ТРАКИЙСКАТА ГЛОСА СКАЛМЕ – МЕЧ И ОФОРМЯНЕТО НА ТРАКИЙСКИЯ РЕЧНИК

Понеже доста приятели, а и съмишленици вече стават нетърпеливи относно датата на излизане на ТРАКИЙСКИЯ РЕЧНИК, реших да дам кратко пояснение. За жалост не мога да дам точна дата на поява на следващата ми работа. Причините за това са няколко. Като цяло материалът за речника е готов, предаден е за корекции, но те отнемат много време. Все пак броят на думите е над 650, а това си е сериозно количество.

 

Понеже файлът е голям, понякога се получават и технически грешки, най-вече при предаването на чужди думи, изписани с особени букви. Точно това е причината да се откажа да ползвам арменската азбука и деванагари (за санскрит). Проблеми понякога създават и буквите на староисландските и старонорвежки думи.

 

Речникът няма как да се представи самостоятелно, без да се дадат допълнителни пояснения, а те не са никак малко. Нужно е да се обясни връзката между езика на траките с този на илирите и скито-сарматите. Подобно на дедите ни, илирите и скито-сарматите са обявени за изчезнали народи, като за скито-сарматския език дори е прокарана още една грандиозна лъжа, а именно, че е ирански. Укрити са както важни исторически свидетелства, така и глоси, чийто характер е тракийски, а не ирански.

 

Информацията спомагаща да се разобличат вредните измами трябва да се обработи така, че да е разбираема за всички. Проблемът с изчезването на най-големите и най-войнствени народи на Източна Европа е важен и не бива да се претупва набързо. По-добре е да има закъснение, отколкото неясни моменти.

 

Илюстрациите също отнемат време. Понеже се касае за обемисто четиво, то е добре да има повече нагледен материал. За да се намерят подходящи изображения, а и да се обработят е нужно доста време. Хубавите неща изискват време – тук спор няма.

 

Не на последно място е моето здраве. Коляното, макар да наболява не е проблем, но има други неща, чието разрешаване изисква почивка и колкото повече време минава, толкова повече почивка е нужна. Ето защо не мога да дам точна дата на излизане на чакания от дълго време ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК.

 

Това, което мога да предложа сега е една страничка от речника. Все пак е нещо, а и читателите могат да преценят до известна степен дали дадените подробности и обяснения са добри и си струва да се набави четивото след време. Сега предлагам анализа на една много интересна тракийска глоса, надявам се да съм се справил добре:

 

скалме - *скалмен – скала блг. (в случая остър предмет, меч), скала́ – скала рус., скала́ – камък укр., skálа – скала, осколка слов., skálа – скала чеш., skeliù, skélti – цепя, разцепвам лит., skala – трески латв., iškalla (i) – чупя, разрушавам хет., σκάλλω – копая, режа гр., skiljа – разделям стисл.;

 

източник: σκάλμη – тракийска глоса със значение “нож, меч”, сравнена със стисл. skǫlm ж. мн. “ножици“ (Георгиев, 1977, с.19). Един от първите разгледали глосата е А. Фик, който според акад. Дуриданов сравнява σκάλμη със стисл. skǫlm ‘къс меч, нож’ (Дуриданов, 1976, с.23). В. Томашек, който е колега и съвременник на А. Фик, го цитира, добавяйки и Я. Грим относно това, че σκάλμη е тракийска дума идваща от корен *sq’el “spalten” – разцепвам, правейки сравнение с лит. skélti – цепя, стангл. skilja –  цепя, разделям. Чешко-австрийският учен добавя и интересния факт, че сродни на глосата σκάλμη се явяват трак. лични имена Σκέλης, Σκέλλις, Σκέλα-βρία, а и кюрд. kаlma, kalme – “сабя, меч” (Tom.II.20).

 

Странното в случая е това, че стисл. skǫlm един път е дадена със значение нож, къс меч, а друг път ножици, като при това не е направен и анализ, който да покаже дали действително думата е действително старогерманска или пък, поради ограниченото си разпространение се явява заемка (защо не и от тракийски?).

 

Друга странна особеност се явява факта, че при анализа на трак. топоним Σκέλα-βρία се предлага корен *skel “spalten” цепя, но освен лит. skilé – цепнатина, отломък се дава и слав. дума скала (Tom.II.2.83), тя обаче не е спомената изобщо при анализа на глосата σκάλμη. Навярно това е невинен пропуск, защото работата на В. Томашек е обемиста, разгледано е огромно количество материал и да се направи пропуск е човешко, и напълно разбираемо.

 

Преди да обърнем внимание на глосата σκάλμη – меч, ще разгледаме древния топоним Σκέλα-βρία. Елементът βρία вече бе обяснен (виж врия), а колкото Σκέλα-, тук трябва да бъдат посочени българските местни названия Скала, Скалата, Момина Скала, Орльова Скала, Скале, Скалите, Скалище, Скален дол и др. Те са изброени доста прецизно в нашия етимологичен речник (БЕР, т.VI, c.719).

 

Глосата σκάλμη – е притежавала древна форма *скал-мен, подобно на други наши думи като бреме, от *bher-men (БЕР, т.I, с.77), а и време, от *wert-men (БЕР, т.I, с.185). Със същата постройка е и българската дума знаме, тя е уникална, защото има запазен архаичен вариант и той е знамен (БЕР, т.I, с.649).

 

Значението на σκάλμη, *скал-мен, е остър предмет, осколка, скала. Коренът е скал, а наставката е -мен. Интересното в случая е това, че в тракийския тя вече се е развила в -ме, както е в днешния български: бреме, време, знаме, племе. Най-древните мечове са правени от кремък, т.е. скалата е материалът, който е ползван. 

Находки от гроб № 1 от Варненския некропол, снимка на Николай Генов 

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/887/NIM%252520-%25252020b.jpg.preview.jpg

Кремъчният нож от гроб № 1 във Варненския некропол е с дължина 44 см (по сведения на И. Иванов и М. Аврамова). Около 4000 години по-късно, мечът акинак (ἀκινάκης) е с дължина между 40 и 60 см. Такава е била и дължината на късия тракийски меч σκάλμη.

 

Надявам се обясненията да са добри, а колкото до това защо тракийската, или както е по-правилно древнобългарската дума скалмен, скалме вече не се използва, ще подчертая, че дори доста по-нови думи като стблг. брьдоунъ – меч и коръда – меч, също са излезли от употреба. Това е напълно в реда на нещата и същественото е, че съществуват обяснения на български език.

 

Надявам се здравето ми да ми позволи да работя редовно по материалите, служещи за пояснение на речника, а и работата по илюстрациите и корекциите да е безпроблемна, за да може в скоро време да излезе чаканата повече от 10 години книга. Вярвам, че тя ще донесе добро самочувствие и вяра в себе си на много сънародници, доброто самочувствие и вярата в себе си са катализатора на великите деяния.

 

Желая на всички приятели и съмишленици весело посрещане на празниците, но най-вече здраве, здраве, здраве!!!

 

 

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ ОРЪЖИЯ

Доста често мои приятели са ми споменавали, че мечовете, които са изобразени на златните съдове от Панагюрище приличат на ятагани. Чак след време чух мнението на специалиста Георги Михайлов, който също виждаше някаква връзка между оръжието на траките и ползвания от безброй наши хайдути ятаган. Наистина, формата, а и размера съвпадат, една и съща е и територията, на която този вид оръжие се използва – България.

https://nl.wikipedia.org/wiki/Kopis_(zwaard)#/media/Bestand:Kopis.png

В миналото гърците наричат въпросния тип меч копис/κοπίς, а относно името, в речника на Лидъл и Скот се търси обяснение с гр. κόπτω-копая, удрям: κοπίς κόπτω a chopper, cleaver, a broad curved knife, somewhat like our bill, Eur., Xen. κοπίς, ἰδός, Liddell and Scott. An Intermediate Greek-English Lexicon. Oxford. Clarendon Press. 1889

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0058%3Aentry%3Dkopi%2Fs

По-ясно обяснение има на български. Aко разгърнем “Български Етимологически Речник” ще срещнем нашите думи кóпнувам-бодвам, копаило-изкривен нож за дълбаене на дървени лъжици (говор Веригово, Карловско), да не забравяме скопувам-отрязвам, а и стблг. скопити-скопявам, т.е. отрязвам. Разбира се най-важната дума е копаило-изкривен нож, точно тя е производната на копис.

Бивайки по-добри бойци, дедите ни наричани по време на Античността траки, не само са изпълнявали фунцията на полиция в гръцките градове, не само са били два пъти по-заплатени от гръцките наемници, но дори успяват да окажат и сериозно влияние над гръцкото военно дело. Южните ни съседи копират както тактиката на далечните ни предци, така и някои от оръжията им. Кописът е излючително ефективен за близък бой, а формата му позволява да се насесат дълбоки прободни и прорезни рани.

Сродна на копис е и нашата дума копие. Нейното древно значение е предмет, с който  се удря, боде, порязва. Всички изброени действия са възможни с този вид оръжие. Интересна подробност е това, че в румънския се е запазила една ценна, също сродна на копие българска дума, а именно copie-кама. Заедно с копаило-изкривен нож, тя ярко свидетелства, че названието копис принадлежи на предците ни.

Вярно е, че освен гърците, египтяните също имат подобно оръжие, а и названието му е почти идентично: кепеш, но за това как траките повлияват народа живеещ край река Нил, ще бъде обяснено по-късно, в друга отделна работа, която засяга и характера на египетската дума мет/меч-меч. Ceга ще продължим с други важни неща.

http://www.trajans-column.org/wp-content/uploads/IMG_7190-web.jpg

Юрий Откупщиков съобщава за едно интересно име на тракийско оръжие, това е харпе: άρπη' μάχαιρα καμπύλη, Θρακών  (харпе-крив тракийски меч-Clem. Alex. Strom., I, 307). Тук всъщност се касае за сърповиден предмет, който е често срещан атрибут в ръцете на вахканките, а и на бойците на цар Декебал.

Не само формата на харпето прилича на сърп, езиковедите ни определят българската дума сърп като сродна на гр. άρπη. Смятам, че тук не се касае за родство, а по-скоро наша заемка в речта на старите гърци. Сам Откупщиков споменава в работата си за предгръцкия субстрат, че оръжията с криво острие като цяло са непознати на гърците, но за сметка на това са типични за траки и карийци (хора обитаващи Мала Азия, съседи на фригите и обявени от Херодот за роднини на мизите-Her.I.171).

Въз основа на тези, а и на други факти, руският учен смята, че гърците са заели определени видове оръжия както от карийците, така и от траките: “как и в случае с карийцами, греки заимствовали у фракийцев некоторые виды вооружения.” Не можем да пренебрегнем и факта, че използващите харпе вахканки на Дионис са от тракийски произход, култът към божеството на виното преминава при южните ни съседи благодарение на влиянитето на дедите ни.

Друго оръжие подобно на сърпа-харпе е сиката. Тя има същата форма, но е по-голяма по размер, а и е по-опасна поради своята масивност. Тя е употребявана както от даките, така и от тракийските гладиатори. Сика може да се обясни със стблг. сѣкѫ-сека, посичам. Дъговидното острие действително е годно да сечене, а не за мушкане.

Сика, най-горе, изобр. CristianChirita Cluj National History Museum^, https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/da/Dacian_Weapons.jpg/800px-Dacian_Weapons.jpg

Цитирайки старият автор Хезихий, Юрий Откупщиков споменава за тракийския меч скалме: “σκάλμη ' μάχαιρα Θρακία”. И тук както по-горе трябва да потърсим помощ от “Български Етимологически Речник”. Там срещаме сколи се, сколил -прич.с вероятно значение прекършил, отрязал. Така разбираме, че името на тракийското оръжие скалме означава това, което реже. Сродна на скалме е и нашата дума, тя е сколка-речна мида, тя е свързана и с думата скала, а и с глаголите коля, заколвам, клане,

Интересна е връзката със старонорвежката дума skalm-къс меч. Едва ли обаче се касае за прасродни думи, по-скоро skalm е тракийска заемка в речта на северните германи. В староисл. срещаме skilja-разделям, но в германските езици няма съюз с, както е в нашата реч. При нас глаголите паря, бера, товаря, печеля, рязвам и т.н. могат да бъдат преобразувани със съюза с във формите спаря, сбера, стоваря, спечеля, срязвам. 

Коренът на скалме е *кал/кол, като първоначалното значение е остър предмет. По-късно се появават значения като коля, отрязвам, чупя, разделям, а в случая със скалме, това е направено с типичния за езика ни съюз с, който е напълно непознат на германските народи, т.е. skalm-къс меч е заемка.

Дойде ред на най-известната тракийска дума за оръжие и по-точно ромфея/ρομφαία. Хялмар Фриск обяснява, че се касае за голям, широк меч, като в гръцкия език думата е неясна и навярно е тракийска заемка. Ромфеята е голям меч, но не се отличава с широко острие. Сляпото копиране на думата от страна на дедите на южните ни съседи е довело до това, че названието ромфея/ρομφαία се ползва за всяко оръжие с впечатляваща дължина. В римските исторически извори, името е представено като румпия/rumpia.

Акад. Владимир Георгиев търси тълкуване на думата ромфея/румпия с лат. rumpo-чупя, троша, разчупвам, наранявам, като добавя, че тракийската дума е запазена днес в диалектните български думи рофéя, руфя, а и в алб. rufeje, rёfeje-копие, светкавица.

По необясними причини, нашият учен е пропуснал най-добрите български кандидати, които могат да помогнат да разберем смисъла на името на древното оръжие на предците ни. Въпросните думи са: рубя-режа, сека, *рѫбити-разсичам, орубвам се-отсичам, рубило-ножче,  ръбам-режа силно блг. диал., ръбушка-белег на нещо. 

Ромфея, румпия, рубило са варианти на една и съща дума притежаваща значение – нещо, с което се реже, нещо с което се ломи.

http://www.1066.co.nz/Mosaic%20DVD/whoswho/text/image/Rhomphaia[1].jpg

За глосата колаврос/κολαβρος-песен, която съпровожда κολαβρισμος-танц с оръжие, дава ценни сведения акад. Владимир Георгиев.Toзи учен тълкува колаврос/ κολαβρος като копиевъртещ, като явно на елемента βρος, нашият учен нашият учен съпоставя въртещ, добавяйки стблг. врьтѣт, блг. въртя. Въз основа на приликата с думите κολέα > κολία-вид танц, за които се изказва предположение, че може и да са фригийски, първата част на глосата κολα-,  е сравнена със стблг. коло, (кол)есе-колело, кръг, ср., хр. коло-колело, кръг, хоро.

Смятам, че в този случай е подходяща друга старобългарска дума, а именно колъ-заострен дървен прът, вид примитивно копие. Така тълкуването на колаврос/ κολαβρος като копиевъртещ придобива доста по-ясен смисъл. А и колът е най-простият вид оръжие, което хората създават за лов и защита. Сродни са сpирл. cail-копие, стнорв. hali-връх, опашка, край.

Алонхон е тракийска дума за копие, тя е спомената от Юрий Откупщиков заедно с осталналите древни названия за оръжия: “άλογχον δόρυ, τό σιδηριον, Θρακικως”. Акад. Димитър Дечев и акад. Владимир Георгиев смятат, че особеният военен термин не е тракийски по произход. Всеки учен има право на свое виждане, но е удивително как точно изследователите с най-добри познания на езиците са пропуснали сведението на гръцките автори, че алонхона е тракийско копие, пропуснали са да видят и сродната старобългарската дума лѫща (лонща) - копие.

За жалост, с това пропуските не свършват. В “Български Етимологически Речник” се твърди, че лѫща е келтска дума (lancia), която с римско посредничество е проникнала в езика ни. Хубаво, но на старокелтски (галски) няма никакво обяснение на lancia-копие, от друга страна, старобългарския предлага логично тълкуване, но никой специалист не е забелязал това.

Лѫща-копие е свързана със стблг. лѫчити-деля, отделям, разлъчвам, а това показва, че първоначалното значение на лѫща е нещо, с което се дели, реже, наранява. Повече от ясно е, че нашите звуци ч, щ са трудни за гърците и поради тази причина, поставяйки и протетично а, са превърнали лѫща в алонхон.

Доста притеснително е, че специалистите дават нетракийски произход и на други имена на тракийски оръжия и атрибути, като например бойната брадва. Сами гърците твърдят, че оръжието е тракийско: πέλεκυς Θρᾁκιος. Проблемът тук е, че пелекус-брадва присъства не само в гръцкия език, но и в акадския под формата pilakku-бойна секира.

Гръцко влияние над акадците няма, но на територията на Акад са живели гутеите, които според мен са клон на живеещите край Дунава гети. Ако приемем, че гутеите са гети, а въпросните гети са наши предци, вече няма да е необяснима мистерия защо в речта на акадците се срещат думи смайващо близки до старобългарските. Като пример могат да бъдат посочени акадско-българските успоредици: балиу-былia-господар, боил, балу-болии-по-голям, битку-бити, бия, удрям, режа, курумату-кръмити-кърмя, храня, думу-дымъ-дим, тъмен, калу-цѣлъ-цял, русум-роусъ, рус, червеникав, сету-свѣтъ-светлина.

Пелекус-бойна брадва може лесно да се обясни със стблг. палица-тояга, нещо, с което се удря. Подобна връзка срещаме между стирл. tuagh-брадва и tuagach-бия, удрям. Тракийската, или както е правилно древнобългарската дума *palek-нещо, с което се удря, брадва, е прекроена от гърците на πέλεκυς, а от акадците е приета във формата pilakku.

Важно атрибут за всеки боец е шлемът. Официално нашата дума шлем е германска заемка, но едно, че няма как стгерм. *helmaz да даде шлем, а друго, че сам Тацит обяснява, че шлемовете са голяма рядкост у германските народи. На Балканите пък има огромно разнообразие от шлемове. Първоначално те са правени от кожа и точно оттам идва и името шлем – от шелмис, дума, която гърците записват като ζαλμός-кожа.

Тракийски шлем и щитове, изобр. Attributed to Apollodorus of Damascus - Conrad Cichorius: "Die Reliefs der Traianssäule", Erster Tafelband: "Die Reliefs des Ersten Dakischen Krieges", Tafeln 1-57, Verlag von Georg Reimer, Berlin 1896, Detail of plate LVII, scene LXXVIII: Victory and trophies

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4b/057_Conrad_Cichorius%2C_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule%2C_Tafel_LVII_%28Ausschnitt_02%29.jpg/320px-057_Conrad_Cichorius%2C_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule%2C_Tafel_LVII_%28Ausschnitt_02%29.jpg

За пелтастите – леко въоръжените тракийски бойци и техния щит пелта знаят всички, които се интересуват от стара история. За жалост дори името пелта е обявено от специалистите за гръцка заемка въпреки изричното споменаване на авторите от времето на Античнотта, че се касае за тракийски атрибут:  “πέλτη' Θρακιον ὄπλον”.

Тракийски пелтаст, изобр. Skanderbeg~commonswiki assumed (based on copyright claims). - No machine-readable source provided. Own work assumed (based on copyright claims). Object kept in Harvard University, Arthur M. Sackler Museum, Robinson Collection 1959.219[2]

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f7/Peltaste.JPG

В речника на Хялмар Фриск намираме следното описание: “пелта-малък лек щит без ръб, изработван най-вече от плетени клонки, с покритие от кожа.” - “πέλτη, dor.-ᾱ f. kleiner leichter Schild ohne Rand, meist aus Flechtwerk mit einem Überzug von Leder”.

След като пелтата се плете от гъвкави клончета и се покрива с кожа, дали пък стблг. плетѫ-плета, оплитам няма да даде най-доброто обяснение? Фриск изразява виждане, че пелта е навярно тракийска заемка в гръцкия език, старите автори са пределно ясни, че пелтата е тракийски щит, но нашите специалисти пренебрегват фактите.

Голям пропуск е направен и по отношение на друго име на тракийски щит, а именно парма/ πάρμη. Toва название също е обявено за нетракийско, макар Хезихий да пише: “ πάρμη  Θρακιον ὄπλον”. B “Български Етимологически Речник” e  документиранa думaтa прáмен-късче, снопче вълна или памук, коноп, част от руно, отделен пласт на влачена вълна и др. като се смята, че древната форма е *parmy.

Пармата явно е била метална плоскост, която е облечена от вътрешната страна с овче руно, или пък вълнен, конопен плат, който да помогне за абсорбиране на удара. Обяснението на български е логично, но подобно на пелекус-брадва и тук има сериозен проблем. В работите си Тит Ливий обяснява, че велитите-леко въоръжените бойци, ползват щит наречен парма. Какво обаче прави тракийски щит в ръцете на римляните докато те са още на Апенините?

Алоиз Валде смята думата за келтска посочвайки паралели с галската (?) parma-щит, уелските parfa, parfaes-защитна плоскост, щит, но в келтските ирландски и шотландски гаелски, а също така в бретонски и коруелски присъствие на дума parma-щит, или нещо подобно няма.

Не разполагам и със сведения някой стар автор да е определят пармата като келтски щит. Уелските parfa, parfaes-защитна плоскост, щит, са заемки от латински, или от тракийски. Все пак голяма част от Британия е под римска власт няколко века, а тракийското присъствие там също е добре засвидетелствано, както от епиграфски паметници, така и благодарение на генетични проучвания.

Непонятно защо, редица факти биват напълно пренебрегвани от учените:

- на латински не съществува обяснение за парма;

- на келтски не съществува обяснение за парма;

- гръцките автори определят пармата като тракийски щит;

- пармата е и атрибут на тракийските гладиатори;

- пармата е дефинирана от Вергилий като щит на траките тевкри (трояни), които с Еней идват на Апенините;

- за идване на траки и пеласги на Апенините пишат освен Вергилий също Плиний Стари, Страбон, Ливий;

В такъв случай – какво неясно може да има относно произхода на думата парма? Римляните са заемали военни атрибути от келти, етруски, венети, като това се признава от археолозите и историците.

Защо обаче е проблем да се признае, че и ние сме дали нещо на потомците на Ромул? Та нали точно те гледат на дедите ни като на потомци на Арес!

В миналото, поради сянката на елиноцентризма, се обръщаше твърде малко влияние на ролята на траките в оформянето на културата и военното дело на гърците, римляните и келтите.

Добре известни бяха сведенията на Иполит за това, че галските друиди са попивали от мъдростта на Залмоксис, знаеше се и за тракийските имена на царете на властвалите в Лациум (Италия): Атис, Капус, Капетус, не бе тайна, че поради качествата си на върховни бойци дедите ни са считани за потомци на бога на войната Арес, но веднъж наложеното виждане, че римляни и гърци стоят в основата на европейската култура бе пазено ревниво.

От друга страна, макар още пред XIX век великият родолюбец Цани Гинчев да направи всичко възможно да покаже, че траките не са измирали, а ние българите сме техни наследници, този човек не получи подкрепа от други наши учени. Последвалите Гинчев прогресивни изследователи като Данаил Юруков, Ганчо Ценов, Архимандрит Кирил Рилски, Д.П.Даскалов, Георги Сотиров и др. също не бяха подкрепени от представителите на българската историческа школа.

Истината обаче стои, тя не е унищожена, не е погребана завинаги, това е и невъзможно, защото ние самите сме нейни носители. Докато певческата дарба на Орфей се проявава в магическия глас на българката, то силата и дързостта на Арес са манифестирани от българските войници, които са показали многократно, че бойното поле е действително тяхно родно място.Подвизите при Шипка, Одрин, Сливница, Дойран и т.н. са ярко доказателство за това. 

От нас не се иска да излизаме с голи гърди срещу щикове. За да почетем дедите си, просто трябва да покажем, че носим силата им с гордост и, че сме народ на делата, а не плахи, жалки индивиди чакащи някой да им помогне.  

Извори от интернет:

Rhomphaia

http://www.1066.co.nz/Mosaic%20DVD/whoswho/text/Rhomphaia[1].htm

Dacian Warfare https://en.wikipedia.org/wiki/Dacian_warfare

Trajan’s Column in Rome

http://www.trajans-column.org/wp-content/uploads/IMG_7190-web.jpg

Dacian Warfare

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4b/057_Conrad_Cichorius%2C_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule%2C_Tafel_LVII_%28Ausschnitt_02%29.jpg

БЪЛГАРИТЕ И TUTELA BOLGENS

Уинстън Чърчил има едно интересно изказване. То гласи – “Ако сте си създали врагове не съжалявайте, това показва, че сте остоявали нещо (защитавали сте една идея).“ От опит разбрах, че британския политик е прав. Поради това, че безкомпромисно остоявам виждането си за тракийските корени на българите, аз си събрах доста противници. Знаех за съдбата на Ценов, знаех за това, че той е оплют поради защитата си на нашия местен произход. Не бях предполагал обаче, че бъда нападан със злоба и фанатизъм няколко години наред.

Критиката е нещо хубаво, тя помага на един автор да се развие. За жалост вместо градивна критика опонентите ми ползваха нападки, обиди, подигравки. С това разбира се показаха само едно – те не притежават аргументи, с които могат да ме оборят. 

Преди време пуснах статия за народа болги, който от родината си Тракия мигрира в Ирландия още през VI век преди Христа. Бях обвинен, че няма други извори за тези болги. Противниците ми ме укоряваха, че ползвам ирландски предания от XI век.

Тези хора си затвориха очите за това, че Михаил Сирийски, който споменава идването на Болгариос от Азиатския Имеон, е писал по-късно, през XII век. Защо тогава трябва да вярваме на този автор и да пренебрегваме по-ранните келтски хроники?

Не само в “Leabhor Gabhala Eireann”  се говори за народ болги. В своята “Historia Britonorum” Нений описва същата миграция, но нарича народа с името Builc. Някои учени смятат, че болгите са същия народ, който Гай Юлий Цезар нарича белги и ги локализира в Галия. Те определено не са местен народ, халщатската култура на Галия е основана от трако-кимерийци, или както Ценов ги нарича северни траки.

За мен бе ясно, че при миграцията си от Тракия болгите да са спрели за известно време на няколко места преди да стигнат до Ирландия. Две места са Южна Британия (където е град Вента Булгарум) и Галия (чийто север е наречен Галия Белгика).

Има обаче и друго място, за което се знае малко. Става дума за Испания, или по-точно Иберийския полуостров. Винаги ми е било интересно защо имената на испанската река Ебро и тракийската Еброс си приличат? Случайна ли е приликата в планинските имена Пирин и Пиринеи? Ако нямахме други доказателства за връзка между Балканите и Иберийския полуостров, то можехме да говорим за съвпадение. За наше щастие доказателства има.

Преди известно време испански учени намериха древно посвещение към божеството Тутела Болгенс. Тутела означава защитник, защитница, Болгенс бива тълкувано като болги-етническа група, която е обитавала Северна Испания преди около 2200 години. 

Тук вече започва да става интересно – ирландските летописи говорят за идване на болги от Тракия, а в Испания има епиграфски паметник съобщаващ за народ болги. Поне за мен болги и българи са две имена на едни и същи хора, но в различни периоди.

Какъв е бил броят на болгите в Испания ние не знаем. За сметка на това намираме следи от тях в иберийския (келто-иберийския) език. Лингвистите са изолирали известно количество особени думи. П.Хаутен даже сравнява келтоиберийската сингието със слав. блг. сегати-досягам. На руети е даден паралел със слав. блг. рити-рия. 

За жалост Хаутен не е запознат добре с българския, иначе нямаше да пропусна връзката на келто-иберийските веда с блг. веда-водя, и теука с потекло, токъ. Други интересни думи от езика на иберийците са териус-три, триж, пентиус-пети, суес-шест, асекати-сека, кентис-чедо. В пентиус намираме интересен паралел със стблг. пентъ-пети, а при кентис паралела е с чендо-чедо.

Връзката на ибериската кентис с тракийската кенто-чедо е направо смайваща, а това, че тази връзка не е случайна доказват редица лични имена от иберийски надписи -Ава, Баба, Котизо, Сура, Сурос. Те без изключение принадлежат на траките. 

Ава е име на тракийска нимфа, Баба е документирано по фригийски надписи от VIII век преди Христа, Котизо е име на тракийски цар, на когото император Октавиан Август е възнамерявал да даде дъщеря си за жена. Сура и Сурос са регистрирани в древни епиграфски паментици от античния период. Елементът СУР се среща и в тракийския теоним Сурегет.

Тези данни показват, че ирландския летопис поставящ народ болги в Древна Тракия не е фантазия, а почива на реални факти. Благодарение на данните от старите хроники, а и на епиграфските паметници ние можем да установим къде е бил най-големия брой болги – в Ирландия, Галия, или Испания?

Докато в Ирландия тракийските болги са оставили лични имена като Умор, Дела и Гостен,  то в Галия количеството е значително: Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

Всички тези имена са интeресни поради своя български характер. Сред имената има и такива, които спокойно могат да се нарекат сензационни. Става дума за Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус. Те отговарят на имената на старобългарските владетели  Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян...Ако добавим документираните в Ирландия Умор и Гостен, то ще излезе, че в Западна Европа са регистрирани цели десет имена на старобългарски владетели. А някои хора все още имат наглостта да търсят корените на българите в Средна Азия. Защо не са проучени “Leabhor Gabhala Eireann” и “Alt-keltischer Sprachschatz”? Тези произведения са публикувани отдавна.

Да се върнен обаче към Испания и обитавалите я хора с име болги. Освен езкзотичните за иберийците имена Ава, Баба, Котизо, Сура, Сурос се срещат и други, които заслужават внимание. Това са личното име Любеус, а също и топонимите Амаиа, Дракина, Либа. Интересни са също река Халибес и планината Иду-беда.

Л.Чърчин смята, че Амаиа е свързано с дума за майка. Топонимът показва връзка с тракийското царско име Аматок – потомък на Ама, Ма – богинята-майка. За Либа Чърчин дава превод любима. Точна успоредица е българската дума либе-любима. Дракина е свързана с някаква дума за трън, най-подходяща е българската драка- нисък, трънлив храст.

Чърчин не смее да тълкува елементът Иду в планинското название Иду-беда. Поне за мен то е свързано с трако-троянското планинско име Ида, а и с тракийския топоним Идак. За Халибес е предложена гръцката дума chalyps-стомана, но тя е заемка в гръцкия. Понеже траките-халиби дават знания на гърците, то последните наричат стоманата по името на своите тракийски учители.

В земите на Стара Испания Плиний Стари локализира хидроним Тамарики. Той е почти идентичен на Тамурака от територията на Стара Велика България. Испанското име Тамарики, а и Тамурака означават тъмна река, тъмна вода. Можду другото лингвистите сами свъзват елементът там от Тамарики с IE *tem(e)- “dark”. Най-подходящ кандидат за етимологията е българската диалектна дума тама-тъма.

За елементът вес в иберийския топоним Весеасвека се предлага сравнение с илирийското име Веселия, на което се дава значение весела. Името на иберийския град Мороека бива свързано с галската дума мори-море, която е почти идентична на стблг. морие-море.

Трябва да обърнем внимание и на други интересни данни. В древните писания се споменава, че испанското планийското име Пиринеи идва от Пиринея-дъщеря на цар Бебрик. Това е тракийско име споменато от Аполодор. Бебрик е цар на витините опитен в юмручен бой. Нужно е да се спомене и това, че съществува тракийско племе бебрики. То се обяснява с българската диалектна дума бебер-бобър.

Не разполагаме с предание за възникването на река Ебро, но названието е тракийско. То не само отговaря на тракийското Еброс (Марица), но в Тракия съществува и лично име Ебар, което е регистрирано на на Кьолменския надпис -VI век преди Христа. В България има реки Голям Ибър, Малък Ибър.

Да направим кратко обобщение. В земите на Стара Испания се срещат две тракийски планински имена – Пиринеите и Идубеда. В Испания срещаме и тракийските по характер хидроними Ебро, Халибс, Тамарики, а също така топонимите Амаиа, Либа, Дракина, Весеавека, Мороека. 

Документираните на иберийски, или келто-иберийски надписи имена Ава, Баба, Котизо, Сура, Сурос и др. са безспорно тракийски. Някои от тях са регистрирани в тракийски надписи от VIII век преди Христа.

Най-важното обаче е това, че езиковедите признават за присъствие на народ назован болги в Испания. Името на тези хора е документирано през II век преди Христа, но това не означава, че те не са пристигнали по-рано. Няма как да е иначе защото преди да бъдат асимилирани от местното население, болгите са оставили доста следи от присъствието си. Само силен и уважаван народ може да наложи две планински и три речни имена в чужда територия, да не говорим за селищните названия.

Следи от балкански преселници в Испания намираме не само в топонимите, хидронимите и епиграфските паметници, но и в материалната култура на иберийците. Типичният иберийски меч е наричен фалката. Той е неразличим от тракийския копис, който е намиран в различни локации в България, а и е изобразен върху една от каните от Панагюрското съкровище. Същият тип меч го има и в Тибет, там е познат под името кукри, но появата му в Азия е късна...

http://www.mulavirtual.net/fotos/Cigarralejo/SALA%20CUATRO/images/herramientas%20armas%20y%20vasijas_jpg.jpg

                                                 http://historiadeluismi.files.wordpress.com/2010/12/azaila-106.jpg?w=750

тракийски меч

http://svejo.net/attachments/stories-photos/0218/5190/size_large/the-digital-rebel-orazhie-na-drevnite-traki-mahayra.jpg?1368510386

Иберийските върхове на копия са на практика също неразличими от тракийските. Да не забравяме и свидетелството на Страбон, че по начало иберийците са били пелтасти…Следите от балканско влияние върху иберийската керамика са слаби. Това показва, че дошлите от Източна Европа преселници не са били в порядъка на стотици хиляди, а сравнително малка група.

Както и да стоят нещата, ясно е следното:

1. Етноним болги е регистриран в Испания през II век преди Христа.

2. За болги в Тракия през VI век преди Христа се говори в ирландски летописи.

3. Болгите са споменати и от Нений в “Historia Britonorum”.

4. На местата където е  имало хора наречени болги се срещат лични имена, топоними и хидроними с българска етимология.

5. На местата където е  имало хора наречени болги се срещат артефакти от древен балкански произход.

Тези факти не могат да се пренебрегнат. Редно е учените ни да спрат да гледат втренчено в Азия и да я смятат за прародина на българите. Редно е да бъдат изследвани данните, които свързват дедите ни с Европа. Все пак както антропологични, така и генетични изследвания показаха, че ние сме европейски народ. Както езикът ни, така и нашата култура са свързани с най-старото цивилизовано население на Европа – траките. Да се търси насила произход в Памир, Тибет и Алтай е лудост. Лудост, която идните поколения няма да простят.

Дедите ни са били голям и могъщ народ, който се е разселил на много места и е посял там своята култура. Днес ние можем да извлечем девидент от деянията на своите предци. Да поискаме призннаие и уважение от потомците на тези, които нашите деди са просветили. Гърция бе поставена на пиедестал и бяха наляни десетки милиарди в икономиката й защото се вярваше, че гърците стоят в основата на европейската култура.

Това не е така разбира се. Не гърците създадоха азбуката, а трако-пелазгите. Те бяха и тези, които я занесоха в Лациум при римляните. За това свидетелства Плиний Стари. Дедите ни дадоха знанията за обработка на мед, бронз и желязо на останалите европейци. Без тези знания развитие би било невъзможно. Хилядолетия по-рано балкански преселници научиха много други народи на организирано земеделие и скотовъдство и така ги извадиха от мрака на Каменната ера.

За това, че дедите ни са дарители на култура знаем и от Луций Ариан, който определя тракиецът Дионис като създателят на индийската цивилицация. Хиполит е уверен, че не кой да е, а тракиецът Залмоксис дава на келтските друиди особената им религия. Алкидамант нарича Орфей създател на буквите и учител на хората.

Предците ни бяха първите, които сметнаха за грях убиването на живо същество за храна. Предците ни бяха първите, които откриха духовната чистота и стремежа към морално съвършенство. Поради това те бяха наречени най-праведния народ...но Европа не знае тези неща. Тя все още спи омаяна от лъжите изковани в миналото. Нашата задача е да я извадим от съня й, да покажем що за народ са били дедите ни и на кого западноевропейците дължат културата си.

Днес два милиона от нас са прокудени от Родината. Разпилени сме по цял свят, но всяко зло е за добро.Това, че много българи се намират в чужди държави е и нещо положително. Тези наши сънародници могат да се превърнат в посланици на България, в носители на истината за произхода на народа ни и неговите деяния. За това призовавам всички свои братя и сестри в чужбина – дръжте се като достойни българи, работете за Родината, нека нашето поколение се прослави с това, че при нас започна поредното Възраждане на България!

Благодаря на Стефани Соколова за ценната информация!

Използвана литература:

1.Paganismo y cristianismo en el occidente del Imperio Romano, Universidad de Oviedo;

2.Juan C. O.Pedreño,  Los dioses de la hispania céltica;

3.P.H.A.Houten, Celtiberian Cities and Roman Rule;

4.D.S. Wodtko, An outline of Celtiberian grammar;  

5.V. Blažek, CELTIBERIAN, SBORNÍK PRACÍ FILOZOFICKÉ FAKULTY BRNĚNSKÉ UNIVERZITY STUDIA MINORA FACULTATIS PHILOSOPHICAE UNIVERSITATIS BRUNENSIS, N 12, 2007 ;

6.L.A. Curchin, PLACE-NAMES OF THE EBRO VALLEY:  THEIR LINGUISTIC ORIGINS

7.C.J.Cólera, CELTIBERIAN, Journal of Interdisciplinary Cletic Studies, University of Zaragoza, Spain;

http://tiemposociedad.files.wordpress.com/2012/07/el-culto-a-tutela-de-asturias-en-el-marco-de-la-espac3b1a-romana.pdf

http://media.cervantesvirtual.com/s3/BVMC_OBRAS/002/4a8/4a8/2b2/11d/fac/c70/021/85c/e60/64/mimes/0024a84a-82b2-11df-acc7-002185ce6064.pdf

http://www.rah.es/catalogo/catalogo/gabinete%5Cbah%5CDioses%20Hispania%20Celtica-PDF.pdf

http://www.freidok.uni-freiburg.de/volltexte/747/pdf/Celtiberian.pdf

http://leidenuniv.academia.edu/PieterHouten

http://digilib.phil.muni.cz/bitstream/handle/11222.digilib/114002/N_GraecoLatina_12-2007-1_2.pdf

http://ifc.dpz.es/recursos/publicaciones/28/40/02curchin.pdf