БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ЧЕРНО МОРЕ

 Повечето от нас смятат, че названието Черно Море е сравнително ново. Все пак то е българско, а според днешните виждания на историци и езиковеди, носителите на нашия език се установяват за постоянно на юг от Дунава едва през ранното Средновековие. В такъв случай и названието трябва да е ново. Фактите обаче показват нещо доста по-различно.

 

Преди близо половин век Олег Трубачов успява да възстанови тракийското название на Черно море. Търсейки значението и на древното название на Азовско море, руския учен споделя следното: “Таким образом, ставя вопрос о фракийском названии для Черного моря, мы могли бы выдвинуть пробную реконструкцию *kers-mar-” – “По този начин, поставяйки въпроса какво е тракийското название на Черно море, ние можем да предложим следната реконструкция *kers-mar.”

 

Трубачове е напълно прав и след малко ще разберем защо. Нека първо да видим дали тракийската ономастика предлага думи като kers – чер, черен и mar – море. В труда на акад. Георгиев намираме интересна информация. При анализа на личното име Kερσης [Керсес] се обяснява, че то идва от древен корен *kwerso – чер, като се предлагат българското прилагателно черен и личното име Черню.

 

При анализа на речното име Mαρις [Марис] се дава като сродна уелската и бретонска дума mor – море. Навярно по невнимание е пропусната българската дума море, която е сродна на уелската и бретонска дума mor – море. Това е съвсем ясно посочено от създателите на Български Етимологичен Речник, т.4, с. 241.

 

В друг свой труд акад. Георгиев не само включва нашата дума море при анализа на речното име Mαρις [Марис], но и добавя варианта Mορισης [Морисес]. Като държим сметка с това, че старите автори познават тракийски племена морис-ени и мор-ули, то става ясно, че действително древната, тракийската дума за море е била море, маре. Така разбираме, че въстановеното от Трубачов старо название на Черно море – Керс Мар- принадлежи на нашия език.

 

Този учен притежава и други заслуги. При анализа на по-стария вариант на името на Азовско море и по-точно Темарунда [Temarunda] = Matrem maris – Майка на морето, [т.е. Черно море] той споменава виждането на своя колега Соболевский по отношение на това, че  tem- в Tem-arunda означава тъмен. Реално най-добрия кандидат е стблг. тьма – тъма. Споделено е и това, че Tem-arun означава тъмно море, черно море. В търсене на етимологията на -arun се посочва за сродна санскр. rinonti – тече, движи се.

 

За жалост е пропусната важната подробност, че тази дума е сродна на стблг. ринѫти – тече, движи се, като това е споменато при анализа на трак. Арна [Дечев, цит. Форер и др.]. А пък точно тази информация показва, че нашата реч дава прекрасно обяснение за древната дума -arun – море, водна маса, движеща се течност. Tem-arun действително означава тъмно море, черно море.

 

Относно елементът -da е добавено, че идва от корен *dha – доя, давам да суче, а значението е майка, кърмилница, дойка. Това е правилно, но отново има пропуск и той се състои в това, че ΔA [ДА] е тракийска дума за майка, кърмилница. Тя присъства в надписите от Дуванлии и Кьолмен. Тази древна дума на предците ни влезли в историята под името траки днес се е запазила в диалектите ни като дада, дода – дойка, гледачка.

 

Азовско море е наречено Майка на Черно море [Темарунда [Temarunda] = Matrem maris ], защото водите му се вливат в Черно море. Различните названия Керс-мар и Тем-арун не бива да ни смущават, дори и днес за едно и също нещо ние имаме различни думи. От една страна нашата реч е богата, а от друга е съвсем нормално в един регион да се избере едно име, а в друг различно име. Същественото в случая е това, че най-древните имена на Черно море са обясними на български език. Това означава, че земите около това море са били обитавани от наши предци в далечното минало.

 

И действително западното и северозападно черноморско крайбрежие е обитавано от различни тракийски племена. Същото важи и за източните брегове, те са граница на Боспорското Царство, чиито владетели не само носят тракийски имена като Спароток, Берисад, Раскупорис, Реметалк и др., но и там се срещат куполни гробници като тези от земите ни. Установени са и култовете към Хероса, Бендида, Дионис и др. тракийски божества. Южното Черноморие пък принадлежи на траките витини, мизи, фриги, мосинойки, халиби, мариандини. Това е поредното потвърждение, че хората влезли в историята под името траки са наши предци.

 

Накрая няколко думи за името Понтос [Πόντος], което се ползва от гърците, но няма обяснение на гръцки. А няма защото принадлежи на речта на предците ни. Димитър Дечев се позовава на Томашек и споделя за тракийското название Понтос [Πόντος], чието значение е намирам път, т.е. движа се. Най-добър кандидат за тълкуването е стблг. пѫтъ – път [произнася се понтъ].

 

Както се уверяваме за пореден път – древните названия на Черно море са тракийски, т.е. древнобългарски. Разпръсквайки се от Балканите и Мала Азия дедите ни са се установили навсякъде край Черно море. След дълги векове речта на различните групи се е променила и поради това те ползват различни названия. Въпреки това Керс-мар, Тем-арун и Понт са наши названия на Черно море.

 

Надявам се с това есе да съм дал ясна, а и полезна информация не само за своите приятели от черноморските градове, но и от цяла България.

ЕТО КАК АЛБАНЦИТЕ ПОМОГНАХА ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ДРЕВЕН БАЛКАНСКИ НАРОД

 У нас се знае твърде малко за ранната история на албанския народ. Известно е предимно мнението на селектирана група учени и това е. Други мнения не се допускат, а и няма дискусия по темата. Общо взето правят се опити албанците да бъдат изкарани ту траки, ту илири, ту пеласги, т.е. потомци на древните балканци. Същевременно ние българите сме обявени за нов народ – формиран след 681 г. Считани сме за смесица от номади и обитатели на Припятските блата на Украйна и граничните им територии.

 

Иронията е, че още през 390 г. можем да говорим за българи на юг от Дунава, ако се доверим на Касиодор. През 550 г. пък дедите ни са свързани с най-древното население на Тесалия и Епир (обитаван днес от албанците). 

Това прави Йоан Малала наричайки българите потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев води със себе си. По времето на Алфред Велики [IX в.] българите са смятани за илири, или поне част от българите са смятани за наследници на илирите: Illiricos þe we Pulgare hatað (по сведения на Босуърт).

 

От друга страна албанците са споменати на Балканите около 700 години по-късно от нашите деди. И не само албанците са споменати значително по-късно, но и на никой от късносредновековните автори не му е хрумвало да нарече албанците илири, пеласги или траки. Странно, нали?

Въпреки това редица учени решават, че ние българите сме нашественици на Балканите, а албанците на наследници на древното население на земите на юг от Дунава.

 

Има разбира се и изключения сред лингвистите. Владимир Орел е добър пример за това. Според този изследовател прародината на албанците е на север от Дунава: в територия, която е била между власите и германите. Това обяснява общите думи в албански и румънски, а разбира се и старовисоконемските заемки в албанския. Ако дедите на албанците бяха древен балкански народ, те не биха имали германски думи в речника си.

 

От тези думи, или по-точно заемки, за нашата история най-важната е burrё – мъж, защото нашите учени я използват при тълкуване на тракийски имена като Дале-пор, Порис, Парис, Диту-бор и др. 

Всъщност и тук има изключения, защото в началото на ХХ в. Димитър Дечев тълкува елементите -пор, -бор със стблг. борѭ – боря се. Проблемът е, че около 30 години по-късно акад. Дечев забравя за своето откритие. Всички останали негови колеги също забравят и на широката публика, а и в научните среди при анализа на тракийски имена с елемент -бор, -пор се ползва албанския, а не старобългарския.

 

И в ново време траколозите и лингвистите проявяват забележителна разсеяност. Не само са забравили старите, а и правилни тълкувания на акад. Дечев, но са забравили и изводите на своя колега Владимир Орел, според когото думата burrё – мъж не е изконно албанска, а старовисоконемска. С други думи – тя не е подходяща за тълкуване на тракийски лични имена.

 

За наше щастие сред съвременните албански учени има хора, които вършат добра работа, макар важни изводи да са пропуснати. В труда на един от тях Джелал Юли (Xhelal Ylli) е представена безценна информация. В работата си за славянските заемки в албанския (Das slavische Lehngut im Albanischen) са представени названия на селища, реки и т.н., които нямат обяснение на албански. Тези топоними и хидроними са обявени за славянски и нови, но между обявено и реалност има огромна разлика.

 

И в този случай най-важното е пропуснато. По мое мнение това е сторено без умисъл от страна на албанския изследовател. Ще обясня какво точно имам предвид. Тълкуванията на названия на албански селища с думи като баба – баба, бегунец – бежанец, бел – бял и др. са правилни, но тези названия просто няма как да са нови и оставени от народ, който се установява трайно на балканите едва след 681 г.

 

По една или друга причина г-н Юли следва сляпо виждането, че по време на ранното Средновековие има подмяна на населението на Балканите, разбира се с изключение на гърците. Също без критика е следвано и виждането, че тракийския език е мъртъв и няма нищо общо с българския.

 

Фактите показват нещо съвсем различно. Представям кратък списък на думите, с които албанският учен тълкува имена на селища и реки от своята родина. Всички тези думи присъстват в нашия речник:

 

Име на албанско селище – тълкуване на Дж. Юли – пояснение

 

BABICE         – бабица – баба,

BEGUNEC     – бегунец – бежанец,

BEL                – бел – бял,

BELUSH        – белуш – белезникав,

BELOVODE   – беловоде – бяла вода,

BERZAN        – берзан – брезов,

BILISHT        – билишт – биле, билка,

BISTRICE      – бистрице – бистра вода,

BOGA             – бога – бог,

BREG             – брег – бряг, булгарец - българин,

VODESH        – водеш, водица – вода,

VODICA        – водица

DOLAN          – долан – долина, дол,

GOGOLAS     – гоголас – гоголица, вид птица,

GORE             – горе – гора, планина,

GRADEC        – градец – градче,

ZAGORE        – загоре,

KAMENICA  – каменица,

KOBILISHTE – кобилище,

KOZEL           – козел,

SELINE          – селине – селяни,

STAN              – стан,

STARA           – стара,

TURAI            - турай – тоуръ – бик.

 

Едва ли някой ще спори относно това, че присъстващите в албанските топоними и хидроними думи са български. На теория не би трябвало да намерим такива названия на Балканите и в обитаваната от траки Мала Азия преди 681 г., но такива названия има. Тяхното упорито укриване от страна на учените не означава, че важните топоними не съществуват. Ще караме подред, разглеждайки древните паралели на анализираните от албанския учен названия от територията на неговата страна:

 

1.Баба е тракийско име от фригийски епиграфски паметник от VIII в.пр. Хр.

 

2.Бегис е име на тракийски град, обитаван е от тралите.

 

3.Бела е название на тракийска крепост, но елемент бел намираме и в Бела-стура, Беле-дина, Ор-белос и др. Точно Ор-белос е много древна, защото я срещаме в работата на Херодот [Her.V.16].

 

4.Бистирос е име на тракийско селище, Бистюрас е название на Хероса, което лингвистите тълкуват с быстръ – бърз, а оттам и бистър.

 

5.Бога е име на тракийска крепост спомената от Прокопий, но знаем и, че фригите наричат своя върховен бог Багайос, а имат и лично име Багун. То е регистрирано на паметник на около 2750 години, споменавано е в в трудове на Люботски, Обрадор и др.

 

6.Бреге-дава е тракийски топоним отново от труд на Прокопий, но има и други сродни, като например Бергуле, Бергисон.

 

7. Вода е тракийски топоним, мястото е на брега на Дунава, а на брега на Черно Море е град Одесос, чиято древна форма според проф. Влахов е била *Водесос. А пък това селище е съществувало през VIII в.пр. Хр.

 

8. Долиони е име на траки, живеещи край Кизик, т.е. спадащи към групата на мизите, които по-късно биват наречени българи. Долиони означава просто долѣне – обитатели на долина.

 

9. Гагула е тракийска глоса, дума от речта на витините със значение водна птица. Акад. Дуриданов търси връзка с балтийските езици, но пропуска нашата дума гоголица – вид патица.

 

10. Гарескос е име на тракийско селище, по-точно пеонско, споменато е от Плиний през I в. Акад. Дечев тълкува Гарескос с уелс. garth – планина, връх, но пропуска стблг. гора – планина, а и блг. диал. гарица – горица.

 

11.Гордион, Мане-гордум и др. биват тълкувани още през XIX в. с градъ – град от учени като Кречмер и др. Селището е съществувало поне от VIII в. пр. Хр.

 

12. Загора е име на селище от западна Мала Азия, споменато от Ариан Никомедийски още през II в.

 

13. Камандър, Скамандър е название на река в западна Мала Азия, спомената в труда на Омир. Професионалисти правят тълкуване с камене – камък.

 

14. Кобилатус е име на река във Витиния, по една или друга причина, това име не е разгледано от нашите траколози и лингвисти, а то показва, че кобила е древна тракийска дума.

 

15. Козилас, Козис са тракийски имена, които акад. Георгиев тълкува със стблг. коза и козьлъ.

 

 16. Сели е име на тракийско племе дало названието Селетика край Хемус, но и Селетика край Бяло море. За селите в Епир пише и Омир.

 

17. Стан присъства в предгръцките, т.е. трако-пеласгийските названия На-стане, Волу-стана.

 

18. Туро-диза е име на тракийско укрепено селище.

 

 

Списъкът с албански селища, чието име е българско може да се удължи доста, като разбира се въпросните имена притежават паралели от времето на Античността. Когато обаче за тези паралели не се отваря и дума, а вместо това се лансират лъжи за някакво идване на българите от Сибир, Памир или Кавказ е лесно хората да бъдат излъгани.

 

Сега обаче, благодарение на това есе българите имат база за сравнение и мненията на хората с титли са без значение. Българите са умен народ, достатъчно е да имат нужната информация и сами ще разберат кое е истина и кое измама. Да му мислят манипулаторите на историята…

 

ПОЛЕЗНИ И ВРЕДНИ ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

Често казвам, че историята не е само съвкупност от дати и събития, но и средство за възпитание. Важно е да се знае какво и кога се е случило. Важно е да се разбере каква е първопричината за дадена война, вътрешен конфликт или друго бедствие. Важно е да се намерят истинските причинители на зловредните явления. Най-важен обаче остава урокът, който нашите предци са дали. Тяхното поведение, постъпки, преданост към род и Родина се явяват есенцията на нашата история. Другото е несъмнено важна, но все пак второстепенна подробност.

 

Трябва да познаваме предците си добре, за да знаем какво трябва да се прави в трудни времена. Както детето се учи от примера на своите майка и баща, така и цял народ следва примера на героите от предходните времена. Ето защо е нужно да знаем истината за това – кои са нашите предци.

 

По принцип винаги са съществували две теории за произхода на българите. Според едната ние сме потомци на древен местен народ, който влиза в историята с колективното име траки. Според другата ние сме буламач, смесица от три напълно различни групи хора: романизираните или елинизирани траки, отказалите се от родната си реч българи и дошлите от севера славяни.

 

Нека разгледаме какво ни дават различните теории. Според виждането за местните корени на народа ни, нашият език е не просто древен, но и един от най-древните. Старите българи са потомци на огромния народ на мизите и не само не са губили езика си, но и са го наложили на милиони хора.

 

Траките се явяват не само създатели на славянската езикова група, но и са отговорни до голяма степен за появата на индоевропейските езици. Това се дължи на факта, че по време на Неолита, Халколита, Бронзовата и Желязна епоха дедите ни са единствената доминантна група в Европа. В продължение на 5000 години дедите ни са първенци във всичко. Те въвеждат организираното земеделие и скотовъдство при другите народи на Европа. Предците ни са откриватели на колелото, а и създатели на каруцата, в която впрягат опитомените едри рогати животни.

 

Пак нашите предшественици са първите европейци успели да опитомят коня. Откритията край Урдовиза, Китен, потвърждават, че още през 4-то хилядолетие пр. Хр. дедите са вече конен народ. А познаването на каруцата и развитието ѝ в бойна колесница е поредният импулс, довел до продължителна доминация на предците ни над други хора.

 

На наша територия е и първото обработено злато, и то в три различни региона: Варна, Хотница, Юнаците, Пазарджишко. Един от най-старите и най-богати медни рудници е този от Ай Бунар, Стара Загора. Реално думата мед е основата за гръцката металон [μέταλλον] – метал, защото и медта е първия масово обработван метал от нашите предци.

 

Благодарение на знанията от областите на земеделие, скотовъдство, рударство и ковачество, дедите ни натрупват огромни богатства, за които останалите народи могат само да мечтаят. Богатството налага защита и поради това у нас се появяват първите укрепени селища на континента ни. Най-добре познатото е това край Провадия, чиито стени са около 4000 години по-стари от тези на Рим.

Според д-р Васил Бакърджиев, траките дават основните знания по медицина на гърците, а разбира се на римляни, германи, че дори и индийците. Неслучайно божествата на лечението Асклепий и Телесфор са считани за тракийски по произход. Неслучайно за богът-лечител Аполон се носят легенди, че е дошъл в Гърция от север.

 

Траките и техните роднини пеласгите създават минойската и микенска култура на о-в Крит. Това обяснява защо и трите писмености на Крит имат прототип в земите ни. Трябва да се отбележи, че още през 1905 г. е установена смайващата прилика между старобългарските руни и крито-микенската писменост. Това прави проучвалият Плиска Фьодор Успенски, а през 1970 г. Георги Сотиров убедително доказва, че крито-микенската писменост е свързана с нашата глаголица.

 

Сравнение на старобългарски руни и крито-микенска писменост

За крито-микенската писменост учени като Джейн Елън Харисън смятат, че това е същата писменост, която е ползвана и от Орфей. От друга страна Артър Еванс свързва древната финикийска писменост с още по-древната на о-в Крит. По-късно Герхард Херд стига до извода, че финикийците са смесица от Морски народи и ханаанци. Към Морските народи спадат доминиралите Крит пеласги и тракийските им роднини тевкри, дардани, травси, серди, а и мизите, наречени още българи.

 

Сравнение на глаголица с крито-микенска писменост, по Сотиров

Трако-пеласгийските корени на първата азбука обяснява защо Алкидамант и Тацит определят Орфей и Лин са създатели на писменост. Това обяснява и твърдението на Плиний, че буквите са занесени в Лаций (където е Рим) от пеласгите. Сведението се припокрива с цитиращият по-стари автори Плутарх, който твърди, че Рим е основан от пеласгите.

 

За връзката на втория по големина град след Рим, а именно Сатрианум с траките сатри са писали проф. Д. Гергова и др. А за установяване на траки в северните части на Апенините е писал Страбон, уповавайки се на древни исторически извори. Самият факт, че известните с високата си култура етруски почитат тракийската богиня Земела показва каква е била ролята на предците ни на Апенинския п-в.

 

В старите извори срещаме информация за походите на траките в Азия. За тях, а и за ролята на траките като цивилизатори и владетели над азиатските народи, разказват Луций Ариан, Нон, Сенека, Аполодор, Плиний, Страбон, Йордан и др.

 

За това, че галските друиди получават знанията си от обожественият от гетите Залмоксис пише Хиполит. Не бива да забравяме и това, че тракиецът Евмолп е този който въвежда Еливзинските мистерии в Атина. Важен е и фактът, че като основател на Атина е считан Тезей, а той е потомък на фригиеца Пелопс.

 

Виждате, че споменатите 5000 години безпрецедентна слава на дедите ни не са преувеличение. Реално споменатото тук е само върха на айсберга, но и то показва величието на хората влезли в историята под името траки.

 

За жалост нищо не трае вечно, дори и Вечният град на Октавиан Август. Само 5 века след основаването на Римската Империя Одоакър слага край на традицията. Къде са 5 века, къде са 5000 години! Ние не можем да се оплакваме от историята си. Дори и в периодите на чуждо владичество дедите са пример достоен за подражание. Шестте века римска доминация у нас не ни заличават като народ, а даже ни правят по-силни. Дедите ни правят нещо удивително – стават господари на победителите си.

 

Става дума да това, че траки сядат на римски престол: Максимин Тракиец, Регалиан, Клавдий II, Аврелиан, Галерий, Максимин Дая, Констанций I, Константин I, Лициний, Константин II, Констанций II, Йовиан, Маркиан, Лъв Бес, Юстин I, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока.

 

Величествените строежи на Плиска са от времето на мизиецът Константин Велики, който отпуска огромна сума пари, за да могат неговите сънародници да издигнат град, който съперничи на столицата на империята. Плиска е строена от българи за българи и неслучайно през IV в. Мизия носи името България.

 

В края на VII век дедите ни прогонват чужденците от земите ни и си връщат по-голямата част от старата територия. Останалото вече го знаем, то е сравнително слабо манипулирано.

 

Ето какво ни дава виждането за местните корени на народа ни – престиж и слава, повод за истинска гордост.

 

Нека видим и какво ни дава другата теория – тази за буламача, от който се ражда народа ни. Последователите на това виждане още не могат да си съгласуват лъжите – какви точно са старите българи? В миналото се започна с татаро-монголи, мина се през угро-фини, тюрки, премесени с тюрки иранци, а сега е модерно да се лъже, че дедите ни са иранци. Едни манипулатори ни сродяват с източноиранските народи, други ги изкарват сармати, но забравят да споменат, че сарматите са обявени за тракийски народ.

 

Според поддръжниците за небалканския произход на старите българи, нашите деди са изоставили родната си реч. Поне за мен това е повод за срам и слава Богу – касае се само за една нелепа лъжа.

 

Според поддръжниците за небалканския произход на старите българи, Плиска е строена или от арменски, или от сирийски майстори, а не от българи. Няма абсолютно никакви исторически извори за идване на чужди майстори, не е обяснено и как Крум, след страшната война с Византия е имал огромно количество средства, за да построи град, който съперничи по площ с имперската столица. Премълчавайки важните подробности, манипулаторите водят безсрамно народа за носа.

 

Същевременно поддръжниците за небалканския произход на старите българи, пускат лъжи, че траките са безписмени. Разбира се и тук биват укривани планини от информация – както сведения от исторически извори, така и материалните доказателства – стотиците оцелели тракийски надписи, тези от Фригия, Самотраки, Зони, но и от нашата територия.

 

Според теорията за местния ни произход ние имаме 7000 години история, а според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, нашата история започва преди 1300 години. Според теорията за местния ни произход нашият език е удивително древен, а според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, дедите ни са се отказали от родния си език. Според теорията за местния ни произход ние сме потомци на строители и цивилизатори, а според според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, дедите ни са нашественици, които са плащали на чужди майстори да им строят.

 

Оставям на вас да прецените коя теория носи престиж и самочувствие на българите.

 

ТРАКИЙСКИЯТ ПРОИЗХОД НА НАЙ-ДРЕВНИТЕ СТАРОГРЪЦКИ ТИТЛИ

 Ако преди тридесетина години някой ми беше казал, че титлата василевс [βασιλεύς] е тракийска, аз не бих повярвал изобщо. В случай пък, че някой ми бе казал, че василевс [βασιλεύς] няма смисъл на гръцки, а на български – тогава вече бих се изсмял. Както е казано обаче: Неведоми са пътищата Господни. Навремето не знаех, че един от първите василевси е Гета, не знаех и, че траките и спадащите към тях пеласги са по-старото население на Елада, явяващо се учители на дошлите от Африка данайци.

 

                                          Монета на тракийския владетел Гета      http://www.cngcoins.com/photos/big/680223.jpg

През 80-те години на ХХ век се считаше за неоспоримо, че Аспаруховите българи са дошли от изток, че въпреки бягството си от хазарите са успели да победят най-силната за онази епоха армия – тази на Римската Империя. Учеха ни, че езика на дедите ни е тюркски, че са вярвали в Тангра, а и, че въпреки ръководната роля в изграждането на нашата държава, са изоставили езика си.

 

Дълги години вярваме в едно нещо, а по-късно разбираме, че то е само една умело създадена заблуда. Често, това, което е общоприето е просто илюзия, чийто живот е подхранван с упорито повтаряне на лъжи и укриване на съществената информация. Без база за сравнение ние сме принудени да приемем твърденията на хората, които имат достъп да старите летописи, изследванията на археолози, езиковеди и т.н. За жалост те невинаги са съвестни и независими.

 

В края на 80-те години и началото на 90-те години на ХХ в. вече знаех, че официалната ни история не е базирана на проверени данни, но не подозирах колко дълбоки са ямите с лъжите. После, стъпка по стъпка, събирайки упорито информация, а и проверявайки я, останах смаян, дори дълбоко шокиран от количеството премълчани факти.

 

Когато се сдобих с антропологичните изследвания на българския народ от 1938 и 1959 г., разбрах две изключително важни неща. Първото бе, че нямаме нищо общо с народите на Средна Азия, а второто, че повечето от нас са наследници на древното балканско население, влязло в историята под името траки. Разбира се останах като зашеметен, защото от една страна в научните среди се пропагандираше, че дедите ни са азиатци, а от друга страна траките бяха изкарани незначително малцинство, което е изоставило езика си още преди идването на Аспарух. Оказа се, че в научните среди съвсем съзнателно са поддържани две нелепи лъжи.

 

Попадайки на великолепните трудове на Данаил Юруков и Цани Гинчев, разбрах, че езикът на Орфей никога не е изчезвал, той се е развил и по време на Средновековието вече носи името български. После се натъкнах сведения от работите на лингвистите проф. Влахов и акад. Георгиев, според които тракийският (дако-мизийският) език е бил близък или дори идентичен на старославянския (по-точно старобългарския).

 

Реално няма как да се говори за славянизация на траките по простата причина, че дунавските славени са гетите, а те са тракийски народ [както показва в книгите си д-р Ценов], а не бледи, русокоси нашественици от земите на Украйна, Русия, Полша. Това обяснява пълната липса на субстрат в старобългарския. Речта на траките под римска власт почти не се е различавала от тази на бойците водени от княз Аспарух.

 

Бях заинтригуван и когато се натъкнах на труда на Хялмар Фриск. Този лингвист е създател на един от най-подробните старогръцки етимологически речници. В неговия труд ползваната от старите гърци титла василевс [βασιλεύς] е обявена за принадлежаща на друг език [Frisk H., Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960, с. 223].

 

Още по-интересно се оказа виждането на друг учен, а именно Алберт Йорис Ван Виндекенс. Той стига до следното заключение: „Mоже да каже, че със сигурност титлата василевс [βασιλεύς] е от трако-фригийски произход: “BASILEUS, qui aurait le sense se homme noblesse, eclaire, ou poissant, serrait d'origine THRACO - PHRYGIEN [A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76]

 

Вече силно мотивиран, продължих своето проучване. Истински удивен останах от анализа на древната минойска титла батос [βατος] – цар, владетел, господар. В разработка от 50-те години на ХХ в. акад. Владимир Георгиев предлага интересно обяснение на негръцката (трако-пеласгийската) титла βασιλεύς. Опирайки се на сведения на Ерих Бернекер, нашият езиковед уточнява, че βασιλεύς. е сродна на βαττος – цар, идваща от ие. *bhātja, bhātеn.

 

Като сродни са дадени българските думи баща, батьо, бате, батко, а също и рус. [а и укр. – бел. авт.] батя – баща. С използване на сведения на Швайцер и Бернекер е обяснен много добре принципът на оформяне на древната титла. Първоначално тя е притежавала значение баща, по-голям брат (бато, бате), като после се развива в смисъл старейшина на рода, а още по-късно придобива смисъл господар, цар [Георгиев, Вл., Произхождение Алфавита, Вопросы языкознания № 6, 1952, ноябрь-декабрь, 1952, c. 52 – 53].

 

Според акад. Георгиев сродната на василевс [βασιλεύς] титла батос [βατος] е ползвана от древните минойци. И тук вече става изключително интересно, защото в минойските архиви са регистрирани тракийски лични имена като Арей, Диза, Питак, Тетюс. На минойски Крит се срещат названията Ида, Пергам, Гординия [Гортиния], Сетоя. Те отговарят на тракийските Ида, Пергам, Гордион, Сети-дава. Няма да давам значението на всички, ще спомена само, че още през XIX в. учени като Паул Кречмер, Вилхелм Томашек и др. тълкуват Гордион с градъ – град и др., а Сети-дава със сеть, сетьнь – последен, краен.

 

В крито-микенските документи също намираме интересни неща. Там тракийските имена са много, защото и самите документи са много на брой. Някои от тях се ползват и в ново време от нас българите: Бати, Боти, Дуло, Дуньо, Дуто, Косо, Коти. По-интересни обаче са титлите. Поне за мен най-важната е ванакатело, ванакател – цар.

 

Най-рано тази титла се ползва за човек с име Одрис. На надписи върху съдове от Крит и Тива срещаме следният важен, но останал непопулярен текст:

КАУНО ОДУРУВИЙО ВАНАКАТЕЛО – Кана (съд) на Одрис царят.

 

                     Микенски надпис с титлата ванакател [по Хрозни]

По-късно, през VIII в.пр. Хр. (или даже X в. пр. Хр.) титлата ванакатело, ванакател – цар, вече е във форма ванакт [Ϝανακτ] по фригийските монументи. А още по-късно гърците я приемат във форма анакс [άναξ], като се признава, че тя идва от ванакс [ϝάναξ], ванакт [ϝάνακτ]. Признато е също, че анакс [άναξ] няма смисъл на гръцки, т.е. титлата е приета от предгръцки народ. А трако-пеласгите са хората населявали Елада преди идването на данайците. Мизите и тевкрите в Тесалия, фригите в Пелопонес, абантите в Евбея, пеласгите пък в Епир и даже по територията на цяла Елада.

 

Фрагмент от фригийски надпис с титлата ванакт [по Рамзи]

Най-интересното е това, че векове по-късно фригийската титла ванакт [Ϝανακτ] е засвидетелствана от Авзоний при мизите под формата ванак [Phanaces]. Става дума за мизите, които по времето на Димитър Хоматиан са вече познати под името българи. Това не е случайност, защото подобно на батос [βατος], василевс [βασιλεύς], ванак е обяснима на български.

 

Тя се среща по време на Средновековието в опростен вид, под формата бан. Намираме я върху епиграфски паметник от Плиска [Делань Бань ]. Бан означава повелител, заповядващ, от древен корен ба, срещащ се в бая – говоря [по виждане на Бернекер, Фасмер и др.]. Напомням – тълкуванията, които предлагам са на професионалисти, световно известни лингвисти. Аз само съм събрал на едно място важните данни.

Споменаването на титлата бан в надпис от Плиска [ИРАИК, т. Х, 1905, с. 107]

Ето како се получава: най-древните титли, които старите гърци ползват, са реално тракийски по произход – това е факт, признат от професионалисти лингвисти. Самите титли са лесно обясними на български език. И тук няма никаква мистерия, защото както различни исторически извори определят средновековните българи като потомци на мизи, пеони, даки, одриси и др., така и данните от мащабните антропологични изследвания се явяват ярко доказателство, че ние сме наследници на най-древния цивилизован балкански народ.

 

Можем да добавим и виждането на прогресивните етнолози, които смятат, че може да се говори за древнотракийски корени на българския фолклор и ние с право можем да се наречем пълноправни наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството (по думите на проф. Евгений Теодоров).

 

Каквото и да кажат противниците ми, срещу ръжен (фактите) не се рита. Истината си пробива път и тези, които ѝ пречат, пречат и на интересите на България. Народът ни е добър, благороден, но е и изстрадал, измъчен. Разберат ли хората по какъв грозен начин са лъгани, разберат ли как с тях са се подигравали индивиди, получаващи заплата от джоба на българския данъкоплатец, със сигурност ще има изблици на справедлив гняв.

 

За това отправям призив към тези, които укриват истината и чернят прогресивните изследователи: Моля ви, преустановете своята срамна дейност, във ваш интерес е, а и в интерес на целия народ, който ви храни!

ТРАКИЙСКАТА ПЛАНИНА KAНЕС, ТРАКИЙСКОТО ИМЕ КАНАС И БЪЛГАРСКАТА ТИТЛА КНЯЗ

До ден днешен историците и езиковедите отказват да приемат факта, че Аспаруховите българи са ползвали титлата княз и, че тя принадлежи на тракийската ономастика. В старобългарската литература намираме единствено и само титла княз. Няма нито веднъж споменаване на хан, или кан. Такава титла не познават и нашите възрожденци, но явно това не притеснява хората в научните среди.

 

С необяснимо за мен упорство, нашите специалисти настояват за това, че начело на ранносредновековната ни държава са стояли ханове, канове. Това разбира се е само една фантазия, измислица, която е изкована в миналото, за да обслужи интересите на чужди исторически школи.

 

Истината е съвсем друга. Аспаруховите българи не са народ, чиято прародина се намира в Средна Азия. Дедите ни не са нито тюрки, нито смесени с иранци тюрки, или пък чисти източноиранци. Нашата държавност се е оформила на Балканите и съседните, обитавани от траки региони, а не в Сибир, Памир, или даже Кавказ.

 

Сарматски воин - изображение от времето на Античността (по Минс)

Факт е, че редица антропологични и генетични проучвания доказаха, че ние нямаме общи корени с тюрките. Факт е и това, че нито при старите индийци, нито при старите перси, согдийци, бактрийци, или пък при някой друг ирански народ, се среща владетелска титла кан, кхан, или хан.

 

При тези обитаващи Средна Азия хора срещаме следните владетелски титли: rā^́ja, rā^́jan, xšāyaθiya, framātar,  xšaya, γwβ, chakir, rajatiraja, ašto-walgo, shah, khar, šauo,  šaurabo, oazarko fromalaro. Срещаме дори basileus basileōn при иранския народ кушани, но кан, кхан нe се ползва от никой ирански народ.

 

Истината е ясна, тя е била известна още през XIX в., но не е отървала на тези, които са поддържали общоприетите теории. В речника на Григорий Дяченко (1850 – 1905 г.) е цитиран лингвистът, етнолог и палеограф Исмаил Иванович Стрезневский (1812 – 1880 г.), според когото думата княз идва от корен *кън – начало (Дяченко, кнѧзь, с.255). С други думи – титлата княз притежава ранно значение началник, този, който е първи, този, който стои начело.

 

Приблизително по същото време излиза важна работа на Дмитрий Иловайский, с която той се опитва да обори лъжите за титлите на старите българи. Съвсем уверено този учен изразява твърдението, че титлата на българския владетел Омуртаг е княз, а не хан: “По моему крайнему разумѣнію, греческая передача канасъ въ данныхъ случаяхъ означаетъ не ханъ, а просто князь.” Допълнено е и това, че фразата убиги /ΥΒΙΓΗ от титлата КАNАС Υ  ΒΙΓΗ може да се преведе като убогій в смисъл на смирен, благочестив (Иловайский, 1902, c. 89). До голяма степен руският учен е прав, но ΥΒΙΓΗ е по-скоро диал. форма на стблг. *оу бiги, оу боги – в бога, от бога.

 

Представянето на думата Бог като Биг е диалектна особеност, която е все още жива в нашите родопски говори, в които бизая и бизка съотвестват на бозая и бозка. Тази особеност разбира се е древна, намираме я в тракийската ономастика и по-точно в думите от надписа от Езерово (Серафимов, 2020, с. 19 – 20).

 

Първият български учен, който се изказа против вредното внушение, че познатата от доста надписи титла КАNАС (Y BIГI) е княз, а не хан, е д-р Ганчо Ценов. Eдин софийски професор се съгласява с него и казва: “Вие имате право – “каннас” и “канес” не е “хан”, а старославянското “къньазъ” (Ценов, 1998, с.145). За жалост, навярно поради страх от нападки, въпросният професор отказва да подкрепи публично д-р Ценов и така хората от школата на Васил Златарски успяват да наложат своите виждания. Работата на смелия наш историк е публикувана през 30-те години на ХХ в., но нито тогава, нито пък по-късно някой наш историк или пък езиковед пожелава и посмява да каже истината.

 

Фактът, че титлата княз е позната на всички народи от славянската езикова група не бива да притеснява никого. В том I и том II на Тайните на тракийския език бе доказано, че официалното виждане за възникването и разпространението хората от славянската езикова група е невярно. В предишните си работи съм обяснил подробно, че ние сме кръстниците на тази огромна, състояща се от 300 000 000 души общност, че запечатания в голям брой средновековни документи старославянски език е реално старобългарски.

 

Ганчо Ценов представя свидетелствата на Теофилакт Симоката, според когото дунавските славени са наричани с името гети в дълбока древност (Ценов, 2005, с. 14 – 15). Самите гети се явяват един от основните етнически елементи на Дунавска България, като другите елементи са мизите, наречени още българи и живелите до 680 г. под римска, византийска власт траки.

 

От гетите произлизат и мизите произлизат тези, които повлияват дедите на сърби, руси, поляци, чехи, като това става в дълбока древност. Това не е фантазия, има огромно количество информация по този въпрос, но тя просто не е достъпна у нас. Благодарение на работите на Юлия Хаджи Димитрова узнах за проучванията на проф. Хайнрих Кунстман, който разглежда произхода на славяноговорящото население край реките Висла, Мемел и т.н. и пише за техните корени от Балканите и Мала Азия.

В книгата си Slaven und Prußen an Ostzee, Weichsel und Memel. Über ihre Heimat vom Balkan und aus Kleinasien, проф. Кунстман представя изключително ценна а и важна информация. Авторът разглежда лични имена, мести и племенни названия от териториите на Германия и Полша, и стига до забележителни заключения. Името на град Висмар (Германия) бива свързано с Исмар – град на траките, кикони, чието оригинално название според акад. Георгиев е било Висмар(a). Името на река Варта (Полша) пък бива свързано с това на българската река Арда. Всъщност една цяла глава от работата на немският учен носи името Тракийски речни названия в Полша.

 

По-интересни са други примери. Проф. Кунстман свързва името на старите полски благородници Пиастите с идентичното тракийско племенно название пиасти. Името на полския цар Мешко е изведено от племенното название меси, мизи. Същите тези мизи, които в средновековните исторически извори са представени като предци на българите. Мешко наистина означава мизиецът и в това няма нищо странно. В миналото при дедите ни са регистрирани имена като Пеон – пеонът, Гета – гетът, Беса – бесът, Одрис – одрисът и др.

 

За ролята на траките като духовни водачи на хората от славянската езикова общност ще бъде представена повече информация в том III на Тайните на тракийския език. Нека сега да се върнем на произхода и значението на титлата княз. Видяхме, че още през XIX в., е съществувала информация за значението на титлата на нашите владетели, но данните не са използвани от историците и лингвистите ни. По-важно е друго – корените на титлата княз са древни и както можем да очакваме, тя се среща в тракийската ономастика.

 

Скитско украшение, неразличимо от тези на северните траки (по Минс)

Тъй като акад. Исмаил Стрезневский смята, че княз идва от някакъв древен корен *кънъ – начало, да видим как стои въпроса с речта на Залмоксис и Орфей. Тракийският език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г. Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭ – начало (Tom. I.84), реално това е стблг. конь – начало, чиято по-древна форма е била *кань съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).

Тракийската ономастика предлага и други сведения, които са известни доста преди XIX в., когато творят Стрезневский и Томашек. При описанието на персийското нашествие от средата на първо хил. пр. Хр. Херодот споменава едно интересно име. Става дума за разположената на територията на малоазийска Мизия планина Канес (Κάνης ὄρος), край която минава армията на нашествениците (Her.VII.42).

 

Нямам сведения това название някога да е разисквано от нашите историци и траколози, а то е много важно. Ако следваме думите на стария автор, ще разберем, че въпросната планина Канес (Κάνης ὄρος) се намира в източния край на Мизия, или по-точно – началото на мизийските владения. От това излиза, че названието Κάνης е сродно на етнонима Caenici, Καινοί, чието значение според Вилхелм Томашек може да се тълкува със стслав. (стблг. конь) konŭ – начало (Tom. I.84). До този момент думи със значение начало и притежаващи корен *кань се срещат на две места в тракийската ономастика, като данните са на разположение на лингвистите от сравнително дълго време – поне от края на XIX в.

 

За наше щастие тракийската ономастика предлага и други приятни изненади. Справедливостта изисква да се уточни, че сведенията са от сравнително ново време -  1978 г. Става дума за тракийското лично име Канас (Kάνας), което е открито от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Въпросното тракийско име Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

До този момент установяваме, че тракийската ономастика предлага личното име Канас (Kάνας), което означава първи, начален, племенното название Caenici, Καινοί, изтълкувано като притежаващо смисъл стоящи в началото, тези, които са в началото, а също и топонима  Канес (Κάνης) – начало.

 

Всички те са сродни на старобългарската титла канас (κανας), но въпреки това някой може да възрази, че все пак на нас ни трябват не просто сродни думи, а тракийска титла. Такава за наше щастие има, тя е засвидетелствана преди около 2700 г. във Фригия под формата акенас (ακενας) на надпис с регистрация W – 07. Титлата е спомената от лингвиста Александър Люботски, който обаче не се впуска в подробен анализ и я смята за неясна. Древната акенас (ακενας) присъства като елемент и в друга тракийска титла, тя е акенаногавос (ακενανογαϝος). Работещият в гр. Лайден, Холандия Люботски смята, че се касае за сложна, двусъставна титла, като един от елементите е akenas (ακενας) от надписа W – 07 (Lubotsky, 1988, c. 12 – 16).

Етимологията на двете титли е представена в том II на Тайните на тракийския език (Серафимов, 2021, с. 77 – 79, с.223). По отношение на титлата акенаногавос (ακενανογαϝος) трябва да се спомене това, че тя е известна на научната общност повече от сто години. През 1911 г. Никола Йонков Владикин публикува изображение на надписа, в който титлата се среща, а това означава, че епиграфския паметник е бил познат на лингвистите още по-рано.

 

Нека направим обобщение и да видим от колко време е налична информацията, която е необходима, за да се стигне до извода, че княз е изконна старобългарска титла за владетел. Тъй като Йонков-Владикин цитира френските учени Дюруа и Тексие (Йонков-Владикин, 2010, с.13 – 14), може да се отсъди, че важните за българската история епиграфски паметници са познати на лингвистите още в периода 1862 – 1889 г.

 

Томашек пише за траките Caenici, Καινοί със през 1894 г. Исмаил Стрезневский умира през 1880 г., а това означава, че работата му, засягаща титлата княз е публикувана по-рано. Григорий Дяченко цитира този важен труд в своя речник, издаден през 1900 г. Това, че титлата носена от българския владетел Омуртаг (Мортагон) е княз, а не хан, е доказано от Дмитрий Иловайский през 1902 г. През 1911 г. Йонков-Владикин публикува изображение на фригийския надпис, в който присъства титлата акенаногавос (ακενανογαϝος).

 

Д-р Ганчо Ценов представя виждането си за това, че титлата на старобългарските владетели е княз в края на 30-те години на ХХ в., а едно доста добро издание на историята на Херодот, в която той пише за мизийската планина Канес (Κάνης) излиза в началото на 40-те години на ХХ в. Тук може да се добави и това, че в края на 30-те години на ХХ в., излизат резултатите от мащабните антропологични изследвания на българския народ, от които става ясно, че ние в никакъв случай не сме потомци на народ, който се е оформил в Централна Азия.

 

Смятам, че всеки вече се е убедил в това, че от доста време е налице не само информация, позволяваща да се определи със сигурност каква е истинската титла за владетел при старите българи, но има и предостатъчно данни за нейния произход.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП 

https://www.youtube.com/watch?v=GBtSsr7t6IQ&t=699s

 

 

Използвана литература пояснения:

Йонков-Владикин, Н., История на древните траки от новокаменния период до цар Борис (начало 8000 години преди Христа) Наченки и растеж на Арийската цивилизация, т.I, (Второ издание, въз основа на книгата от 1911 г.), Хелиопол, София, 2010.

Серафимов П., Тайните на тракийския език, Орфей проговаря, Атеа, София, 2021.

Ценов Г., Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

Ценов Г., Праотечеството и праезикът на българите, Историко-филологически издирвания, Хелиопол, София, 2005.

Ценов Г., Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква, Хелиопол, София, 2014.

Kunstmann, H., Slaven und Prußen an Ostzee, Weichsel und Memel. Über ihre Heimat vom Balkan und aus Kleinasien, Books on Demand, Norderstedt, 2019.

Tomaschek W., Die Alten Thraker – Eine ethnologische Untersuchung, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980.

Herodotus, Histories, transl. G. Rawlingson, ed. T. Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996. 

Извори от интернет:

Фасмер М., ЕСРЯ

князь

князь, род. п. -я, укр. князь, ст.-слав. кънѧѕь ἡγεμών, ἄρχων, βασιλεύς, κόμης (Супр.), болг. кнез «старейшина», сербохорв. кне̑з «князь», словен. knȇz «граф, князь», др.-чеш. kněz, слвц. kňaz «священник», польск. ksiądz — то же, в.-луж. knjez «господин; священник», н.-луж. kněz «господин, священник», полаб. knąz «дворянин, помещик». || Праслав. *kъnędzь заимств. из прагерм. *kuningaz или гот. *kuniggs, д.-в.-н. kuning, производного от kuni «род», откуда и фин., эст. kuningas «король»; см. Мi. ЕW 155; Бернекер 1, 663; Уленбек, AfslPh 15, 448; Кипарский 181 и сл. Знач. князь «жених» и «нарыв» табуистич. происхождения; см. Хаверс 92. Форма им. мн. князья́ восходит к др.-русск. княжья, собир., др.-чеш. kněžie, чеш. kněží с -з- от князь. Герм. праформа *kuningiaz у Микколы (Ursl. Gr. 12) висит в воздухе. [О более позднем времени заимствования см. Экблом, «Scando-Slavica», 3, 1957, стр. 176 и сл. Иначе Курилович, SSS, стр. 34. — Т.] (посл. вид. 23 – 03 – 2022). https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%BA/%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B7%D1%8C

            Фасмер М., ЕСРЯ

закон

зако́н, род. п. -о́на, укр. закíн, -о́ну «исповедь, причастие», др.-русск., ст.-слав. законъ νόμος, θέσπισμα (Супр.), болг. зако́н, сербохорв. за́кон «обычай, закон, вера», словен. zákon, род. п. -óna, чеш., слвц. zákon «закон», польск. zаkоn «закон, завет, монашеский орден». Ср.-греч. ζάκανον заимств. из болг. || Связано с кон, искони́, нача́ть, начну́. Первонач. знач. «начало»; родственно лтш. cinâtiês «подниматься» (Эндзелин, RS 11, 37), лат. rесēns «свежий, бодрый, недавний», ирл. cinim «я возникаю»; см. Бернекер 1, 168; 560; Вальде-Гофм. 2, 422; Остхоф, Suppletivwes. (в ряде мест); Мейе, Ét. 88, 218 (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD

Дяченко, Г. Полный церковнославянский словарь (посл. вид. 23 – 03 – 2022). https://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png

Иловайский Д., ОМОРТАГЪ БОЛГАРСКИХЪ НАДПИСЕЙ ХАНЪ ИЛИ КНЯЗЬ? (посл. вид. 24 – 03 – 2022). http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c7

Именник на българските ханове (посл. вид. 24 – 03 – 2022). https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5

Lubotsky A. The Old Phrygian Areyastis-inscription,  Originally appeared in: Kadmos 27,1 (1988), 9-26 (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

https://scholarlypublications.universiteitleiden.nl/access/item%3A2864117/view

Özlem-Aytaçlar P., An Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

 https://www.academia.edu/1078735/An_Onomastic_Survey_of_the_Indigenous_Population_of_North_western_Asia_Minor

Sims–Williams N., Bactrian Historical Inscriptions of the Kushan Period, SOAS, University of London, England (посл. вид. 23 – 03 – 2022). http://silkroadfoundation.org/newsletter/vol10/SilkRoad_10_2012_simswilliams.pdf

Encyclopedia Iranica, BACTRIAN LANGUAGE (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

https://www.iranicaonline.org/articles/bactrian-language