КАК СЕ УБИВА ЧОВЕК И КАК СЕ СЪЖИВЯВА ЧОВЕК?

Животът е дар, който трябва да се цени. Идваме на този свят малки и беззащитни. Минават дълги години преди да се превърнем в самостоятелни личности, а по пътя, по който минаваме ни чакат безброй изпитания. Болести, бедствия и злополуки не могат да се предвидят, но все пак повечето от нас се справят с всичко. Някои дори имат щастието да достигнат до преклонна възраст. 

Жилави сме, в нас се крие сила, за която дори не подозираме. Когато осъзнаем, че се намираме в голяма опасност тялото се трансформира, мускулите се стягат, вените се пълнят с адреналин.Човек може да преживее падане в пропаст, ухапване от отровна змия, куршумна, или прободна рана, експлозия и т.н. Известни са много случаи когато хора са се измъкнали от сигурна смърт.

                                              

Да, жилави сме и въпреки това съществува съвсем сигурен начин да бъдем унищожени напълно. С този метод може да се премахне не просто един индивид, а дори да се сложи край на цял народ. Не са нужни свръхмодерни оръжия, или огромни тълпи от кръвожадни главорези. Не, има смърт, която идва бавно, тихо, неусетно. Засегнатия дори не подозира, че дните му са преброени. До последния си ден той се движи, работи, спори. И все пак е обречен да потъне в небитието.

В момента, в който група безсъвестни хора смажат вярата ни в доброто,  сигурната смърт забива нокти в нас. Когато ни бъдат отнети гордостта и достойнството, сякаш невидима черна ръка  рязва душата ни с тънък нож. 

Като дърво с отсечени корени започваме бавно да линеем и да губим същността си. Многобройните унижения и гаврата със справедливостта докарват апатия. Тя се впива като пиявица в нас и източва живота ни ден подир ден.Ето така идва сигурната смърт. Ето така един цял народ може да бъде заличен от лицето на земята, без да гръмне нито една пушка, без никой да издаде вик.

Българите, от които в миналото Монро, Бъкстон, Стобарт, Рийд и др. се възхищаваха, днес сякаш не съществуват. Ето какви хора видяха чужденците посетили земята ни: “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ... Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат...”

Джеймс Бейкър предава думите на Сайръс Хамлин, които трябва добре да запомним: “Те (българите) притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, взаимно си помагат и подтикват изоставащите, търпеливо обучават тези, които имат нужда от подкрепа, не се примиряват, докато не започнат да се движат всички заедно напред. Ние считаме, че българите са народ, способен на велики дела."

Ноъл Бъкстон казва за нас:“За българина е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие... “Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите  имат уникални качества на тялото и духа...”

Вярвайте, тези качества ние все още ги имаме, те не са изчезнали, въпреки, че лоши хора се опитват да ни внушат, че е така. Ние сме народ, който за ужас на враговете си многократно се е издигал от пепелищата,  прераждал се е и е показвал на света, че е способен на чудеса. 

Немалко велики цивилизации познават шеметен възход и дълговековно благополучие. В Шумер, Хетската Империя и Урарту са  създадени великолепни сгради и изваяни изумителни скулптури, изписани са хиляди документи, сътворени са изящнни украшения. След падението си обаче, хората създали тези забележителни държави не са били в състояние да се въздигнат и да си възвърнат старата слава. Не са помогнали нито оръжия, нито клетви, нито молитви към различни богове.

Нашите деди са направили това, което е било невъзможно за други хора защото са имали сила на духа. Предците ни са следвали  упорито истината, доброто и справедливостта, и са се превърнали във вечни техни носители. Поддържали са се един друг, подавали са си ръка и са вървели заедно напред дори тогава когато небето е било най-черно. 

Ето така се побеждава смъртта, ето така се съживява човек. Добрата дума и подадената приятелска ръка, искрената поддържка имат невероятна сила, те могат да направят от слабия герой и от плахия - човек за пример. Така са оцелели предците ни, не с молитви, не с магии и чакане на предсказания да се сбъднат, а оставайки верни на завещаното от предците си - да пазят своите и да им помагат.

Не е ли това пример достоен за подражание? Не е ли завръщането към духовното, доброто и почтеността най-доброто лекарство срещу ужасната болест, която е впила нокти в обществото ни? Злото не може да съществува без някой да го храни. Борбата със злото се състои в това да мислиш добро, да говориш добри неща и да вършиш добро. Аз направих своя избор защото искам да живея като Човек и като Българин. Какъв избор ще направите вие?


С благодарност на Жаки

КОГА ЩЕ ДОЙДЕ СПАСИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИЯ?

Човешко е да се надяваме на чудо. Надеждата, че когато сме в беда ще ни бъде оказана помощ, спохожда всеки ни. Иска ни се да има някой, който да го е грижа за нас. И защо не, нали родителят пази децата си с цената на всичко.Така би трябвало да е и с управляващите страната ни. Редно е държавникът да милее за своя народ и да работи за него.

В далечното минало наистина е било така. Тогава обаче времената са били доста по-различни. Не се е допускало чуждо вмешателство в управлението. Когато владетелят е загърбвал интересите на хората си, той е бил свалян от престола. Не случайно някои наши князе са управлявали доста кратко. 

Самият народ не е търпял продажници, самият народ е следял своя интерес непрестанно.

Докато в други държави само благородническата прослойка е имала оръжие и се е обучавала във военно дело, ние сме разполагали с нещо уникално – едно сравнително хомогенно общество. Да, имало е богати, имало е хора с голяма власт, но те са се отнасяли с уважение към своите сънародници, които между другото не са им отстъпвали по сила и воински умения.

Тази особеност, тези качества на народа ни са причината Римската Империя (Византия) да нe успее да ни унищожи и асимилира. При нас не е имало самозабравила се върхушка и унгетено простолюдие (както е днес), а съюз на свободни хора. Едни са имали повече влияние от други, но ги е обединявала общата цел – оцеляването на България. Дори и враговете да са унищожавали благородническата ни прослойка, народът ни не е оставал без водачи. Винаги са се намирали такива, които да тръгнат против чуждата власт и подтисничество.

Цели пет века азиатски нашественици са ни клали, горили, мъчили, но не са ни пречупили. Няма европейски народ, който да е подлаган на такива чудовищни мъчения както българския, но въпреки всичко духът ни е останал свободен. Този свободен дух помогна на дедите ни да смажат османската армия при Одрин само 34 години след Освобождението ни.  Ако не бе намесата на “великите сили” днес страната ни щеше да е много по-голяма, а и по-силна, а това би докарало кошмари на много чужди държавници.Българинът бе изплашил дори империите властващи на няколко континента.

Какъв бе българинът по това време – прагматичен, работлив, уверен в себе си, следващ старите традици и християнството – вярата, която ни даваше сили и ни помогна да преживеем  петвековния геноцид. Българинът не се надяваше на никого, а за семейството и земята си бе готов да грабне оръжие и да се бори до последно.

За жалост ненужните войни от началото на ХХ век, атентати на терористи, така наречения “народен” съд и други последвали го събития затриха голяма част от цвета на народа ни. Тези, които останаха бяха подложени на екпериментът с име социализъм.

Той бе примамлива, дори романтична идея, която влезе в сърцата на много хора. Идеализмът на бригадирското движение не може да се отрече. По нататъшното въвеждане на социализма (по инструкции на чужденци) стана по такъв начин, че не само развитието бе обречено на неуспех, но се стигна до заличаването на вековни традиции. 

Стигна се до унищожаването на родовата ни памет и национална гордост, а това бе напълно ненужно, дори изключително вредно. По начало българинът си бе склонен към коопериране, по начало българинът си държеше на род и Родина, не бе нужно да се вкарва в химерата интернационал. 

През 1989 година доста от нас бяха вече “опитомени”. Откъснати от земята, откъснати от вярата, откъснати от сила и амбиции. С доста усилия, благодарение на инструкциите на чужди полигици, много наши сънародници бяха превърнати от хора ковящи съдбата си, в неуверени човечета чудещи се на кого да вярват, на кого да се облегнат. Българинът с яките мишци и дръзкият поглед сякаш бе изчезнал вдън земя, а на негово място се бе появило болно отроче с неясно бъдеще.

Често ме питат – няма ли да дойде най-сетне свестен политик? Всеки път отговарям – не! Няма как да дойде свестен политик защото няма условия за това. 

Една източна поговорка гласи – Когато ученикът е готов, ще се появи и учителя. Така хубаво са го казали хората, че просто няма какво да се добави.

Държавникът може да се сравни със способен генерал, а народът е неговата армия. Да предположим, че дойде някой, в когото са съчетани най-добрите качества на Крум Страшни, Симеон Велики, Иван-Асен, Калоян. 

Дори да е перфектен, един водач не може да направи всичко сам. Тези, които го следват също трябва да притежават сила, воля, увереност и не само това, но и готовност да се жертват за този, който ги води.

А ние готови ли сме да застанем зад тези, които твърдо са решили да възродят България? Не става да чакаме някой да изгори за нас, а ние самите да не правим нищо.За да има нова България е нужно масово участие, за да има ново бъдеще трябва да се преродим. Няма невъзможни неща, а дори и да имаше, българинът е доказал, че се справя и със невъзможното.

Толкова ли ще е трудно да се откъснем от телевизора и да опознаем хората около нас? Толкова ли е трудно да решим, че е време да оставим някой друг порок и да калим волята си? Толкова ли е трудно да поискаме прошка, или приятелство. Повярвайте ми, не е трудно, зная го от опит. Не можем да си позволим да се делим, да се караме и да оставаме безчувствени към болката на другите.

Добротата и великодушието са наши типични качества. Покварените медии ни тровиха дълго време, но не успяха да заличат българщината. Бедствията във Варна, а и на други места показаха, че макар и бедни ние сме все още съпричастни, че сме все още Човеци.

Основата я имаме, във вените ни тече кръвта на благородници. В гърдите ни бият сърца изпълнени със сила и доброта. Остава само да си подадем ръка и да преодолеем различията си.

Стане ли това плъховете вече няма да се  стремят към властта защото ще знаят, че няма да ги бъде. Върнем ли любовта си един към друг, върнем ли увереността в собствените си сили и националната си гордост, вече ще сме армия, за която няма спиране. Тогава ще дойде и Спасителят на България.