1.10.2024 г.

ЕТО КАК АЛБАНЦИТЕ ПОМОГНАХА ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ДРЕВЕН БАЛКАНСКИ НАРОД

 У нас се знае твърде малко за ранната история на албанския народ. Известно е предимно мнението на селектирана група учени и това е. Други мнения не се допускат, а и няма дискусия по темата. Общо взето правят се опити албанците да бъдат изкарани ту траки, ту илири, ту пеласги, т.е. потомци на древните балканци. Същевременно ние българите сме обявени за нов народ – формиран след 681 г. Считани сме за смесица от номади и обитатели на Припятските блата на Украйна и граничните им територии.

 


Иронията е, че още през 390 г. можем да говорим за българи на юг от Дунава, ако се доверим на Касиодор. През 550 г. пък дедите ни са свързани с най-древното население на Тесалия и Епир (обитаван днес от албанците)

Това прави Йоан Малала наричайки българите потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев води със себе си. По времето на Алфред Велики [IX в.] българите са смятани за илири, или поне част от българите са смятани за наследници на илирите: Illiricos þe we Pulgare hatað (по сведения на Босуърт).

 

От друга страна албанците са споменати на Балканите около 700 години по-късно от нашите деди. И не само албанците са споменати значително по-късно, но и на никой от късносредновековните автори не му е хрумвало да нарече албанците илири, пеласги или траки. Странно, нали?


Въпреки това редица учени решават, че ние българите сме нашественици на Балканите, а албанците на наследници на древното население на земите на юг от Дунава.

 

Има разбира се и изключения сред лингвистите. Владимир Орел е добър пример за това. Според този изследовател прародината на албанците е на север от Дунава: в територия, която е била между власите и германите. Това обяснява общите думи в албански и румънски, а разбира се и старовисоконемските заемки в албанския. Ако дедите на албанците бяха древен балкански народ, те не биха имали германски думи в речника си.

 

От тези думи, или по-точно заемки, за нашата история най-важната е burrё мъж, защото нашите учени я използват при тълкуване на тракийски имена като Дале-пор, Порис, Парис, Диту-бор и др. 


Всъщност и тук има изключения, защото в началото на ХХ в. Димитър Дечев тълкува елементите -пор, -бор със стблг. борѭборя се. Проблемът е, че около 30 години по-късно акад. Дечев забравя за своето откритие. Всички останали негови колеги също забравят и на широката публика, а и в научните среди при анализа на тракийски имена с елемент -бор, -пор се ползва албанския, а не старобългарския.

 


И в ново време траколозите и лингвистите проявяват забележителна разсеяност. Не само са забравили старите, а и правилни тълкувания на акад. Дечев, но са забравили и изводите на своя колега Владимир Орел, според когото думата burrё мъж не е изконно албанска, а старовисоконемска. С други думи – тя не е подходяща за тълкуване на тракийски лични имена.

 

За наше щастие сред съвременните албански учени има хора, които вършат добра работа, макар важни изводи да са пропуснати. В труда на един от тях Джелал Юли (Xhelal Ylli) е представена безценна информация. В работата си за славянските заемки в албанския (Das slavische Lehngut im Albanischen) са представени названия на селища, реки и т.н., които нямат обяснение на албански. Тези топоними и хидроними са обявени за славянски и нови, но между обявено и реалност има огромна разлика.

 

И в този случай най-важното е пропуснато. По мое мнение това е сторено без умисъл от страна на албанския изследовател. Ще обясня какво точно имам предвид. Тълкуванията на названия на албански селища с думи като баба баба, бегунецбежанец, бел бял и др. са правилни, но тези названия просто няма как да са нови и оставени от народ, който се установява трайно на балканите едва след 681 г.

 

По една или друга причина г-н Юли следва сляпо виждането, че по време на ранното Средновековие има подмяна на населението на Балканите, разбира се с изключение на гърците. Също без критика е следвано и виждането, че тракийския език е мъртъв и няма нищо общо с българския.

 

Фактите показват нещо съвсем различно. Представям кратък списък на думите, с които албанският учен тълкува имена на селища и реки от своята родина. Всички тези думи присъстват в нашия речник:

 

Име на албанско селище – тълкуване на Дж. Юли – пояснение

 

BABICE         бабица – баба,

BEGUNEC     бегунец – бежанец,

BEL                бел – бял,

BELUSH        белуш – белезникав,

BELOVODE   беловоде – бяла вода,

BERZAN        берзан – брезов,

BILISHT        билишт – биле, билка,

BISTRICE      бистрице – бистра вода,

BOGA             бога – бог,

BREG             брег – бряг, булгарец - българин,

VODESH        водеш, водица – вода,

VODICA        водица

DOLAN          долан – долина, дол,

GOGOLAS     гоголас – гоголица, вид птица,

GORE             горе – гора, планина,

GRADEC        градец – градче,

ZAGORE        загоре,

KAMENICA  каменица,

KOBILISHTE кобилище,

KOZEL           козел,

SELINE          селине – селяни,

STAN              стан,

STARA           стара,

TURAI            - турай – тоуръ – бик.

 

Едва ли някой ще спори относно това, че присъстващите в албанските топоними и хидроними думи са български. На теория не би трябвало да намерим такива названия на Балканите и в обитаваната от траки Мала Азия преди 681 г., но такива названия има. Тяхното упорито укриване от страна на учените не означава, че важните топоними не съществуват. Ще караме подред, разглеждайки древните паралели на анализираните от албанския учен названия от територията на неговата страна:

 

1.Баба е тракийско име от фригийски епиграфски паметник от VIII в.пр. Хр.

 

2.Бегис е име на тракийски град, обитаван е от тралите.

 

3.Бела е название на тракийска крепост, но елемент бел намираме и в Бела-стура, Беле-дина, Ор-белос и др. Точно Ор-белос е много древна, защото я срещаме в работата на Херодот [Her.V.16].

 

4.Бистирос е име на тракийско селище, Бистюрас е название на Хероса, което лингвистите тълкуват с быстръ – бърз, а оттам и бистър.

 

5.Бога е име на тракийска крепост спомената от Прокопий, но знаем и, че фригите наричат своя върховен бог Багайос, а имат и лично име Багун. То е регистрирано на паметник на около 2750 години, споменавано е в в трудове на Люботски, Обрадор и др.

 

6.Бреге-дава е тракийски топоним отново от труд на Прокопий, но има и други сродни, като например Бергуле, Бергисон.

 

7. Вода е тракийски топоним, мястото е на брега на Дунава, а на брега на Черно Море е град Одесос, чиято древна форма според проф. Влахов е била *Водесос. А пък това селище е съществувало през VIII в.пр. Хр.

 

8. Долиони е име на траки, живеещи край Кизик, т.е. спадащи към групата на мизите, които по-късно биват наречени българи. Долиони означава просто долѣнеобитатели на долина.

 

9. Гагула е тракийска глоса, дума от речта на витините със значение водна птица. Акад. Дуриданов търси връзка с балтийските езици, но пропуска нашата дума гоголицавид патица.

 

10. Гарескос е име на тракийско селище, по-точно пеонско, споменато е от Плиний през I в. Акад. Дечев тълкува Гарескос с уелс. garth планина, връх, но пропуска стблг. гора планина, а и блг. диал. гарицагорица.

 

11.Гордион, Мане-гордум и др. биват тълкувани още през XIX в. с градъ – град от учени като Кречмер и др. Селището е съществувало поне от VIII в. пр. Хр.

 

12. Загора е име на селище от западна Мала Азия, споменато от Ариан Никомедийски още през II в.

 

13. Камандър, Скамандър е название на река в западна Мала Азия, спомената в труда на Омир. Професионалисти правят тълкуване с каменекамък.

 

14. Кобилатус е име на река във Витиния, по една или друга причина, това име не е разгледано от нашите траколози и лингвисти, а то показва, че кобила е древна тракийска дума.

 

15. Козилас, Козис са тракийски имена, които акад. Георгиев тълкува със стблг. коза и козьлъ.

 

 16. Сели е име на тракийско племе дало названието Селетика край Хемус, но и Селетика край Бяло море. За селите в Епир пише и Омир.

 

17. Стан присъства в предгръцките, т.е. трако-пеласгийските названия На-стане, Волу-стана.

 

18. Туро-диза е име на тракийско укрепено селище.

 

 

Списъкът с албански селища, чието име е българско може да се удължи доста, като разбира се въпросните имена притежават паралели от времето на Античността. Когато обаче за тези паралели не се отваря и дума, а вместо това се лансират лъжи за някакво идване на българите от Сибир, Памир или Кавказ е лесно хората да бъдат излъгани.

 

Сега обаче, благодарение на това есе българите имат база за сравнение и мненията на хората с титли са без значение. Българите са умен народ, достатъчно е да имат нужната информация и сами ще разберат кое е истина и кое измама. Да му мислят манипулаторите на историята…

 

29 коментара:

  1. Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон и да проявяват разбиране спрямо инакомислещите! Благодаря предварително!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Един от най красивите градове в Албания е Берат, старите хора там помнят че името му е Белград. Не ще да е старовисоко немско.
      Димитър Стоилов

      Изтриване
    2. Павел не пише, че Берат е немско име, а, че албанската дума буръ е от немския заета.

      Изтриване
  2. Пак ли се появи бе, защо не оставиш хората на спокойствие?

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за информацията, г-н Серафимов.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 1 октомври 2024 г. в 18:57
      Радвам се, че информацията Ви е допаднала!

      Изтриване
  4. Цял свят знае, че албанският е наследник на дако-мизийския, но спаро, който цитира Владимир Георгиев е премълчал най-важното твърдение на този учен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 1 октомври 2024 г. в 19:03
      Едно време се е вярвало, че земята е плоска, а тези, които са твърдели, че е кръгла и се върти около слънцето са ги хвърляли на клада. Всяко време има своето бреме.

      Изтриване
  5. Цяла Гърция!
    Цяла, Македония, Сърбия,
    Румъния, Унгария, Австрия, Италия, Украйна....и т.н.
    са осеяни с Български названия! Само в Празните Кратуни на едни Лапачи, тези Названия Липсват!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мдааа, целите балкани са били осеяни с български названия, но лапачите следват инструкциите на фалшификаторите на историята.

      Изтриване
    2. Съгласен,но бъди по-културен

      Изтриване
    3. До Анонимен 2 октомври 2024 г. в 12:46
      Аз неслучайно винаги призовавам към културен тон.

      Изтриване
    4. До Анонимен 1 октомври 2024 г. в 20:45
      Да, имате право, но както е отбелязал коментиращият по-горе - нека се изразяваме по-умерено!

      Изтриване
  6. Българският може да има голяма близост с тракийския, но въпреки това българите да идват от понтийско-каспийските степи. Генетиката даже показва кавказка връзка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, но това е така, защото някой го е казал сигурно :) Какви степи ви гонят бе хора?:)

      Изтриване
    2. Анонимен 2 октомври 2024 г. в 7:13
      Човекът не е виновен, такива са новите лъжи, които се лансират...

      Изтриване
    3. До Анонимен 2 октомври 2024 г. в 1:49
      Генетиката показва, че ние сме потомци на местни хора, твърде далеч сме от кавказците.

      Изтриване
  7. Не съществува такава връзка. Да не си чел лъжливото чобанче? Погледни в блога на Никола Църцаров. Човекът го обяснява ясно и просто и напълно неопровержимо.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 2 октомври 2024 г. в 12:46
      Така е, Никола Църцаров и Иван Стаменов са разобличавали многократно манипулаторите.

      Изтриване
  8. Пропуснал сте Берат, старото му име е Белград. Даже и сръбския Белград е наш, наричан е Болгар Фехервар от унгарците.

    ОтговорИзтриване
    Отговори

    1. До Анонимен 2 октомври 2024 г. в 15:56
      Да, Берат е носил името Белград, но Белград, който сега е в Сърбия е наричан Нандор Фехервар, като нандор е предаването на хуногури, хуногондури.

      Изтриване
  9. Благодаря за поредната интересна информация, г-н Серафимов.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До Анонимен 3 октомври 2024 г. в 11:58
      Благодаря Ви и аз за интереса към това есе!

      Изтриване
  10. Радвам се, че пускате нови неща, това есе е кратко, но не се искат много думи, за да се каже истината, тя е толкова важна.

    ОтговорИзтриване
  11. Благодаря за новата информация в поредното есе макар, че почти бях загубил надежда за появата му. Изглежда обаче троловете са по нетърпеливи от мен и първи се включват в коментарите, а и в следващата част техния дял е забележителен. Интересни са изследванията и паралелите с нашия език, които отбелязвате, защото поне аз за албанския почти нищо не зная. Срещат се напоследък някакви отчаяни опити да го сравняват „дако-мизийски“ (каквото и да означава това), но това само доказва пълното непознаване на материята защото и двата са разновидности на българския. Доколкото ми е известно в албанския има някои думи сходни с италиански, и днешния румънски, но и двата нямат нищо общо нито с мизите, нито с даките. По скоро румънски и албански може да имат нещо сходно, но румънския е съвсем изкуствен език имащ някакви паралели с италианския. В основата на идеен проект за създаване на държава Румъния е залегнала някаква легенда, че уж император Траян, след окупацията на част от Дакия, преселил голям контингент от бездомници, просяци, проститутки и други подобни от Рим и така езика се романизирал. В това дори и да има някаква истина чак за промяна на езика е наивно да се твърди. Те още в Рим не са знаели на кой свят се намират, а местното население ще копира от тях език и заемки. Освен това има съвременници, които говорят за сериозна съпротива при смяната на езика, при това точно на интелигенцията и даже в Трансилвания.
    В днешно време някои автори се опитват да оспорват съществуването на „Стара Велика България“, а ние сме учили друго, но според мен както в много случаи истината е някъде по средата. По точно понятията „Стара“ и „Велика“ имат своето обяснение поотделно, а не като едно цяло. Дали от незнание или съвсем съзнателно, за да предизвикат объркване, различни „специалисти“ се опитват да ги съединят. В случая може би става въпрос за две територии на владение, които са на разстояние една от друга. Не се сещам точно кой правеше аналогия с Обединеното кралство и Великобритания, където владетелите са все едни и същи, но като територии са много различни. Британия присвоява определението Велика едва след като присъединява нови външни територии с които няма общи граници. Според някои автори същинската Кроватова Стара Велика България не е била в Кавказ и Приазовието, а в Панония и на Балканите.“
    До подобни изводи достига и Петър Георгиев в материала си „ПАНОНСКИТЕ БЪЛГАРИ, КУБРАТ“
    https://www.academia.edu/94718774/ПАНОНСКИТЕ_БЪЛГАРИ_КУБРАТ
    (за да се стигне до текста трябва да се скролва надолу докато свърши синия фон)

    Подобно становище, много прединего, изразява и Сергей Лесной в „История в неизвращенном виде“ раздел 8. КАК СОЗДАЛАСЬ БОЛГАРИЯ 679 ГОДА? стр. 98
    https://macedonia.kroraina.com/slinv/index.htm#8
    стр. 106 „Феофан в другом месте (стр. 217) говорит: «В это же время (т. е. в 531 году, С. Л.) болгары восстали в Мезии и Скифии». Значит они жили там, где и теперь, и назывались болгарами. Жили они и в Паннонии, т. е. гораздо севернее и западнее…Что болгары даже при аварах играли большую роль и жили и на северном берегу Дуная, видно из хроники Фредегара, где под 631-632 годом он отмечает спор о наследовании трона между болгарами в Паннонии и аварами…“
    Следва продължение.

    ОтговорИзтриване
  12. Продължение:
    По надолу стр. 116 се позовава на Теофилакт Охридски (Patrologia Graeca Volume 126 p.190 § 28), където той ползва израза „така наречените българи“, което пък навежда на мисълта, че не са непознат народ а просто преди са се наричали по друг начин.
    „ Ut vero Ombri recesserunt, gens alia flagi tiosissima et ferocissima , nempe sic dicti Bulgarie partibus Scythiæ, trajecto flumine Istro, velutgrave flagellum a Deo Occidentis regionibus immissum, supervenerunt. Hi ne quidem Christi nomen cognoscebant, sed Scythica amentia serviebant soli, lunæ ac reliquis astris. Erant vero ex iisqui etiam canibus sacrificia offerrent. Adeo obtenebrata erant illorum corda, ut creaturam adorarent potius quam Creatorem. Cum igitur illi totam Illyridem regionem , ac veterem Macedoniam, usque ad Thessalonicam , et partem veteris Thraciæ, nempe quæ circa Beram est , et Philippopolim , et superiores quoque partes subjugassent“
    (На същата страница под черта е добавено: „ (60) Първото нахлуване на българите в Римската империя става в края на пети век, както Дю Канж доказва.“)
    https://books.google.bg/books?id=eTYRAAAAYAAJ&pg=PA145&hl=bg&source=gbs_toc_r&cad=2#v=onepage&q=Ut%20vero%20Ombri%20recesserunt%2C%20gens%20alia%20flagi%20tiosissima%20et%20ferocissima%20%2C%20nempe%20sic%20dicti%20Bulgari&f=false
    И според други автори победата над аварите се извършва на Балканите, а не при северното Черноморие. Там вероятно аварите са владеели друга територия която българите с победата тук също придобиват. Така „Стара България“ всъщност е на Балканите, а придобива определение „Велика“ заради далечната втора територия над която властва. Интересни изводи прави и относно народите наричани българи в Волжко-Камска България, тези от Северното Прикавказие и От Дунавска Българияв следващата глава „9. О ВОСТОЧНЫХ БОЛГАРАХ“. Според него това са три народа с различен произход, но има сходство или направо съвпадение на имена. По Волга ги определя категорично като азиатски тюрки (същото мнение имат Никола Църцаров и други автори), в степите силно смесени, а край Дунава славяни. Без да е категоричен, допуска евентуална неголяма родствена връзка между Азовските и Дунавските, но според мен е възможно това да се дължи на изпратени от Кроват административен персонал, които на по късен етап са се завърнали. Аз също съм склонен да приема такава версия, а това още веднъж потвърждава умишленото смесване на историята на всичките три, с цел да се обърка и загуби истината.
    Разполагаме и със сведения за много по ранно присъствие на българи на Балканите.
    Николай Тодоров доказва участието на българи в армията на Александър Велики.
    https://www.academia.edu/43151269/Българи_във_войската_на_Александър_Македонски
    Ето и лексикона на Хофман, който той ползва за тълкуване на ползваното от Курций Руф наименование „балакър“:
    https://mateo.uni-mannheim.de/camenaref/hofmann.html
    и конкретната страница:
    Друг източник е “Kronika vezda znovich” на хърватски свещеник Anton (Antol, Antun) Vramec (1538 - 1588) от 1578 г. (стр. 27/28 от PDF-а), който по същество е вид календар на църковни събития, но на места има и друга информация. За година 3628 от сътворението на света четем: “Aleksander Veliki po otecu Filipu kralj Makedonski duki. Bolgare i Ilirikuse, ki se vezda imenujejo SLOVENI oblada.“
    https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e6/Vramecz_Antol_-_Kronika.pdf
    Понеже се говори за Александър Македонски (356 пр.Хр. - 323 пр.Хр.) не е нужно да изчисляваме отново.
    Трети източник е Йоан Малала, който още през V век пише, че мирмидонците, които Ахил е водил по време на Троянската война, по негово време вече са се наричали българи.
    Щом любител като мен, без особени усилия, е успял да се добере до тези и други сведения едва ли много извори са изчерпани.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Със спаро много ровите, но нямате научна подготовка и за това си мислите, че сте открили нещо, но не сте. Хайде първо да се образовате малко, да вземете диплома и чак тогава се правете на откриватели.

      Изтриване
  13. Ще може ли нещо и за балтийците, тях също ги правят на траки. Ако имате информация - давайте!

    ОтговорИзтриване