УДИВИТЕЛНИ, СЕНЗАЦИОННИ, НО И ПРЕМЪЛЧАНИ ФЕНОМЕНИ

Съвсем наскоро представих интересно видео за пеласгите. В канала ми в ютюб коментарите бяха много, а предаването се радва на успех. Причината за това е факта, че у нас информацията е малко, а темата за пеласгите сякаш е табу. Има даже учени, които стигат до нелепи крайности, като например твърдението, че народ пеласги никога не е съществувал, че се касае само за герои от митовете.

 

Разбира се има и по-умерени изследователи на миналото. В научните среди пеласгите са обявени за най-старото население на Южните Балкани, но са и обявени за изчезнал народ, асимилиран от гърците още през Античноста. Редица учени обаче признават, че пеласгите са оставили следи в старогръцкия език. Касае се за особени думи, които не могат да бъдат обяснени с помощта на законите на речта на нашите южни съседи. Лингвисти като Алберт Йорис Ван Виндекенс, Владимир Георгиев, Хялмар Фриск, Роберт Беекес и др. са изолирали различни думи от така наречения предгръцки субстрат, т.е. от езика на населението, което е обитавало Елада най-рано.

Пръстен-печат с надпис на езика на пеласгите, наричани още палестини, филистимци [по Кук, Zeus: a study in ancient religion]

Това разбира се са траките и спадащите към тяхната общност пеласги. На тях се приписва основаването на Атина, но и Рим, чието най-древно название е Рума [Ruma]. То по-късно се развива в Рома [Roma], а в ново време, у нас се ползва варианта Рим [в Западна Европа пък е Rome].

 

Интересното, но и необяснимо от гледна точка на официалните теории за нашия произход е това, че ранносредновековните българи познават възможно най-старото име на Вечния град. В старобългарския език срещаме думите роуминъ – римлянин, роумьскъ – римски. Те отговарят на архаичните Ruma – Рим и Rumach – римски.

 

През IV в., когато по виждането на историците е най-ранното споменаване на името на народа ни, Рим и римлянин имат формите Roma, Romanus. През VII в. Roma и Romanus не са променени, никой не знае даже за Ruma, Rumach. Как е възможно, ако дедите ни се установяват трайно на юг от Дунава едва в края на VII в. сл. Христа, те да познават най-старото име на римляните, което е поне от VIII в. пр. Хр.? Или с други думи – около 1400 години преди времето на княз Аспарух.

 

Да приемем за момент, че това е случайност или даже интересен феномен. Проблемът за нашите учени е, че е налице още един феномен. По време на ранното Средновековие дедите ни познават народностното име гърци и то в няколко варианта: Γραικοί, Γρεκύ, Γρεκούς, Γρικύ, Γρικούς. Проблемът се състои в това, че във въпросния период от време, населението на Византия се назовава ромеи [Ῥωμαῖοι], държавният глава носи титлата βασιλεὺς Ῥωμαίων [василевс на римляните].

 

Названието гърци [Γραικοί, Graeci], се ползва за дедите на южните ни съседи, предимно от римляните и то във времето на Античността. А официално ние българите се установяваме трайно на юг от Дунава едва по време на ранното Средновековие, т.е. дълги векове по-късно. Както по времето на княз Аспарух, така и по времето на други владетели като Крум и др., населението на Римската Империя, позната по-добре като Византия, се разпознава единствено и само под името ромеи [Ῥωμαῖοι].

 

Това са вече два феномена, чието обсъждане хитро се избягва, защото една публична дискусия би станала причина за поява на неудобни въпроси. Има обаче още един феномен, който е още по-сериозен. Касае се за характера на така наречения предгръцки субстрат. Ако официалните теории бяха достоверни, то този субстрат – особените думи в старогръцкия, не би трябвало да имат успоредици в българския, а и не би трябвало да имат обяснение на български език.

 

По виждането на историците и лингвистите, предгръцкото население на Елада е асимилирано още в древността, а неговия език няма нищо общо с нашия. Реалността обаче показва нещо различно, нещо напълно различно, но отново мълчанието разрешава проблема с неудобните въпроси.

 

Представям кратък списък с думи принадлежащи на предгръцкия субстрат. Всеки образован и интелигентен човек може да види, че се касае за думи, които трябва да се причислят към нашия език, а това означава, че дедите ни са обитавали не само Тракия, но и най-южните точни на Балканите, включително остров Крит.

 

Като тракийски/пеласгийски субстрат в гръцкия език са обявени думите:

 

балиос-βαλιος-бял;

волинт-βολινθος-волѧте, вол, бик;

вонасос-βόνασσοσ-вонящо животно, див бик;

бриза-βρίζα-брица (вид пшеница);

брилон-βρίλων-брити (бръсна), бръснар;

бринкос-βρύνχος-брѧцало (музикален инструмент) ;

брион-βρύον-брей (вид растение);

вритос-βρύτος-вьрѣти (вариво, пиво) ;  

гента-γέντα-гнетѫ (удрям, парче отрязано месо) ;  

таласа-θάλασσα-талаз, вълна, тлѣщи-удрям;

телумна-θέλυμνα-тьло (повърхност, под стблг.) ;

тулак-θύλακος- тоулъ (колчан, мях стблг.) ;

кубе-κὐμβη, купелон-κύπηλλον- купичка, купа, метален съд.

каситерос-κασσίτερος- каситеръ (калай стблг.);  

китарис-κίθαρις-четириструен музикален инструмент;

винос-(f)οίνος-вино; 

ромфея- ῥομφαία-ромфея, руфия, рубило-нож;

ситос-σίτος-жито;

сирингкс-σύριγξ-свирка, флейта;

 

Един пример може да се нарече случайност. Два примера могат да бъдат приети за удивителна случайност. Тук обаче говорим за цял списък, т.е. изправени сме пред удивителен, сензационен феномен, налице е един необясним парадокс.

 

Парадоксът става фрапиращ, ако обърнем внимание на това, че трако-пеласгийските думи тулак и купелон имат ясни паралели в старобългарските инвентарни надписи. Там туслхи-τουλσχη, купе-κύπη притежават значение колчан за стрели, т.е. тул, и шлем [формата на купата и шлема са идентични].

Следващата връзка пък е направо зашеметяваща, защото старобългарската дума купе-κύπη-шлем има паралел в хетския и староеврейския език. Касае се за купахи - kupahi- шлем (хет.) и коба - q/koba’ – шлем (староевр.). Паралелите между хетските и еврейските думи са обсъждани от Хаим Рабин, ползващ трудове на Гастър и Сапир.

По време на Бронзовата епоха земите на Израел са обитавани дълго време от пеласгите, наречени там филистимци и техните роднини траките тевкри. Учени като Бонфанте, Ваудхойзен и др. споделят, че филистимската, т.е. пеласгийската дума за шлем е коба, тя е сравнявана с хет. kupahi. Колкото и странно да изглежда – дедите ни са дали дума за шлем на различни народи от Близкия изток.

 

Казвал съм го често – парадокси и феномени няма, парадоксите и феномените в науката се дължат на нежеланието, или пък страха на определена група учени да каже неудобна за влиятелни хора истина.

 

Парадоксите се породени и от това, че в миналото бяха съчинени основани на лъжи и безсъвестни манипулации за нашата история. Траките бяха обявени за изчезнали, без това да е доказано. Аспаруховите българи бяха обявени за дошъл от Средна Азия народ, без това да е доказано. Съюзниците на Аспарух, наречени славени, бяха определени за дошъл от земите на Русия, Украйна, или Полша народ, без това да е доказано.

 

Прието бе, че Аспаруховите българи са изоставили езика си, без това да е доказано. Прието бе, че речта на старите българи е била тюркска или иранска, но не бе обяснено как за Бога, цялата ездаческа терминология на дедите ни не съдържа нито една тюрска, или иранска дума. Ако дедите ни действително бяха конен народ, номади, дори и да бяха заели езика на набедените за пешаци славени, пак биха запазили ездаческата си терминология, защото не могат да получат думи за неща от народ, който ги няма.

 

Приемем ли обаче, че тракийският е най-древния език от славянската езикова група, че траките са създателите на тази група, изведнъж всичко става логично и си идва на мястото.

 

Ганчо Ценов е бил прав по отношение на това, че дунавските славени са гетите, а не някакъв дошъл от отвъд Карпатите народ. Гетите са известни като конен народ, те представят значителната част от конницата на цар Ситалк. Гетите са траки, а в тракийската ономастика срещаме: Kone, Cobylatus, Korybantos, Uzdica, Setlote, съотвестващи на думите кон, кобила, жребец, узда-юзда, седло.

 

Ако българите са представени от мизите, явяващи се съседи и роднини на гетите, то и старите българи са имали думи като кон, кобила, жребец, юзда, защото според Страбон гетите и мизите говорят език като този на останалите траки.

 

Повече от ясно е, че хората дали името на нашата държава никога не са изоставяли езика си. Дори напротив – точно нашите деди са наложили своята реч над северните и западните си съседи илирите-венети. Те се явяват деди на сърби, словени, поляци, руси и др. Дедите ни дори са успели да окажат културно влияние на хора от Близкия Изток.

 

Ето колко лесно е да се обясни всичко. Представеното тук виждане обяснява защо при нас българите е доминантен същият антропологичен тип както и при траките. Става ясно и защо типичните за нас генетични маркери I2, E-V13, R1b, J2,  а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали земите ни дълги хилядолетия преди тук да дойдат римляните. Древните балкански корени на народа ни обясняват и защо най-тачените ни празници: Гергьовден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Сирни Заговезни и др. са ехо от култовете към Хероса, Дионис, Сабазий, а не са спомени от почитта към Тангра, Ахура Мазда или Умай.

 

Съвестните хора в науката – тези, които нямат какво да крият, ползват един принцип, носещ името Бръснач на Окам. Според този принцип, от множество теории, които обясняват едно и също нещо, трябва да се предпочете най-простата. А според мен трябва да се добави и: най-логичната теория, този, което не противоречи на здравия разум.

 

Днес обаче все в научните среди все още се срещат индивиди, които са готови да се гърчат като змии, да правят салто-морталета, само и само да избягнат приемането на истината. Тези хорица разчитат на услугите на медиите, а и на влиянието си в политиката. Несъмнено това помага, но само до време.

 

Абрахам Линкълн има едно прекрасно изказване: Можеш да лъжеш част от хората през цялото време, можеш да лъжеш всички хора за определено време, но не можеш да лъжеш всички хора през цялото време - “You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can’t fool all of the people all of the time.”

 

ТРАКИЙСКАТА ПЛАНИНА KAНЕС, ТРАКИЙСКОТО ИМЕ КАНАС И БЪЛГАРСКАТА ТИТЛА КНЯЗ

До ден днешен историците и езиковедите отказват да приемат факта, че Аспаруховите българи са ползвали титлата княз и, че тя принадлежи на тракийската ономастика. В старобългарската литература намираме единствено и само титла княз. Няма нито веднъж споменаване на хан, или кан. Такава титла не познават и нашите възрожденци, но явно това не притеснява хората в научните среди.

 

С необяснимо за мен упорство, нашите специалисти настояват за това, че начело на ранносредновековната ни държава са стояли ханове, канове. Това разбира се е само една фантазия, измислица, която е изкована в миналото, за да обслужи интересите на чужди исторически школи.

 

Истината е съвсем друга. Аспаруховите българи не са народ, чиято прародина се намира в Средна Азия. Дедите ни не са нито тюрки, нито смесени с иранци тюрки, или пък чисти източноиранци. Нашата държавност се е оформила на Балканите и съседните, обитавани от траки региони, а не в Сибир, Памир, или даже Кавказ.

 

Сарматски воин - изображение от времето на Античността (по Минс)

Факт е, че редица антропологични и генетични проучвания доказаха, че ние нямаме общи корени с тюрките. Факт е и това, че нито при старите индийци, нито при старите перси, согдийци, бактрийци, или пък при някой друг ирански народ, се среща владетелска титла кан, кхан, или хан.

 

При тези обитаващи Средна Азия хора срещаме следните владетелски титли: rā^́ja, rā^́jan, xšāyaθiya, framātar,  xšaya, γwβ, chakir, rajatiraja, ašto-walgo, shah, khar, šauo,  šaurabo, oazarko fromalaro. Срещаме дори basileus basileōn при иранския народ кушани, но кан, кхан нe се ползва от никой ирански народ.

 

Истината е ясна, тя е била известна още през XIX в., но не е отървала на тези, които са поддържали общоприетите теории. В речника на Григорий Дяченко (1850 – 1905 г.) е цитиран лингвистът, етнолог и палеограф Исмаил Иванович Стрезневский (1812 – 1880 г.), според когото думата княз идва от корен *кън – начало (Дяченко, кнѧзь, с.255). С други думи – титлата княз притежава ранно значение началник, този, който е първи, този, който стои начело.

 

Приблизително по същото време излиза важна работа на Дмитрий Иловайский, с която той се опитва да обори лъжите за титлите на старите българи. Съвсем уверено този учен изразява твърдението, че титлата на българския владетел Омуртаг е княз, а не хан: “По моему крайнему разумѣнію, греческая передача канасъ въ данныхъ случаяхъ означаетъ не ханъ, а просто князь.” Допълнено е и това, че фразата убиги /ΥΒΙΓΗ от титлата КАNАС Υ  ΒΙΓΗ може да се преведе като убогій в смисъл на смирен, благочестив (Иловайский, 1902, c. 89). До голяма степен руският учен е прав, но ΥΒΙΓΗ е по-скоро диал. форма на стблг. *оу бiги, оу боги – в бога, от бога.

 

Представянето на думата Бог като Биг е диалектна особеност, която е все още жива в нашите родопски говори, в които бизая и бизка съотвестват на бозая и бозка. Тази особеност разбира се е древна, намираме я в тракийската ономастика и по-точно в думите от надписа от Езерово (Серафимов, 2020, с. 19 – 20).

 

Първият български учен, който се изказа против вредното внушение, че познатата от доста надписи титла КАNАС (Y BIГI) е княз, а не хан, е д-р Ганчо Ценов. Eдин софийски професор се съгласява с него и казва: “Вие имате право – “каннас” и “канес” не е “хан”, а старославянското “къньазъ” (Ценов, 1998, с.145). За жалост, навярно поради страх от нападки, въпросният професор отказва да подкрепи публично д-р Ценов и така хората от школата на Васил Златарски успяват да наложат своите виждания. Работата на смелия наш историк е публикувана през 30-те години на ХХ в., но нито тогава, нито пък по-късно някой наш историк или пък езиковед пожелава и посмява да каже истината.

 

Фактът, че титлата княз е позната на всички народи от славянската езикова група не бива да притеснява никого. В том I и том II на Тайните на тракийския език бе доказано, че официалното виждане за възникването и разпространението хората от славянската езикова група е невярно. В предишните си работи съм обяснил подробно, че ние сме кръстниците на тази огромна, състояща се от 300 000 000 души общност, че запечатания в голям брой средновековни документи старославянски език е реално старобългарски.

 

Ганчо Ценов представя свидетелствата на Теофилакт Симоката, според когото дунавските славени са наричани с името гети в дълбока древност (Ценов, 2005, с. 14 – 15). Самите гети се явяват един от основните етнически елементи на Дунавска България, като другите елементи са мизите, наречени още българи и живелите до 680 г. под римска, византийска власт траки.

 

От гетите произлизат и мизите произлизат тези, които повлияват дедите на сърби, руси, поляци, чехи, като това става в дълбока древност. Това не е фантазия, има огромно количество информация по този въпрос, но тя просто не е достъпна у нас. Благодарение на работите на Юлия Хаджи Димитрова узнах за проучванията на проф. Хайнрих Кунстман, който разглежда произхода на славяноговорящото население край реките Висла, Мемел и т.н. и пише за техните корени от Балканите и Мала Азия.

В книгата си Slaven und Prußen an Ostzee, Weichsel und Memel. Über ihre Heimat vom Balkan und aus Kleinasien, проф. Кунстман представя изключително ценна а и важна информация. Авторът разглежда лични имена, мести и племенни названия от териториите на Германия и Полша, и стига до забележителни заключения. Името на град Висмар (Германия) бива свързано с Исмар – град на траките, кикони, чието оригинално название според акад. Георгиев е било Висмар(a). Името на река Варта (Полша) пък бива свързано с това на българската река Арда. Всъщност една цяла глава от работата на немският учен носи името Тракийски речни названия в Полша.

 

По-интересни са други примери. Проф. Кунстман свързва името на старите полски благородници Пиастите с идентичното тракийско племенно название пиасти. Името на полския цар Мешко е изведено от племенното название меси, мизи. Същите тези мизи, които в средновековните исторически извори са представени като предци на българите. Мешко наистина означава мизиецът и в това няма нищо странно. В миналото при дедите ни са регистрирани имена като Пеон – пеонът, Гета – гетът, Беса – бесът, Одрис – одрисът и др.

 

За ролята на траките като духовни водачи на хората от славянската езикова общност ще бъде представена повече информация в том III на Тайните на тракийския език. Нека сега да се върнем на произхода и значението на титлата княз. Видяхме, че още през XIX в., е съществувала информация за значението на титлата на нашите владетели, но данните не са използвани от историците и лингвистите ни. По-важно е друго – корените на титлата княз са древни и както можем да очакваме, тя се среща в тракийската ономастика.

 

Скитско украшение, неразличимо от тези на северните траки (по Минс)

Тъй като акад. Исмаил Стрезневский смята, че княз идва от някакъв древен корен *кънъ – начало, да видим как стои въпроса с речта на Залмоксис и Орфей. Тракийският език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г. Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭ – начало (Tom. I.84), реално това е стблг. конь – начало, чиято по-древна форма е била *кань съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).

Тракийската ономастика предлага и други сведения, които са известни доста преди XIX в., когато творят Стрезневский и Томашек. При описанието на персийското нашествие от средата на първо хил. пр. Хр. Херодот споменава едно интересно име. Става дума за разположената на територията на малоазийска Мизия планина Канес (Κάνης ὄρος), край която минава армията на нашествениците (Her.VII.42).

 

Нямам сведения това название някога да е разисквано от нашите историци и траколози, а то е много важно. Ако следваме думите на стария автор, ще разберем, че въпросната планина Канес (Κάνης ὄρος) се намира в източния край на Мизия, или по-точно – началото на мизийските владения. От това излиза, че названието Κάνης е сродно на етнонима Caenici, Καινοί, чието значение според Вилхелм Томашек може да се тълкува със стслав. (стблг. конь) konŭ – начало (Tom. I.84). До този момент думи със значение начало и притежаващи корен *кань се срещат на две места в тракийската ономастика, като данните са на разположение на лингвистите от сравнително дълго време – поне от края на XIX в.

 

За наше щастие тракийската ономастика предлага и други приятни изненади. Справедливостта изисква да се уточни, че сведенията са от сравнително ново време -  1978 г. Става дума за тракийското лично име Канас (Kάνας), което е открито от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Въпросното тракийско име Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

До този момент установяваме, че тракийската ономастика предлага личното име Канас (Kάνας), което означава първи, начален, племенното название Caenici, Καινοί, изтълкувано като притежаващо смисъл стоящи в началото, тези, които са в началото, а също и топонима  Канес (Κάνης) – начало.

 

Всички те са сродни на старобългарската титла канас (κανας), но въпреки това някой може да възрази, че все пак на нас ни трябват не просто сродни думи, а тракийска титла. Такава за наше щастие има, тя е засвидетелствана преди около 2700 г. във Фригия под формата акенас (ακενας) на надпис с регистрация W – 07. Титлата е спомената от лингвиста Александър Люботски, който обаче не се впуска в подробен анализ и я смята за неясна. Древната акенас (ακενας) присъства като елемент и в друга тракийска титла, тя е акенаногавос (ακενανογαϝος). Работещият в гр. Лайден, Холандия Люботски смята, че се касае за сложна, двусъставна титла, като един от елементите е akenas (ακενας) от надписа W – 07 (Lubotsky, 1988, c. 12 – 16).

Етимологията на двете титли е представена в том II на Тайните на тракийския език (Серафимов, 2021, с. 77 – 79, с.223). По отношение на титлата акенаногавос (ακενανογαϝος) трябва да се спомене това, че тя е известна на научната общност повече от сто години. През 1911 г. Никола Йонков Владикин публикува изображение на надписа, в който титлата се среща, а това означава, че епиграфския паметник е бил познат на лингвистите още по-рано.

 

Нека направим обобщение и да видим от колко време е налична информацията, която е необходима, за да се стигне до извода, че княз е изконна старобългарска титла за владетел. Тъй като Йонков-Владикин цитира френските учени Дюруа и Тексие (Йонков-Владикин, 2010, с.13 – 14), може да се отсъди, че важните за българската история епиграфски паметници са познати на лингвистите още в периода 1862 – 1889 г.

 

Томашек пише за траките Caenici, Καινοί със през 1894 г. Исмаил Стрезневский умира през 1880 г., а това означава, че работата му, засягаща титлата княз е публикувана по-рано. Григорий Дяченко цитира този важен труд в своя речник, издаден през 1900 г. Това, че титлата носена от българския владетел Омуртаг (Мортагон) е княз, а не хан, е доказано от Дмитрий Иловайский през 1902 г. През 1911 г. Йонков-Владикин публикува изображение на фригийския надпис, в който присъства титлата акенаногавос (ακενανογαϝος).

 

Д-р Ганчо Ценов представя виждането си за това, че титлата на старобългарските владетели е княз в края на 30-те години на ХХ в., а едно доста добро издание на историята на Херодот, в която той пише за мизийската планина Канес (Κάνης) излиза в началото на 40-те години на ХХ в. Тук може да се добави и това, че в края на 30-те години на ХХ в., излизат резултатите от мащабните антропологични изследвания на българския народ, от които става ясно, че ние в никакъв случай не сме потомци на народ, който се е оформил в Централна Азия.

 

Смятам, че всеки вече се е убедил в това, че от доста време е налице не само информация, позволяваща да се определи със сигурност каква е истинската титла за владетел при старите българи, но има и предостатъчно данни за нейния произход.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП 

https://www.youtube.com/watch?v=GBtSsr7t6IQ&t=699s

 

 

Използвана литература пояснения:

Йонков-Владикин, Н., История на древните траки от новокаменния период до цар Борис (начало 8000 години преди Христа) Наченки и растеж на Арийската цивилизация, т.I, (Второ издание, въз основа на книгата от 1911 г.), Хелиопол, София, 2010.

Серафимов П., Тайните на тракийския език, Орфей проговаря, Атеа, София, 2021.

Ценов Г., Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

Ценов Г., Праотечеството и праезикът на българите, Историко-филологически издирвания, Хелиопол, София, 2005.

Ценов Г., Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква, Хелиопол, София, 2014.

Kunstmann, H., Slaven und Prußen an Ostzee, Weichsel und Memel. Über ihre Heimat vom Balkan und aus Kleinasien, Books on Demand, Norderstedt, 2019.

Tomaschek W., Die Alten Thraker – Eine ethnologische Untersuchung, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980.

Herodotus, Histories, transl. G. Rawlingson, ed. T. Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996. 

Извори от интернет:

Фасмер М., ЕСРЯ

князь

князь, род. п. -я, укр. князь, ст.-слав. кънѧѕь ἡγεμών, ἄρχων, βασιλεύς, κόμης (Супр.), болг. кнез «старейшина», сербохорв. кне̑з «князь», словен. knȇz «граф, князь», др.-чеш. kněz, слвц. kňaz «священник», польск. ksiądz — то же, в.-луж. knjez «господин; священник», н.-луж. kněz «господин, священник», полаб. knąz «дворянин, помещик». || Праслав. *kъnędzь заимств. из прагерм. *kuningaz или гот. *kuniggs, д.-в.-н. kuning, производного от kuni «род», откуда и фин., эст. kuningas «король»; см. Мi. ЕW 155; Бернекер 1, 663; Уленбек, AfslPh 15, 448; Кипарский 181 и сл. Знач. князь «жених» и «нарыв» табуистич. происхождения; см. Хаверс 92. Форма им. мн. князья́ восходит к др.-русск. княжья, собир., др.-чеш. kněžie, чеш. kněží с -з- от князь. Герм. праформа *kuningiaz у Микколы (Ursl. Gr. 12) висит в воздухе. [О более позднем времени заимствования см. Экблом, «Scando-Slavica», 3, 1957, стр. 176 и сл. Иначе Курилович, SSS, стр. 34. — Т.] (посл. вид. 23 – 03 – 2022). https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%BA/%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B7%D1%8C

            Фасмер М., ЕСРЯ

закон

зако́н, род. п. -о́на, укр. закíн, -о́ну «исповедь, причастие», др.-русск., ст.-слав. законъ νόμος, θέσπισμα (Супр.), болг. зако́н, сербохорв. за́кон «обычай, закон, вера», словен. zákon, род. п. -óna, чеш., слвц. zákon «закон», польск. zаkоn «закон, завет, монашеский орден». Ср.-греч. ζάκανον заимств. из болг. || Связано с кон, искони́, нача́ть, начну́. Первонач. знач. «начало»; родственно лтш. cinâtiês «подниматься» (Эндзелин, RS 11, 37), лат. rесēns «свежий, бодрый, недавний», ирл. cinim «я возникаю»; см. Бернекер 1, 168; 560; Вальде-Гофм. 2, 422; Остхоф, Suppletivwes. (в ряде мест); Мейе, Ét. 88, 218 (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD

Дяченко, Г. Полный церковнославянский словарь (посл. вид. 23 – 03 – 2022). https://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png

Иловайский Д., ОМОРТАГЪ БОЛГАРСКИХЪ НАДПИСЕЙ ХАНЪ ИЛИ КНЯЗЬ? (посл. вид. 24 – 03 – 2022). http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c7

Именник на българските ханове (посл. вид. 24 – 03 – 2022). https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5

Lubotsky A. The Old Phrygian Areyastis-inscription,  Originally appeared in: Kadmos 27,1 (1988), 9-26 (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

https://scholarlypublications.universiteitleiden.nl/access/item%3A2864117/view

Özlem-Aytaçlar P., An Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

 https://www.academia.edu/1078735/An_Onomastic_Survey_of_the_Indigenous_Population_of_North_western_Asia_Minor

Sims–Williams N., Bactrian Historical Inscriptions of the Kushan Period, SOAS, University of London, England (посл. вид. 23 – 03 – 2022). http://silkroadfoundation.org/newsletter/vol10/SilkRoad_10_2012_simswilliams.pdf

Encyclopedia Iranica, BACTRIAN LANGUAGE (посл. вид. 23 – 03 – 2022).

https://www.iranicaonline.org/articles/bactrian-language

 

КГБ И ТЕОРИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

От доста време различни приятели отправят една и съща молба. Призовават ме да напиша опровержение на лъжи, които моите противници пускат в продължение на няколко години. Става дума за твърденията на шепа индивиди относно това, че теорията на древните балкански корени на българите, е дело на КГБ, Коминтерна, тоталитарния режим 1944 – 1989 и т.н. Това е крайно несериозно, но когато нещо се повтаря с фанатизъм, намират се доверчиви хора, които се хващат на лъжите.

 

Нека да разгледаме фактите, които моите противници укриват. Когато се запознаем с цялата информация, нещата ще станат пределно ясни. Теориите за произхода на българския народ са основно две. Според първата ние сме потомци на древното балканско население, което по време на Античността е познато на гърци и римляни под името траки.

 

Траките от своя страна са най-стария цивилизован народ, чийто етногенезис започва през Каменната ера. Те са създателите на най-ранната писменост, те са и изобретателите на колелото, те са отговорни за разпространяването на организираното земеделие и скотовъдство в Европа. На нашия континент траките са първите, които опитомяват коня, а и първите, които се научават да обработват златото, бронза, желязото.

 

Траките дават името на Азия (първоначално само западна Мала Азия). Вече е добре известно, че траките са основателите на Троя. Те оказват силно влияние на Елада и Рим, а преди това играят важна роля в историята на хетите, египтяните, келтите, германите, персите и индийците.

 

Писмени знаци от Троада, сравнени със старобългарски руни от ранното Средновековие

Писмени знаци от Троада, сравнени със старобългарски руни от ранното Средновековие

Сравнение на най-древните писмени знаци със знаци от използваната на о-в Крит минойска и микенска писменост, а разбира се и глаголицата. Това е нещо уникално, но в научните среди е посрещнато с мълчание.

Теорията за местните корени на българите повдига националната гордост, а и дава престиж на страната ни. Все пак, да познаваш колелото 1000 години преди шумерите и да имаш писмени знаци 2000 години преди египтяните си е нещо велико. Реално никой друг народ не може да се похвали с нещо подобно.

 

Траките строят с квадри и тухли по-рано от римляните (по сведения на М. Чичикова, Г. Китов и др). Според д-р Васил Бакърджиев траките дават на гърците важни знания в областта на медицината. Старият автор Хиполит е убеден, че келтските друиди са обучени лично от Залмоксис. По думите на Херодот, дори египтяните считат тракийския народ фриги за най-древния. Реално, пиедесталът, който в миналото бе отреден на Рим и Атина, принадлежи по право на нашите деди и е само въпрос на време това да бъде признато.

 

Според втората теория ние сме буламач, смесица, потомци на три напълно различни етнически групи, като на Аспаруховите българи се дава най-често средноазиатски произход.

 

За поддръжниците на тази теория, дедите ни са се оформили като народ сравнително късно, а в Тракия те са определени като жестоки нашественици, тероризиращи, колещи и грабещи местното население.

 

Това е нагла лъжа, и не просто лъжа, но и грозно унижение, гавра с истината и паметта на предците ни. Заличават се хилядолетия история, заличават се заслугите на дедите ни, като същевременно им се приписват ужасни престъпления.

 

В общи линии – прави се всичко възможно да се отрече, че българите са започнали да се оформят като народ на Балканите преди повече от 8000 години. Отрича се и това, че нашите предци са в основата на европейската цивилизация.

 

Помислете – кой има сметка от подобно нещо? Каквито и патриоти да се изкарват поддръжниците на теорията за азиатския произход на българите, тяхното виждане не е от полза за Родината. Всеки има правото да каже каквото поиска и да претендира за каквото поиска, но последствията от действията определят дали някой наистина е родолюбец или използвайки доверието на българите, цели да наложи изгодни за чужди сили заблуди. 

 

Да обърнем внимание на няколко важни подробности. Нека видим първо кои са създателите на виждането за древните балкански корени на българите. След това ще видим и какъв е произхода на учените, които се опитват да наложат лъжата, че хората дали името на държавата ни идват от Сибир, Памир и т.н…а разбира се ще разберем и за връзката с КГБ, Коминтерна и т.н.

 

Смятам, че всеки родолюбец, който уважава предците си, би погледнал първо в историческите извори на старобългарски език. Един от тях е старобългарския превод на Флавиевата история. Там в една кратка добавка дедите ни биват причислени към северните траки обитаващи Дакия.

 

Живелият по времето на цар Симеон Велики преводач и преписвач в никакъв случай не би си позволил волност. Преди малко повече от 1000 години, нашият книжовник съвсем осъзнато е предал факт, който е считал за важен, иначе не би добавил сведения към труда на еврейския историк.

 

Отъждествяването на старите българи с древното население на Дакия е потвърдено от още един наш документ. Става дума за така наречения Именник на Българските Владетели. Там е пределно ясно е казано, че 515 години преди княз Аспарух хората от неговия род са властвали над княжество от другата страна на Дунава. Има се предвид източна Дакия – там където е споменатия по-късно от Теофан Изповедник Онгъл. Това разбира се не е случайност.

 

Пак по времето на цар Симеон Велики, в неговия двор е направен превод на старобългарски и на историята на Йоан Малала. В тази създадена някъде към 550 година работа е казано, че българите са потомци на водените от Ахил Пелеев мирмидони: “Пристигна съ атридитѣ и самси Ахилъ съ своя собствена войска, наричани нѣкога мирмидоняне, а сега българе, 3000 души.”

 

И отново през Средновековието, в ерата на цар Симеон I е направен превод на Троянската Повест (Илиада бел.авт.) и там отново живелият преди повече от 3300 години Ахил е свързан с българите: “Ciй Ахилеусь имый воѧ своѧ, иже нарицахоусѧ тогда Муръмидонесъ, ныне Болгаре и Унноу, тысоушами треми…”

 

Йордан Иванов, Троянска повест

 

Да обобщим накратко: в периода X – XI век, т.е. преди около 1000 години в няколко документа на старобългарски  език, директно или индиректно българите са свързани с древното население на Балканите:

 

1.В старобългарския превод на Флавиевата история българите са наречени директно даки.

 

2.В написания на старобългарски Именник на българските владетели, начало на династията на княз Аспарух е поставено в ранния II век, на територията на Дакия.

 

3.В старобългарския превод на Историята на Малала, българите са отъждествени с участвалите в Троянската война мирмидони.

 

4.В старобългарския превод на Троянската повест също има отъждествяване на българи и бойците на Ахил Пелеев.

 

Тези четири стари документа на старобългарски език са наистина много ценни, защото отразяват виждането на нашите предци за себе си, а точно това е най-важното. За жалост изброените документи са игнорирани, или манипулирани от противниците на теорията за древните балкански корени на народа ни.

 

Въпросните сведения за балканските корени на народа ни явно са били известни на различни български възрожденци. Става дума за творилите през XVIII и XIX в. Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, Христаки Павлович и др. Тези родолюбци свързват дедите ни с Троянската война, но също и с император Траян – човекът, който нанася страшен удар на царството на северните траки даките. Те са същите тези хора, които във Флавиевата история са наречени българи.

 

Виждаме, че от Х до XVIII и XIX в. в своята литература ранносредновековните българи и по-късните български въдрожденци гледат на себе си като на потомци на славен, древен балкански народ. В трудовете на нашите предци няма дори загатване за родство с тюрки, иранци, кавказци – нито дума.

 

Защо да не се доверим на своите предшественици и доказали се родолюбци? Защо да не вярваме на своите и вместо това да се кланяме на чуждите, които несъмнено следят само своите интереси?

 

Историческите сведения, запечатани в трудове от Средновековието и Възраждането са достоверни, защото се потвърждават от българския фолклор. В нашите песни и предания са се запазили спомени както за император Константин Велики, така и за воювалия със северните траки император Траян. Д-р Ганчо Ценов набляга на важната подробност, че римския владетел е наречен цар Латин (т.е. господар на хора говорещи латински).

 

Още по-важно е това, че потвърждение за древните ни балкански корени получаваме и от ономастиката. Определени езиковеди тълкуват имената на севернотракийските владетели Скорило, Орол, Декебал, и Золтес със стблг. скоръ – бърз, скор, орьлъ -орел, болии – по-голям, и българските имена Злати, Златан [Вл. Георгиев, В. Томашек и др.]. Не по-малко важно е това, че дори в ново време ние ползваме имената Скорил, Орльо, Орлин, Злати, Златан.

 

Ако имената на царете на северните траки са български по характер, не е ли това едно от доказателствата, че ние сме потомци на древен местен народ?

 

От голямо значение е и подробността, че способни археолози като Даниела Агре и Георги Китов намериха интересни паралели между женската носия на северните траки и традиционната българска женска носия. В миналото носията е белег на национална идентичност, а факта, че въпреки бурните събития ние пазим смайващо древни традиции на балкански народ, се явява поредното доказателство за нашите местни корени.

 

Щом създадените от българи исторически извори в периода Х – XVIII, XIX в., се потвърждават от българския фолклор, от древния характер на носията ни, а и от ономастиката на северните траки, то хармонията е пълна. Така се уверяваме, че както средновековните българи, така и възрожденците от ново време напълно оправдано са се считали за потомци на народ, взел участие в Троянската Война, а по-късно и в бойните действия между цар Декебал и император Траян.

 

Теорията за местния, балкански произход на българите е не просто логична и доказана, но е и повод за гордост. Тя представя старите българи като творци, а не разрушители, като освободители на земите на юг от Дунава, а не като пристигнали от Азия грабещи и колещи степни номади.

 

Има разлика, нали? Най-важното обаче е това, че виждането за древните балкански корени на народа ни принадлежи на българи. То е отразено в най-ранните ни писмени паметници от времето на Симеон Велики, поддържа се по време на Възраждането, а и в последвалите епохи.

 

И още една много интересна подробност – КГБ е създадена през 1954 г., т.е. векове след времето, когато плеяда родолюбиви българи са писали, че нашия народ е с древни, балкански корени. Да се свързва разузнавателната служба на СССР с теорията за местния произход на българите е не просто безумие, но и гавра с доверието на читателите.

 

Нека видим сега кой създава теориите за азиатския произход на старите българи и дали КГБ има някаква връзка. Във времето, в което живеят нашите възрожденци, чужди учени, като например работещия за Екатерина Велика Август Шльоцер, а също и Йохан Тунман, Йохан Енгел и др., определят нашите предци като татари, тюрки, или тюрко-татари. По стъпките на изброените учени върви и руският историк Николай Карамзин. Заслужава си да се отбележи, че термина прабългари (Urbulgaren) е въведен от Йохан Тунман (по сведения на акад. Д. Ангелов).

 

Анличанинът Едуард Гибън смята дедите ни за диво сибирско племе. Той е и един от първите, които локализират “българската прародина” край река Иртиш в Сибир. Това безумие за жалост се лансира дори в ново време: през ХХ и XXI в., и за жалост – от редица наши професори.

 

Малко по-късно Карл Рьослер излага виждането, че Аспаруховите българи са роднини на сибирските самоеди. Работилият в Русия немско-унгарски учен Александър Хилфердинг счита, че дедите ни са вотяки – отново сибирски народ. Според Павел Йосиф Шафарик предците ни са угрофини. Същото виждане се поддържа от неговия роднина Константин Иречек, който вярва, че българите са дошли от Урал, т.е. те са угрофини.

 

Йосиф Маркварт, Вилхелм Томашек, Армин Вамбери, а след тях и Геза Фехер, се явяват едни от поддръжниците на виждането за туранските корени на Аспаруховите българи. Руският учен Фьодор Успенски е склонен да вярва искрено на Йосиф Маркварт относно тюрския произход на титлата KANAC. Работилият по времето на Сталин езиковед Николай Мар счита българите за древен доиндоевропейски народ, но свързва дедите ни с чувашите, чийто език е тюркски.

 

Подобно е и виждането на Николай Державин. Перефразирайки Йосиф Добрoвски, той вижда в българите древен народ обитавал Източна Европа, който е сроден на сарматите, хърватите, хазарите, но е най-близък до чувашите [чийто език е тюркски]. Украинският учен Омелян Прицак също причислява дедите ни към тюркските народи.

 

Общо взето може да се каже, че от XVIII  до началото на XX в., опитите корените на българите да бъдат поставени извън Балканите, са дело на чужди учени: немци, шведи, австрийци, унгарци, англичани, чехи, украинци, руснаци.

Следосвобожденските ни учени Васил Златарски, и Петър Мутафчиев и др. следват покорно доктрината на източната и западната историческа школа. Удобните за чуждите сили лъжи биват упорито налагани и защитавани с фанатизъм.

Аспаруховите българи са изкарани тюрки, гетите, наричани още готи са обявени за германи, а траките са набедени за изчезнал народ, загубил своя език и редуциран до жалко малцинство.

 

Смелият родолюбец д-р Ганчо Ценов, пледиращ за древните балкански корени на народа ни, е наклеветен, нападан и низвергнат. С мълчание е покрит и труда на доказалия на практика любовта си към България Гавраил Юруков. Такава съдба достига и книгата на архимандрит Кирил Рилски, също и тази на Д.П. Даскалов, според когото Аспаруховите българи спадат към старото балканско население и тяхното прекосяване на Дунава не е нашествие, а освобождение на родни земи.

 

Както споменах – КГБ е създадена през 1954 г. Нека видим какво става след това. През втората половина на ХХ в. у нас книгите на д-р Ганчо Ценов и др. съмишленици родолюбци са забранени за цитиране. Сензационния труд на д-р Васил Бакърджиев от 1966 г., в който на траките се дава заслужения пиедестал, е покрит с мълчание. 

Невероятните открития на Георги Сотиров относно древността на глаголицата, тракийския произход на Константин Велики, Юстиниан Велики  (публикувани 1970 – 1974 г.) и т.н. са също игнорирани. На широката публика те са напълно неизвестни, т.е. можем да говорим за сериозна цензура.

 

Сравнение на знаци от Линеар Б [1] и българската глаголица [2] - приликите са смайващи [по Георги Сотиров]

Именно политиката на властимащите от 1954 година насам – забраната на трудовете на Ценов и хората виждащи в българите потомци на траките, а също и черненето, осмиването на хората пледиращи за древните балкански корени на народа ви, може да се свърже с влиянието на КГБ. Това е напълно в духа на тоталитарните режими, за които националната гордост е заплаха за съществуването им.

 

Преди да стигнем до епилога, нека обърнем внимание на още една важна подробност. Става дума за създаването на иранската теория за произхода на старите българи. Да започнем първо с манипулациите относно езика на скитите. 

Макар Стефан Византийски да е пределно ясен, че скитите са тракийски народ, през XIX век се налага вярването, че скитите са иранци. Един от основоположниците на тази заблуда е Всеволод Милер, който е от руско-немски произход. Прилагам фрагмент от неговата биография:

“Третья историческая работа «Экскурс о скифах» на богатом историческом и лингвистическом материале доказывает так называемую «иранскую гипотезу скифов». Согласно этой гипотезе, скифы принадлежали (во всяком случае определенная их часть) к числу ираноязычных народов….”

https://ironau.ru/miller-korifej.html

 

Дори синът на Милер става иранист и продължава делото на баща си. Виждането е прието от германската историческа и езиковедска школа, защото иранския произход на скитите пасва прекрасно на интереса на управляващите Австрия и Германия.  

 

Поддръжници на виждането, че Аспаруховите българи се явяват тюркизирани сармати (част от скитското семейство) се явяват съветският историк и археолог Алексей Смирнов и съветският историк и медиевист Васил Сиротенко (по сведения на Д. Димитров). И разбира се нито дума за това, че познаващият сарматите Прокопий споделя виждането на по-стари автори относно принадлежността на сарматите към семейството на гетите.  

 

През 1967 г., на конференция в Москва е представен труда на Веселин Бешевлиев Ирански Елементи у Първобългарите. Нашият учен спада към групата на тези, които гледат на старите българи като на тюрки, примесени с иранци. В общи линии то съвпада с виждането на Смиров и Сиротенко.

 

Едва ли някой може да оспори факта, че през 1967 г. КГБ е в апогея на своето влияние. Това обяснява жестоката цензура, поради която близостта на името на Аспарух с това на Хероса Ут-Аспиос е премълчана. Премълчан е и факта, че аспа е древна тракийска дума за кон, изолирана от наши езиковеди още през 1913 година (разискващите тракийския надпис от Езерово Димитър Дечев и Гавраил Кацаров).

 

Премълчани са също паралелите между старобългарските имена Борис, Гостун, Кардам, Корсис, Мостич, Прусиан, Тервел и др. с тракийските Борис, Гастис, Кардамил, Карсис, Мостис, Прусий, Тервелис. След като читателите са лишени от база за сравнение, те стават лесна жертва на заблудите. Ето този метод, тези действия могат да бъдат определени като последствия от влиянието на хора на КГБ.

 

Тенденцията старите българи да бъдат представяни като ирански народ, сроден на паштуните от Афганистан бе подета от икономиста Петър Добрев. Методите на този автор са под всякаква критика, но нито един езиковед не намери смелост да обори тиражираните една след друга и пълни с манипулации книги. Каква е причината за този страх, оставям на вас да проучите и разберете.

 

Във всеки случай едно нещо вече е пределно ясно – КГБ няма абсолютно нищо общо с теорията за древните балкански корени на българския народ. 

Дори напротив – точно във времето, когато КГБ е на власт, се поддържа теорията за туранския произход на Аспаруховите българи, като същевременно се подготвя резервната иранска теория.

 

Както можем да се убедим, твърденията, че КГБ, тоталитарния режим и т.н. имат пръст в теорията за древните ни балкански корени, са обясними с нашата поговорка Крадецът вика – дръжте крадеца! Просто шепа безочливи хора се опитва да наложи лъжи, като същевременно очерни тези хора, които изобличават лъжите.

 

Всеки има право на лично виждане и всеки има правото да го защитава. Сериозните теми обаче изискват сериозни проверки. Още в началото на своята дейност в Blog.bg аз призовах своите читатели да не ми вярват сляпо, а да проверяват това, което твърдя. Тези, които последваха съвета ми, се превърнаха в мои добри приятели и верни съмишленици.

 

Все пак, както вече споменах, теорията за местния произход на българите носи самочувствие и престиж на народа ни. Тя не само повдига националната ни гордост, но и разкрива истината за нашия произход, за характера и дарбите на нашите предци. Те са дали множество примери за достойно поведение, за това как се пази родното и как въпреки всичко човек остава верен на старите традиции. Това е единствения път имащ бъдеще – дедите ни са го доказали.

 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ПЪРВИЯ КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=T9OPuiKFcKE

 

 

 

Основна използвана литература и пояснения:

1.Агре Д., Китов Г., Въведение в тракийската археология, Авалон, София, 2002.

2.Ангелов Д. Образуване на българската народност, Наука и Изкуство, София, 1971.

3.Даскаловъ Д.П., Скити и Сармати прѣдѣди на славяни и българи, съ 13 илюстрации, историко-археологическа студи, Царска Придворна Печатница, София, 1912;

4.Даскаловъ Д.П., Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, София, 1913;

5.Димитров Д. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие, Г. Бакалов, Варна, 1987.

6.Йонков-Владикин Н., История на древните траки, от новокаменния период до цар Борис, 2 изд. Въз основа на книгата от 1911 год., Хелиопол, София, 2010.

7.Иванов Й., Български старини из Македония, София, 1908

8.Рилски К., БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012.

9.Селимински И., Българският Църковен Въпрос, Булга Медия, София, 2018;

10.Ценов Г., Праотечеството и Праезикът на Българите

11.Ценов Г., Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

12.Юруковъ Д., Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Г.Д.Юруковъ, ул. Бѣлчевъ № 28, София, 1926.

Извори от интернет:

БЕШЕВЛИЕВ  В., ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ (Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237-247,
Издательство "Наука", Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории)

http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Veselin%20Beshevliev/V_%20Beshevliev%20-%20Iranski%20elementi%20u%20pyrvobylgarite.htm

Думанов Б., Класовите основи на идеята за древнотракийския елемент в българската народност и опозицията на археолозите.

https://ebox.nbu.bg/anti/ne3/16%20Boyan_Dumanov%20+.pdf

Боян Думанов започва есето си с цитат, който е грозна лъжа: “Това наследство ни сродява по-скоро с траките, с това - по думите на самия Херодот - кривокрако, чорлаво, маслоядо и крадливо племе.”

Херодот никога не е наричал траките кривокраки, чорлави и крадливи - бел. авт.

07.03.2015 14:00 - СПАРОТОК И КГБ. КРАЯТ НА ЕДНА ЛЪЖА.

https://letopisec.blog.bg/history/2015/03/07/sparotok-i-kgb-kraiat-na-edna-lyja.1343858

Тракедонизма, подобно македонизма, са доктрини на Коминтерна за унищожаване на българската идентичност. Някои от старите комунистически доктрини на Коминтерна днес са трасформирани от Кремъл и са впрегнати в добре организирана „хибридна война“ срещу България.

23.03.2015 11:36 - ЩО Е ТРАКЕДОНИЗЪМ И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У НАС?

https://letopisec.blog.bg/history/2015/03/23/shto-e-trakedonizym-i-ima-li-toi-pochva-u-nas.1348352

31.07.2013 14:07 - Що е тракедонизъм?

 “Тънката струя“ на българофилството е натрапваното с години от СССР славянофилство в НРБ. Да се отрича, че изобщо няма славяни и славянски език, и да се натрапва днес, че това е тракийски, е…нали разбирате…хитър ход да се сложи знак на равенство между славянски и тракийски езици. Всички големи изследователи на траките обръщат внимание на влиянието между тракийски и славянски, но нито един от тях даже и не си е представял да ги отъждестви. Но днес това се прави с лека ръка…

https://letopisec.blog.bg/history/2013/07/31/shto-e-trakedonizym.1135244

За съжаление, тази хитра геополитическа цел, се изпълнява със средства на македониският антички автохтонен апарат.

Сиреч, ние българите трябва да приемем, че сме траки и бидейки си автохтони, нямаме история в късната античност след І в. от н.е., откакто сме превзети от Рим…Добре, ще попита някой, а как така станахме с име „българи“?Един от стратезите на тракедонизмът, г-н Павел Серафимов-Спароток, разработва една теза, според която в армията на Ал. Македонски имало „хора на пълководеца Балакр“, това го пише Ариан. Г-н Серафимов иска да ни внуши, че тези военни на пълководеца, понеже Ариан не пише за друго, са по неговото име цял народ „балакри“…

Моделът е зает от скопското МАНУ. Прислугата на Теодора, жената на Юстиниан І, се нарича, според Прокопий, „Македония“. За МАНУ това е достатъчно, че през VІ в. от н.е. има македонци…И т.н.

https://letopisec.blog.bg/history/2013/07/31/shto-e-trakedonizym.1135244

ПРАРОДИНАТА...

https://letopisec.blog.bg/history/2012/10/25/prarodinata.1013447

15.07.2011 08:52 - Кого обслужва идеята, че сме траки? ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ.

https://letopisec.blog.bg/history/2011/07/15/kogo-obslujva-ideiata-che-sme-traki-obshtestvena-diskusiia.783457