КАК СЕ УБИВА ЧОВЕК И КАК СЕ СЪЖИВЯВА ЧОВЕК?

Животът е дар, който трябва да се цени. Идваме на този свят малки и беззащитни. Минават дълги години преди да се превърнем в самостоятелни личности, а по пътя, по който минаваме ни чакат безброй изпитания. Болести, бедствия и злополуки не могат да се предвидят, но все пак повечето от нас се справят с всичко. Някои дори имат щастието да достигнат до преклонна възраст. 

Жилави сме, в нас се крие сила, за която дори не подозираме. Когато осъзнаем, че се намираме в голяма опасност тялото се трансформира, мускулите се стягат, вените се пълнят с адреналин.Човек може да преживее падане в пропаст, ухапване от отровна змия, куршумна, или прободна рана, експлозия и т.н. Известни са много случаи когато хора са се измъкнали от сигурна смърт.

                                              

Да, жилави сме и въпреки това съществува съвсем сигурен начин да бъдем унищожени напълно. С този метод може да се премахне не просто един индивид, а дори да се сложи край на цял народ. Не са нужни свръхмодерни оръжия, или огромни тълпи от кръвожадни главорези. Не, има смърт, която идва бавно, тихо, неусетно. Засегнатия дори не подозира, че дните му са преброени. До последния си ден той се движи, работи, спори. И все пак е обречен да потъне в небитието.

В момента, в който група безсъвестни хора смажат вярата ни в доброто,  сигурната смърт забива нокти в нас. Когато ни бъдат отнети гордостта и достойнството, сякаш невидима черна ръка  рязва душата ни с тънък нож. 

Като дърво с отсечени корени започваме бавно да линеем и да губим същността си. Многобройните унижения и гаврата със справедливостта докарват апатия. Тя се впива като пиявица в нас и източва живота ни ден подир ден.Ето така идва сигурната смърт. Ето така един цял народ може да бъде заличен от лицето на земята, без да гръмне нито една пушка, без никой да издаде вик.

Българите, от които в миналото Монро, Бъкстон, Стобарт, Рийд и др. се възхищаваха, днес сякаш не съществуват. Ето какви хора видяха чужденците посетили земята ни: “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ... Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат...”

Джеймс Бейкър предава думите на Сайръс Хамлин, които трябва добре да запомним: “Те (българите) притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, взаимно си помагат и подтикват изоставащите, търпеливо обучават тези, които имат нужда от подкрепа, не се примиряват, докато не започнат да се движат всички заедно напред. Ние считаме, че българите са народ, способен на велики дела."

Ноъл Бъкстон казва за нас:“За българина е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие... “Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите  имат уникални качества на тялото и духа...”

Вярвайте, тези качества ние все още ги имаме, те не са изчезнали, въпреки, че лоши хора се опитват да ни внушат, че е така. Ние сме народ, който за ужас на враговете си многократно се е издигал от пепелищата,  прераждал се е и е показвал на света, че е способен на чудеса. 

Немалко велики цивилизации познават шеметен възход и дълговековно благополучие. В Шумер, Хетската Империя и Урарту са  създадени великолепни сгради и изваяни изумителни скулптури, изписани са хиляди документи, сътворени са изящнни украшения. След падението си обаче, хората създали тези забележителни държави не са били в състояние да се въздигнат и да си възвърнат старата слава. Не са помогнали нито оръжия, нито клетви, нито молитви към различни богове.

Нашите деди са направили това, което е било невъзможно за други хора защото са имали сила на духа. Предците ни са следвали  упорито истината, доброто и справедливостта, и са се превърнали във вечни техни носители. Поддържали са се един друг, подавали са си ръка и са вървели заедно напред дори тогава когато небето е било най-черно. 

Ето така се побеждава смъртта, ето така се съживява човек. Добрата дума и подадената приятелска ръка, искрената поддържка имат невероятна сила, те могат да направят от слабия герой и от плахия - човек за пример. Така са оцелели предците ни, не с молитви, не с магии и чакане на предсказания да се сбъднат, а оставайки верни на завещаното от предците си - да пазят своите и да им помагат.

Не е ли това пример достоен за подражание? Не е ли завръщането към духовното, доброто и почтеността най-доброто лекарство срещу ужасната болест, която е впила нокти в обществото ни? Злото не може да съществува без някой да го храни. Борбата със злото се състои в това да мислиш добро, да говориш добри неща и да вършиш добро. Аз направих своя избор защото искам да живея като Човек и като Българин. Какъв избор ще направите вие?


С благодарност на Жаки

ВЕЛИКИТЕ БОГОВЕ И БЪЛГАРИТЕ

Балканите са уникално място. Не просто поради забележителният си релеф и природни красоти. Тук възниква най-древната европейска цивилизация. От тук тръгват към Средна и Западна Европа организираното земеделие и скотовъдство. В нашите земи се появяват най-древните европейски градове, дедите ни са най-старите златари. На наша територия се наблюдава най-ранното разслоение на обществото и появата на царска власт. Всички тези нещa обясняват защо в далечното минало гърците наричат предците ни богоравни.

В очите на другите хора нашите деди са били действително богове. Докато останалите народи на Европа са тънели в мрака на Каменната епоха, у нас са се произвеждали изящни златни украшения, медни сечива и оръжия. Майсторството на дедите ни в областта на ковачеството ще остане ненадминато в продължение на няколко хилядолетия. Знанията за обработка на злато, мед, бронз, а по-късно и желязо ни дават безспорно предимство. Това предимство позволява на нашите предци да станат голям и силен народ, който колонизира значителни територии в Европа и Азия.

http://www.briz15.com/wp-content/uploads/2012/10/Zlaten-nekropol.jpg?f22064

Не случайно ковачеството е считано за нещо свръхестествено в древността. Смятало се е, че тези, които могат да обработват металите са магьосници и демони. Преди около 6500 години предците на германи, келти, латини и др. са считали камъка за най-твърдата материя. Ползвали са сечива от кремък, дърво и рог. Срещайки се с дедите ни, предците на гърците, а и на западноевропейците са останали смаяни виждащи изделия от сияен метал. Чудели са се как от парчета скала предците ни са били в състояние да изработят нещо красиво и полезно.

Дори дедите ни са се удивявали от способностите на своите съплеменници ковачи. Благодарение на тях земеделецът е получавал по-ефикасни сечива, ловецът и боецът по-добри оръжия. Това удивление е станало причина за възникването на култа към Кабирите, които са познати още под името Великите богове.

За тях споменава Херодот в своите писания. Бащата на историята счита култът за пеласгийски, но споменава и това, че дори в египетския Мемфис има техен храм.Херодот добавя също, че статуите на Кабирите приличат на Хефест и това не е случайно, а идва от факта, че те са считани за негови деца.

Хефест е предгръцко, т.е. трако-пеласгийско божество. Омир определя Зевс като баща на богът-ковач, а на друго място съвсем ясно нарича Зевс бог на пеласгите. Остров Лемнос е мястото, което е посочено като резиденция на Хефест, а също така и на трако-пеласгите – най-древните жители на Южните Балкани.

Тези наши деди обитават също и намиращият се в Тракийско Море остров Самотраки. Там е установен култа към Кабирите. Диодор Сицилийски съобщава, че идвайки на Самотраки финикиецът Кадъм бива въведен в мистериите преди да се ожени за Хармония – дъщеря на тракийския бог Арес.  Диодор добавя и нещо интересно – вярвало се е, че Орфей става прочут и успява в делата си поради това, че е бил посветен в самотракийските мистерии и самите богове му се явавали.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiuZRuoykvMgtHpu867KuyzRSarQPotnRQXzoTcoJYe6jIMKfQ0jBqZEif1HJK2z5rRcbMTR_HzF4amWtghv2M8JoMS3qkCu1okTr04_9sURKY-qFmNsrGROoEyHNILrYVMf9MeqhykOtI/s400/cabeiri.jpg

За името на Кабирите се е вярвало, че идва от названието на планината Кабир във Фригия. Други легенди обаче разказват за разпространяването на култа към Великите богове от Самотраки към Мала Азия (Троя). Страбон признава, че хората от неговото време (I век) не знаят кои точно са Кабирите и често други божества са отъждествявани с тях. В ново време редица изследователи смятат, че названието Кабири е от език на Ориента.

Действително в арабския съществува дума кабир-велик, голям, но е пропусната възможността тази дума да е заемка в този език. В галския например съществува дума каваро/кабаро-велик, голям, едър. Има дори галски цар Кавар, който е сякъл монети през III век преди Христа...в Тракия.

Общото между келти и араби е това, че и двата народа са повлияни от траки. Иполит твърди, че галските друиди базират своята религия на учението на тракиеца Залмоксис. Страбон пък пише за култ към Дионис сред келтите живеещи край устието на Лоара. Алфред Холдер публикува епиграфски паметници, от които става ясно, че галите почитат тракийски богове като Белсурд/Сбелсурд, Кибела и др.

Колкото и странно да звучи арабите също са повлияни от предците ни. Херодот разказва, че в древността арабите са почитали бог Дионис. А Дионис безспорно е тракийско божество. В своя работа Плутарх споменава за обичая на траките абанти и мизи (наречени по-късно българи) да бръснат темето си и да оставят косата да расте свободно в задната част на главата. Плутарх добавя, че това се наблюдава и при арабите. Описвайки дрехите на тези хора Херодот споменава, че те са като на траките, с тази разлика, че дрехите на траките са пъстри, т.е. покрити с шевици.

Отново бащата на историята съобщава за бойци колесничари в Северна Африка, дава и името им – гараманти. То е тракийско по произход и е сродно на това на гареските споменати от Плиний. Херодот споменава и за народ в Северна Африка (Либия), който не е местен и все още помни, че е дошъл от земите край Троя (където е Мизия). Този народ е наречен от Херодот максии – явно калка на египетското мешуе – мизи.

От тези данни може да се отсъди, че в дълбока древност е ималo влияние на траки върху арабите. Това влияниe трябва да е продължило дълго време, за да могат арабите да копират тракийската дреха, прическа, а и временно на приемат тракийския култ към Дионис. Щом арабите приемат облекло, обичаи и богове от дедите ни, защо да не са заели и някоя друга дума?

Нека видим какво е значението на името Кабири-Великите богове. В работата си “Die Thrakischen Sprachreste” Димитър Дечев ги споменава и предлага тълкуване на името им. Въпреки, че този учен не смята траките за предци на българите, той дава българска етимология на името. Според Дечев името Кабири може да се изтълкува със стблг. дума кобъ- съдба, участ. Сродни са разбира се и думите кобение-пророкуване, гадаене, коба-орисия. Най-точната успоредица обаче е кобар-гадател, човек, който може да предсказва...

Кабири, кобъ, коба, кобение, кобар са свързани също с кова, ковач, а и коварен. Последната дума днес има негативно значение, по принцип отрицателно е и значението на кобар. Това е така понеже както бе споменато по-горе, ковачите са считани за хора със свърхестествени качества, хора способни да правят магии. Има и друга причина - с идването на християнството древните вярвания са обявени за езичество, нещо, което се свързва с тъмните сили. И без това още в древността за Кабирите е говорено със страхопочитание. Култът към тези божества е бил мистерия, т.е. предназначен само за една малка група хора. Това е допринесло за възникването на неприязън. Тези, които не са били допуснати до мистериите са се отнасяли с недоверие към изповядващите култа към древните богове-ковачи.

Всъщност причината за съществуване на мистериите е ясна. Кабирите са били носители на важни знания, които е трябвало да бъдат пазени. Поради тази причина до мистериите са допускани само малка група хора притежаващи определени качества. Орфей е бил без съмнение даровита личност. Друг посветен в култа към Кабирите е Филип Македонски – бащата на Александър Велики. Преди него в древните тайни е посветен и самия Херодот. Само хора с добродетели и силна воля са били въвеждани в култа към древните богове.

По начало Кабирите са били най-обикновени простосмъртни. Със сигурност са се занимавали с ковачество както показва и името им. Благодарение на своите знания и умения Кабирите успяват да извоюват уважението и дори страхопочитанието на своите съплеменници. Все пак ковачът не е само носител на важни знания, но и човек притежаващ значителна физическа сила. Всекидневната употреба на чука способства за изграждане на здрава мускулатура.

http://www.magialuna.net/heph.jpg

Тези фактори са помогнали на древните ковачи да станат и първите благородници, първите царе. Най-ранните символи на царска власт са скептрите. Тези от Варненския некропол са с формата на чук и на бойна брадва. Това показва достатъчно красноречиво, че първите царе по земите ни, а и в цял свят са ковачите – тези, които са разгадали тайната на топенето на медта и златото и тяхната по-нататъшна обработка.

 http://www.omda.bg/public/images_more/varna_necropolis_applique_object_gold.jpg

http://www.inestravel.bg/resize_image_max/800/600/0BG/GoldenTreasures/Varna2.jpg

Обществото на дедите ни е било здраво защото е било управлявано от хора притежаващи с необикновена физическа сила, а и важни знания. Хиляди години наред предците ни живеят на Балканите в невиждани и непознати на друго място хармония и благоденствие. С течение на времето част от дедите ни мигрират в различни посоки и се смесват с други народи. Важните знания биват предадени на други хора наготово...

Без миграциите на нашите предци, без знанията, които те дават нямаше да има нито Рим, нито Атина, а историята на Европа щеше да е доста по-различна. Най-вероятно още през Античността останалите народи на Европа щяха да са покорени и асимилирани от пришълци дошли от Ориента.

Като че ли нашата съдба е да пазим континента носещ тракийското име Европа. В най-дълбока древност дадохме знания на дедите на латини, германи, келти. С помощта на траките Александър Велики смаза Персийската Империя. По-късно дедите ни под водачеството на княз Тервел спряха страшното арабско нахлуване през Босфора. 

Благодарение на това, че през XIV век забавихме турците на Балканите, останалите европейци получиха време да се подготвят и пред стените на Виена да отблъснат нападението на фанатизираните ориеналци. Прочее, при битката край Виена, заедно с австрийци, поляци и др. са се сражавали и българи показващи невероятно мъжество.

Време е Европа и света да научат за тези неща. Време е да се разбере, че благодарение на реки от българска кръв европейците живяха свободни и изградиха големи държави.

Време е да ни бъде оказана благодарност, а и признателност за деянията на дедите ни. Ние трябва да настояваме за това, трябва да разпространяваме неуморно истината за миналото си и да живеем с гордо вдигната глава, знаейки, че сме потомци на велики хора.

БЪЛГАРИТЕ – НАРОДЪТ НА СВЕТЛИНАТА

Обожавам нашите планини. При всяка възможност се потапям в тяхната красота дори и за кратко време. Трудно е да сравниш Родопите със Стара Планина, трудно е да кажеш къде е по-красиво – в Рила, или Пирин. Можеш ли да пренебрегнеш приказната Странджа, или живописната Средна Гора? 

Навсякъде у нас Бог е оставил райска красота, сякаш, за да покаже, че ние сме особени хора.

Това наистина е така, характерът на българина е уникален. Много чужденци са забелязали качествата на народа ни. Много са се удивили от нашата сила, доброта и устойчивост към морални болести. Тези наши качества са били типични и за предците ни. Споменавайки абиите-северните траки Омир ги нарича най-праведния народ. По-късно Херодот споделя за гетите, че са най-храбрите, но и най-справедливите измежду всички траки. След Херодот идва ред на Страбон да изкаже възхищението си от добротата и почтеността на древните обитатели на Балканите и Черноморските степи.

Около две хиляди години по-късно други чужденци имат щастието да опознаят нашия народ и да дадат своята оценка за него. Ето какво казват някои западноевропейци- “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ...”

“Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат...”

Ноъл Бъкстон споделя за нас:“За българинът е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие...”

“Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите  имат уникални качества на тялото и духа...”

Джеймс Бейкър казва за нас – “Те притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, помагат си един на друг и насърчават по-слабите, търпеливо обучават тези, които са изостанали и не се примиряват, докато не започнат да се движат заедно напред. Cчитаме  българите са народ, който е способен на велики дела."

В продължение на няколко хиляди години хората, които посещават земите ни виждат пред себе си един особен народ, който ярко се отличава дори от съседите си. Духът на дедите ни продължаващ да живее и у нас е уникален. Нито жестоки нашественици, нито страшни природни бедствия успяват да ни пречупят. Ние оставаме добри, гостоприемни и чистосърдечни. Защо е така? 

https://bultimes.bg/wp-content/uploads/2017/08/baba.jpg

Поне за мен отговорът е един – защото сме народ на светлината! Несъмненно по света има много други добри и почтени хора. Несъмнено и в другите държави се срещат благородници по дух, но у нас добротата и благородството са сякаш у дома си, сякаш не са нещо, което се е появило с развитието на обществото, а става дума за първични, изконни качества.

http://saintdobry.com/wp-content/uploads/2012/08/italian-225x300.jpg

За народ, който е преживял наколко геноцида ние сме смайващо великодушни. Страданията не са изпълнили душите ни със злоба, болката търпяна векове не ни е изпълнила с омраза. Това е нещо уникално, невероятно, нереално...но типично за българина. Нито персийско, нито римско, нито гръцко или османско подтисничество не успяват да изгасят искрата на доброто у нас. Дори към враговете си ние сме се отнасяли човешки. Точно това е признакът на истинското благородство.

Днес римската и гръцка цивилизация биват сочени за пример, но се забравя дивата сатанинска жестокост на тези хора, които разпъват на кръст своите противници, режат крайници на пленници, вадят очите им, не се свенят дори да унищожат цели градове с невинни жители. Дедите ни от друга страна са се отнасяли хуманно с победените. Обикновените войници са се освобождавали да се върнат обратно по домовете си, а на благородниците е връщана свободата след откуп. Великите сили днес могат да вземат пример от това благородно поведение на българина през вековете.

Повечето от хората не знаят, че лукса и величието на постройките на Рим и Гърция са изградени с кръвта и потта на робите. Нито гръцкото, нито римското общество биха могли да просъществуват без най-страшното престъпление – търговията с човешки същества. Ние можем да се похвалим, че дедите ни не са взели участие в това срамно и ужасно деяние довело до неимоверно много страдания.

Дори напротив, предците ни са били носители на свободата. Тракиецът Спартак бе този, който разтърси Вечния град със своето въстание. Благородникът роден в земята ни успява да увлече не само окованите роби в борба за свобода, но в редиците му влизат дори и римляни – бедни селяни, разорени занаятчии, дори и войници. Подобно нещо не може да бъде направено от случаен човек. Само истинският носител на светлината е в състояние да стори това.

В по-късни времена, през Средновековието българите отново се прояват като хора на светлината. Този път дедите ни не чупят железни окови, не са с меч в ръката, а носят искрата на познанието. Писмеността, която българите дадоха на руснаци, украинци, белоруси, сърби, спаси идентичнотта на тези хора, спомогна за издигането и укрепваенто на държавите им.

http://www.referati.org/ufiles/2010-12-18/48548/syzdavane-na-slavqnskata-pismenost-2-_html_m34535425.jpg

Освен азбуката дедите ни дават и Православието на своите роднини. Дават им религия, която ще обедини разпокъсаните до този момент сърби, руснаци, белоруси. Без делата на българите днес нямаше да има Сърбия, Украйна, Белорус, Русия. 

Тези хора ни дължат вечна благодарност и признание! В миналото към нас българите са се отнасяли с почитание. Никак не е случайно, че първите руски светци са родените от българка Св. Борис и Глеб.

http://www.pravoslavie.ru/sas/image/101280/128061.b.jpg?0.18225496585611722

Почитан в Западна Европа като светец е живелият по-рано княз Тервел. Благодарение на смелостта и далновидността на този български владетел, Европа е спасена от арабското нашествие заплащващо да погълне континента ни пред VIII век. Под водачеството на своя храбър княз десетки хиляди българи отблъскват фанатизираната армия дошла от Азия. Никога няма да узнаем имената на героите загинали не само за свободата на България, но и на цяла Европа. Утехата ни е поне в това, че се знае за името на техния водач, когото западноевропейците боготворят дълги векове.

Заслугите на българите към жителите на Западна Европа не свършват с подвига на Тервел. Много по-рано преселници от Тракия се установяват в Ирландия и създават цивилизацията там. На дошлите от Тракия болги се приписва създаването на законите и прогонването на лъжата и измамата.

Навярно с болгите в Западна Европа е дошло и учението на Залмоксис. Според Хиполит религията на келтските друиди е повлияна от учението на великия тракиец. Дедите ни проповядват безсмъртието на душата, убеждават плахите, че не бива да се страхуват от нищо. Само когато липсва страхът, човек може да вземе правилно решение.

Както всеки голям и силен народ дедите ни са пътували не само на запад, но и на изток. За тракийски поход до Индия разказва Луций Ариан. Той пояснява, че преди идването на тракиеца Дионис в тази страна, индийците се хранели със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научил на земеделие и скотовъдство, показал им как да строят, дал им знания за занаятие, а дори и религия. 

Където и да се стъпели предците ни тъмнината и страданието са изчезвали и е идвала светлината.

Едва ли е случайно, че народностното ни име означава сияйни, светли. Името българи е сродно на лат. fulgor-сияние, гр. φλεγρός-горящ, пламтящ,  санскр. балга/барга-сияние, латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение светъл.

Може би са питате – щом сме народ на светлината защо страдаме, защо на добрините ни се заплаща със зло? Отговорът е лесен – за да поробят човечеството и да го покрият с мрак, силите на злото първо трябва да воюват със светлината. Без светлината да угасне злото не е в състояние да окове хората. Една спонтанно пламнала искра може да провали тъмните планове. Ето затова от най-дълбока древност ние сме мишена за силите на тъмнината. Те са се проявявали в различни векове и под различни форми. 

Именно борбата на дедите ни с вечното зло ги е направила силен народ. Без изпитания един народ се изражда и умира. Така е и с човешото тяло, ако неговата имунна система не се тренира постоянно, тя отслабва и това може да има фатални последици. Болестите са нещо неприятно, понякога дори нещо страшно, но преживеем ли ги се сдобиваме със щит, който след време ще ни помогне.

Днес враговете ни се опитват да ни убедят, че България умира, че скоро няма да я има. Мнозина са се хванали на лукавите лъжи, но и мнозина устояват. Тези, които вярват в себе си и в силата на своя народ стават все повече и повече. Това е причината и злото да се проявява по-често, то усеща, че умира и хапе здраво отивайки си. Силите на тъмнната губят поредната си битка с потомците на светлината-българите... Българите, които не се боят от нищо защото знаят, че и след хилядолетия ще ги има.

Сякаш гледайки в бъдещето Вазов каза:

Тирани, всуе се морите!

Не се гаси туй, що не гасне!

Лучата, що я днес гасите,

тя на вулкан ще да порасне.

Тук всичко мре, изтлява, гние

и тез, що бдят, и тез, що падат,

престоли, царщини и вие

и червите, що вас изядат.

Едната светлина е вячна -

една във хаоса грамадни!

Със нея тоя свят се начна,

със нея няма да пропадне.

Във мрачен гроб фърлете нея -

тя повеч блясък ще се пръсне,

убийте я във Прометея -

тя във Волтера ще възкръсне.

И ако слънцето изчезне

от тия небеса приветни,

то някой в ада ще да влезне,

главня да вземе, да ни светне!

БАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ НА ФИНИКИЙСКАТА АЗБУКА

Един народ не винаги има господар произлизащ от средите му. Специалистите знаят отлично, че владетелите на първите три египетски династии не са от местното население. Ранните царе на страната на пирамидите са били едри, широкоплещести хора с кестенява и рижа коса. По керамиката от първите три династии се срещат знаци, които не присъстват в системата на йероглифите, но за сметка на това ги има доста по-рано на Балканите по керамиката от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Винча, Хотница и др.

Чужди господари са имали и хуритите – дедите на днешните кюрди. Касае се за митаните – древен конен народ, от чийто език са известни малко, но за сметка на това интересни думи. Като пример могат да се посочат вартана-въртене, сатта-седем, панза- пет, тера-три, мишта-миза, награда, сани-сановник, имащ сан. Митаните са властвали не само над предците на кюрдите, но са държали подчинени и асирийците в продължение на няколко века.

В Стара Индия срещаме същия феномен- дошлите от север арийци налагат до голяма степен езика и културата си в северните региони на тази страна, докато дравидите обитаващи юга остават почти незасегнати от влиянието на пристигналия от далечни земи конен народ.  Тамилските (дравидски) думи нерупу-огън, ванам-небе, сахотарам-брат, тагапан-татко, маитунан-брат, налам-четвърти, нямат нищо общо с арийските думи агни-огън, набаса-небеса, братар-брат, тата-татко, чатурта-четвърти.

Знаейки тези неща не бива да се учудваме, че народът познат като финикийци е имал благородническа прослойка, чийто произход е бил различен от този на простолюдието.Според редица учени като Герхард Херн, Фредерик Ваудхозен и др. финикийците са смесица от ханаанци - населението на Ориента и така наречените Морски народи. Кои обаче са тези хора и какви са корените им?

През XII век преди Христа настъпват сериозни климатични промени. Те принуждават много хора да напуснат земите си и да търсят ново място за заселване. Няколко племенни групи нахлуват от Балканите в Мала Азия. Там обединени със свои роднии се отправят и към Египет. Имената на тези така наречени Морски народи са записани в хрониките на Меренпта и Рамзес II.

Египетските летописци спомевават неколкотратно хора с названия пелесет, чкр, дрд, вешеш, мешвеш, шерден, шекелеш, лука, еквеш. Това са пеласги, тевкри, дардани, веси, мизи, серди, соколоти, ликийци и ахейци. Става дума за траки и техни близки роднини.

Пеласгите, тевкрите, мизите и дарданите обитават Балканите и Азия от най-дълбока древност. Весите, познати и като беси, а също и сердите в по-късни исторически извори са локализирани на Балканите. Соколоти е името на царските скити обитавали територията на Стара Велика България, а ликийците и ахейците са живели в Мала Азия, остров Крит и земите на Гърция.

Понеже не успяват да покорят Египет, Морските народи се заселват в пределите на днешните Сирия, Ливан, Израел. В тези земи те се смесват с населението на Ориента и от новополучената амалгама се ражда народът на финикийците. 

Явно трако-пеласгите са станали благородническата прослойка на този народ. Съдим за това по определени думи във финикийския език. Пример може да се даде с КАРТ-град, тя е свързана с тракийските Стене Корта, Курто Ксура, Гордион, а и пеласгийските Кортона, Гординия.

Известно е, че финикийците имат култ към бог Баал. Той не е никой друг освен почитаният от траките в Мала Азия бог Балей. Значението на името е силния, могъщия, обяснява се с фригийските думи балайос-голям, силен, бален-господар, санскр. бала-сила и разбира се със стблг. болии-по-голям.

                                                        

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/92/Carthage_EL_shekel_2250013.jpg

Разбира се само с някоя друга дума, теоним, или изображение на тракийски атрибут не можем да докажем присъствието на траки в ранното финикийско общество. Нужни са повече данни и тях ги получаваме от историческите извори. 

За Кадъм се твърди, че е финикийски благородник, който въвежда азбуката в Европа. Проблемът обаче е в това, че родът на този човек е по-скоро трако-пеласгийски, а не принадлежащ на Ориента.

Сестрата на Кадъм носи името Европа, а баща им е наречен Агенор, т.е. той носи тракийско име. Идвайки в земите на Гърция, която тогава е носила името Пеласгия, Кадъм основава Тива. Названието на това селище е тракийско. Тива, или по-точно Θῆβαι/Тева e гръцкото предаване на дева -тракийски термин от топонимията, който според Вл.Георгиев и И. Дуриданов се обяснява с блг. девам, дявам-поставям.

Кадъм е баща на Земела – тракийска богиня, чието име езиковедите тълкуват със стблг. землiа-земя. Земела от своя страна е майка на най-известното тракийско божество –Дионис. 

Европа -сестрата на финикиецът Кадъм ражда властващите на остров Крит благородници Минос, Сарпедон и Радамант. И трите имена са чужди на народите на Ориента, а и крито-минойската култура е създадена от балкански поселници според проф. Б.Хрозни.

Критските топоними Ида, Пергам, Гординия, Сетоя, Даво съотвестват на тракийските Ида, Пергам, Гордион, Сети-дава, Даос Дава. Лабрисът – символ на власт при крито-минойските царе е и символ на власт при траките. Тези данни показват, че твърденията за ориенталския произход на блатородника Кадъм са неверни.

В миналото не бе известно, че заселилите се в Близкия Изток Морски народи са всъщност трако-пеласгийци – наши деди. Eдва в ново време учени като Maria Eugenia Aubet устанавиха, че морските народи са тези, които са дали ценни знания на ханаанците – жителите на Ориента. Но дори и д-р  Aubet не предполага до къде се простира влиянието на Морските народи. Тези хора дават значителен принос в създаването на финикийската писменост. Според Артър Еванс финикийската пименост е повлияна от критската. Британският учен посочва деветнадесет паралела, този брой изключва възможността за случайна прилика.

                                                                        http://proel.org/img/alfabetos/fenicio7.gif

За да разберем дали трако-пелазгите имат принос в създаването на финикийската азбука, ние трябва да подложим на анализ акрофонията на буквите. Да разгледаме буквата А, носеща финикийско име алеф. Смята се, че нейният прототип е бил пиктографски знак, изображение на бича глава. Алеф означава бик в езиците на Ориента, следователно акрофонията ще ни даде А ... На пръв поглед всичко е наред, има добра логическа постройка, но се пропуска една важна подробност. Ъгълът на рогата на бика е твърде голям, при някои породи рогата дори са разположени хоризонтално. Ако действително прототипът на А беше бича глава, то буквата би изглеждала доста по-различно, а такива варианти на А не се срещат.

Сравнeния на възможните прототипи на древната буква А

Според мен, прототипът на буква А- алеф не е бича, а еленова глава, или по-скоро рога на млад елен, от които е направен примитивен инструмент за обработване на земята. Формата на главата, а и ъгълъг на рогата на елена съотвестват много по-добре на най-добре на ранната форма на буквата А. Елен на старобългарски е АЛЬНИИ, този  вариант се среща все още в наши северни диалекти (Тетевенско) като алне, алнеш – еленче. 

Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия).

Най- важното е, че бет, бит – жилище има обясненние на тракийски и неговият съвременен вариант българския. По принцип думата жилище, дом идва от глагола жыти – живея, обитавам. Обиталище, обител пък са изведени от быти – съм, живея. Коренът бит, бет срещаме в тракийските лични имена Битюс, Бейтюс. Те произлизат от древна тракийска дума бит, бейт – живея, обитавам.  Тракийските  бит и бейт са по-старата форма на быти- съм, живея, обитавам.

 Сравнения на различни типове на буква Б и рисунка на примитивно жилище

За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега –пастирски атрибут. Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега.  

Сравнения на различни варианти на Г с пастирският атрибут гега

Смята се, че буквата Д носеща название Далат произлиза от образен знак – врата нашатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че Далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев).  

Сравнения на различни варианти на Д -далат и примитивно длето

Странно е, че изследователите на миналото не са обърнали внимание на тези важни факти. Пренебрегнато е и това, че символът за финикйската буква О е око, а пък ориенталското име на буквата е аин. Никой не е забелязал, че прототипът на финикйската буква Н е крак, а най-добър кандидат за акрофонията е старобългарската дума нога-крак.

Тези данни показват, че е наложително старата история да се преразгледа, за да се разбере напълно ролята на дедите ни в оформянето на културата на Европа и Азия.

Трудно ще е да се разруши догмата, че в Ориента е блеснала за първи път искрата на познанието, но този процес вече е започнал и е необратим. Вече се знае, че колелото не е изобретено в Месопотамия, а в Европа. Не край Тигър и Ефрат хората са се научили най-рано да обработват мед и злато, а на Балканите. Учените разбраха също, че не шумерите са първите хора създали писменост, а нашите деди трако-пелазгите. Знаците от Караново, Градешница, Хотница, Тартария и т.н. доказват това убедително.

В миналото името на българите бе незаслужено омърсено от враговете на истината, но сега идват други времена. Народът ни се пробужда и придобива увереност в силите си.

Малко по малко всеки от нас разбира, че е роден да управлява, а не да служи. Когато това се проумее от повечето наши сънародници вече ще сме готови за пореден път сами да ковем съдбата си.

ТРАКИЕЦЪТ КАДЪМ И ФИНИКЙСКАТА АЗБУКА

Дедите ни със сигурност са имали своя писменост още в най-дълбока древност. Съдим за това по факта, че  нашите думи чета, пиша, мастило, черта, резка, рабош  отговарят прекрасно на санскритските четати, пимсати, машии, чири, рекха, рупака.

От ранното съществуване на думата мастило-машии можем да отсъдим, че като материал за писане нашите предци траките са ползвали някакъв растителен пигмент (като е мастилото). Явно знаците са се нанасяли с четка върху обработена животинска кожа. За скотовъдци каквито са били траките кожата е била евтин и практичен материал, който обаче в условията на нашият климат не е в състояние да устои дълго на влиянието на времето. В неподходяща (влажна) среда документите ще изгният сравнително бързо.

Древният характер на думите пиша, черта, резка, рабош (пимсати, чири, рекха, рупака на санскрит) показва, че освен мастило траките са използвали и дървени дъсчици за записване на религиозни, или др. текствове. Ведическата дума пимсати-пиша е означавала първоначално украсявам с дърворезба. Трябва да се добави, че в езика ни има една много интересна дума за молив, това е рабило. Използва се в района на Банско, а изследователите смятат, че тя произлиза от старобългарският глагол робити – режа. Т.е. дедите ни са ползвали длета и ножове за изписване на древни текстове. Не случайно Чернорицец Храбър говори за черти и резки...

“Дървени книги” са съществували в далечното минало със сигурност. В стари хетски документи се споменават такива (О.Гърни), но за съжаление не е намерена нито една защото както и кожата така и дървото гние лесно, и се разпада без остатък във влажна среда. Само писмени паметници върху камък, изпечена глина и метал могат да устоят пагубното влияние на времето. 

Такива тракийски артефакти са намерени, разбира се. Най-известните са дискът от Тартария от пето хилядолетие преди Христа, плочицата от Градешница, печатът от Караново, да не забравяме надписите от Вълчи Дол, Хотница, Осинчани, Говерлево и др. 

                                               http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Gradeshnica%20runitrVEL.gif

Много са доказателствата за високата култура на нашите предци,  но търде малко се прави по популяризирането на тази информация. Поради тази причина мнозина още вярват на твърдението, че траките не са имали писменост.

Паралелите на българските думи чета, пиша с ведическите четати, пимсати и т.н. показват пределно ясно, че предците ни са били добре запознати с четмо и писмо хилядолетия преди рождението на Христа, защото е невъзможно да имаш думи за четене и писане, а да не можеш да четеш и да нямаш азбука. За да съществува дадена дума, трябва да има и причина за съществуването й. Не е нужно човек да е с академично образование, за да разбере това.

Дедите ни не само не са били безписмени, но и са създали няколко азбуки. Корените на Линеар А и Линеар Б са в Тракия, от тези писмености произлиза и глаголицата, а както ще се разбере след малко, тук, в нашите земи е и произходът на финикийската писменост.

ГЛ- глаголическа буква

зс - звукова стойност

ЛА - линеар А

ЛБ - линеар Б

На Кадъм се приписва появата на азбука в Европа, като се твърди, че той е финикиец, т.е. дава му се източен произход. Пренебрегват се обаче редица факти:

Pоднините на основателят на Тива принадлежат на палеобалканската общност, а не на Ориента. Едва ли някой ще оспори тракийският произход на Финей, Земела и Дионис. Бащата на Кадъм носи трако-троянското име Агенор, а сестрата на Кадъм е известна с тракийското си име Европа. Изследвайки подробно историческите извори траколозите И.Маразов и А.Фол са на мнение, че Кадъм идва в Гърция (тогава наричана Пеласгия)  от земите на Тракия.

Един малко известен факт е това, че първите, които започват да ползват кадмейските букви са трако-пеласгите, а не гърците.  Диодор Сицилийски свидетелства, че траките Орфей и Линей са писали с пеласгийски ( кадмейски) букви. Обърнете внимание, преди Троянската война трако-пеласги, а не гърци са разполагали с писменост.

В полза на тракийският произход на Кадъм трябва да се спомене, че името на основаният от него град Тива, или по-точно Тева (Thebe ) е тракийско.  Thebe  отговаря на тракийската дума дева – селище, свързана с нашият глагол девам – слагам, полагам (основи). Точно в Тива има са намерени амфори от XV-ти-XIV-ти век преди Христа с много интересен надпис КАУНО ОДУРУВИЙО ВАНАКАТЕРО – 

Кана ( съд) на владетелят ( царят) Одрис.  

Тук най-важното е че, господарят на Тива не е грък, а тракиец. На плочиците от Тива изписани с линеар Б няма нито едно типично гръцко име. Няма Фотис, Милтиад, няма Аристид, нито Каликрат, или пък Платон, Симонид....просто няма...но пък царят на Тива носи тракийското име Одрис.

За ранното присъствие на трако-пеласги в Беотия (където е кадмеевата Тива) знаем от свидетелството на Страбон, който пише, че преди да отидат в Атина пеласгите са обитавали Беотия. На друго място старият автор казва, че беотийската планина Еликон била наречена свещена от траките. Ликофрон пък нарича беотийският град Антедон – седалище на тракийските царе. 

Твърдението на Ликофрон обяснява защо в Тива Кадъм се жени за Хармония - дъщерята на тракиецът Арес. От нея се ражда и Земела ( почитана от траките като богиня на земята), която пък е и майката на Дионис ( най-известното тракийско божество).

Хидронимите около Тива, като Копайското езеро например показват също, че там са живели дълго време трако-пеласги. Kopais ( Copais ) няма смисъл на гръцки, но пък е обяснимо със санскитската капа-течност, авестийската   кафа-пяна и нашите думи капка, капя, капене.(Вл.Георгиев). Да не забравяме названията на реки и потоци Капачур, Капот, Капещец и др.

Нужно е да се спомене нещо и за така нареченият беотийски щит защото той си е всъщост тракийски. С него са изобразявани предимно траки. От сцените на битката при Кадеш, пресъздадена  на стените на Луксор ( XIII- ти век преди Христа ) се вижда, че такива щитове носят тракийските съюзници на хетите ( става дума за мизи и дардани).

Нека обобщим накратко:

1. В тесни кръгове се знае отлично, че митът за Кадъм и Европа е палеобалканска реалия ( Порожанов, цит. С. Янакиева).

2.Родът на Кадъм е тракийски, етническата принадлежност на Дионис и Земела е неоспорим.

3. Установено е, че Кадъм основава Тива след като идва от Тракия.

4. Името Тива е обяснимо на тракийски, там са царували траки през 15-ти-14-ти век преди Христа.

5.Топоними и хидроними в кадмеевата Беотия имат тракийски характер.

6.Тракийският бог Дионис е почитан в Тива доста преди Троянската война.

7. Типичният беотийски щит е всъщност от  тракийски  произход.

Оказва се, че финикиецът Кадъм е тракиец. Представените тук данни променят много нали! Ето затова те дълго време са били укривани упорито от широката публика. Догмата, че искрата на познанието е дошла от Ориента трябваше на всяка цена да бъде поддържана  защото истината за ролята на траките в създаването на писмеността накърняваше интересите на изключително влиятелни личности. Макар свидетелствата за наличие на древна тракийска азбука да стават все повече и повече определена група учени ( като А. Финкелщайн например ) фанатично се протипопоставя  на твърдението, че надписите от Караново, Градешница и др. могат да се разгледат като оформена писменост макар това да е истината.

От друга страна тракийският елемент във финикийският етнос също е причина за отричането на ролята на траките като градители на древната култура. Г. Херн определи финикийците като амалгама от ханаанци и морски народи. Ханаанците са ясни, те са местни за Близкият Изток хора. Кои обаче са морските народи? Какво знаем за тях? Техните имена са споменавани многократно от египтяните. През второто хилядолетие преди Христа те са обитавали както Мала Азия, така и Тракия. В продължение на няколко века царете на Египет изпитват силата на оръжието на морските народи. Най-известните от тях  са пелесет, дрд, мешуе, лука, чкр, уешеш, шардана, туршу, шекелеш..На пръв поглед това са странни, неразгадаеми названия... докато не забележим една любопитна особеност.

Пелесет е египетското предаване  на етнонима пеласги.

Дрд е безспорно  дардани

Мешуе означава мизи...наречени по-късно българи.

Лука отговаря на ликийци.

Чкр е египетският вариант на името на тевкрите, трако-троянски народ.

Уешеш представя името на  весите ( беси).

Шардана отговаря на серди ( древно племе живяло в Тракия и от чието име идва Сердика, старото име на нашата столица София).

Туршу отговаря на трауси – тракийско племе описано от Херодот.

Шекелеш отговаря на соколоти, това е името на царските скити, чийто земи векове по-късно от Херодот Йордан определя като владения на българите. Според Страбон, Дион Касий и Стефан Византийски траки и скити са роднини.

Ето, за всеки непредубеден човек ще стане ясно, че морските народи, които се сместват с ханаанците и създават финикийският етнос са си чисти трако-пеласги.Тракийският елемент във финикийският етнос е неоспорим. Какво правят определена група учени обаче?  Премълчава се истинският смисъл на името финикийци. То е документирано от гърците като Φοίνικης, а дали това не е гръцкото предаване на Войници? Точно такива са били “морските” народи, били са войници, които замалко не затриват Египет преди около 3200 години.

Премълчава се, че върховният бог на финикийците носи тракийско име. Няма грешка, Баал Збул, който ние познаваме като демонът Веелзевул е всъщност тракийско божество. Баал отговаря на тракийските думи балайос-голям, силен и бален – принц, владетел, да не забравяме и името на тракийското божество Балей. Сродни български думи са болий-по-голям, бьлия-господар. Збул отговаря на тракийската дума збул – сияние, светлина, сродна българска дума ежупел. Т.е. Баал Збул означава Принцът на Светлината, или Светлият Господар...

Друг финикийски бог със “странно” име е Дагон. Той бива свързан с Баал (Збул), т.е. става дума отново за божество на светлината. Дагон показва връзка със санскритският глагол дахате –изгарям, старобългарската дума дагна-изгоряло, белег ог изгоряло, а също и глагола раздещи – разгарям. Дагон означава горящият, греещият.

Интересно е и името на финикийската столица в Африка – Картаген. Оригиналното име е Карт Хадащ имащо значение нов град. Частицата КАРТ отговаря прекрасно на тракийската дума КОРТА, ГОРД – град. Тази подробност обаче някакси убягва на вниманието на учените. Също така те затварят очите си за факта, че има както финикийско така и тракийско селище наречено Абдера. Някои учени правят неистови усилия да  изкарат последното колония на ориенталци, но от Страбон знаем, че тракийският Абдера е обитаван от бистоните няколко века преди Троянската война, т.е. тракийското селище е поне половин хилядолетие по-старо от това в Испания, която е била колонизирана от финикийци през Желязната Епоха.

От тези данни можем да направим заключение, че поне част от финикийската аристокрация е била от тракийски произход, докато простолюдието е било най-вече от ханаанци. Благородниците винаги ще наложат поне един-два от боговете си ( в случая Баал Збул и Дагон), а също така в езикът на подчиненото население ще се влеят чужди думи (като карт- град). Тракийското присъствие във финикийското общество обяснява защо един “финикиец” като Кадъм има тракийско родословие. Обяснява и защо финикийските букви имат тракийска акронимия. 

В следващият постинг ще бъде представен анализ на формите на така наречената финикийска азбука и ще стане ясно, че тези, които са я създали имат балкански корени. Звучи невероятно, да, така е, но вие видяхте сами колко информация е била укрита и жестоко изопачена. Голяма част от това, което знаем за древните траки и финикийци е просто една добре лансирана и поддържана лъжа, чийто край вече се вижда. Потомците на светлината започват да се пробуждат и в гърдите им започва да се надига заслужена гордост. Няма да ни бъде позволено току-така да си върнем старата слава, но държейки се културно и благородно ще обясним на нашите опоненти, че е в интерес на всички истината да излезе на бял свят.