ЧУЖДИТЕ МАНИПУЛАТОРИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

За никого не е тайна, че манипулациите на нашата история са започнати от чужденци. Енгел, Тунман, Шльоцер, Вамбери, Шафарик, Маркварт, Фехер, Прицак, Артамонов и др. определиха дедите ни като татаро-монголи, угрофини и тюрки. Томашек пък, въпреки своя принос към тракологията, обяви траките за нищожно романизирано малцинство едва докретало до VII в..

 

В началото на ХХ век повечето езиковеди установяват, че западните съседи на траките, а именно илирите, са не просто съседи, но и дори близки роднини на народа на Орфей. Лингвистите Ханс Крае, и др. Антон Майер извършват подробно изследване на илирийската ономастика. То, макар да има малки недостатъци, се явява прекрасна база за изучаването на връзката между речта на траки и илири.

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

Езиците на тези стари балканци са били толкова близки, че дори през ранното Средновековие един и също човек е наречен в определени извори тракиец, а в други му е даден илирийски произход. За този феномен пример може да се даде с авторите писали за произхода на император Юстин I. В Пасхална Хроника той е наречен пребожествен и тракиец [ГИБИ, т. III, с. 74]. На друго място обаче, в труда на Теофан Изповедник император Юстин е определен като илириец [ГИБИ, т. III, с. 235].

 

Заместването на тракийски с илирийски произход засяга не само отделни личности, но и цели народи. В своята История Лъв Дякон нарича дедите ни мизи, а страната ни Мизия [ГИБИ, т. V, с. 247]. Един век по рано, в труд създаден по времето на английския крал Алфред Велики, се казва: “Illiricos þe we Pulgare hatað – Illyrians whom we call Bulgarians” – Илирите, които ние наричаме българи [Bosworth, 1855, c. 4].

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

По времето, когато англо-саксонските книжовници са писали за нас и са ни нарекли илири, официалният български език е базиран на речта на северните траки. В този период тя е все още падежна, и е почти идентична на речта на западните ни съседи, чиито деди са тракийските роднини илирите. По време на ранното Средновековие, за един чужденец е било невъзможно да направи ясно разлика между нашата реч и тази на роднините ни.

 

Така е било и по времето на Античността според римският летописец Апиан. Той обяснява, че римляните гледат на илирите, мизите и останалите траки от отвъдната страна на Дунава по същия начин, по който гледат на различните групи гърци [App. Bell.Ill. III.6]. Това означава, че илирийския не се е отличавал много от тракийския.

Карта на традиционните земи на илирийските народи, те покриват териториите на Сърбия, Хърватско, Босна, Словения
 

Трябва да се отбележи, че още през XIX в. определени учени изнасят сведения, според които траките, илирите и пеласгите делят общи корени: In ancient traditions these Pelasgians are divided into a multitude of tribes, which probably formed, south of the Danube, between the Adriatic and the Black Sea, three principal groups – Illyrians, Thracians, and Hellenic Pelasgians [Duruy, 1892, c. 158].

 

Виждането за родство между траки и илири се запазва до към средата на ХХ в. След това обаче, въпреки обилната информация в научните среди се появява нова тенденция, чиято цел е да отклони вниманието от факта, че речта на траки и илири е много близка. Акад. Владимир Георгиев споделя следното:

 

“Възгледът, че тракийски и илирийски са близко сродни бе някога твърде разпространен: говореше се дори за трако-илирийски. Този термин се среща у Ст. Младенов (1918:80; 1928:180—94; 1936:58) и у Н. Йокл (1924:92; 1926:45; 1928:278).1 В. Бранденщайн (1936:413) пише: „Тракийски показва големи връзки с илирийски“. И. Русу (1961: 80) изтъква: „Ясно и очевидно е родството^ между илирийски и тракийски.“ Самият аз, ученик на Младенов и Йокл, си служех преди четиридесетина години с термина „трако-илирийски“. Днес обаче, това схващане може да се смята за напълно преодоляно.” [Георгиев, 1977, с. 235].

 

Реално няма оборване на виждането, че тракийския и илирийския са много близки езици. Просто има налагане на виждането на влиятелни хора, които целят да внушат, че траките и илирите са почти изчезнали физически. Друг аспект на това политически мотивирано виждане е, че албанците са единствените наследници на траките и илирите, докато ние българите сме нашественици на Балканите.

 

Първият изказал се за илирийския произход на албанците е Йохан Тунман – човекът определил българите като част от татаро-монголите. Тунман е последван от доста съмишленици, а един от първите е Франц Барон Мопша. През 1913 година той публикува своя работа, в която се опитва да създаде трако-илирийски речник правейки сравнения с езика на албанците. Чуждият изследовател действа така сякаш българския език изобщо не съществува.

 

Ще дам няколко примера за това как действа този човек. Той представя дадена трако-илирийска дума, дава албанското ѝ съотвествие, превода на немски, но по необяснима за мен причина пропуска българската успоредица. Аз съм си позволил да я добавя, както е и редно да се стори, защото прави ли се сравнение, трябва да се включат и други езици, за да има база са сравнение. Ето и част от “речника” на Мопша:

 

thrako-illyrisches Glossar [трако-илирийски речник]:

 

aspestos – speiti – schnell (бърз албан.) – блг. съотвествие – спѣти – бързам.

at – atë – Vater (баща албан.) – блг. съотвествие – *атькъ – отьць – отец, баща.

bal – bal – Stirne, (чело албан.) – блг. съотвествие *балии, болии – по-голям, по-силен.

bato – Vata, Batus (албан. имена) – блг. съотвествие – бато, бате, Бато, Бате – л. имена

briza – Roggen (брица, ръж) – блг. съотвествие брица – вид пшеница.

lug –Mulde (лъг, ниско място) - блг. съотвествие: лъг – ниско място.

Crepsa (illyr. Insel – име на илир. остров) =» Krep (alb. Fels – скала албан.) –  блг. съотвествие: крепък – здрав, крепост.

Maron (thrak. Gottheit des Weinkultes – име на тракийски бог на виното) = Marа (alb. Eigenname – албан. име) – блг. съотвествие: блг. имена Мара, Марен, Марин.

 

Няма човек без грешки, няма учен без пропуски, но в случая с Франц Барон Мопша количеството на пропуските е фрапиращо. Още повече, че не албанците, а българите са тези, които в продължение на 1100 години са отъждествявани с траките. 

Българите са и тези, които са наречени илири поне 300 години преди някой да чуе за албанците. Знае се също така, че на територията на Албания са живели и все още живеят доста българи, които повлияват своите съседи. 

Българските заемки в албанския са проникнали дори в основния речников запас. Каква е научната основа тогава да се търсят трако-илирийски корени на албанците?

 

Албанците са горди и честолюбиви хора. Тези, които аз лично познавам са честни, приветливи и трудолюбиви, но тези им качества не ги правят наследници на траки и илири. Моето лично мнение е, че с обявяването на албанците за потомци на траки и илири се цели както да се поведе науката в погрешна посока, така и да се създаде вражда между балканските народи. Докато едни се мразят, други тихичко ги грабят и отслабват.

 

Истинските илири – съседи и роднини на траките, се явяват предци на словените, босненците, хърватите и част от сърбите. Това обяснява защо и днес българския език, който е наследник на тракийския, все пак показва голяма близост със сърбо-хърватския, словенския и т.н. Както няма изчезване на народи, така няма и изчезване на езици. Има поява на нови названия и това е нещо, което е напълно нормално.

Образец на илирийска азбука, реално глаголицата, изобр. от труд на Sebastian Kempgen

Езикът на потомците на някогашните римляни е носил името латински, сега носи името италиански. Езиците на потомците на някогашните ибери и лузитани днес са познати под названията португалски и испански. Няма нищо странно, няма нищо неестествено. Прочее, по време на Възраждането, хърватите, словените и др. са наричани илири, а хърватската глаголица е наричана илирийска азбука. Днес тези неща се премълчават като същевременно се насаждат лъжи.

Ако не успеем да преодолеем насадените от чужди сили неприязън и съперничество към своите роднини, наследниците на траките и илирите ще изчезнат, този път наистина.

АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

КАКВА ЩЕШЕ ДА Е ИСТОРИЯТА НИ АКО БЕШЕ ПИСАНА ОТ БЪЛГАРИ?

Благодарение на хората от издателство "Златен Лъв", Пловдив, през 1998 г., на народа ни бе напомнено за революционните открития на д-р Ганчо Ценов. Приносът на този велик родолюбец в откриването на истината за корените ни е огромен. 

Още в началото на ХХ век, през 1907 и през 1910 г., д-р Ценов започна с представянето на доказателства за много важни за историята ни неща: това, че ние сме потомци на древните обитатели на Балканите, че дедите ни са първите християни на Европа, че хуните не са азиатски пришълци, а са реално потомци на скитите, които обитават Добруджа и Черноморските степи още преди Рим да бъде основан.

Много сънародници са удивени какво огромно количество информация е била укрито и вместо истината, на народа са внушавани грозни, унизителни лъжи. Ценов обаче не е самотник, навремето е имало и други добросъвестни, а и интелигентни българи, които са осъзнавали прекрасно как стоят нещата. Някои дори са успели да публикуват книги, в които да изразят вижданията си.

През 1911 г. излиза книга на интелектуалеза Никола Йонков-Владикин. Нейното заглавие красноречиво показва какво мисли авторът за произхода на българите: “История на древните траки от новокаменния период до цар Борис“. 

В увода прогресивният изследовател казва следното: “Нашият народ така е един от най-старите на света, той не е пришелец тук, нито е измирал. Ония, които твърдят противното, са с ограничени познания по тази обширна материя.”

Eто, преди повече от сто години на родолюбците е било пределно ясно що за хора сме ние, какъв е произходът ни, от кога започва историята ни. За жалост, узурпиралите научни постове кариеристи, не позволяват идеите на Ценов и Йонков-Владикин да придобият популярност. 

Изплашени от истината, мислещите само за личните си интереси “историци” правят всичко възможно да потиснат, укрият, дискредитират и осмеят твърденията на всеки, който има дръзне да нарече българите потомци на Залмоксис и Орфей.

А иначе смелчаци се намират, през 1912 г. излиза работата на Д.П.Даскалов “Скити и Сармати прадѣди на славяни и българи”. Малко по-късно, през 1913 г. на бял свят се появава друга книга на същия автор “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати”. Тя също е важна по съдържание, най-вече като се има предвид, че Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ, а според Прокопий, сарматите спадат към семейството на северните траки гетите.

Фрагмент от Етника на Стефан Византийски, вижда се ясно - скитите са тракийски народ

Д.П. Даскалов прави и други, невероятно смели изказвания за своето време: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”

Прогресивният учен свързва миналото ни с прославените от Омир траки и техните роднини трояните и има пълното право да направи това защото съществуват и други свидетелства освен материалната култура, които да свидетелстват, че нашите предци са най-ранните цивилизовани обитатели на Троада. Древните названия Илиос, Ида, Скай, Камандър, Зелея, имат паралели в тракийската ономастика, а и са обясними на български език.

Сравнения на знаци от Троада със старобългарски руни 

Сравнения на знаци от Троада със старобългарски руни 

Макар доказателствата за древните корени на народа ни да са били много, казионните учени отказват да ги ползват, като в същото време правят всичко възможно да изкарат предците ни пришълци. Историците чуждопоклонници не са се интересували изобщо от вижданията на прогресивните български изследователи, чийто брой не свършва с Ценов, Йонков-Владикин и Даскалов.

През 1912 г., един български духовник – Архимандрит Кирил Рилски, намира истината и дръзко я прокламира обявявайки ни за потомци старите балкански народи.Кирил Рилски смята, че дедите ни принадлежат към старите трако-илирийци, които са обитавали земята ни от незапомнени времена, допълва и това, че по времето на Апостол Павел дедите ни на юг от Дунава са били свободни римски граждани и са се ползвали с всички привилегии произлизащи от това. Тук Апостол Павел основал първата християнска църква на Европа.

Карта на Тракия по време на римския период, авт. Густав Дройзен

Недълго след Кирил Рилски, през 1926-та година още един истински българин дава своя принос в намирането на истината за корените на нашия народ. Става дума за Данаил Юруков, чийто баща е един от водачите на Априлското въстание. Надарен с интелигентност, Юруков отказва да се съгласи с лишените от логика, но налагани с диво упорство теории за произхода на българите. 

Огорчен от поведението на историците ни, родолюбецът споделя: “Азъ изказвахъ своя възгледъ, че живущитѣ днес българи на Балканския полуостровъ сѫ били тукъ и в праисторическитѣ времена, но нашитѣ историци съ една упоритост граничаща до фанатизъмъ, поддържаха теорията, че българитѣ сѫ дошли от Волга, че Аспарухъ е основалъ първата българска държава като смѣсилъ своитѣ татари съ славянитѣ на Балканския полуостровъ, подчинил ги и имъ наложилъ името българи.”

Без да разполага със средствата, с които са разполагали учените от школата на Златарски, Данаил Юруков дава много по-логично обяснение относно това дали сме местен народ или пришълци. Аргументите му са ясни, но те са основани на неудобни факти, на които се опира и д-р Ганно Ценов: “Че архепископията Първа Юстиниана е носила титлата “всей Болгарией”. Тая титла на епископа на Първа Юстиниана се потвърждава впрочемъ и от църковните писатели от VI-ия вѣкъ.“

“Но не сѫ само горнитѣ документи, които свидетелства това. Така професоръ Ценовъ в своята “История за произхода на българитѣ” пише, че в Британския музей имало една карта cъ съчиненията на Св. Йеронима от 270 до 338 година, в която се споменавало името българи...”

В края на работата си, Юруков представя заключение, което е подкрепено от желязна логика:“Нашитѣ историци се оплакватъ често в писанията си, че нѣмало паметници, за да се открие истината. Какъвъ по-добъръ паметникъ от езика и наречието?... Всичко това не е ли най-доброто доказателство за произхода на един човекъ или един народъ? И ако днесъ в нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и същъ езикъ съ три различни наречия, според както са били разделени политически и във най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе един и същъ народъ и, че тоя народъ е живѣлъ в сѫщитѣ мѣста и по времето на Херодота?”

Простичко и ясно, без увъртания и манипулации, родолюбецът Данаил Юруков показва каква е истината – след като няма промяна в териториалното разделение на наречията от древността до ново време, то е безумие да се твърди, че българите са потомци на пришълци и, че на Балканите, след VI-VII век има подмяна на населението.

Освен Ценов, Йонков-Владикин, Даскалов и Юруков, има и други хора, които са дали съществен принос в откриването на истината за произхода ни. Такъв човек е д-р Иван Селимински, за когото няма съмнение, че нашата история започва много по-рано от прословутата 681-ва година с твърдението, че българите са населявали своята страна много преди Христа.  

Пропагандираните от казионните учени “нахлувания” на старите българи, биват тълкувани от д-р Селимински по много по-логичен начин. Този обичащ Родината и истината духовник смята че походите на старите българи не са били нахлувания на чужд народ, а опити за освобождение на поробените от Римската Империя братя.

Виждаме, че от 1907-ма година, когато излиза книгата на д-р Ценов “Праотечеството и Праезикът на Българите”, до 30-те години на ХХ век, различни наши изследователи представят солидни аргументи в полза на местните корени на народа ни. Освен Ценов, радетели за древнобалканския ни произход са Никола Йонков Владикин, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Данаил Юруков, Иван Селимински.

През втората половина на ХХ век също има изследователи на миналото ни, които смятат, че ние българите сме потомци на местен народ. Един от тях е творилия в Канада Георги Сотиров. Той създава няколко уникални работи съдържащи сведения, които казионните учени у нас са се погрижили да потулят или омаловажат.

Eдна от първите статии на Сотиров излиза през 1969-та година. В нея прогресивният автор изказва твърдението, че имената на древните селища Билазора, Нестане, Лебедус, Гордион, Тарне, Керасус и др. могат да се обяснят с думите бяла, зора, на, стан, град, лебед, тръни, череша.

Откритието на Георги Сотиров е от огромна важност защото дадено население може да бъде прогонено от родната си земя, или пък завладяно от чужденци, да бъде асимилирано. Местните названия обаче остават ярко свидетелство за това кой е най-старият жител на определена територия. В миналото е обръщано малко внимание на този факт и поради това враговете на народа ни са оставили доста имена на градове и реки непроменени.

В ново време обаче, когато вече лингвистиката е вече оформена наука, а нейният раздел ономастиката помага да се разбере етническата принадлежност на древното население, гърците заличават хиляди имена на български селища, след като са подложили на геноцид жителите им. Това е с цел да се унищожат напълно следите от българско присъствие на Южните Балкани.

За нещастие на потомците на Данай, автори като Омир, Херодот, Страбон, Ариан и др. са записали в работите си названия като Пеней, Кабесос, Палена, Матоас, Загора, които са обясними с думите пѣна, кобец (Вл.Георгиев), паля (Г.Сотиров), мътя, за, гора. Данни за присъствието на хора говорещи древна форма на българския по време на Античността има, но понастоящем няма достатъчно смели учени, които да съберат, систематизират данните и най-вече да поведат борба за откриването на истината.

Ако историята ни бе писана въз основа на проучванията и откритията на Ценов, Даскалов, Юруков, Селимински и др. родолюбци, то днес светът щеше да знае, че Балканите са люлката на европейската цивилизация, че тук са се появили първите човеколюбиви доктрини – тези на Залмоксис и Орфей, че хората наречени траки са дали най-способните императори на Рим, но най-вече това, че ние сме техни потомци.

Щеше да се знае, че никой чужд подтисник не е успял да асимилира народа ни, че траките са станали господари на римляните, че благодарение на близостта на религията на дедите ни с ранното християнство, тази религия се закрепява в Европа и допринася за консолидирането на много държави.

Щеше да се знае, че принадлежащият на предците ни Орфей е създателят на азбуката, че пак стари балканци от средите на пеласгите занасят писмеността в Лаций и дават знания на римляните.

Щеше да се знае, че не франките, валонците, или скандинавците имат право да се обявят за наследници на старите трояни, а ние. Както материалната култура, така също древната ономастика свидетелстват за това.

Кой не би уважавал такъв велик народ? Кой не би оценил заслугите на предците ни в оформянето на европейската култура, в консолидацията на европейските държави?  Кой добър и интелигентен човек не би хранил симпатия към нас?

Осъзнавате ли какво загубихме заради лъжите на чуждопоклонници и страхливи хора, които с фанатизъм защитаваха вредни за Родината лъжи? Осъзнавате ли какво можем да имаме, ако посредствените хора напуснат руслото на науката – та нима това е място, което те заслужават? Осъзнавате ли какво може да е бъдещето ни ако истината достигне до всички сънародници, а после и до всички европейци?

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;

4.Д.Юруковъ, Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Г.Д.Юруковъ, ул. Бѣлчевъ № 28, София, 1926;

5.Д.П.Даскаловъ, Скити и Сармати прѣдѣди на славяни и българи, съ 13 илюстрации, историко-археологическа студи, Царска Придворна Печатница, София, 1912;

6.Д.П. Даскаловъ, Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, София, 1913;

7.Н.Йонков-Владикин, История на древните траки, от новокаменния период до цар Борис, 2 изд. Въз основа на книгата от 1911 год., Хелиопол, София, 2010;

8.Д-р И.Селимински, Българският Църковен Въпрос, БулгаМедия, София, 2018;

9.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961;

10.G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Onomastica, 37, Canadian Institute of Onomastic Science, Winipeg, 1969;

ПРОИЗХОДЪТ НА НАШИТЕ РОДНИНИ ХЪРВАТИТЕ

С хърватите ни свързват много неща. Всеки интелигентен българин може да се разбере с жител на Хърватско, макар техния език да е падежен, а нашия аналитичен. Двата ни народа са сближени и благодарение на глаголицата, която макар да се появава в нашите земи, преживява най-голям разцвет при хърватите. Te дори създават вариант подходящ за бързопис. Не е за пренебрегване и това, че както при нас българите, така и при хърватите все още съществува традиция на кукерскитe игри, които без съмнение са древни и са остатък от култа към бог Дионис.

Глаголическия текст от Башчанската плоча – снимка  Neoneo13.

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6a/Bascanska_ploca.jpg

Хърватски кукери (zvoncari) – снимка Davor Zunic

http://www.croatia-times.com/wp-content/uploads/2013/07/Davor-Zunic1.jpg

По-интересно е това, че особеният генетичен маркер EV-13, който някои нарекоха български ген, се среща и при хърватите. Както и при нас, така и при тях бяха проведени генетични проучвания и бе стигнато до заключение, че  75% ( ¾) от населението се явават потомци на хора обитаващи земите на Хърватско отпреди времето на Неолита! Ето и кратък цитат: “More than 3/4 of the contemporary Croatian men are most probably the offspring of Old Europeans who came here before and after the Last Glacial Maximum.“

Разбира се, както при нас, така и при хърватите се срещат потомци на хора дошли в по-късни епохи. Това е напълно естествено, движения на етнически групи винаги е имало, а и във времената когато чужденци са властвали над хървати и българи, са  докарвани преселници от различен произход, които е трябвало да поддържат подтисниците и да спомогнат за остлабването на местното население.

Важното в случая е друго – генетиката доказва, че повечето от българите и хърватите са потомци на хора, които са били познати на Херодот, Страбон, Плиний и др. стари автори. Сега идва въпросът – след като ние българите сме наследници на траките, то какви са хърватите, те също ли са траки?

Трябва да се отбележи, че за разлика от дошлите от Африка гърци, дедите ни не са били изолиран народ, а са били обградени от роднини (както и днес ние все още сме обградени с роднини). Става дума за скитите и илирите, които респективно обитават територии на изток, север и запад от траките. За това, че траки и скити са роднини знаем от Дион Касий и Стефан Византийски. Благодарение на Апиан пък разбираме за родството между илирите и мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан и много други наричат българи.

Сведенията на старите автори са пределно ясни, но биват покрити с мълчание от специалистите поради това, че изобличават официалните теории, т.е. показват, че общоприетата история не е нищо друго освен поредица от лъжи, с които мнозина покорно са се съгласили и дори предано поддъжат.

За мен няма никакво съмнение, че хърватите са потомци на тракийските съседи илирите, които преди около две хилядолетия и половина са споменати от Херодот. Той не дава много сведения за тях, но поне става ясно, че този древен народ обитава земи от Македония до северните крайбрежия на Адриатическо море.

Това виждане не е ново, още през XIX век, учени като R.G.Latham смятат хърватите за древен балкански народ и ги свързват с арависките – хора споменати най-рано от римският автор Корнелий Тацит. За разлика от Р. Дж. Летъм, аз смятам, че деди на хърватите са не арависките, а арвиатите, за които пише Плиний Стари.

Причината е следната – докато арависките са наречени от Тацит германи, относно илирийския произход на арвиатите никой няма възражения. Самото название арвиати има обяснение на хърватски език. Смятам древното име на хърватите е било харавати, по-късно променено на хървати, а значението на името е – бойци, унищожители, тези, които умеят да воюват.  Хървати може да се изтълкува с хърв. глагол harati-унищожавам, опожарявам. Имайки предвид войственият характер на старите илири, това име е напълно подходящо.

Илирийски шлем – източник Уикипедия, снимка  - David Liam Moran  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f1/Illyrian_helmet_1.jpg

Освен Летъм, други учени също виждат в хърватите не само потомци на местен балкански народ, но и роднини на българите. В началото на ХХ век, Ганчо Ценов публикува своя работа интересни неща за хората, от чиито среди произлиза Свети Йероним. Съвсем естествено, най-много ме заинтригува твърдението, че названието хървати е свързано с името на княз Кроват (Кубрат) *. Не по-малко интересни се оказаха подробните сведения за удивителната близост на словенския и хърватския език с българския.

Ганчо Ценов цитира проф. Цонев, който обяснява голямото количество общи езикови белези между български и словенски, хърватски с това, че в далечното минало, дедите ни трябва да са били съседи на словените (а може би и на хърватите). Още по-ценно е виждането на Цонев относно това, че не му се вярва на писанията на Константин Порфирогенет.

Относно виждането на езиковеда проф. Цонев за това, че в далечното минало българите трябва да са били съседи на словени и хървати държа да дам няколко ценни сведения. Когато говори за дедите на хърватите – арвиатите, Плиний Стари споменава и други хора – белги: “Arviates, Azali, Amantini, Belgites…” - Plin. III.148

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/l/roman/texts/pliny_the_elder/3*.html

Смятам, че римският автор е предал името на народа ни, което по това време е звучало като бльгии. Разбира се, в този период от време – I век, името блъгари-бльгии е използвано само от ограничена част от дедите ни и чак след повече от половин хилядолетие се превръща в колективно име на целия народ.

Що се касае до недоверието на Цонев спрямо писанията на Порфирогенет, става дума за съчиненията на римски (византийски) император, който повече от нас познават под името Константин Багренородни. Според него, хърватите са пришълци в днешните си земи, както и българите. Това разбира се не отговаря на истината, но истина и интереси са две различни неща, а седящите на трона в Константинопол са следвали винаги собствените си интереси.

Това е причината както за хърватите, така и за българите да бъдат разпространявани лъжи. Не е имало нито идване на хървати на Балканите, нито идване на българи. И двата народа са местни, близко сродни, защото споменатите от Херодот траки и илири са роднини. 

За това свидетелства Апиан в работите си: “These peoples, and also the Pannonians, the Rhærtians, the Noricans, the Mysians of Europe, and the other neighboring tribes who inhabited the right bank of the Danube, the Romans distinguished from one another just as the various Greek peoples are distinguished from each other, and they call each by its own name, but they consider the whole of Illyria as embraced under a common designation.” – App. Bell.Ill. III.6

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0230%3Atext%3DIll.

Когато разгледаме всички факти, става ясно, че българите и хърватите са потомци на древни европейски народи прославени със своята сила и мъжество. Вярно е, че днес и двата ни народа са сравнително малки, но е вярно и това, че сме носители както на уникални гени, така и на уникални качества. Най-голямата ни дарба е способността да се възраждаме отново и отново. Правили сме го и пак ще го направим, ще го направят и поколенията, които идват след нас.

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите, Историко Филологически Издирвания, Хелиопол, София, 2005;

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3.Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

4.R.G.Latham, The Germania of Tacitus with Ethnological Dissertations and Notes, Taylor, Walton and Maberly, London, 1851;

5.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

Информация от интернет:

D.Primorac, D.Marjanović, P.Rudan, R. Villems, P.Underhill, Croatian genetic heritage: Y-chromosome story (посл.вид. 14-7-2018 ) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3118711/

Complete Works of Tacitus. Tacitus. Alfred John Church. William Jackson Brodribb. Lisa Cerrato. edited for Perseus. New York. : Random House, Inc. Random House, Inc. reprinted 1942.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,1351,002:28

*Макар да уважавам дълбоко Ганчо Ценов, не мога да се съглася, че народностното име хървати идва от името на княз Кроват (Кубрат), мисля, че самият Ценов не би искал неговите последователи да се съгласяват автоматично с всяко негово твърдение.  Когато се тълкува народностно име, трябва да се има предвид какво е самоназванието на въпросния народ, а и дали то има ясня връзка с дадена личност. Няма сведения българският княз Кроват да е свързан с хърватите, а и името арвиати е споменато на територията на Хърватско около половин хилядолетие преди времето на Кроват.

БАТО – ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ ДУМИ ЗА ЦАР

Бато, бате е една от многото особени думи в българския език. Тя е изключително древна и в никакъв случай не се е появила на Балканите след прословутата 681 година. Опирайки се на работи на Ерик Бернекер и др., акад. Владимир Георгиев свързва бато с минойската дума бата - цар, от която се развива титлата βαςιλεύς (василевс). Нашият езиковед отбелязва също, че най-древното значение на минойската дума бата е по-голям брат (т.е. батко, бато) и чак след време се й се дава смисъл господар.

В историята на Отец Паисий, княз Аспарух е наречен Батоя, от друга страна, Теофан Изповедник твърди, че най-стария син на княз Кроват (Кубрат), носи името Батбаян. Доста по-рано, Страбон пише за владетеля на панонските десетиати, наречен Бато (Strab.VII.5.3).  За друг Бато – водач на панонския народ бревки, съобщава Дион Касий (Dio. 55.29).

Доста интересно сведение получаваме от лексикона на Хезихий, в който е отбелязано, че батос е дума за цар на езика на либийците: “Βάτος βαςιλεύς τύρανος Λίβυες”. Това е доста интересно, но може да се добавят още подробности, които са от голямо значение.

В речта на старите арийци, bhatta означава господар, княз, принц, това е и обръщение към човек с висок сан, обръщение към някого, който се радва на уважение. Уолтър Аркрайт   споменава в своите работи за тракo-фригийско име Вαττάκης. А съществува и епитет на бог Дионис: Вατ-αλδεουνος – добър господар.

Какво обаче е общото между траки, панонци, минойци, арийци и либийци? Защо тези хора имат една и съща дума за господар, която от своя страна има за основа българската дума бато, имаща разновидност бате? Дали пък гореспоменатите народи няма да са различни групи, които принадлежат на една и съща етнокултурна общност?

Нека първо хвърлим поглед върху древния Крит и да видим дали има някаква връзка между острова на цар Минос и Балканите. В началото на ХХ век, британският учен Артър Еванс публикува своите открития от територията на Гърция. Еванс запознава света с няколко вида непознати писмености използвани от старите критяни. Става дума за йероглифната писменост, Линеар А и Линеар Б.

критска йероглифна писменост  http://www.proel.org/img/alfabetos/pictcret2.gif

критски Линеар А http://www.proel.org/img/alfabetos/lineala4.gif

критски Линеар Б http://www.proel.org/img/alfabetos/linealb4.gif

Дълго време се вярваше, че те са възникнали в егейския регион, но през втората половина на ХХ век стана ясно, че прототипите на особените знаци трябва да се търсят в земите на Тракия. По този въпрос, интересни данни е представил акад. Владимир Георгиев, който първи направи връзката между древната критска писменост и доста по-старите знаци от плочите намерени в Градешница, диска от Караново и т.н.

В различно изследване, в началото на 50-те години, проф. Бедрих Хрозни обяви, че едни от най-ранните и най-важните колонизатори на Крит са траките и илирите. Чешкият учен базира твърдението си не само на паралелите в топонимите, но и на факта, че урасената със сложни спирали минойска керамика се среща доста по-рано на Балканите.

Виждането на Хрозни бе подкрепено от проучване на нидерландския лингвист Петер Ван Сусберген. Той успя да разчете минойски и микенски документи и откри в тях тракийски лични и племенни имена. Понеже с по-старата писменост – Линеар А, са записани тракийски имена като Арей, Резос, Питак, Диза, Тетес, то е повече от логично да се приеме, че минойската аристокрация се е състояла от траки. Нека не забравяме и това, че минойския символ на царска власт – лабриса (двойна брадва), е символ на власт и при траките, среща се както по монети, така и по други предмети.

                                                  минойски оръжия http://www.sacred-texts.com/cla/moc/img/29600.jpg

http://www.sacred-texts.com/cla/moc/moc18.htm

                                                         монета на одриския цар Терес http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/teres_III/Moushmov_5722.jpg

След като благородническата прослойка на минойците е от тракийски произход, то и титлата бата, чийто вариант е βαςιλεύς е тракийска. В крайна сметка, при монетите, тази титла най-рано е употребена за тракийския цар Гета, а и според фламандския линвист Алберт Йорис Ван Виндекенс βαςιλεύς е от трако-фригийски произход (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76). Явно тракийското лично име Вαττάκης трябва да се тълкува като господар, по-възрастен, уважаем - каквото е и ранното значение на думата бато.

Връзката на траките с Крит е изяснена, но каква е връзка с либийците, за чиято титла “Βάτος βαςιλεύς τύρανος Λίβυες” говори Хезихий? Днес Либия е обитавана предимно от араби, в далечното минало обаче, територията на тази страна е населявана от съвсем различни хора. 

В египетските хроники от Бронзовата епоха се говори за живеещия в Либия народ маса/мешвеш, чийто съюзници са така наречените морски народи – пелесет, дрд, чкр, уешеш, туршу, шерден.

битка между морските народи и египтяните Illystr. Seebeer 

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/11/Seev%C3%B6lker.jpg

Това са идващите от Балканите пеласги, дардани, беси, травси, серди, а маса /мешвеш не е нищо друго освен египетското название за мизите, които дълги векове по-късно Димитри Хоматиан ще нарече българи.

Тези обитаващи Либия мизи са описани от Херодот и са наречени от него с името Μάξυες -максии. Бащата на историята споменава, че тези хора бръснат част от косата си, а друга част оставят да расте свободно (Her. IV.191). За този обичай при тракийските племена абанти и мизи дава сведения Плутарх (Plut.Thes.5, 2).

В работата на Херодот намираме и други ценни неща, а именно твърдението, че максиите (мизите) все още помнят своята родна земя край Троада (Her. IV.191). Трябва да се спомене, че по време на Античността, Троада е спадала към Мизия. В тази малоазийска Мизия, Димитри Хоматиан локализира предците на българите от негово време.

До неотдавна учените не обичаха да говорят за морските народи застрашили Египет по времето на Рамзес Велики и Меренпта, но понастоящем вече открито се признава, че поне болшинството от морските народи, към които принадлежат и мизите, са стари балканци. Вече не се счита за абсурд това да се говори за тракийско заселване на Северна Африка по време на Бронзовата епоха.

Как се появява арийската дума bhatta в Индия, не е мистерия за тези, които познават добре работите на старите летописи. Плиний, Страбон, Филострат, Нон, Ариан и др. разказват за идването на тракиеца Дионис в Индия, за последвалата война между дионисовите сатири и менади с индийците, а и за цивилизоването на страната от тракийския бог.

На тези предания не се гледаше сериозно, но преди няколко години бе извършено генетично проучване засягащо индийските брамини. Те не се смесват с други групи и това е допринесло за запазване на гените на предците им. Оказа се, че брамините са носители на хаплогрупите J2, G2, E, R1a, които са типични за населението на Балканите и това на обитаваната в миналото от траките Мала Азия. 

Стана ясно, че разказите за похода на Дионис съдържат голямо количество истина. Като се има предвид, че най-древното име на Тракия е Ария, че саките са наречени траки, а пък индийците считат саките за потомци на старите арийци, то не е трудно да се заключи, че кампанията на Дионис не е нищо друго освен арийското нашествие. И в този случай излиза, че думата бато, или както са я записали индийците bhatta, е от тракийски произход.

Остава да се обясни присъствието на името Бато при панонците бревки и десетиати. Най-вероятно това е било титла, която е била възприета като лично име, както е в случая с Брен -реално галска дума за цар -brenno. Тук ситуацията е по-сложна поради това, че панонците спадат към илирите, които са роднини на траките.

Знаем за това от римския автор Апиан, който при описанието си на илирите твърди, че те, както панонците, нориците, европейските мизи и техните съседи на север от Дунава са роднин и могат да бъдат сравнени с различните групи хора обитаващи Гърция-App.Bell.Illyr. I.6.

След като два народа са близки, то и езиците им показват големи прилики. В такъв случай е трудно да се определи със сигурност дали при панонците бато е титла, която първоначално е принадлежала на траките, а с тяхното заселване в Панония е приета и от роднините им, или пък се касае за дума, която по начало принадлежи и на двата народа.

Все пак, съдейки по това, че при нас българите, които сме наследници на траките, бато има повече варианти, а съществуват и лични имена като Бате, Батей, Батил, Батин, Бато, Батой, Батан, Батко, Батойко, Баткун, Батомир, Батон, Батул, Батун, Батуш, Батьо, то с известни уговорки може да се приеме, че първоначално думата е принадлежала на предците ни, но е приета и от съседите и роднините им.

След като знаем, че в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с мизите, които са най-големия тракийски народ, не никак странно, че княз Кроват (Кубрат) е имал син наречен Бат Баян, нито пък, че Аспарух е познат и като Батоя-господарят. Имената Кроват и Аспарух също принадлежат към езика говорен от Орфей.

Кроват има значение пазител и е сродно на тракийското племенно название кровизи. В елемента аспа от името Аспарух, срещаме една от тракийските думи за кон – аспа, присъстваща в епитета на върховното божество Ут-аспиос.

Дори името Тервел е употребявано на Балканите и то повече от половин хилядолетие преди наследника на княз Аспарух да прослави името на българите разбивайки арабската армия пред стените на Константинопол.

В Драч, западните Балкани, са намерени няколко надписа от времето на Античността. На един от тях, имащ регистрация Epidamnos 414, ce среща името Тηρεύς Тρεβελλίου – Терес Тервелов, Терес син на Тервел.

Още по-древни са имената на владетелите Севар, Кормесий, Винех, Крум. Те са записани в микенски документи от XIII в.пр.Христа под формите Исевер, Карамесйо, Винайо, Крум. В микенски документи от същия период се срещат дори родовите имена Дуло, Вокил и Ерми.

Тези сведения са безценни за нашата история, но уви, сякаш има някакво табу за популяризацията им. Изключение прави Юрий Откупщиков, който свърза споменатото в микенските документи име Дуло с тракийските лични имена Дулас, Дулес, Дулос. Тъжно е, че един чужденец е дал повече информация от родните ни учени, които все още не могат (или не желаят) да се освободят от старите заблуди.

Фактите обаче са си факти, премълчаване и игнориране няма да ги накара да изчезнат.Цензурата помага до време, до време помага също осмиването и черненето на хората, които не са съгласни с превърнатите в догми теории. Днес всеки може да търси, чете, сравнява и проверява. При наличие на база за сравнение, не е трудно да се стигне до истината. Тя си заслужава да бъде търсена, не само защото историята ни е богата, но и поради това, че е пълна с примери, които трябва да се следват.

Както характерът на едно дете бива оформен благодарение на примера и напътствията на родителите, така и един цял народ може да се възроди,  ако следва примера на предците, чиито качества са кодирани в гените ни и само чакат удобният момент, за да се прояват. Българинът трябва да се държи като българин, т.е. да е силен, смел, честен и обичащ братята и сестрите си. Заедно ще се преборим с всяка заплаха, с всяко бедствие, така както са правили дедите ни. Благодарение на техните усилия и саможертва нас ни има, ние от своя страна сме длъжни да направим така, че и след нас да има българи.