ЧУЖДИТЕ МАНИПУЛАТОРИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

За никого не е тайна, че манипулациите на нашата история са започнати от чужденци. Енгел, Тунман, Шльоцер, Вамбери, Шафарик, Маркварт, Фехер, Прицак, Артамонов и др. определиха дедите ни като татаро-монголи, угрофини и тюрки. Томашек пък, въпреки своя принос към тракологията, обяви траките за нищожно романизирано малцинство едва докретало до VII в..

 

В началото на ХХ век повечето езиковеди установяват, че западните съседи на траките, а именно илирите, са не просто съседи, но и дори близки роднини на народа на Орфей. Лингвистите Ханс Крае, и др. Антон Майер извършват подробно изследване на илирийската ономастика. То, макар да има малки недостатъци, се явява прекрасна база за изучаването на връзката между речта на траки и илири.

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

Езиците на тези стари балканци са били толкова близки, че дори през ранното Средновековие един и също човек е наречен в определени извори тракиец, а в други му е даден илирийски произход. За този феномен пример може да се даде с авторите писали за произхода на император Юстин I. В Пасхална Хроника той е наречен пребожествен и тракиец [ГИБИ, т. III, с. 74]. На друго място обаче, в труда на Теофан Изповедник император Юстин е определен като илириец [ГИБИ, т. III, с. 235].

 

Заместването на тракийски с илирийски произход засяга не само отделни личности, но и цели народи. В своята История Лъв Дякон нарича дедите ни мизи, а страната ни Мизия [ГИБИ, т. V, с. 247]. Един век по рано, в труд създаден по времето на английския крал Алфред Велики, се казва: “Illiricos þe we Pulgare hatað – Illyrians whom we call Bulgarians” – Илирите, които ние наричаме българи [Bosworth, 1855, c. 4].

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

По времето, когато англо-саксонските книжовници са писали за нас и са ни нарекли илири, официалният български език е базиран на речта на северните траки. В този период тя е все още падежна, и е почти идентична на речта на западните ни съседи, чиито деди са тракийските роднини илирите. По време на ранното Средновековие, за един чужденец е било невъзможно да направи ясно разлика между нашата реч и тази на роднините ни.

 

Така е било и по времето на Античността според римският летописец Апиан. Той обяснява, че римляните гледат на илирите, мизите и останалите траки от отвъдната страна на Дунава по същия начин, по който гледат на различните групи гърци [App. Bell.Ill. III.6]. Това означава, че илирийския не се е отличавал много от тракийския.

Карта на традиционните земи на илирийските народи, те покриват териториите на Сърбия, Хърватско, Босна, Словения
 

Трябва да се отбележи, че още през XIX в. определени учени изнасят сведения, според които траките, илирите и пеласгите делят общи корени: In ancient traditions these Pelasgians are divided into a multitude of tribes, which probably formed, south of the Danube, between the Adriatic and the Black Sea, three principal groups – Illyrians, Thracians, and Hellenic Pelasgians [Duruy, 1892, c. 158].

 

Виждането за родство между траки и илири се запазва до към средата на ХХ в. След това обаче, въпреки обилната информация в научните среди се появява нова тенденция, чиято цел е да отклони вниманието от факта, че речта на траки и илири е много близка. Акад. Владимир Георгиев споделя следното:

 

“Възгледът, че тракийски и илирийски са близко сродни бе някога твърде разпространен: говореше се дори за трако-илирийски. Този термин се среща у Ст. Младенов (1918:80; 1928:180—94; 1936:58) и у Н. Йокл (1924:92; 1926:45; 1928:278).1 В. Бранденщайн (1936:413) пише: „Тракийски показва големи връзки с илирийски“. И. Русу (1961: 80) изтъква: „Ясно и очевидно е родството^ между илирийски и тракийски.“ Самият аз, ученик на Младенов и Йокл, си служех преди четиридесетина години с термина „трако-илирийски“. Днес обаче, това схващане може да се смята за напълно преодоляно.” [Георгиев, 1977, с. 235].

 

Реално няма оборване на виждането, че тракийския и илирийския са много близки езици. Просто има налагане на виждането на влиятелни хора, които целят да внушат, че траките и илирите са почти изчезнали физически. Друг аспект на това политически мотивирано виждане е, че албанците са единствените наследници на траките и илирите, докато ние българите сме нашественици на Балканите.

 

Първият изказал се за илирийския произход на албанците е Йохан Тунман – човекът определил българите като част от татаро-монголите. Тунман е последван от доста съмишленици, а един от първите е Франц Барон Мопша. През 1913 година той публикува своя работа, в която се опитва да създаде трако-илирийски речник правейки сравнения с езика на албанците. Чуждият изследовател действа така сякаш българския език изобщо не съществува.

 

Ще дам няколко примера за това как действа този човек. Той представя дадена трако-илирийска дума, дава албанското ѝ съотвествие, превода на немски, но по необяснима за мен причина пропуска българската успоредица. Аз съм си позволил да я добавя, както е и редно да се стори, защото прави ли се сравнение, трябва да се включат и други езици, за да има база са сравнение. Ето и част от “речника” на Мопша:

 

thrako-illyrisches Glossar [трако-илирийски речник]:

 

aspestos – speiti – schnell (бърз албан.) – блг. съотвествие – спѣти – бързам.

at – atë – Vater (баща албан.) – блг. съотвествие – *атькъ – отьць – отец, баща.

bal – bal – Stirne, (чело албан.) – блг. съотвествие *балии, болии – по-голям, по-силен.

bato – Vata, Batus (албан. имена) – блг. съотвествие – бато, бате, Бато, Бате – л. имена

briza – Roggen (брица, ръж) – блг. съотвествие брица – вид пшеница.

lug –Mulde (лъг, ниско място) - блг. съотвествие: лъг – ниско място.

Crepsa (illyr. Insel – име на илир. остров) =» Krep (alb. Fels – скала албан.) –  блг. съотвествие: крепък – здрав, крепост.

Maron (thrak. Gottheit des Weinkultes – име на тракийски бог на виното) = Marа (alb. Eigenname – албан. име) – блг. съотвествие: блг. имена Мара, Марен, Марин.

 

Няма човек без грешки, няма учен без пропуски, но в случая с Франц Барон Мопша количеството на пропуските е фрапиращо. Още повече, че не албанците, а българите са тези, които в продължение на 1100 години са отъждествявани с траките. 

Българите са и тези, които са наречени илири поне 300 години преди някой да чуе за албанците. Знае се също така, че на територията на Албания са живели и все още живеят доста българи, които повлияват своите съседи. 

Българските заемки в албанския са проникнали дори в основния речников запас. Каква е научната основа тогава да се търсят трако-илирийски корени на албанците?

 

Албанците са горди и честолюбиви хора. Тези, които аз лично познавам са честни, приветливи и трудолюбиви, но тези им качества не ги правят наследници на траки и илири. Моето лично мнение е, че с обявяването на албанците за потомци на траки и илири се цели както да се поведе науката в погрешна посока, така и да се създаде вражда между балканските народи. Докато едни се мразят, други тихичко ги грабят и отслабват.

 

Истинските илири – съседи и роднини на траките, се явяват предци на словените, босненците, хърватите и част от сърбите. Това обяснява защо и днес българския език, който е наследник на тракийския, все пак показва голяма близост със сърбо-хърватския, словенския и т.н. Както няма изчезване на народи, така няма и изчезване на езици. Има поява на нови названия и това е нещо, което е напълно нормално.

Образец на илирийска азбука, реално глаголицата, изобр. от труд на Sebastian Kempgen

Езикът на потомците на някогашните римляни е носил името латински, сега носи името италиански. Езиците на потомците на някогашните ибери и лузитани днес са познати под названията португалски и испански. Няма нищо странно, няма нищо неестествено. Прочее, по време на Възраждането, хърватите, словените и др. са наричани илири, а хърватската глаголица е наричана илирийска азбука. Днес тези неща се премълчават като същевременно се насаждат лъжи.

Ако не успеем да преодолеем насадените от чужди сили неприязън и съперничество към своите роднини, наследниците на траките и илирите ще изчезнат, този път наистина.

ЗАГАДКАТА С ЕЗИКA НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

След време, когато истината за произхода ни бъде узната от цялото ни общество и бъде приета в учебниците, доста хора ще се чудят как толкова дълго време сме вярвали на заблуди. Една от най-упоритите заблуди засяга речта на старите българи, или с други думи - езикът говорен от Аспарух, Тервел, Телериг, Кардам, Крум и т.н.

Неоспоримо е едно – имената на Плиска, Преслав, а и Търново не могат да се обяснят нито с помощта на тюрски, нито с помощта на ирански език. За важния факт, че още по време на Античността Прокопий споменава тракийска крепост Плисенум, а доста по-рано Павзаний пише за течащата в обитаваната от траки Фокида река Плистос, никой от казионните учени не благоволява да отвори дума.

Споменаване на тракийско селище Плисенум от Прокопий (по J.Lempriere)

Не се казва нищо и за това, че дълги векове преди времето на княз Аспарух, Омир съобщава за сродно на името Търново мизийско селище с име Тарне (Τάρνη), като става дума за същите тези мизи, които Димитри Хоматиан нарича българи. И това е без значение!

Никой от историците и езиковедите ни даже не загатва, че елемента Пре и елемента слав (съставящи името на Преслав) се срещат респ. в древното названиe Praevalis и в епитета на Хероса Ithio-sthla(us). В миналото, названието Преслав е представяно като Пρε-σθλαβα.

Няма причина старите българи да бъдат обявени за пришълци, след като названията на столиците им принадлежат на най-древния балкански език, говорен от хората, които гърците и римляни наричат траки, но когато важна информация не се представи, неразполагащи с база за сравнение, ние нямаме друг избор освен да вярваме на хората с авторитет.

Te ca осъзнавали прекрасно какъв огромен проблем е липсата на старобългарски названия на селища обясними на тюрски (или ирански бел.моя) език. Веселин Бешевлиев има почтеността да признае липсата на тюрски топоними и удивен търси обяснение за това. Какво е обяснението обаче: “византийските писатели, от които черпим сведения за топонимията, са предпочитали да си служат със старите, по-добре познати на читателите си имена...“

Хубаво, но според самият Бешевлиев, названията Плиска, Преслав, Варна са нови. Дали известният с ерудицията си наш учен е усетил как си противоречи? Проблемът с пълната липса на топоними от езика на азиатски народ действително е сериозен и притеснява много поддръжиниците на виждането за азиатския произход на старите българи. Както Бешевлиев, така и друг негов съмишленик – Борис Симеонов се опитва да намери нещо екзотично в топонимията на България.

Как обаче може да се намери нещо, което не съществува? Cтараейки се да защитят официалната теория, учените ни определят селищните названия Тутхон, Тутракан, Абоба за “прабългарски/протобългарски”. Това предложение е меко казано странно по простата причина, че въпросните селищни названия се появават между XV и XVII век, т.е. времето, в което според казионните учени, старите българи отдавна са забравили езика си?

Учените ни попадат в създадения от тях самите капан. От една страна твърдят, че езика на старите българи е тюрски (или ирански), като след IX век вече е изоставен в полза на славянския, от друга страна твърдят, че селищни названия регистрирани повече от половин хилядолетие след IX век са “прабългарски/протобългарски”.

Всеки има право на лично виждане, всеки има право да се лута дълго време в търсене на доказателства за своите виждания, но не е особено почтено, нещо, което нито е доказано, нито е логично, да се обявава за истина и да се налага в училища и университети.

Не само тракийския произход на названията Плиска, Преслав, Търново и др. се доказателство за това какъв е езика на старите българи. Съществуват и други, доста по-важни данни. Става дума за ездаческата терминология на дедите ни. Тя не е нито тюрска, нито иранска. Думите кон, кобила, яздя, юзда, се срещат в тракийската ономастика, по точно в топонимите и хидронимите Коне, Кобилатус, Уздика, епитета на Тракийския Конник – Аздул, на който акад. Георгиев съпоставя глагола яздя.

Нека приемем за момент, че не разполааме с данните от тракийската ономастика доказващи какъв е произхода на думите кон, ездач и т.н. Нека приемем за момент, че казионните учени са прави по отношение на това, че старите българи са дошли от Азия конен народ. Защо обаче този конен народ забравя ездаческата си терминология?

Според поддръжниците на официалните теории, дунавските славени нямат нищо общо с конните стрелци гетите, а са пришълци от север сражаващи се пешком. Как е възможно пешаци да дадат ездаческа терминология на конен народ? Как можеш да дадеш нещо, което нямаш, не е ли това пълен абсурд?  

Всъщност има и друг абсурд, удивен съм как дори в ново време се намират хора да вярват на изказаното отдавна обяснение защо старите българи са забравили езика си.

Според уважавани наши учени, “прабългарите вземали за жени славянки, които учели децата на славянски и така за няколко века старобългарската реч изчезнала”.

Добре, но къде останаха жените на “прабългарите”? Hезависимо дали ще се омъжат за “прабългарин”, или за “славянин”, те несъмнено ще предадат своята реч на децата си. Предложеното от “великите” ни учени обяснение може да се приеме, само в случай, че се приеме и друго не по-малко умопомрачително условие: “прабългарките” са били неми, неспособни да говорят, или пъщ “прабългарите” са прекосили Дунава без жените си! 

Осъзнавате ли в какви ужасни дивотии са ни карали да вярваме хората с авторитет и претенции за разбиране на историята?

Индивидите създали заблудата за изчезването на езика на старите българи са осъзнавали добре слабостта на твърденията си. Поради тази причина са подготвили още една заблуда, която трябва да подкрепи първата. На възражението на д-р Ганчо Ценов, че народ завоевател не губи речта си, а я налага, поддъжниците на догмите се опитват за внушат, че германите франки, макар да са завоеватели, са изоставили езика си в полза на този на романизираните гали.

Така ли наистина стоят нещата? Не разбира се, но изкривяващите истината, не споменават няколко важни подробности. Изконния език на галите е келтски, но след като Гай Юлий Цезар покорява Галия през I в.пр. Христа, местното население, малко по малко започва да приема латинския на господарите си. Това показва, че д-р Ценов е прав, а има и друга подробност.

Цезар побеждава галите с помощта на приятелски настроени германски племена. Някои от тях остават съюзници на Рим дълго време и разбира се постъпвайки в легионите научават латински, т.е. приемат езика на по-силните. 

Немалко синове на германски благородници биват изпратени в Рим където научавата езика, културата, а и военната тактика на потомците на Ромул. От времето на Цезар до създаването на Франското Кралство има цели пет века, през които германите франки, алемани и др. учат латински, т.е. франките не изоставят езика си в полза на този на подчинените гали, а ползват речта на тези, на които са служили половин хилядолетие - римляните. Излиза, че д-р Ценов е прав по отношение на това, че по-силният винаги запазва своя език, а го и налага на други.

Към представената до този момент информация трябва да се добави още нещо, което е от огромно значение. Става дума за това, че в старобългарския език не може да се намери субстрат, както е във френския например.   

При нас няма нищо подобно, няма нито субстрат, нито суперстрат. Речта на дедите ни по време на Средновековието, въпреки, че съдържа определено количество заемки от латински и гръцки, като цяло е по-чиста от тези два езика.

Още по-важно е това, че едни от най-древните названия на реки и населени места по Балканите и обитаваната от траки Мала Азия са обясними на български. Държа да подчертая, че тълкуването на Пеней, Камандър, Илион, Илиос, Кафисос и др. с думите пѣна, каменъ, илъ, каплѭ, не е мое, а е направено от лингвисти като акад. Георгиев и акад. Дуриданов.

Да, тези думи присъстват и в речниците на други народи от славянската езикова група, но това само означава, че езика на хората наричани по времето на Античността траки е бил сроден с този на народите живеещи на запад, север и изток от Тракия.  

Още в далечното минало Апиан свидетелства за родството на мизите (наречени по-късно българи бел.моя) с илирийските народи (живеещи на запад и север от Тракия бел.моя). Стефан Византийски пък нарича скитите тракийски народ. Прокопий Цезарийски определя сарматите като част от гетското семейство.

Нима всички тези данни представени от старите автори не са доказателство, че имам пълното право да твърдя, че на запад, север и изток от Тракия са се говорили сродни езици? Така е било преди повече от две хиляди години, така е и днес.

Имайки предвид най-древната история на Балканите, може да се каже, че дедите ни са повлияли още през Неолита населението на запад, север и изток от земите ни. Наскоро генетични проучвания доказаха, че създателите на Триполската култура в Украйна са дошли от Балканите. Поразителната прилика на керамиката от Бутмир, Босна, с нашата от времето на Неолита и Халколита, доказва придвижването на дедите ни в посока запад. Ако някой си направи труда да изследва керамиката и оръжията типични а Лужишката култура в Северна Полша, ще се увери, че те имат прототип в нашите земи.

Керамика на Лужишката култура, Северна Полша, изобр. Tzawisko

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_11.JPG/800px-Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_11.JPG

Типичните за траките криви ножове се срещат и при представителите на Лужишката култура, изобр. Tzawisko

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG/800px-Kultura_%C5%82u%C5%BCycka%2C_lusatian_culture_20.JPG

Учените би трябвало да следват фактите и да се придържат към логиката, а не да се разчекват в шпагат, правейки отчаяни опити да подкрепят една заблуда с друга. Какъв може да е езика на старите българи освен местен, балкански?

Всичко може да се обясни много лесно ако се приеме, че хората на Аспарух са потомци на имащия много клонове тракйски народ мизи, а дунавските славени са техните съседи и роднини - конните стрелци гетите.

През 681-ва година, тези две големи групи стари балканци  успяват да освободят своите братя и сестри намиращи се под римска (византийска) власт. Обединяват се не три различни народа, а три групи делящи един произход. Ето това е причината старобългарския да е чист и в него да няма нито субстрат, нито суперстрат. Това е и причината населението на страната ни още през ранното Средновековие да е хомогенно.

Безумие е да се твърди, че хората създали Дунавска България са пришълци. Част от дедите ни се заселва далеч от Родината, дори и в Средна Азия, но така прави всеки голям народ. Не се ли разпростряха римляните на три континента? Ами потомците на англосаксите не са ли колонизирали Америка, Австралия? Фактът, че английски се говори в Австралия и Нова Зеландия не означава, че старите англосакси са маори и аборигени, нали? Същото е положението и при нас – някои стари балканци са се установили в Индия, Иран и т.н., но това не променя произхода им.

Нашата реч се е зародила на Балканите в най-дълбока древност, преживяла е дълго развитие тук на Балканите, оцеляла е въпреки три големи чужди подтисничества, жива е и днес. Родината ни не е само дом на откривателите на колелото и най-ранната писменост, но се явява и дом на хората отговорни за възникването на славянската езикова група, но и на така наречените индоевропейски езици.

Ако на някой му звучи странно, нека се замисли над споменатото по-горе - как се ражда романската езикова група. Нейната поява не се ли дължи на експанзията и влиянието на римляните? Щом нещо е възможно за римляните, защо да е невъзможно за дедите ни, които са добили високо ниво на развитие доста по-рано?

Бивайки разпространители на организираното земеделие и скотовъдство, а и на важните знания от областта на металургията, дедите ни са успели да повлияят много други народи в продължение на няколко хиляди години. Има дори исторически свидетелства за тези деяния на нашите предци.

Не може да се пренебрегне твърдението на Ариан, че Дионис е основоположникът на индийската цивилизация. Не може се отнесем с пренебрежение и към свидетелството на Иполит, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис. Кой мислите е въвел култа към Земла (Земела) при етруските, не са ли дедите ни наричани траки и пеласги в древността? На тях в легенда разказана от Плутарх се приписва основаването на Рим. На тях по сведения на Плиний Стари трябва да се благодари за въвеждането на азбуката в Лациум.

Това не са всички заслуги на дедите ни, а само малка част от преданията, което са оцелели през дългите векове. Няма как да се запомнят неща случили се преди много хиляди години, но и това, което е останало не е малко.  

Учените ни още дълго време ще робуват на догмите на своите кумири. Не бива да чакаме от тези, които поддържаха забудите да се разкаят и да започнат да разпространяват истината. Това трябва да го направим ние обикновените хора, за да могат децата ни да раснат с високо самочувствие и с поведение на стопани, на господари на своята съдба.

Народът ни има много дарби, но те се проявяват само тогава, когато ние играем истинската си роля – на добри, честни и волеви хора, които умеят да пренебрегнат различията си в полза на общото благо.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=RfYa_xMoM8Y&t=864s

ДУМИ ОТ ЕЗИКА НА ОРФЕЙ

Лингвистите знаят добре, че имената на народите се менят. С течение на времето се налагат нови, различни названия, това е един естествен процес. Южните ни съседи са наричани данайци, гърци, елини, по време на Средновековието са се разпознавали и под името ромеи. Дедите на иранците са познати като перси, артеи, кефени и хорсари. Съвсем нормално е за нашите предци да важат също няколко имена. Ако историята ни бе написана от независими и непредубедени хора, то днес всеки щеше да знае, че траки е по-старото наименование на българския народ.

Вместо това, години наред бе внушавано, че ние сме смесица от три напълно различни етноса. За народа на Орфей се твърдеше, че през прословутата 680 година е бил само едно незначително малцинство, което в болшинството си е романизирано и гърцизирано. Поданиците на княз Аспарух бяха обявени за говорещи тюрски език азиатци, а за техните съюзници-старите славени, се казваше, че са дошли от Припятските блата на Украйна.

Как обаче става чудото – три напълно чужди един на друг народа да се консолидират за рекордно кратко време и да образуват държава, която да кара Римската Империя да трепери, никой не обясни задоволително.

Не бе обяснен и друг феномен. Няма спор по отношение на това, че до VI век речта на народа на Орфей е жива. Свидетелствата за това са повече от ясни и не се отричат, но никой не успя да посочи причината защо след VI век, хората познати като траки, изведнъж забравят майчиния си език? Как е възможно един народ, който се е намирал 600 години под римска окупация, да пази ревностно своя език и култура, а след това, въпреки, че се радва на пълна свобода, да забрави корените си?

Attributed to the Painter of London E 497 - Marie-Lan Nguyen (2011)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/05/Orpheus_Thracians_Met_24.97.30.jpg

В науката съществува един много важен принцип, той е познат като Бръсначът на Окам – От всички теории даващи обяснение за даден проблем, за предпочитание е най-простата, тази, която използва най-малко предположения.

Най-логично е да се приеме, че през 680 година няма смесване на три различни народа, а обединение на три групи на един и същи народ. Доказателства за това има и то много.

От IV до XV век старите българи биват отъждествявани с мизите, които се явават най-големия тракийски народ. Славените, за които пишат Йордан, Прокопий и др. са наречени гети в три книги на Теофилакт Симоката. Доста по-рано, Страбон обяснява, че мизите и гетите са роднини, смесват се бързо и лесно, а и говорят същия език както останалите траки.

Нека видим как стоят нещата през VII век. Земите между езерото край град Мурза (Хърватско) и река Днестър (Украйна) са обитавани от славените, които Симоката нарича гети. Черноморските степи са дом на свободните българи, които множество стари автори отъждествяват с мизите. Територията на юг от река Дунав е заселена предимно с траки, които според Страбон говорят същия език както гетите и мизите.

След 680 година, римските легиони и чуждите колонисти са прогонени от земите ни. Голяма част от свободните траки- гетите и мизите идват на юг от Дунава и така населението на земята ни е отново многобройно. Става възможно да се оформи голяма армия, която е способна да се противопостави на римските легиони.

Има ли нещо неестествено и странно в това обяснение? Няма нищо сложно, но поради това, че живеещите на север от Дунава траки са известни и под други имена, а по-късно тези имена са приети от други народи, се стига до недоразумения.

Траките са роднини с илирите, част от които са известни под името венети. Точно венетите са дедите на поляци, чехи, руснаци, че дори словените и словаците. Поради това, че езикът на гетите познати като славени е близък до този на венетите, то и венетите биват наречени славени, словени, славяни. Нещо неясно?

Фактът, че траки и илири са роднини обяснява родството на българския език с този на сърби, хървати, словени, поляци и т.н. Родството ни с хърватите-потомци на илирийския народ арвиати бе доказано от проучванията на наши и чужди генетици.

В миналото бе подмятано ехидно, че няма как българския език да е продължение на тракийския, понеже спадал към славянската езикова група. Смесване на име на исторически народ с название на езикова група, без да се споменат важни подробности за произхода и по-старото име на историческия народ е недопустимо, това е груба манипулация.

Голяма част от езиковедите знаят как стоят нещата. Знае се, че точно българския език предлага най-добри обяснения за тракийските глоси и думите извлечени от лични имена, топоними и т.н. Поради натиск на политици обаче, истината бива изкривявана. Едни лингвисти предпочитат да търсят сравнения с балтийски думи, други предпочитат да представят албанския като наследник на тракийския, а има и такива, които при тълкуването на тракийските думи охотно ползват староирански и староиндийски.

Всеки лингвист избира различна посока, само хора като Георги Сотиров отказват да участват в манипулациите и смело твърдят, че езикът говорен от Орфей е древен вариант на българската реч. Това е така разбира се, съберем ли всички тракийски думи, за чието тълкуване са ползвани български думи, ще се получи дълъг списък. Той е останал невидим защото никой не е посмял да събере и систематизира сведенията на различни лингвисти.

Сега това е направено, в списъка по-долу са дадени тракийските думи, за чието тълкуване са ползвани наши думи. Посочени са и авторите изолирали въпросните думи. Държа да отбележа обаче, че никой от въпросните лингвисти не нарича тракийския език по-стара форма на българския, но нека вярваме на фактите, а не на мненията. Приятно четене!

аз-аз – Владимир Георгиев

ак-око- Владимир Георгиев

аса-осил - Владимир Георгиев

асду-яздя - Владимир Георгиев

бал-бял - Владимир Георгиев

балан-балан - Владимир Георгиев

барги-брегѫ-грижа се - Владимир Георгиев

бебрус-бобър - Иван Дуриданов

бела-бела, бяла - Владимир Георгиев

берга-брѣгъ-бряг – Иван Дуриданов

берза-бреза – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Димитър Дечев

био-бия –Димитър Дечев

бистр-быстръ-бърз –Владимир Георгиев

братера-братръ  -Владимир Георгиев

бриза-брица вид пшеница -Димитър Дечев, Гавраил Кацаров

брилон-бритва-бръснач, брити-бръсна– Владимир Георгиев, Димитъ Дечев, Вилхелм Томашек

брузас- Иван Дуриданов

бурд-брод –Иван Дуриданов,  Димитър Дечев

брюнкос-брѧцати-брънча – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

вево-выѫ-вия –Иван  Дуриданов

вер-вьрѭ-вра, извирам –Иван Дуриданов

виса-вьсъ-село –Владимир Георгиев

волинт-волъ –вол- Вилхелм Томашек

гава-говети-почитам –Димитър Дечев

гал-голѣмъ –димитър Дечев

галтис- голоть-поледица протослав. Иван  Дуриданов

гентон- ген (гнати) –Вилхелм Томашек

гила-жила –Владимир Георгиев

гордо-градъ- Паул Кречмер, Ото  Хаас

дарз-държа – Веселин Бешевлиев, Иван Дуриданов

дау-давити-давя Ото Хаас,  Владимир Георгиев

дебре-дьбъръ-дълбок –Димитър Дечев

дева-дѣва –дева –Владимир Георгиев

деин-деен –Владимир Георгиев

дела-зелѥ-зеленина –Владимир Георгиев

диту-дѣдъ-дядо –Димитър Дечев

дин-дьнъ-ден – Владимир Георгиев

до-до – Владимир Георгиев

добер-дебра, дол –Димитър Дечев

дорз, дерз – дързъ-дързък –Влдимир Георгиев

друме-дръмъ-горичка – Владимир  Георгиев

дорзе-дързък –Владмир  Георгиев

друвета-дърво Владимир Георгиев

еб-ѥбати-оплождам Кирил Влахов

ед-одрина-обор –Димитър Дечев

e(з)вени-язовец –Вилхелм Томашек

ерета-врьти-вра, извирам –Иван Дуриданов

залт-жълт, златен – Владимир Георгиев

з-за, отвъд -Димитър, Дечев

зайка-заек – Владимир Георгиев

залдас-злато –Иван Дуриданов

залде-златъ-златен –Владимир Георгиев

залден-златан – Владимир Георгиев

зелкия-зелка – Владимир Георгиев

земела-землiа –земя –Паул Кречмер, Иван Дуриданов

зер, звер –звѣръ – Иван Дуриданов

зервае-жеравъ- Вилхелм  Томашек,  Димитър Дечев

зомброс-зубър- Димитър  Дечев, Вилхелм Томашек

зора-зора – Георги Сотиров

зум-змьи- змей, змия – Иван  Дуриданов, Владимир Георгиев

иерасос-роса Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

ил-илъ-кал- Иван Дуриданов

ина-иней-скреж – Димитър Дечев

интос-ендо – говендо- Димитър Дечев

кабир-кобъ-съдба - Димитър Дечев

кал-кал – Иван Дуриданов

карпа-карпа –Владимир Георгиев

картуза-кратъкъ – Вилхелм Томашек

кол-коло-колело – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

кара- гора – Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

коза-коза – Кирил Влахов, Владимир Георгиев

козил-козел –Кирил  Влахов, Владимир Георгиев

корубант-жребѧ – Ото Хаас

котиата-котенца –Владимир Георгиев

лингас-лѫгъ-лъг – Иван Дуриданов

луптас-любити-обичам – Кирил Влахов

кентас-чѧдо, начьнѫ- чедо, начевам Иван  Дуриданов, Димитър Дечев, Владимир Георгиев

керм-грамада – Димитър Дечев

керсос-чер – Владимир  Георгиев,  Иван Дуриданов

кетри-четири – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

ктисти-чисти – Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

кол-колесе, коло-колело, кръг  Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

магутис-могѫ-мога – Иван  Дуриданов

мари-море – Владимир Георгиев

ме-ме, мене – Владимир Георгиев

мер-мѣръ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

мидне-место –Вилхелм Томашек

мундр-мѫдръ-мъдър –Владимир Георгиев

мусас-мъхъ-мъх – Иван Дуриданов

олган-влага – Владимир Георгиев

остас-оустиѥ-устие на река  Иван Дуриданов

пинон-пиво, пиръ – Вилхелм Томашек

полт-плотъ-дървена ограда –Владимир Георгиев

ромфея-рофея – Вилхелм Томашек,  Владимир  Георгиев

росе-роса Димитър Дечев

сабазиас, сабадиас- свободъ- Грегоар, Бонфанте, Дуриданов, Георгиев

сама-самъ-сам –Владимир Георгиев

саузу-сух – Владимир Георгиев

светул-светъл – Владимир Георгиев, Иван  Дуриданов

сева-цев – Владимир Георгиев

си-сь-този – Владимир Георгиев

скарас-скоръ-бърз – Иван Дуриданов

скарке-скърцам- Владимир Георгиев

спинт-свѧтъ-светъл, свят –Владимир Георгиев

стаина-стена – Владимир Георгиев

стан-стан- Георги Сотиров

стар-старъ-стар – Владимир Георгиев

страуос-струя-  Иван Дуриданов

струм-струя – Димитър Дечев

стур-страна, простор – Иван  Дуриданов

сукос-сынъ-син – Иван Дуриданов

талкас-тлъкъ – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

тар (дар) дар - Димитър Дечев

темено-тъмен – Ото Хаас

темнон-темѧ-теме – Ото Хаас

тим-тьма-тъма – Владимир Георгиев

тинта-свентъ  – Владимир Георгиев

трапо-трапъ –трап, яма – Димитър Дечев

траус-троша – Иван Дуриданов

три-три – Владимир Георгиев

трос-тръстъ-тръстика Димитър Дечев

удра-видра – Иван Дуриданов

хердо-чрьда-стадо – Димитър Дечев

Това не са мои спекулации, а сравнения на професионалисти. Реално възстановимите тракийски думи са над петстотин, но в по-голямата си част те са пропуснати от специалистите и поради това не са дадени в горния списък. 

Едва ли лингвистите не са знаели за тракийското име Гориус, за топонимите Гарескос, Гаргара, Загора, но в тези древни думи е скрита старобългарската дума гора-планина, имаща диалектна форма гарица-горица. 

Не е трудно да се изтълкува глосата вонасос-вид див бик, като се знае, че животното се отбранява с помоща на вонящи изпражнения, вонасос означава вонящ, но отново думата има прекалено българско звучене, а обявяването на българския език като наследник на речта на Орфей е било и все още е табу.

Повярвахме на неистини защото от нас бе укрито огромно количество данни. С тази работа известна част от укритото вече е публично достояние. Aко е рекъл Господ, скоро ще представя и останалите 400 думи от речта на древните ни предци и товава едва ли ще останат сънародници, които да вярват, че езика на Орфей е мъртъв.

ТРАКИЙСКИЯТ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Времето е в състояние да промени много неща. Без съмнение едно от тях е езика. Колкото и консервативна да е една реч тя не може да остане същата вечно. Това е невъзможно. Представителите на един народ общуват не само със сънародници, но и с чужденци. Посредством търговията, в дадена област проникват непознати продукти с екзотични имена. Налагането на нова религия също води до сериозни промени на словесното богатство.

За няколко века определен език може да претърпи сериозно развитие. А след едно, или две хилядолетия промените може да са така сериозни, че младото поколение да не е в състояние да разбере езика на прадедите си без специална подготовка. Като пример може да се посочи английския. За около 1000 години той е изгубил около 85% от изконните си думи (V.Stevenson).

Малцина са тези, които биха разпознали в староанглийската фраза Ik eom - I am- аз cъм, а в hie sindon – they are- те са. Дори родените и израснали в Лондон биха схванали само дума-две от следният израз: Þa læg þær an micel ea up in þæt land – Then a great river extended there into that land- Toгава (по това време) голяма река се простираше (течеше) в тази земя.

Съвсем естествено е, че и езикът на нашите предци ще съдържа думи и изрази, които днес имат особено звучене. Старобългарските потьпѣга, тачай, нута, ныръ, бридъкъ ... отговарят на съвременните – разведена жена, по-лош, добитък, кула, остър. Старобългарският израз – О одежди чъто сен печете? се превежда като – Защо се грижите за облеклото? Колкото и странно да звучат тези думи и изрази, те са си наши.

Разбира се не всичко се променя. Запазват се не само основни думи, но и граматически особености. Лингвистите знаят това много добре. Дали е с умисъл, или не, не зная, но в сравнителните тракийски речници, някои изследователи често пропускат основни тракийски думи имащи перфектни български еквиваленти. Като пример могат да се дадат: вода-вода, бара-бара (рекичка), дебре-дебри, листе-листи, вир-вир, суу –сух, темен-тъмен, коза-коза, волинт-воленте (вол), зайкус-заек, орол-орел, елейн-елен, зелкия-зелка, вит-ведь (знание),  видето – видетъ  (видя, виждам) ...

Нито латински, нито гръцки, или който и да е било друг език  няма толкова много общи думи с тракийския както българския, но определени учени не акцентуват на тази изключително важна подробност.

Трябва да се отбележи също, че подробно, систематизирано  сравнение на особеностите на тракийския език с българския не е правено. Спорадично се споменава, че дадена тракийска наставка е идентична със старобългарска, че определенатракийска диалекна вариация е същата както и българската, но на читателите не е обяснено значението на тези граматически особености. Един народ може да наследи думи от друг, но не и диалектни особености, защото диалектът не е нищо друго освен по-слабо позната форма на официалния език.

Преди около столетие видният наш учен Цани  Гинчев представи теорията си за тракийският характер на българския език - “На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил! ? Дали си името пълно-запълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм..." http://ziezi.net/ginchev.html

Гинчев обяснява процеса на изпадането на падежите в езика ни като тракийско наследство. Тук трябва да се спомене откритието на К. Влахов, който установи, че за времето си тракийският е бил изключително развит и е започнал да губи своят синтетичен характер още в Античността. Присъствието на седем падежа * в средновековния старобългарски се дължи на това, че тези, които освободиха своите събратя от римското подтисничество са били дълги векове в изолация в свободните земи на север от Дунав и тяхното наречие се е запазило в старият си вид (в древният тракийски е имало падежи, както и в древния арийски). Напълно естествено е, че официалният език на Тракия след VII-ми век ще е точно диалектът на освободителите, той е говорен от духовенство и благородническа класа, докато за останалото население е бил типичен губещият падежите вариант, т.е същинският тракийски...езикът, който говорим и днес в развита форма.#

Нека обърнем внимание на някои особености на езикът на Орфей:

I. ПАДЕЖИ.

1. Окончанието при звателен падеж в тракийския език е -Е ( В. Георгиев), както и в звателен падеж на български лични имена Стояне, Добре, Борисе, Милене! 

2. Окончание за дателен падеж ед. ч. в тракийския е -У, както е при български съществителни имена в дателен падеж – Богу, стопану.

3. Окончание за дателен падеж мн.ч. в тракийския е -ИМ , срещаме го в Селим-брия, Селим означава– на селите. Селите са трако-пеласгийско племе обитаващо Беломорието и Тесалия – дом на мирмидоните, които според Йоан Малала са предци на българите.

4.Окончанието в родителен падеж е ОУ(У)  също както при старобългарски съществителни имена в родителен падеж – сыноу...

 II. МЕСТОИМЕНИЯ И ПРЕДЛОЗИ

1. Тракийското лично местоимение АЗ отговаря на българското АЗ

2. Тракийското лично местоимение МЕ отговаря на българското МЕ.

3. Тракийският предлог ДО отговаря на българският ДО.

4. Тракийското въпросително местоимение КОС отговаря на българското КОЙ*

5. Тракийското показателно местоимение ТА отговаря на старобългарското ТА-това.

6. Тракийското показателно местоимение СА отговаря на старобългарското СЬ-тази.

7. Тракийското показателно местоимение СИ отговаря на старобългарското СИ-това.

8. Тракийското показателно местоимение СЕМУН отговаря на старобългарското СЕМУ-този.

*Кос е древният вариант на кой, тъй както латинското quis -куис е древният вариант на италианското въпросително местоимение chi -ки-кой.

III. УМАЛИТЕЛНИ ЧАСТИЦИ, НАСТАВКИ, ПРЕДСТАВКИ, ОКОНЧАНИЯ.

1.Тракийската умалителна наставка ИНТ ( волинт, перинт...) е определена от  В. Георгиев и И. Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ. Тя се среща в старобългарски думи като воленте, осленте, козленте.

Интересно е, че тази частица се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други, т.е. тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани преди хилядолетия от нашите деди траките.

2. Тракийската умалителна наставка КА (в Донука, Бургарака) е типична за българския език, срещаме я в думи като белка, писалка, девойка.  

3. Тракийската умалителна наставка  Е (в Дорзе ) се среща в наши имена като Бане, Боре, Воле, Едре, Злате и т.н.  

4. Тракийската умалителна наставка ЕЦ ( в Кабец) е  типична за езика ни – творец, светец, певец...

5.Типичното за езика ни окончание -ЩА  ( в пътища, свлачища, селища ) се среща и в тракийския - Вρρατζιςτα -Врачища, Рουβύςτα-Ровища.

6. Българската умалителна частица ЦА ( в девица, столица, певица ) се среща в тракийския топоним Тζερζενουτςας – Чершница.

6. Тракийската наставка в лични имена ЗАР ( Етизар, Велизар) се среща в българските лични имена Светлозар, Златозар, Среброзар, Цветозар.

7. Наставка МЕР ( Пурмерул, Гугамер) - велик срещаме в Безмер, Владимер, Радомер.

8. Тракийските умалителни частици УЛ, УЛА, ИЛ, ЛО (в Пурмерул, гагула, Кетрил, Скорило ) са идентични с българските УЛ в Драгул, УЛА в Радула, ИЛ в Момчил, ЛО в Скорило.

9. Тракийската представка З/С отговаря на българската СЪ-от.

10. Окончанието за прилагателни от женски род - А , НА ( Бела, Циерна) е същата както и в българските прилагателни от женски род бела, черна ( църна).

11.Окончание за съществително от женски род – ИНА – Диелина – детелина.

12.Окончание  за прилагателни от мъжки род-ЕН (Залден) – червен, черен, златен.

13. Окончанието СК ( Дориск, Драбеск, Гареск) се среща и в старобългарски думи като бесовскъ, бытиискъ,  браньнскъ, женьскъ...

МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО

Установени са три форми на множествено число в тракийския език.

1.При първата окончанието е И - КТИСТИ – чисти.

2.Другата форма е с (Т)А, срещаме я в ДРУВЕ(Т)А – дървета.

3.В някои български диалекти се използва Е като окончанието за множествено число – люде хора), листье (листи), същата тази особеност срещаме и в тракийския топоним ЛИСТЕ –листи.

Както виждаме и трите форми, без изключение са типични за българския език.

 ДИАЛЕКТНИ ОСОБЕНОСТИ

В тракийския се забелязват абсолютно същите диалектни особености както и в българския. Както отбеляза В. Георгиев ( Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е ( ие) от друга е засвидетелствано не само в античността ( в езика на траките), но и в съвременния български език. Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.

Отново В. Георгиев отбеляза, че в късния тракийски гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти зилен -зелен ( Διντιπορις –Δεντουπορις )...

В тракийските диалекти забелязваме варианти КЕТРИ, КЕТРЕ отговарящи на старобългарските ЧЕТИРИ, ЧЕТЫРЕ.

Щом особеностите на тракийските диалекти са типични и за българския, това означава, че тракийския не е изчезвал изобщо, напротив – развил се е и днес е познат под името български.

Някои критици ще възразят, че частици като ЕЦ, ЦА, КА се срещат също в сръбски, хърватски, словенски. В това няма нищо чудно, траките не са падали от небето, имали са свои роднини – старите илири и скити. Към илирийските народи принадлежат сърби, хървати, словени, словаци...а  нашите близки роднини украинците са наследници на скитите. Поради това  името на тракйската Еброс – Ибъра има успоредица в сръбския Ибар и украинския Ибр. Това е и причината името на тракийската Нестос има успоредица в полската и чешка Ниса, а и имената на тракийските селища Мидне и Курписос се тълкуват с хърватския глагол метнути – полагам (основи на селище) и украинския глагол корпати –копая...

От тези особености не можем да заключим, че хървати и украинци са траки. Родствеността на тракийския с илирийски и скитски е обяснението за приликите. В нашия език също сме имали тези думи, но те са излезли от употреба. Това е един напълно естествен, а и неизбежен процес. Важно е да се отбележи обаче, че винаги трябва да се прави разлика между роднинство и идентичност...

Ето, няма нищо сложно нали? Hие българите говорим развита форма на същият език, който е звучал между Карпатите и Бяло море още преди девет хиляди години. Не сме идвали от никъде, напротив, изпратили сме свои хора на три континента. Те от своя страна са повлияли десетки народи. 

                                  http://hellogiggles.com/wp-content/uploads/2011/10/orpheus.jpg

За някои това може да звучи като фантастика, но е самата истина, която бавно, но упорито си пробива път. Това, че повечето от нас не я знаят се дължи на редица причини. Водени от политически причини, векове наред безсъвестни личности са фалшифицирали историята в своя полза, за съжаление това продължава и днес.

Както римляните са противопоставяли дедите ни срещу техните роднини, така и в ново време изкуствено се насажда вражда между близки хора. За да се измъкнем от порочния кръг е нужно да сме със спокойно и чисто съзнание, а това е възможно само, ако сърцата ни са свободни от негативни емоции. За това – нека обърнем гръб на злото и да се върнем при корените си. Да бъдем българи!

Пояснения:

* В старобългарския език срещаме следните падежи:

1.Именителен

2.Дателен

3.Звателен

4.Винителен

5.Творителен

6.Родителен

7.Местен

** Дори и днес процесът на изпадане на падежите в езика ни не е завършил. Звателен падеж се употребява масово, а в родопските диалекти има останки на дателен и местен падеж ( С.Стойков, Българска Диалектология, стр.131-132, стр.135, )

Ето и свидетелството на К. Влахов за изпадането на падежите в тракийския език – “Засвидетелстваните у Аристофан тракийски фонетични и морфологични закономерности потвърждават по друг път и са безспорно доказателство за преминаването на имената от една в друга основа, че процесът на разпадане на тракийската склонителна система е бил в напреднал стадий...и, че характерното за тракийският език е било безпадежната флексия на тракийската лексика, или по-кратко казано - още по онова време тракийският език е бил в напреднал стадий на преминаване от синтетичен към аналитичен строй”.