ФАЛШИФИЦИРАНИТЕ КАРТИ И ЛЕТОПИСИ, ИЛИ ЗАЛИЧАВАНЕТО НА ГЕТИТЕ ОТ ИСТОРИЯТА

Ако искаме да обясним добре дадено събитие, освен точните и подробни данни, е хубаво да има и онагледяване. Неслучайно възниква поговорката: “Bидяното един път въздейства по-силно от казаното десет пъти”. Картите са едно прекрасно средство за поднасяне на информация, но само в случай, че съставителите са действали честно, придължали са се към реалността и не си позволили да изкривяват нещата в полза на един или в ущърб на друг. Не се ли действа съвестно, то онагледяването вместо да помогне за разбирането на истината, ще допринесе до нещо съвсем различно – налагане на заблуди.

В епохата, в която западноевропейците започват да пишат (и съчиняват) историята си: XVII – XVIII век, за направа на карти отразяващи миналото се разчита предимно на творбите на хроникьори описали владенията на старите народи. Ако създадените по време на Античността творби бяха използвани съвестно, то ние биxме получили вярна картина на реалността.

В много случаи обаче определени велики сили, стремейки се да наклонят везните в своя полза, за да задравята властта си над определени хора, са оказвали влияние на картографите и така са създадени немалко карти, които нямат нищо общо с истината.

Освен мизите наречени още българи, има и друг тракийски народ с ключова роля в нашата история – това са гетите (познати и като даки), чийто духовен водач е добре известният Залмоксис. Най-рано името на тези наши предци е споменато от Херодот. Той пише за тяхната възхитителна храброст, но дава информация само за владенията им на юг от Дунава- Her.IV.93. По-точен е Страбон, чийто сведения по една или друга причина не са използвани адекватно.

При описанието на земите на гетите, живелият по време на император Октавиан Август автор, започва със западните владения на тези северни траки. За много от нас ще е пълна изненада да разберат, че по време на Античността земите на дедите ни са се простирали почти до изворите на река Дунав (територията на Швацвалд, Западна Германия бел.авт.), но Страбон е пределно ясен:

“Колкото до южната част на Германия отвъд Албис, то районът непоследствено до тази река се обитава от свевите. Непосредствено до тях е земята на гетите. Тя, макар и да е тясна в началото, като се изпъва по течението на Истър на южната му страна и на отсрещната покрай планинската част на Херкинския лес (защото земята на гетите обхваща и тази част от планините) след това се уширява на север чак до тирегетите. ” Страб.7.3.1

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Създателят на “География” дава сведения и за източната граница на гетите, уточнявайки, че тя опира до река Тирас (река Днестър, Украйна бел.авт.): “В пространството до Понтийското море между Истър и Тирас160, се намира Гетската пустиня, изцяло равнинна и безводна, в която Дарий, синът на Хистасп се озовал161, когато преминал Истър.”- Страб. 7.3.14

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Реално гетите населяват земи и на изток от Днестър. Знаем за това благодарение на епиграфски паметници от древния град Олбия (Източна Украйна бел.авт.). Кирил Влахов предава сведения на Димитър Дечев и Макс Фасмер, подложили на анализ регистрираното в град Олбия тракийско име Гетомиз/Γετομυσης. За разлика от своите колеги проф. Влахов е убеден в това, че личното име е композит съставен от племенните названия гети и мизи – Тракийски лични имена, Фонетико-морфологични проучвания, 1976 г., с. 57-58. Това означава, че на територията на спомената по-късно Стара Велика България са живели гети и мизи, които явно са говорили един и същ език и са имали една и съща култура, иначе не биха се смесили и образували нова група.

До тук може да се каже, че в далечното минало европейските владения на гетите са се простирали на огромна територия: от Западна Германия – там където са изворите на Дунава, до Източна Украйна – в околностите на град Олбия. Докъде са стигали владенията на гетите на север, можем да разберем благодарение на сведенията на Клавдий Птолемей и др. автори.

Птолемей споменава в работите си за разположеното на север от Карпатите селище Σεττίδαυα/Сети-дава, за чието име Вихелм Томашек предлага тълкуване със: “slav. setĭ ‘finis, extremitas’ (сетьно-последно, накрая стблг. бел.авт.) –Tom.II.2.79. Този град на гетите се намира недалеч от изворите на река Висла (в Полша) и навярно се явява гранично място, като тази особеност става причина за името Σεττίδαυα/Сети-дава-последно,крайно селище.

До този момент става ясно, че владенията на гетите се простират от Шварцвалд, Западна Германия до Олбия, Украйна и дори Крим. На север пък гетските земи опират до изворите на Висла и Варта. Прочее, името на Варта е тракийско. Проф. Хайнрих Кунстман го сравнява с имената на течащата в България река Арда и локализираната във Витиния река Артанес, давайки тълкуване със врьтѣти-въртя.

Дали пък територията на гетите няма да се простирали още по-далеч на север от изворите на Висла и Варта? За това няма директни свидетелства на стари автори, но тук на помощ може да се притече археологията. Артефактите от така наречената Лужишка култура имат прототип на Балканите, а това показва ясно, че създателите на въпросната култура спадат към северните траки, чиито най-видни представители са гетите.  Това впрочем се доказва и от артефакти принадлежащи на други територия – тази на Южна Дания. Става дума за сребърния котел от Гундеструп, за който се смята, че е изработен от тракийски майстори.

Типичните за траките криви ножове намерени на територията на така наречената Лужишка култура – изобр. Noże żelazne z okresu halsztackiego w kulturze łużyckiej -Tzawisko 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG/1024px-Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG

Типична за Лужишката култура керамика и др. артефакти – изобр.Prehistoric Times of Bohemia, Moravia and Slovakia, National Museum in Prague -Kozuch -   Self-photographed

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/22/Prehistoric_Times_of_Bohemia%2C_Moravia_and_Slovakia_-_NM_Prague_101.JPG

Сребърният котел от Гундеструп – изобр. Malene Thyssen,  http://commons.wikimedia.org/wiki/User:Malene

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/68/Gundestrupkarret2.jpg/800px-Gundestrupkarret2.jpg

Разбира се един артефакт не е абсолютно доказателство за присъствие на северни траки в Дания. Има и други важни неща, като например въвеждането на кремацията като погребален обред, да не забравяме и издигането на надгробна могила. Докато на Балканите трупоизгарянето е познато още от Неолита, то в Дания за поява можем да говорим едва през Бронзовата епоха, заедно с появата и на могилите.

Знаейки тези подробности, спокойно можем да изтеглим северните владения на гетите до Балтийско и Северно море, като за това има и други доказателства. Според Плиний Стари Северно Море носи името Mori Marusa, като значението море на мраза, замръзнало море -“congelatum”-Plin.IV.95. По мои сведения Георги Сотиров първи обърна внимание на това, че на езика на дедите ни Mori Marusa означава море на мраза – от *мориѥ мраза, т.е. замръзнало, или с други думи – това название на Северно море е дадено от предците ни.

Отново Плиний разказва, че във въпросното море (миещото бреговете на Скандинавия Море на мраза бел.авт.) съществува огромен остров носещ името Балкиа/Balcia- Plin.IV.95. Това название също е тракийско. За тракийски град с име Балкиа/Βαλκεία пише Стефан Византийски, локализирайки селището в близост до Пропонтида (Мраморно море бел.авт.).

Eлементът Бал/Βαλ- присъства във фригийската титла βαλην-цар, княз, владетел, а и в името на царя на северните траки Декебал/Δεκέβαλος. При анализа на това име, въпросната частица -βαλος бива тълкувана със стблг. болии-по-голям -[x] c.222. Древната форма на стблг. болии-по-голям е *balii, съответстваща на арийската bala-сила, balin-силен, гр. βελτίων-по-добър, лат. valeo-силен съм и сев.фриз. pal-крепък, здрав.

Излиза, че не само името Mori Marusa, но и Balcia са дадени от траки, а това означава, че старите балканци заселили се в Северна Европа са били много на брой, иначе не биха могли да оставят свои топоними и хидроними. Поради това, че намереният в Дания Гундеструпски котел показва белези на гетското коваческо изкуство, то най-добър кандидат за траките в Северна Европа се явават гетите.

Използвайки сведенията на старите автори, данните от археологията и тези от ономастиката, можем да заключим, че в дълбока древност гетите са обитавали огромна територия. Тя е започвала при изворите на Дунава като тясна ивица, която се е разширявала в посока изток и север. Владенията на гетите са се простирали до Балтийско и Северно море, а пък на юг са опирали до Черно море.

Карта на реалните земи на гетите (обозначени с червена пунктирана линия), базирана на работа на Cristiano64 -  The roman world in 50 BC, after Caesar's Gallia conquest.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F

Некоректна по мое мнение карта на гетските територии - земите, в които гетите са споменавани най-често в историческите извори според редактор на Wikipedia  KDS4444
 https://en.wikipedia.org/wiki/File:Getae_Region.svg

Пълните със сила и енергия гети, смятани за народа, от който произлиза бога на войната Марс (Арес) стават толкова силни по времето на Гай Юлий Цезар, че той вижда в тях реална заплаха за Рим и планира военна кампания срещу тях. Следват събития на възход и падение, но гетите притежават уникалната способност да се издигат от пепелищата и да станат за пореден път силен народ. По времето на Прокопий Цезарийски те са фактор на Балканите, но и на Апенинския полуостров, където карат римляните да треперят. Точно поради това възниква термина Γετικόν ούδέν - гетска заплаха, гетска опасност.

Част от гетите се заселват в Испания, където основават така нареченото Визиготско Царство. Там те издигат църкви използвайки същите строителни методи, които са типични за Плиска и Преслав.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/24/SanPedroNave1.jpg

 José Luis Filpo Cabana - Trabajo propio- Iglesia del Monasterio del Trampal. Visigodo. 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Santa_Luc%C3%ADa_de_El_Trampal.jpg/800px-Santa_Luc%C3%ADa_de_El_Trampal.jpg

Имайки предвид огромната територия обитавана от гетите, а и уменията им да воюват, е трудно даже да си помислим, че тези наши предци са изпарили безследно. Според повечето историци обаче, способният и силен тракийски народ изчезва от историята и на негово място се появават “германските” готи.

За тях се смята, че са дошли от Скандинавия, но нито на територията на Румъния, нито на тaзи на Украйна или пък България са намирани артефакти от скандинавски произход, от периода на идването на  “германските” готи. Също така не се наблюдава поява на нов тип жилища типични за германските народи от Скандинавия, няма поява на нови стопански методи, но най-важното е, че няма поява на германски топоними и хидроними. На всичко отгоре, по римските паметници от III в.“германските” готи са изобразени като старите гети.

“Германски” готи от III в., вижда се ясно, че това са траките гети – изобр. базирано на Лудовизския саркофаг - “Grande Ludovisi” sarcophagus, with battle scene between Roman soldiers and Germans - Jastrow (2006) https://en.wikipedia.org/wiki/Ludovisi_Battle_sarcophagus#/media/File:Grande_Ludovisi_Altemps_Inv8574.jpg

Гетска керамика от II в.пр. Христа -I сл. Христа – V. Sîrbiu

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image018.jpg

Гетска керамика от II в.пр. Христа -I сл. Христа– V. Sîrbiu

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image022.jpg

Тази керамика присъства разбира се в Плиска и Преслав, но това не пречи на някои изследователи да обявят еквивалентите ѝ от Черняхово и Сънтана –Муреш за германска готска керамика.

И ето как гетите са изтрити от историята:

1.Външният им вид е определен за типичен за този на германските народи, за които се твърди, че са се заселили в земите на гетите, а това реално е нелепа лъжа.

2.Керамиката на гетите е определена за германска, като се премълчава, че прототипа на съдовете от  Черняхово и Сънтана –Муреш не е от Северна Европа, а от земите на Югозападна Румъния, а и Северна България.

3.Премълчава се и това, че строителните методи ползвани от “германските” готи в Испания са напълно непознати на германските народи, но за сметка на това са ползвани от строителите на Плиска и Преслав.

4.Игнорира се факта, че по време на Античността и ранното Средновековие на Балканите няма топоними и хидроними съдържащи думи от набеденият за библията на Вулфила “Codex Argenteus”.

5.Премълчано е гетското влияние в Северна Европа, като за сметка на това се съчиняват небивалици за идване на германи оттам и за установяването им на Балканите.

6.Игнорира се факта, че през Средновековието, по времето на цар Борил (1207-1218), за сърбите, готи е синоним на българи. Подробности за това дава писателката Юлия Хаджи Димитрова, цитирайки сръбски средновековни документи: “Jедан отметник от истого племена, Гота, звано и бугарског, по имени Стрез...“ – един отстъпник от същото готско племе, наречено и българско, на име Стрез.

За това, че на готи и българи се гледа като на едни и същи хора е споменал по-късно и Григорий Цамблак. Ценното свидетелство е отбелязано в работата на Юлия Хаджи Димитрова: “Еще же и ω ωнонь поль рѣкы Доунава живоущих готөь немалоу помощ съпризвавь, гредѣше пωдωбно мороу влъноущюу се...“ – Та събра и от онези готи, които живеят от другата страна на Дунава, не малко помощ и тръгна на война като развълнувано море.

Нека не забравяме и свидетелството на Отец Пасий: “Тъй писали за цар Уалент в неговите деяния: “Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се заселиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях.” Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ... “.

Тук държа да уточня нещо от голяма важност. Следящите блога ми знаят, че аз многократно съм споделял твърдението, че името българи произлиза от средите на тракийския народ мизи. В такъв случай за някой може да е объркващо, че един път отъждествявам старите българи с мизите, а друг път с гетите. Реално няма нищо странно, но за жалост историците ни не са се постарали да обяснят важни моменти от нашата история и вместо това са спомогнали за налагането на заблуди.

Мизите и гетите са не просто съседи, те са и хора от един произход – говорят един език, имат една и съща култура и бит и поради това се смесват лесно. Думите на Страбон са от ясни по-ясни:  “ Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи…”

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Въпросните преселени от римляните на юг от Дунава гети си остават в Мизия и получават името мизи. За тях няколко века по-късно роденият в Кападокия Урфил (Вулфила)  ще създаде превод на библията. Още по-късно ще ги спомене Йордан наричайки ги огромен народ: “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse. Hodieque sunt in Moesia regionem incolentes Nicopolitanam ad pedes Emimonti gens multa, sed paupera.” – De Origine actibusque Getarum, 267. https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI

В работата си “Гети и Готи I” проф. Асен Чилингиров даде изключително ценно свидетелство на стар автор, според когото гетите са мизи, т.е. касае се не за два различни народа, а за све групи от една и съща общност: „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.” - Готи и гети I. Изследвания по история на културата, c.93, бел.13.

http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

Именно фактът, че за обитавалите Мизия гети Урфил (Вулфила) прави превод на библията, кара д-р Ганчо Ценов да каже, че Урфил (Вулфила) е превел Светото писание за българи. Ценов смята мизите, гетите, а и останалите стари балканци за наши предци с пълно право.

Както англичаните са потомци на старите англи и сакси, а не само на англите, така и ние сме потомци на гетите, мизите, а и останалите траки обитавали земи на юг от Дунава. В дълбока древност, поради многолюдието си северните траки са започнали да се разделят на различни групи. Една е получила името гети, друга и станала позната под името мизи, но освен различните наименования, всичко останало е било идентично: eзик, култура, бит.

Това обяснява защо в ранносредновековна България се наблюдава хомогенност на топоними и хидроними, а също така и на материалната култура: домашна керамика, земеделски уреди, стопански методи.

Гетите напуснали Балканите и установили се на Апенините, Южна Франция и Иберийския полуостров са унищожени от римляни, германи и нахлулите в началото на VIII в. араби. Гетите останали на Балканите бяха “унищожени” от историците, които премълчаха планини от информация само и само да се запази статуквото, само и само да продължи колкото може по-дълго заблудата, според която българите са потомци на “три различни народа”: романизирано тракийско малцинство, дошли от север бледи блатни жители и домъкнали се от Азия номади.

Ощетена бе не само истината, ощетени сме и ние като народ, защото постиженията на предците ни биват потулени, а и приписани на други хора. Дано съвестта на историците и археолозите скоро да проговори и разкаяли се за своите деяния в миналото, нашите специалисти да се решат да кажат истината и с това да възстановят справедливостта.

Използвана литература

1.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005

2.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017

3.Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Извори от интернет:

Страбон, География, прев. В.Л.Русинов

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

J.Nikiu, Chronicle, transl. R. Pearse

 http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

V.Sîrbu, Dacian settement and necropolises in Southwestern Romania (2nd c.B.C.-1st c.A.D).

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian.htm

Асен Чилингиров  Готи и гети I. Изследвания по история на културата

http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm