ТРАКИЙСКАТА ГЛОСА СКАЛМЕ – МЕЧ И ОФОРМЯНЕТО НА ТРАКИЙСКИЯ РЕЧНИК

Понеже доста приятели, а и съмишленици вече стават нетърпеливи относно датата на излизане на ТРАКИЙСКИЯ РЕЧНИК, реших да дам кратко пояснение. За жалост не мога да дам точна дата на поява на следващата ми работа. Причините за това са няколко. Като цяло материалът за речника е готов, предаден е за корекции, но те отнемат много време. Все пак броят на думите е над 650, а това си е сериозно количество.

 

Понеже файлът е голям, понякога се получават и технически грешки, най-вече при предаването на чужди думи, изписани с особени букви. Точно това е причината да се откажа да ползвам арменската азбука и деванагари (за санскрит). Проблеми понякога създават и буквите на староисландските и старонорвежки думи.

 

Речникът няма как да се представи самостоятелно, без да се дадат допълнителни пояснения, а те не са никак малко. Нужно е да се обясни връзката между езика на траките с този на илирите и скито-сарматите. Подобно на дедите ни, илирите и скито-сарматите са обявени за изчезнали народи, като за скито-сарматския език дори е прокарана още една грандиозна лъжа, а именно, че е ирански. Укрити са както важни исторически свидетелства, така и глоси, чийто характер е тракийски, а не ирански.

 

Информацията спомагаща да се разобличат вредните измами трябва да се обработи така, че да е разбираема за всички. Проблемът с изчезването на най-големите и най-войнствени народи на Източна Европа е важен и не бива да се претупва набързо. По-добре е да има закъснение, отколкото неясни моменти.

 

Илюстрациите също отнемат време. Понеже се касае за обемисто четиво, то е добре да има повече нагледен материал. За да се намерят подходящи изображения, а и да се обработят е нужно доста време. Хубавите неща изискват време – тук спор няма.

 

Не на последно място е моето здраве. Коляното, макар да наболява не е проблем, но има други неща, чието разрешаване изисква почивка и колкото повече време минава, толкова повече почивка е нужна. Ето защо не мога да дам точна дата на излизане на чакания от дълго време ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК.

 

Това, което мога да предложа сега е една страничка от речника. Все пак е нещо, а и читателите могат да преценят до известна степен дали дадените подробности и обяснения са добри и си струва да се набави четивото след време. Сега предлагам анализа на една много интересна тракийска глоса, надявам се да съм се справил добре:

 

скалме - *скалмен – скала блг. (в случая остър предмет, меч), скала́ – скала рус., скала́ – камък укр., skálа – скала, осколка слов., skálа – скала чеш., skeliù, skélti – цепя, разцепвам лит., skala – трески латв., iškalla (i) – чупя, разрушавам хет., σκάλλω – копая, режа гр., skiljа – разделям стисл.;

 

източник: σκάλμη – тракийска глоса със значение “нож, меч”, сравнена със стисл. skǫlm ж. мн. “ножици“ (Георгиев, 1977, с.19). Един от първите разгледали глосата е А. Фик, който според акад. Дуриданов сравнява σκάλμη със стисл. skǫlm ‘къс меч, нож’ (Дуриданов, 1976, с.23). В. Томашек, който е колега и съвременник на А. Фик, го цитира, добавяйки и Я. Грим относно това, че σκάλμη е тракийска дума идваща от корен *sq’el “spalten” – разцепвам, правейки сравнение с лит. skélti – цепя, стангл. skilja –  цепя, разделям. Чешко-австрийският учен добавя и интересния факт, че сродни на глосата σκάλμη се явяват трак. лични имена Σκέλης, Σκέλλις, Σκέλα-βρία, а и кюрд. kаlma, kalme – “сабя, меч” (Tom.II.20).

 

Странното в случая е това, че стисл. skǫlm един път е дадена със значение нож, къс меч, а друг път ножици, като при това не е направен и анализ, който да покаже дали действително думата е действително старогерманска или пък, поради ограниченото си разпространение се явява заемка (защо не и от тракийски?).

 

Друга странна особеност се явява факта, че при анализа на трак. топоним Σκέλα-βρία се предлага корен *skel “spalten” цепя, но освен лит. skilé – цепнатина, отломък се дава и слав. дума скала (Tom.II.2.83), тя обаче не е спомената изобщо при анализа на глосата σκάλμη. Навярно това е невинен пропуск, защото работата на В. Томашек е обемиста, разгледано е огромно количество материал и да се направи пропуск е човешко, и напълно разбираемо.

 

Преди да обърнем внимание на глосата σκάλμη – меч, ще разгледаме древния топоним Σκέλα-βρία. Елементът βρία вече бе обяснен (виж врия), а колкото Σκέλα-, тук трябва да бъдат посочени българските местни названия Скала, Скалата, Момина Скала, Орльова Скала, Скале, Скалите, Скалище, Скален дол и др. Те са изброени доста прецизно в нашия етимологичен речник (БЕР, т.VI, c.719).

 

Глосата σκάλμη – е притежавала древна форма *скал-мен, подобно на други наши думи като бреме, от *bher-men (БЕР, т.I, с.77), а и време, от *wert-men (БЕР, т.I, с.185). Със същата постройка е и българската дума знаме, тя е уникална, защото има запазен архаичен вариант и той е знамен (БЕР, т.I, с.649).

 

Значението на σκάλμη, *скал-мен, е остър предмет, осколка, скала. Коренът е скал, а наставката е -мен. Интересното в случая е това, че в тракийския тя вече се е развила в -ме, както е в днешния български: бреме, време, знаме, племе. Най-древните мечове са правени от кремък, т.е. скалата е материалът, който е ползван. 

Находки от гроб № 1 от Варненския некропол, снимка на Николай Генов 

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/887/NIM%252520-%25252020b.jpg.preview.jpg

Кремъчният нож от гроб № 1 във Варненския некропол е с дължина 44 см (по сведения на И. Иванов и М. Аврамова). Около 4000 години по-късно, мечът акинак (ἀκινάκης) е с дължина между 40 и 60 см. Такава е била и дължината на късия тракийски меч σκάλμη.

 

Надявам се обясненията да са добри, а колкото до това защо тракийската, или както е по-правилно древнобългарската дума скалмен, скалме вече не се използва, ще подчертая, че дори доста по-нови думи като стблг. брьдоунъ – меч и коръда – меч, също са излезли от употреба. Това е напълно в реда на нещата и същественото е, че съществуват обяснения на български език.

 

Надявам се здравето ми да ми позволи да работя редовно по материалите, служещи за пояснение на речника, а и работата по илюстрациите и корекциите да е безпроблемна, за да може в скоро време да излезе чаканата повече от 10 години книга. Вярвам, че тя ще донесе добро самочувствие и вяра в себе си на много сънародници, доброто самочувствие и вярата в себе си са катализатора на великите деяния.

 

Желая на всички приятели и съмишленици весело посрещане на празниците, но най-вече здраве, здраве, здраве!!!

 

 

ТРАКИЙСКИТЕ МАЙСТОРИ ЗЛАТАРИ И КОВАЧИ – УЧИТЕЛИ НА ГЪРЦИТЕ

До неотдавна властваше догмата, че гръцки майстори са създателите на златните съдове и украшения на траки и скити. Да, но на 9 януари 2002 година излезе статия в “Ню Йорк Таймс” със заглавие: Scythian Gold From Siberia Said to Predate the Greeks -“Скитското злато от Сибир предшества гърците“ .

https://www.nytimes.com/2002/01/09/arts/scythian-gold-from-siberia-said-to-predate-the-greeks.html

В тази медия, а и в други бе оповестено, че в Тува, Сибир, в периода 1998-2001 са намерени шедьоври на златарското изкуство и то от времената предшестващи контактите между гърци и скити. Така стана ясно, че скитите са имали свои майстори, на чийто талант гърците са можели само да завиждат.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjg2rWqypGQeLhIrPqq8uTzID6axuUECVoHEWj7Bweg5ivBwzettuCYxzBmSs44eimurhF67A8-L0q3vxNGeN95yv8OC-bHUPr7gt3u3MKJpr7DT6ebQGGzb31ek6k-dlzoTMA0ktlSeqRs/s1600/Serga%255B1%255D.jpg

https://sibved.livejournal.com/257888.html

https://ic.pics.livejournal.com/metafor_7/74146340/246797/246797_original.jpg

https://sibved.livejournal.com/257888.html

https://ic.pics.livejournal.com/metafor_7/74146340/247513/247513_original.jpg

https://sibved.livejournal.com/257888.html

У нас, по-точно в нашите научни среди, тази информация остана невидима, макар да променяше много във вече установените виждания. Все пак, до този момент се смяташе, че скитите са номади, а номади няма как да се занимават със златодобив и направа на златни изделия посредством леене, коване и т.н.  

Никой наш специалист не искаше да приеме твърдението на Стефан Византийски, който твърди, че скитите са тракийски народ, а това обяснява загадката със скитските майстори златари. Поне от пето хилядолетие преди Христа, т.е. от времето на прочутия със златните си шедьоври Варненски некропол, стари балканци обитават и Черноморските степи.

Това е ясно не само от идентичната керамика, идолна пластика, погребални обреди и архитектура. Доказателства има и от областта на генетиката. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на културата Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

Траки и скити действително делят едни корени, като през пето хилядолетие преди Христа, тези наши предци са се занимавали предимно със земеделие, т.е. били са уседнали, а това им е позволявало както да търсят и добиват злато, така и да го обработват.

През Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени и част от дедите ни населяващи Черноморските степи са принудени не само да се концентрират над скотовъдството, но дори да напуснат родните си земи и да се отправят към Азия. Със себе си обаче те отнасят и старите си знания по обработка на метали.

Остналите на Балканите и Черноморските степи траки и скити също не забравят своите умения, но явно тракийската школа е била по-добра. За това съдим по думите на Анастасия Манцевич, която подлагайки на анализ на приписани на скитите шедьоври на златарското изкуство от земите на Германия, Украйна и Русия, смята, че всички тези примери на златарско майсторство трябва да се припишат на художествен център, който се намира в Тракия:

“Ножны из Феттерсфелде, Шумейко, Золотого кургана, Товаковки и кургана 1 , ст. Елизаветсковская имеют настолько однотипную и своеобразную орнаментацию (изысканны стиль и тонкая техника, примерение зерни и филиграни), что возможна принадлежност их к одномоу художественому центру. По нашему мнению, такой центр скорее сего находился где-то во Фракии.”

http://annales.info/skif/maciev/solswr.htm

Манцевич дава и други интересни сведения за тракийските майстори-златари. Цитирайки Д.Николова, белоруската изследователка дава име на тракийско майстор-златар уточнявайки големите умения на тракиеца: “Согласно определению Д. Николова, меч датируется временем около начала I в. н. э. На ножнах имеется ажурная надпись «Севт сделал» (ΣΕΥΘΗΣ ΕΠΟΙΗΣΕΝ ΠΑΙΑΓΑΡΟΣ), которая служит указанием, что ножны высокой техники были изготовлены во Фракии мастером, очевидно, фракийского происхождения… “

http://annales.info/skif/maciev/solswr.htm

Анастасия Манцевич предава и виждането на български учени като В.Миков и Д.П.Димитров, според които художествените занаяти, каменоделството, строителното дело и т.н. при траките са били на високо ниво.

Добавено е и това, че тракийския зверинен стил се е намирал в благоприятни условия в приложното изкуство и е продукт на самобитно тракийско художествено творчество:

“Болгарские исследователи, которым принадлежит пальма первенства в изучении древней культуры их страны, справедливо отмечают, что художественные ремесла, в частности ремесло камнетесов, строительное дело у фракийцев, древних обитателей севера Балканского полуострова, находились на высоком уровне,⁶⁵⁾ что в их прикладном [117] искусстве «звериный стиль нашел благоприятные условия» и что он был продуктом «самобытного фракийского художественного творчества.”

http://annales.info/skif/maciev/solswr.htm

За жалост не всички учени са били добросъвестни като Анастасия Манцевич. Тя съобщава за това как нейният колега Ростовцев, който при анализ върху златен съд, макар да разчита ясно имената (считани от Манцевич за тракийски), само споменава, че майсторът е негръцки жител на Пантикапей или Танаис.

Макар Ана Мелюкова да е по-консервативна от Анастасия Манцевич, макар понякога да се отнася резервирано относно вижданията на други очени определящи намерени в скитски погребални могили артефакти като тракийски, дори и тя е принудена да признае таланта на тракийските майстори:

“Гончарная продукция фракийских мастерских довольно широко расходилась не только по Балкано-Дунайским областям, но достигала Потисья, Прикарпатья и Южной Словакии. Славились фракийцы своими рудниками и металлургическим производством, особенно добычей серебра и изделиями из него. Развитыми были бронзолитейное и железоделательное ремесла.”

https://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1

Виждането на Мелюкова за таланта на траките в областта на занаятите се подкрепя от свидетелства на автори, които са творили по времето на Античността.В книга VII на своята  “Historia Naturalis” Плиний Стари дава интересна информация относно различни открития. Римският автор определя Дионис като създател на търговията, изобретател на царските символи, короната и триумфалните процесии.

Цитирайки Теофраст, римлянинът пише, че фригиецът Делас е дал знанията как се разтапя и обработва метала мед, като добавя, че правенето на бронз е дело на траките халиби. За създател на дърводелството е считан пеласгът Дедал, а на фригите се приписва конструирането на първата квадрига.

За тракиеца Евмолп се казва, че е въвел лозарството в Атина, а за създател на лирата е обявен сладкогласния Орфей. Като сътворители на най-ранните плавателни съдове са посочени мизите и трояните.

В ново време, различни учени също дават сведения, от които може да се отсъди, че траките са научили гърците на ковачество и златарство. В речника на Уйлям Смит се изказва предлоложението, че гръцката дума за стомана – халипс, идва от името на траките халиби, прочути с уменията си да обработват желязо: “As the Greeks called iron or steel χάλυψ, it is possible that they got both the thing and the name from these rude miners. They were the workers of iron (σιδηροτέκτονες) whom the early Greek poets mention (Aesch. Prom. 717).”

Фламанският учен Алберт Йорис Ван Виндекенс смята, че думата μέταλλον/ метал е от пеласгийски (трако-пеласгийски бел.авт.) произход. Други учени се затрудняват дадат гръцка етимология и оставят въпроса с произхода отворен.

Всъщност μέταλλον/метал е гръцкото предаване на нашата дума мед, с наставка –ал. Тъй като медтта е първия материал годен за коване, то и името й става основа за всички подобни материали. Възможно е латинската дума metallum/метал да е попаднала в речта на потомците на Ромул посредством гръцко посредничество, но не е изключено да е директно заета директно от пеласгите

Дойде ред и на златото, гръцката дума за този благороден метал е хрюсос/χρυσός, като се смята, че е семитска заемка. Хялмар Фриск дава примери с акад. hurasu, финик. hrṣ, стевр. ḥāruṣ-злато. Понеже в миналото се смяташе, че в Месопотамия е възникнала най-ранната цивилизация, много учени определят автоматично дадени думи като семитски по произод без никакви доказателства и аргументи. Достатъчно е само присъствие в даден семитски език, все едно хората от Ориента никога не са претърпявали влияние на други народи.

Как обаче да си обясним арийските думи hari-жълт, светъл, harita-златист, злато, harişaya-позлатен, hiraniya-златен? Как да си обясним и парадокса, че на Балканите обработката на злато започва 2000 години по-рано отколкото при народите от Ориента? Нима това не е индикация, че старобалкански народ е занесъл на изток знанията на добиване и обработване на злато?

Древната ни дума за злато: хрюсос/χρυσός не е изчезнала безследно, тя е запазена както в името на старобългарския благородник Хръс (*Hrusь/Расате), така и в названието на етническата група хърцои. Анчо Калоянов дава интересна информация като смята, че “Хърс, което следва от написанието на името му в най-ранните паметници, е божество, утвърдено първоначално в пантеона на старобългарското езичество”.   Хърс, Хорс е название на слънцето, а значението е златист, жълт, светъл.

Както историците, така и археолозите знаят, че у нас има забележително дълга традиция на обработването на златото: като започнем с майсторски изработените изделия от благороден метал от Варненския некропол, които са на около 6500 години, та стигнем до късната Античност. Веселин Бешевлиев цитира галският ретор Latinus Pacatus, който съобщава в посветения на императора Теодосий I панегирик от 389 г., че “бесите получавали злато от планините и реките.”

Виждаме, че поне до края на IV век след Христа, траките пазят уменията си да добиват и обработват злато, като тези умения не изчезват след IV век – просто няма сведения за някакво мистериозно изчезване на бесите, или пък за пълното им унищожени от римляните, нахлуващи от севера “варвари” и т.н.

Още в дълбока древност, дедите ни наричани траки и пеласги са предали на гърците своите умения в добиването и обработването на металите. Дозазателство за това са негръцките имена на металите, но дори и на коваческите, златарските инструменти.

 ᾌκμον-наковалня съответства на тракйската дума ακμον-камък, все пак камъка е бил първата наковалня- предмет използван като основа, върху която се е ковало. Развитата форма на ακμον-камък, е камен, камък →*akmon/akmen.

Старогръцката дума за чук е τύκος/тюкос, Хялмар Фриск и други негови колеги правят връзка с тъкнѫти-чукам, удрям, тъкати-чукам, истоуканъ-статуя (от истоукати-изсичам от камък - БЕР с.91) и др. Сродни са също втъквам, тъкна, тъка, тикам, всичски най-ранно значение удрям, оказвам натиск.

 Виждаме, че броят на производни български думи е забележително голям, за заемка от гръцки няма как да се говори, още повече като имаме предвид стирл. túagach-чукане, удряне, шот.гаел. tuagh-брадва, санскр. tuj-удрям, натискам, латв. tūkât-удрям, чукам, натискам.

Имайки предвид цялата тази информация, не разбирам как някои хора прибързано определят артефакти от времето на Античността като изработени от гърци. Такова изказване може да се направи или от забележително ограничен “учен” или пък от индивид изпитващ неистова омраза към древното балканско население – нашите предци.

Защо завещаното от дедите ни наследство се подарява лекомислено на други народи? Та нима специалистите не са чували за тракийските майстори златари Севт и Дислойас? Нима не се знае за хилядолетната тракийска традиция в обработката на златото? Нима археолозите ни нямат достъп до работите на Манцевич, Мелюкова, а и писалият за северните траки Никулице?

Излезе ли нова информация, а такава има в изобилие – то и старите вярвания трябва да се отхвърлят. Не е редно пазейки имиджа си, определени авторитети да бавят прогреса, да крият истината и да ни ощетяват по този начин. Интересът на шепа индивиди не може да стои над интереса на цял народ.

Кога някой учен ще намери смелост да се изправи пред своите колеги и да каже – стига лъжи, стига забуди, стига излишно лутане, българите трябва да знаят истината за произхода си, за това, че са потомци на народа запалил искрата на познанието!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=3yvn0_c2Nzk