БЪЛГАРИТЕ В АРМЕНИЯ – ПОТОМЦИ НА ТРАКИТЕ МИЗИ, ПЕОНИ, ФРИГИ

 

Част от хората, които желаят да изкарат Аспаруховите българи всичко друго, но не и стар балкански народ, често ползват сведения арменски историци. Действително автори като Мойсей Хоренаци и Ананий Шикараци споменават за българи в своите работи. Дали обаче въпросните българи са дошли от Азия ираноезични номади, или пък са потомци на древните обитатели на Балканите, които са се разселили на изток?

 

Общото между Армения и България е това, че по време на Античността и двете територии са обитавани от траки, които след време мистериозно “изчезват”, а на тяхно място внезапно се “появяват” българи. Другото общо е това, че никой не обяснява как и защо са изчезнали траките в Армения, а и на Балканите, нито пък някой представя доказателства за това лишено от логика твърдение. Поради тази причина най-логично е да се приеме, че присъстващите в книгите на различни арменски летописци българи са реално потомци на локализираните по-рано в региона траки.

 

Нека обърнем внимание на изворите, в които се говори за присъствието на народа на Орфей в Източна Мала Азия и по-точно Армения. Един важен, но слабо познат у нас автор е Йованес Драсханакертци. В своята история той споделя толкова ценни и важни неща, че ако те в миналото те бяха добре популяризирани, на всеки разумно мислещ човек би станало пределно ясно на какво се дължи присъствието на българи в Армения. Живелият по време на ранното Средновековие историк споделя следното: “Тир (когото по-рано Йосиф Флавий определя като епоним на траките бел.авт.) бе третият син на Яфет и имаше три сина – Асканаз, Рифат и Торк. И така – Тир стана праотец на траките….Съпоставяйки родословието на Сим с това на Яфет, узнаваме, че до времето на Торк и началото на неговия син Хайк (епоним на арменците бел.авт.) са изминали 400 години…” (Дарбинян-Меликян, Драсханакертци, АИ, 1986).

 

С други думи – според Драсханакертци, арменците произлизат от траките, но има и други интересни неща. Един от синовете на Торк – потомъкът на Тир е прочутият герой Скайорди. За него преводачът на арменския историк, опирайки се на сведения на друг учен *(1) уточнява следното под бележка 60: “ Скайорди – буквално “син на скаите”. Скаите …са едно от фригийските племена сродни на арменците. Племето на скаите в доурартския период бива локазизирано на запад от Мокса, а по-късно в Мала Азия (Дарбинян-Меликян, Драсханакертци, цит. Еремян, АИ, 1986).

 

Всъщност най-старата земя на скаите е на Балканите, по-точно Северна България, там е тяхната прародина, защото във въпросния регион е локализирано селището Скаи-дава/Scai-dava. Според Димитър Дечев то е край село Абланово, като нашият учен споделя и виждането на Вилхелм Томашек, според когото Скаи-дава/Scai-dava означава селище на скаите. Акад. Дечев добавя и тълкуването на Бехтел, смятащ, че племенното название скаи има смисъл леваци, леворъки (Detschew, 1957, c. 453). Това е несериозно, но по времето на Бехтел, а и Дечев, никой не търси обяснение с помощта на българския език. Скаи означава бързи, пъргави, боеспособни. Логично тълкуване на името дава стблг. скакати – скачам, подскачам, т.е. правя бързо, внезапно движение.

 

Около 1300 години преди Драсханакертци Херодот прави едно интересно изявление. Бащата на историята твърди в една от своите книги, че арменците са въоръжени по подобие на фригите и това е така, защото арменците са преселници от средите на фригите (Her.VI.73). Херодот не пише за Тир – праотецът на траките, нито споменава неговите синове Торк и Хаик – предците на арменците, но дава важна роля на фригите в оформянето на арменския народ. Тук е мястото да се напомни за виждането на Еремян, според когото скаите спадат към групата на фригитe, чийто тракийски произход е вън от всякакво съмнение. Сега вече става много интересно, защото нашият езиковед Владимир Георгиев, след като подлага на задълбочен анализ връзката между траки и арменци, споделя следното:

 

“Племето мушки (Мέσχοι, Мόσχοι, mešeh и пр.) се явява в тясна връзка с фригите. Освен това в асирийски документи от VII в. пр. н. е. се споменава името на един цар на мушките, а именно Мита, което точно съответствува на името на фригийския цар от края на VIII в. пр. н. е. Mίδας. В името груз. со-мехи „арменец“ е запазено старото название mušku, Moschi. В такъв случай името се разчленява на mus + -кс, арменския, суфикс за множествено число. Това означава, че името mušku, Moschi е генетически идентично с името Мυσοί, егип. m’ṡ’(w).” (Георгиев, 1977, с 225).

 

Логичният извод е, че мизите (познати в ранносредновековните исторически извори като българи бел.авт.) до такава степен са повлияли арменците, че тези хора са считани за мизи, или поне са наричани мизи (со-мехи), мизийски поданици от своите съседи грузинците. В това няма нищо странно, защото грузинския спада към така наречените картвелски езици, които са от напълно различна група. Дедите на грузинците не са били в състояние да отличат истинските мизи от повлияните от мизите арменци, по същия начин, по който през XIX в. един англичанин не би успял да различи истинските турци от турскоговорящите гърци обитаващи Мала Азия и би ги взел за потомци на дошлите от Алтай селджуци.

 

Отражение на влиянието на мизите над арменците можем да намерим и в изображенията на сребърната чаша намерена от Вахан Хофханисян в некропола на Карашамб. Артефактът е от Бронзовата епоха и на него са представени различни сцени. Подобен артефакт, който сякаш е направен от същия майстор е намерен и в Триалети, Грузия, а както ще се уверим след малко, топонимът Триалети е свързан с траките трери. Сцените от двата съда показват доста интересни неща:

 

-        Човек свирещ на лира, а изобретяването на този инструмент се приписва не на кой да е, а на нашите предци траките;

-        Хора преоблечени с вълчи кожи и носещи вълчи маски – ликантропията, или по-скоро култът към вълците се запазва при нас поне до времето на сина на цар Симеон, за когото се вярва, че можел да се превръща на вълк. За носене на вълча кожа при трако-трояните знаем от Омир, а има и отделен клон на гетите, които дори носят едно от най-древните имена на вълка. Това са даките;

-        Изобразени са и хора с бръсната глава и кика, а както знаем от Плутарх – това е типичната за траките абанти и мизи прическа. Доста след Плутарх един друг автор – Прокопий Цезарийски нарича въпросната прическа хунска, но също така уточнява, че старото име на хуните е масагети. Същите тези масагети Йордан причислява към семейството на гетите;

-        Има изображения на дарители носещи чаши, а от старите извори знаем, че траките имат обичай да подаряват чаши;

-        Интересно е и изображенито на боец стрелящ с крив лък, защото още в Илиада като оръжие на пеоните е посочен кривия лък;

 

Чаша от Карашамб, Арменски Исторически Музей, Ереван- Karen S. Rubinson Actual Imports or Just Ideas? Investigations in Anatolia and the Caucasus

https://e-l.unifi.it/pluginfile.php/289828/mod_resource/content/0/Actual_Imports_or_Just_Ideas_Karashamb.pdf

Чаща от Триалети, Грузински Национален Музей, Тбилиси -Karen S. Rubinson Actual Imports or Just Ideas? Investigations in Anatolia and the Caucasus   https://e-l.unifi.it/pluginfile.php/289828/mod_resource/content/0/Actual_Imports_or_Just_Ideas_Karashamb.pdf

Точно с пеоните е свързано и другото име на арменците, което бива считано за самоназвание – хаик. Интересни данни по този въпрос намираме в работата на Леонид Гиндин засягаща населението на Омировата Троя. Авторът представя различните виждания за произхода на пеоните, съобщава за това, че в научните среди все още няма консенсус по отношение на произхода на този древен балкански народ, споменава и, че определени автори считат пеоните за илири, представя виждането на акад. Дечев за смесения, трако-илирийски характер на пеоните, но добавя и виждането на акад. Георгиев считащ описаните от Омир хора за прафригийци.

 

Чест прави на руския учен и това, че той дава сведения на стари автори, определящи пеоните като траки (Гиндин, 1993, с. 83), още по-ценно е това, че предава тълкуването на различни свои колеги (Георгиев и Трубачов) относно идентичното значение на пеони/Παίονες и самоназванието на арменците Haikc < *paies. С други думи – дори името, което арменците употребяват за себе си е тракийско по произход и е идентично на названието пеони. За тези траки Олег Трубачов смята, че са мизийско-фригийско племе обитаващо речните долини на Тракия, като за самия етноним пеони/Παίονες се дава значение – обитатели на пасища, обитатели на земи богати на пасища: пеони/Παίονες < pai(u)es (Гиндин, цит. Трубачов, 1993, с.83-84).

 

Смятам тълкуването за правилно, но са нужни няколко допълнения. Древната форма pai(u)es > пеони/Παίονες може да се изтълкува със стблг. пасѫ-пася, водя на паша и вьсь – селище, място: pai = пасѫ, (u)es, wes = вьсь. По този начин става ясно, че не само мизите наричани в ранносредновековните исторически извори българи, са оказали силно влияние на предците на арменците, но същото важи и за други траки – пеоните.

 

Прочее, отъждествяване на българи с пеони правят Йоан Цеца и Йоан Зонара, като това е добре известно на историци като акад. Димитър Ангелов, който обаче е принуден да се съобразява с господстващите по негово време виждания и поради това нюансира сведенията така, че да не накърнят официалната теория за произхода на дедите ни:

 

“Интересно е да се отбележи, че освен у Зонара, идентифициране на българи с пеонците се среща и в една литературно-историческа поема на византийския писател Йоан Цецес под наслов „Хилиади”, написана между 1144—1170 г. В нея направо се казва Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι, т. е. пеонците са българи. [15] И тук намира отражение обстоятелството, че през XI—XII в. българи са населявали плътно Македония, което кара византийския писател да дири техните корени в древната история на тази област и да ги отъждествява с някогашните пеонци.” (Ангелов, 1971, с.374).

 

Ако наистина се касаеше за архаизация – отъждествяване на един народ с друг народ – различен, но живял в миналото на същата територия, то името пеони в никакъв случай не би имало смисъл на български език, но както вече се уверихме – точно старобългарския език дава най-доброто обяснение на тракийското племенно име.

 

Освен скаите, от чиито среди идва арменския герой Скайорди, фригите, мизите и пеоните, има и други наши предци, които са обитавали Южен Кавказ и източна Мала Азия. Неслучайно траките халиби са наричани още армено-халиби от Страбон, който дори ги свързва със спомената от Омир Алиба. Явно тези стари балканци, известни с уменията си да обработват желязото са се установили в богатата на рудни залежи Армения още в незапомнени времена.

 

През XIX в. някои учени осъзнават каква важна роля са изиграли тези траки, давайки на гърците знания как да се обработва желязото: “As the Greeks called iron or steel χάλυψ, it is possible that they got both the thing and the name from these rude miners.”(Smith, 1870, с. 602).  През VI в. пр. Хр. майсторите ковачи на желязо са подчинени на лидийския цар Крез, а за това научаваме от Херодот (Her.I.28). По-късно, през IV в.пр. Хр. халибите се намират под покровителството на своите съседи и роднини мосинойките. Халибите са най-войнствения народ, с който гърците водени от Ксенофонт се срещат. Тези траки са добре въоръжени, а успеят ли да повалят враг, те отрязват главата му с нож, който носят на колана си. Границата между халибите и скитените се явява река Харпесос (Smith, 1870, c. 602). Въпросното речно име е интересно и дава добра индикация за това от кое място в Тракия са дошли майсторите ковачи.

 

Фрагмент от карта на Мала Азия, Asia Minor Map, Classical Atlas, 1886, Keith Johnston https://en.wikipedia.org/wiki/File:Asia_Minor_Map,_Classical_Atlas,_1886,_Keith_Johnston.jpg

При анализа на тракийските топоними и хидроними акад. Иван Дуриданов споменава за река Харпесос/Harpesos и уточнява, че тя е приток на Хеброс (Марица). Нашият езиковед смята, че първоначалното име на река е било Харпесос/Harpesos, като търси паралели  с балтийските езици (Дуриданов, 1976, с.37). Въз основа на тази информация ние можем да приемем, че в края на Бронзовата епоха халибите са обитавали долното течение на Марица и търсейки нови рудни залежи са се отправили към Мала Азия където са намерили такива и поради това са се установили там за постоянно.

 

Списъкът с траки на територията на Армения не свършва с халибите. Сведения за други траки дава О.Карагезян в работите си Фракийцы на юго-западе Арменского нагоря, и К этимологии топонима Абанд. Този автор свързва намиращата се в стара Армения област Абантия с траките абанти, а цитирайки своя колега добавя като тракийски племена в Армения също одомантите и ализоните (Карагезян, 1981, с.221).

 

По отношение на тракийското влияние над арменците май най-подробен е К. Джаукян. Той разграничава три периода на тракийска доминация, като смята, че най-ранният е от XV в.пр. Хр. Този автор посочва интересни паралели между тракийските и староарменските топоними, споменава и регистрираното от асирийците тракийско име на град и по-точно Испили-брия. На Джаукян е известно твърдението на Ованес Драсканахерци относно това, че Хаик – праотецът на арменците е потомък на Тир – праотецът на траките. Важна е и връзката, която арменския учен прави между Торк – арменския национален герой, хетския бог на бурята Таркунас и тракийското лично име Торкос. Eзиковедът свързва и грузинския топоним Триалети с името на траките трери (Джаукян, 1984, с.11-12).

 

Благодарение на старите автори, а и на редица арменски и руски езиковеди, ние научаваме за това, че в древността Армения е обитавана от няколко тракийски племена, някои от които са оказали силно влияние над арменците. Несъмнено най-голямата роля се пада на отъждествяваните с ранносредновековните българи мизи и пеони. Не можем обаче да пренебрегнем фригите, сарапарите, одомантите, халибите, скаите, а разбира се и трерите.

 

Сега идва ред на въпроса: кой изтреби всички тези траки обитавали някога Армения и можем ли изобщо да говорим за изтребване, изчезване? Като имаме предвид силното влияние, което старите балканци оказват на арменците, трудно е да приемем, че хора с висока култура, а и отлични воински качества ще се изпарят мистериозно и ще изчезнат от историята безследно. По-скоро се касае за същия феномен, който е характерен и за Тракия: Въз основа на това, че произлизащите от средите на мизите българи са голям и могъщ народ, то всички техни роднини приемат тяхното име.

 

Това, което е станало на Балканите е станало и в Армения, като навярно процесът е започнал по едно и също време. След IV в. названието българи започва да става все по-популярно и поради тази причина вече има съобщения за българи в Армения, Панония, Тракия, Тесалия, Илирия, Далмация, Македония.

 

Не става дума за малка и бързоподвижна орда, която се мести мълниеносно, а за различни групи наши предци, които по време на Античността са носили имена като пеони, одоманти, трери, скаи, мизи и др., но по време на ранното Средновековие вече се наричат българи.

 

Както се уверяваме – ако разполагаме с достатъчно информация, не е никак трудно да се доберем до истината. Жалко е само, че в миналото историците, езиковедите и траколозите не са използвали наличните данни и по този начин голямо количество важна информация остава скрита от широката публика. С това пък се дава възможност на различни спекулиращи индивиди да инициират нови заблуди.

 

Сега обаче ние имаме възможност да сравняваме и проверяваме и след като се уверим как стоят нещата, можем да преценим кой ни показва истинската история на народа ни и кой служи на чужди сили сеейки заблуди. Рано или късно всеки ще получи това, което е заслужил.