ОТ КОГА СМЕ НА БАЛКАНИТЕ ИЛИ НЕОБОРИМИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА НА ГЕНЕТИКАТА

Дълго време недобросъвестни хора разпространяват една вредна мантра, която за жалост е омаяла немалко сънародници. Според тази мантра няма достатъчно доказателства, които да позволят да се каже със сигурност каква е етническата принадленост на старите българи. Това в никакъв случай не отговаря на истината.

Още в миналото е имало доказателства от различно естество за това, че хората, предвождани от княз Аспарух делят общ произход с подвластното на Рим (Византия) население на Тракия.

На първо място, разполагаме с описания на външния вид на старите българи. Те са представени като едри, силни и красиви хора. Някои като например Борис II сa c червеникава брада, това е един от белезите на старото население на Балканите. В “Менологията на Василий II”, а и в други средновековни документи, има изображения на български войници, чиито коса и кожа са по-светли от тези на византийските мъченици. Владетелите ни – князете Крум и Омуртаг, а и приближените им - са представени със светла кожа, светлокестенява, а дори и руса коса, и европеидни черти.

Българи посичат византийци, миниатюра от Менологията на Василий II, 10-11 век.Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143 -  невядомая - protobulgarians.com

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgars.jpg

Княз Крум - Manasias - http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=87232

 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Krum33.jpg

Княз Мортаг, познат и като Омуртаг - Миниатюра от Мадридския ръкопис на Хрониката на Йоан Скилица

невядомая - protobulgarians.com

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Omurtag1.jpg

Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговор на Михаил (светлата коса и кожа на българите се вижда пределно ясно бел.авт.)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:EmperosEnvoyByMourtagon.jpg

Както описанията на средновековните византийски автори, така и представените в различни документи изображения на дедите ни свидителстват за това, че старите българи са древен балкански народ. За това прочее има и други доказателства. Съвестни автори като Михаил Аталиат, Димитър Хоматиан, Йоан Цеца, Йоан Зонара  и др. виждат в старите българи потомци на населявалите в древността Тракия мизи и пеони. 

Самият облик на народа ни в ново време е едно от най-ярките доказателства що за хора са били дедите ни. А и как иначе - типичните белези на един народ се запазват. Става дума за тип лице, височина на черепа, форма на носа, цвят, форма и мекота на косата, пигментация на кожата и т.н. През 1938 и през 1959 година излизат резултатите на мащабни антропологични изследвания, които разбиват напълно господстващата по това време теория за произхода на старите българи. Напук на академици и доценти, данните показват съвсем ясно, че общопритетите до този момент виждания за произхода на българския народ са грешни и трябва да се преразгледат. Ето и думите на д-р Попов:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно - позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” -М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, стр.111.

Относно кръвните изследвания д-р Попов казва следното: “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи.” - стр.122.

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател организира ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи: “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ, принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания, заема понтийският или черноморският тип.” - М.Попов, Антропология на българския народ, том I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, стр.260.

Въпросният понтийски тип е подвид на средиземноморската раса, като характерните белези са лека пигментация на кожата, светлокестенява до черна, мека коса, среден ръст, високо лицие, прав нос и т.н. Благодарение на фреските от тракийските гробници, може да се види, че това е доминантния тип при древното балканско население. Освен този най-често срещат тип, има, разбира се, и друг, чиито представители са със светла и рижа коса – това също е видно от фреските от Казанлъшката гробница и Оструша могила.

Ето какво пише д-р Попов за въпросния светъл тип: “ние считаме, че светлият северен антропологичен тип в антропологичния състав на българския народ произхожда, както от славяните, така и от от завареното тук от тях тракийско население.” - М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, стр. 262.

Свидетелсвата на старите извори, описанията на външния вид на старите българи, а и изображенията им във византийски документи, се потвърждават и от антропологичните проучвания. 

В никакъв случай не може да се говори за замяна на най-древното балканско население. 

В никакъв случай не може да се говори за идване на големи маси азиатци, както проповядват с фанатизъм казионните учени. Ясно е, че въпреки титлите и престижа си, тези хора са поддържали заблуди.

Би било редно още навремето, държайки сметка за наличната информация, историците да променят позицията си. До това не се стига обаче. Информацията от проучванията под ръководството на д-р Методи Попов е революционна, но тя не достига до широката публика. Това не е позволено, защото веднага би станало ясно, че народът ни е лъган най-безсрамно. От една страна, няма доказателства за азиатския произход на старите българи, а от друга страна, данните от антропологията показват недвусмислено, че повечето от нас принадлежат към същия тип, към който принадлежи и древното балканско население  познато под името траки.

В началото на XXI век се появиха нови, по-прецизни и по-убедителни доказателства, помагащи да се разгадае със сигурност произходът на народа ни. Става дума за генетичните проучвания от периода 2011-2015 година. Представям цитат от научно списание (2011 г.), паралелно на превода, давам и оригиналния текст, a и активен линк, за да може всеки да направи проверка:

“Около 80% от генетичните вариации при българите са представени от хаплогрупите E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 и R-M269. Това показва, че комбинацията от хаплогрупи при българите съотвества на тези на повечето европейски народи (...) Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост, от арабите, а и от народите на Кавказ и Индия.”-  “The position of Bulgarians among other populations was visualized by Principal Component (PC) analysis. About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations… .Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

Характерът на най-често срещаната при нас българите хаплогрупа показа убедително, че носителите ѝ са потомци на хора, населявали земите ни през мезолита и неолита,  когато се появава организираното земеделие (респ. преди около 12 000-8000 години, бел.моя): “ the greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by a cadre of Near Eastern farmers.“

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

В научна публикация от 2013-та година е дадено обяснение за възрастта на няколко хаплогрупи, типични за българите:

„(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 г. бел.моя);

(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие;

(iii) За J-M241 се смята, че е от времето на еолита (т.е. преди около 9000-8000 г. бел.моя) и че отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море;

Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя) и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие.“

“(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;

(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;

(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;

haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Има още една срещаща се при нас хаплогрупа, тя носи името R1a-M17 и често е наричана “източна”, “иранска” и т.н. Факт е обаче, че R1a-M17 се среща не само в много по-големи концентрации при поляци, кашуби, украинци, словени, хървати и др., но също при скандинавските народи, а дори и на остров Крит, където нито перси, нито бактрийци, нито пък индийци са се заселвали. За сметка на това трако-пеласгийското присъствие е добре засвидетелствано. Най-ранно документираните имена в минойските документи (от преди около 3750 години бел.авт.) са тракийските Резос, Арей, Диза, Питак, Тето.

Благодарение на изследванията става ясно, че известна част от носителите на тази “източна” хаплогрупа R1a-M17 са населявали земите на България поне от края на Ледниковата епоха:

“Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха (от преди 13 000 години бел.моя) до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48]–[50], haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post-LGM expansions to more recent Slavic demography.“

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Къде и кога е възникнала R1a-M17 не смея да спекулирам, а и не е нужно. В случая ние не търсим люлката на човечеството или на определена хаплогрупа. Бидейки българи, нас ни интересува дали във времето на Каменната епоха, когато започва етногенезиса на траките, на Балканите е имало носители на  R1a-M17. Фактите показват, че това е така. Изводът е, че сред древното тракийско население е имало и представители на носителите на R1a, което впрочем се доказва и от близостта на критския вариант на R1a сред обитателите на Ласити с този от Балканите.

“Y-STR-based analyses demonstrated the close affinity that R1a1 chromosomes from the Lasithi Plateau shared with those from the Balkans, but not with those from lowland eastern Crete.”

https://www.nature.com/articles/5201769

Излиза, че още в най-дълбока древност, траките са носители на най-често срещаните при нас българите хаплогрупи: I2, E-V13, J2, R1a, R1b*L23. Това е доказано по научен път от български и италиански учени, които публикуват резултатите от изследванията си в специализирани научни списания. 

Ако някой смята, че корените на народа ни трябва да се търсят в Средна Азия, Кавказ, или някъде другъде, първо трябва да представи резултатите (а не предположенията) по-обширно генетично изследване, а и да обясни къде точно са срешили българските и италианските генетици. Докато това не стане, колкото и да е неприятно на казионните учени, те трябва да признаят, че са защитавали не просто неверни, но дори вредни за България теории.

Въпреки бурната история на Балканите, тук е станало нещо, което с пълно право може да се нарече чудо – коренните жители са съумели да останат по родните си места. Не са ги прогонили нито климатичните промени по време на Бронзовата епоха, нито чумните епидемии, нито чуждите агресори: египтяни, перси, римляни, гърци, османлии.

Фактите са от ясни по-ясни и могат лесно да се проверят. Фактите са много важни, но днес те все още се пренебрегват от казионната наука, точно както в миналото са били пренебрегвани резултатите от неудобните антропологични проучвания. По-лошото е друго, а именно това, че премълчавайки оборващата старите теории информация, противници на теорията за балканския произход на българския народ, пускат нови манипулативни материали.

Едни се чудят как да ни сродят с индийците, други се стремят на ни побратимят с иранците, трети напират да сложат началото на етногенезиса ни в Кавказ. Съвсем наскоро един социален антрополог загатна и за родство със северноамериканските индианци.Това твърдение е пълен кошмар, кошмарна е и манипулацията, обаче ще заблуди лековерните.

Тази манипулация не може да промени изводите на генетиците, проучили гените на над 800 българи. Данните са пределно ясни: “Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите, живеещи на север от Памир, отдалечени са cъщо от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.“ - “On the whole, Bulgarians are distant from Altaic population and population residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

“Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост арабите, а и народите на Кавказ и Индия.”-  “Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

В науката съществува един много важен принцип. Той е известен като Бръсначът на Окам и може да се дефинира със следните думи: От множеството теории, обясняващи един и същ проблем еднакво добре, за предпочитане е тази теория, която използва най-малко предположения.

Теорията на местните балкански корени на българското население е най-ясна и на нея не са ѝ нужни предположения. Нека разгледаме фактите:

1.Генетиката поставя корените на народа ни на Балканите: със сигурност към 80%-90%  от нас носят кръвта на хора, които са обитавали земите ни хилядолетия преди потопа.

2.Антропологията поставя корените на народа ни на Балканите: при нас е доминантен понтийския тип, който също е доминантен при древното балканско население. От друга страна светлият тип също е наследен от въпросното древно балканско население носило името траки по време на Античността.

3.Археологията поставя корените на народа ни на Балканите: свещеният за старите българи знак IYI се среща най-рано на Балканите, появава се преди около 7000 години.

Прототипите на старобългарската чернолъскава керамика са на Балканите, не в Кавказ, или Памир, Сибир и т.н.

4.Ономастиката поставя корените на народа ни на Балканите: споменатите от Омир и явяващи се най-ранно регистрирани топоними и хидроними като Илиос, Пеней, Зелия и др., биват изтълкувани със стблг. стчсл. илъ-глина, кал, пѣна-пяна, зелиѥ-зеленина.

5.Исторически извори, чиито автори не са направили компромис със съвестта си също поставят корените на народа ни на Балканите: Йоан Цеца, Йоан Зонара, Михаил Аталиат, Лаоник Халконкондил, Димитър Хоматиан и др. виждат в дедите ни потомци на някогашните тракийски народи пеони и мизи. За това, че дедите ни са наричани траки, свидителства и монахът Фулко.

6.Етнолози като Евгений Теодоров направиха смели изказвания, според които ние българите можем с право да се наречем  преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството (тази на траките бел.авт..)“ –Е.Теодоров,  “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, стр. 271.

7. Оцелелите в българските народи песни и предания спомени за император Траян, император Константин Велики, нахлулите преди около 2300 години в земите ни галати, а и спомените за заповядалия да се изкоренят лозята цар Буребиста, отразени в разказа за княз Крум, са поредните свидетелства за местните корени на българския народ.

Както се увяряваме, доказателства за това кои сме и какви са постиженията на дедите ни има. Това, което липсва, е съвест и готовност да се признаят грешките от страна на казионните учени. Вместо да ни омайват, че два века не може да се намери истината за корените на старите българи, е редно казионните учени да си посипят главите с пепел и да признаят, че сме потомци на народа, при който най-рано е блеснала искрата на цивилизацията.

Редно е да се признае, че сме потомци на хората, от чиито среди произлиза Спартак – човекът разтърсил Рим със своя бунт. Полезно е подрастващите да знаят, че дедите ни са създали първата писменост, че колелото е изобретено на наша територия, че първите градове на Европа са тези край Провадия, Дуранкулак и Юнаците. Важно е да се обяснява, че няма друг народ, който така ужасно да е осакатяван от агресори, но всеки пък да е намирал сили не просто да се издигне от пепелищата, но и отново да придобие старата си сила.   

В една древна легенда се разказва, че в дълбока древност Тракия е обитавана от дръзките гиганти,  посмели да се опълчат дори на боговете. Мълниите на Зевс изпепелили бунтарите, но пепелта не изтляла, не била отнесена от вятъра в нищото, напротив – от нея се надигнали нови хора, които влизат в историята под името траки. Тези, които са родени в огън, не се боят от пожара, за тях той е ново прераждане. Нас огънят не ни убива – прави ни по-силни.

Благодаря на Мартин Константинов за хубавата идея за заглавието!!!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=8VxdU7z0iUE

ЗАБРАНЕНИТЕ КНИГИ ПРОГОВАРЯТ

Всеки от нас изгражда вижданията си въз основа на информацията, която притежава. С колкото повече данни разполагаме, толкова по-пълни и по-верни са знанията ни. Веднъж приели нещо и изградили определена гледна точка, ние трудно можем да възприемем различното, независимо от това дали то е логично, или не. Това е причината, създателите на на официалните теории за произхода на българския народ, не само да посадят лъжи, но и да укрият огромно количество ценни сведения.

В случай, че още в началото на ХХ век, учените бяха дали достъп до всички исторически извори, а и бяха споменали, че съществуват книги на български изследователи имащи различни виждания от от общоприетите, то не само народът ни щеше да прозре истината и да изгради високо самочувствие, но и нямаше да се стигне до осакатяване на България с отнемането на изконни наши земи и провеждането на геноцид над стотици хиляди наши братя и сестри в Беломорието, Македония и т.н.  

Васил Златарски, а и съмишлениците му са знаели добре за откритията на Георги Раковски, според когото българите са обитавали Балканите от незапомени времена. Знаели са и за писанията на Отец Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна и др. според които известният с войните с Рим цар Декебал е властвал над предците ни, но набързо обявяват всичко свъзващо ни с далечното минало на Балканите като небивалици.

Иронията е, че самите казионни учени подпомагат съчиняването на небивалици като тази за тюрския произход на старите българи, лишеното от логика, но за жалост общоприето твърдение, че дедите ни са забравили езика си, че са обитавали юрти и са почитали божество с тюрско име Тангра. Днес знаем, че това са невярни неща, но навремето, лишени от алтернативна информация, обикновените хора са били принудени да вярват на “историците”.

Не зная дали някой е правил опит да събере и систематизира работите на всички родолюбиви изследователи, опитали се да се противопоставят на наложените с ориенталски фанатизъм лъжи за миналото и произхода ни. Във всеки случай става дума за много автори намерили истината, а не един-двама самотника търсещи внимание.

Наскоро, благодарение на г-н Петко Атанасов, с посредничеството на г-н Андрей Киряков, получих една интересна книга. Нейното заглавие е “Българският Църковен Въпрос”, написана е от д-р Иван Селимински. Бях силно впечатлен от ерудицията на този човек, който още през XIX век, въпреки оскъдната информация, с която разполага, стига до извода, че историята на българите започва на Балканите и то 1000 години преди Христа.

По ценното е това, че д-р Селимински правилно е изтълкувал писанията на римските (византийските) хронисти като приказка целяща да оправдае поведението на Византийската империя спрямо свободните народи. За старите българи д-р Селимински казва, че са местен народ и нападенията им не са за грабеж, а по политически причини.

Една година след излизането на “Българският Църковен Въпрос”, се появава друга подобна книга, която е написана от Архимандрит Кирил Рилски. Става дума за публикуваната през 1930 година творба “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”. В тази работа с прости думи е казана една неудобна за определени хора истина:

“ Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ  привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.“  

Архимандрит Кирил Рилски казва и други интересни неща, които казионните учени за жалост избягват. Споменат е един изключително важен факт, а именно това, че първата християнска църква в Европа е била тази на дедите ни:

“Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ първата християнска църква в Европа.”  

Авторите д-р Иван Селимински и Архимандрит Кирил Рилски са високо образовани хора, те знаят какво говорят, дават и логични обяснения, за разлика от казионните учени, които обаче разполагат с поддръжка от чужбина и възползвайки се от влиянието си, изолират изследователите представящи изобличаващи официалните теории данни.

Изолирани и поставени в сянка са и писанията на Никола Йонков Владикин. Той публикува една малка, но интересна работа: “История на Древните Траки”. Oще през 1911 година, този автор прави революционното откритие, че сред познатите на египтяните Морски народи са и траките дардани, тевкри и т.н. Писалият преди повече век Йонков-Владикин е разбрал неща, които някои наши учени едва в последните години плахо споменават...и този човек е низвергнат!

Всъщност Никола Йонков-Владикин прави и друго изключително важно откритие, което обяснява защо има прилика между българския и иранските езици. Според авторът “началото на вторичното тракийско, религиозно, езично, изобщо културно влияние в пределите на Персия и Туркестан, трябва да се отнесе към XV век пр. Христа.”

Доводите на прогресивния изледовател се подкрепят от писания на стари автори за деянията на Дионис в Индия и други места в Азия, подкрепа има и от страна на древните топоними в Индия, Иран и Тракия, но следващи покорно на обслужващите чужди политически интереси теории, казионните учени не дават глас на неудобните открития.

ТРАКИЯ по време на Античността- карта на Абрахам Ортелий, в областта Мизия е отбелязано  името българи

Две години след Никола Йонков Владикин, през 1913-та година, друг прогресивен българин Д.П.Даскалов, издава ценна книга. Този автор също не е случаен човек, той член на “Софийското Археологическо Дружество”. В работата си “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати” простично и ясно е казано:  “И така, къмъ 10 августъ 660 г. българитѣ минаватъ стихийно Дунава, не въ силата на извѣстенъ договоръ съ византийците да пазятъ като съюзници дунавската граница на империята от нахлуването на други варвари, или пък са били принудени да сторятъ това вслѣдствие на нашествието и напора на хазаритѣ, а идатъ тѣ съ великата историческа задача, в качеството си на законни наслѣдници на Балканския полуостровъ: първо – да избавятъ и отнематъ родината на тракийскитѣ и македонскитѣ си събратя от господстващото гръко-римско малцинство...”

Ето, поредният интелигентен и непредубеден човек, който е осъзнал истината, но за жалост не е подкрепен от българските "учени" от своето време. Не е подкрепен и друг доказал любовта си към Отечеството наш сънародник. Става дума за участвалия в подготовката на Априлското въстание Данаил Юруков, който през 1929 година стига до заключението, че ние българите сме потомци на най-старото балканско население:

“Ако говорите съ кой и да е културенъ българинъ отъ Тракия или отъ Източна България, или съ българинъ отъ Македония, изведнъжъ ще забелѣжите акцента на неговото родно наречие. Но не е само това. Въ тритѣ провинции всѫде има подраздѣление на наречията и всѫде тѣ сѫ запазени и се съхраняватъ отъ родъ въ родъ. Дори и въ нѣкои градове се запазватъ особени звукови наречия, които никога не се повлияватъ или измѣнятъ отъ културата. Единъ Панагюрецъ или единъ Копривщенецъ, колкото и младъ да е излѣзълъ отъ града си, дето и да се е училъ, той все пакъ не губи родното си наречие.

Всичко това не е ли най-добриятъ паметникъ и най доброто доказателство за произхода на единъ човѣкъ или на единъ народъ? И ако и днесъ въ нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и сѫщи езикъ съ три различни наречия, споредъ както сѫ били раздѣлени политически и въ най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе единъ и сѫщи народъ, и че тоя народъ е живѣлъ въ сѫщитѣ мѣста още отъ времето на Херодота? “

Данаил Юруков е стигнал до правилно заключение, макар да няма титлите, подготовката и финансирането на Васил Златарски и  последователите му. Без увъртане, без лутане, без манипулации, родолюбецът доказва своите твърдения, които почиват на фактите и здравия разум.

Това, което е започнато от Отец Паисий, Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, неизвестният автор на "Зографска История", а и Георги Раковски, бива усъвършенствано и допълнено от д-р Иван Селимински, Архимандрит Кирил Рилски, Никола Йонков-Владикин, Д.П. Даскалов и Данаил Юруков.  

He ca никак малко хората, които са се опитали да покажат, че ние българите сме потомци на местен народ. Всъщност има и други радетели на истината, освен горе споменатите. В никакъв случай не бива да забравяме обичащият Родината Цани Гинчев и неговата Тракийска теория. Този изследовател на миналото ни отказва да приеме, че народът наречен от Херодот траки е изчезнал в небитието:

“…аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо… Това е противоречие на логиката! До Юстиниан (6 век) те са си съществували. Идеята за тяхното “изчезване” е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и до днес се мъчат да ни унизят – точно така! – да ни унизят, да унищожат славянския мир, да го претопят за увеличение на своите гниещи нации, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки…”

Според Цани Гинчев, народите от славянската езикова група са местни, не са идвали отникъде, а теориите за внезапната им поява не са нищо друго освен резултат от идеологията на враговете ни целящи да ни объркат, унизят и покорявайки ни, да заграбят нашите ресурси. Подобно виждане има и един чужденец - Вилхелм Обермюлер:

“ ...Ония народи, които след края на т.н. “Велико преселение на народите” биват наричани “cлавяни”, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населявали преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци траки, гети, мизи, даки, агатирзи и т.н. Въпреки това тия изворни документи се пренебрегват от нашите германисти и слависти или те бива осмивани, просто защото не се вмъкват в рамките на пангерманистката и панстлавистката тенденциозна история. Но за това и тези историци се виждат принудени, заедно с потока на Великото преселение на народите, да “изтрият” (да представят за “изчезнали”) всички стари народи от земята и след тях да направят така, че да се “появат” съвсем нови, да им се търсят прародини и разбира се като са вложили мъчителна работа без мисъл, не стигат до никакви резултати “ –B. Обермюлер, цитиран от Юлия Хаджи Димитрова, “Gothi, qui et Getae –Готи сиреч Гети”

Немският учен Йохан Густав Куно също не се бои да тръгне против течението и в своята работа за древните народи на Европа: “Кимерийците и библейския Гомер са същите хора, които в по-късни времена се наричат скити, сармати, славяни, венети (венди), или биват наричани така от други народи.”

Куно дава интересни тълкувания на реки от земите на траки и скити. Bargos бива обяснено с брѣгъ-бряг, за Syros е предложено сыръ-влага, на Syrgis е дадено значение строуга-струя, за етимологията на Tierna е дадено определението черна, а названието на Lykos е изтълкувано с лѫка-блато.

Интересни са и тълкуванията на лични и племенни имена: Lipoxais-лѣпъ, Rathagosos-Радогост, Sobadacos-свобода, Katiari-котора-война, т.е. бойци, Limigantes-лемеж,т.е. орачи, земеделци. Изводите на Йохан Густав Куно са логични, но пречат на силните на деня и работите на този буден и съвестен човек потъват в хранилищата на немските библиотеки, а у нас книгите на този буден човек са напълно непознати на широката публика.

Друг обречен на забвение прогресивен автор е Ганчо Ценов. До 1998-ма година не бях чувал изобщо нищо за него. Мои приятели завършили история в София и Велико Търново също не бяха запознати с творбите на посветилия се на България учен.

Неговите открития са неимоверно ценни за Родината, но за жалост остават недопуснати в официалната ни историография. Запознавайки се с книгите на Ценов, с удивление разбрах, че има доказателства за това, че бивайки потомци на най-старото балканско население, ние сме и първите християни на Европа. Пак благодарение на този защитник на истината, разбрах, че библията на Вулфила е създадена за нашите деди, а не за някакви германци, от които няма никакви следи.

ТРАЯНОВА КОЛОНА - изображение на гетите, набедени за германи

Най-големият принос на великия българин обаче бе това, че простичко и точно бе обяснил една мистерия. Става дума за почти мигновеното консолидиране на Дунавска България и превръщането ѝ в сериозен съперник на Римската Империя (Византия).

Като цяло, нашите историци твърдят, че през VI-VII век, от земите край Припятските блата в Украйна, са дошли старите славяни, опустошили са част земите на юг от Дунава и са асимилирали, или избили местното население. По-късно, в края на VII век, славяните били покорени от дошлите от Азия прабългари, които макар да били носители на висока култура, взели че забравили езика си и приели този на примитивните славяни.

Тази невероятна глупост бе преподавана на няколко поколения студенти и успя да се задържи само с фанатично натрапване и преследване на всеки осмелил се да изкаже критика. Невъзможно е три различни народа, имащи различни езици, различна култура и различна религия, да се обединят бързо, та това е направо чудо!

Ако разгледаме внимателно теорията на Ценов, ще разберем как се е случило чудото. Според този учен, старите българи не са азиатци, а местно население, потомци на древните балкански народи ( като най-многобройният елемент е представен от мизите). За дунавските славяни (само за дунавските славяни, а не за тристата милиона представители на слав. езикова група), Ценов представи ясни доказателства, че са потомци на гетите, т.е. не може да се говори за чужд народ.

ТРАЯНОВА КОЛОНА изображения на гети, които по време на Средновековието са наречени Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι, Sclavos, Σκλαβηνοι
 

http://static.newworldencyclopedia.org/2/28/Comati_dacians_romanian_goverment_picture.jpg

http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Dacia

Така всичко изведнъж става логично и лесно за разбиране. В края на VII век, се обединяват три групи на един и същ народ, който в далечното минало е носил името траки. Не е трудно да се осъзнае, че през 680-681-ва година, княз Аспарух побеждава Римската Империя (Византия) защото е подпомогнат не само от гетите наречени славени, но и от сродното местно население. 

До този момент, това местно тракийско население е давало най-добрите войници на Римската Империя (Византия), но желаейки свобода, се присъединява към своите независими братя от земите на север от Дунава.

Тезата на Ценов е логична, тя обяснява защо няма следи от тюрски, или ирански субстрат в старобългарския, т.е. старите българи никога не са губили езика си, нито културата си. Българската реч не е нищо друго освен развита форма на езика говорен от Орфей, Залмоксис, а и героите прославили се със своята смелост в Троянската война.

Ако Ценов бе подкрепен от своите колеги и всички заедно се бяха заели да задълбочат проучванията си, неминуемо щеше да се стигне до заключението, че хората наричани в древността траки не са били изолиран народ, а са имали свои роднини, които са обитавали Западните Балкани, Средна и Източна Европа.

Ето за това българският показва близост с хърватски, словенски, а и украински. Докато хървати и словени са потомци на тракийските роднини - илирите, наричани още венети, то украинците са наследници на скито-сарматите.

Самото название славяни, или както е правилно славени се налага като колективно име доста бавно. През късната Античност то важи само за гетите, после бива прието от адриатическите венети – предци на словени и словаци. Векове по-късно бива употребено за населението на Полша, след XVII век започва да се употребява и за руснаците.

Имайки предвид обхвата на старите землища на траките, а и тяхната роля в разпространяването на знания и култура, можем да кажем, че дедите ни се явават кръстниците, а дори и учителите на славянската езикова общност, която днес е представена от 300 000 000 души.

За жалост, когато са писани историите на европейските народи, тази истина не отърва нито на интересите на германската историческа школа, нито на учените от Руската Империя. Немските и австрийските историци определят народите от славянската езикова група като неспособни да се управляват сами, т.е. трябва да са винаги под германска власт. Славните гети, познати и като готи биват наречени германи и са използвани за повдигане на самочувствието на германските народи.

За историците от Руската Империя  е важно да се приеме, че името славяни е възникнало на север от Балканите и от там е започнало разпространяването на хората от славянската езикова общност. Това е и причината през XVII век да се появи легендата, че библейския Мосхос – праотецът на славяните, е дал името на река Москва. Така се търси легитимиране на желанието на императорите на Русия да се представят като покровители на хората от славянската езикова група.

Това са основните причини за изкривяването на българската история. Поради факта, че когато другите народи се писали историята си –XVII-XIX век, и най-безсрамно са крали от нашата, ние сме били подложени на геноцид , не е имало кой да потърси сметка на крадците. А дори и да сме били свободни, петте века кланета (XIV-XIX век ) така са разредили някога големия и силен български народ, че нямаме възможност да окажем политически натиск и да поискаме своето. Като добавим и сервилното поведение на нашите учени от началото и средата на ХХ век, става ясно защо светът си е изградил такава невярна представа за нас.

Времената се менят обаче. Макар понастоящем също да бъдат разпространявани лъжи за произхода ни, вече изобличаването е по-лесно. Днес имаме достъп до много документи, можем да почерпим данни от игнорирани в миналото работи на съвестни историци, археолози и езиковеди. Също така сме в състояние да систематизираме намереното и да го разпространим не само сред сънародниците си, но и сред другите народи.

Нека се знае, че сме потомци на учителите на Европа, нека се знае, че дедите ни създадоха човеколюбиви доктрини дълги векове преди други хора да направят това. Нека се знае, че сме кръстници и наставници на общност от 300 000 000 души. Нека се знае, че сме дали много на света и, ако не извинение, то ни са ни дължими  признателност и благодарност.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=NwErmFtQvtM&t=1021s

Използвана литература:

 1.Д-р И.Селимински, Българският Цъковен Въпрос, Булга Медия, 2018;

2.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;

3.Д. Юруковъ, Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Георги Д. Юруковъ - Ул. Бѣлчевъ, № 28, София 1926;

4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

5.Ю.Хаджи Димитрова, Gothi, qui et Getae -Готи сиреч Гети, Перпериком, София, 2012;

6.Д.П.Даскаловъ, Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, най-ново изслѣдване по историко-археологически паметници, София, 1913, (фототипно издание);

7.Н.Йонков-Владикин, История на Древните Траки от новокаменния период до цар Борис, Хелиопол, 2010;

8.J.G.Cuno, Vorschungen im Gebiete der Altem Vӧlkerkunde, Erster Teil, Die Skythen, Ed. Eggers, Gebr.Borntraeger, Berlin, MDCCCLXXI;

9. Тракийската Теория на Цани Гинчев http://www.otizvora.com/2009/01/352