ГРУБИТЕ ГРЕШКИ В ДАТИРОВКИТЕ И ПЕЧАЛНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

Историческите извори често съдържат важна информация, но само на тях не може да се разчита. Причината е проста – както някои от старите автори, така и по-късните преводачи и редактори са лъгали. Някои по принуда, а други поради това, че им е заплатено добре да създават манипулации. Имало е и такива, които с удивителен фанатизъм са внедрявали лъжи, защитавайки политическите интереси на своите държави и управници.

 

Карта на Мизия и Панония, с отбелязани локации на Сирмиум - Стремска Митровица и Бонония - Видин (по Дройзен)

Ако погледнем към историческите извори за появата на българите, ще установим с удивление, че датировките, а и версиите са доста различни. Ако се доверим на Касиодор, цитиран от Орбини, българите са на Балканите още през IV в., защото според Касиодор през 390 г. българите се сражават с легионите на Тедосий Велики (379 – 395 г.) край град Сирмиум.

 

Българите са локализирани отново край Сирмиум, през 480 г., от стария автор Йоан Антиохийски, който определя дедите ни в случая като съюзници на император Зенон.

 

В Манасиевата хроника се твърди, че българите завземат земята си по времето на император Анастасий (491 – 518 г.). В текста се споменава, че дедите ни навлизат от запад, превземат Видин и земите край Охридско.

 

Не бива да забравяме и сведението на Димитър Хоматиан (прев. Ал. Милев), който определя българите като потомци на траките мизи и определя завзетата от тях земя като огромна: “със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”.

 

Сирмиум е в област Панония, а Видин е в Мизия, разстоянието между двете селища е около 280 км, т.е. не е значително голямо и така става ясно, че можем да говорим за вековно българско присъствие на Балканите и то в една и съща област. Прочее, край Сирмиум е намерена керамика с черна излъскана повърхност и керамика с прави или вълнообразни линии. Такава има и в Плиска, но датировката е фрапираща. Панонската керамика е датирана като спадаща към Античността, а нашата е определена като направена през Средновековието.  

 

Споменатите до тук исторически извори се подкрепят от археологическите находки от Панония, Сърбия, където учени са предложили адекватна датировка на съдовете. А у нас явно се следва недоказаното вярване, че Плиска е строена през Средновековието и просто няма как там да има керамика от времето на Античността.

 

Да, но в Плиска са намерени голям брой тухли с надписи DULES, DIONIS, а те са датирани IV в. Край Южната Порта на Плиска е намерен релеф на Тракийския Херос в почти естествен ръст. Според археолога Атанас Милчев, забележителният артефакт е от III в. и не е ползван като сполия, т.е. за запълване на стени, а е имал някаква функция, за която разбира се нашият учен не посмява да говори.

 

Печати на римски тухли от Плиска, с надпис Дулес (ИРАИК X)

Всяко свързване на траките с построяването на Плиска е табу в нашите археологически среди и всеки, посмял да заговори на тази тема е злобно критикуван, нападан, осмиван.

 

Предпазливостта на Атанас Милчев е напълно разбираема, но по-късно, през 1991 г. той намира смелост и съобщава за това, че някои от изследователите на Плиска са укривали и унищожавали неудобни артефакти: “Късноантични и ранновизантийски археологически материали недобросъвестно се укриваха или унищожаваха при провежданите археологически разкопки в Плиска и Преслав...”

 

Един друг археолог, а именно Стамен Михайлов съобщава за важно откритие на колеги, които при разкопки в тракийското селище Сучи-дава намират керамика с гравиран знак IYI в. и я датират IV – V в. Михайлов споменава и за откритията на други археолози – Тодоровч и Церманович, намерили съдове на 7000 г., с гравиран знак IYI.

 

Убеждаваме се, че има предостатъчно исторически извори, които подкрепени от данните на археологията доказват, че българите са били на Балканите още по времето на Античността, а разбира се и по-рано.

 

За жалост у нас се разчита на други исторически извори, а датировката на важни артефакти май се прави така, че да пасне на общоприетите заблуди за времето, в което може да се говори за трайно присъствие на българи на юг от Дунава.

 

Сравнения на тракийски строежи от времето на Античността и стените на Плиска

Често цитираната от манипулатори хроника на Михаил Сирийски съдържа удобна за статуквото информация. Там се прокарва лъжата, че по времето на император Маврикий (582 – 602) група скити, около 10 000 души, идвайки от азиатската планина Имеон, под водачеството на Болгариос се настанява в земите на юг от Дунава с разрешение на императора. В Сравнение с Манасиевата хроника, разликите са фрапиращи – посоката на идване тук е от изток, няма война с империята, а и времевия диапазон е друг, по-късен.

 

Теофан Изповедник и патриарх Никифор също дават сведения, които не пасват нито на данните от Манасиевата хроника, нито на налудничавите твърдения от хрониката на Михаил Сирийски. Живелите преди Константин Манасий и Михаил Сирийски летописци представят съвсем различна картина. Те изказват твърдението, че Римската Империя води война с българите по времето на Константин IV (668 – 685 г.) и преживявайки срамно поражение, е принудена да плаща данък на българите.

 

Отклоненията са забележително големи. Времевия диапазон на идване на българите е около 300 години, а това е огромен период. Посоката на нахлуване е напълно различна: Касиодор и Манасий локализират първите български завоевания в западната част на страната ни, а Михаил Сирийски, Теофан и Никифор говорят за идване от изток. Освен това, Константин Манасий, Теофан и др. пишат за война на българите с Римската Империя, а според Михаил Сирийски дедите ни получават земя поради милостта и благоволението на император Маврикий.

 

Докато Михаил Сирийски определя само Мизия като земя на българите, то Димитър Хоматиан съвестно добавя за “Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”.

 

Огромни са разликите в работите на различните автори, нали? Някои летописци, а и преписвачи, редактори са лъгали здраво и това обяснява защо ранните сведения за дедите ни са толкова противоречиви. За жалост при археолозите също се срещат индивиди, чието поведение е меко казано странно. За определени неадекватни датировки вече споменах, но сега ще дам още примери.

 

Докато Стамен Михайлов датира старобългарския некропол от Нови Пазар IV – V в. и споменава, че старобългарската керамика има близки паралели у нас ще в керамичното наследство на местните племена от късноримската епоха, то Станчо Ваклинов предлага  датировка VIII в.

 

От една страна Михайлов вижда традицията на старобългарската чернолъскава керамика като древнобалканска, започваща още през Меднокаменната епоха на Тракия (т.е. преди около 7000 г.). От друга страна обаче Ваклинов е склонен да види връзка между материалната култура на дедите ни с народите от Минусинската долина в Алтай, Сибир. Както датировката, така и мястото, на което трябва да се търси керамиката са фрапиращо различни.

 

Относно руните на старите българи, а и знакът IYI, Ваклинов смята, че са свързани с тюркската писменост. Михайлов е принуден да поддържа виждането за тюркския произход на старите българи, но поне публикува сведения на Тодорович, Церманович и др., от които става ясно, че знакът IYI присъства на Балканите около 5500 години преди появата на тюрките в историята. Дори да не знаехме тази важна информация, от други колеги на Михайлов идват сведения за балканска керамика от IV – V в., по чиято повърхност е гравиран свещения за дедите ни знак IYI. А за тюркска писменост можем да говорим около два века по-късно.

 

Ваклинов е запознат с труда на Успенски, но този учен отбелязва в сборника ИРАИК X, че най-близките паралели на старобългарските руни се явяват древната критска и троянска писменост. А те са използвани още през Бронзовата епоха и могат да се свържат с траките. Големият брой паралели между критските знаци и нашите руни би трябвало да накара Ваклинов да преосмисли виждането си, но уви – нищо подобно не се случва. Пренебрегването или премълчаването на важни данни подпомага налагането на безумната теория за сибирската прародина на дедите ни.

 

Като аргумент за това, че траки и българи са напълно различни народи, някои специалисти подчертават, че разликата между тракийската и старобългарската материална култура е огромна. За керамиката обаче се уверихме, че една и съща керамика от един и същи некропол е датирана съвсем различно. Михайлов пледира за

IV – V в., т.е. времето когато земите на юг от Дунава са населени предимно с траки. Ваклинов обаче смята, че датировката е VIII в. Така става ясно, че всичко зависи от гледната точка, а не от прецизно и съвестно изследване на артефактите.

 

Разликата между местната балканска керамика и старобългарската съществува във въображението на определени специалисти. Разбира се говорим за съдове от един регион и сравнително близки времена на направа.

 

Разлики се търсят и в изделията от благородни метали. Станчо Ваклинов е убеден, че съкровището от Шеремет (Бързица) е старобългарско и е от VIII в. сл. Христа. Днес обаче знаем, че въпросното съкровище е около 1500 години по-старо, то е от VIII в. пр. Хр., т.е. тракийско. Отново се уверяваме, че разликите между старобългарски и тракийски артефакт се крият във въображението на специалистите и желанието им да запазят статуквото.

 

В спорове с опоненти ми е подхвърляно, че старобългарските погребални обреди са напълно различни от тракийските. Ако държим сметка с това, че траките на юг от Дунава са под римска власт I – VII в., то за такъв период от време е съвсем нормално да се появят и наложат разлики в погребалните обичаи. Да обаче дори в римския период има тракийски погребения с жертван кон и куче. Тази традиция съществува в Тракия от дълбока древност. Конското жертвоприношение е познато и на обитавалите Атика през Бронзовата епоха микенци (а по думите на Страбон Атика някога е принадлежала на траките).

 

Ваклинов пише за конско жертвоприношение при старите българи, споменава и това, че над някои старобългарски гробове е издигана и могила, “навярно на някой хан”,  търси паралели с обреди на народите обитаващи Сибир, но забравя, че издигането на могила над гроба на благородник и жертването на кон е древна тракийска традиция.

 

Едни от най-добрите методи да се датира определено погребение се явяват монетите. За жалост и тук се правят недобросъвестни манипулации. Стамен Михайлов съобщава за такива действия от страна на наши специалисти: “В некропола в Нови пазар бе намерена монета в ръката на покойника от гроб № 26. За да се елиминира като надежден материал за датиране, тя бе обявена за амулет.” Понеже монетата е римска, то става ясно, че е вярна датировката на Михайлов: IV – V в. Удобната датировка VIII в. е постигната не със съобразяване на намереното, а се явява само едно голо внушение, с цел да се изкарат българите народ, който се установява на юг от Дунава едва след VII в.

 

Традицията на удобно за общоприетите теории датиране засяга и строежите. Археолози като Милчев, Михайлов и др. пледират за късноантичен произход на Плиска, т.е. когато областта е обитавана от траките, но други археолози решават, че старата ни столица е строена през Средновековието. Авторът на Старините на Константинопол твърди, че Плиска е от времето на Константин Велики, посочва точната сума отделена за строежите, споменава и имената на хората, които императорът е назначил за отговорни за строежите. От това повече подробности здраве му кажи.

 

От друга страна хората твърдящи, че Плиска е строена от византийски, сирийски, или арменски автори нито могат да посочат поне един исторически извор, нито са в състояние да обяснят защото методите и материалите ползвани при строежите на старата ни столица са типични за времето на Античността.

 

Доста забавни са опитите на Ваклинов да отрече истинската датировка на строежите на Плиска. Той дава следната аргументация: “Строителството с едри каменни квадри, което отличава още първите монументални строежи в Плиска, а след това и главните строежи в другите хански аули в Североизточна България, има известни стари традиции в Мала Скития, датиращи още от края на римската епоха — IV в. Но строителство с такъв характер отличава и византийската Таврика, и то тъкмо в епохата, когато започват интензивните връзки на прабългарите в Приазовието с градовете там (V—VI в.).

 

Очевидното не може да се отрече – в Тракия има традиция на строеж с едри квадри, но за да се елиминира ранната датировка, се посочва, че на около 500 км на изток, в Крим, също има такава традиция…все едно това ще заличи факта, че в същата област, в която е Плиска, траките строят с едри квадри и хоросан, още по времето на Константин Велики – IV в.

 

Има едно изказване, че не е важно кой и как гласува, а кой и как брои гласовете. Това май важи за историята и археологията. Не е важно каква информация е налична, важно е кой е как прави интерпретация. Дори да съществуват планини от данни свидетелстващи за едно, някои изследователи могат без проблем да пренебрегнат сведенията и да представят само данни, които им отърват.

 

В такъв случай не е за чудене, че представителите на българската наука все още не са намерили истина за произхода на Аспаруховите българи. Държа да отбележа, че храня уважение към повечето наши историци, езиковеди и археолози. Зная, че не им е лесно да работят на мизерна заплата, зная, че системата предразполага към корупция, а и защитава корумпираните.

 

При такива условия е истински подвиг да останеш в руслото на науката, за това и уточнявам, че моята критика не е към научното съсловие като цяло, а към шепата политизирани, а навярно и финансирани от чужди сили елементи внедрени в научните среди. Те разполагат с влияние, а и умеят да окажат натиск на инакомислещите с груб език и заплахи. Създаден е ужасен, порочен кръг и се надявам да успеем да сложим край на това безобразие, в противен случай ще дойде край на България.

 

Това не е преувеличение, ни най-малко не е преувеличение. Идват трудни времена, може би най-трудните и най-страшните в човешката история. Само сплотени, горди и вярващи в себе си хора ще съумеят да се справят с трудностите. Вярвам в силата на народа ни, вярвам в неговите способности, дано само се събудим навреме, за да може да има и в следващия век България!

 

 

“ИДВАНЕТО” НА БЪЛГАРИТЕ ОТ СРЕДНА АЗИЯ – РАЗКРИТИЕ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ

От доста време у нас се води война между два различни лагера. Единият принадежи на родолюбци като Христаки Павлович, Цани Гинчев, Данаил Юруков, Кирил Рилски, Д. П. Даскалов, Ганчо Ценов, Иван Селимински, Георги Сотиров, Васил Бакърджиев и др. Тези родолюбци пледират за балканския произход на българите, а също така поднасят информация за високата култура на предците ни наричани от гърците с името траки, култура, която облагодетелства значително ранните общества на различни други хора.

 

Вторият лагер е представен от чуждопоклонници, които обаче благодарение на няколко велики сили са успели да се загнездят в нашите научни среди. Радвайки се на престижа на позицията си, тези професионални историци съзнателно, или несъзнателно, стават проводници на вредни за страната ни чужди интереси. Малко по малко, от началото на ХХ в. насам, съзнанието на българите бива тровено с поредица от лъжи.

 

На милиони сънародници бива внушавано, че народа на Аспарух е представен от хора, чиято прародина се намира в Средна Азия. Налага се грозната манипулация, че величествените градежи на Плиска не са дело на дедите ни, а на чужди майстори, на които е платено със средства събрани от грабежи над мирни византийци. Дали историците и археолозите защитаващи това безумие са осъзнали каква гавра извършват с паметта на дедите ни?

 

Явно не, защото никой от професионалистите не обръща внимание на труда на Георги Сотиров, който успешно доказва, че старите българи принадлежат на тракийското семейство и, че строежите на Плиска и Преслав са започнали по времето на Константин Велики. Този император е от мизийски произход и това обяснява защо отпуска огромната сума от 600 златни кентинария за строежите. Това са около 4 300 000 златни солида.

 

Сравнение на строежите на Плиска с крепостите на северните траки

Теорията на Сотиров е издържана и добре аргументирана, а и е отражение на историческата реалност. Плиска и Преслав не са се появили в резултат на труда на арменски, сирийски или др. чужди майстори, на които е платено с пари от грабежи. Двата величествени града са строени от българи за българи, като средствата са дадени от произлизащият от средите на траките Константин I. Същият император построява и мост над Дунава, за да могат неговите роднини да търгуват с мизите и дако-гетите живеещи на север от голямата река.

 

Фрагмент от труда на автора на Старините на Константинопол. Посочени са дори служителите, които са отговорни за надзираването на градежите на Плиска, Преслав и др. в началото на IV в.

По времето на Константин Велики областта, в която се намират Плиска и Преслав носи името Мизия, но на картата съставена по сведения на живелия през IV в. Св. Йероним е употребено и името България [Vulgaria]. Авторът на Старините на Константинопол твърди, че император Константин Велики [305 – 337 г.] докарал водопроводни тръби от България [GIBI, V, c.322]. Свидетелството е кратно и ясно, но пък неудобно на защитниците на статуквото. Такива са и други подобни исторически извори.

 

За това, че българи има на юг от Дунава и то още през IV в., и не само в Мизия, но и в граничещата с нея Панония съобщава също Касиодор [цитиран от Орбини]. Според този автор българите воюват с легионите на император Теодосий I [през 390 г.] край град Сирмиум [Сремска Митровица]. Пак в Панония, но на север от Сирмиум българите се сблъскват с лангобарди [420 г. ?]. За това разказва Павел Дякон в своята Лангобардска История. Малко по-късно [към 480 г.], по сведения на Йоан Антиохийски българите са отново край Сирмиум, но този път сражавайки се срещу готи.

 

Последните събития са 200 г. преди времето на княз Аспарух, а описания от Касиодор сблъсък между българи и римляни в Панония е около 300 г. преди времето на благородника, за когото се смята, че е основал България. Съществува още един исторически извор, който е от още по-голяма важност. Става дума за написания на старобългарски език документ, познат като Именник на българските владетели.

 

Там се казва пределно ясно, че 515 г. преди княз Аспарух хората от неговия род са властвали над княжество от другата страна на Дунава. Това е географската територия, която е позната под името Дакия. Тя е дом на даки, гети, мизи, беси, сармати, карпиани, костобоки и др. Домашният исторически извор е потвърден от още един от същия характер. Касае се за старобългарския превод на Флавиевата История на Юдейските войни. Там се казва, че българите са наричани даки в миналото. Тук имаме едно важно свидетелство за това като какви се определят дедите ни.

 

Те от една страна локализират най-старата си държава в земите на северните траки. А от друга страна преводачът на труда на Флавий е ясен – българите са назовавани и даки.

Дакийското царство на Декебал е разорено от император Траян в началото на II в. Събитието е отбелязано от възрожденци като Поп Йовчо от Трявна, Отец Спиридон Габровски, а и Христаки Павлович. Те свързват император Траян с агресията срещу предците ни.

 

Не можем да пренебрегнем и факта, че в самия български фолклор са запазени спомени за римския владетел Траян. Д-р Ценов отбелязва, че този император е наречен в нашите песни цар латин. Отново със северните траки, но този път с техен владетел от по-ранна епоха е свързана една българска легенда за изкореняването на лозите от княз Крум. Реално са описани действията на дакийския цар Буребиста, който е живял по времето на Гай Юлий Цезар [I в. пр. Хр.]. За Буребиста Страбон разказва, че, за да премахне пиянството и да създаде дисциплина, заповядал да изкоренят всички лози.

 

Ако старите българи не бяха част от северните траки, то би било невъзможно във фолклора ни да се запазят спомени за събития от преди 2070 – 1900 г. Имайки предвид тази информация да се говори за усядане на българите на Балканите след Аспарух е крайно несериозно. Въпреки това вече няколко поколения историци се надпреварват да сложат корените на народа ни възможно най-далеч от Балканите. От една страна тези учени пренебрегват посочените тук ценни исторически извори, а от друга представят сведения, които им отърват, макар да е ясно, че информацията е недостоверна.

 

Ярък пример е фантастичния разказ на Михаил Сирийски. Този автор твърди, че по времето на император Маврикий [582 – 602 г.], от Вътрешна [Голяма] Скития, от земите край планината Имеон [Хиндокуш] потеглят трима братя водещи 30 000 скити. Те пътували през зимата, а до река Дон стигнали за 65 дни. При достигането на границата на ромеите [византийците], един от братята на име Булгарий взел 10 000 човека, проводил пратеници при Маврикий да му даде земя и да живее като съюзник на ромеите. Молбата била удовлетворена и новодошлите хора получили Горна, Долна Мизия и Дакия, укрепени места, които аварите били напуснали. По името на водача си Булгарий преселниците получили народностното си име българи.

 

Всеки трезво мислещ човек би захвърлил сведенията на Михаил Сирийски в кошчето за боклук – точно там където им е мястото. Вярно е, че никой стар автор не представя перфектни данни, всеки прави грешки повече или по-малко, но в нашия случай става дума за не просто за грешки, а за груби манипулации. В миналото климатът в Средна Азия е суров, да се тръгне на дълъг поход през зимата е самоубийство. Да, но скитите на Михаил Сирийски не само оцеляват, но дори стигат до река Дон за рекордно кратко време от 65 дни. По права линия разстоянието от река Дон до Хиндокуш е над 5000 км., а когато хората се преселват, още повече когато пътуват през зимата, пътуването е бавно. Описаната дистанция би била премината не за 65 дни, а за няколко години.

 

Сериозен проблем за вярващите на Михаил Сирийски се явяват многото исторически извори, в които се говори за българи в Дакия, Мизия, Панония, Тракия много преди времето на император Маврикий. Разбира се има и други автори, които пишат за идването на българите от Голяма Скития, но и там има важни подробности, които повечето от учените ни избягват. Става дума за свидетелството на равенския космограф, създадено към 700 г.

 

Текстът от труда на ранносредновековния автор е следния: “Inter vero Traciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant, qui ex supra scripta maiore Scythia egressi sunt.” [Rav. Cosm. IV. 6]. Смятам, че това може да се преведе като: “В пределите на същинска Тракия,  Македония и Долна Мизия живеят само българи, излезли от гореспомената Голяма Скития.” [Rav. Cosm. IV. 6].

 

Авторът не споменава в коя епоха са дошли българите от Голяма Скития, а това реално е най-същественото. Има пристигане на голяма група хора в Долна Мизия през VI в. пр. Хр. За него разказва Йордан, според който гетите, над които властва царица Томира побеждават персийския цар Кир и след военния конфликт те се завръщат в Мизия и там гетската царица основава град Томи [Jord. De origine actibusque Getarum, 62].

 

Въпросните гети са познати като масагети. Споменати са от Херодот, който ги нарича скити, знае ги и Прокопий, обясняващ, че хуните от неговото време са носили името масагети. Според д-р Васил Бакърджиев масагетите са обединение на тракийски племена, които са се отделили от родината си и са се установили в Средна Азия. Д-р Бакърджиев е прав, масагетите или по-точно меса-гетите са амалгама от мизи и гети.

 

Тези хора спадат към северните траки, най-старата им земя е Долнодунавката равнина. От този регион в дълбока древност едни мигрират на юг, а други на изток. Става дума обаче за ограничени групи, а не за цялостно изнасяне на гетите и мизите от старите им територии. През VI в. пр. Хр. мизо-гетите водят кръвопролитна война с персите, и отслабвайки във военно отношение поради многото жертви, решават, че е рисковано да останат в региона, в който са и враговете им.

 

Преди около 2500 г. царица Томира предприема преселнически поход обратно към прародината край Дунава. Там мизо-гетите са заобиколени от роднини и имат по-голям шанс за оцеляване. Понеже мизо-гетите са наричани и хуни, а хуните са набедени за азиатски народ [въпреки, че има сведения за това, че са светлокоси], въз основа на отъждествяването на българи с хуни, учени от ново време съчиняват манипулации.

 

Реалността е изкривена по ужасен начин. Ползват се само фрагменти от сведения, а важни подробности биват пропуснати. Повече от ясно е, че писанията на Михаил Сирийски са фантазия. Част от дедите ни наистина обитават Средна Азия, но не там е родината ни, а на Балканите. Освен това идването от земите край Персия е всъщност завръщане и това завръщане е на една група, която търси сигурност при своите роднини, защото е пострадала от страшна война. Ето за това завръщане говори равенския космограф, като хитро пропуска да отбележи кога е станало описаното от него събитие.

 

Поведението на анонимния римски автор е разбираемо. Той има причина да мрази българите, защото те отнемат богата земя от ръцете на неговите предци. Тракия дава войници за легионите, зърно и животни за изхранване на римското население, доставя също желязо, злато, дървен материал. Равенският космограф има интерес да изкара българите нашественици в земите, които някога римляните са владени и експлоатирали.

 

Поведението на чуждите учени също е разбираемо. Все пак, по данните от Именника излиза, че през II в. в Европа има две държави: Римската Империя и Българското Княжество на север от Дунава. През 681 г. въпросното княжество се разширява на юг от Дунава. Това е само експанзия, а не основаване на държава, както ни внушаваха дълго време.

 

Франките ще основат държава чак пред [V в.] и то благодарение на това, че Атиловите хуни, отслабват Рим до такава степен, че вече не е в състояние да се противопостави на германските племена. Англосаксите успяват да се консолидират едва при Алфред Велики [IX в.]. В същия период [IX в.] се появява и Киевска Рус. Началото на германската държава започва с Отон I [X в.].

 

През XVIII и XIX в. обаче историята на Европа се съчинява от германски, английски, френски и руски учени. Те следват политическите интереси на своите владетели и нагласят фактите така, че да паснат на доктрините им. Да се даде на българите заслужената от тях слава и уважение, не влиза в сметките на никоя велика сила. Дори напротив, тези от така наречените велики сили, отговорни за появата на филелинизма, правят всичко възможно да очернят името ни и същевременно да облагодетелстват своето отроче Гърция.

 

Редица български родолюбци оказват сериозна съпротива на създадените от чужденци манипулации, но обичащите България и истината хора нямат благословията на политиците, на която се радват учени като В. Златарски и неговите съмишленици.  Дали скоро ще улучим на управляващи, които притежават далновидност да осъзнаят каква е ползата от истината за всички ни? Времето ще покаже.

 

ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА КАЗИОННАТА НАУКА – КОШМАРЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Имал съм възможност да разговарям с наши историци, археолози, музейни работници.Те, както и останалите представители на обществото са хора с различен характер, интелект и манталитет. Някои могат да бъдат наречени благи, на други по-подхожда определението плахи, а съществуват и такива, за които най-добре пасва думата нагли.

 

Най-продуктивните разговори са тези проведени в тесен кръг. Тогава всеки се отпуска и казва много повече неща. Дори през 90-те години, когато все още нямаше проведени генетични проучвания, някои наши историци и археолози бяха готови да приемат, че във вените на повечето българи тече кръвта на старите балканци влезли в историята под името траки.

 

По време на кратка беседа, един историк сподели с мен следното: “Логиката ме кара да мисля, че траките не са изчезвали, ами са с ново име през 681 година. Не може огромен стар народ да се изпари, на негово място да се появи друг, различен нов народ, а керамиката, погребенията и външния вид на населението на същата територия да останат същите.”

 

Когато предадох думите на този човек на негов колега, реакцията бе следната: “Гледай сега, не вярвам прабългарите да са тюркски номади, но да ги приема за траки ми идва нанагорно. Ако се опиташ да прокараш такава теза в научните среди, старите кадри ще те разкъсат жив. Това са хора с връзки, много здрави връзки и е голяма грешка да им се пречкаш.”

 

Излезе, че престижа на старите кадри се явява основен критерий при приемане или отричане на определена информация. Пасва ли нещо на старите виждания – то е истина, но оборва ли нещо това, което е общоприето – трябва непременно да се отрече и обяви за несъстоятелно. Поне за мен – това е доста притеснителна ситуация, която не би трябвало да е допустима в научните среди. За жалост обаче – тя е реалност.

 

След общуването с благия и плахия представител на историческата наука се сблъсках и с други нейни представители. През 2009 година започнах да публикувам в blog.bg и не след дълго се появиха анонимни коментатори, чиито изявления бяха изпълнени със злоба. В някои случаи бе премината не само границата на приличието, но и на закона. Имам предвид многобройните заплахи за бесене, изкарване на червата, обезглавяване.

 

В началото не им обръщах внимание защото знаех, че немалко лабилни хора се включват във форуми и блогове не да защитят дадена позиция, а, за да получат необходимото им внимание. Такива обикновено мирясват за месец-два. При мен обаче положението бе различно – атаките продължиха няколко години. Това показа ясно, че не се касае просто за лабилни индивиди, а за хора, които смятат интересите си за застрашени и поради това реагират така остро. Най-гневен и злобен е този, когото са изобличили.

 

Не всички противници бяха анонимни, някои коментираха открито и без стеснение защитаваха наложената от Златарски теза за тюркските корени на старите българи. Тези, които не криеха името и лицето си, се държаха сравнително спокойно и културно, макар в доста случаи да реагираха с раздразнение когато представях факти, които те не можеха да оборят. В някои случаи пък – когато моята информация променяше не просто детайли, а разрушаваше напълно старите виждания, не идваше никаква реакция.

Противниците ми се оттегляха тихо осъзнавайки, че критиката им само ще привлече вниманието на публиката и още повече хора щяха да научат за неудобните данни.  

 

С течение на времето събрах доста съмишленици и с тяхна помощ узнах кои са някои от хората чернещи и заплашващи ме. Оказа се, че едни са учители, а други доценти в университети в София и Шумен. Обикновено очакваме културно, спокойно поведение и аргументирана дискусия когато общуваме с такива хора, но навярно анонимността, им бе дала смелост да пробудят бесовете в себе си.

 

Разбрах и друго, а именно това, че плахият историк, с когото разговарях преди да започна да пиша в блога е прав. Част от противниците ми наистина се оказаха влиятелни хора – свързани със старата ДС и все още притежаващи връзки. За някои дори се носеха слухове, че са свързани и с чужди разузнавателни служби.

 

Съвсем нормално е историците, археолозите и дори езиковедите да се страхуват от индивиди, които лесно могат да сложат край на кариерата им и да ги обрекат на бедност и забвение. Страхът е реален и предпазливостта на много наши учени е напълно разбираема.

 

Реално, общоприетите и превърнали се в догма виждания за етногенезиса на народа ни се поддържат от сравнително малка група хора. Надеждата, че след като остареят прекомерно, те ще напуснат руслото на науката е само една химера.

 

Промяна няма да дойде, защото въпросните индивиди взели активно участие в манипулирането на историята ни, са се погрижили да си създадат заместници. Подбрани са разбира се не най-способните, а най-послушните, подбрани са дребните душици, кариеристите, неспособните на критическо мислене индивиди.

 

Избраниците не могат да създадат нищо оригинално, не са в състояние да изградят своя, прогресивна работа, но недостатъците си те компенсират с фанатизирана, яростна поддръжка на казионната наука, а доволните стари кадри се отплащат с гарантиране на работното място и лесната заплатка.

 

Новото поколение защитници на догмите е лишено от въображение, лишено е от съвест, култура. Оставам с впечатление, че някой е създал специални инструкции, по които избраните да се водят. В продължение на доста години събирах данни за способите на моите противници и стигнах до извода, че те наистина действат по някакво ръководство. Просто няма как да си обясня по друг начин повтарящите се методи на тролове (анонимно коментиращи) и млади “историци и археолози”. Сякаш някой стар представител на казионната наука е създал десет свещени заповеди, които всеки желаещ да има добра кариера трябва за спазва. Ето ги и заповедите:

 

1.Не признавай за прави други хора освен твоите доценти и професори, дори някой друг да представя по-ясни, по-точни и по-убедителни аргументи.

 

2.Не приемай в никакъв случай ничие друго виждане, освен това на твоите доценти и професори, те са винаги безгрешни: в миналото, понастоящем и в бъдеще. Те, те, те и само те са способни да видят истината, никой друг.

 

3.Само работите на казионните историци и археолози са научни, всичко останало е псевдонаука – повтаряй това колкото може по-често, наблягай на това, че имаш диплома, наблягай, че тя те прави прав и безгрешен: в миналото, понастоящем и в бъдеще.

 

4.Наричай доказателство само това, което подкрепя теориите на твоите доценти и професори, всичко останало, колкото и да е убедително  то – трябва да се обяви за фантазия, измислица, несъстоятелно.

 

5.Корените на българския народ трябва да бъдат поставени колкото може по-далеч от Балканите, желателно е Памир, Тибет и Сибир, но и Кавказ е приемлива опция.

 

6.Премълчавай и игнорирай резултатите от няколко мащабни генетични проучвания, които доказват, че вижданията на казионните историци и археолози са грешни.

 

7.Клевети, обиждай и се подигравай на всеки, който не е съгласен с казионните историци и археолози.

 

8.Ако ползваш работа на някой казионен учен, ти си длъжен винаги да се съгласиш с абсолютно всичко, не посочвай никога грешки и недостатъци – такива няма, не е имало и не може да има.

 

9.Дори недоказаната информация, според която старите българи са нашественици на Балканите трябва да се счита за неоспоримо доказателство – истина, която не подлежи на съмнение, проверка и промяна – нито сега, нито в бъдеще. Старите българи трябва да бъдат изкарани номади командвани от живеещи в юрти канове, Плиска и Преслав не са строени от местни хора, а от арменски, сирийски и всякакви други майстори, нищо, че няма никакви сведения за това – щом казионната наука го казва – значи е вярно, било е вярно в миналото, вярно е сега, вярно ще и в бъдеще.

 

10. Направи си колкото може повече профили във Фейсбук, за да можеш с тях да защитаваш казионната наука, с всеки профил убеждавай, че само казионната наука трябва да се приеме насериозно, само работите на казионните учени са стойностни и трябва да се защитават със зъби и нокти.

 

 

 

Сигурен съм, че немалко хора ще избухнат в смях когато прочетат десетте заповеди на казионната наука, но всъщност работата не е за смях, а за плач. Причината е, че се касае за една сравнително дълга традиция. Това личи от думите на великия родолюбец д-р Ганчо Ценов. Той с огорчение сподели следното : "Как се избира в България професорския персонал? В България не става избор, или подбор, защото няма подготвени кандидати за това. В другите страни Министерството на науката се грижи за прираста на университетския преподавателски персонал. Подготвят се доценти и извънредни професори и то в голямо количество, та като се освободи някоя катедра, да може да се направи избор между мнозина, често между стотина кандидати, от които се избира най-достойният. В България тази класа не съществува, Министерството не я е създало, защото него, както казахме, науката не го интересува...Защо няма кандидати? Защото никой не ги е създал. ЗАЩОТО НИКОЙ МЛАД БЪЛГАРИН, КОЙТО НЕ СЕ ПОЛЗВА С ЛИЧНИТЕ СИМПАТИИ НА ПРОФЕСОРА, С ЧИЯТО СПЕЦИАЛНОСТ ИСКА ДА СЕ ЗАНИМАВА, НЕ СЕ ОСМЕЛЯВА ДА СЕ ПОСВЕТИ НА АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА, ПОНЕЖЕ ТОЙ НЕ САМО НЯМА ДА БЪДЕ ДОПУСНАТ ДО УНИВЕРСИТЕТА, НО ЩЕ БЪДЕ ПРЕСЛЕДВАН И ИЗВЪН УНИВЕРСИТЕНА..." – Д-р Ганчо Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Изд. Златен Лъв, Пловдив, 1998, с.221.

 

 

Успехът на малка група бездушни човечета се дължи не толкова на това, че дълго време са контролирали и ограничавали колегите си историци, археолози и езиковеди (а и продължават да го правят потискайки талантливите учени). Не, успехът на тези, които са допринесли за налагането на вредните лъжи в нашата история се дължи на това, че те съумяха да си подготвят заместници.

 

Старите кадри, от които моят събеседник се плашеше, все още разполагат с огромно влияние, те ще предадат това влияние на послушниците си, но и ще ги уверят, че могат да разчитат и на подкрепа от чужбина. А тя при нужда ще дойде, защото великите сили участвали в създаването на заблудите в нашата история имат интерес статуквото да се запази.

 

За една група е важно гетите да са се изпарили в нищото, а готите да бъдат изкарани на всяка цена германи.

 

За друга група е важно да остане в сила вярването, че прародината на славяноезичните народи е в Припятските блата на Украйна.

 

За трета група е важно гърците да останат на своя пиедестал и никой да не оспорва, че траките са им дали култура и знания.

 

За четвърта група е от жизнена важност никога да не се разбере кой и как е организирал геноцида над дедите ни влезли в историята под името траки.

 

Ясно е, че заинтересуваните истината да не излезе на бял свят са много и както у нас, така и в чужбина историци, археолози и езиковеди следват не принципите на науката, а се водят от политическата конюнктура. Борбата не е между Давид и Голиат, а между Давид и легион от Голиатовци. Това разбира се не бива да ни обезкуражава, напротив – трябва да ни мотивира да се борим още по-упорито за истината.

 

Тя засяга не само разкриването на приноса на дедите ни в оформянето на европейската култура, но и очистването на името на далечните ни предци от натрупалите се лъжи. Тези, които направиха нашето съществуване възможно, не бива да бъдат оставяни да тлеят в небитието, а трябва да бъдат поставени на пиедестала, който заслужават.

  

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8

 

ФАЛШИФИЦИРАНИТЕ КАРТИ И ЛЕТОПИСИ, ИЛИ ЗАЛИЧАВАНЕТО НА ГЕТИТЕ ОТ ИСТОРИЯТА

Ако искаме да обясним добре дадено събитие, освен точните и подробни данни, е хубаво да има и онагледяване. Неслучайно възниква поговорката: “Bидяното един път въздейства по-силно от казаното десет пъти”. Картите са едно прекрасно средство за поднасяне на информация, но само в случай, че съставителите са действали честно, придължали са се към реалността и не си позволили да изкривяват нещата в полза на един или в ущърб на друг. Не се ли действа съвестно, то онагледяването вместо да помогне за разбирането на истината, ще допринесе до нещо съвсем различно – налагане на заблуди.

В епохата, в която западноевропейците започват да пишат (и съчиняват) историята си: XVII – XVIII век, за направа на карти отразяващи миналото се разчита предимно на творбите на хроникьори описали владенията на старите народи. Ако създадените по време на Античността творби бяха използвани съвестно, то ние биxме получили вярна картина на реалността.

В много случаи обаче определени велики сили, стремейки се да наклонят везните в своя полза, за да задравята властта си над определени хора, са оказвали влияние на картографите и така са създадени немалко карти, които нямат нищо общо с истината.

Освен мизите наречени още българи, има и друг тракийски народ с ключова роля в нашата история – това са гетите (познати и като даки), чийто духовен водач е добре известният Залмоксис. Най-рано името на тези наши предци е споменато от Херодот. Той пише за тяхната възхитителна храброст, но дава информация само за владенията им на юг от Дунава- Her.IV.93. По-точен е Страбон, чийто сведения по една или друга причина не са използвани адекватно.

При описанието на земите на гетите, живелият по време на император Октавиан Август автор, започва със западните владения на тези северни траки. За много от нас ще е пълна изненада да разберат, че по време на Античността земите на дедите ни са се простирали почти до изворите на река Дунав (територията на Швацвалд, Западна Германия бел.авт.), но Страбон е пределно ясен:

“Колкото до южната част на Германия отвъд Албис, то районът непоследствено до тази река се обитава от свевите. Непосредствено до тях е земята на гетите. Тя, макар и да е тясна в началото, като се изпъва по течението на Истър на южната му страна и на отсрещната покрай планинската част на Херкинския лес (защото земята на гетите обхваща и тази част от планините) след това се уширява на север чак до тирегетите. ” Страб.7.3.1

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Създателят на “География” дава сведения и за източната граница на гетите, уточнявайки, че тя опира до река Тирас (река Днестър, Украйна бел.авт.): “В пространството до Понтийското море между Истър и Тирас160, се намира Гетската пустиня, изцяло равнинна и безводна, в която Дарий, синът на Хистасп се озовал161, когато преминал Истър.”- Страб. 7.3.14

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Реално гетите населяват земи и на изток от Днестър. Знаем за това благодарение на епиграфски паметници от древния град Олбия (Източна Украйна бел.авт.). Кирил Влахов предава сведения на Димитър Дечев и Макс Фасмер, подложили на анализ регистрираното в град Олбия тракийско име Гетомиз/Γετομυσης. За разлика от своите колеги проф. Влахов е убеден в това, че личното име е композит съставен от племенните названия гети и мизи – Тракийски лични имена, Фонетико-морфологични проучвания, 1976 г., с. 57-58. Това означава, че на територията на спомената по-късно Стара Велика България са живели гети и мизи, които явно са говорили един и същ език и са имали една и съща култура, иначе не биха се смесили и образували нова група.

До тук може да се каже, че в далечното минало европейските владения на гетите са се простирали на огромна територия: от Западна Германия – там където са изворите на Дунава, до Източна Украйна – в околностите на град Олбия. Докъде са стигали владенията на гетите на север, можем да разберем благодарение на сведенията на Клавдий Птолемей и др. автори.

Птолемей споменава в работите си за разположеното на север от Карпатите селище Σεττίδαυα/Сети-дава, за чието име Вихелм Томашек предлага тълкуване със: “slav. setĭ ‘finis, extremitas’ (сетьно-последно, накрая стблг. бел.авт.) –Tom.II.2.79. Този град на гетите се намира недалеч от изворите на река Висла (в Полша) и навярно се явява гранично място, като тази особеност става причина за името Σεττίδαυα/Сети-дава-последно,крайно селище.

До този момент става ясно, че владенията на гетите се простират от Шварцвалд, Западна Германия до Олбия, Украйна и дори Крим. На север пък гетските земи опират до изворите на Висла и Варта. Прочее, името на Варта е тракийско. Проф. Хайнрих Кунстман го сравнява с имената на течащата в България река Арда и локализираната във Витиния река Артанес, давайки тълкуване със врьтѣти-въртя.

Дали пък територията на гетите няма да се простирали още по-далеч на север от изворите на Висла и Варта? За това няма директни свидетелства на стари автори, но тук на помощ може да се притече археологията. Артефактите от така наречената Лужишка култура имат прототип на Балканите, а това показва ясно, че създателите на въпросната култура спадат към северните траки, чиито най-видни представители са гетите.  Това впрочем се доказва и от артефакти принадлежащи на други територия – тази на Южна Дания. Става дума за сребърния котел от Гундеструп, за който се смята, че е изработен от тракийски майстори.

Типичните за траките криви ножове намерени на територията на така наречената Лужишка култура – изобр. Noże żelazne z okresu halsztackiego w kulturze łużyckiej -Tzawisko 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG/1024px-Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG

Типична за Лужишката култура керамика и др. артефакти – изобр.Prehistoric Times of Bohemia, Moravia and Slovakia, National Museum in Prague -Kozuch -   Self-photographed

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/22/Prehistoric_Times_of_Bohemia%2C_Moravia_and_Slovakia_-_NM_Prague_101.JPG

Сребърният котел от Гундеструп – изобр. Malene Thyssen,  http://commons.wikimedia.org/wiki/User:Malene

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/68/Gundestrupkarret2.jpg/800px-Gundestrupkarret2.jpg

Разбира се един артефакт не е абсолютно доказателство за присъствие на северни траки в Дания. Има и други важни неща, като например въвеждането на кремацията като погребален обред, да не забравяме и издигането на надгробна могила. Докато на Балканите трупоизгарянето е познато още от Неолита, то в Дания за поява можем да говорим едва през Бронзовата епоха, заедно с появата и на могилите.

Знаейки тези подробности, спокойно можем да изтеглим северните владения на гетите до Балтийско и Северно море, като за това има и други доказателства. Според Плиний Стари Северно Море носи името Mori Marusa, като значението море на мраза, замръзнало море -“congelatum”-Plin.IV.95. По мои сведения Георги Сотиров първи обърна внимание на това, че на езика на дедите ни Mori Marusa означава море на мраза – от *мориѥ мраза, т.е. замръзнало, или с други думи – това название на Северно море е дадено от предците ни.

Отново Плиний разказва, че във въпросното море (миещото бреговете на Скандинавия Море на мраза бел.авт.) съществува огромен остров носещ името Балкиа/Balcia- Plin.IV.95. Това название също е тракийско. За тракийски град с име Балкиа/Βαλκεία пише Стефан Византийски, локализирайки селището в близост до Пропонтида (Мраморно море бел.авт.).

Eлементът Бал/Βαλ- присъства във фригийската титла βαλην-цар, княз, владетел, а и в името на царя на северните траки Декебал/Δεκέβαλος. При анализа на това име, въпросната частица -βαλος бива тълкувана със стблг. болии-по-голям -[x] c.222. Древната форма на стблг. болии-по-голям е *balii, съответстваща на арийската bala-сила, balin-силен, гр. βελτίων-по-добър, лат. valeo-силен съм и сев.фриз. pal-крепък, здрав.

Излиза, че не само името Mori Marusa, но и Balcia са дадени от траки, а това означава, че старите балканци заселили се в Северна Европа са били много на брой, иначе не биха могли да оставят свои топоними и хидроними. Поради това, че намереният в Дания Гундеструпски котел показва белези на гетското коваческо изкуство, то най-добър кандидат за траките в Северна Европа се явават гетите.

Използвайки сведенията на старите автори, данните от археологията и тези от ономастиката, можем да заключим, че в дълбока древност гетите са обитавали огромна територия. Тя е започвала при изворите на Дунава като тясна ивица, която се е разширявала в посока изток и север. Владенията на гетите са се простирали до Балтийско и Северно море, а пък на юг са опирали до Черно море.

Карта на реалните земи на гетите (обозначени с червена пунктирана линия), базирана на работа на Cristiano64 -  The roman world in 50 BC, after Caesar's Gallia conquest.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F

Некоректна по мое мнение карта на гетските територии - земите, в които гетите са споменавани най-често в историческите извори според редактор на Wikipedia  KDS4444
 https://en.wikipedia.org/wiki/File:Getae_Region.svg

Пълните със сила и енергия гети, смятани за народа, от който произлиза бога на войната Марс (Арес) стават толкова силни по времето на Гай Юлий Цезар, че той вижда в тях реална заплаха за Рим и планира военна кампания срещу тях. Следват събития на възход и падение, но гетите притежават уникалната способност да се издигат от пепелищата и да станат за пореден път силен народ. По времето на Прокопий Цезарийски те са фактор на Балканите, но и на Апенинския полуостров, където карат римляните да треперят. Точно поради това възниква термина Γετικόν ούδέν - гетска заплаха, гетска опасност.

Част от гетите се заселват в Испания, където основават така нареченото Визиготско Царство. Там те издигат църкви използвайки същите строителни методи, които са типични за Плиска и Преслав.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/24/SanPedroNave1.jpg

 José Luis Filpo Cabana - Trabajo propio- Iglesia del Monasterio del Trampal. Visigodo. 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Santa_Luc%C3%ADa_de_El_Trampal.jpg/800px-Santa_Luc%C3%ADa_de_El_Trampal.jpg

Имайки предвид огромната територия обитавана от гетите, а и уменията им да воюват, е трудно даже да си помислим, че тези наши предци са изпарили безследно. Според повечето историци обаче, способният и силен тракийски народ изчезва от историята и на негово място се появават “германските” готи.

За тях се смята, че са дошли от Скандинавия, но нито на територията на Румъния, нито на тaзи на Украйна или пък България са намирани артефакти от скандинавски произход, от периода на идването на  “германските” готи. Също така не се наблюдава поява на нов тип жилища типични за германските народи от Скандинавия, няма поява на нови стопански методи, но най-важното е, че няма поява на германски топоними и хидроними. На всичко отгоре, по римските паметници от III в.“германските” готи са изобразени като старите гети.

“Германски” готи от III в., вижда се ясно, че това са траките гети – изобр. базирано на Лудовизския саркофаг - “Grande Ludovisi” sarcophagus, with battle scene between Roman soldiers and Germans - Jastrow (2006) https://en.wikipedia.org/wiki/Ludovisi_Battle_sarcophagus#/media/File:Grande_Ludovisi_Altemps_Inv8574.jpg

Гетска керамика от II в.пр. Христа -I сл. Христа – V. Sîrbiu

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image018.jpg

Гетска керамика от II в.пр. Христа -I сл. Христа– V. Sîrbiu

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image022.jpg

Тази керамика присъства разбира се в Плиска и Преслав, но това не пречи на някои изследователи да обявят еквивалентите ѝ от Черняхово и Сънтана –Муреш за германска готска керамика.

И ето как гетите са изтрити от историята:

1.Външният им вид е определен за типичен за този на германските народи, за които се твърди, че са се заселили в земите на гетите, а това реално е нелепа лъжа.

2.Керамиката на гетите е определена за германска, като се премълчава, че прототипа на съдовете от  Черняхово и Сънтана –Муреш не е от Северна Европа, а от земите на Югозападна Румъния, а и Северна България.

3.Премълчава се и това, че строителните методи ползвани от “германските” готи в Испания са напълно непознати на германските народи, но за сметка на това са ползвани от строителите на Плиска и Преслав.

4.Игнорира се факта, че по време на Античността и ранното Средновековие на Балканите няма топоними и хидроними съдържащи думи от набеденият за библията на Вулфила “Codex Argenteus”.

5.Премълчано е гетското влияние в Северна Европа, като за сметка на това се съчиняват небивалици за идване на германи оттам и за установяването им на Балканите.

6.Игнорира се факта, че през Средновековието, по времето на цар Борил (1207-1218), за сърбите, готи е синоним на българи. Подробности за това дава писателката Юлия Хаджи Димитрова, цитирайки сръбски средновековни документи: “Jедан отметник от истого племена, Гота, звано и бугарског, по имени Стрез...“ – един отстъпник от същото готско племе, наречено и българско, на име Стрез.

За това, че на готи и българи се гледа като на едни и същи хора е споменал по-късно и Григорий Цамблак. Ценното свидетелство е отбелязано в работата на Юлия Хаджи Димитрова: “Еще же и ω ωнонь поль рѣкы Доунава живоущих готөь немалоу помощ съпризвавь, гредѣше пωдωбно мороу влъноущюу се...“ – Та събра и от онези готи, които живеят от другата страна на Дунава, не малко помощ и тръгна на война като развълнувано море.

Нека не забравяме и свидетелството на Отец Пасий: “Тъй писали за цар Уалент в неговите деяния: “Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се заселиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях.” Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ... “.

Тук държа да уточня нещо от голяма важност. Следящите блога ми знаят, че аз многократно съм споделял твърдението, че името българи произлиза от средите на тракийския народ мизи. В такъв случай за някой може да е объркващо, че един път отъждествявам старите българи с мизите, а друг път с гетите. Реално няма нищо странно, но за жалост историците ни не са се постарали да обяснят важни моменти от нашата история и вместо това са спомогнали за налагането на заблуди.

Мизите и гетите са не просто съседи, те са и хора от един произход – говорят един език, имат една и съща култура и бит и поради това се смесват лесно. Думите на Страбон са от ясни по-ясни:  “ Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи…”

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Въпросните преселени от римляните на юг от Дунава гети си остават в Мизия и получават името мизи. За тях няколко века по-късно роденият в Кападокия Урфил (Вулфила)  ще създаде превод на библията. Още по-късно ще ги спомене Йордан наричайки ги огромен народ: “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse. Hodieque sunt in Moesia regionem incolentes Nicopolitanam ad pedes Emimonti gens multa, sed paupera.” – De Origine actibusque Getarum, 267. https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI

В работата си “Гети и Готи I” проф. Асен Чилингиров даде изключително ценно свидетелство на стар автор, според когото гетите са мизи, т.е. касае се не за два различни народа, а за све групи от една и съща общност: „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.” - Готи и гети I. Изследвания по история на културата, c.93, бел.13.

http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

Именно фактът, че за обитавалите Мизия гети Урфил (Вулфила) прави превод на библията, кара д-р Ганчо Ценов да каже, че Урфил (Вулфила) е превел Светото писание за българи. Ценов смята мизите, гетите, а и останалите стари балканци за наши предци с пълно право.

Както англичаните са потомци на старите англи и сакси, а не само на англите, така и ние сме потомци на гетите, мизите, а и останалите траки обитавали земи на юг от Дунава. В дълбока древност, поради многолюдието си северните траки са започнали да се разделят на различни групи. Една е получила името гети, друга и станала позната под името мизи, но освен различните наименования, всичко останало е било идентично: eзик, култура, бит.

Това обяснява защо в ранносредновековна България се наблюдава хомогенност на топоними и хидроними, а също така и на материалната култура: домашна керамика, земеделски уреди, стопански методи.

Гетите напуснали Балканите и установили се на Апенините, Южна Франция и Иберийския полуостров са унищожени от римляни, германи и нахлулите в началото на VIII в. араби. Гетите останали на Балканите бяха “унищожени” от историците, които премълчаха планини от информация само и само да се запази статуквото, само и само да продължи колкото може по-дълго заблудата, според която българите са потомци на “три различни народа”: романизирано тракийско малцинство, дошли от север бледи блатни жители и домъкнали се от Азия номади.

Ощетена бе не само истината, ощетени сме и ние като народ, защото постиженията на предците ни биват потулени, а и приписани на други хора. Дано съвестта на историците и археолозите скоро да проговори и разкаяли се за своите деяния в миналото, нашите специалисти да се решат да кажат истината и с това да възстановят справедливостта.

Използвана литература

1.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005

2.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017

3.Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Извори от интернет:

Страбон, География, прев. В.Л.Русинов

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

J.Nikiu, Chronicle, transl. R. Pearse

 http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

V.Sîrbu, Dacian settement and necropolises in Southwestern Romania (2nd c.B.C.-1st c.A.D).

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian.htm

Асен Чилингиров  Готи и гети I. Изследвания по история на културата

http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm