НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ

Названията на народите са интересна, но същевременно и сложна тема. Невинаги е ясно какво е значението на даден етноним, нито пък е установено със сигурност каква е възрастта: в коя епоха е възникнало името? За Germani (германи) се предполага, че първоначално е било име на келтско племе, чийто смисъл е гръмогласни, ср. ирл. garim – гърмя, викам (OED, German).

Според Корнелий Тацит germani е новото име на тунгрите (хора от земите край река Маас б.а.), като с течение на времето то се разпространява и ползва за всички сродни племена (Tac.Ger.I.1).

Страбон от своя страна твърди, че в речта на римляните думата germani означава истински (Strab.VII.1.2). Има се предвид това, че за разлика от келтите, германите са слабо засегнати от римско влияние и са успели да запазят езика и културата си чисти, т.е. останали са истински.

 

В други случаи разполагаме с по-ясна информация. Latini например най-вероятно идва от latūs – широк и притежава смисъл жители на полетата. Имайки предвид, че Лациий (Latium) е преобладаващо равнинна област, то има логика в това виждане. Алоиз Валде подлага на анализ лат. latūs и ползвайки сведения на Курциус и Ваничек уточнява, че по-старата форма е *stlātus, а като сродни са посочени стблг. стьлѭ, стьлати – разширявам, разпростирам и др. (Walde, 1910, с. 417).

 

Съпоставката latūs ←*stlātus – стьлати е много интересна, а и важна за старата ни история, но сега няма да се спирам на отношенията на древните обитатели на Апенинския полуостров и нашите предци. Това бе само един пример – какво може да е значението на дадено народностно име. За нас на този момент е от по-голяма важност да разберем какво е значението на името българи.

 

Няма да се спирам и на историята на всички спекулации относно етимологията на етнонима българи, ще спомена само най-известните опити да се намери обяснение. В миналото доста лингвисти свързват народностното ни название с тюрк. bul - смесвам (БЕР, т. I, с.99), други смятат, че трябва да се търси обяснение с името на някакво обитаващо Сибир животно сродно на белката (Симеонов, цит. Щербак др., 2008, с.61). 

Един от първите учени, опитали се да изведат българи от лат. vulgaris – простонароден, в смисъл на простолюдие, народ, е д-р Ганчо Ценов. През последния четвърт век хора, като г-н Петър Добрев правят опити да свържат името на народа ни със съществувалата някога в Южна Индия фиктивна прародина Балхара.

 

Тъй като липсват каквито да било доказателства за родство с народите, чиято прародина е край сибирските реки Орхон и Енисей, то кандидатът bul -, bulamak (буламач б.а.), а и тюрко-алтайското название за белка отпадат веднага. Генетиката, а и характера на ранносредновековните названия на селища и реки в България вече сложиха край на властвалите дълго време заблуди, макар все още да има хора, които да ги поддържат упорито.

 

Колкото и да уважавам д-р Ганчо Ценов, трябва да призная, че по отношение на произхода на името българи – от лат. vulgaris – простонароден, в този случай нашият историк греши. Все пак, нека не забравяме, че простолюдие има във всяка провинция на Римската Империя, но само за Мизия се употребява синонима Vulgaria. Да не забравяме и това, че в периода IV-V в. местното балканско население: даки, мизи, дардани, беси и др. е представено не само от простолюдието, но дава и значителна част на елита на империята.

 

Роденият в Сердика (София) император Галерий тачи до такава степен своята етническа принадлежност, че дори възнамерява да преименува Римската Империя на Дакийска: “Long ago, indeed, and at the very time of his obtaining sovereign power, he had avowed himself the enemy of the Roman name; and he proposed that the empire should be called, not the Roman, but the Dacian empire.”  (Lact.XXVII).

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/lactant/lactperf.html

 

Последвалият Галерий Максимин Дая е от дакийски или мизийски произход. Тракийска кръв тече във вените на Констанций Хлор, Константин Велики, Константин II, Констанций II, Констант, Юлиан Отстъпник, Маркиан, Лъв Бес и т.н. Има и други траки, станали част от елита на Римската Империя. По времето на Константин Велики губернатор на Египет, Тебаида и двете Либии е тракиец с име Рометалк. Подобно име Румиталк носи и друг благородник, който носи чин трибун (Бешевлиев, цит. Мин и др., 1965, с. 56). С други думи – няма повод името на народа ни да се тълкува като идващо от лат. vulgaris – простонароден.

 

Относно Балхара (Balhara) ще представя информация, която г-н Добрев никога не е споделял със своите читатели. Най-важното е това, че първоначално Balhara е арабско предаване на титла на индийски монарх: valabharaja. С течение на времето титлата започва да се ползва и като име на държавата на този владетел, като тя се намира в Южна Индия, а не в Афганистан. 

Данните по този въпрос са известни поне от 1942 г. когато излиза работата на Саид Мохамед Хусаин Наинар, в която изнесените тук подробности са добре обяснени (Nainar, 1942, c. 141 – 142). Балхара (Balhara) не само няма нищо общо с името на народа ни, но и самото териториално название Балхара започва да се налага едва през IX – X в. Да се смята то за прототип на българи и България е крайно несериозно.

 

От своя страна, преди време аз направих опит за изтълкувам значението на името българи с помощта на тракийската ономастика. Колкото и странно да звучи за някои хора, неговата най-стара форма може да се намери там. 

Разбираме за това благодарение на епитет на едно тракийско божеството Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур.  Неговото име е регистрирано на надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Владимир Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. корен [*блегуро]*bhleguro – горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно  φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69).

Названието Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур се среща и на други места, като например върху повърхността на котел, който според специалисти е изработен в Мизия, т.е. Северна България.

Смятам Блегур/*Вλεγουρος за етническо название, т.е. става дума за божество, което е почитано от тракийски народ носещ име *bleguri, или по-точно бльгaри. В далечното минало на върховния бог Зевс са давани етнически епитети. 

Като пример могат да бъдат посочени Ζεύς Πελασγικος (Пеласгийски), Ζεύς Καριος (Карийски), по имената на древните народи пеласги и кари. По същия начин, по името на хората *бльгaри/Вλεγουροι възниква и етническия епитет Вληκουρος (*Вλεγουρος).

 

Надписът, в който намираме етническото название Вληκουρος (*Вλεγουρος) е от времето на римската окупация на земите ни, най-вероятно от II – III в. Около 1500 години по-рано, по време на късната Бронзова епоха, същите тези хора носещи име бльгари (Вλεγουροι) са познати под едно малко по-различно название, а то е флегии (Φλεγύες).

 

Тук е важно да се спомене, че флегии (Φλεγύες) е гръцкото представяне на бльгии.

 

Преди времето на Омир името е звучало като бльгии, но поради това, че езика на старите гърци е бил доста различен, те са го трансформирали във флегии (Φλεγύες). Не е тайна, че в древността гърците понякога представят началното тракийско Б като Ф. Като пример може да се посочи още един тракийският етноним: бриги (Βρίγες, Βρύγοι, Bρύγες). Той е преобразуван от гърците във фриги (Φρύγες), като това е станало в дълбока древност.

 

Държа да подчертая, че това е откритие на един от нашите най-известни езиковеди. Спирайки се на името на фригите, aкад. Владимир Георгиев споделя следното: “Първоначалната форма е била *Bhrughes. Това име твърде рано е преминало у гърците, които са го променили във Φρύξ мн. ч. Φρύγες.” (Георгиев, 1977, с.223).

 

Ето, няма никакви мистерии – както бриги (Βρίγες) бива трансформирано от гърците във фриги (Φρύγες), така също *бльгии бива трансформирано във флегии (Φλεγύες)  и то в приблизително същия период от време – краят на Бронзовата епоха. Относно произхода на тези хора Робърт Бък (Buck, 1979, c.67) и Фредерик Ваудхойзен (Waudhuizen, 1984, c.196) смятат, че са траки. Това е в хармония с резултатите от генетичните проучвания на българите, при чието оповестяване стана ясно, че най-често срещащите се при нас маркери са наследени от хора обитавали Балканите хилядолетия преди Троянската война.

 

Моето тълкуване е в пълна хармония с фактите, за които повечето наши учени предпочитат да не говорят. Ако доминантният антропологичен тип при нас българите, а и най-често срещаните при нас хаплогрупи свидетелстват, че сме потомци на древното балканско население – траките, то е съвсем логично и, че народностното ни название ще идва от езика на Залмоксис и Орфей.

 

Какво обаче е значението на народностното име флегии (Φλεγύες), или по-точно *бльгии? Ще напомня, че според акад. Георгиев тракийският епитет на божество Вληκουρος (*Вλεγουρος) отговаря на гр. φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69). Прилагателното φλεγυρός идва от глагола φλέγω – горя, пламтя, чиято форма в древната ни реч е била *бльгѫ/*болгѫ, а значението е било светъл, лъчезарен.

 

За да разберем смисъла на най-древния вариант на нашето народностно име е нужно да почерпим информация от работи на различни лингвисти. В речника на Макс Фасмер намираме изключително интересна информация засягаща сродните на φλέγω думи. Това са: праслав. *bolgъ – лъчезарен, лат. fulgor, flagrō – горя, пламтя, санскр. bhárgas – блясък, bhŕ̥gavas – полубожества въплъщение на мълнията и др. 

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B1/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE

 

В речника на Юлиус Покорни, като идващи от древен корен *bhelg – светя, сияя, са дадени санскр. bhárgas – блясък, сияние, Bhŕ̥gavaḥ  –  име на митични жреци на огъня, латв. bal̃gans – светъл, белезникав, стчсл. (стблг. б.а.) благъ – благ, с древно значение светъл, стгр. φλέγω – горя, пламтя, сияя, са и др.

https://www.win.tue.nl/~aeb/natlang/ie/pokorny.html

Относно древния народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) проф. Макс Мюлер смята, че това точното предаване на флегии (Φλεγύες), което пък е обяснимо със стблг. благъ – благ, с древно значение светъл и др. 

Според един друг изследовател, а именно Нандакумар Камат, споменатият в старите писания народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) е дошъл от Тракия (Kamat, 2002, c.3).

 

Става интересно, нали? А още по-интересно е, че пак от Тракия са група хора, които се заселват в Ирландия по време на древността и името им също се тълкува като сияйни, светли. На Британските острови тези хора влизат в историята под името болги (Fir Bolg). 

Навремето на сведенията за болгите се е гледало сериозно защото са публикувани в “Енциклопедия Британика”. Там е казано пределно ясно: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, 1833, p.299). 

Относно името болги, то отговаря точно на думата *bolg-s-cio – сияние, блясък, тя е представена в речника на Александър Макбейн. Понеже малцина знаят за труда на този учен, а пък посочената от него дума е важна, давам активен линк за проверка.

http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb04.html

Въз основа на представената до този момент информация можем да заключим, че името българи идва от по-стари форми: блъгари, бльгари, бльгии, болги и т.н. притежава значение светли, сияйни, лъчезарни. Смятам, че тези хора са част от семейството на мизите – същите тези мизи, които в средновековни исторически извори са наречени българи.

Както принадлежащите на групата на сатрите беси изпълняват функцията на жреци, така също бльгиите, наречени по-късна бльгари и българи са имали особена фунция в семейството на мизите. Трудно е да се каже дали в случая се касае за класа от жреци. Напълно е възможно бльгии първоначално да е название на благородническата прослойка. Все пак определение като светли, сияйни, лъчезарни е подходящо за представителите на аристокрацията.

От друга страна не е никакъв проблем названието на аристокрацията да прерасне в колективно име на народа, над който властва въпросната аристокрация. Пример за това са хуните, които реално са потомци на живелите някога край Дунава и Черно море скити, наречени от Стефан Византийски тракийски народ. Хуни означава благородници и може да се обясни със стблг. унии – по-добър, в смисъл на благороден.

За тези, които се чудят каква е връзката между хуните и мизите ще посоча думите на Прокопий Цезарийски, според когото хуните от неговото време са познати като масагети в древността: “Massagetae whom they now call Huns.” (Proc. BV III.xi.37). А според д-р Васил Бакърджиев въпросните масагети са тракийски народ (смесица от мизи и гети).

 

Понеже информацията е от огромна важност отново ще цитирам добросъвестният сънародник: “Може да се приеме, че границата на земите обитавани от траки е по-далеч в Централна Азия – от Каспийско море до Иран (Персия) и Индия. Там траките, носещи колективното име скити (име ползвано от гърците) или саки (име ползвано от персите), обитават огромна територия. Много важно е да се спомене, в Средна Азия живее народ – тракийско племенно обединение познато като масагети (големите гети)“… — ”…die Grenze des alten Thrakiens noch weiter in Zentralasien — vom heutigen Kaspischen Meer bis und zwischen Iran (Persien) und Indien anzunehmen. Die alten Thraker, unter dem Sammelbegriff Skythen (altgriechisch) oder Saken (persisch) haben damals diesen grossen Raum bevölkert. Besonders wichtig ist es zu erwähnen, dass hier eine große altthrakische Stammen Konföderation der Massageten (Grossgeten) in Zentralasien existierte.”

 

Прочее, д-р Бакърджиев смята флегиите (чието правилно име е бльгии и е прототип на името българи) за траки, по-точно южнотракийски народ, при който най-рано възниква култа към Асклепий (Bakardiew, Scientiarum Historia, 1966, c.101 – 102).

В общи линии – това е историята на името българи: По време на Бронзовата епоха, група древни балканци от групата на мизите се назовават бльгии, болги, като в по-късни времена, това име е предадено от гърците под формата  флегии (Φλεγύες). Тъй като мизите са най-големия тракийски народ, те се заселват на много места, като във различните региони местните хора ги наричат различно: в Ирландия – болги, в Инддия – баргава, в Гърция флегии. За прародина, за най-древна земя на мизите Страбон посочва долнодунавската равнина, земите на юг и север от голямата река. Това обяснява защо след битката си с персите масагетите се установяват на Балканите, по-точно край град Томи (в северна Добруджа).

Там е Стара Велика България, а не на север от Кавказ. Все пак в Именника на българските владетели е казано съвсем ясно, че 515 г. преди княз Аспарух, неговите предшественици са властвали от другата страна на Дунава. На север от Дунава дедите ни са властвали над огромна територия, чиято периферия е опирала дори до Крим и това дава повод за спекулации, че там е старата държава на предците ни, докато реално се касае само за източна граница.

Тъй като дори земите между Дунава и Стара планина са гъсто населени с мизи, то е съвсем логично и във въпросния регион да се наблюдава манифестация на името българи още по времето на Античността – времето на Св. Йероним и император Константин Велики, за когото в старите извори се твърди, че е финансирал доукрепването на Плиска, Преслав и др. градове. Направеното от Св. Йероним отъждествяване на България с Мизия почива на реалност, за жалост една неудобна реалност за казионните учени, защитаващи неверни и вредни за страната ни виждания. Благодарение на отказа на специалистите да се съобразят с новата информация, в нашето общество все още царстват заблуди, които спомагат не само за делението между различни групи на нашия народ, но ощетяват и международния ни престиж.

Ето как, само с 4 – 5 странички може да се обясни значението на името българи, неговия произход и начин на налагане. Не са нужни увъртания, не са нужни манипулации като тази с Балхара и т.н. Истината не е сложна, сложен е пътя тя да бъде укрита. Дано съвестта на историците, езиковедите и останалите специалисти за проговори скоро и искайки прошка от народа ни, те най-сетне за започнат да се съобразяват с фактите и да работят в полза на хората, от чийто джоб идват заплатите им.

Поне за нас обикновените хора вече е ясно какъв е смисъла на името, което носим, то е светли, сияйни. Дедите ни са го заслужили със своите дела, редно е и ние да го заслужим, оставайки верни на значението му.

ЗА СВЕДЕНИЯ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТУБ, ТАМ ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА ЗА НАШАТА ДРЕВНА ИСТОРИЯ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!😊

https://www.youtube.com/watch?v=JdtQIK3FDb0

НЕВЕРОЯТНИТЕ ОТКРИТИЯ НА Д-Р БАКЪРДЖИЕВ – РОЛЯТА НА ТРАКИЙСКАТА МЕДИЦИНА

През 1966 г. д-р Васил Бакърджиев публикува интересна работа в западноевропейско научно списание. То е посветено на историята на науката и медицината: “Scientiarum Historia: Tijdschrift voor de Geschiedenis van de Wetenschappen en de Geneeskunde”. Самото заглавие на творбата на нашия учен е: “За историята на културата и медицината на Тракия” - “ ÜBER DIE GESCHICHTE DER KULTUR UND DER MEDIZIN THRAKIENS”.

 

Резюмето е разтърсващо, там се казва следното: “Култът към древното божество Асклепий е от тракийски произход и чак по-късно е зает от гърците. Този култ е свързан с полагането на основите на медицинската наука. От Тракия култът се разпространява при съседните народи, като стига до земите на германите и дори Индия. Змията – главен атрибут на древното божество на лечението е приета в цял свят като символ на медицината. Също така трябва да се спомене диалогът на Сократ и Хармид, от който става ясно, че тракийската медицина е по-стара от гръцката.”

 

Асклепий и неговия син Телесфор, тук изобразен с фригийска шапка – Galleria Borghese, Roma, Daderot -

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0f/Asclepius%2C_Roman%2C_2nd_century_AD%2C_marble_-_Galleria_Borghese_-_Rome%2C_Italy_-_DSC04791.jpg/800px-Asclepius%2C_Roman%2C_2nd_century_AD%2C_marble_-_Galleria_Borghese_-_Rome%2C_Italy_-_DSC04791.jpg

 

Интересно изявление, нали ? Всъщност интересните изявления са няколко:

- Тракийската медицинска наука е по-стара от тази на гърците. Поне по мои сведения, на тази важна подробност не е обърнато достатъчно внимание от страна на нашите историци и траколози.

- Култът към божеството Асклепий е тракийски по произход. Докато обаче в работа от 1925 г. Димитър Дечев обявява името Асклепий за тракийско, а данните са ползвани от Васил Бакърджиев, през 1957 г. акад. Дечев забравя да посочи това в колосалния си труд засягащ тракийските езикови остатъци.  

- От нашите земи култът към Асклепий се разпространява в различни посоки. По този въпрос не съм срещал информация, която наши учени са изнесли в свои книги. А иначе за остатъци на култа към Асклепий е писано. Георги Михайлов споменава за това, че до извора край Глава Панега – там където е тачен древния бог, българското население е оставяло в дар яйце, като яйцето е един от символите на Асклепий. За тракийските корени на особената почит към змията – стопанин (друг символ на Асклепий) при българите са споменавали Евгений Теодоров и Иваничка Георгиева.

 

В работата на д-р Бакърджиев има и други ценни пасажи. Те засягат не само високата култура на предците ни влезли в историята под името траки, но важни елементи от историята на народа ни. Поне за мен, най-важната част е причисляването на древнобалканските народи минии и флегии към тракийската общност. И това е направено през 1966 г.!

Защо са толкова важни миниите и флегиите за нашата история? По време на Бронзовата епоха двете групи хора обитават територията наречена в ново време Гърция. Едно е ясно обаче – нито едната, нито другата група дели общ произход с гърците. За името на миниите лингвистът Албер Карноа търси обяснение със slav. minuvati (по-точно стблг. миновати, миноуѭ – минавам бел. авт.), като смята, че значението е минаващи, пътуващи хора.

 

За флегиите фламандският учен добавя, че значението на името им е сияйни, светли, като сравнява с гр. флего/φγέγω – горя, светя, сияя, и със споменатия в индийските предания народ Баргавас/Bhargavas. Самата староиндийска дума барга/bharga отговаря на нашата дума благ, чието древно значение според съставителите на БЕР, т. 1, е бял, светъл. Така става ясно, че прототипът на нашето народностно име българи, трябва да се търси в названието на траките, които гърците наричат флегии, но реално името е било по-скоро *бльгии.

 

Имайки предвид, че тези хора обитават Тесалия, а въпросната област е владяна от мизи още преди Троянската война - по сведения на Херодот (Her.VII.20), то може да се приеме, че флегиите, чието истинско име е било *бльгии спадат към групата на мизите. Така става ясно защо от IV век насам различни автори отъждествяват Мизия с България, и мизите с българите.

 

Това е интересно, но не по-малко интересно е и това, че има връзка между тракийското божество Асклепий и флегиите, чието име е станало основа на нашето народностно название. Става дума за важната подробност, че майката на богът на лечението е не коя да е, а Коронида – дъщеря на героя Флегий, явяващ се епоним на флегиите.

 

По времето (1966г.), когато будният български учен публикува работата си в западноевропейско списание, у нас историците, археолозите и лингвистите се надпреварват в опитите си да поставят прародината на Аспаруховите българи колкото се може по-далеч от Балканите, а самото ни народностно име бива дефинирано като принадлежащо на тюрко-алтайски език. Предлага се корен *bul – смесвам, същият корен, който присъства и в буламач/bulamak. 

 

Навярно поради упорито следваната от учените ни политика, въпреки, че работата на Васил Бакърджиев е публикувана в западноевропейско списание, у нас тя остава неизвестна. Днес, повече от 30 години след промяната, поне по мои сведения, за откритията на д-р Бакърджиев не се споменава и дума в научните ни среди – нито от историците, нито от траколозите. Впрочем, само три години по-късно, през 1969 г. д-р Бакърджиев публикува в Therapia Hungarica “Thracian origin of Asclepius, god of healing” – Тракийският произход на Асклепий, богът на лечението. И тази работа остава неизвестна, невидяна, некоментирана, поне по мои сведения.

 

Явно поставянето на траките на заслуженият от тях пиедестал не отърва на определени интереси. Следните думи на Бакърджиев със сигурност не са се харесали на историците през 1966 г., а и не биха приети с охота и от днешните представители на българската наука: “Много е важно да се подчертае, че тракийската култура е оригинална култура, и култура, която защитава своята независимост от съседните култури и следователно се намира в постоянна борба с тях…” - “Es ist sehr wichtig zu betonen, dass die thrakische Kultur eine originelle Kultur war, die vor, und eine Kultur, die ihre Unabhängigkeit von den Nachbarkulturen schützt und deshalb im ständigen Kampf mit ihnen stand.”

 

Неудобни са и други неща, които аз лично бих дефинирал като сензационни. Понеже информацията е от огромна важност отново ще цитирам добросъвестният сънародник: “Може да се приеме, че границата на земите обитавани от траки е по-далеч –  в Централна Азия – от Каспийско море до Иран (Персия) и Индия. Там траките, носещи колективното име скити (име ползвано от гърците) или саки (име ползвано от персите), обитават огромна територия. Много важно е да се спомене, в Средна Азия живее народ – тракийско племенно обединение познато като масагети (големите гети)“… — ”…die Grenze des alten Thrakiens noch weiter in Zentralasien — vom heutigen Kaspischen Meer bis und zwischen Iran (Persien) und Indien anzunehmen. Die alten Thraker, unter dem Sammelbegriff Skythen (altgriechisch) oder Saken (persisch) haben damals diesen grossen Raum bevölkert. Besonders wichtig ist es zu erwähnen, dass hier eine große altthrakische Stammen Konföderation der Massageten (Grossgeten) in Zentralasien existierte.”

 

Отново ще възникне въпрос – защо траките наречени масагети са толкова важни за историята ни? Една от причините е, че въпросните масагети са наречени в по-късни времена хуни. Това е направено от Прокопий Цезарийски, който знае какво говори, защото е в непосредствен контакт с хората, за които пише. Българите от ранното Средновековие са свързвани с хуните, но както виждаме – самите хуни са масагети, т.е. траки, които са се заселили в Средна Азия в незапомнени времена. Това обяснява защо погребалните ритуали след смъртта на Атила са като тези на траките и произлезлите от тях скити.

 

Йордан, явяващ се съвременник на Прокопий причислява масагетите към семейството на гетите и изказва твърдение, че след войната с цар Кир (случила се преди повече от 2500 години бел.авт.), тези хора се установяват в Малка Скития (Добруджа) и там основават град Томи по името на своята царица Томира.

 

Мястото, което траките масагети обитават обхваща и територията, в която се намира Онгъла, а това обяснява странното твърдение на Теофан, че хората на Аспарух се установили на място, което на техния език е наречено Онгъл. От тези сведения става ясно, че княз Аспарух не е идвал от никъде, неговите предци са обитавали Малка Скития, наречена днес Добруджа векове преди римляните да дойдат на Балканите.

 

И наистина – стотици преди римляните да окупират земите ни, в пределите на Добруджа властват царе с имена, които са сродни на това на Аспарух. Става дума за благородниците Хар-аспос и Адр-аспос. Само година след публикацията на д-р Бакърджиев нашият историк и езиковед Веселин Бешевлиев представя работа, в която прави опит да изкара името на княз Аспарух иранско по произход. Царствалите на Балканите преди повече от 2200 години Хар-аспос и Адр-аспос не са споменати изобщо.

 

Не е споменато и това, че името на Аспарух е сродно и на едно от названията на Тракийския Херос Ут-аспиос. Не е споменат и друг важен факт: вариантите Есперих, Исперих също притежават паралели в тракийската ономастика, по-точно в още един епитет на Хероса: Вед-еспис, а и в тракийското селищно име *Ар-испа, Ар-исба, при чийто анализ Леонид Гиндин тълкува *ispa/испа като тракийска дума за кон.

 

За представителите на казионната наука е абсурдно Аспарух да бъде свързван с древното балканско население, но фактите са си факти. Това, че определена група хора са предпочели да си затворят очите за неудобните данни, не означава, че данните ще изчезнат.

 

Впрочем, дори и днес доста учени се преструват, че не познават информацията показваща, че титлите им са получени благодарение на защитаване на заблуди. Нормално е тези хора да са стреснати, нормално е да са изплашени, но е нормално и да си посипят главата с пепел и да признаят грешките си. Няма перфектни учени, всеки прави заключенията си въз основа на информацията, която притежава, а мнозина се подават и на натиска, оказан от определени сили.

 

Времената, в които живеем обаче са такива, че е крайно безотговорно, дори граничещо с престъпление, да се потиска истината, и то истина, която да даде напълно оправдана гордост и самочувствие на народа ни. Без вяра в себе си, без уповаване на собствените си сили и възможности, ние просто няма как да оцелеем. Призивът ми към българските учени е: Ако не можете да бъдете водачи – поне не бъдете палачи!

 

 

КРАХЪТ НА ИМПЕРИИТЕ И ОТКРАДНАТАТА БЪЛГАРСКА СЛАВА

 

Историята не е просто купчина документи съдържащи дати и събития. Не е и описание на живота велики владетели, мислители, пълководци. Историята е преди всичко биографията на един народ, неговата памет, тя е и средство за възпитание.

Способните държавници знаят това отлично и се грижат поданиците им да получат самочувствието, което трябва да има един силен и уверен в себе си човек. Само такъв индивид може да пази добре своята родина, само такъв индивид ще е готов да се изправи гордо срещу по-многоброен враг и то с готовност да победи.

Тит Ливий, летописецът живял по времето на император Октавиан Август създава съвсем съзнателно книгата Достопаметни герои и деяния. В тази творба той не просто представя добродетелите на своя народ, но и дава ръководство как да се стане истински римлянин. Примерите на героите Гай Муций Сцевола, Марк Валерий Корвинус и др. не са подбрани случайно. Също така неслучайно Ливий свързва героите от Троя с предците си. Без високо самочувствие младото поколение ще израсне със сервилно поведение, а добивайки зрялост няма да има силата да се противопостави на врагове.

 

Изобр. Medium69 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg/800px-Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg

Рим побеждава не само с меч, дисциплина и военна техника. Потомците на Ромул побеждават и с дух, с увереността, че имат правото да управляват други народи. Това обяснява и защо когато Вечният град потъва в корупция и губи морала си, идва и край на старото величие. В този случай историята е и урок какво не бива да се прави – престанеш ли да бъдеш себе си, изневериш ли на старите традиции за теб няма бъдеще. 

Въпреки крахът си, Рим е сравнително пощаден от съдбата. Обитателите на Апенинския полуостров макар и да опознават страданията на победения, все пак не изпитват ада, на който са подложени нашите деди. Никой нашественик на Апенините не набива местното население на кол, никой не организира обезглавявания, зверски мъчения, никой не оковава масово мъже, жени и деца и не ги откарва като стока на пазарите на Ориента. 

Съдбата е снизходителна към потомците на Ромул и по отношение на нещо друго – те нямат врагове, които с ориенталски фанатизъм за издирят книжнината им и да я горят. Древната памет не е унищожена, както е било у нас.

Всъщност не точно съдбата, а една определена група от дедите ни са били снизходителни спрямо римляните. Участта на тези хора можеше да е друга, ако Атила - владетелят на царските скити (познати още като хуни, масагети и кимерийци, или северни траки според д-р Ценов) не бе показал милост. През 452 г. благородникът наречен още бич Божий, нахлува с огромна армия в северните части на Апенинския полуостров и подлага всичко на опустошение. Папа Лъв I се среща с Атила в град Мантуа и го умолява да пощади населението на страната. Какво точно духовният водач е казал на царя на скитите не се знае, но Атила се завръща с войската си в Източна Европа.

 

                                Атила, картина на Йожен Дьолакроа   https://en.wikipedia.org/wiki/Attila#/media/File:Eugene_Ferdinand_Victor_Delacroix_Attila_fragment.jpg

Възможен е бил обаче и друг сценарий. Реално нищо не е било в състояние да спре армията на царските скити и техните съюзници са подложат целият Апенински полуостров на опустошение. Нищо не би попречило пълните с ценни ръкописи библиотеки да бъдат опожарени, а познаващите миналото летописци са бъдат избити.Така паметта на римляните би била унищожена, а корените им със славното минало прекъснати.

Какво би се случило след това? Както Балканите, така и Апенините имат планини и гъсти гори. Определена част от населението би могла да намери убежище там и да се опази от опасностите. Следвоенните години биха били трудни, но все пак известна група хора биха оцелели.

Да оцелееш и да вегетираш обаче не е същото както да водиш достоен живот на горд човек. Не познавайки славното минало на предците си, потомците на оцелелите биха били скептични, ако някой им разкаже, че са наследници на народ, който е властвал над държави по три континента. Този, който живее в немотия не може да си представи, че в далечното минало е било съвсем различно. Веднъж превърнат в скот, човек трудно поглежда нагоре и напред.

Такива индивиди предпочитат удобството на игото пред неудобствата, които би причинила борбата за по-добро бъдеще. Такива индивиди биха оказали упорита съпротива на всеки, който направи опит да разкрие старата слава и величие на предците си. Донякъде е разбираемо – как да вярваш, че дедите ти са носили позлатени доспехи и са карали дори смели народи да треперят, ако в момента водиш жалко съществуване? Как да се държиш като стопанин и горд човек, ако си потънал в бедност?

Същата причина предизвиква скептицизъм у мнозина сънародници, които са станали жертва на създадените от безсъвестни индивиди заблуди за нашия произход и история.

За много българи е трудно да приемат, че историята ни не започва през прословутата 681-ва година, а хилядолетия по-рано. Не са малко тези, които са склонни по-скоро да се съгласят, че дедите им са наричани роби, отколкото, че са се назовавали славни. Докараният до положение на скот не само не може да погледне нагоре и напред, но не е в състояние да почерпи мъдрост и сила поглеждайки назад във времето.

Голям е грехът на тези врагове, които са нахлували в страната ни и са оставяли пепелища след себе си. Голям е грехът на тези слуги на мамона, които са слагали вериги на врата на народа на светлината – дедите ни, а и са ги продавали в робство. Голям е и грехът на бездушните фанариоти издирвали и унищожавали старите ни книги.

Не по-малък е грехът на тези сънародници, които са спомогнали за насаждането на лъжи за нашата история и произход. Чужденците проявяват ориенталска жестокост защото такъв е моралът им, защото са научени да вярват, че имат правото да градят държава върху страданията и костите на други хора, считани за рая, добитък, предмети.

Какво обаче оправдава тези от нашите историци, археолози и езиковеди, които помагат с трудовете си за продължаване на живота на старите и вредни за България заблуди? Не мога да проумея какво може да мотивира един индивид да вреди на собствения си народ, ощетявайки го със съдържащите неверни неща свои работи. Всеки може да направи грешка, човешко е, но не е човешко и не е справедливо заради една кариера да се погребе бъдещето на цял народ и то народ, от чиито данъци идва заплатата на учените.

И други хора са потомци на някога велики народи, изгубили в последствие своето богатство и благополучие, но има една съществена разлика в сравнение с нас. Коптите – наследниците на старите египтяни знаят кои са дедите им и знаят, че историята на народа им започва през четвърто хилядолетие преди Христа. Асирийците живеещи на територията на Турция, Армения, Иран, Русия и т.н. знаят, че дедите им някога са били абсолютните господари на Ориента, знаят, че са наследници на хората създали Асирийската империя.

Докато понастоящем копти и асирийци са потиснато малцинство в държавите на дошли по време на Средновековието жестоки нашественици, ние все още имаме своя държава. Египет пада под властта на други хора и никога повече не се съвзема. Въпреки силата и величието си, през VII в.пр. Христа Асирия е съборена в праха и никога повече не се съвзема. А ние – изправяйки се като феникс от пепелища отново и отново, все пак, все още имаме своя държава. Нима това не е повод за гордост, нима това не е невероятен пример, нима това не е доказателство за силата ни!

Това, което ни липсва е знанието за истината за произхода на народа ни и деянията на нашите деди. Тази истина е идеалът и моторът на новото възраждане и възход. Без да вижда светлина пред себе си, човек няма как да търси по-доброто. Без гордост и самочувствие никой няма да се противопостави на тези, които го унижават, грабят и убиват тихо.

Без идеал не може да се живее. Без да имаш примера на предците си, няма как да бъдеш себе си и да живееш собствен живот. Великият родолюбец Пенчо Славейков е осъзнал това и е запечатал важни послания в творбите си. Едно от най-важните е това от Кървава песен:

 

"Но ний сме слаб народ!" На мене ми додея

таз стара песен все и денем и ноще

да слушам да се пей. Един народ расте

сам с идеалите си, с задачите, що взема

на свойте плещи, и с тях се той възйема

до подвизи, зарад каквито вчера сам

не се е смятал за кадърен. Ето вам

и пример: с векове народа ни мърцина

живя в душевен мрак, и ражда се и гина

со скотовете скот. Кое го възроди?

Кое заспала мощ в юначните гърди

събуди? В подвизи кое го днеска води?

Водачът всемогъщ за мъртвите народи —

светият идеал!

 

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=105&WorkID=14550&Level=2

 

Бъде ли ти внушено, че си слаб и ти повярваш, наистина ще станеш слаб. Бъде ли ти внушено, че трябва да се уповаваш на други, ще останеш до края на съществуването си зависим от милостта на други. А светът е жестоко място, слаби и зависими няма как да оцелеят, потомството на такива е осъдено да слугува на хитри и брутални народи, а с течение на времето и да изчезне.

Грехота е това да стане. Грехота е потомците на народа на светлината да изчезнат. Вярвам, че изпитанията, които са на плещите ни сега, само ще ни направят по-силни. Вярвам, че мъдростта попита в гените ни ще ни помогне да превъзмогнем отровата бълвана от пропагандната машина на враговете ни. Вярвам, че за пореден път небето над нас ще грейне и тези, с които историята започна ще продължават да пишат история.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=MzAdhb8e9u8

ОТКЪДЕ ПРИСТИГНА АСПАРУХ, ИЛИ КАК СЕ КОВАХА ЗАБЛУДИТЕ?

Неотдавна един приятел сподели с огорчение, че новите поддръжници на догмите правят фанатични опити да оневинят фалшификаторите на историята ни. Става дума за направените от нови историци твърдения, че по времето на Васил Златарски не е имало достатъчно информация и поради това съвсем неволно, учените ни са били подведени, като в последствие са наложили в учебниците неверни неща.

В интерес на истината, проф. Златарски умира в края на 1935 г., а резултатите от антропологичните изследвания доказващи убедително, че българите нямат нищо общо с тюрките и народите на Средна Азия са оповестени по-късно - в началото на 1938 г.

Мащабното антропологично проучване под ръководството на д-р Методи Попов обаче, не е единственото доказателство за това, че дедите ни не са азиатци по произход. Има още много други данни, но те или са пренебрегнати, или представени в ужасно изкривен вид.

Картата на живелия през  IV век Св. Йероним, на която областта Мизия е наречена България, е издадена от Конрад Милер през 1898 година – това е тридесет и седем години преди смъртта на Златарски. 

Д-р Ганчо Ценов пише с огорчение, че на този важен документ, основателят на историческата ни школа не е обърнал нужното внимание. "Професионалистите" от по-късно време упорито отказват да приемат, че може да има грешка в техните виждания. С фанатизъм се отрича възможността Аспаруховите българи да спадат към древното балканско население. Реално не само областта Мизия е наричана България, но и също така ранносредновековните българи са назовавани мизи от различни автори.

Потвърждение на истинността на Йеронимовата карта и ранното присъствие на българи на юг от Дунава идва и от хрониката на Йоан Никиуски. В нея е описан бунта на предвождащия българи Виталиан, който през 513 година възстава против император Анастасий. Работите на Йоан Никиуски са известни на научния свят още преди Златарски да се роди, като и това бива отбелязано от д-р Ценов.

Самият Златарски е добре запознат с въпросните хроники, но предава сведенията некоректно: “Виталиановата войска, че последната била съставена главно от „хуни” и „българи”. [10] С тая войска Виталиан нахлул на юг от Дунав в Мизия, стигнал до Одесос и Анхиал и се запътил към Цариград; но тук недалеч от столицата на империята той бил разбит от императорските войски и се съгласил да се откаже от императорската си титла за голяма сума пари и за управлението на Тракия. След това хуни и българи, одарени богато от Виталиан, се върнали в земята си.”

Това е ужасно изопачено предаване на фактите от страна на основателя на българската историческа школа. Реално, Йоан Никиуски не пише никъде, че Виталиан е нахлувал на юг (от територия намираща се на север от Дунава), няма и споменаване на това, че в края на конфликта хуните и българите са се завърнали на север от Дунава, напротив, старият автор е ясен твърдейки, че Виталиан се завръща в Провинция България (която е и Мизия бел.авт.): “ Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.”  J.Nik. Chron.LXXXIX-76

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

Васил Златарски говори за връзката между старите българи и хуните на Атила, но не ползва адекватно писанията на най-добрия познавач на хуните. Това е роденият в тракийския град Паниум историк Приск. Този стар автор дава безценна информация за речта и бита на накаралите римляните да треперят бойци, описвайки техните къщи направени от масивни, майсторски изгладени дървени греди. 

Хората на Атила са европеиди защото самият Приск не може да направи разлика между тях и свой сънародник избрал да живее в двора на могъщия владетел. 

Няма споменаване на юрти и кумис, Приск разказва, че хуните, които той нарича скити (определени за траки от Ст.Византийски бел.авт.), пият медос (медовина), а и питие от жито наречено камон (според Г. Ценов това е нашата дума комина - ферментираща течност).

Нито медос, нито камон са тюрски думи, а от Йордан научаваме, че хуните наричат своя погребален обред страва. Тази дума все още се среща в украинския език и там означава погребално угощение. Д-р Ценов свързва хунската дума страва със струвам-давам погребално угощение.

Йордан обяснява също и, че хуните наричат река Днепър с името Вар: “…river Danaper, which the Huns call in their own tongue the Var.” –Jord. (268) https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LII

Идентично речно название има не в Сибир, Памир, или Китай, а в Западна Европа, в земите на лигурите, там според Страбон тече река Вар: “ Ligures who live between the Varus River”-Strab. IV.6.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/4F*.html

Златарски може да не е бил запознат със сведенията на Макробий, който пише за траките лигури, но Страбон е добре познат автор. Ако стари европейци имат название на река Вар, което е идентично на хунското речно название Вар, то не е ли логично да се отсъди, че езика на хуните не е тюрски? Прочее, Йордановата Вар е по-скоро представяне на думата бара-река, която срещаме в тракийски названия като Суро-бара, Тамон-бари, Суа-бара.

След като няма абсолютно никакви доказателства за това, че речта на хуните е тюрска, то не е ли манипулация и грозно изкривяване на истината езика на дедите ни да бъде определен за тюрски, а и те самите да бъдат определени като тюрки?

Интересна информация дават и особеностите на хунските погребални обреди, но наличните данни са игнорирани най-безотговорно. От Йордан знаем, че в чест на Атила, при неговото погребение биват проведени конни надбягвания:” The best horsemen of the entire tribe of the Huns rode around in circles, after the manner of circus games”-Jord.(256)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#XLIX

Точно това е погребален обичай и при някои от траките, които също имат погребални угощения, а организират и военни игри: “ Odrysians returned, they first buried their dead, drank a great deal of wine in their honour, and held a horse-race” –Xen.Hellen.3.2.5

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0032,001:3:2

Както Йордан, така и Ксенофонт са основни автори, но дадената от тях информация е пренебрегната. Дали това не е станало защото сведенията показват, че хората на Атила делят един произход с населението обитаващо земи на юг от Дунава?

Да продължим с разглеждането на друга информация, която е била достъпна по времето на Златарски. “Именникът на българските князе” е намерен през 1861 година и е публикуван през 1866 година. Там като български княз е посочен Ирник, за когото се знае, че е син на хунския цар Атила.

Tук възникват два огромени проблема за Златарски и поддръжниците му. Единият се състои в представеното съвсем ясно сведение в  “Именникa”, че 515 години преди княз Аспарух дедите ни имат княжество от другата страна на Дунава, не от другата страна на Черно море или Кавказ, т.е. далеч от страната ни.

Другият проблем е отново локацията на хунското княжество след 453 година. Сведенията на Йордан са ясни: след смъртта на Атила, на неговия най-малък син Ирник е позволено да се засели в Малка Скития  (Северна Добруджа - там където е Онгъла бел.авт.), а на други негови сънародници са дадени земи на юг от Дунава - край Искус (Искър), Алмус (Лом) Утус (Вит), а и територии в Тракия, в близост до лимеса (това се потвърждава от името фосатизии-пазещи лимеса, границата бел.авт.):

"Hernac, the younger son of Attila, with his followers, chose a home in the most distant part of Lesser Scythia. Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended." - Jord. 266.

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#L

Прочее, след 453 година други хуни също остават на юг от Дунава, за тях Йордан твърди, че им е позволено да се заселят заедно със сарматите край Кастра Мартис (град Кула, Видинско бел.авт.) : “Sarmatians, and the Cemandri and certain of the Huns dwelt in Castra Martis, a city given them in the region of Illyricum.” –Jord.255

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#L

Ако Аспарух е от рода Дуло и е потомък на Атила, или поне спада към същия народ, от който произлиза и Атила, то не може да се говори за идване на неговия народ на Балканите през 681-ва година, понеже поне 200 години по-рано хуните обитават Северна Добруджа където е Онгъла, обитават също територии край течащите на юг от Дунава реки Искър, Вит и Лом.   

Потвърждение за това, че владенията на княз Аспарух са се простирали в Тракия и в Добруджа, а не само в Черноморските степи, получаваме от Патриах Никифор, който твърди, че мястото, на което синът на княз Кубрат (Кроват бел.авт.) прави военен лагер, се нарича Онгъл на езика на Aспаруховите хора.

http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_295.html

Един народ може да даде име на дадена област само ако я обитава дълго време, иначе просто няма как да е отговорен за названието ѝ.  А и все пак, нека не забравяме – дълго време преди Аспарух, ареалът на Онгъла е населен от хората на принадлежащия на рода Дуло княз Ирник.

Историкът Васил Златарски решава проблема доста хитро: представяйки едни сведения и пропускайки други:

“Както и да било, но от приведените известия на Приск и Йордан може да се заключи, че към края на седмия десятък на V в. остатъците от Атиловите хуни, които се били вече поселили между устието на Дунав и Днестър, [55] са граничили с кутригурите, обаче в какви политически отношения те сега се намирали едни към други, за нас остава неизвестно.”

http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html

Защо само межу Дунав и Днестър? Къде се изгубиха хуните обитаващи земи край Видин, Искър, Вит и Лом? Тях Златарски обявява за избити в конфликти с готи и римляни, като отново премълчава важни данни, от които става ясно, че за изчезване на хуните обитаващи земи на юг от Дунава и дума не може да става:

“Така едни се поселили в Илирия, други — в Малка Скития и Долна Мизия [48], трети — двамата Атилови синове Емнецур и Влциндур, завзели Dacia Ripensis по реките Utus (Вит), Hiscus (Искър) и Almus (Лом). Тия хуни по-сетне загинали почти всички в борбата си както с остготите, тъй и с ромеите и само една малка част сполучила да избяга в Скития.” – c.77-78

http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html

Нека видим как стоят нещата. През 480 - 481 година има военен сблъсък между българи и готи, но никой не говори за пълното унищожаване на българите. Няма абсолютно никакви сведения даже за омаломощаването на дедите ни, дори напротив – срещаме сведения, че малко по-късно, а именно през 499 година българите разбиват римска армия от 15 000 души край Цурулум в Тракия.

Теофан Изповедник споменава за военни действия на българи в Тракия и Илирия само две години по-късно – през 501 година. През 505 година българите пък са съюзници на римляните и участват в битката край Маргум, където дедите ни са на страната на губещите, но отново няма сведения за пълното им унищожение.

И след този момент дедите ни са хора, с които Рим трябва да държи сметка. През 535 година, българите разбиват римска армия край река Янтра: “Комес Марцелин пише в своята хроника: „Патриций Цита се сблъска в Мизия с неприятелските българи и стигна на горното течение на Янтра.“ – Ценов, Кроватова България

https://chitanka.info/book/5004.htmlx

Описвайки периода 527-565 година Прокопий се жалва от редовните нападения на хуни анти и славени, а разказвайки за същите събития Йордан пише за българи, анти и славени. През 559 година българите участват в похода на Заберган срещу столицата на Римската Империя. Българи участват и в похода срещу Константинопол през 626 година: “Византийский писатель Георгий Писидский (первая половина VII в.) также упоминает булгар и называет их в числе участников аварской осады Константинополя в 626 г”

https://xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/ru/content/pismennye-svidetelstva-o-bulgarah-iv-vii-vv-v-svete-sovremennyh-im-istoricheskih-sobytiy

Не само няма сведения за избиването на повечето хуно -българи обитавали Тракия, но в периода 480-626 година дедите ни нанасят значителни поражения на Римската Империя.

Важността на тези сведения е пренебрегната от Златарски, той даже измисля друго лице Ирник, понеже обитаващия Добруджа (където е Онгъла бел.авт.) Ирник не пасва на теорията му и поради това за основатели на българската държава, историк ни счита само тези наши предци, които са обитавали земите на изток от Днестър:

“По тоя начин остава да приемем, че идентифицирането на нашия Ирник от Именника с Присковия Ирнах или Ирна и Йордановия Хернак е невъзможно и че това са били две съвсем различни лица и по род, и по положение, и по време.”

“Ако допуснем, че Ирнах след поселението си в „най-крайния кът” на Малка Скития е сполучил да стане господар на българите, но това може да се отнесе само към западния им клон — кутригурите, които след изселването на остготите от бреговете на Черно море заели, както видяхме, техните места на запад от Меотида към Днепър и са живели съвършено отделно от утигурите — източния клон на българите, следователно станали са почти в непосредствено съседство с Ирнаховите хуни, а от всички е признато, че основателите на българската държава на Балканския полуостров са принадлежали към източния клон, оттука Ирнах не е могъл да бъде господар на българите-утигури.” – c.80

http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html

Що за “аргумент” е това изказване: “от всички е признато, че основателите на българската държава на Балканския полуостров са принадлежали към източния клон”.

Кои всички? Какви са доказателствата на тези хора? Проверени ли са твърденията тези всички? Защо не се обръща внимание на това, че в Именника е казано ясно, че дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава 515 години преди княз Аспарух. Обърнете внимание – сърцето на държавата на дедите ни до края на VII в., е на север от Дунава, а не отвъд Черно Море, или на север от Кавказ.

Може да се бъркам, но поне по мое мнение, тълкуванията на Златарски са грозна и безсъвестна манипулация – изкуствено издърпване на земите на предшестващия Аспарух Ирник далеч на изток, само и само да може да се говори за идване на Балканите. На предците ни обитаващи земи на запад от Днестър, в Северна Добруджа и на юг от Дунава не се гледа като на хора отговорни за появата на държавата България през 681 година. Що за метод е това?

Нека видим дали изобщо можем да говорим и за идване на хуните още преди времето на Атила. Прокопий Цезарийски е добър познавач на тези хора защото придружава генерал Велизарий, на когото служат хуни. Прокопий обяснява, че в старо време хуните са наричани с името масагети: “Aïgan was by birth of the Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace. “  [9] Proc.LB.III.xi.9

http://www.gutenberg.org/files/16765/16765-h/16765-h.htm

За масагетите Йордан обяснява, че са част от семейството на гетите, но по-интересна е информацията за това как след битката с персите –VI век преди Христа, масагетската царица Томира дошла в Малка Скития (Северна Добруджа - земята, която населява по-късно Ирник, там където е и Аспаруховия Онгъл бел.авт.) и основава там град Томи: “Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.” – Jord.(62)

 https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Ако принадлежащите на гетското семейство масагети наречени още хуни, са обитавали Добруджа 1000 години преди Атила и около 1230 години преди княз Аспарух, да се говори за някакво идване на хуни-масагети през II век е крайно несериозно, но като се премълчат Йордановите сведения номерът може да мине, както и се случва.

Добруджа е интересно място защото там са намерени прототипи на така наречените хунски котли – големи, изработени майсторски съдове. Тези прототипи не са от I-II век след Христа, а много, много по-стари: VI -V век преди Христа, или с други думи – времето, в което масагетската царица Томира основава намиращият се в Добруджа град Томи.

Прототип на хунски котел от Добруджа – среда на първо хилядолетие преди Христа

https://i.pinimg.com/600x315/2b/df/a3/2bdfa3af490a9d6a64e35b16200058e5.jpg

Хунски хотел – среда на първо хилядолетие след Христа

https://qph.fs.quoracdn.net/main-qimg-6f4bc404266b7416d2c564ad6116bb63

Хунски котли от различни територии

https://magyarmuseum.org/wp-content/uploads/2014/11/HunnicCauldrons.jpg

https://magyarmuseum.org/erdy-hun-cauldrons/erdy-hun-cauldrons/

Не само котлите, но също върховете на хунските стрели, техните копия и т.н.  имат прототип в Източна Европа и то още през първо хилядолетие преди Христа. Дали това е било известно на Златарски и хората му не зная.

Има нещо друго обаче, нещо, което е било известно от 1905 година. Става дума за доклада от археологическите разкопки в Абоба-Плиска: ИРАИК X. Освен описанията, има и изображения на материали от времето на Античността. По повърхността на римски тухли са отбелязвани имената на собствениците на тухларните.

Освен типичното тракийско име Дионис се среща и друго, което е още по-интересно. Става дума за DULES/ДУЛЕС, което реално е ранен вариант на старобългарското родово име Дуло. Както княз Аспарух, така и княз Ирник са от рода Дуло, а излиза, че това е тракийско име познато под варианти Дулон, Дулус, Дулас, като ареала на разпространение е огромен – от долното течение на река Струма до северна Мизия, среща се и старите градове от Северното Черноморие.

Като имаме предвид, че около 900 години преди княз Аспарух, в Добруджа са властвали царе със сродни имена като Хар-аспос и Адр-аспос, то ранното присъствие на родовото име Дуло в Тракия не би трябвало да е изненада.Още повече, че името на Аспарух е сродно и на това на Тракийския бог Хероса Ут-аспиос.

Както споменава С. Андрух, монетите на древните владетели на Добруджа са известни още през XIX : “Благодаря нумизматическим и эпиграфическим данным сейчас известны имена шести царей Малой Скифии — Танусака, Канита, Сариака, Акросака, Хараспа и Айлия. Царские эмиссии стали известны в литературе еще с середины XIX в. в связи с публикацией частных коллекций и находок на о. Змеином ...”- С. И. Андрух, Нижнедунайская Скифия в VI – начале I в. до н.э. (Этно-политический аспект)- c.117

http://macedonia.kroraina.com/sans/sa_3.htm

Уверяваме се, че по времето на историка Златарски е имало предостатъчно данни , които да позволят да се каже, че старите българи спадат към изконното население на Балканите, като части от това население е обитавало също Черноморските степи и др. региони, като Кавказ, Мала Азия и т.н.

Спокойно е можело да се каже, че старите българи са от групата на северните траки, чиито най-известни представители са мизите и гетите, като е имало и смесени племенни образования – мизогетите, които Херодот нарича масагети, а Прокопий назовава хуни.

Определени групи от тези наши деди са стигнали чак до Средна Азия като победилата персиеца Кир Томира например. Други са отишли още по-далеч – в земите на индийци и китайци, но това не дава право на никого да определя Персия, Китай и Индия като прародина на дедите ни. По същия начин, английските колонии в Индия и Хонконг не дават правото на когото да било, да каже, че Китай и Индия са прародината на англосаксите.

Виждаме, че в никакъв случай не може да се говори за липса на информация в началото на ХХ век, когато угаждайки на чужди политически интереси, наши историци са обезобразили историята ни. Данни е имало в изобилие, но просто неудобното е пропускано, все едно не съществува. Да няма факти и да се престориш, че тези факти не съществуват са две различни неща.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=1N60RwBybKs