ТАЙНАТА ИСТОРИЯ НА ГЕТИТЕ

От старите автори най-много ми допада Страбон. Харесвам неговия стил, начин на описание, но също честността и откровеността му. Той намира почтеност да признае, че сънародниците му са създателите на корупцията и пороците, докато живеещите на север варвари са праведни и добри хора. За онова време това са били смели думи, да говориш за положителните качества на “варварите” не е било без риск.

Страбон е дал доста ценни данни за гетите. Разказал е за обожествения Залмоксис, за мистичния Дикиней, а и за държавническия талант на цар Буребиста. Благодарение на този стар летописец научаваме, че гети и мизи обитават земите както на юг, така и на север от Дунава.

http://farm4.static.flickr.com/3050/3270123014_13f7cffcbb.jpg

Научаваме и за най-западните предели на гетските владения – това е Херкинската гора в Германия. Кой би предположил, че траки са населявали покрайнините на Шварцвалд, ако не бе Страбон да ни разкаже това. Същият автор посочва и източната граница на най-храбрия тракийски народ. Тя опира до река Тирас (днешната Днестър в Украйна). 

Локализирана е дори Гетската Пустиня – незавладяна от римляните територия, в която се намира споменатият векове по-късно Онгъл – мястото на битката между бойците на княз Аспарух и армията на император Константин Погонат. 

Благодарение на Страбон разбираме, че в гети и мизи говорят един и същ език, и се смесват без проблем. Когато Елий Катон преселва 50 000 гети на юг от Дунава за рекордно кратко време те получават името мизи. Това би било възможно само, ако почти няма разлика в език, облекло и обичаи.

                              възстановка на гетска носия

                                   http://www.romania-insider.com/wp-content/uploads/2013/07/ro-history-3.jpg

Старият автор разказва и за съседите на гетите. На запад това са германите, а на изток са тира-гетите (явно клон на гетите), сарматите, базилеите (царските скити) и др. Добавено е и това, че тези народи – сармати, базилеи и т.н. обитават територии на север, но и на юг от река Дунав. Дадена е също и важната подробност, че гети и даки са имена на един и същ народ и, че по-старият вариант на даки е даи – нещо, което трябва да запомним добре.

Няма спор, че Страбон е подробен, честен и смел. За това се учудих на изказването му – Що се касае до старата история на гетите, то тя трябва да остане неразказана: “As for the Getae, then, their early history must be left untold“

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Защо трябва да се премълчава древната история на най-храбрият, но същевременно и най-миролюбив народ измежду траките? Кому би попречила тя, чии планове би объркала?

 Дали гетите от Тракия няма връзка геатите (Geats) от Скандинавия, или пък с гутите от Шумер, с масагетите от Средна Азия, с гетулите от Северна Африка? Дълго време съм си задавал тези въпроси и не бе никак лесно да открия отговор. Той бе скрит в сведения на други летописци от други епохи.

Един от тях бе Прокопий Цезарийски. Той е живял по времето на императора от тракийски произход – Юстиниан Велики, а и е придружавал подоходите на един друг тракиец – генерал Велизарий. Благодарение на пътешествията си Прокопий се запознава с различни народи, техните обичаи и история. Поради това даните от работите на Прокопий са ценни. 

В “История на Войните” той казва нещо, което повечето учени предпочетат да премълчат. Старият автор твърди, че сарматите наричани още савромати са причислявани в древността към семейството на гетите. От това излиза, че сарматите подобно на тирагетите са не само съседи на гетите, но и част от тях.

Тук вече започва да става интересно, защото сарматите сами по себе си са многолюден народ. По времето на Константин Велики около 300 000 сармати биват преселени в Тракия, Македония и др. места. Група от 5000 кавалеристи бива стационирана в Британия, недалеч от селище носещо тракийското име Дева. Топоними с елемент –дева са типични за земите на гетите: Ита-дева, Дане-дева, Мури-дева, Зисну-дева

Трябва да се добави и това, че преди време изследователите Смирнов, Сиротенко, Бурмов (цит. Д.Димитров) са смятали старите българи не за тюрки, или угро-фини, а за сармати. Знаело се е също, че старобългарската материална култура е като тази на сарматите (Д.Димитров). 

Според М. Акимова, българи и сармати имат една и съща антропологична основа. Никой от тези автори обаче не смее да сподели сведението на Прокопий относно това, че гети и сармати са де факто хора от един и същ произход.

Едно от най-известните сарматски племена е това на язигите. Според Р.Дж. Летъм името язиги се тълкува с думата языкъ-народ, племе, общност. Жалко е само, че този учен не добавил, че языкъ е старобългарска дума. 

От това би станало ясно, че названието на принадлежащите към семейството на гетите язиги получава тълкуване с помощта на българския език, а това няма как да е случайност.

Принадлежността на сарматите към семейството на гетите обяснява фризове от Траяновата колона където в гетската (дакийската) войска се виждат и конниците на сарматите.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3c/028_Conrad_Cichorius%2C_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule%2C_Tafel_XXVIII_%28Ausschnitt_01%29.jpg

Тези облечени от глава до пети в броня конници са типични за войската на старите българи. Благодарение на своите 30 000 тежко въоръжени конника княз Крум удържа победа над император Лъв V Арменец и стига чак до стените на Константинопол. Несъмнено тежката кавалерия помага и на княз Тервел да смачка арабската армия около век по-рано и по този начин да спаси не само Римската Империя (Византия), но и цяла Европа.

Не само сарматите влизат в огромното семейство на гетите. Йордан причислява обитаващите земите на север от Персия масагети към семейството на европейските гети. Роденият в Дуросторум (Силистра) Йордан разказва и за това как масагетите побеждават не кого да е, а персийския владетел Кир Велики- Jord.X-61-62.

Това само по себе си е подвиг, но от Йордан научаваме и за друго велико деяние на народа на Залмоксис. Става дума за опита на египетския фараон Весосис да завладее земите на гетите. Това начинание нa египтянина е не само осуетено от нашите предци, но те даже преследват врага си до река Нил- Jord.VI.47.

Разбира се не всяко сведение на старите летописци е верно. За да се ползва даден исторически извор, той трябва да се подложи на проверка. Народ масагети наистина е съществувал. Херодот твърди, че техният върховен бог е слънцето, на което биват принасяни в жертва коне. За това, че слънцето е върховно божество на траките знаем от различни автори. 

Херодот предоставя също две масагетски лични имена. Едното е на царица Томира, а другото е на нейния син Спаргапий. Томира е сродно на тракийското лично име Тамир, а и на древния балкански топоним Томарос. Спаргапий показва връзка с тракийските лични имена Спароток, Спарка.

Интересното в случая с масагетите е това, че техни съседи са даите. Страбон обяснява, че даки и гети са имена на едни и същи хора, а по-старият вариант на наименованието даки е даи. Ето какво се получава – в Източна Европа има гети, част от които е позната под името даи, даки. В Средна Азия е засвидетелстван народ масагети, чиито съседи носят названието даи. Това просто няма как да е случайност.

                                                        масагети

                                     http://i.imgur.com/7RfExBZ.jpg?1

Както при всеки голям народ обществото на траките е било разделено на различни групи. Едни са представяли военната аристокрация, други духовничеството, трети пък занятчиите, земеделците. Подобно разделение има при келтите, а също и при старите арийци, които са де факто балкански преселници в Индия. Разделението на обществото е допринесло до различните наименования на групите, които иначе имат един и същ произход.

Масагетите, даите и други техни роднини са дошли в Средна Азия през III-II хилядолетие преди Христа. Тези хора са представителите на така наречената Андроновска култура, която обхваща значителни територии на изток и север от Каспийско Море. Почти всеки изследовател е съгласен, че Андроновската култура принадлежи на ведическите арийци. Това, което е премълчано е факта, че най-старото име на Тракия е Ария. 

Има и други неизвестни на широката публика подробности. Прототипите на керамиката, оръжията и земеделските сечива на Андроновската култура се срещат около 1500-2000 години по-рано в земите на юг от Дунава, по-точно културата Бреница от територията на България. От този важен за нашата, а и световната история факт учените бягат като дявол от тамян.

Това, че гетите са част от обществото на старите арийци обяснява загадката защо името гети се тълкува с помощта на ведически санскрит. Етимологията на гети идва от гаяте- прославям с песен, пея, възхвалявам.

Близко до името на гетите е това на гутеите. Те са обитавали Западен Иран и части от Месопотамия (Ирак). Учени като Т.Гамкерлидзе и В.Иванов смятат, че езикът на гутеите не е бил сроден на шумерския, акадския и др. а принадлежи на индоевропейските езици. Вярва се дори, че гутейският език е праезик на тохарите.

Според изследователи като В.Меир обаче прародината на тохарите е край долното течение на река Дунав, т.е. живеещите в Средна Азия тохари-гутеи са балкански преселници. За жалост и тези данни не са известни на повечето от нас.

Изидор Севилски твърди, че гетулите обитаващи Северна Африка произлизат от гетите. За гетулите се знае, че се славят с бързата си конница, а по сведенията на Тукидид почти всички гети са конни стрелци. По принцип Северна Африка не е място, в което ще търсим балкански народи, но нека не забравяме свидетелството на Йордан, че гетите преследват фараона Весосис чак до бреговете на река Нил. Не е никак случайно, че в земите на гетулите е планината Атлас. Хидроним със същото Атлас име е споменат от Херодот в земите на гетите.

Плиний Стари ни предлага едно интересно сведение. Той твърди, че населението на Северна Африка има свое название за планината Атлас, а именно Дурис. Това означава, че Атлас е име дадено от чужденци. Благодарение на Изидор Севилски научаваме, че тези чужденци са произлизащите от гетите гетули. Напомням, че точно в земите на гетите Херодот разполага хидронима Атлас.

Дали част от гетите са се заселили в Северна Африка след битката с фараона Весосис, или по-късно е трудно да се каже. Ясно е едно - конят и колесницата не са се появили от нищото в Северна Африка. Някой ги е докарал там, но кой е този някой учените не желаят да кажат. Неотдавна в Либийската Сахара бе намерен огромен град, който не е бил на египтяни, картагенци и т.н. Стана ясно, че културата на тези “непознати” хора е била смайващо висока, но после информацията секна...Май нещо е противоречало на официалните теории и е било осъдено да остане в тайна.

Като тайна може да се класифицира и тракийското присъствие в Скандинавия, която е дом на народа геати. Той е отъждествяван с гетите в някои летописи,  съпротивата на определени изследователи към приемането на това сведение е фанатична. Датски учени споменават, че организираното земеделие и скотовъдство, а по-късно и знанията за металообработка са донесени от други хора. Признава се, че погребалният обред кремация също е внесен от други хора, но освен, че тези мистериозни пришълци са дошли от юг, по-подробни данни господа учените не желаят да дадат.

Факт е, че в Европа траките първи усвояват организираното земеделие и скотовъдство. Факт е и това, че траките са първите златари и ковачи. Факт е и това, че кремацията съществува като погребален обред в земите на траките хилядолетия по-рано преди да се появи в Скандинавия. Да не забравяме, че Дания и България са европейските държави с най-много погребални могили – респ. 40 000 и 50 000.

В Дания е намерен един забележителен артефакт – котелът от Гундеструп. Някои учени като М.Дж. Грийн и др. се осмелиха да кажат, че иконографията, а и самата технология на направа са типични за земите на траките, но отново подробности не бяха дадени. Паралелите с фалерата от Стара Загора и котела от Борово са повече от ясни, но уви.

Дали Страбон е знаел за връзката между гети, масагети, гетули и скандинавските геати няма как да разберем. Със сигурност обаче на старият автор са му били известни поне част от подвизите на най-храбрия тракийски народ. Именно потенциала на гетите да изградят здраво общество и войска е карал римляните да треперят. Ако не е било извършено покушение срещу Гай Юлий Цезар, той е щял да  организира война срещу царят на гетите Буребиста.

Гетите са имали благородната и човеколюбива доктрина на Залмоксис. Непознаващи страх, завист и омраза, те са били желан приятел за добрите, но и ужасен враг за тези, чиято цел е била да поробят познатия свят. Това е причината да бъдат съчинени лъжи за свободолюбивият и справедлив тракийски народ. Той бе обявен за изчезнал мистериозно в небитието. Как точно е станало това никой не се зае да обясни.

Верно е, че през I век римляните покоряват тракийското население на юг от Дунава. Верно е и това, че през II век легионите на Вечния град покоряват и част от северните траки. Само шестдесет години по-късно обаче, някъде към 168-170 година, свободните траки живеещи на север от Дунава нахлуват и подлагат на страшна сеч римските войници. От брега на красивата ни река, та чак до Термопилите в Гърция гарнизоните на окупаторите са пометени.

Така наречената Гетска Пустиня – Северна Добруджа никога не бива завладяна от Рим. Северните и Източни Карпати също остават далеч от обсега на римската армия.

Кой изтреби тогава свободните траки, които през 168-170 година смазаха мощта на легионите? Чудя се и на това – защо никой не свърза най-голямото тракийско въстание от II век със създаването на Българската Държава? В Именникът на Българските Князе е казано, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали царство на север от Дунава. Та периода съвпада идеално с антиримското движение на свободните траки от 168-170 година.

Чудя се как може да се говори за изчезване на гетите след като описващият действия от началото на VI век Комес Марцелин пише за гетски конници водещи битки с римляните. Живелият през VII век Теофилакт Симоката също споменава военни действия на гети против римската власт, като дава и едно ценно обяснение. За Симоката няма съмнение, че така наречените склавени са старите гети - “Sclavos sive Getas hoc enim nomine antiquitus appellati sunt.” 

Това сведение не само бе упорито премълчавано, но бяха създадени такива лъжи за народа наречен склавени, че дори интелигентни българи се хванаха в капана на мошениците. Верно е, че Sclavos, Σκλαβενοι е чуждото предаване на слави, славени, тъй както Vulgares, Βουλγαροι е чуждото предаване на българи.

Това, което не отговаря на истината е безумното твърдение, че в края на Късната Античност всички народи от славянската езикова група са живели в Припятските блата на Украйна. 

Лъжа е и твърдението, че старочерковнославянския е бил общ език за словени, поляци, чехи, българи и др. Това е пълна глупост.

Истината е много проста, но тя не оттърва на определена група хора и поради това с невероятен фанатизъм те са създали купиша от измислици, с които да мътят съзнанието ни. Ето как стоят нещата - Дедите на словени, словаци, чехи, поляци и др. са носили в миналото името венети.

Венетите са северни съседи на тракийското племе гети. Венетският език е бил близък то този на гетите носещи ново име славени и поради това след време самите венети също биват наречени славени, славяни, словени.

По абсолютно същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се смесват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята.   

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни – гетите може да са говорили сродни езици с венетите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища. Това виждане се поддържа от родолюбците проф. Г. Ценов, Г. Сотиров, Ц.Гинчев и др.

През 680 година се съюзяват не два чужди народа, а две групи от един и същ народ – този на Залмоксис и Орфей. Старите славяни са гетите, а българи е новото име на мизите както знаем от Д. Хоматиан и др. автори. Това, че гетите-славяни и мизите-българи са от един произход обяснява защо държавата им се консолидира смайващо бързо. Само роднини делящи един език, култура и обреди могат да се обединят без проблем.

Този процес на безпроблемно смесване на гети и мизи е споменат от Страбон. Има и други данни за това. К.Влахов тълкува тракийското име Гетомиз като антропоним изведен от племенно название, т.е. Гетомиз идва от гето-мизи. Влахов дава пример с други смесени имена като например медо-витини и дио-беси.

Генетическите проучвания също показаха смайваща хомогенност сред българското население. Оказа се, че на север и на юг от Стара Планина се срещат едни и същи хаплогрупи. Това би било невъзможно, ако чужди народи бяха владели земите на Северна България векове наред.

Осъзнавам, че данните представени тук ще предизвикат объркване сред доста хора. Осъзнавам, че всичко, което противоречи на старите ни знания се приема с недоверие.

Поради това призовавам всичките си читатели да не ми вярват и да проверят всичко сами. Сведения има предостатъчно, а аз самия съм готов да помогна с допълнителна информация.

Не трябва да следваме модата на деня, не трябва да ставаме роби на политическите тенденции защото това са временни, а и вредни неща. Истината за нас е една и ние нямаме повод да се срамуваме от нея. Напротив, ние имаме пълното право да се гордеем с корените си, с това, че носим кръвта на гетите, на хората, чието мъжество бе изпитано на три континента. Гетите бяха тези, които разпространиха учението на Залмоксис, просветлило душите на милиони хора. Гетите бяха най-големите врагове на робовладелците и поради това потомците на търговците на хора създадоха лъжи за предците ни.

Лъжите са като кал – те чернят, мърсят, неприятни са, но не могат да траят вечно. Дори и златото може да се покрие с тиня, но е достатъчно тя да се отмие, за да видим блясъка на благородния метал. Бъдете от тези, които махат калта, не от тези, които я носят.