Дължа голяма благодарност на хората от издателство “Златен
Лъв”, Пловдив, които първи намериха
смелост да публикуват важната за историята ни работа на Ганчо Ценов. Става дума
за книгата “Кроватова България и Покръстването на Българите”.
Изледванията на
прогресивния учен ми помогнаха да разбера доста неща. Бях запознат със
сведенията от писмата на папа Николай, с които той заръчва на българите непременно да изгорят сарацинските си книги,
какви обаче са въпросните сарацински книги, навремето никой не успя да ми
обясни. Някои изказваха предположение, че се касае за писания на араби, които
са се опитали да въведат старите българи в исляма.
Оказа се, че истината е съвсем различна. Ценов разказва с
подробности за българското богомилство, за тракийските корени на богомилската вяра,
а добавя и изключително ценни данни относно мистериозните сарацински книги. Те нямат
нищо общо с корана, касае се всъщност за религиозна литература, която по време
на Средновековието е считана за ерес.
Реално нашите деди са първите християни на Европа, Ганчо
Ценов и Асен Чилингиров са представили солидни доказателсва по въпроса. В
борбата за надмощие обаче, гърците успяват да наложат своето верую и
същевременно да обявят, набедят дедите ни за еретици. Цялата ни
раннохристиянска литература от началото на първото хилядолетие след Христа е обявена за “еретическа и опасна”. Това
обяснява и желанието на папа Николай въпросните стари книги да бъдат изгорени.
Нe
e изключено дедите ни са послушали съвета на главата на
католическата църква и са унищожили “еретическите” си писания. Възможно обаче
определени фрагменти от старите книги да са били запазени, защото в едно от
писмата си Георги Раковски споменава, че е “в Ямбол е успял да се сдобие с осем листа “на кожа писани” от “преди
християнства еще”. За този интересен факт съобщава Александър Мошев в своя
работа.
Не е ясно какво е имал предвид българския възрожденец под
“преди християнства еще”. От преди
времето на Борис I, или отпреди времето на Христос? Реално, първите
християни на Европа са нашите деди, които римляните и гърците наричат траки.
Владика на Филипополис-Пловдив е бил Св. Ерм, чието име показва силна близост
със старобългарските родови имена Ерми и Ермиар.
Със сигурност ранните християни от нашите земи са имали
свои писания. За пловдивския Св. Ерм се смята, че е създал книгата “Пастир” –
края на I, или началото на II век?
Няколко века по-късно, християните от нашите земи са обявени за еретици,
отречена е и литературата им защото се е отклонявала от приетото от гърците
верую. Именно това, че нашата ранна религиозна литература е отречена и
забранена, би могло да накара Раковски употреби израза “преди християнства еще”, всъщност от преди времето, в което Борис
е бил принуден да приеме веруюто на духовенството на Римската Империя (Византия).
Дали пък няма да се касае за доста по-древни писания – от
времето на Орфей и Лин? Използването на древна азбука и споменаването на
езически божества като Дионис веднага класифицира текста като предхристиянски.
Раковски е бил достатъчно добре образован, знаел е няколко езика, бил е добре
запознат с митологията, а и с нашия фолклор. За такъв човек не би било трудно
да даде датировка на намерените писания въз основа на определени архаични
белези на езика, използването на особени букви и споменаването на определени езически
божества.
За жалост, съдбата на намерените от Раковски осем
пергаментови страници е неизвестна. Няма как да проверим за какво точно става
дума, нито пък можем да установив какъв е характера на буквите. Явно те са били
познати на нашия възрожденец защото той употребява израза “стара българска
писменост”.
Навярно за същата древна писменост говори и Черноризец
Храбър споменавайки в работата си “чрьтами
и рѣзами” - черти и резки? Дали
това няма да са руните на дедите ни, или пък нещо съвсем различно? Възможно е
също да се касае за част от библейския превод на владиката на гетите Урфил (Вулфила),
който в края на IV век е набеден за еретик и поддръжник на Арий.
Древна азбука наречена славянска писменост
За авторството на намерените от Раковски древни
пергаментови страници има и друг кандидат. На посетилия през IV век нашите земи
Св. Йероним се приписва създаването на глаголицата. Той е и човекът, който
прави превод на библията на латински език, автор е и на много съчинения, а и на
една важна за историята ни карта. На нея името България-Vulgaria се появава за
първи път.
Вариант на глаголицата, смятана за дело на Св.Йероним, дадено е и сравнение с кирилицата
Няма съмнение, че родения в Хърватско християнин е бил
начетен човек с богати знания и големи възможности. Божидар Пейчев обаче уместно
уточнява, че Св. Йероним е по-скоро разпространител, а не създател на древната
азбука. Пейчев се уповава на сведението на средновековния автор Храбън Мавър,
според когото Етикус Истер е изобретил букви, които се отличават от еврейските,
гръцките и латинските, т.е. имат оригинален характер.
Благодарение на Храбан Мавър ние разполагаме с изображения
на буквите създадени от Етикус. Явно писанията на родения в нашите земи философ
са били добре познати на запад, защото и други автори освен Мавър публикуват
изображения на азбуката създадена в Добруджа преди около 1700 години.
Азбука, чийто автор е родения в Добруджа Етикус Истер
Наблюдават се определени отклонения във формите на
буквите, а това е индикация, че писмеността изобретена от родения в Добружда
философ е била доразвита и използвана за по-късни работи, до които обаче днес ние
нямаме достъп. Те или са унищожени, или са попаднали в списък на забранени
книги след времето на Храбан Мавър.
Друг вариант на азбуката създадена от Етикус Истер
Макар приписаната на Етикус Истър азбука да има заоблени
форми като глаголицата, само при няколко букви можем да говорим за близост.
Съвсем е друго е положението с работата на друг автор – Климент Грубишич. Той е
съвременник на Отец Паисий и притежава неговата любознателност. Грубишич изучава
доста от познатите писмености и през 1766 г. публикува книга, в която прави
сравнение на глаголицата със знаци, които нарича рунически. Въпросните руни
показват смайваща прилика с буквите от глаголицата. Не е пресилено дори да се
каже, че става дума за стар вариант на свещената ни азбука.
Глаголически букви сравнени с гетски руни, намерени от Грубишич във френска книга
Относно руническите знаци Климент Грубишич обяснява, че
се готски, или по-точно гетски. Те не приличат на буквите от Сребърния
Кодекс защото този ръкопис, набеден за
готска библия е реално фалшификат базиран на писмеността и езика на старите
лангобарди. По този въпрос убедителни доказателства са представили проф. Асен
Чилингиров и Юлия Хаджи Димитрова.
За жалост Грубишич не представя примери, откъси от книги
с гетски руни, той ползва информация предоставена от други автори. Навярно
преди 1766 г. гетските писания са били унищожени, или забранени, като само
малка група хора е имала достъп до старите ръкописи. Това обяснява защо е
допуснато е публикуване на изображения на гетските руни, но не и на текст.
По всяка вероятност са заличени или забранени и работите
на Етикус Истер, а и други наши деди, но пък едно е ясно – на наша територия са
изобретени няколко азбуки. Не е ли това ярко свидетелство за гениалостта на
предците ни, за стремежа им към знания?
Ясно е и друго, а именно това, че враговете ни са
осъзнавали добре нашия потенциал и са се опитвали да унищожат всяко свидетелтво
за високата култура на предците ни. Не е никак случайно, че няма оцелели тракийски
надписи на видно място, а латинските и гръцките надписи на видни места са
много.
Епиграфските паментици от Езерово, Кьолмен, Браничево, Дуванлий са опазени
поради това, че се намират в гробници. Надписите от Ситово, Буково, Драгойна и
т.н. са в затънтени планински места, далеч от погледите на българомразците. Никой
не прави надписи само, за да ги скрие. Имали сме много писмени паметници, имали
сме и много книги с различни азбуки, но поради фанатичната омраза на враговете
ни е оцеляло съвсем малко.
Имал съм много учители и от всеки съм научил нещо
полезно. Когато запитах един от тях каква е причината да бъдат съчинени толкова
лъжи за нас, да бъдем така грозно оплюти, а и ощетени от от противниците си и
от “великите сили”, получих следния отговор: “Никой не хвърля камък по дърво,
което няма плод, а България не е просто отрупано с плодове дърво, тя е райска
градина! “
Най-голямото богатство на България е нейния народ. Злато
и сребро могат да бъдат отнесени надалеч, къщи и ниви могат да бъдат изгорени,
но ако хората оцелеят, те ще възродят всичко наново, стига да се обединят и да
следват старите идеали. Не само поради тази наша способност да излизаме от
гроба другите се страхуват от нас.
Ние сме трън в очите на тъмните сили защото
сме вечните бунтари и будители на подтиснатите, пазители сме на светлината, а и
дарители на знание. Просветеният човек не може да бъде окован, той винаги търси
път към свободата си.
Използвана литература:
1.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на
Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1999;
2.А.Мошев, В търсене на BIBLIA BESSICA – Съвременни аспекти на един стар проблем (цит. НБКМ, БИА, I Б 152 / 52; Срв. Архив на Г.С. Раковски. Т. 1. Писма и
ръкописи на Раковски. С., БАН, 1952, 189–191);
3.Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” –“Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;
4. C.Grubissihio, Inoriginem et Historiam Alphabeti
Sclavonici Glagolitici Vulgo Hieronymiani Discutio Antiquitatis Populorum
Septentrionalium Reique Literae Sclavonicice et Runice Sclavonicae, Jo.
Baptistam Pasquali, Venetis 1766;
5.Cosmographiam Aethici
Istria b Hieronymo ex Graeco in Latinum Breviarium Redactam, Secundum Codicem
Lipsiensem, Primum Editit, Henricus Wutke, Lipsiae, Bibliopolio Dykiano,
MDCCCLIII;
6.А.Чилингиров, Още веднъж за Филипи и Филипопол
http://www.promacedonia.org/tschilingirov/ff/atch-oshte-vednazh-za-philippi-ili-philippopol-2016.pdf
7.А.Чилингиров, Филипи или Филипопол
http://www.promacedonia.org/tschilingirov/ff/atch-oshte-vednazh-za-philippi-ili-philippopol-2016.pdf
8.А.Чилингиров, Готи и Гети
Публикации
