КОГА ЩЕ ДОЙДЕ СПАСИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИЯ?

Човешко е да се надяваме на чудо. Надеждата, че когато сме в беда ще ни бъде оказана помощ, спохожда всеки ни. Иска ни се да има някой, който да го е грижа за нас. И защо не, нали родителят пази децата си с цената на всичко.Така би трябвало да е и с управляващите страната ни. Редно е държавникът да милее за своя народ и да работи за него.

В далечното минало наистина е било така. Тогава обаче времената са били доста по-различни. Не се е допускало чуждо вмешателство в управлението. Когато владетелят е загърбвал интересите на хората си, той е бил свалян от престола. Не случайно някои наши князе са управлявали доста кратко. 

Самият народ не е търпял продажници, самият народ е следял своя интерес непрестанно.

Докато в други държави само благородническата прослойка е имала оръжие и се е обучавала във военно дело, ние сме разполагали с нещо уникално – едно сравнително хомогенно общество. Да, имало е богати, имало е хора с голяма власт, но те са се отнасяли с уважение към своите сънародници, които между другото не са им отстъпвали по сила и воински умения.

Тази особеност, тези качества на народа ни са причината Римската Империя (Византия) да нe успее да ни унищожи и асимилира. При нас не е имало самозабравила се върхушка и унгетено простолюдие (както е днес), а съюз на свободни хора. Едни са имали повече влияние от други, но ги е обединявала общата цел – оцеляването на България. Дори и враговете да са унищожавали благородническата ни прослойка, народът ни не е оставал без водачи. Винаги са се намирали такива, които да тръгнат против чуждата власт и подтисничество.

Цели пет века азиатски нашественици са ни клали, горили, мъчили, но не са ни пречупили. Няма европейски народ, който да е подлаган на такива чудовищни мъчения както българския, но въпреки всичко духът ни е останал свободен. Този свободен дух помогна на дедите ни да смажат османската армия при Одрин само 34 години след Освобождението ни.  Ако не бе намесата на “великите сили” днес страната ни щеше да е много по-голяма, а и по-силна, а това би докарало кошмари на много чужди държавници.Българинът бе изплашил дори империите властващи на няколко континента.

Какъв бе българинът по това време – прагматичен, работлив, уверен в себе си, следващ старите традици и християнството – вярата, която ни даваше сили и ни помогна да преживеем  петвековния геноцид. Българинът не се надяваше на никого, а за семейството и земята си бе готов да грабне оръжие и да се бори до последно.

За жалост ненужните войни от началото на ХХ век, атентати на терористи, така наречения “народен” съд и други последвали го събития затриха голяма част от цвета на народа ни. Тези, които останаха бяха подложени на екпериментът с име социализъм.

Той бе примамлива, дори романтична идея, която влезе в сърцата на много хора. Идеализмът на бригадирското движение не може да се отрече. По нататъшното въвеждане на социализма (по инструкции на чужденци) стана по такъв начин, че не само развитието бе обречено на неуспех, но се стигна до заличаването на вековни традиции. 

Стигна се до унищожаването на родовата ни памет и национална гордост, а това бе напълно ненужно, дори изключително вредно. По начало българинът си бе склонен към коопериране, по начало българинът си държеше на род и Родина, не бе нужно да се вкарва в химерата интернационал. 

През 1989 година доста от нас бяха вече “опитомени”. Откъснати от земята, откъснати от вярата, откъснати от сила и амбиции. С доста усилия, благодарение на инструкциите на чужди полигици, много наши сънародници бяха превърнати от хора ковящи съдбата си, в неуверени човечета чудещи се на кого да вярват, на кого да се облегнат. Българинът с яките мишци и дръзкият поглед сякаш бе изчезнал вдън земя, а на негово място се бе появило болно отроче с неясно бъдеще.

Често ме питат – няма ли да дойде най-сетне свестен политик? Всеки път отговарям – не! Няма как да дойде свестен политик защото няма условия за това. 

Една източна поговорка гласи – Когато ученикът е готов, ще се появи и учителя. Така хубаво са го казали хората, че просто няма какво да се добави.

Държавникът може да се сравни със способен генерал, а народът е неговата армия. Да предположим, че дойде някой, в когото са съчетани най-добрите качества на Крум Страшни, Симеон Велики, Иван-Асен, Калоян. 

Дори да е перфектен, един водач не може да направи всичко сам. Тези, които го следват също трябва да притежават сила, воля, увереност и не само това, но и готовност да се жертват за този, който ги води.

А ние готови ли сме да застанем зад тези, които твърдо са решили да възродят България? Не става да чакаме някой да изгори за нас, а ние самите да не правим нищо.За да има нова България е нужно масово участие, за да има ново бъдеще трябва да се преродим. Няма невъзможни неща, а дори и да имаше, българинът е доказал, че се справя и със невъзможното.

Толкова ли ще е трудно да се откъснем от телевизора и да опознаем хората около нас? Толкова ли е трудно да решим, че е време да оставим някой друг порок и да калим волята си? Толкова ли е трудно да поискаме прошка, или приятелство. Повярвайте ми, не е трудно, зная го от опит. Не можем да си позволим да се делим, да се караме и да оставаме безчувствени към болката на другите.

Добротата и великодушието са наши типични качества. Покварените медии ни тровиха дълго време, но не успяха да заличат българщината. Бедствията във Варна, а и на други места показаха, че макар и бедни ние сме все още съпричастни, че сме все още Човеци.

Основата я имаме, във вените ни тече кръвта на благородници. В гърдите ни бият сърца изпълнени със сила и доброта. Остава само да си подадем ръка и да преодолеем различията си.

Стане ли това плъховете вече няма да се  стремят към властта защото ще знаят, че няма да ги бъде. Върнем ли любовта си един към друг, върнем ли увереността в собствените си сили и националната си гордост, вече ще сме армия, за която няма спиране. Тогава ще дойде и Спасителят на България.