателствата за това, че езика на Орфей никога не е изчезвал и все още се говори от нас българите.

Нека минем по същество. Акад. Георгиев тълкува тракийското лично име Вρυζος като бърз и го сравнява с българските лични имена Бързо, Бързьо, Бърза и др.

Гетския цар Скорило/Scorilo не знаем е известен предимно от древен напис намерен в земите на Румъния, по-точно при Дялул Градищией, в планината Оръщией: Decebalus per Scorilo. Акад. Георгиев добавя, че гетското име е споменато и от римския автор Фронтин:  Scorilo Dacorum dux. Следователно Decebalus per Scorilo значи „Декебал, син на (или от) Скорил“. Нашият учен упоменава и това, че Скорил е производно от Scoris, Scorus, Σκωρις, като суфикса -ilo, ul(l)o се явава често и в имена от други езици, давайки за пример гръцките –ιλ(λ)ος, -υλ(λ)ος.

Макар да пропуска да спомене както типичните за нашите имена суфикси –ил, -ул, срещащи се в Страхил, Добрил, Цанкул, Драгул, така и българските лични имена Скорил, Скоро, Скор, Скорош, акад. Георгиев все пак изказва предположение, че Скорило/Scorilo може да е свързано със стблг. скоръ-бърз

Друго тракийско име притежаващо елемент със значение бърз е Раскупорис, Рескупорис. При анализа на тракийската дума rascu(rescu)-бърз акад. Георгиев дава сравнение с нем. rasch-бърз, но реално е сроден и старобългарския глагол рискати-тичам, бягам, бърз съм. Друг сроден старобългарски глагол е рещѫ сѧ-състезавам се, надпреварвам се, бърз съм.

При анализа на името на Хероста Бистюрас/Bιστυρας акад. Георгиев предлага стблг. быстръ-бърз, като добавя и българските лични имена Бистрьо, Бистро, Бистра, Бързо, Бърза и др.

По отношение на анализа на теонима Бистюрас/Bιστυρας акад. Георгиев е точен и подробен, но когато разглежда името на бог Ринкалей/Rincaleus, пропусква важни неща. За името на бога е предложено значение бърз, но със същия корен и значение са и българските думи рукна-спусна се, втурна се, сродна е и ручей-бързотечна рекичка.

Когато търси значението на трак. хидроним Iatrus, Ieterus – днешната Янтра акад. Георгиев стига до заключение, че значението е бърза, а *etru е тракийска дума със значение бърз. Като сродни са посочени ствиснем. аtar-бърз, латв. atrs-бърз, но е пропусната стблг. ѩдръ-бърз, а точно тя обяснява и носовката в името на Янтра.

На тракийската дума turma акад. Георгиев дава значение бяг, но пропуска българкските глаголи втурвам се, турвам-бързам, забързвам се

Нека съберем на едно място тракийските думи за бърз, бързина, скорост и техните български съотвествия:

тракийски-български

bistur = быстръ-бърз

bruzas = бръзъ-бърз, пъргав

etru = ѩдръ-бърз

rinc = руквам, ручей

scor = скоръ-бърз

rescu = рискати, рещѫ сѧ-състезавам се, надпреварвам се, бърз съм.

turma = втурвам се, турвам-бързам, забързвам се

Запитайте се – възможно ли седем различни понятия за бърз, бързина, скорост, в един език да имат точни паралели в друг език и същевременно тези езици да са обявени за напълно различни?

Всъщност има още една тракийска дума за бърз, но тя още в дълбока древност е трансформирана в дума за кон. Става дума за aspa, aspio,- от името на Хероса Ут-аспиос. Тя отговаря на стблг. спѣхъ-бързина, спѣшѫ –устремявам се, т.е. тракийската дума за кон има значение бързак, бързо животно, така прочее е и в древния арийски език, там asu означава както бърз, така и кон..

Аз не вярвам в случайности, не вярвам, че тракийската дума аспа случайно присъства в името на княз Аспарух, а и не мисля, че ако при дадено проучване са направени доста пропуски, това проучване може да се приеме за достоверно и точно. Учените ни в миналото бяха подложени на натиск, но днес такъв няма и истината може да бъде казана свободно – истината, че езика на Орфей никога не е умирал и днес той носи името български език.