ПОТУЛЕНОТО ЗА ЗАЛМОКСИС – НЕУДОБНАТА ИСТИНА ИЗЛИЗА

Голяма част от нашите учени са съвестни и трудолюбиви хора, които въпреки мизерната заплата, отдават целия си живот на науката. Техният труд е от огромна полза, но за жалост невинаги оценен. И въпреки това те остават верни на себе си, не търсят това, което са котира, не търсят изгода и макар това да ги поставя в сянката, те тихо и неуморно продължават по пътя, по който са поели. Тъжно ми е, че добрите хора имат такава съдба, тъжно ми е, че не мога да променя това, тъжно ми е, че дълги години у нас трудът на талантливите хора не се цени.

По-тъжното е, че има и други учени, които дали поради връзки в политиката, чужди лобита, дали поради нещо друго, но водят охолен живот. Това не е грях, но пък съпротивата им по отношение на истината за нашите корени е ужасяваща.

 Понякога, при мой опит да поднеса слабо известна, но ценна информация за далечните ни предци, показваща високото ниво на културата им, се появява представител на науката, който със зъби и нокти се опитва да омаловажи казаното от мен. 

По принцип критиката е нещо хубаво, наистина критиката е нещо полезно, но само когато е обективна и аргументирана. Аз лично оставам с усещането, че за специалистите, които настървено се опитват да обяснят, че не съм прав, гърците са едва ли не създатели на вселената и живота, а траките са нива под тях.

Съвсем наскоро един наш доцент, преподавал и може би все още преподаващ в НБУ, се втурна да защитава ревниво свои колеги, а също гръцките и римски автори, които според мен са представяли лъжи в своите работи. Ето и цитат, част от излиянието (което трябваше да мине за критика): “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични. Още преди двеста години са писали за траките, техните царе и монети, техните богове и обичаи. Но… кой знае защо чуждите учени не са били впечатлени от сведенията за тях. “

 

Тук г-н доцентът не постъпва коректно. Никъде не твърдя, че всички стари автори лъжат, но че има такива, които лъжат и то здраво, е безспорен факт и това е добре известно. Никъде не твърдя, че всички историци и траколози представят информацията в изкривен вид. Въпреки бремето на времето, в което живеят, определени представители на българската наука си вършат работата добре. Моят укор е единствено към тези, които показват различно държание.

Има разлика в това, което аз действително казвам и това, което г-н доцентът твърди, че казвам. Ще дам пример с историята за Залмоксис, като правя това неслучайно, а поради факта, че моя критик се опитва да представи невярна информация относно култа към това гетско божество, а и да омаловажи значението му.

Ето думите на моя критик: “Да се заемем със Залмоксис. В текста на Херодот е запазено най-пълното описание на този локален култ на племето гети. За него и съвременниците му, то е звучало екзотично и сензационно. Такива доста първобитни за времето си обичаи вече са били изживени в елинските полиси. Така, както в наши дни звучи информацията, че в Африка преди футболен мач местният магьосник коли черен петел, за да гарантира победата на „своя“ отбор. Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.”

 

В този кратък пасаж срещаме невярни твърдения, като аз дори съм изумен, че г-н доцентът не знае елементарни неща. Казвам “не знае”, като се надявам, че това е наистина така, защото ако сведенията, които ще представя са известни на нашия учен, а той се преструва, че не е запознат с тях, то излиза, че тук можем да говорим за умишлено представяне на траките в черна светлина и незаслужено хвалене на гърците.

 

Нека минем към подробностите и да видим дали има някаква истина в пасажа “Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.” Аз лично смятам, че твърдението на г-н доцента е невярно, а дали причината е слаба подготовка, или е направено с някаква неясна за мен мотивация – за това оставам на своите читатели да отсъдят.

 

Да обърнем внимание на труд на акад. Иван Венедиков, където има интересна информация. Тя е на разположение в научните среди от 1983 г., или поне от 1995 г., когато излиза второто и преработено издание на Медното гумно на прабългарите. В тази работа намираме изключително ценни сведения: 

“ Колкото и да желаем да повярваме, че Залмоксис е местно божество у гетите и колкото и да се описват неговите функции на бог на мъртвите, неговия хтоничен характер, ако ние се спрем на това, което ни съобщава за Залмоксис Платон, ще видим, че той е бил почитан не само в Североизточна Тракия около устието на Дунав (у гетите), но и в точно противоположните — югозападни краища на Тракия, където той има други функции.Платон говори за него в диалога с Хармидас. Тук Хармидас се разговаря със Сократ. Платон поставя в устата на Сократ следните думи: „Хармид ме запита дали зная някакво лекарство срещу главоболие и аз му отговорих не без стеснение, че зная. Какво е то? — рече той. И аз му отговорих, че то е някаква билка, пък към лекарството се прибавя и някакво припяване.” Малко по-долу Платон влага в устата пак на Сократ и следното: „Наистина то е такова, че не може да излекува отделно главата, пък си чувал, че добрите лекари, когато при тях отиде някой поради очебол, заявяват, че не се заемат да лекуват само очите.” Като перифразира тази мисъл няколко пъти, Сократ завършва: „Аз го научих там в похода (срещу Пойтидея в 432 г.) от един от тракийските лекари на Залмоксис, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец казваше, че гърците имат право да говорят това, което току-що казах. Но нашият цар Залмоксис — рече той — бидейки сам бог, твърди, че както не бива да се почва да се лекуват очите без тялото, така не бива да почне да се лекува и тялото без душата и че причината, поради която гръцките лекари не могат да се справят с много болести е, че не признават цялото като такова, което се нуждае от лекуване и което, щом не се намира в добро състояние, не позволява и на частта да е добре...”

 

Както се вижда от тези сведения, почерпани от един тракиец в най-югозападните части на Тракия, тук Платон придава на Залмоксис функции, които са доста различни от тези, които той има у Херодот, но които често се срещат при божества на мъртвите — функциите на здравеносно божество.“ (Венедиков, 1995, с. 197-198).

 

Уверяваме се, че акад. Венедиков се е аргументирал доста добре относно това, че Залмоксис е почитан не само в североизточна Тракия – територията на гетите, но и в югозападна Тракия, а това доказва, че моя критик не е прав относно твърдението си ”че култът към Залмоксис е непознат извън племената на гетите.”. Доцент или не - човекът греши.

 

Гети (наречени още даки), воюващи с армията на император Траян (по Бартоли)

Да обърнем внимание и на друга работа на талантливия акад. Венедиков. В книгата си “Раждането на боговете” (издадена през 1992 г.), срещаме средния интересен пасаж, в който отново е отбелязано, че учението на Залмоксис е популярно и в югозападна Тракия, т.е. не е ограничено само за земите на гетите, както твърди моя критик: “Определянето на Залмоксис в Халкидика, където се развива действието на Хармид, цар и бог, показва, че макар легендите за неговото участие да са различни, навсякъде е почитан като цар, който е станал благодетел на човечеството…” (Венедиков, 1992, с.246).

 

Колкото и добър изследовател на миналото да е акад. Иван Венедиков, нека да не се ограничаваме само с неговите открития. Един известен и способен траколог – проф. Димитър Попов, също дава сведения за това, че Залмоксис е познат не само на гетите, но и при други техни роднини. Ето и думите на нашия учен:

 

“Независимо от общоприетото становише, че почитането на култа към Залмоксис се локализира в североизточните тракийски предели (2) – в земите на гетите, още в Херодот е заложена позицията за разширяването на този териториален обхват (3). Така е, защото той изрично заявява, че набира информацията си най-напред от гърците, които обитават крайбрежието на Хелеспонта, т.е. крайния тракийски югоизток, и едва след това от тези, които обитават бреговете на западното Черноморие. Второто наблюдение се дължи на едно почти забравено известие на Хезихий, който пише, че при завръщането си от о. Самос Залмоксис попада първо в нейната югоизточна част (1). Там той “научил първите от астите да се събират и пируват, като казал, че нито той, нито съмишлениците му ще умрат и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието (2). Сведението е почти безценно и категорично локализира култа към Залмоксис в района на Перинт до Аполония (дн.гр. Созопол), т.е. в областта край морето, определена много точно от Клавдий Птолемей като стратегията Астика (3), за да покрие безспорно очертания ареал на Югоизточна Тракия.“ (Попов, 2010.130-131).

 

Проф. Попов представя и друга важна информация – историческо сведение, от което става ясно, че култът към Залмоксис в никакъв случай не е ограничен само за земите на гетите, както твърди моят критик. Ето и ценния пасаж, яваващ се цитат от работата на Йордан: “Знае се, че в Дакия, Мизия и Тракия е властвал Залмоксис”. С тези думи древният автор не само предава събраното и разбраното от предшественици, но и казва всичко.” (Попов, 2010.130-131).

 

Виждаме, че има ясни сведения за това, че обожественият гет е почитан в огромен ареал: земите на днешните България, Румъния, а и региони от Гърция и Турция. След като се убедихме, че г-н доцентът не е прав относно ограничения ареал, в който култът към Залмоксис е познат, нека преминем към друг елемент от критиката по мой адрес, а именно недоверието ми към определени исторически сведения: “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични.”

 

Това изказване на моя критик е доста странно за човек на науката. Той би трябвало да знае, че нищо не бива да се приема на юнашко доверие, нужна е проверка, а в някои случаи, когато темата е важна – много проверки. Аз лично оставам с впечатлението, че въпреки титлата си, г-н доцентът не иска, или пък качествата му (възраст, състояние на здравето и т.н.) не му позволяват да извърши обстойна проверка. За това ще дам конкретен пример.

 

Ще се наложи отново да се спрем на Залмоксис, защото точно за него и за учението му са изфабрикувани редица заблуди. Повечето учени приемат, че Залмоксис е бил роб на Питагор и от него той е попил мъдростта си. Самият Херодот обаче, бивайки един от най-ранните автори споменали за гетския учител, уточнява, че се съмнява в твърдението за слугуването на Залмоксис при Питагор, по простата причина, че Залмоксис е живял доста преди Питагор.”

 

Понеже се касае за нещо важно, представям точен цитат, който е придружен от активен линк, служещ за проверка: “Now I neither disbelieve nor entirely believe the tale about Salmoxis and his underground chamber; but I think that he lived many years before Pythagoras; (Her.IV.96).

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96

 

Съдейки по думите на Херодот, че Залмокис е живял дълго преди Питагор и сравнявайки с разказа на Платон, от който става ясно, че гръцките лекари има какво да научат от тракийските лекари, обучени в доктрината на Залмоксис, поне за мен е ясно, че не можем да се доверим на приетото в научните среди вярване за робуването на гетския учител при Питагор. 

Някой в миналото е лъгал и то здраво – ето защо аз казвам, че много от старите писания са пропити с лъжи и трябва да се проверяват внимателно.

 

Информация има, но тя трябва да се потърси, изследва и сравни с други данни. Ако направим това ще се натъкнем на невероятни изненади. Да започнем с личността на Питагор. Благодарение на схолия (тълкувания, обяснения към работа на Платон), ние научаваме, че Питагор е получил знанията си от хиперборея Аварис и магът Зарат (Извори… т.II, 2002, с.100). Можем да се доверим на това сведение, защото то е представено в труд на цяла плеяда учени: А.Фол, З.Гочева, В. Тъпкова-Заимов, Е.Казанджиева, И. Фон Бредоф.

За Аварис, който е син на човек с име Севт, акад. Димитър Дечев твърди, че е тракиец, който живее в земите на скитите: “Ἀβάρις…Thraker, geboren im Skythenlande.” ( Detschew, 1957, c.1). Какво излиза сега: не тракиецът Залмоксис черпи мъдрост от гърците, а Питагор е този, който получава ценни знания от траките.

 

За наше щастие има и други данни за това, че Питагор се учи от траки, a и от други народи. Еврейският летописец Флавий Йосиф споделя следното за известния елин: “Той правеше и говореше, като подражаваше на юдеите и траките и като ги взаимстваше за себе си.” (Извори… т.II, 2002, с.142).

 

От една страна притежаваме сведения, че Залмоксис е живял дълго преди Питагор, а от друга са налице данни, че самият Питагор е ученик на дошлия от земите на скитите тракиец Аварис, а и от други траки.  

 

При условие, че за един професионалист тази информация е лесно достъпна, аз съм удивен от това, че много от нашите учени все още вярват на лъжата, че Залмоксис е бил роб на Питагор. 

Всеки що-годе интелигентен човек ще проумее, че се касае за отвратителна, грозна пропаганда, която цели да очерни траките, да ги принизи и същевременно да припише заслугите им на други хора.

Позицията на гърците е ясна – те са врагове на дедите ни, чиято земя и природни ресурси желаят да завладеят. Не ми е ясна позицията на моя критик. Не ми е ясно защо, когато аз говоря за заслугите на траките, той злобно подмята, че траките продавали децата си. 

Какво общо има едното с другото? Да, възможно е поради това, че са докарани до ниво на страшна бедност, някои траки от земите контролирани от гърци, да са продавали децата си. Не мога да кажа дали робството е по-добро от гладната смърт, но мога да разбера действието. Жалко само, че г-н доцентът забравя, че дори в края на XIX в. други народи като киркасци и грузинци са продавали дъщерите си на пазара за роби в Константинопол (по сведения на Марк Твен).

 

Сякаш, за да остане верен на себе си, моят критик се опитва да принизи гетите, от чиито среди произлиза Залмоксис със следните думи: “В същото време имаме сведения, че племената на гетите в рамките на 500 години са били бити и подчинени от персите, после от одрисите, после от Филип и Александър, после от Лизимах, после от скитите, после от римляните. Следователно нямаме основания да ги определим като център на мощна икономическа, политическа и културна общност.”

 

И тук реалността отново е представена доста изкривено от моя критик, който остава верен на стила си. Нито персийската доминация над гетите е дълга и значителна, нито пък тази на македоните. Имам даже усещането, че г-н доцентът бърка военна кампания с пълно покоряване и доминация, разликата е доста голяма.

 

Колкото до Лизимах – той изобщо не покорява гетите, както твърди моя критик. Лизимах даже е заловен жив след разбиването на македонската армия от гетите на цар Дромитет. Вместо да изтезава или убие македонския пълководец, гетския владетел го гощава, показва му скромния живот на гетите и след сключване на приятелство му връща свободата. Отново давам текст, който е придружен с активен линк, за да могат читателите ми да извършат проверка:

 

“Dromichaetes was king of the Getae in the time of the successors of Alexander. Now he, when he captured Lysimachus​ 134 alive, who had made an expedition against him, first pointed out the poverty both of himself and of his tribe and likewise their independence of others, and then bade him not to carry on war with people of that sort but rather to deal with them as friends; and after saying this he first entertained him as a guest, and made a compact of friendship, and then released him.” (Strab.VII.3.8)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

 

Това е благородство, на което гърците, от които г-н доцентът се възхищава, могат само да мечтаят. Величието не се крие в красотата на сградите или в събраното богатство, а в това да бъдеш благороден.

 

Моят критик се възхищава от културата на Елада, но забравя каква е цената на лукса и изтънчеността на атиняните, забравя, че без робския труд на стотици хиляди невинни хора, без ужасното потисничество и дори терор над периоки и илоти, Елада в никакъв случай не би достигнала върховете на архитектурното изкуство, не би имала богатствата си изобщо.

 

Да хвалиш обществото, в което е демонстриран най-рано расизма в Европа е нещо неразбираемо за мен. Да се възхищаваш от народ, който гледа на поробените като на говорещи обекти е неразбираемо за мен. Да се прехласваш от тези хора, за които корупцията, лъжите и ниският морал, са нещо нормално, за вземаш страна на индивиди, които не само толерират, но и разпространяват перверзии осакатяващи детски живот (Her.I.135.1) е неразбираемо за мен.

 

Живеем в XXI век и е редно за превъзмогнем старите клишета. Редно е да се направи равносметка кое е ценностно и кое не е, защото ако учим младото поколение, че е нормално да се уважават хора, свързани с насилие, лъжи, измами, корупция и извращения, не ни очаква добро бъдеще. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

  https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8

 

 

Използвана литература:

1.Венедиков И., Раждането на боговете, Арес, София, 1992.

2.Венедиков И., Медното гумно на прабългарите, Изд. към Частен колеж „Тракия”, II., Митове на българската земя, Книга първа, Медното гумно, прераб. изд., Стара Загора 1995.

3.Попов. Д., Тракийска Религия, Лик, София, 2010.

4.Попов Д., Приказна древна Тракия, Изток Запад, София, 2012.

5.Извори за история на траките, т.II, гл. н.ред. Гочева З., под ред. на Фон Бредоф И., Гочева З., Тъпкова-Заимова В., Казанджиева Е., Фол А., БАН, Институт по тракология, Акад. Изд. Марин Дринов, София, 2002.

 

Извори от интернет:

The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924 (посл.вид. 22-12-2021)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

Herodotus, with an English translation by A. D. Godley. Cambridge. Harvard University Press. 1920 (посл.вид. 22-12-2021)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96

 

 

ТРАКИЙСКИТЕ МАЙСТОРИ ЗЛАТАРИ И КОВАЧИ – УЧИТЕЛИ НА ГЪРЦИТЕ

До неотдавна властваше догмата, че гръцки майстори са създателите на златните съдове и украшения на траки и скити. Да, но на 9 януари 2002 година излезе статия в “Ню Йорк Таймс” със заглавие: Scythian Gold From Siberia Said to Predate the Greeks -“Скитското злато от Сибир предшества гърците“ .

https://www.nytimes.com/2002/01/09/arts/scythian-gold-from-siberia-said-to-predate-the-greeks.html

В тази медия, а и в други бе оповестено, че в Тува, Сибир, в периода 1998-2001 са намерени шедьоври на златарското изкуство и то от времената предшестващи контактите между гърци и скити. Така стана ясно, че скитите са имали свои майстори, на чийто талант гърците са можели само да завиждат.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjg2rWqypGQeLhIrPqq8uTzID6axuUECVoHEWj7Bweg5ivBwzettuCYxzBmSs44eimurhF67A8-L0q3vxNGeN95yv8OC-bHUPr7gt3u3MKJpr7DT6ebQGGzb31ek6k-dlzoTMA0ktlSeqRs/s1600/Serga%255B1%255D.jpg

https://sibved.livejournal.com/257888.html

https://ic.pics.livejournal.com/metafor_7/74146340/246797/246797_original.jpg

https://sibved.livejournal.com/257888.html

https://ic.pics.livejournal.com/metafor_7/74146340/247513/247513_original.jpg

https://sibved.livejournal.com/257888.html

У нас, по-точно в нашите научни среди, тази информация остана невидима, макар да променяше много във вече установените виждания. Все пак, до този момент се смяташе, че скитите са номади, а номади няма как да се занимават със златодобив и направа на златни изделия посредством леене, коване и т.н.  

Никой наш специалист не искаше да приеме твърдението на Стефан Византийски, който твърди, че скитите са тракийски народ, а това обяснява загадката със скитските майстори златари. Поне от пето хилядолетие преди Христа, т.е. от времето на прочутия със златните си шедьоври Варненски некропол, стари балканци обитават и Черноморските степи.

Това е ясно не само от идентичната керамика, идолна пластика, погребални обреди и архитектура. Доказателства има и от областта на генетиката. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на културата Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

Траки и скити действително делят едни корени, като през пето хилядолетие преди Христа, тези наши предци са се занимавали предимно със земеделие, т.е. били са уседнали, а това им е позволявало както да търсят и добиват злато, така и да го обработват.

През Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени и част от дедите ни населяващи Черноморските степи са принудени не само да се концентрират над скотовъдството, но дори да напуснат родните си земи и да се отправят към Азия. Със себе си обаче те отнасят и старите си знания по обработка на метали.

Остналите на Балканите и Черноморските степи траки и скити също не забравят своите умения, но явно тракийската школа е била по-добра. За това съдим по думите на Анастасия Манцевич, която подлагайки на анализ на приписани на скитите шедьоври на златарското изкуство от земите на Германия, Украйна и Русия, смята, че всички тези примери на златарско майсторство трябва да се припишат на художествен център, който се намира в Тракия:

“Ножны из Феттерсфелде, Шумейко, Золотого кургана, Товаковки и кургана 1 , ст. Елизаветсковская имеют настолько однотипную и своеобразную орнаментацию (изысканны стиль и тонкая техника, примерение зерни и филиграни), что возможна принадлежност их к одномоу художественому центру. По нашему мнению, такой центр скорее сего находился где-то во Фракии.”

http://annales.info/skif/maciev/solswr.htm

Манцевич дава и други интересни сведения за тракийските майстори-златари. Цитирайки Д.Николова, белоруската изследователка дава име на тракийско майстор-златар уточнявайки големите умения на тракиеца: “Согласно определению Д. Николова, меч датируется временем около начала I в. н. э. На ножнах имеется ажурная надпись «Севт сделал» (ΣΕΥΘΗΣ ΕΠΟΙΗΣΕΝ ΠΑΙΑΓΑΡΟΣ), которая служит указанием, что ножны высокой техники были изготовлены во Фракии мастером, очевидно, фракийского происхождения… “

http://annales.info/skif/maciev/solswr.htm

Анастасия Манцевич предава и виждането на български учени като В.Миков и Д.П.Димитров, според които художествените занаяти, каменоделството, строителното дело и т.н. при траките са били на високо ниво.

Добавено е и това, че тракийския зверинен стил се е намирал в благоприятни условия в приложното изкуство и е продукт на самобитно тракийско художествено творчество:

“Болгарские исследователи, которым принадлежит пальма первенства в изучении древней культуры их страны, справедливо отмечают, что художественные ремесла, в частности ремесло камнетесов, строительное дело у фракийцев, древних обитателей севера Балканского полуострова, находились на высоком уровне,⁶⁵⁾ что в их прикладном [117] искусстве «звериный стиль нашел благоприятные условия» и что он был продуктом «самобытного фракийского художественного творчества.”

http://annales.info/skif/maciev/solswr.htm

За жалост не всички учени са били добросъвестни като Анастасия Манцевич. Тя съобщава за това как нейният колега Ростовцев, който при анализ върху златен съд, макар да разчита ясно имената (считани от Манцевич за тракийски), само споменава, че майсторът е негръцки жител на Пантикапей или Танаис.

Макар Ана Мелюкова да е по-консервативна от Анастасия Манцевич, макар понякога да се отнася резервирано относно вижданията на други очени определящи намерени в скитски погребални могили артефакти като тракийски, дори и тя е принудена да признае таланта на тракийските майстори:

“Гончарная продукция фракийских мастерских довольно широко расходилась не только по Балкано-Дунайским областям, но достигала Потисья, Прикарпатья и Южной Словакии. Славились фракийцы своими рудниками и металлургическим производством, особенно добычей серебра и изделиями из него. Развитыми были бронзолитейное и железоделательное ремесла.”

https://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1

Виждането на Мелюкова за таланта на траките в областта на занаятите се подкрепя от свидетелства на автори, които са творили по времето на Античността.В книга VII на своята  “Historia Naturalis” Плиний Стари дава интересна информация относно различни открития. Римският автор определя Дионис като създател на търговията, изобретател на царските символи, короната и триумфалните процесии.

Цитирайки Теофраст, римлянинът пише, че фригиецът Делас е дал знанията как се разтапя и обработва метала мед, като добавя, че правенето на бронз е дело на траките халиби. За създател на дърводелството е считан пеласгът Дедал, а на фригите се приписва конструирането на първата квадрига.

За тракиеца Евмолп се казва, че е въвел лозарството в Атина, а за създател на лирата е обявен сладкогласния Орфей. Като сътворители на най-ранните плавателни съдове са посочени мизите и трояните.

В ново време, различни учени също дават сведения, от които може да се отсъди, че траките са научили гърците на ковачество и златарство. В речника на Уйлям Смит се изказва предлоложението, че гръцката дума за стомана – халипс, идва от името на траките халиби, прочути с уменията си да обработват желязо: “As the Greeks called iron or steel χάλυψ, it is possible that they got both the thing and the name from these rude miners. They were the workers of iron (σιδηροτέκτονες) whom the early Greek poets mention (Aesch. Prom. 717).”

Фламанският учен Алберт Йорис Ван Виндекенс смята, че думата μέταλλον/ метал е от пеласгийски (трако-пеласгийски бел.авт.) произход. Други учени се затрудняват дадат гръцка етимология и оставят въпроса с произхода отворен.

Всъщност μέταλλον/метал е гръцкото предаване на нашата дума мед, с наставка –ал. Тъй като медтта е първия материал годен за коване, то и името й става основа за всички подобни материали. Възможно е латинската дума metallum/метал да е попаднала в речта на потомците на Ромул посредством гръцко посредничество, но не е изключено да е директно заета директно от пеласгите

Дойде ред и на златото, гръцката дума за този благороден метал е хрюсос/χρυσός, като се смята, че е семитска заемка. Хялмар Фриск дава примери с акад. hurasu, финик. hrṣ, стевр. ḥāruṣ-злато. Понеже в миналото се смяташе, че в Месопотамия е възникнала най-ранната цивилизация, много учени определят автоматично дадени думи като семитски по произод без никакви доказателства и аргументи. Достатъчно е само присъствие в даден семитски език, все едно хората от Ориента никога не са претърпявали влияние на други народи.

Как обаче да си обясним арийските думи hari-жълт, светъл, harita-златист, злато, harişaya-позлатен, hiraniya-златен? Как да си обясним и парадокса, че на Балканите обработката на злато започва 2000 години по-рано отколкото при народите от Ориента? Нима това не е индикация, че старобалкански народ е занесъл на изток знанията на добиване и обработване на злато?

Древната ни дума за злато: хрюсос/χρυσός не е изчезнала безследно, тя е запазена както в името на старобългарския благородник Хръс (*Hrusь/Расате), така и в названието на етническата група хърцои. Анчо Калоянов дава интересна информация като смята, че “Хърс, което следва от написанието на името му в най-ранните паметници, е божество, утвърдено първоначално в пантеона на старобългарското езичество”.   Хърс, Хорс е название на слънцето, а значението е златист, жълт, светъл.

Както историците, така и археолозите знаят, че у нас има забележително дълга традиция на обработването на златото: като започнем с майсторски изработените изделия от благороден метал от Варненския некропол, които са на около 6500 години, та стигнем до късната Античност. Веселин Бешевлиев цитира галският ретор Latinus Pacatus, който съобщава в посветения на императора Теодосий I панегирик от 389 г., че “бесите получавали злато от планините и реките.”

Виждаме, че поне до края на IV век след Христа, траките пазят уменията си да добиват и обработват злато, като тези умения не изчезват след IV век – просто няма сведения за някакво мистериозно изчезване на бесите, или пък за пълното им унищожени от римляните, нахлуващи от севера “варвари” и т.н.

Още в дълбока древност, дедите ни наричани траки и пеласги са предали на гърците своите умения в добиването и обработването на металите. Дозазателство за това са негръцките имена на металите, но дори и на коваческите, златарските инструменти.

 ᾌκμον-наковалня съответства на тракйската дума ακμον-камък, все пак камъка е бил първата наковалня- предмет използван като основа, върху която се е ковало. Развитата форма на ακμον-камък, е камен, камък →*akmon/akmen.

Старогръцката дума за чук е τύκος/тюкос, Хялмар Фриск и други негови колеги правят връзка с тъкнѫти-чукам, удрям, тъкати-чукам, истоуканъ-статуя (от истоукати-изсичам от камък - БЕР с.91) и др. Сродни са също втъквам, тъкна, тъка, тикам, всичски най-ранно значение удрям, оказвам натиск.

 Виждаме, че броят на производни български думи е забележително голям, за заемка от гръцки няма как да се говори, още повече като имаме предвид стирл. túagach-чукане, удряне, шот.гаел. tuagh-брадва, санскр. tuj-удрям, натискам, латв. tūkât-удрям, чукам, натискам.

Имайки предвид цялата тази информация, не разбирам как някои хора прибързано определят артефакти от времето на Античността като изработени от гърци. Такова изказване може да се направи или от забележително ограничен “учен” или пък от индивид изпитващ неистова омраза към древното балканско население – нашите предци.

Защо завещаното от дедите ни наследство се подарява лекомислено на други народи? Та нима специалистите не са чували за тракийските майстори златари Севт и Дислойас? Нима не се знае за хилядолетната тракийска традиция в обработката на златото? Нима археолозите ни нямат достъп до работите на Манцевич, Мелюкова, а и писалият за северните траки Никулице?

Излезе ли нова информация, а такава има в изобилие – то и старите вярвания трябва да се отхвърлят. Не е редно пазейки имиджа си, определени авторитети да бавят прогреса, да крият истината и да ни ощетяват по този начин. Интересът на шепа индивиди не може да стои над интереса на цял народ.

Кога някой учен ще намери смелост да се изправи пред своите колеги и да каже – стига лъжи, стига забуди, стига излишно лутане, българите трябва да знаят истината за произхода си, за това, че са потомци на народа запалил искрата на познанието!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=3yvn0_c2Nzk