ЕТО ТОВА ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ИЗУЧАВА В УЧИЛИЩА И УНИВЕРСИТЕТИ

 

Всеки разумен човек е осъзнал, че официалната ни история е всичко друго, но не и представяне на истината. Методите на професионалистите са ужасяващи: постулати и измислици биват пробутвани за нещо доказано. Никой, никога не е представял доказателства за тюрския или ирански характер на речта на дедите ни. Фантазии, като например титлата кан, хан при ранносредновековните българи са представяни като реалност.

 

Неотдавна немският учен Себастиян Колдиц публикува интересна работа с име “Barbarian Emperors? Aspects of the Byzantine Perception of the qaghan (chaganos) in the Earlier Middle Ages”. Там Колдиц, опиращ се на сведения на Курта и др. казва нещо интересно:  “Макар ранните български владетели да са наречени канове от съвременните историци, трябва да се подчертае, че не съществуват никакви исторически сведения, които да подкрепят това предположение…”

 

Трябва да се добави и друго – ценни исторически извори създадени от българи са пренебрегнати, но се цитират охотно летописите на враговете на народа ни, които в повечето случаи не крият силната омраза, която хранят към българите. Това е меко казано – странно поведение.

 

В старобългарския превод на работа на творилия през I в. Флавий Йосиф, българите са отъждествени с тракийския народ даки. В по-късна работа, създадена от Христаки Павлович, дакийския цар Декебал е представен като господар на българите. Трябва да споменем и труда на Спиридон Габровски, според когото българите произлизат от Мосох – епоним на мизите, основа за името на географското название Мизия. Отец Спиридон свързва народа ни с поданиците на дакийския владетел Декебал, споменава и за войната на дедите ни с император Траян.

 

Доста интересна е и историята на Поп Йовчо от Трявна, защото и в нея се казва, че българите са били победени от Траян римски, т.е. император Траян – победителят на цар Декебал.

 

От друга страна, в нашия фолклор има спомени от император Траян, като по въпроса са писали както Георги Раковски, така и Ганчо Ценов. Освен песните за латинския цар Траян, ние разполагаме и с преданието за това как княз Крум пожелава за изкорени лозите, за да премахне пиянството. Реално това е преразказване на легендата за гетския, цар Декебал, който според Страбон наредил да бъдат изкоренени всички лози.

 

Не по-малко важно е и това, че при анализ на името на цар Декебал, елементът – бал бива обяснен със стблг. болии – по-голям, а при анализа на името на друг дакийски благородник – Скорило, акад. Георгиев предлага стблг. скоръ – бърз. Да не забравяме  и това, че поне до XV в. ние ползваме името Скорил (по сведения на Й. Заимов).

 

Керамиката на траките обитаващи земи край долното течение на Дунава е прототип на керамиката на ранносредновековните българи, а свещения за дедите ни знак IYI се среща най-рано на Балканите – епохата на Неолита и Енеолита, среща се и по керамика от Сучидава – IV- V в. (по сведения на Михалов, Тодорович, Церманович, Тудор).

Има още планини от информация, която е в разрез с общоприетите теории и поради това бива избягвана от историците. Става дума за древния характер на шарките по българските носии, а дори и тяхната кройка. Някои мотиви са от времето на Неолита, други са от Енеолита, Бронзовата епоха, във всеки случай – забележително древни.

 

Етнолози като Иван Ведеников, Евгений Тедоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев, а и изследователи на миналото като Павел Стефанов, Борис Илиев и др. стигат до извода, че при нас българите са запазени следи от култовете към древните тракийски божества Хероса, Дионис, Хермес, Залмоксис, Бендида, Сабазий, Земела, тракийския Зевс.

 

Според проф. Димитър Попов в нашия фолклор са запазени дори спомени за Орфей, а и за живелия по време на Троянската война цар Резос. Д-р Ценов представя в работите си песни, които се говори за галати, а тези хора нахлуват в земите ни преди около 2300 г.

 

Най-важното обаче остава генетиката. Напук на упоритите лъжи тиражирани повече от век, резултатите от няколко генетични проучвания дадоха възможност да се сложи край на манипулациите. Според мен най-важните изводи са три:

 

-        Не може да се говори за родство на българите с народите обитаващи Сибир, Памир и т.н.;

-        Не може да се говори за родство на българите с иранци, афганистнци, нямаме родство и с кавказките народи ;

-        Най-често срещаните при българите маркери I2, E-V 13, J2, R1b, а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали Балканите хиляди години преди някой да чуе за Рим.

 

 

Въз основа на тази, а и на още много друга информация, може да се каже следното: Българите са потомци на древно балканско население, като за начало на етногенезиса може да се приеме времето на Неолита, защото тогава всички елементи, които вземат участието в оформянето на народа ни са вече на Балканите. 

 

Благодарение на това, че на територията на Европа организираното земеделие и скотовъдство се появяват най-рано на Балканите, нашите деди стават многобройни и в търсене на нови земи започват да се разселват в различни посоки. Преселения в по-късни времена са предизвикани от сериозни климатични промени, които принуждават земеделците да напуснат определени региони и дори да започнат да се занимават със скотовъдство.

 

Въз основа на разпространението на така наречената линейна керамика, може да се каже, че едно от най-ранните преселения в посока изток е започнало през четвърто хил. пр. Хр. Като потомци на тези балкански преселници могат да бъдат посочени тохарите, населявали северозападен Китай. Тохарският език е считан за тракийски, или поне за трако-фригийски диалект от Юлиус Покорни (цит. от Леонид Сверчков).

 

Тохарска жена - "Loulan beauty" 漫漫长冬 - This file has been extracted from another file: Loural Beauty.jpg

https://en.wikipedia.org/wiki/Tocharians#/media/File:Loulan_beauty_face.jpg

Други потомци на старите балканци принудени да търсят пасища за стадата си в Средна Азия са масагетите. На тях д-р Васил Бакърджиев гледа като на съюз от две тракийски премена. Това са разбира се мизите и гетите, явно неслучайно старият автор Йордан причислява масагетите към гетското семейство и твърди, че град Томи (в Добруджа бел. авт.) е наречен по името на масагетската царица Томира.

 

След войната с персите през VI в.пр. Христа масагетите се завръщат на Балканите, а през II в. Клавдий Птолемей съобщава за част от тях – тези, които доминират над своите роднини и носят името хуни, или както е правилно уни. То притежава значение господари, благородници и може да се обясни със стблг. унии – по-добър, тук в смисъл на благороден.

 

Освен като хуни, уни, масагетите – съюз на мизи и гети, са наричани и скити, като тук е мястото да се спомене, че според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Прочее, това е виждане и на българския учен Георги Баласчев, който добавя към скитите и сарматите. Това е в пълна хармония с твърдението на Прокопий Цезарийски, според когото сарматите спадат към семейството на гетите.

 

Подобно на кръвопролитните граждански войни при римляните, а и при гърците, нашите деди също са воювали помежду си. Някои от тези конфликти са изтълкувани от историците като сблъсък между два различни народа, но реално се касае за две групи от една и съща общност. Жителите на Атина и Спарта са говорили различни диалекти, водили са войни, но и двете групи спадат към една и съща етно-културна общност.

 

Виждаме, че отъждествяването на българите със скити, хуни, даки, мизи не е в противоречие на твърдението, че народа ни се е оформил на Балканите. Съвсем нормално е един голям народ какъвто е бил нашия да е спойка от различни групи хора.

Немците са наследници не само на свевите, на които дължат името шваби, но също на алеманите, тунгрите, хавките, херуските, тенктерите, част от франките и т.н. Защо в такъв случай ние трябва да се чудим, че сме потомци на мизи, гето-даки, пеони, а също скити, сармати и др.?

 

Що се касае до езика ни – той е древен, много древен. Ако предците ни бяха нахлули на Балканите едва през V-VII в., то как тогава най-древните имена на реки споменати от Омир, а и в записаните от гърците митове, исторически сведения и т.н. са обясними на български език. Не аз, а професионални лингвисти като акад. Георгиев, Ото Хаас и др. са направили следните тълкувания:

 

-        Пеней е обяснимо с пѣна – пяна ;

-        Кафисос е обяснимо с каплѭ – капя ;

-        Камандър е обяснимо с камы, камене – камък ;

-        Тимок е обяснимо с тьма – тъма ;

-        Страуос е обяснимо със строуia – струя ;

-        Еленос е обяснимо с ѥленъ – елен ;

-        Ахерон, Ахелой е обяснимо с ѥзеро – езеро ;

 

Темата за древността на българския език е обширна, може да се говори доста, може да се прочете доста. В две свои работи съм представил открития на различни лингвисти, които са проучвали езика говорен от Залмоксис и Орфей. В двете си книги представям превод на различни тракийски надписи. Давам както своите, така и чужди тълкувания, за да имат читателите база за сравнение. Както в първата, така и във втората книга е представен дълъг списък на тракийските глоси – доста по-дълъг от този, който представят нашите учени. Даден е и разширен списък на имената на тракийските лечебни растения, но което е по-важно – дадено е и тълкуването им на български език.

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html

Представен е и ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК от над 450 думи, като при всяка от тях е посочено откъде е взета думата, какви са вариантите ѝ, какви са тълкуванията на професионалистите и разбира се – какво е моето тълкуване. Смятам, че доста от тези, които разлистят том 1 и том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК ще останат приятно изненадани.

 

http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html

Кой не би се гордял с това, че предците му са най-древния цивилизован народ на Европа? Кой не би се гордял с това, че е потомък на хората, изобретили колелото, най-ранната писменост, а и издигнали първите градове на нашия континент? Нима не е повод за гордост да се наречеш наследник на почитаните по време на Античността Залмоксис, Орфей, Тамир, Лин, а и основателя на Елевзинските мистерии Евмолп?

 

Време е истината за нашия произход да бъде казана, а срамните лъжи за миналото ни да бъдат погребани.

ЗА ЧУМНИТЕ ЕПИДЕМИИ И “ВЕЛИКОТО ИЗЧЕЗВАНЕ НА НАРОДИТЕ”

Неотдавна много мои приятели и познати ми писаха – дълбоко разочаровани от фарса представен в предаването "История БГ". Доста хора бяха шокирани от изказването на един наш историк и създател на ръководства за подготовка на кандидат-студенти по история. 

По сведения на моите събеседници, въпросният специалист е казал, че : "...пандемичната обстановка в оня момент (Юстинияновата чума) е попречила на траките да се възпроизведат, затова са изчезнали."

 

В интерес на истината не съм гледал предаването. От една страна се старая да не си губя времето с телевизия - от друга страна не храня особено доверие на думите и интерпретациите на нашите специалисти. В някои случаи изказванията им са напълно лишени от логика и граничат с абсурда. Да се твърди, че чумата от 542 г. е причина за изчезването на траките е крайно несериозно, а и крайно безотговорно.

 

Следвайки логиката на нашия историк, трябва да кажем, че гърците са изчезнали още по времето на Тукидид – авторът на книгата “Пелопонеските войни”. Тогава – през 430 г. пр. Христа в Атина избухва страшна епидемия, която е известна като Атинска чума. Огромна част от населението измира, като жертвите са от всички възрастови групи.

Гърците не само оцеляват, но преживяват и не по-малко страшната Антонинова чума. Тя е от доста по-късен период – 165 г. след Христа. Южните ни съседи не са изтрити от лицето на земята и от още по-късната Киприянова чума – 249 г. след Христа.

 

Повече е от ясно е, че макар да са засегнати и от Юстиниановата чума от 542 година, гърците не са изчезнали. Не една, а четири сериозни епидемии не са ги изтрили от лицето на земята.

 

Няма сведения траките да са засегнати от Атинската чума. Без съмнение обаче дедите ни са дали жертви по време на Антониновата и Киприяновата чума, засегнали цялата територия на Римската Империя през II и III век. Каква е реалността през следващия IV век обаче? Опирайки се на създадената между 350 и 353 г. работа Totius orbis descriptio, Веселин Бешевлиев подчертава, че през IV век на Тракия се гледа като на неизчерпаем извор на способни войници за римските легиони (Проучвания върху личните имена у траките, 1965, с.62).

 

Ето какво излиза – след две значителни чумни епидемии, населението на страната ни е толкова многобройно, че се счита за неизчерпаем извор на способни войници!

 

Фактът, че противно на гърците, хората у нас живеят предимно в селата и няма такава голяма концентрация на население както е в гръцките полиси, несъмнено е изиграл положителна роля в оцеляването на дедите ни. Същият този фактор допринася за оцеляването на засегналите ни чумните епидемии от по-късни времена: XIV, XVIII и XIX в. Жертви безспорно има, но не може да се говори за изчезване на българите.

 

Реално няма сведения за изчезване на траките след времето на император Юстиниан I, който впрочем е от тракийски произход. Роден е във Ведериана – селище с чисто българско име със значение Ведрина. След Юстиниан I на трона сяда Юстин II – също тракиец. Той е последван от своя сънародник Тиберий II. А в началото на VII век – в периода 602-610 година, на трона в Константинопол седи отново тракиец – Фока.

 

Има и още нещо, за което нашите историци не само си затварят очите, но и изкривяват информацията (поне по мое лично мнение) по ужасен начин. Траки живеят не само на юг от Дунава, но и на север от тази голяма река. Клавдий Птолемей локализира беси дори отвъд  Карпатите. По сведения на Овидий, край Томи (днешна Румъния бел.авт.) са обиталищата на беси и гети. Амиан Марцелин пише за костобоките, а Зосим за карпите, известни още като карпиани.

 

По време на дискусия с историци, като причина за изчезването на траките на север от Дунава, се даваха “агресиите” на готите и хуните, които впрочем са набедени и за клането над траките на юг от Дунава. Проблемът е, че нито готите са германи, нито хуните са тюрки, монголи, или смесица от иранци и тюрки.

 

Както готите, така и хуните обитават земите на север от Дунава дълги векове, но в този регион няма регистрирани германски, или тюркски названия на селища, реки, местности. Прототипът на материалната култура на готите не е в Скандинавия, а в Тракия и Дакия. Същото важи и за хуните – тяхната керамика, въоръжение, защитно облекло и т.н. нямат прототип в Сибир, а в Източна Европа, като този факт се игнорира от историците.

 

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image022.jpg

 

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image018.jpg

Керамика от този тип бива определена за германска, готска, но реално тя е тракийска, някои типове съдове се срещат и в Плиска

Готите са старите гети, които са тракийски народ. Това е казано съвсем ясно от създателя на книгите “Готските войни” Прокопий. Същият автор обяснява, че хуните са били известни и като масагети в миналото. Йордан, който е съвременник на Прокопий твърди, че след войната с персите (VI в.пр. Христа), масагетите, които са клон на гетите   се заселват в Малка Скития (Добруджа бел.авт.), като град Томи получава името на тяхната владетелка Томира.

Както хуните, така и готите извършват нападения в Тракия, но не, за да изколят траките до последния човек, а, за да накажат чуждите окупатори паразитиращи над народа ни. 

Естествено за римските окупатори действията на готи и хуни (потомци на траките гети и мизи) са само “варварски нападения над цивилизования свят”. Нормално е потисниците на предците ни да заемат тази позиция, но не е нормално българските историци да се правят на наивни, а със сигурност и не са. 

Дори когато генетиката си каза тежката дума, грозните манипулации продължават. Макар да стана ясно, че за българите са характерни генетични маркери наследени от хора живели на Балканите преди около 12 000 – 9000 години, изкривяването на фактите не спира. Някои решиха, че само маркерите E-V12 и J2, на възраст около 9000 години, са наследени от траките – около 40% от българите са техни носители. Най-популярния маркер при нас – I2 бе брутално пренебрегнат, а е ясно, че наследен от хора обитавали земите ни по времето на Мезолита! За R1b*L23 и част от R1a също се знае, са на възраст около 12 000 години, но не се определят като наследени от траките!

Осъзнавате ли какъв е абсурда? Как може да е налице приемственост от над 12 000 години, а точно тези древни маркери да не са наследени от траките? От кого са наследени тогава? 

Няма как да имаме генетични маркери от хора живели в страната ни хиляди години преди потопа, и тези хора в определен период от време да не са наричани траки.

Отговор от страна на историците няма, няма как и да има, защото това е равносилно на признаване на грешки и то сериозни грешки, чието поддържане е облагодетелствало финансово определени хора. Излиза, че мотива за мълчанието на великите авторитети е финансов.

Няма нищо лошо в това да се изкарват пари от писане на исторически книги, учебници и ръководства за подготовка на кандидат студенти. Лошото е, че заблудите в тези книги и учебници ощетяват българския народ неимоверно много. 

Често с различни приятели си говорим за това, че не можем да виним нашите братя от Македония, че не искат да се идентифицират с нас, след като официалната позиция на българските учени е, че ние сме потомци на тюрки, иранци, тюркизирани иранци или буламач от сто народа.

Ние имаме уникална история – наследници сме на хора успели да останат в родната си земя въпреки, че тя е кръстопът. Уникален с древността си е и нашият етногенезис. 

Докато при днешните господари на света – наследниците на англо-саксите, за оформен етнос може да се говори едва след времето на Уйлям Завоевателя – ХI век, то при нас оформеният етнос е факт поне хиляда години по-рано, а началото е положено в Каменната ера. Тогава по сведения на антрополозите Славчо Чолаков и Петър Боев започва формирането на траките като народ. Ето и точен цитат:

“Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  “Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” –  Boev P., Tscholakov S., Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984.

Ние не просто населяваме земята на откривателите на колелото и най-ранните писмени знаци, но и носим гените на тези хора. Защо да игнорираме факта, че дедите ни са създатели на най-раните градове на Европа, че са първите европейци способни да обработят златото, а дори и предизвикалото революция в развитието на обществото желязо? Защо да бъдем ощетявани с отнемането на наследството оставено от Орфей и Залмоксис – хората дали важни доктрини на гърци и келти? На кого принадлежи това наследство ако не на нас?

 

Кой дава правото на шепа самозабравили се човечета да забавят истината, за не бъдат накърнени финансовите им интереси? На какво се надяват тези, които безбожно нагло манипулират резултатите от мащабните генетични проучвания? Това са въпроси, чиито отговори не само аз, но и много други будни българи биха желали да получат.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ МНОГО ИНТЕРЕСЕН КЛИП https://www.youtube.com/watch?v=Q5F8mcLdyLI

Основна използвана литература:

The plague of Athens: epidemiology and paleopathology

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19787658/

The Antonine Plague: History, Start, Spread & Facts

https://study.com/academy/lesson/the-antonine-plague-history-start-spread-facts.html

The Plague of Cyprian, c. 252

https://pressbooks.bccampus.ca/ancientandmedieval/chapter/the-plague-of-cyprian-c-252/

K.Tan, Two of History's Deadliest Plagues Were Linked, With Implications for Another Outbreak https://www.nationalgeographic.com/news/2014/1/140129-justinian-plague-black-death-bacteria-bubonic-pandemic/

Jord.61-62 “ Then Cyrus, king of the Persians, after a long interval of almost exactly six hundred and thirty years (as Pompeius Trogus relates), waged an unsuccessful war against Tomyris, Queen of the Getae. After achieving this victory and winning so much booty from her enemies, Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.” http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Proc.I.24.28 “Rome should have no longer any Getic peril to fear; 30 for they say that the Goths are of the Getic race.” https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Procopius/Wars/5D*.html

Proc.III.xi “Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace.”

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#XI\

Proc.III.ii “Goths, Vandals, Visigoths, and Gepaedes. In ancient times, however, they were named Sauromatae and Melanchlaeni;[14] and there were some too who called these nations Getic.” https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#II

V.Sîrbu, Dacian settlements and necropolises in Souwetern Romania (2^nd c.B.C.-1^st c.A.D.)http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian.htm

 

ТРАКИТЕ В БРИТАНИЯ – ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, ЛЕГИОНЕРИ И ЗАЩИТНИЦИ НА ОСТРОВНИТЕ КЕЛТИ

По отношение на това, кои генетични маркери са типични за траките, чуждите изследователи изпревариха нашите. Поне по мои сведения едва в периода 2011-2013 г. нашите генетици установиха, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на най-древното цивилизовано балканско население – траките. Присъстващите при значителен брой българи маркери J2 и E-V13 бяха единодушно определени като наследени от траките (като разбира се I2, R1b*L23 и древният, на повече от 12 000 години вариант на R1a също са наследени от траките бел.авт.).

Няколко години по-рано, през 2007 година в научно списание бе публикуван материал на Steven C. Bird "Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. Основавайки се на факта, че генетичните маркери E-V13 и J2 са чужди, екзотични за Западна Европа, Стивън Бърд изпозва работи на различни изследователи, които смятат, че причината за присъствието на въпросните маркери в Британия се дължи на идване на хора от Балканите.

Относно периода, в който е осъществена древната миграция съществуват няколко виждания, които се различават значително. Според Стивън Опенхаймер носителите E3b (E-V13) и J2 са пристигнали на Британските острови преди около 6500-5500 години – времето на Неолита (на Западна Европа, в този период Балканите са вече в Енеолита – Меднокаменната епоха бел.авт.):

“The origins, arrival times and possible routes of migration of the E3b haplogroup [1] to Britain have been the subject of debate among population geneticists for several years.  In his book, The Origins of the British, Stephen Oppenheimer (2006) advanced a theory of a Neolithic time period for the arrival of E3b (and a companion haplogroup, J2) in Britain,[2] corresponding to the period from 6.5-5.5 kya (thousands of years ago) and originating from the Balkan peninsula.”

http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Опенхаймер има повод да смята, че въвеждането на организираното земеделие на Британските острови се дължи на идването на хора от Балканите (хора, чиито гени ние носим бел.авт.). Дедите ни научават островните келти на земеделие и макар това да се е случило преди около 6500-5500 години, дори и в ново време се откриват следи и от езиковото влияние оставено от предците ни.

На уелски език думата сърп е cryman, тя отговаря на стблг. кремень-кремък, скала. Това разбира се не е случайно. По време на Неолита сърповете са правени от еленов рог, в който са втъкнати остри парчета кремък. От друга страна стблг. брашьно с древна форма *bhare-s (Български Етимологичен Речник, Т. 1, с.75) отговаря на уелската bara-хляб. Старобългарската мотыка-мотика пък отговаря на уелската matog-мотика. А уелската pridd-пръст, земя съотвества на стблг. пръсть-пръст, земя. На стблг. дѣло отговаря уелската delw, като списъка може да се удължи прилично, но дори и от представеното тук става ясно, че древните балканци въвели организираното земеделие на Британските острови не са кои да е, а наши предци, чийто език разбира се е древна форма на езика, който говорим днес.

Други автори, на които се уповава Стивън Бърд са склонни да приемат Бронзовата епоха като период, в който древно балканско население е колонизирало Британските острови и други части на Европа: “Semino et al. (2004) viewed E3b1a-M78, of which E3b1a2 is, by far, the most common subclade in Europe, as an indicator of the diffusion of people from the Balkans (along with a “companion” clade, J2b1-M12/M102) and therefore a candidate for a residual genetic signature of the Neolithic demic diffusion model. Cruciani et al. (2007) have brought the Neolithic dating assumption into question, however, by their revised dating of the expansion of E-V13 and J-M12, from the Balkans to the remainder of Europe, to a period no earlier than the Early Bronze Age (“EBA”)[8] . “http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Стивън Бърд съобщава и за още едно виждане относно периода, в който траки са населили Британия. Опирайки се на сведения на Сайкс и др. английският изследовател представя теорията за същественото тракийско присъствие в Британия по време на римското владичество, като се ползват не само данните на генетиката, но също така сведения от археологията:

“Thracian and Dacian soldiers originating from the geographic regions near the Danube, where E-V13 has been shown to have its highest frequencies worldwide, were attested historically and epigraphically in the same regions of Britain where E3b1a-M78 has appeared most commonly in the three population surveys of Weale, Capelli and Sykes.  

http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Действително, епиграфските паметници от периода на римската доминация на Британия недвусмислено доказват тракийско присъствие. Запазени са дори надгробни паметници на траки на римска служба: “Thracian soldiers in Roman Britain. Epigraphic evidence for the presence of individual Thracian soldiers, as well as for Thracian military units of the Roman army, is found in several locations in Britain....  The cohors I Thracum eq. (mounted cohort of Thracian cavalry), is recorded on a tombstone in Cologne from the first century; this unit had moved to Britain by 122 and was still there under Severus (r. 193-211).  The cohors II Thracum moved from Germany to Britain between the mid-first century and CE 103, perhaps as a result of the Bouddican revolt.  Only one seventh cohort is known, the cohors VII Thracum.  It was attested in Britain in 122 and 135 and in Brittania Inferior (corresponding to northern England, with its capital at York) in the third century.  Among the alae (“wings” of cavalry), the ala I Thracum was attested in Britain in 103 and 124; tombstones from Colchester (about CE 45) and Cirencester (CE 62) attest to the unit’s presence in Britain in the mid-first century and an engraved trulla (washbasin or ladle), possibly Flavian….”

 http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Погребален паметник на тракиеца Руфус Сита-The Rufus Sita Tombstone- изобр. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg

  

Погребален паметник на родения в Сердика (София) тракиец Лонгин Здапезе – изобр. http://www.angelfire.com/il2/annatar/feminalia.jpg

http://www.angelfire.com/il2/annatar/feminalia.html

Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр.  https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB000991.png

https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/991

Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр. 

https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB001877.png

https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/1877

Посвещение, в което се споменават тракийска и дакийска кохорта от територията на Британия- изобр.- https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB001909.png

 https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/1909

По-интересно е нещо друго подсказващо тракийското присъствие в Британия – присъствието на могили като тези от територията на България. По принцип могилните погребения са само за благородници, а това показва, че освен от простолюдието, римляните са рекрутирали войници и от тракийската аристокрация – точно това обяснява присъствието на могили от тракийски тип, при чиито разкопки са намерени римски артефакти: “The area north of Saffron Walden and east of the Roman fort at Great Chesterford included several villas and the largest group of Roman burial tumuli in western Europe, located at Bartlow, just over the Cambridgeshire border from Essex (Bassett, 1982, pp. 2-12).  These barrows originally numbered nine, and are the largest group of such burial mounds west of the Alps.  Liversidge (1968, pp. 495-499) identified several Roman objects taken from these burial tumuli and noted, among other objects, a coin of Hadrian (r. CE 117-138) lying on top of the remains of one cremation that was placed in a glass jug. An illustration from 1845 by Knight (1845, Fig. 21, No. 18) provided an interior view of the largest of the tumuli, a sketch of the burial gallery of tumulus no. 3, accessed from the exterior originally by a hallway-like passage.  In The Thracians, Hoddinott (1981, pp. 119-121, 124-126) described earthen burial tumuli very similar in appearance to the Bartlow tumuli, complete with hallways and burial galleries, throughout ancient Thracia.”   

http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

В работата си Стивън Бърд задава изключително интересни въпроси, като най-важният е този – дали колонизационните вълни на тракийско население се дължат само на дислокация на служещи на Рим траки, или пък се касае за колонизации от различни епохи: “Some relevant questions that must await better and more complete genetic sampling of E3b1a2 haplotypes in Britain and western Europe include: (a) whether E-M78 (putatively E-V13) haplotypes from the Northern Wales/Cheshire geographic cluster and from the southeastern England cluster are in fact from the same population, originating in the Balkan peninsula, or whether their arrival times and migration routes are substantially different; (b) what role (if any) J2-M12 has had in the Roman occupation and settlement of Britain; and, (c) could any E3b haplotypes located in the Rhine river region also have been the result of settlement and military occupation of Germania Inferior by soldiers of Balkan origin?”

http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Въпреки, че тракийското присъствие в Британия е най-убедително доказуемо благодарение на споменаването на служещи на Рим тракийски подразделения, а и присъствието на тракийски погребални паметници (могили), смятам, че определени групи от дедите ни са се заселили в този отдалечен от Родината регион доста преди появата на Римската Империя.

Нищо не пречи всички изследователи опитали се да намерят периода, в който определени групи траки са се заселили в Британия, да са прави до известна степен. Нищо не пречи да е имало поне три преселения: през Неолита (балканския Енеолит), през Бронзовата епоха, а и по време на римската доминация над Тракия и Британия.

Със сигурност се касае за идване на голяма група траки, защото най-вероятно те са дали името на Британия. Гръцкото название на острова е Πρεττανια, а то е заето от уелското название Prydein, което пък от своя страна идва от племенното название Pretani (B.Gunliffe, Britain Begins, 2013, c.4). Имайки предвид неоспоримия балкански произход на няколко вълни преселници, то смятам, че не е никак пресилено да се приеме, че въпросните Pretani са потомци на обитавалите Балканите партини/ Παρθηνοί. Друга група траки пък дава името на Темза/Tameisis, което неслучайно отговаря на Тамаси дава/Tamasi dava. Отваряйки дума за тракийски селища с елемент -дава, дева, трябва да се спомене и разположения на територията на Британия град Дева/Deva. Да не забравяме и връзката между тракийското селище Доберус/Doberus и древнобританскоко Дубрай/Dubrae.

Съседи на далите името на Британия партини/ Παρθηνοί са хора носещи имена биброки/Bibroci и бриганти/Brigantes. Едва ли е случайност, че тези етноними приличат поразително на тракийските племенни названия бебрики и бриги. Тук е мястото да се споменат и болгите, познати и като белги/Belgae. В ирландските предания те са наречени Fir Bholg, Fir Bolg, като се смята, че са дошли от Тракия:

“The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs.” -Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299.

Интересен въпрос е това дали заселилите се по време на Неолита/Халколита в Британия траки, а и по-късните преселници от Бронзовата епоха са гледали на служещите в римските легиони траки като на свои роднини. Дали езикът на първите напуснали Балканите наши предци се е запазил до такава степен, че да е бил разпознаваем за тракийските легионери?

Смятам, че има повод да се смята, че старите балкански преселници и траките служещи на Рим са се разпознали като роднини. Това би обяснило оставането на тракийски легионери в Британия след привършването на военната им служба, а и участието на траките в защитата на местните хора по време на англо-саксонската агресия. Без тракийските легионери останали в Британия, островните жители биха били изклани до последния човек от прииждащите орди германски племена: англи, сакси, юти и др.

Съпротивата срещу нашествениците дошли от земите на Северна Германия и Дания се превръща в извор за легендата за крал Артур и рицарите от кръглата маса. През V-ти век Римската Империя се намира в криза. Легионите на Вечния град напускат Британия и така страната губи защитата си срещу нашественици.  Остава малка група ветерани, които са се смесили с местното население и считат Британия за своя родина. Не дълго след отпътуването на римската войска, англо-саксите започват своето нашествие. Отначало те са служели като наемници на британските благородници, но след време, нарастнали на брой, англо-саксите добиват смелост и предявяват териториални претенции. Стига се до жестоки въоръжени конфликти.

Летописците Гилда, Нений и Джефри от Монмот разказват за стълкновенията на британските благородници Вортимер и Вортигерн срещу англо-саксите.  Цар Вортимер успява дълго време да опази границата, но умира и защитата на Британия остава в ръцете на Вортигерн. Той бива измамен от англо-саксонския цар Хенгист, който му обещава мир. Като знак на сближение Хенгист предлага  дъщеря си за жена на Вортигерн. Келтският владетел се съгласява и урежда тържество, на което са поканени всички благородници на Британия. По време на сватбата, на дълга маса са седели един до друг сакси и келти. Виждайки, че келтите са вече пияни Хорса се провиква – Сакси, захващайте се! Подчинените му изваждат скритите ножове и прерязват гърлата на седящите до тях келти. За около минута келтската благородническа прослойка е унищожена, оставен е жив само Вортигерн, за да служи като заложник...

Англо-саксите са потривали доволно ръце след лесната “победа”, но ги чакала неприятна изненада. Един смел мъж, наречен Артур се осмелява да се опълчи на дошлите от Германия завоеватели. С помощта на малкото останали легионери и загубили водачите си келти, той нанася поражение след поражение на англо-саксите.

Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги смесената армия на римския пълководец. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над германските нашественици. (Доста преди Артур, императорът от древнобалкански произход Максимин Тракиец дава подобен пример на войниците си и смазва войската на алеманите).

Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие на германите е копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им (така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу легионите на Михаил Рангаве).

Днес известните с едрият си ръст и светла коса сармати са набедени за иранци, но в далечното минало, познаващият ги Прокопий Цезарийски ги причислява към семейството на северните траки гетите –Proc.B.G.III.ii.2-3. Този факт обяснява защо тракиецът Лонгин Здапезе е изобразен със сарматска люспеста ризница, а и защо британските топоними и хидроними Дева/Deva, Тамесис/Tamesis съотвестват най-добре на севернотракийските селища с елемент –дева, дава, а и на обяснимия със стблг. тьма севернотракийски топоним Tamasi dava.

Преди време един приятел сподели, че английската ненавист към българите се дължи на факта, че траките в Британия са избили много от техните деди и са забавили завоюването на острова с векове. Дали е така не зная, това няма как да се разбере по простата причина, че неприязънта към даден народ се насажда от шепа политици, чиито мотиви често остават тайна. Не мисля, че презрението, с което Едуард Гибън говори за българите се дължи на наследствена омраза към дедите ни. Реално Лорд Биконсфийлд (Бенджамин Дизраели) няма причина да мрази българите, а всъщност прави всичко възможно да потули зверствата османлиите по време на Априлското въстание,  по-късно дори предоставя английската флота на Сулейман паша- касапинът на Стара Загора и така прави възможни нови кланета.

В политиката омраза и желание за сътрудничество се менят често. Едва ли някога ще разберем причината на тези, които са ощетили народа ни с думи и дела. Друго е важно – да се покажат истинските корени на българския народ, а и заслугата на дедите ни в развитието на европейското общество. Не идеите на гърците дадоха импулс на западноевропейските народи, а знанията дадени от дедите ни. Без организираното земеделие и скотовъдство, без важните знания за обработване на металите, опитомяване на коня и т.н., Западна Европа нито би станала многолюдна, нито би добила силата, която притежава днес.

Вместо да се чудят в кой затънтен ъгъл на Азия да набутат корените ни, скъпите ни учени могат за използват наличната информация и да коригират създадените в миналото заблуди, а с това и да спомогнат да получим престижа, който народа ни заслужава.