7.01.2024 г.

ГРУБИТЕ ГРЕШКИ В ДАТИРОВКИТЕ И ПЕЧАЛНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

Историческите извори често съдържат важна информация, но само на тях не може да се разчита. Причината е проста – както някои от старите автори, така и по-късните преводачи и редактори са лъгали. Някои по принуда, а други поради това, че им е заплатено добре да създават манипулации. Имало е и такива, които с удивителен фанатизъм са внедрявали лъжи, защитавайки политическите интереси на своите държави и управници.

 

Карта на Мизия и Панония, с отбелязани локации на Сирмиум - Стремска Митровица и Бонония - Видин (по Дройзен)

Ако погледнем към историческите извори за появата на българите, ще установим с удивление, че датировките, а и версиите са доста различни. Ако се доверим на Касиодор, цитиран от Орбини, българите са на Балканите още през IV в., защото според Касиодор през 390 г. българите се сражават с легионите на Тедосий Велики (379 – 395 г.) край град Сирмиум.

 

Българите са локализирани отново край Сирмиум, през 480 г., от стария автор Йоан Антиохийски, който определя дедите ни в случая като съюзници на император Зенон.

 

В Манасиевата хроника се твърди, че българите завземат земята си по времето на император Анастасий (491 – 518 г.). В текста се споменава, че дедите ни навлизат от запад, превземат Видин и земите край Охридско.

 

Не бива да забравяме и сведението на Димитър Хоматиан (прев. Ал. Милев), който определя българите като потомци на траките мизи и определя завзетата от тях земя като огромна: “със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”.

 

Сирмиум е в област Панония, а Видин е в Мизия, разстоянието между двете селища е около 280 км, т.е. не е значително голямо и така става ясно, че можем да говорим за вековно българско присъствие на Балканите и то в една и съща област. Прочее, край Сирмиум е намерена керамика с черна излъскана повърхност и керамика с прави или вълнообразни линии. Такава има и в Плиска, но датировката е фрапираща. Панонската керамика е датирана като спадаща към Античността, а нашата е определена като направена през Средновековието.  

 

Споменатите до тук исторически извори се подкрепят от археологическите находки от Панония, Сърбия, където учени са предложили адекватна датировка на съдовете. А у нас явно се следва недоказаното вярване, че Плиска е строена през Средновековието и просто няма как там да има керамика от времето на Античността.

 

Да, но в Плиска са намерени голям брой тухли с надписи DULES, DIONIS, а те са датирани IV в. Край Южната Порта на Плиска е намерен релеф на Тракийския Херос в почти естествен ръст. Според археолога Атанас Милчев, забележителният артефакт е от III в. и не е ползван като сполия, т.е. за запълване на стени, а е имал някаква функция, за която разбира се нашият учен не посмява да говори.

 

Печати на римски тухли от Плиска, с надпис Дулес (ИРАИК X)

Всяко свързване на траките с построяването на Плиска е табу в нашите археологически среди и всеки, посмял да заговори на тази тема е злобно критикуван, нападан, осмиван.

 

Предпазливостта на Атанас Милчев е напълно разбираема, но по-късно, през 1991 г. той намира смелост и съобщава за това, че някои от изследователите на Плиска са укривали и унищожавали неудобни артефакти: Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...”

 

Един друг археолог, а именно Стамен Михайлов съобщава за важно откритие на колеги, които при разкопки в тракийското селище Сучи-дава намират керамика с гравиран знак IYI в. и я датират IV V в. Михайлов споменава и за откритията на други археолози – Тодоровч и Церманович, намерили съдове на 7000 г., с гравиран знак IYI.

 

Убеждаваме се, че има предостатъчно исторически извори, които подкрепени от данните на археологията доказват, че българите са били на Балканите още по времето на Античността, а разбира се и по-рано.

 

За жалост у нас се разчита на други исторически извори, а датировката на важни артефакти май се прави така, че да пасне на общоприетите заблуди за времето, в което може да се говори за трайно присъствие на българи на юг от Дунава.

 

Сравнения на тракийски строежи от времето на Античността и стените на Плиска

Често цитираната от манипулатори хроника на Михаил Сирийски съдържа удобна за статуквото информация. Там се прокарва лъжата, че по времето на император Маврикий (582 – 602) група скити, около 10 000 души, идвайки от азиатската планина Имеон, под водачеството на Болгариос се настанява в земите на юг от Дунава с разрешение на императора. В Сравнение с Манасиевата хроника, разликите са фрапиращи – посоката на идване тук е от изток, няма война с империята, а и времевия диапазон е друг, по-късен.

 

Теофан Изповедник и патриарх Никифор също дават сведения, които не пасват нито на данните от Манасиевата хроника, нито на налудничавите твърдения от хрониката на Михаил Сирийски. Живелите преди Константин Манасий и Михаил Сирийски летописци представят съвсем различна картина. Те изказват твърдението, че Римската Империя води война с българите по времето на Константин IV (668 – 685 г.) и преживявайки срамно поражение, е принудена да плаща данък на българите.

 

Отклоненията са забележително големи. Времевия диапазон на идване на българите е около 300 години, а това е огромен период. Посоката на нахлуване е напълно различна: Касиодор и Манасий локализират първите български завоевания в западната част на страната ни, а Михаил Сирийски, Теофан и Никифор говорят за идване от изток. Освен това, Константин Манасий, Теофан и др. пишат за война на българите с Римската Империя, а според Михаил Сирийски дедите ни получават земя поради милостта и благоволението на император Маврикий.

 

Докато Михаил Сирийски определя само Мизия като земя на българите, то Димитър Хоматиан съвестно добавя за Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”.

 

Огромни са разликите в работите на различните автори, нали? Някои летописци, а и преписвачи, редактори са лъгали здраво и това обяснява защо ранните сведения за дедите ни са толкова противоречиви. За жалост при археолозите също се срещат индивиди, чието поведение е меко казано странно. За определени неадекватни датировки вече споменах, но сега ще дам още примери.

 

Докато Стамен Михайлов датира старобългарския некропол от Нови Пазар IVV в. и споменава, че старобългарската керамика има близки паралели у нас ще в керамичното наследство на местните племена от късноримската епоха, то Станчо Ваклинов предлага  датировка VIII в.

 

От една страна Михайлов вижда традицията на старобългарската чернолъскава керамика като древнобалканска, започваща още през Меднокаменната епоха на Тракия (т.е. преди около 7000 г.). От друга страна обаче Ваклинов е склонен да види връзка между материалната култура на дедите ни с народите от Минусинската долина в Алтай, Сибир. Както датировката, така и мястото, на което трябва да се търси керамиката са фрапиращо различни.

 

Относно руните на старите българи, а и знакът IYI, Ваклинов смята, че са свързани с тюркската писменост. Михайлов е принуден да поддържа виждането за тюркския произход на старите българи, но поне публикува сведения на Тодорович, Церманович и др., от които става ясно, че знакът IYI присъства на Балканите около 5500 години преди появата на тюрките в историята. Дори да не знаехме тази важна информация, от други колеги на Михайлов идват сведения за балканска керамика от IV – V в., по чиято повърхност е гравиран свещения за дедите ни знак IYI. А за тюркска писменост можем да говорим около два века по-късно.

 

Ваклинов е запознат с труда на Успенски, но този учен отбелязва в сборника ИРАИК X, че най-близките паралели на старобългарските руни се явяват древната критска и троянска писменост. А те са използвани още през Бронзовата епоха и могат да се свържат с траките. Големият брой паралели между критските знаци и нашите руни би трябвало да накара Ваклинов да преосмисли виждането си, но уви – нищо подобно не се случва. Пренебрегването или премълчаването на важни данни подпомага налагането на безумната теория за сибирската прародина на дедите ни.

 

Като аргумент за това, че траки и българи са напълно различни народи, някои специалисти подчертават, че разликата между тракийската и старобългарската материална култура е огромна. За керамиката обаче се уверихме, че една и съща керамика от един и същи некропол е датирана съвсем различно. Михайлов пледира за

IV V в., т.е. времето когато земите на юг от Дунава са населени предимно с траки. Ваклинов обаче смята, че датировката е VIII в. Така става ясно, че всичко зависи от гледната точка, а не от прецизно и съвестно изследване на артефактите.

 

Разликата между местната балканска керамика и старобългарската съществува във въображението на определени специалисти. Разбира се говорим за съдове от един регион и сравнително близки времена на направа.

 

Разлики се търсят и в изделията от благородни метали. Станчо Ваклинов е убеден, че съкровището от Шеремет (Бързица) е старобългарско и е от VIII в. сл. Христа. Днес обаче знаем, че въпросното съкровище е около 1500 години по-старо, то е от VIII в. пр. Хр., т.е. тракийско. Отново се уверяваме, че разликите между старобългарски и тракийски артефакт се крият във въображението на специалистите и желанието им да запазят статуквото.

 

В спорове с опоненти ми е подхвърляно, че старобългарските погребални обреди са напълно различни от тракийските. Ако държим сметка с това, че траките на юг от Дунава са под римска власт I VII в., то за такъв период от време е съвсем нормално да се появят и наложат разлики в погребалните обичаи. Да обаче дори в римския период има тракийски погребения с жертван кон и куче. Тази традиция съществува в Тракия от дълбока древност. Конското жертвоприношение е познато и на обитавалите Атика през Бронзовата епоха микенци (а по думите на Страбон Атика някога е принадлежала на траките).

 

Ваклинов пише за конско жертвоприношение при старите българи, споменава и това, че над някои старобългарски гробове е издигана и могила, “навярно на някой хан”,  търси паралели с обреди на народите обитаващи Сибир, но забравя, че издигането на могила над гроба на благородник и жертването на кон е древна тракийска традиция.

 

Едни от най-добрите методи да се датира определено погребение се явяват монетите. За жалост и тук се правят недобросъвестни манипулации. Стамен Михайлов съобщава за такива действия от страна на наши специалисти: “В некропола в Нови пазар бе намерена монета в ръката на покойника от гроб № 26. За да се елиминира като надежден материал за датиране, тя бе обявена за амулет.” Понеже монетата е римска, то става ясно, че е вярна датировката на Михайлов: IV V в. Удобната датировка VIII в. е постигната не със съобразяване на намереното, а се явява само едно голо внушение, с цел да се изкарат българите народ, който се установява на юг от Дунава едва след VII в.

 

Традицията на удобно за общоприетите теории датиране засяга и строежите. Археолози като Милчев, Михайлов и др. пледират за късноантичен произход на Плиска, т.е. когато областта е обитавана от траките, но други археолози решават, че старата ни столица е строена през Средновековието. Авторът на Старините на Константинопол твърди, че Плиска е от времето на Константин Велики, посочва точната сума отделена за строежите, споменава и имената на хората, които императорът е назначил за отговорни за строежите. От това повече подробности здраве му кажи.

 

От друга страна хората твърдящи, че Плиска е строена от византийски, сирийски, или арменски автори нито могат да посочат поне един исторически извор, нито са в състояние да обяснят защото методите и материалите ползвани при строежите на старата ни столица са типични за времето на Античността.

 

Доста забавни са опитите на Ваклинов да отрече истинската датировка на строежите на Плиска. Той дава следната аргументация: “Строителството с едри каменни квадри, което отличава още първите монументални строежи в Плиска, а след това и главните строежи в другите хански аули в Североизточна България, има известни стари традиции в Мала Скития, датиращи още от края на римската епоха — IV в. Но строителство с такъв характер отличава и византийската Таврика, и то тъкмо в епохата, когато започват интензивните връзки на прабългарите в Приазовието с градовете там (V—VI в.).

 

Очевидното не може да се отрече – в Тракия има традиция на строеж с едри квадри, но за да се елиминира ранната датировка, се посочва, че на около 500 км на изток, в Крим, също има такава традиция…все едно това ще заличи факта, че в същата област, в която е Плиска, траките строят с едри квадри и хоросан, още по времето на Константин Велики – IV в.

 

Има едно изказване, че не е важно кой и как гласува, а кой и как брои гласовете. Това май важи за историята и археологията. Не е важно каква информация е налична, важно е кой е как прави интерпретация. Дори да съществуват планини от данни свидетелстващи за едно, някои изследователи могат без проблем да пренебрегнат сведенията и да представят само данни, които им отърват.

 

В такъв случай не е за чудене, че представителите на българската наука все още не са намерили истина за произхода на Аспаруховите българи. Държа да отбележа, че храня уважение към повечето наши историци, езиковеди и археолози. Зная, че не им е лесно да работят на мизерна заплата, зная, че системата предразполага към корупция, а и защитава корумпираните.

 

При такива условия е истински подвиг да останеш в руслото на науката, за това и уточнявам, че моята критика не е към научното съсловие като цяло, а към шепата политизирани, а навярно и финансирани от чужди сили елементи внедрени в научните среди. Те разполагат с влияние, а и умеят да окажат натиск на инакомислещите с груб език и заплахи. Създаден е ужасен, порочен кръг и се надявам да успеем да сложим край на това безобразие, в противен случай ще дойде край на България.

 

Това не е преувеличение, ни най-малко не е преувеличение. Идват трудни времена, може би най-трудните и най-страшните в човешката история. Само сплотени, горди и вярващи в себе си хора ще съумеят да се справят с трудностите. Вярвам в силата на народа ни, вярвам в неговите способности, дано само се събудим навреме, за да може да има и в следващия век България!

 

 

56 коментара:

  1. Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон и да проявават разбиране към инакомислещите. Благодаря предварително!

    ОтговорИзтриване
  2. Дрън, дрън ярина, блогът ти издъхна Спаро, ако разбереш, че коня, който яздиш е умрял, по-добре слез :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен7 януари 2024 г. в 19:02,
      Слизай де, какво чакаш тогава?

      Ивайло

      Изтриване
    2. Предателите са най-долното нещо,без значение какви са мотивите за предателството им!!!!

      Изтриване
    3. Анонимен10 януари 2024 г. в 15:55,
      С това съм съгласен.

      Изтриване
    4. Хубаво използваш думички от българския речНикъ, но за твое съжаление, г-н умния анонимко (памиристан-алтаеца), не знаеш тҍхното значение. Умрял произхожда от коренът - моръ, който произхожда от миръ, сиреч - свет, светлина. Ето защо, моръ е само продължение на светлия път, в който са вҍрвали (варъ) предците ни, а в неговия уречен час, са празнували неистово. Друга интересна думичка, която използваш е БЛОГЪ (буквално ДНЕВ-НИКЪ, ден никати - никне), която произлиза от БЛЪГ, която е дума от народностното име на нашия род - БЛЪГ-АРОМЪ. Тя произлиза от БЛИГСКЪ, или да си я кажем - БЛИКЪ, свързана разбира се, с блясък. Ярина или Арина е другата ЯРКА (светла) думичка от нашето двусъставно народностно име, та оттам и БЛЪГ-АРИНЪ. КОНЯ (началото) няма как да умре, защото с моръ се заражда но-во-то НАЧАЛО (КОНЬ). Ето защо те са 4-ри на брой, непрестанен цикъл поне за още 5 милиарда лҍта в нозете на СОЛЬЦЬ - 🌞. Да ЯЗдиш светлината, е умение за такива като г-н Серафимов, а не за такива като теб. И ти ще умреш един слънчев ден, но никой не ще запомни господинът - анонимен.

      Сега по темата!

      От ясно по ясно е, че всички данни, то било БЛЪГАРЬСКОГО КНЯЖЕНИЕ, карти с Мизия също и БЪЛГАРИЯ, няколко на брой, пръстени на князе с руни, орли, розети, рунически надписи, градове като Плиска, от което име произлиза град на гръцки - Полис, са все неудобни факти за нашите продай-България историчари и археолози. Колкото повече се пънат, толкова по-силно и яростно светлината си проправя път през преградата, която светлина - спирачка няма. Хулите Ви „АНОНИМНИ“ просто са нищожни, с гърчове и пяна на уста.

      На г-н Серафимов - светлия лъч, много здраве, дълъг път, гордо и победоносно към изчадията на тъмнината.

      От ясно по ясно е друго, че блъгаромъ не идват от Итиль, а 5 века по-рано от Балканите постепенно се изтеглят към него, разширявайки БЛЪГАРСКОГО КНЯЖЕНИЕ, което е било от Дунавъ до Итилъ. Това вече е ясно и на малките деца, за жалост на некадърните ни продажни историци и археолози.

      Изтриване
  3. До гн Анонимен
    Съдейки по Вашите аргументи, изглежда вашият кон е умрял и то отдавна.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Христина8 януари 2024 г. в 0:31, Такива хора винаги се появяват. Някои не са лоши, а само заблудени.

      Изтриване
  4. Нищо му няма на блога Павеле, не слушай мошениците! Само да знаеш колко хора ползват твоите работи!

    ОтговорИзтриване
  5. Много интересни неща разказвате г-н Серафимов, евала Ви правя! Излиза, че нашите археолози датират по лично осмотрение, без да им пука от контекста, но това не е научно, не и честно.

    ОтговорИзтриване
  6. Изумително! Но трябва да се очистим от продажните учени час по-скоро! Ако сами признаят преди това, то ще са налице смекчавщи вината им обстоятелства!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен 8 януари 2024 г. в 12:54
      Никакво признание няма да дойде...

      Изтриване
  7. От известно време се опитвам да си отговоря на един въпрос, има ли и каква е разликата между наименованията българи, словени, склавини и славяни. Имам чувството, че съвсем съзнателно се жонглира с тези понятия, когато се правят опити умишлено да се избегне названието българи, а всъщност става въпрос за един и същ народ. Както за едните, така и за другите се твърди, че пристигат приблизително по едно и също време от север. Няма надеждни сведения обаче къде точно, кога и как са се появили северно от Дунав. Херодот твърди, че траките са второто по численост население след индийците (територията включва днешен Пакистан, Мианмар и други, които днес имат различни наименования), но никой никъде не коментира ранното разселване на траки на север от Дунав.
    Названията както словени, така и българи започват да се появяват почти паралелно в първите векове на новото летоброене. Ако се доверим на украинския монах Нестор от XI/XII век, в творбата си “Повесть временных лет” много ясно и точно ни обяснява кои са наречени словени, кога, къде и по какъв повод се появяват. “...Тоу бо сеть Илюрикъ еiгоже доходил апостоль Псвлъ, тоу бо беше Словене первеiе..."/Тук във този Илирик някога е идвал Апостол Павел, защото тук бяха първите (които са наречени) словени/ И едните, и другите не се появяват просто от нищото, а очевидно са се наричали до тогава по друг начин. За склавините пък вече нямаме съмнение, че са били наричани също и гети, а по късно готи, но пък не кой да е а самия Паисий Хилендарски в „История славянобългарска” ни информира, че някога са наричали готи и българите. Различни автори твърдят, че понятието славяни се появява за пръв път през XVI век, в една реч на хърватина  Винко Прибоевич „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни“, След това същия термин се използва от Мавро Орбини, а от там Екатерина Велика го разпространява давайки начало на политическата доктрина ”Панславизъм” В същото време обаче в преводи на някои автори, като Константин VII Багренородни срещаме намеци за славяни ( „Пославянчи се цялата земя и стана варварска.”), докато в оригиналния текст се говори за склавини (Σκλάβήνοι – Sklábēnoi, Σκλαύηνοι – Sklaúenoi, or Σκλάβίνοι – Sklabinoi, Σκλαβινίαι Sklaviniai) По този начин се подменят близко звучащи термини, а с различни словесни еквилибристики подсъзнателно се внушава на читателя за различни етноси, народи или общности нямащи нищо общо помежду си и се премълчава паралела им с българите. По същия начин разработената от братята Кирил и Методий българска азбука се превръща в “Славянска писменост”, макар по тяхно време да е много спорно дали изобщо някой е употребявал точно термина “славяни”, който Прибоевич въвежда повече от половин хилядолетие по късно.
    Относно поддържането на блог и видеоканал имам една идея, която се надявам да улесни процеса макар, че нямам никакъв опит как се подготвят черновите и дали имат някакви сходства в двата случая. Мисълта ми е вместо да се разработват множество теми, в блога да се дублират избрана част от темите в клиповете, като се ползва сценария преработен като есе. Това с дублажа не мисля, че ще създава неудобства, а даже напротив. Така и обсъжданията ще са в по широк диапазон, а недостатъците на едната и другата платформа взаимно ще се компенсират. Това обаче само в случай, че за автора нещата значително се улесняват, а не да се усложняват.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Какво е Sclaveni според вас?

      Изтриване
    2. Sclaveni са били наричани готите. Някои се опитват да спекулират с това наименование, че римляните употребявали тази дума със значение "роб" и това е така, но тази дума не е латинска. Латинската дума за роб е servus. Sclaveni е заемка в латинския и е навлязла защото готите пленени в сражения византийците после са продавали на пазара за роби. Така "склави, склавени" е станало нарицателно за роб. Не се сещам кой античен автор твърдеше, че гърците масово се обръщали към робите си с имена типични за етноса от който произхождат. Например всички евреи са наричани Моше, всички арменци Киркор и т. н.

      Изтриване
    3. Великов, ако не ме лъже паметта, нашия Спаро беше писал, че римските думи за роб са фамулус, сервус и верна, но нека да оставим той да коментира, ако има време де, че нещо не го мяркам напоследък.

      Изтриване
    4. До Анонимен 11 януари 2024 г. в 16:25, да така е, има и други думи, но няма sclavus в старолатинския.

      Изтриване

    5. До Великов11 януари 2024 г. в 10:45:

      “Гърците не са хранели добри чувства към дедите ни и всячески са се опитвали да омърсят името им, употребявайки народностното им название като дума за човек с ниско положение в обществото. Гърците ползват следните думи за роб, слуга: ἀνδράποδον, ἀτμήν, δμώς, δοῦλος, ἑρκίτης, κατάδουλος, а разбира се, и θρᾷσσα. Нито една от тях не прилича ни най-малко или пък е родствена на Σκλαβοι, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι. И римляните не познават дума sclavus със значение роб. В работите на Тит Ливий, Гай Юлий Цезар, Цицерон, Тацит, Плиний Стари и др. не се среща нито веднъж дума sclavus – роб, такава дума просто няма. В старите латински извори намираме няколко различни думи за роб: famulus, verna, servus. Това може да бъде проверено много лесно, като се прегледа речник на старолатинския език. Същото важи и за Σκλαβοι, тази дума [реално название на народ – бел. авт.] не е позната изобщо на Херодот, Тукидид, Павзаний, Страбон; няма я изобщо в старогръцките речници, а и тя няма смисъл на гръцки. Причината е проста – касае се за етноним, название на народ, което обаче, точно както и θρᾷσσα – тракийска жена, е лишено от истинския си смисъл и е преиначено така, че да има негативен оттенък. Чак през късното Средновековие, приблизително по същото време, когато името българин [Bulgarus, Bougre] е омърсено от определени индивиди, обитаващи Франция, се стига и до въвеждането и налагането на думата Sclavus в смисъл на роб, слуга. Фанатизмът на хората, извършили това, е огромен, защото те успяват да вкарат придобилата ново и опорочено значение дума не само в езиците от романската група, но също и в английския, немския, холандския и др. Така там се появяват думите slave, sklave, slaaf. В тези езици обаче истинските, старите думи за роб са: þræl, dregil, haft, knecht. Трябва да се спрем и на още една заблуда, която се разпространява упорито във виртуалното пространство. Касае се за твърдение на търсещи внимание хорица, че славени, славяни не e име на народ. Ние вече разбрахме, че слави, славени не означава роби, а славни и е едно от названията на гетите или по-точно – название на част от гетите, тези, които обитават Долнодунавската равнина. Все пак, понеже доста манипулатори се възползват от доверчивостта ни, нека обърнем внимание на някои важни факти. Има предостатъчно свидетелства за това, че старите славени са народ. Информация намираме в работи на различни ранносредновековни автори, които наричат славените етнос, т.е. народ: τὰ ἔθνη τῶν Σκλάβων – Псевдомаврикий τὸ Σκλαβηνῶν ἔθνος – Менандър Пазител εὗρον ἔθνη Σκλαβικά – Константин Порфирогенет [Багренородни] Σκλαυινών ἐθνῶν – Теофан Изповедник τοῦ Σθλαβινοῦ ἔθνους – Монемвазийска Хроника, Σκλαβίνων ἐθνῶν – Чудесата на Свети Димитрий Наложително е да се поясни още нещо от голяма важност. Става дума за това как името славѣне, словѣне, словѧнѣ се превръща в славяни? В староруския има дума словѣне, но по-късно се ползват вариантите словяни, славяни. Самата буква Я е сравнително нова, тя е въведена от цар Петър Велики. След Освобождението ни през XIX в. в нашата реч навлизат доста русизми, като една от тях е славяни. Думата се превръща в научен термин и придобива широка употреба както в лингвистиката, така и в историята. Това обаче не означава, че древния етноним славени принадлежи на руснаците. Просто поради влиянието им над нас в сравнително ново време, ние сме приели немалко техни думи, някои, от които обаче руснаците по-рано са заели от нас. Ето как стоят нещата – няма нищо сложно и нищо странно. ”

      - Павел Серафимов, „Тракийски Речник “, с. 399 - с. 419

      Изтриване
    6. До Анонимен 17 януари 2024 г. в 19:43
      Явно има хора, които четат внимателно и могат да осмислят прочетеното. Поздравления!!! :)

      Изтриване
  8. Разбира се, че блогът тук се чете! При това с интерес от много хора! Не се съобразявайте САМО с броя на коментарите. На мен, примерно, не ми остава достатъчно време, след като прочета вече написаното, да пиша коментар. А и не винаги имам какво да добавя или споделя... Единствено изпитвам известно неудобство от това, че дори не написвам едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ за труда на автора! Моля за извинение за което, но от друга страна си давам и още една сметка - четенето на благодарности също отнема доста време, а г-н Серафимов винаги им отговаря... Всъщност по-важното за мен е тази информация да продължава да достига до все повече хора!

    БЛАГОДАРЯ, г-н Серафимов, за колосалния труд, който продължавате да полагате! Има защо.😉✒️🏺

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Прав си Ники Орлов! Аз чета тоя блог от 2014 година, но почти не коментирам, идвам тук да науча нещо, не да си правя лаф-мохабет. Сигурно за Павел ще е подкрепа, ако повече му коментираме, но аз зная, че той е много зает човек и няма да му се отрази добре да го натоварваме допълнително. Каквото - такова :)

      Изтриване
    2. До Ники Орлов 8 януари 2024 г. в 17:17
      Благодаря за добрите думи! Дано скоро пак да се видим в София!!!

      Изтриване
  9. Ще прощавате, но грешка от 1500 години в датирането не е грешка, това е чиста проба некадърност! Не ги жалете ония, които се правят на велики и недостижими, защото и те не Ви жалят по форумите.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 8 януари 2024 г. в 18:04 Датирането невинаги е лесно, а в случая датировката е по стилови прилики.

      Изтриване
  10. Пак научих нещо ново и съм много доволен, защото си мислех: Този човек започва да прави клипове и вече няма да пише, ама съм се притеснявал напразно 😊

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 11 януари 2024 г. в 9:53
      Сега разполагам с малко време, но ще продължавам да публикувам тук.

      Изтриване
  11. Г-н Серафимов, отдавна се каня да ви попитам, българи ли са татарите на р. Волга в Русия или това е фалшификация? Има ли материал на тази тема в блога? Благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще помоля за извинение господин Серафимов, че го изпреварвам с отговора, но се надявам по този начин да му помогна, заради голямата му заетост, а ако греша той ще ме поправи и допълни или напълно отхвърли. Краткия отговор е: Не! По разширения, българи са основали държавата и са я нарекли България, но това са само една малка част от тях и на по късен етап са останали най вече управляващата класа. По голямата част са поели пътя към Дунав, Балканите и Апенините. Скоро след основаването на Волжка България, понеже е недостатъчна като численост за самозащита, приема различни други малобройни азиатски народи, предложили сами да се присъединят към нея и така се оформя голяма държава, но не и етнически еднородна. Вероятно това е и причината българите да изоставят християнството и да приемат исляма за държавна религия. Още от древността империите са практикували разселване на компактно еднородно население, населяващо голяма територия, за да не се консолидират и да създават проблеми на империята. Волжка България по късно става васал на Хазарския каганат, после Златната орда, а когато Иван Грозни през 1552 г. прогонва татарите и на Русия. Всички те прилагат правилото на разселване. След това Сталин, буквално по същата логика, размества населението на СССР като пешки по шахматната дъска. Така и без друго малочислените българи са разпръснати по цялата днешна територия на Русия, а тези които са останали на същата територия направо са задушени от други принудително преселени.

      Изтриване
    2. До Анонимен 14 януари 2024 г. в 18:48 Хубав коментар!

      Изтриване
    3. Да valiopeshev 13 януари 2024 г. в 17:52
      Видях, че вече Ви е даден коментар. Ще добавя само, че според мен в Болгар едва ли са останали българи по време на Средновековието.

      Изтриване
    4. Ще напиша няколко коментара по отношение на волжките теми, по точки за по-компактен и ясен вид:

      (1) Самата тема "българи по Волга" и държава "Волжка България" са продукт на тезата за тюркски произход. Те се появяват именно като основен елемент от тюркската теза за произход на българите и само това е причината да се коментират въобще! Било е с идеята да ни сродят с наличните местни тюрки от времето на създаване на самата тюркска теория 18-19-20 век. Така ни се пробутват "Тангра", по модел на "Тенгри" и "хановете" по модел на тюрко-монголските. Тоест, това си е продукт на тюркска пропаганда срещу българите. Много е тъжно, как заблудени българи се напъват да защитават волжките глупости, измислени от чужденци, с които първоначалният замисъл даже е бил търсене на тюркска връзка и произход...

      Нямаме общо с популациите там. Ето ви един цитат от Йохан Цолов, който ползвам навсякъде, защото описва кратко и ясно, движението "булгаризъм":

      "Какво всъщност е странното явление "булгаризъм", появило се в 19-ти век и наново оживяло в началото на 90-те години в Поволжието? Кой е Багаутдин Ваисов и неговите "ваисовци"?
      Сам себе си определя като "наместник на накшбандийско-муджаддийския халиф шейх Джагфар Ал-Кулаткъ, който през учителя си Абд Ал-Халика ал-Булгари и Вали Мухаммадшан, продължава силсила-духовната приемственост от знаменития кабулски шейх Фаид-хана Ал-Кабули"...
      За въпросния булгарист - Багаутдин Ваисов, негов съратник (Ибрахим бин Зайнулла Ал Булгари), казва че имал документи, с които можел да докаже, че баща му е пряк потомък на Мохамед, а майка му-на българските "ханове".
      (после защо бил затворен в лудница)
      Създаденото от Ваисов ислямско суфитско движение "Ал-Фиркату Ан-Наджия" означава просто "Спасяваща се група" и е взето от корана, за да може все пак на някой да бъде "сердар" (пълководец), за какъвто сам се е обявил след 20 годишното си обучение за дервиш. Обвинява мюфтията и моллите в изопачаване на корана, като поддържа върховната власт на руския цар - Джагфар, е критикувал дагестанския имам Шамил, заради организирането на въоръжена съпротива. От една страна Ваисов се нарича "истински мюсюлманин", а от друга подкрепя войната на русите срещу неговите едноверци в Северен Кавказ.
      Днес се измислят какви ли не глупости за мащабите на сектата, за това, че били преследвани, че Ваисов бил отровен и какво ли не...
      Никой не ги е преследвал (въпреки, че са били крайни ислямисти), дори напротив - получавали са финансиране от държавата. В негово произведение "Тарик-и ходжаган" предлага услугите си на руския император срещу последователите на имам Шамил, като завършва със прослава на властта и подчертава, че е приемник на покойния Джагфар и представител на братството Накшбандийя.
      "Булгаризмът" е яхнат от ваисовците, за да се разграничат и "етнически" от останалите мюсюлмани и е вторичен, а не основен елемент на движението.
      Тези "подробности" се спестяват от днешните "булгаристи"...
      Багаутдин Ваисов е вкаран в лудница на 80 години, където умира на 89 (никой не би тровил старец,който е затворен от 9 години) Ваисовците, през 1909г. са били 120 на брой, в Казанска губерния и 296 в Томска губерния. Горе-долу толкова са и "булгарите" в РФ днес"

      Към 400+ души са били последователите на РЕЛИГИОЗНОТО движение "булгаризъм" на Ваисовците, из всичките републики в РФ.

      През 1909г. са били:

      - 120 на брой в Казанска губерния
      - 296 на брой в Томска губерния
      т.е., тогава са били 416 "булгари" в РФ общо..

      Изтриване
    5. Днес населението на Татарстан е 3 894 120 души, които се разпределят етнически така:

      татари - 2 000 116 (52,9%)
      руснаци - 1 492 602 (39,5%)
      чуваши - 126 532 (3,3%)
      други - 160 015 (4,2%)
      https://bg.wikipedia.org/wiki/Татарстан
      Влезте в Уики и вижте преброяванията през годините.

      Отделно от това, в долния линк с "Булгаризъм" има снимка на официален документ от преброяване в Татарстан, с хора, които са се САМООПРЕДЕЛИЛИ като "булгар", "булгар-татар" и пр.

      Общо са 701 човека!

      И точно те са продукт на пропагандното фанатично движение на фамилията Ваисовци! Повечето не са дефинирали ясно дори терминът на самоопределение. Даже една част са се определили като "булгарин-татарин", тоест те пак наблягат на татарския си произход, какъвто реално е.

      Някои нашенци разпространяват лъжи и измислици, че видиш ли "руснаците ги карали да бъдат татари, пък те били българи" - напротив, точно обратното е, те са си татари, хора със съвсем различен произход от нашия, но именно руснаците спомогнаха на фанатизираните групи мюсюлмани да си развъдят "булгаризъм" от 19-ти век и да създават "булгари" като от фабрика.
      https://bg.wikipedia.org/wiki/Булгаризъм

      Изтриване
    6. (2)

      Ето официалните преброявания и данни за етническия състав на Русия, за годините 1926, 1939, 1959, 1970, 1979, 1989, 2002, 2010, 2021 - https://en.wikipedia.org/wiki/Ethnic_groups_in_Russia

      Изтриване
    7. (3)

      Ето и подробна етническа карта правена през 1874г., от Александър Ритих, като може да я свалите с добро качество от тук:
      https://drive.google.com/file/d/1r2BIkuGoAZSJ-Gq_jZWSRAEF5kC1mDkb/view?usp=sharing

      Картата показва и българските общности. Тези българи са добре познати в новата история и тя е описана дори и в Уикипедия:

      - Бесарабски българи - българи живеещи в областта Бесарабия, намираща се между реките Днестър (Одеска област) и Прут, разделена между днешна Молдова, днешна Украйна и днешна Румъния (днес са около 230 000 души)
      https://bg.wikipedia.org/wiki/Бесарабски_българи

      - Таврийски българи - В края на 1860 година възниква напрежение между българите в района на Болград и румънската администрация, при което местен чиновник е пребит. На 8 ноември полицията разпръсква събрание на българи, след което започват произволни насилия – загиват 10 души, а около 200 са ранени. Тези събития предизвикват вълна от преселвания на руска територия, при която над 21 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Руската империя. Част от тях се установяват в българските колонии от другата страна на границата, но много други получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци, поставяйки началото на друга българска общност – таврийските българи.[9] В района на Южна Бесарабия, известен още като Буджака, съществува значителна българска диаспора, заселена там в поредицата военни конфликти между Руската и Османската империи след края на 18 век. Точният брой българи в Буджака към средата на 19 век не може да бъде определен, но само последната бежанска вълна от българските земи към Бесарабия след Руско-турската война от 1853 – 1856 година се оценява на около 200 000 души.[1][2]
      https://bg.wikipedia.org/wiki/Таврийски_българи

      - и отново на нея няма никакви "волжки българи".

      Изтриване
    8. (4)

      Тук са показани носиите на всички етнически групи в Казан, а там най-многобройни са руснаците, след това татарите, а останалите са чуваши, башкири, украинци, марийци, удмурци, мордовци, буряти, узбеки, киргизи...
      Нито има "българи", нито има "българско".
      https://www.youtube.com/watch?v=2UmUhbnOxAE

      Изтриване
    9. (4)

      Пантюркистите-булгаристи, последователи на религиозното движение "булгаризъм" от 19-20 век, пропагандират че името им било променено от "булгари" на "татари" през 1920г., а още през 1844 година излиза от печат етнографско изледване, в което са си "татари".

      Карла Фукса, "Казанские татары, в статистическом и этнографическом отношениях".

      Човек, който е от местен, тамошен произход, бил е декан, ректор на Казанския университет. В продължение на 20 години ученият събира данни, които са в основата на етнографската му книга.

      Ето още за него:

      "Карл Фёдорович Фукс (нем. Karl Friedrich Fuchs, 18 [6] сентября 1776 года — 24 [12] апреля 1846 года) — медик, ботаник, этнограф, историк, археолог и нумизмат. Профессор (с 1805 года) и ректор (в 1823—1827 годах) Императорского Казанского университета.

      Исследования:
      С самого своего приезда в Казань Карл Фукс обращает внимание на её санитарное положение и кладёт начало изучению Поволжья в медико-топографическом отношении. С 1812 года он начинает печатать в редактируемых им «Казанских известиях» краткие заметки о показаниях барометра и термометра, о направлении и свойствах ветров, о болезнях, господствовавших в Казани, а также и свои наблюдения о прилёте птиц, о появлении бабочек, растительности.

      Не менее важны в научном отношении исследования Фукса в областях этнографии, археологии и истории Поволжья. Он изучает религиозные обряды, праздники, обычаи и семейную жизнь народов Казанской губернии.

      Пользуясь уважением в татарском обществе и большим влиянием в качестве врача в домах татар[9], он присутствовал при таких обрядах, зрелище которых обычно недоступно для посторонних. Он — единственный, кого, вопреки религиозным представлениям, допускали к больным женщинам-татаркам. Высшим выражением доверия была его медицинская печать с надписью «Табиб Фукс» («Врач Фукс»)[2]. Результаты своих изучений казанских татар Фукс изложил, главным образом, в двух монографиях: «Краткая история города Казани» (начинает печататься в «Казанских известиях» 1817 года, отдельные оттиски разных вариантов этой книги издаются до середины XIX века) и «Казанские татары в статистическом и этнографическом отношениях» (Казань, 1844).

      Граф М. М. Сперанский, проездом через Казань из Пензы в Сибирь, куда он был назначен генерал-губернатором, посетил Фукса и оставил в своём дневнике такую характеристику:

      Профессор один, Фукс — чудо! Многообразность его познаний. Страсть и знание татарских медалей. Знание его в татарском и арабском языке. Благочестивый и нравственный человек. Весьма деятелен. Большое его влияние на татар по медицине.
      — Жизнь графа Сперанского, 1861.[10]
      В деле изучения чувашей и черемисов (марийцев) помогала жена (А. А. Фукс), разъезжающая по чувашским и черемисским деревням, чтобы собрать необходимые материалы. Он указывал ей о чём следовало спрашивать, на что обращать внимание, а сам дополнял потом труд своей жены — «Записки о чувашах и черемисах» — заметками, составленными на основании литературных источников, личных наблюдений и статистических материалов.

      Фукс исследовал также вотяков (удмуртов) и мордву. Имея возможность наблюдать вотяков во время частых поездок в имение тётки своей жены, он, вероятно, готовил о них статью для печати, но не успел её написать; появились лишь письма его жены «Поездка к вотякам Казанской губернии». Для ознакомления с мордовским бытом Карл Фукс ездил в Чистопольский уезд. Он напечатал свои заметки о мордве в «Журнале Министерства внутренних дел» в 1839 году.

      Изучая современный ему быт татар и записывая их предания, Фукс обращал внимание и на вещественные памятники, а потому стал собирать монеты и рукописи."
      https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%83%D0%BA%D1%81,_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%A4%D1%91%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

      и друга информация по темата:
      https://social.hse.ru/pg/announcements/823664826.html

      Изтриване
    10. (6)

      Ето и документ от комунистически архив, как от татари се правят "булгари", а не обратното...

      "Постановление ЦК ВКП(б) "О состоянии и мерах улучшения массово-политической и идеологической работы в Татарской партийной организации" от 9 августа 1944 г. или как изучение истории Золотой Орды стало “ошибкой националистического характера”

      https://tatfrontu.ru/content/postanovlenie-ck-vkpb-o-sostoyanii-i-merah-uluchsheniya-massovo-politicheskoy-i?fbclid=IwAR0KhIt1qD-P1gXDtiJ57SJpzxypwn52X7MWVeiVs2AIaReCxic9SpAEoTE

      Изтриване
    11. (7)

      Ето ви и официален турски документ от 1635 г., публикуван от турския историк Акдес Нимет Курат в Истамбулския архив, в който документ са изброени всички народности под властта на Кримския хан.
      Въобще не се споменават българи никъде.

      Най-важният плюс на този източник е, че е написан от жителите на самото Казанско ханство!

      Eто извадка от всички изброени народности:

      Chuvash (20,000),
      Blackheads (40,000),
      Udromuri (10,000),
      Bashkir-ishtaki (10,000) and 7 cities (area) of the Siberian yurt.
      That's about 800 thousand.

      Excerpt from the work of Akdes Nimet, published in his book "Onotolñan Tarikh Bittêre".

      https://www.crimeantatars.club/blogs/neskolko-narodov-prosilis-pod-vlast-krymskogo-hana?fbclid=IwAR3fl8GvhihF-RhZm9zuf1jW-OKP7LXSiq9R2ko1Fv9nWRbw9PthmwyTD7Y

      Изтриване
    12. (8) Генетика:
      (а) Това е най-голямото проучване за установяване на генетичен произход на българите, с най-мащабното изследване на ДНК и т.нар. „митохондриална хромозома”, която се предава от майката на децата. Организирано е от БАН, МУ и с участието на университите в Павия и Флоренция в Италия. Финансирано в началото е от Министерството на образованието, младежта и науката и италиански фондации. По-късно се намират и други средства, за да бъде продължено до 2015, от където са и графиките в колажа.
      (Има частични работи включително и от 2018-2019г.)

      Участието в изследването на генотипа на съвременните българи е било на доброволен принцип. За получаване на необходимата информация за ДНК е работено с кръвни проби.

      За "прабългарите", доказателствата са на база древна митохондриална ДНК (мтДНК), като са събрани човешки останки от 8-10 в. от н.е., намиращи се в три некропола в България: Ножарево (Силистренска област), Манастира Мостич (Шуменска област) – и двата в Североизточна България, и от Туховище (Района на Сатовча) – в Югозападна България.

      Правен е филогенетичен анализ на 13 древни ДНК-проби (извлечени от зъби), идентифицирани са 12 хаплогрупи, които след това са класифицирани в митохондриални ДНК хаплогрупи, намиращи се при съвременните европейски и западно-евразийски народи.
      От анализа на 228 секвенции на клонинги, са извлечени мтДНК HVS-I от въпросните 13 индивида, показващи 12 независими хаплотипа. След това тези пък са класифицирани в 10 мтДНК хаплогрупи : H, H1, H5, H13, HV1, J, J1, T, T2 и U3 (Табл. 2; Achilli et al. 2007; Karachanak et al. 2012; Richards et al. 2002; Soares et al. 2010; Torroni et al. 2001).

      Всичките те са с произход Южна и Югоизточна Европа и всички те се срещат сред индивидите, живели в Югоизточна Европа преди няколко хилядолетия, които са публикувани и от Iain Mathieson 2017-2018. Могат да се видят и данните от неговото "The genomic history of Southeastern Europe", покриващо над 200 антични генома от бронзовата и неолитната епоха от България и Балканите.

      След всички данни става ясно, че геномът на българската народност е формиран тук в региона, като от бронзовата епоха насам генетичното изместване е незначително, без значение какво се е случвало на Балканите...

      Изследването е реално поредица от работа извършвана през годините и специалистите участвали в него от 2011г., са Сена Карачанак, Десислава Нешева, Драга Тончева, Йoрдан Йорданов, Ангел Гълъбов, В. Атанасов, Viola Grugni, Vincenza Battaglia, Simona Formarino, N. Al-Zahery, Valeria Carossa, Antonio Torroni, Ornelia Semino, David Caramelli (директор на департамента по биология и професор по антропология в университета във Флоренция) и Martina Lari. В лаборатории в България, Италия (университетите във Флоренция и Павиа).

      Правени са всякакви съпоставки и сравнения на наши проби с проби от Волго-Урал, както и на "прабългарски" проби със стари проби от Волго-Урал и няма никакво сходство.
      Ползват се и базата данни от Бермишева, която има събрани проби от целия район Волго-Урал. (Bermisheva, M. A., K. Tambets, R. Villems et al. 2002. Diversity of Mitochondrial DNA Haplogroups in Ethnic Populations of the Volga–Ural Region.)

      Д. Нешева в интервю от 2018г. казва:
      - "Още преди години споменахме, че изследванията ни сочат, че нямаме тюркски произход, не сме близкородствени до турци и алтайци."
      - "Категорично се вижда и че траките нямат близост с тюркско-алтайските популации, а татарите нямат никаква генетична близост както със съвременните българи, така и с прабългарите..."

      И пак да повторим:
      "...а татарите НЯМАТ НИКАКВА генетична близост КАКТО СЪС съвременните българи, ТАКА И С ПРАБЪЛГАРИТЕ...""

      Още един цитат от публикацията й от 2015г.:

      - "On the greatest distance from Proto-Bulgarians are Volga-Ural and Arabic populations."
      (На най-голямо разстояние от прабългарите са популациите от Волго-Урал и арабско население.)
      https://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1069&context=humbiol_preprints

      И отново:
      "НА НАЙ-ГОЛЯМОТО РАЗСТОЯНИЕ ОТ ПРАБЪЛГАРИТЕ СА ПОПУЛАЦИИТЕ ОТ ВОЛГО-УРАЛ..."

      Изтриване
    13. (б) Още цитати:
      - "Прабългарите са позиционирани сред населението на Югоизточна и Южна Европа, включително и съвременните българи."
      - "Следователно нашите резултати предполагат, че прабългарите са генетично сходни със съвременните българи и с определени популации от Югоизточна Европа, както и с италиански популации."

      Проф. Драга Тончева, ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицински Университет и ръководител на Националния геномен център, е категорична, че въпреки 5-те века османско иго, българската популация не е обогатена от турския генотип. В миналото преди това имаме и 2 века византийско иго. Аналогично и "българите" по Волга би трябвало да оцелеят и да са запазени, въпреки всичко случило се там, нали така?
      Пробите от помаци (етнически българи, мохамедани), взети до 2011г., са също сравнени с всички българи, а и с други европейски народи. Те също са с чужда вяра, но фактите показват, че сме напълно еднакви генетично...

      Проф. Драга Тончева, 2011г.:
      „Това е едно от най-мащабните проучвания, проведено сред европейските популации, и третото изследване на българите... Бройката на изследваните сега от нас българи и българомохамедани е впечатляваща – 855 души, като техните ДНК са сравнени с тези на представители на другите европейски народи.”

      Акад. Ангел Гълъбов:
      „Българският генофонд е хомогенен в цялата страна, тоест в Северозападна България и в Родопите генетичната структура на българите е еднаква и с висока честота на т.нар. „западноевразийски елементи.”

      Ето и професионалното изследване, публикувано през 2013г., в което генетичното разнообразие при българите е изследвано от AMOVA. Там се пояснява, че географският регион също е играл ключова роля и че популацията от етнически българи в страната е хомогенизирана с времето:

      "The geographical partitioning of genetic diversity in Bulgarians was investigated by AMOVA, the results of which are listed in Table 1. The variation among populations from the former administrative provinces was small and of uncertain significance (0.38%, p≈0.05); no significant results were obtained when the samples were grouped into physico-geographical regions – the Black Sea coast, the Danubian Plain, Thrace and the southwest mountainous region, and only barely significant variation among groups (0.49%, p≈0.05) was unexpectedly revealed when the samples were assigned to three broader geographical regions - Eastern, Central and Western Bulgaria. These findings show that the modern Bulgarian Y-chromosome gene pool is rather homogenous and the Balkan Mountains probably did not act as a strong barrier to gene flow."
      https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

      И това изследване, в което именно генетиците сравняват популацията на България с всички взети проби:

      "The observed pattern of mtDNA variation indicates that the Bulgarian mitochondrial pool is geographically homogeneous across the country, and that is characterized by an overall extremely high frequency of western Eurasian lineages."
      https://www.researchgate.net/publication/51220271_Bulgarians_vs_the_other_European_populations_A_mitochondrial_DNA_perspective

      „ГЕОГРАФСКИ ХОМОГЕННИ ПО ПРОТЕЖЕНИЕ НА ДЪРЖАВАТА"

      (* П.П. Тук не коментираме продуктите на смесени връзки от последните 30 или повече години, нито други малцинствени групи.)

      Изтриване
    14. В допълнение едно доста мащабно изследване от 2015г., обхващащо едновременно мъжката Y-хромозома, женската мtDNA и автозомни проби:
      "Genetic heritage of the Balto-Slavic speaking populations: a synthesis of autosomal, mitochondrial and Y-chromosomal data"

      с автори:
      Alena Kushniarevich, Olga Utevska, Marina Chuhryaeva, Anastasia Agdzhoyan, Khadizhat Dibirova, Ingrida Uktverite, Märt Möls, Lejla Kovačević, Andrey Pshenichnov, Svetlana Frolova, Andrey Shanko, Ene Metspalu, Maere Reidla, Kristiina Tambets, Erika Tamm, Sergey Koshel, Valery Zaporozhchenko, Lubov Atramentova, Vaidutis Kučinskas, Oleg Davydenko, Lidya Tegako, Irina Evseeva, Michail Churnosov, Elvira Pocheshchova, Bayazit Yunusbaev, Elza Khusnutdinova, Damir Marjanović, Pavao Rudan, Siiri Rootsi, Nick Yankovsky, Phillip Endicott, Alexei Kassian, Anna Dybo, The Genographic Consortium, Chris Tyler-Smith, Elena Balanovska, Mait Metspalu, Toomas Kivisild, Richard Villems and Oleg Balanovsky
      PLOS ONE, Sept 2, 2015
      http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0135820

      ... където подтематично се виждат същите резултати - нищо общо с популациите из Волго-Урал.
      -----

      След всичките научни изследвания, интервюта, публикации стана ясно, че:

      1. Старите българи са същите като днешните българи. Съответно след цялата динамична и бурна история на Балканите, щом сме се запазили, как така ако по Волга е имало българи, от тях няма и МИКРОН ДНК ОСТАВЕН? ТОВА Е ПРАКТИЧЕСКИ НЕВЪЗМОЖНО, ОСОБЕНО СЛЕД КАТО СЕ КОМЕНТИРА ЗА НЯКАКВА СИ ДЪРЖАВА НА БЪЛГАРИ "ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ"!

      2. Старите българи са били мнозинството от популацията, както казват генетиците! След като те са били мнозинството и днес сме им директни наследници, то ние сме директния пример не само как са изглеждали те, а и каква кръв са носили, какъв език са говорили, какви обичаи са съхранени и т.н. НИЩО ОТ ТОВА НЯМА ИЗ ВОЛГА - ЕЗИК, ОБИЧАИ, ИМЕНА, ГЕН!

      3. Генетичната ни хомогенност е ХИЛЯДОЛЕТЕН РЕГИОНАЛЕН ПРОДУКТ и съответно ние имаме генетична проследимост и история! ИЗ ВОЛГА ТАКОВА НЕЩО НЯМА ОТНОВО!

      4. Самият факт, че старите българи са на най-далечно генетично разстояние от старите и нови проби из Волго-Урал, категорично отрича всякакви писмени и нелепи тълкувания на съмнителни преводи на всякакви арабски, персийски, тюркски текстове и на всякакви чужди, далечни езици и пр. Генетичната наука е точна дисциплина и след като старите българи са били хомогенна популация от доста старо време, те непременно са перфектен образец, от който след тестване на ДНК е възможно да се установяват близости/разлики спрямо други популации и съответно след като не само има разлики, ами са и на най-далечно генетично разстояние от старите и нови волго-уралски проби, за какви "българи из Волга" можем да говорим и какви "държави"?!

      Изтриване
    15. (9). Заблудата, че "Теофан Изповедник свидетелства, че Котраг създава отвъд река Дон държава с име Волжка България"

      -- Теофан Изповедник, е единственият средновековен автор споменаващ "Котраг", както е според официалните преведени извори, ОБАЧЕ има изключително важни подробности, които трябва хората да знаят задължително:

      "Хронография" на Теофан Изповедник, която знаем, че е писана 815г., не е запазена в оригинал, а е достигнала до нас в повече от 12 преписа! Само част от тях са със сравнително по-добър текст. Най-старият препис е от 10-ти век, а останалите са от 16-ти век. Съвременните историци, чрез сравняване на отделните ръкописи-преписи, установяват един текст, който се отпечатва. Обаче доколко този "установен текст" предава точно оригинала, зависи от идеологическата и политическа обработка на така наречените ръкописи-преписи.

      В нашите ГИБИ-преводи, частта за Котраг е това:

      "И първият син, наречен Батбаян, спазил нареждането на баща си и останал в земята на прадедите си досега, а вторият, неговият брат, наречен Котраг, преминал реката Танаис [Дон] и се заселил срещу първия брат."

      Това е всичко за Котраг.

      Дори и да приемем, че въобще преводите са достоверни, то никъде фактически не пише, че Котраг се е заселил в Поволжието, нито пише, че водил българи и че е направил цяла държава някъде си.

      Изтриване
    16. (10) Няма данни за държава с име "Волжка България" в региона Волго-Урал. Има град познат в новата история с името "Булгар", но ще обясня по-долу за него. Няма автентични извори от този период на Средновековието за наличие на държава с подобно име там.
      И още по-важното, да не кажа най-важно - няма никакви български сведения от нас самите, въобще на споменаване на подобна родствена държава из Волга. Ако имаше такава държава, не само щяхме да поддържаме връзка, но дори и да не са поддържали връзка, поне това щеше да е упоменато непременно някъде.

      Конкретно за града познат в новата история с името "Булгар":

      - Преводачът на руското издание на Фадлан (А. Ковалевски), в бележките си срещу името "Булгар" е записал "страна или град?", със зачуденост, което показва, че става дума за нещо приличащо на град...
      - В "Булгар" не строят с квадри, което е призната българска традиция.
      - Стиловете са напълно различни от нашите.
      - "Булгар" няма петоъгълни кули, каквито имаме ние.
      - Архитектурата е напълно различна.
      - Керамиката е напълно различна.
      - Иронията е, че средновековната керамика на "Булгар" се води.... славянски тип...
      - Руните там са по-примитивни. Има няколко общи знака, но не са много и точно тези са доста от преди заселването на въпросните наречени "булгар"...
      - Въпросните "булгар", се появяват там едва през 9 век:

      "Наиболее ранние булгарские поселения на территории современного Болгара возникли на рубеже IX—X столетий. Самые ранние укрепления X века были сооружены в устье Малого Иерусалимского оврага из-за его близости к Волге, а также на центральном плато городища."

      , а сградите които са там са дело от 13 - 14 век!!!
      Тоест, това е чисто татарско-мюсюлманско дело! Не българско!

      "Комплекс является самым северным в мире памятником средневекового мусульманского зодчества, уникальным и единственным образцом болгаро-татарской архитектуры середины XIII-XIV вв."

      - Аз не смятам, че там въобще е имало българи! НО дори и да приемем подобна хипотеза, най-вероятно става дума за ЧАСТ от аристокрацията (другите части са от различни по произход племена), а не популацията на населението. И това е само до 9-ти век! По времето на града "Булгар", българите ще да са отдавна елиминирани като аристокрация и да е имало малко, останалите са се криели.

      Този град не е българско дело! По-ранни сведения за въпросните "булгар" няма.
      Моето мнение - там въобще не е имало българи. Вярвам на генетичните данни, а те са ясни.

      Изтриване
    17. (11) Смятам, че арабските извори, които са спорно превеждани и в различните преводи съдържанието се различава, съдържат късна транскрипция на местното самоопределение на тюркските племена. Езикът на местните хора в този регион, през 10-11-12-13 век е документиран и за него има свидетелства и от 10-ти век още. Той е бил древен тюркски, огурски език, от който директна реликва е днешният чувашки език, запазен значително без съществено изменение и самите чуваши, като жива останка от онези хора. Чувашите произнасят името на т. нар. град "Булгар" като "Пулхар". На този език оригинално думата за този народ е "Пăлхар" https://bg.forvo.com/word/пăлхар/#cv. Тя е и старата им засвидетелствана дума. Нямаме основания да считаме, че това не е и самоназванието на т. нар. "булгари", които са се претопили в общата татарска маса.
      Как арабите, турците, руснаците, персийците са транскрибирали думата е интересно само за тесен кръг лингвисти.

      Чувашите са споменати в арабските източници заедно с пулхарите. Щом чувашите казват пулхар, то всички останали явно са вторични. Напълно логично и възможно е от нея да е транскрипцията и объркването в преводите. Аз за това не мога да разчитам на всичките тях и съм изключително скептичен.

      През 1075 г. Mahmud al-Kashgari, в своя речник "Dīwān Lughāt al-Turk", не описва "българи", а там са изписани транскрибирано по близък, но различен начин, нещо като "болфхар" или подобно. Ал-Кашгари казва, че техният език и езика на "болфхар" е един и същ.

      Каквото Aḥmad ibn Faḍlān е успял да опише през 922г., е запазено единствено и само в преписи от 13-ти век и 16-ти век. Има няколко руски преводни издания, от които познати са тези от 1939г. и 1956 г., но са неточни и недостоверно превеждани. Пътешественикът Ибн Фадлан е бил персиец и когато преписвачът не е знаел арабски и е преписвал механично, изпускайки на определени места точки под и над графемите, се създават проблеми, които А. Ковалевски уж изчиства едва с второто руско издание от 1956г. Сравнете на Ковалевски Фадлановия превод от 1956г. с американския превод от 1979г. на James E. McKeithen (Translation from the original Arabic into English is the work of James E. McKeithen, “The Risalah of Ibn Fadlan: An Annotated Translation with Introduction,” PhD dissertation, Department of Near Eastern Languages and Literatures, Indiana University, 1979), който е тясно придържащ се към към Машхадския препис и ще видите разликите... Машхадският е този от 13-ти век, от който James E. McKeithen превежда. Там се употребява "Bulghars" , което е "булхари".

      При Ибн-Русте, който е от същия период, в руските преписи (проф. Хволсон) навсякъде е преведено "българи", въпреки че в арабския пише "БЛКАР"/ "БЛГАР", но от къде да знаем дали това не е арабска транскрипция на нещо друго? Каквото чуват, това пишат.

      За мен тези данни нищо не променят. Това е арабска транскрипция, най-вероятно на оригиналното Пăлхар, което не е задължително въобще да е "българи".

      Друг арабски пътешественик близък до това време - Абу Хамид Ал Гарнати Испанеца, който посещава град "Булгар" (както днес познаваме като име) през 1136 година лично е видял трудностите, които арабите изпитват с тюркските наименования и имена. Той пише следното:

      "... А учените при тях се наричат БАЛАР, затова са нарекли тази страна БАЛАР, което означава "учен човек", и това са го арабизирали и са започнали да я наричат Булгар."

      Тоест, той казва, че страната е наричана БАЛАР и местните така са си я наричали, а после било арабизирано!
      Той буквално говори за "Булгар" като арабско транскрибиране!
      По същото време, че и през цялото средновековие ние българите употребяваме БЛЪГАРОМ, БЛЪГАРИ, БЛЪГАРСКАГО и т.н. Не познаваме такива тюркски думи като "Балар", "Пулхар", "Пăлхар" и пр. Нямаме ги засвидетелствани никъде. А това са местните САМОопределения на Волжките популации като наследници от онези времена и самите чуваши, които са го запазили.
      Всички тези думи са транскрибирани на арабски и руски и от там следват всички обърквания, а и съвсем умишлени манипулации при модерните историографи.

      Изтриване
    18. * (Друго любопитно е, че татарите имат "Болфар". Животинските кожи в Средна Азия на местните тюркски езици са наречени "булфар".)
      * (Отделно от това си спомням едно свидетелство на д-р Николай Тодоров за арабските извори, че доста от тях не са автентични, а мистификации на европейци. Тоест, през късните средни векове, първо са ги публикували на френски и немски езици, а после са ги "превеждали" на арабски...)

      Изтриване
    19. (12) Дори и да разгледаме съдържанието на пътеписите на Ибн-Русте и Ибн-Фадлан, с които толкова се спекулира, то там се говори за съюз на разнородни племена, без централно управление, които се организират в едно, а трансформирането им в нещо като държава, става ЧАК СЛЕД приемането на исляма! Т.е. съвсем нищо общо с българите.

      Българите (които според точната наука генетика въобще ги е нямало там), от които по времето на създаването на въпросните арабски пътеписи не е останал и спомен, са били най-вероятно една малка част от управленческата каста (това го приемам като някаква хипотеза, въпреки че не я поддържам), която я няма вече през този период след 9-ти век! И отново - няма нищо общо с популацията, която е от съвсем друг етнически състав!

      Освен тях, други по-големи племена са "берсула" (емирът им се обявява за владетел на "берсула", а не на "блкар") и "есегел", заедно с няколко по-малки и всички разнородни-угро-фини и тюрки.

      В самите арабски извори, се описват дървени, примитивни укрепления... Докато и Плиска, и Преслав са каменни... Онези там не са познавали камъка като строителен материал дори до 11-12-ти век...
      Първата българска столица "Плиска", не само, че е строена от камък, ами архитектурният стил е уникален, типичен за региона, с паралели в античността. Да не говорим, че сме имали канализация, улуци по сградите, улуци и пр., което още повече показва култура, ниво на развитие и цивилизованост, което е изключително далеч от примера из Волго-Урал и този примитивен начин на живот... И освен всичко това, неоспорим е и фактът, че етимологично името "Плиска" не може да се обясни нито с помощта на тюркски, нито с помощта на ирански език. Още по време на Античността Прокопий споменава тракийска крепост "Плисенум" (по J.Lempriere), а доста по-рано Павзаний пише за течащата в обитаваната от траки Фокида река "Плистос". Изцяло тукашни паралели имаме.

      Та няколкото описани от арабите дървени укрепления (УЖ градове, на фона на каменните ни Плиска и Преслав...), са напълно унищожени от монголците през 13ти век. След разпада на Златната орда се създава "Казанско ханство", а то няма абсолютно нищо общо с никакви българи.

      Изтриване
    20. (13) Извадки от работата на Илиян Вълчанов, по отношение описанията на тази "държава" в началото на Х век според първите й изследователи - Ибн Русте и Ибн Фадлан, от между 910 и 922 г.:

      - "Малка териториална област с малобройно население от 4 сродни северни тюркски племена, намиращи се в начален и съвсем примитивен процес на политическа консолидация под ръководството на един княз. В същия начален етап е и процесът по приемане на новата религия – исляма.
      - "Волжките туземци имат щастието да обитават малка, но за сметка на това много атрактивна в търговско отношение територия около устието на река Кама при вливането й във Волга. Двете големи реки обединяват огромните си водосборни райони и заедно с големия брой пълноводни и плавателни притоци образуват гигантска транспортна мрежа, по която могат да се превозват и обменят стоки между Севера и Юга. Мрежата достига през Каспийско море до Кавказ и Персия, удобно пресичайки Пътя на коприната. Успешната търговия и лесните пари са допълвани от дребни, но редовни обири на съседните племена. От север традиционните експортни стоки са ценни дивечови кожи, роби и млади проституиращи жени, от юг- живи селскостопански животни, плодове, подправки и занаятчийски произведения."
      - "Волжките тюрки се намират под политическата зависимост на хазарския хаганат, ситуиран между каспийското устие на Идел и западните брегове на Меотидското езеро. Тази зависимост е по-скоро символична, тъй като освен плащане на данъци и едно заложничество на сина на царя, тя не е свързана с други отрицателни последици за местните хора."
      - "Според Ибн Русте народа балкар (ал балкарийа) се състои от три сорта: барсул, ескел и балкар. Използването на думата „сорт” означава близко родство между тях. Тук е необходимо да отбележа отново, че верни на манталитета си да манипулират, руските преводачи отново са записали народа като „булгар”. Според Ибн Фадлан, Алмъс е цар на 4 народа, като са назовани три от тях: булгар, суваз и аскал. Ако обобщим сведенията на двамата ще забележим, че „асгал” съвпада с „аскал”, „балкар” с „булгар” , останалите два са „суваз” и „барсул”."
      - "Останките от някогашните градовете Булгар, Суваз/Сувар и Биляр дават една добра представа за големината на владението на Алмъс. Средновековния град Булгар се намира на 70 км южно от Казан и на 4 км от Волга, близо до днешното село Приволжский. Град Биляр се намира в непосредствена близост до днешното градче Билярск, на 90 км североизточно от Болфар и 45 км от брега на река Кама. Средновековният Сувар е ситуиран в околността на съвременното село Кузнечиха - намира се на 45 км югоизточно от Болгар и на 60 км югозападно от Биляр."
      - "Сведенията на Ибн Фадлан напълно доказват разположението и разстоянията между тези три най-важни места. Ето какво ни е написал Фадлан: „Пристигането ни при него беше в ден неделя, когато беше изминала 12-ата нощ от месец мухаррам, година триста и десета, а разстоянието от Ал-Джурджания до него беше 70 дни. Ние останахме в юртите от неделя до сряда. Те бяха определени специално за нас. Чакахме, докато се събраха царете, предводителите на неговата страна, за да присъстват на четенето на писмото на халифа. Когато настъпи четвъртък и те се събраха ...”
      От текста се вижда, че от неделя до сряда вечерта пратениците са тръгнали от седалището на Алмъс към другите по-нископоставени царе и са се върнали в рамките на 4 дни. Можем да си представим алмъсовото владение като приблизителната територия между Русе, Разград, Силистра и река Дунав. От трите средища Булгар има стратегическо предимство пред Биляр и Суваз, защото се намира почти до река Волга. Не е случайно, че точно там е определено мястото за акостиране на плавателни съдовете, заедно с тържище, складове и места за отсядане на търговците. Поради тази причина постепенно името „булгар” получава по-голяма известност и се превръща в своеобразна търговска марка."

      Изтриване
    21. (14) още от работата на Вълчанов:

      - Материална култура:

      "Във времето, когато Голямата базилика в Плиска е една от най-големите и представителни сгради в Европа, дворецът на Крум или Муртаг като архитектурнен план и строителна технология е копие на двореца на Диоклециан в Салона, а цар Симеон е кесар или съимператор на Ромейската империя и в центъра на Константинопол е издигнат негов бронзов паметник, живота във волжкото владение на Алмъс протича сякаш в епохата на Адам и Ева. Местните туземци живеят в палатки, палатка – но по-голяма от обикновените представлява и „двореца” на Алмъс. Тухлата, керемидата, камъка и бетона са абсолютно непознати материали. Непознато е и дървото като строителен материал. Единствените дървени сгради са построени до пристанището и са собственост на руските търговци. Няма изградени пътища, липсват елементарни защитни съоръжения около населените места като ровове, насипи или стени. Затова и преводачът на руското издание в бележките си срещу името „Булгар” е записал – страна или град? Арабската дума за град е „мадина”, а Фадлан я използва само при споменаване столицата на хазарите. Както вече споменах, „булгар” при Фадлан има смисъл както за населено масто, така и за област, но авторът използва друга арабска дума - „балад”, което означава страна или местност. Очевидно Фадлан е бил затруднен да използва думата „град” за седалището на Алмъс, защото на практика град в общоприетия смисъл на думата няма , а вместо него е налице обширна равна поляна, върху която са разпънати шатрите на населението. Тук е уместно да припомня подзаглавието на манипулатора Ахмедзаки Тоган, в което твърди, че пътуването на посолството е до „столицата на волжките българи”. Сто и десет години по-късно, през 1136 г. Абу Хамид Ал Гарнати – Испанеца посещава Булгар и отбелязва наличието на голям прогрес - Алмъсовата поляна вече има облик на град, къщите са построени от боров материал, а селището е оградено от дървена защитна стена, за която е използван дъб.

      Няма сведения от Ибн Русте и Ибн Фадлан, от които да съдим за наличие на развито занаятчийство – металообработване, керамично производство, килимарство и други. Последният споменава за интересни вещи, които е видял в шатрата на Алмъс – килими, скъпи съдове и брокат, но всички те са внос от далечни страни. Дори царския шивач е арабин, жител на Багдад. Сто години по-късно Абу Хамид – Испанеца потвърждава, че ситуацията с металообработването не се е променила, металите и металните изделия продължават да се внасят от други страни. Ето какво пише той по този въпрос: „А тези мечове, които доставят от страните на исляма в Булгар, носят голяма печалба. След това булгар ги пренасят във Вису, където живеят бобрите, след това жителите на Вису ги носят на Йуру и те ги купуват за самурени кожи, за роби и робини.”
      ...

      Изтриване
    22. ...
      Тази сведения контрастират силно на ситуацията в Дунавска България – почти няма средновековно селище, в което да не е развита собствена металургия, металообработка и керамично производство. Противоречиви са сведенията и за селскостопанскаата култура на местните жители. Ибн Русте твърди, че ал-балкарийа са земеделски народ и отглеждат много видове зърнени култури, като пшеница, ечемик, просо и други. Същият автор обаче казва, че в страната им преобладават гъстите гори и блатисти места. Със сигурност можем да твърдим, че по това време владението на Алмъс попада изцяло в зоната на Великата тайга и лесостепите и степите се намират извън контролираната територия. Логично би било да мислим, че при тези климатични условия, производството на зърнени храни ще бъде проблемно, дори невъзможно. Ибн Фадлан потвърждава, че зърнените храни присъстват на местната трапеза и че хората ги отглеждат, без да отрича изрично, че част от тях се внасят от съседни страни. Сигурно е обаче обстоятелството, че местните не умеят да съхраняват зърното и то бързо става негодно за консумиране и опасно за здравето. Ето какво пише Фадлан по въпроса: „Всеки, който се жени или устройва някакво пиршество, необходимо е да поднесе на царя дар във вид на продукти в зависимост от размерите нагощавката, а след това дава и на гостите, като например медовина, набиз, пшеница, която не е съвсем добра, черна и воняща, а те нямат и помещенияда складират провизиите си, копаят кладенци и закопават храната си втях. По този начин само след като изминат няколко дни, тя се разваля и променя вида си, придобива мирис, така че вече не може да се ползва.Те нямат масло [маслинено, зехтин], нито сусамено, нито пък мас. Вместо тези мазнини използват рибено масло. Това масло отвратително мирише, а оттам и храната им.” Според Фадлан лошата и развалена храна е сериозен проблем здравето живота на туземците: ” Аз не видях между тях [нито един човек] да се изчервява, но повечето са болни. В нея [в страната] те в по-голямата част от случаите умират от болки в стомаха, дори се стига и дотам, че това се случва и при кърмачетата.” От този текст можем да направим определени изводи не само за ниското качество на живот, но дори и за интелектуалното ниво на волжките „българи”.

      Няма никакви данни за развитие на животновъдство във всичките му форми. По тази причина в диетата на местните липсва мляко и млечни продукти. Тази особеност контрастира рязко на известията на хронистите, че траки, скити и българи са традиционни млекопийци. Според двамата автори, хората на Алмъс ползват в ежедневието си коне, но изглежда, че нямат традиции в развъждането им. Набавят си ги чрез грабеж от съседния народ буртас, чиито основен поминък е именно животновъдството, за което съобщава Ибн Русте."

      Изтриване
    23. - Външен вид

      "Без да описва отделно външния вид на местните хора, Ибн Фадлан ни е оставил достатъчно данни, по които можем да получим представи за техния облик. Маршрута на посолството започва от Багдад, преминава през Иран и заобикаляйки страната на хазарите се отлонява на изток към Средна Азия, след което прави завой на запад по посока на Атил, за да достигне до земята на Алмъс. Така пътя на Фадлан минава единствено през тюркски племена. Първата му среща с русите го впечатлява много и той описва техните характерни черти, с които те се открояват не само от жителите на Средна Азия, но и от „волжките българи”: „ Видях русите, когато пристигнаха по търговските си дела и се разположиха на р. Атил. Не съм виждал хора с по-съвършено телосложение от тяхното. Можеха да се оприличат с палми - с руси коси, с румени лица, с бели тела. Те не носят куртки, нито кафтани, но мъжете носят киси, с които те покриват едната си страна, при което едната им ръка остава навън. Всеки един от тях носи със себе си брадва, меч и нож, при това той никога не се разделя с тях.” Откроява се и тяхното облекло, което е различно от всички останали, които живеят на левия бряг на Атил. Следователно можем да приемем, че „волжките българи” са антипод на русите – по-ниски, брюнети и с тъмен, матов цвят на кожата. За матовия (изглеждащ нездрав) цвят на кожата Фадлан изрично е записал следното си впечатление:” Аз не видях между тях [нито един човек] да се изчервява, но повечето са болни.” Впечатленията на Фадлан за външния вид на русите съвпадат с описанията на европейските хронисти за траките и европейските скити – хуни, алани, гети и др., т.е. за етническия микс на дунавските българи, които са едри и силни хора. Археологическите разкопки на некропола край с. Кюлевча , датиран към първата четвърт на IX век разкриват, че 28% от погребаните войни в масовия войнишки гроб са били с ръст от 1.80 м и повече . Сред индивидулните погребания на обикновени хора също се срещат скелети с ръст над 180 сантиметра.

      Когато в началот на ХХ век археолозите започнали да разкопават некрополи в Източен Туркестан и да откриват отлично запазени мумии на бели, русокоси и червенокоси хора, историците получили визулно потвърждение на твърденията на древните хронисти за характерния масов обичай на траки, илири и европейски скити да татуират телата си. В това отношение Ибн Фадлан направил същото като Херодот, Страбон и Амиан Марцелин - описал силното си впечатление за татуировките на русите: „Мечовете им са плоски, с бразди по тях, франкски и от крайчеца на ноктите до шията на всеки русин има нарисувани изображения на хора и предмети и на други подобни.” Татуирането, като вековна традиция сред скити и българи било чуждо както за ал-балкарийа, така и за всички тюрки, които посолството срещнало по пътя си."

      Изтриване
    24. - Нрави и обичаи

      "Ибн Фадлан е описал достатъчно подробно погребалните обичаи на волжките туземци: „И когато при тях умре мюсюлманин или когато почине съпругът на някоя жена хорезмийка, то те ги измиват според мюсюлманския обред, после ги карат на каруца - едвам-едвам, в ръцете им е поставено знаме, докато не достигнат мястото, в което ще ги закопаят. Като пристигнат там, те го свалят от талигата, поставят го на земятя, след това изкопават в тази линия гроб, правят и странична пещера и го погребват. Така те [жителите] постъпват със своите мъртъвци.” На пръв поглед в текста става дума за обичай при погребване на мюсюлмани. Но Фадлан също е мюмсюлманин и очевидно необичайността на ритуала го е провокирала да го опише. Всъщност Фадлан е описал много добре спецификата на т.н. нишово погребение, при което след изкопаване на гроба се издълбава встрани ниша и покойника се поставя в нея така, че над него да има здрава ненарушена почва. Това изглежда е нещо съвсем ново и непознато за мюсюлманина Ибн Фадлан и по-скоро е свързано с културата на местните хора, преди приемане на исляма. Въпреки всичко последното изречение звучи обобщаващо, че погребалния обичай се прилага за всички жители, а не само за приелите исляма:” Така те [жителите] постъпват със своите мъртъвци.”

      Нишовите погребения са непознати за културата на дунавските българи. При общо проучени над 3000 средновековни гроба на територията на България, които са датирани VIII – IX век, археологически разкопки са установили едва 20 нишови погребения (0.7%), от които в некропола при с. Кюлевча – 16, с. Ножарево 2 и Девня 2. И днес в България нишовите погребения се практикуват само от българските тюрки – турци и татари. При българите мюсюлмани (помаци) от Западните Родопи обаче, нишовите погребения са непознати. Можем да обобщим, че Ибн Фадлан е описал един начин за погребения на хора, типичен за тюрките, а не за мюсюлманите."

      Изтриване
    25. Нека гледаме по-обширните факти и не се занимаваме със съмнителни преводи от арабски-персийски, тюркски и пр...
      Археологията показва също, че няма общо и това са съвсем различни култури...
      Бит, култура, обичаи и т.н. - нищо общо...

      - Генетиката си е точна наука и самите генетици показаха, че ДНК пробите извлечени от зъбите на 13 стари българина от 8-10 в. от Ножарево (Силистренско), Манастира Мостич (Шуменско), Туховище (Сатовча) са хомогенни помежду си, т.е. еднороден тип са.
      - Установено е, че са идентични с днешните българи и хората от Централна Италия.
      - Установено е, че са били множество, не малцинство.
      - Тук сме имали 2 века Византийско и 5 Османско робство.
      - Имаме помаци и др. насилствено ислямизирани българи, като пример. От помаците 855 души от тях са тествани още през 2011г. и сравнени с другите българи, показвайки, че сме едни и същи хора.
      - По Волга такива неща просто няма! Няма начин ако е имало държава или градове на българи, да не е останала и следа от тях. Те дори и да бяха претопени, със сменена култура, бит, самосъзнание, религия и пр., несъмнено в тяхното ДНК щеше да има остатък и прилика с тези на старите и днешни българи, но няма никаква.

      Това е повече от показателно и аз вярвам на тези факти и на описаните горе, няма как да се доверявам на арабски, персийски и пр. текстове в различни преводи.

      Изтриване
    26. Да не забравя и още един от новите корифеи - "Фаргат Нурутдинов - академик от Казанския университет"

      -- Намерете работата на д-р Живко Войников "Пантюркистките извори-фалшификати на Фархат Нурутдинов и Неоваисовското движение в Татарстан" и ще видите що за манипулатор, лъжец и фалшификатор става дума. Това е още един представител на ваисовците-булгаристи и новите им глупости...

      Изтриване