Отдавна съм се
уверил, че всяка истина може да се укрие. Достатъчно е години наред да се
повтарят с фанатизъм едни и същи измислици. Човек запомня не това, което е
логично, а това, което чува най-често. След време повтаряното се загнездва така
здраво в нашето съзнание, че става трудно заблудата да бъде отстранена. По
отношение на този парадокс, Марк Твен е казал нещо много интересно. Даровитият
писател споделя, че е по-лесно да
излъжеш хората, отколкото да им обясниш, че (в миналото) са били излъгани.
Казаното от Твен е
верно, разбрах го от личен опит. Понеже за миналото на народа ни са изречени
безброй лъжи, доста от нас са попаднали в капана на заблудите. Нека не
забравяме, че измамите тровят съзнанието на повече от пет поколения българи.
Вече не просто “пресата” и “образователната система”
промиват създанието, а дори и нашите майки и бащи, които закърмени със старите
виждания неволно ги предават и на нас.
Намирайки нова,
по-логична и правдива информация доста хора обръщат гръб на догмите, други
упорито отказват да приемат новото. За жалост към втората група трябва да бъдат
причислени и определена група учени. Странно е, непонятно е защо хората на
науката следват остарелите виждания, но факт е, че това става. Като пример може
да се посочи твърдението, че траките са безписмен народ, а за надписите си са
ползвали гръцката азбука.
Ако подобно
твърдение бе направено през XIX век, то оправдание можеше да има. По онова време не се знаеше, че дедите ни са първият цивилизован народ на
Европа. На твърде малко хора бе известно, че предците ни са дали
най-способните императори на Рим, а също така и най-великите пълководци на
Римската Империя. Не се знаеше и това, че във Варненския некропол е скрито
най-старото обработено злато в света, нито пък, че най-древната писменост е
тази от Градешница, Караново, Хотница, Тартария и т.н. Малцина бяха тези, които
осъзнаваха, че без Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад и др. гръцката култура
щеше да е доста бедна и едва ли щеше да се радва на днешната си популярност.
Дори и в по-късни
времена само ограничен брой хора знаеха, че Ахил, Атрей, Менелай, Агамемнон, Пелей и др. принадлежат на
трако-пеласгийската общност. В академичните кръгове бе добре известно, че
музите – покровителките на музиката и изкуствата са тракийски, но по редица
причини това бе примълчавано. Не бе популяризирана информацията, че доста преди
Троянската Война полуостров Пелопонес е колонизиран от тракийското племе фриги,
а и, че Атика е била обитавана от техни роднини. Не се казваше и, че в Давлида,
Фокида е властствал живелият преди повече от 3300 години тракийски цар Терей.
Виждаме, че
огромно количество информация бе извън обществено достояние. Това направи
възможно изковаването на неиздържани теории като тази за гръцката писменост.
Незапознати с важните данни, днес милиони хора искрено вярват, че гърците са
заели азбуката си от финикийците, а после преработвайки я, са я дали на траки,
етруски, келти.
Несъмнено гърците
имат значителен принос в изграждането на европейската култура. Това нито може,
нито бива да се отрече. Талантът на скулптурите Фидий и Праксител,
красноречието на Павзаний и Страбон, мъдростта на Сократ и т.н. трябва да се
ценят. От друга страна е редно да се признае и приносът на траките в оформянето
на гръцката култура и общество. Тъй както никой не отрича ролята на етруските в
изграждането на ранната римска държава, така не би било страведливо да се
премълчи това, което дедите ни са дали на старите гърци.
На първо място
трябва да се посочи азбуката. Държа да
отбележа, че въпреки названието гръцка
азбука, тя не е създадена от гърци. Нито Херодот, нито пък Тукидид, Страбон, Павзаний,
Платон, или пък, който и да е било друг стар автор не твърди, че гърците са
създавали някога азбука.
Плиний споделя,
че Кадъм е този, който донася в Гърция азбука от 16 букви. Това станало доста преди Троянската Война, а след нея
Паламед добавил 4 букви, други 4 били добавени от Симонид. Друга версия е
представена от Аристотел, според когото ранната азбука е имала 18 букви, като Ψ и Ζ са добавени от
Епихарм, а не Паламед – H.N. VIIlxi-192.
Кадъм – човекът, на когото се приписва донасянето на
писмеността в Гърция е считан за финикиец. Кадмил
обаче е тракийско име, така е наречен един от Великите богове от Самотраки – D.Detschew,
“Die Thrakischen Sprachreste”,
z. 234. Кадмил
е просто вариант на Кадъм с
умалителна наставка - ил, която се
среща и в други тракийски имена като Самил
например. Същата наставка е типична и за български лични имена като Страхил, Добрил, Божил.
За Кадъм се казва и, че е основал град Тева/Θῆβαι (Тива). Названието на това
селище няма смисъл на гръцки език и по-скоро принадлежи на предгръцкото
население на страната – H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, z.670. Предгръцкото население
това са трако-пеласгите както знаем от Херодот, Страбон и Плиний – Her. II- 56, Strab.V.2.4,
VII.7.1, Plin.
IV.III. 8. Името Тева/Θῆβαι е
гърцизираното предаване на тракийското дева,
което намираме в Дева, Пулпудева и др. Това древно название за селище бива
тълкувано от Владимир Георгиев с помоща на българския глагол девам, дявам – слагам, поставям.
До
тук виждаме, че името на Кадъм е тракийско, от тракийски произход е и името на
основания от него град. С това интересните
факти не свършват. Дъщерята на този обгърнат с мистерии човек е наречена Земела. Тя е майката на тракийското
божество Дионис, а името й се тълкува със
старобългарската дума землiа.
Как
да си обясним обаче това, че Кадъм е известен като финикийски принц. За тези,
които познават старата история това не е мистерия. Според Г. Херн финикийците са смесица от ханаанци и морски
народи – G.Herm, Die
Phöenizier, Econ Verlag,
Düsseldorf, 1974, с. 61. Херн не уточнява кои точно са тези морски народи, но по имената им
лесно можем да разберем що за хора са те.
Споменатите
от египтяните морски народи дрд, уешеш, тршу, чкр, пелесет, мешуе и др. са
племената дардани, веси, травси, тевкри,
пеласги и не на последно място мизите. Същите тези мизи, които Д.
Хоматиан след време ще нарече българи.
Част от тези хора египетският фараон Меренпта привлича към себе си с
обещания за земя и ги кара да се бият със своите роднини. Ходът на египетския
владелел е сполучлив. Разделени, древните балканци вече не могат да се
противопоставят на египетската армия, коато е подсилена от братята им.
Отблъснатите
пеласги, дардани, мизи и др. се установяват на територията на днешен Израел.
Явно пеласгите са били най-много
защото групата от различни племена получава колективното название пелиштим. Това е староеврейското
название на филистинците, за които се казва, че идват от Крит – дом на траки и
пеласги.
Това е мнение на учени като Владимир Георгиев: “ The name Pelastoi -Πελαςτοι can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in
plural), Assirian palashta,
pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the
Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952)
confirmed this thesis with archeological data...Thus Pelasgians migrated
from the Aegean region to Palestine,
the territory to which they gave their name...”(V.Georgiev,
Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107).
Виждането на Георгиев
е споделено и от други учени в по-ново време. Джон Уилкинс Уилфорд също смята,
че библейските филистинци са част от така наречените Морски народи - The biblical Philistines are assumed to have been a group of the
mysterious Sea Peoples who probably originated in the Greek islands and
migrated to several places on the far eastern shores of the Mediterranean. - ( John Nobble Wilford, Philistines, but less
philistine).
http://www.nytimes.com/2007/03/13/science/13phil.html?_r=0
http://www.nytimes.com/2007/03/13/science/13phil.html?_r=0
В земите на Ориента,
в края на Бронзовата епоха, дошлите от Балканите траки и пеласги се смесват с
местното население. Така се заражда народът на финикийците, от които произлиза
Кадъм. Ето защо един финикийски принц носи тракийско име, а и названието на основаното
от него селище е тракийско.
Понеже траките са били малцинство сред ханаанците, то с
течение на времето балканците биват асимилирани от местното население. Старият
си език запазват само тези траки, които напускат Ориента и подобно на Кадъм се
завръщат на Балканите. Ето, няма парадокси, няма мистерии, просто никой не се е
заел да представи на ясен език слабо известните данни.
Разказаното до тук не е единствената непопулярна информация. Ние
разполагаме със сведението на Алкидамант, че тракиецът Орфей е създателят на азбуката – Д. Попов, Гръцките
интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 465. Сведението на
Алкидамант се потвърждава от твърдението на Диодор Сицилийски относно това, че Орфей
и Лин са ползвали най-древната
писменост - Historical
Library of Diodorus the Sicilian, printed by W. Mc Dowell, London, 1814, с.
208. В работите на Еврипид се говори за таблички, на които е написано Орфеевото слово - Д. Попов, Гръцките
интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 111.
Не
по-малко интересни данни получаваме и от Плиний Стари. Римският автор споделя
добре известната по негово време информация, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лациум (областта, в която е разположен Рим) – “ apparet aeternus litterarum usus in Latium eas attulerunt Pelasgi.” (H.N.VII.lvi.193).
За това, че пеласгите са посетили Апенините и са превърнали в доминантна група
там знаем и от Плутарх. Този летописец предава една от легендите за
основаването на Рим, а именно от
пеласгите – силен народ, който в древността е обиколил голяма част от познатия
свят и е покорил повечето хора: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the
habitable earth and subduing
most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”
Нека
направим кратко обобщение:
1.Не съществува нито един исторически
извор, в който да се казва, че гърците са създавали азбука. Говори се само за
добавяне на няколко букви.
2.Няма дори консенсус кой колко букви е
добавил. За сметка на това притежаваме сведението на Алкидамант, че Орфей е създателят на буквите.
3.Диодор
Сицилиски също поставя Орфей като човекът боравещ с ранната азбука.
4.Самият
Кадъм, за когото се твърди, че е донесъл азбуката в Гърция, е от палеобалкански
произход. Неговите потомци – Земела и Дионис са тракийски божества.
Да забравим
за момент, че траки и пеласги влизат в състава на финикийското общество. Има и
други сведения, от които можем да отсъдим, че дедите ни -траките са дали азбука
на гърците. През VIII век преди Христа фригийците са богат, високо развит народ, способен да издигне внушителни
монументални паметници. Дворците на фригийските владетели са масивни сгради
богато украсени с мозайка, мраморни фризове, керамични плочки и фрески.
Качеството
на мебелите и бижутата изработени от тракийските майстори е такова, че дори и
днес древните артефакти спират дъха на археолозите. Освен това от края на Троянската Война до VIII век преди Христа трако-пеласгите са господари на протоците (Дарданелите и
Босфора) за
период от около 320 години. Над три века
дедите ни са имали възможност да трупат богатство, сила и влияние.
През VIII
век преди Христа гърците се намират все още в
своя така наречен Тъмен период. Южните ни съседи не са в състояние да издигнат масивни
сгради, или монументални статуи, населението живее в покрити със слама колиби.
Докато за дедите ни са характерни богатството и благоденствието, то за предците
на южните ни съседи са типични бедността и нищетата.
Как мислите, кой народ би имал нужда
от азбука и би имал интелектуалните способности да я развие – високо развитите
траки, или примитивните за онова време гърци?
Има и
нещо друго, за което учените предпочитат да затворят очи. Фригите идват в Мала
Азия още през Бронзовата епоха и са съседи на хети, лувити, асирийци, а и на финикийците, в чиито вени тече и балканска кръв. Всички тези хора са добри търговци и
разполагат с писменост. Съвсем естествено е, че дори траките да нямаха азбука
до VIII век преди Христа, те биха я взаимствали от
съседите си. Това разбира се не е нужно защото дедите ни са имали писменост доста по-рано.
На най-древните документи с Линеар А
са записани тракийски имена като Арей, Диза, Питак, Резос. Става дума не за VIII, а за ХVIII век преди Христа. В Линеар А няма нито едно гръцко име като Алкивиад, Милтиад,
Аристид и т.н. В по-късният Линеар Б тракийските имена са десетки: Арес, Бейтеус, Бузос, Дизос, Котис, Ксантос, Марон, Пеон, Пиерия,
Перинтеус, Одрис, Амарунта, Батас, Гетас, Карсас, Кокарос, Косон, Отус, Питак,
Рескупорис, Сагарис, Тюнос, Тоас и много други – К.Порожанов, Общество и
държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на
палеобалканозападномалоазийската общност), STUDIA THRACICA 6, Българска
Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998, с. 18-20.
Присъствието
на тракийски имена в микенските документи не се отрича от учените. Нещо друго
обаче, което е от огромна важност бива премълчавано. В микенското общество
царят е наричан ванакатело, ванакатеро.
Тази титла е позната на фригите под формата ванакт, а спорен Авсоний мизите (наречени по-късно българи) казвали (Fanakes) Ванак на бог Дионис (Вл.Георгиев).
В документите с Линеар Б няма нито един ванакатело (цар) с
гръцко име. За сметка на това, на няколко локации е споменат ванакатело (цар) с
име Одрис.
Това, че траки са
властвали в древния Пелопонес не би изненадало никой, който е запознат добре с
историческите извори. Страбон е пределно ясен твърдейки, че Пелопонес е получил
името си от фригиеца Пелопс: “Pelops brought over peoples from
Phrygia
to the Peloponnesus that received its name from him.”
Това, че микенците не са гърци, знаем и от друг исторически
извор. В работа на Софокъл намираме
следния интересен фрагмент: “Тантал, бащата на Пелопс бил от Фригия.”, “ Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя
баща, древният Пелопс е варварин фригиец“ – Д. Попов, Гръцките интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с.
286.
Старите автори
поставят траки не само в Пелопонес, но и в Атика. Страбон казва, че цялата Атика е била обитавана от траките, а
в Давлида, Фокида е властвал цар Терей: “for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus,
Daulis in Phocis by
Tereus.”
Дедите ни
трако-пеласгите са били господари на Балканите и са имали няколко вида
писменост векове преди някой да чуе за гърците. На всяко величие обаче идва
край. Троянската Война е
едно трагично събитие, сблъсък между братя, благодарение на който идва
падението на микенското общество. Във войната загива голяма част от
аристокрацията, след бойните действия идва чума, която обезлюдява сериозно
Южните Балкани.
За дошлите от
Африка гърци не е проблем да се наложат над оредялото и отслабнало местно
население, което те асимилират за няколко века. Дедите на гърците приемат дори
огромна част от езика и културата на трако-пеласгите, но поради ниското си ниво
в началото, предците на гърците не заемат древната писменост Линеар Б.
Гърците се
сдобиват с писменост и култура в по-късен период. Ето как става това. През VIII
век преди Христа Асирия е най-могъщата империя на Азия. На трона се възкачва Саргон II, който е жесток и
амбициозен владетел. Той подлага на терор съседите си, с огън и меч покорява
народите на Урарту, Каркемиш, а и Фригия. За това събитие учените не обичат да
говорят, а именно то обяснява появята на азбуката при гърците.
Ужасени от
асирийското нашествие много фриги напускат родината си. Значителна част отива в
Гърция където все още живеят техни роднини. Със себе си бегълците донасят не
само азбуката, но също така култура, знания за строеж на масивни сгради, за ваене
на статуи, за направа на мозайка. Идването на фриги обяснява защо през VIII век преди Христа Гърция
излиза от Тъмния Период.
Ако гърците бяха
заели азбуката директно от финикийците, то посоката на писане на най-ранните
гръцки надписи щеше да е от ляво на дясно, както е и при финикийците от Левант.
Първите гръцки надписи обаче са в стил бустрофедон, точно както е и при
фригите. Специалистите някакси са пропуснали тази важна подробност. Пропуснали
са и това, че фригите притежават буква, която гърците не познават ( ʃ - Й), как в такъв случай
гърците ще дадат нещо, което нямат?
Ето я
неудобната истина, която е скрита зад фанатичното повтаряне на неиздържани
твърдения. Непрекъснатото повтаряне на заблуди е довело до създаване на
стереотипи, а те се пречупват трудно. Слава Богу, прогресивни американски учени
проявиха смелост и почтеност и обявиха, че фригите са имали писменост повече от
половин век преди най-ранните гръцки надписи:
“the graffiti from Gordion precede the oldest Greek
inscriptions by more than a half-century.“
Твърдението
на американските изследователи е революционно. То не ни дава цялата истина, но
поне подлага на съмнение догмите, на които се робуваше и все още се робува.
Тук
поддръжниците на догмите могат да възразят, че няма тракийска литература, а
само около 400 надписа. Да, така е, няма намерени тракийски книги, но това може
да се обясни лесно. Етруските са имали писменост доста преди римляните, но
етруски книги няма в музеите. Разказвайки за древната Иберия, Страбон
споменава, че турдетаните имат огромна литература, в която е описана
хилядолетната им история. Иберийски надписи има, но книги не са оцелели. Според
С.Джеймс галите са били високо образовани хора. Цезар споменава за галска
писменост, но уви, галски книги не са намерени.
Каква може да е причината за това? Как
така народи, за които се знае, че имат азбука и висока култура губят книжнината
си? Всеки
завоевател знае, че най-лесно се управлява неграмотен народ. Това е причината
при нашествие да бъде елиминирана образованата благородническа прослойка, а и
да се подложи книжнината на унищожение.
Рим завладява етруските, иберите,
келтите, а по-късно и дедите ни. Навсякъде се прилага същия модел – елиминация
на благородници и жреческа прослойка, а и унищожаване на писмеността. Враговете
на народа ни са имали над хиляда години на разположение да заличат древната
литература на дедите ни. По време на римското и турско владичество са изгорени
хиляди, а може би и десетки хиляди български книги.
Трябва
да призная, че принос в заличаването на най-древната ни книжнина имат и дедите
ни. През IX век, по съветите на папата са унищожени така наречените сарацински книги. Те не са писани от
араби, през Средновековието с името сарацински
са се назовавали писанията определени като еретични. А ерес е това, което не е
било удобно на чуждото духовенство. Отстъпката, която предците ни са направили
пред чужденците е била пагубна. Своето трябва да се пази ревностно.
Дано си вземем урок от миналото и успеем да опазим малкото,
което ни е останало.
Публикации
