ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

Историята за бягството на Аспарух от хазарите и установявянето на дедите ни на юг от Дунава e запечатанa в съзнанието на всеки от нас. Малцина обаче са се запитвали как един беглец е успял с изтерзаните си хора да победи най-силната и най-добре обучена армия навремето - тази на Римската Империя. 

Малцина са и тези, на които бе известно, че на Балканите Рим е издигнал осем пъти повече крепости от цялата територия на империята в Азия. Въпреки мощта на римската войска, въпреки огромния брой укрепителни съоръжения, въпреки уязвимостта си на беглец, княз Аспарух поставя император Константин IV на колене.

На всеки прогресивно мислещ човек е ясно, че на тази история нещо й куца. На първо място е това, че земите на юг от Дунава са наречени България около триста години преди Аспарух. Това е направено от живелия през IV век Св. Йероним. 

Съвсем естествено, през V век дедите ни са обитатели на Балканите, защото както отбеляза проф. Ценов, те е трявало да бъдат победени, за да могат Източната и Западна Римска Империя отново да имат обща граница. През VI век също има българи дори на юг от Хемус (Стара Планина), защото поради техните нападения император Анастасий изражда така наречената Дълга Стена - Μακρά Τείχη της Θράκης. Тя е само на около 60-70 километра от столицата на Римската Империя.

Няма никаква логика да се влагат огромно количество средства в построявянето на Дългата Стена за защита от противник, който по това време 491-518 г. уж е на повече от хиляда километра на изток– в земите на днешна Украйна. Ако обаче българите са обитавали територията на Тракия, то дунавските и старопланинските крепости не могат изобщо да предпазят Константинопол. Щом има българи в близост до столицата на империята, то в такъв случай Дългата Стена е едно разумно решение.

Въз основа на анализа на непопулярна информация, Ганчо  Ценов заключи, че Първото Българско Царство не се е простирало само до Стара Планина, а е опирало почти до Константинопол. Тази територия обхваща по-голямата част от Балканите- “Българите по времето на Аспарух населявали земята от Горна Панония до Карпатите, Черно, Егейско и Йонийско море”. 

За жалост учените от школата на Златарски не приеха аргументите на проф. Ценов. Бяха наложени други виждания. Земята освободена от княз Аспарух бе представена като сравнително скромна територия. Бе внушено, че дедите ни установяват своята власт на юг от Балкана по времето на княз Тервел, като разширението е незначително. 

  Карта на България по времето на Аспарух и Тервел - атлас на Д.Ризов 
                         http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_map_06.jpg

По принцип картите, които учените представят не са снимки на действителността. Картите биват създавани по сведения на разнични летописци. Въпросът е сведенията на кои летописци ще се ползват. 

Ако учените оформили нашата история бяха следвани твърденията на Димитри Хоматиан, Вилхелм Тирски и др. то картината щеше да е съвсем различна. Щеше да се знае, че още през VII век южната граница на България е стигала почти до Константинопол, че териториите на днешните Албания, Македония, Сърбия, и дори част от Гърция, Турция, Хърватско са били под наша власт.

Според Димитри Хоматиан българите не са кои да е, а потомци на известното тракийско племе мизи. В древността част от мизите обитават Мала Азия, а друга част са в Европа. През IV век преди Христа дедите ни влизат в конфликт с Алесандър Велики и са прогонени на север. След време те се завръщат и със страшна сила завладяват не просто Малка Скития (Добруджа), но също Панония, Далмация, Илирик, цяла Tракия и значителна част от Македония и Тесалия:

“ европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия…”

Областта Тракия обхваща земи от Хемус (Стара Планина) до Константинопол, за Македония обяснение не е нужно, Тесалия покрива територията на днешната Северна Гърция. На мястото на Панония възниква по-късно Унгария, а Далмация и Илирик са земите на днешните хървати и сърби.

Виждаме, че още по времето на Аспарух, тогава когато дедите ни изгонват римляните от земите си, територията на държавата ни е била доста по-голяма отколкото я представят учените. Де факто била е по-голяма отколко я представят, че е представлявала дори по времето на цар Симеон I.

Европа по времето на Каролингите - IX век - атлас на Д.Ризов

                                      http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_map_01.jpg

 Карта на Дунавска България, реалната граница е показана с червена линия

Границата е била значително по-близо до Константинопол, включени са били също Халкидика и по-големи части от Тесалия. За това, че южната ни граница е била недалеч от столицата на Римската Империя (Византия), знаем и от Виктор Тирски, който споделя следното – “ българите, след като дошли от северната страна, били заели още от стари времена една обширна област от Дунав до Константинопол и пак от същата река чак до Адриатическо море” (Inter quas Bulgarorum gens inculta а tractu Septentrionali egressa а Danubio usque ad Urbem regiam et iterum ab eodem flumine ad mare Adriaticum uni-versas occupaverat regiones).

Тук ключовите думи са – “като дошли” и “още от стари времена”. Това, че така нареченото идване на Аспарух е само едно освободително движение на своя земя е ясно на всеки прогресивен човек. Разбира се за окупатора – Римската Империя, бойците на Аспарух са “мръсен и нечистив народ”. Злобните определения идват от факта, че дедите ни не само отрязват огромна територия от Римската Империя, но и принуждават Константин Погонат да им плаща данък. Погонат не само губи приходите от нашата богата земя, но и е задължен да отдели значителни средства от хазната и да ги предостави на дедите ни.

От израза “още от стари времена” става ясно, че дедите ни са били разпространени почти целите Балкани през Ранното Средновековие. За това, че българската граница не е била далеч от столицата на Римската Империя научаваме и от писмото на хазарския хаган Йосиф. Той разказва за конфликта между българи и хазари и разполага южната българска граница в близост до Константинопол (Кунстандин, превод В.Гюзелев).

Ние разполагаме и с други данни, че през VII век владенията на България не са били някаква скромна територия на север от Стара Планина, а са се простирали върху по- голямата част от Балканите. Проф. Ценов представя думите на анонимният Равенски космограф твърдящ, че е получил сведение от Йордан (550 г.)  относно това, че  в земите на Мизия, Македония и Тракия живеят само българи – “Inter  vero  Thraciam  vel  Macedoniam  et  Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant”.

Сведенията на Димитри Хоматиан, Вилхелм Тирски, хаган Йосиф и Равенския космограф са пределно ясни, но за жалост тези ценни данни не са отразени нито на картата на Стивън Рънсиман, нито тези на нашите учени Ваклинов, Ризов, Коледаров и др.

http://assets.chitanka.info/content/img/09/2382/HotFBE-karta.jpg

http://www.promacedonia.org/sv/sv_229.jpg

България по времето на Пресиян и Борис, средата на IX век - атлас на Д.Ризов

http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_map_08.jpg

                Карта на Дунавска България, по Петър Коледаров

                      http://www.promacedonia.org/pk1/pk1_karta_1.jpg

Лошото е, че съставителите на картата на територията на България са поотрязали не само териториите на юг, но и тези на запад. 

Напомням, че картите не са снимки на действителността. Картите би трябвало да се правят по сведения на летописци, а и съдейки по характера на топонимите. Ако в даден регион се среща населено място носещо българско име, то във въпросния регион, във времето когато е регистриран топонима са живели българи.

Едва ли има историк, който да отрече българското присъствие в Панония. Там е носещия българско име град Пеща, който е и споменатия от Клавдий Птолемей преди повече от хилядa и осемстотин години град Песиум – Ptol.III.7.

Това, че Пеща е Песиум е установено още през XIX век от д-р Wilchelm Friedrich Volger, Vergleichende Darstellung der alten, mittleren und neuen Geographie, Hannover, 1837, z.184. Защо учените писали нашата история са пренебрегнали този важен факт за мен е пълна загадка. 

С този сериозен пропуск е нанесена голяма щета на истината защото не може да се говори за идване на българи в Източна Европа през VII век, след като половин хилядолетие по-рано, през II век Клавдий Птолемей споменава за град с българско име в Централна Европа.

В Панония е и древния град Volgum/Bolgum, от чието име някои учени бягат като дявол от тамян. На мястото на Volgum/Bolgum е днешния S. Fenekpuszta - Barrington  Atlas  of the Greek and Roman World, map 20, P. Kos, M. Šašel Kos.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7b/Pannonia01.png

Присъствието на дедите ни в Панония векове преди Аспарух обяснява конфликтът между българи и лангобарди на тази територия през 440-460 година. Благодарение на изненадващо нощно нападение българите побеждават крал Агелмунд – Paul. Deac. “Historia Langobardorum” XVI-XVII. 

По това време дедите ни би трябвало да са в Приазовието, но ето, по свидетелствата на Павел Дякон, а и Клавдий Птолемей старите българи обитават земите на днешните Унгария, Словакия и др. още през Късната Античност.

Разпространението на старите българи наричани в древността траки на такава огромна територия е доказателство за това, че дедите ни са били огромен народ, който е бил в състояние да изправи внушителна армия. Легионите на Рим не се спират нито със заплахи, нито с хитрости. Римската войска е професионална, а и по времето на Аспарух Римската Империя (Bизантия) притежава стотици хиляди войници от различни национaлности.

Няма съмнение, че дедите ни са били силни и храбри хора, но, за да победи империя се иска голяма войска. За да се задържи голяма територия се иска голяма войска, а най-многолюдният народ на Европа в далечното минало са траките, които в по-късни времена са наречени българи.

По времето на Аспарух една част от траките наречени още българи е била подвластна на Рим но много от дедите ни са живели на свобода, на север от Дунава където са имали своя независима държава. Тази информация е спомената в Именника на българските владетели, в който съвсем ясно е казано, че 515 години преди Аспарух предците ни са имали княжество от другата страна на река Дунав.

От тази територия дедите ни нападат Римската Империя с цел да освободят родната си земя от окупаторите. Първото мащабно нападение е през 169-170 година. Тогава освободителите не само помитат граничните римски гаризони, но прекосяват цяла Тракия и стигат чак до Термопилите. Следващите векове опитите за прогонване на римляните продължават и през прословутата 680-681 това е постигнато.

През 680-681 не е създадена държавата България, а е извършено обединение на дедите ни, на тези живеещи под римска власт и на свободните ни предци живеещи на север от Дунава. По данните от “Именника” началото на българското княжество е някъде през 165-170 година, а точно тогава е и първия опит за освобождение на окупираните от Рим наши земи.

Княжеството на дедите ни основано през 165-170 година е само едно продължение на по-старата държавна традиция, която император Траян прекъсва през 105-106 година. Докато държавната традиция на гърците, галите, иберите остават прекъснати, то дедите ни успяват за около шестдесет години да се съвземат и отново да положат основи на нова държава. В началото тя няма старата си мощ, но през 270-та година дедите ни изгонват всички римски легионери и колонисти от Северна Тракия (Дакия). Четири века по-късно са освободени и земите на юг от Дунава.

По време на властването на императорите от тракийски произход, дедите ни под римска власт са имали приличен живот. Веселин Бешевлиев съобщава, че дори в селата ни е имало по два кмета, един римски и друг от представителите на предците ни.Това свидетелства за уважение към предците ни. Константин Велики дори изгражда Плиска, Преслав, Силистра и др. градове. Юстиниан Велики създава самостоятелна църква за нашите деди.

За жалост присъствието на траки на престола в Константинопол е прекъснато след царуването на император Фока 602-610 година. Настават тежки времена и двете групи наши предци осъзнават, че не се ли обединят ги очаква асимилация и изчезване. 

Несъмненено е имало различия между дедите ни. Имало е и такива, на които се е искало римското присъствие в страната ни да е вечно. Подтиснатото население обаче, а и свободните наши предци копнеещи да се върнат в старата си земя Тракия са желаели да прогонят окупатора колкото се може по-скоро.

За наше щастие групата на търсещите свобода и независимост е била по-голяма. Към тях се присъединяват и не малко легионери от тракийски произход. Войниците са се набирали от селското население, а именно то е пазело ревниво стария си език и култура, които императорите от чужд произход са заплашвали.

Не чудо, или болест кара Константин Погонат да бяга, а огромната армия на нашите предци. Лишен от подкрепата на голяма част от легионерите си, Погонат няма друг избор освен да признае държавата на дедите ни и да започне да им плаща данък. Този данък не е бил нищо друго освен компенсация, обещетение за шестте века, през които Рим източва богатствата на страната ни.

Разбира се римските императори не се примиряват със загубата на Тракия. Земята ни е богата, от нея са изтичали злато, сребро, мед, желязо, жито и други блага, които са поддържали стандарта на живот на империята. Признаването на България от Рим е и огромна загуба на престиж, нещо, с което властващите в Константинопол не могат да свикнат. Те не спират със заговорите си срещу дедите ни, постоянно сключват съюзи с различни народи, които да използват срещу нашите предци.

След векове идват и тъмни времена за нас, има реална заплаха за просъществуването ни, но всеки път дедите ни оцеляват. Това също не е чудо, а се дължи на единството на предците ни и обичта им един към друг. По време на всяко подтисничество едни българи са се изправяли, за да помогнат на други. Винаги се е намирал някой, който да помогне на ограбените, изтезаваните и поруганите, а и да отмъсти за тях.

Днес небето над нас отново е черно и отново както и в миналото изходът е един – да си подадем ръка и да действаме за общото благо. Няма чужденец на когото да сме по-мили от неговите хора, всеки си държи на своето, всеки иска неговия народ да пребъдне. Наше право е и ние да искаме това, а наше задължение е да го направим. Днес ни има защото дедите ни превъзмогнаха различията си и се обединиха. За да има бъдеще за децата ни трябва да се обединим и ние.

ТАЙНАТА ИСТОРИЯ НА ГЕТИТЕ

От старите автори най-много ми допада Страбон. Харесвам неговия стил, начин на описание, но също честността и откровеността му. Той намира почтеност да признае, че сънародниците му са създателите на корупцията и пороците, докато живеещите на север варвари са праведни и добри хора. За онова време това са били смели думи, да говориш за положителните качества на “варварите” не е било без риск.

Страбон е дал доста ценни данни за гетите. Разказал е за обожествения Залмоксис, за мистичния Дикиней, а и за държавническия талант на цар Буребиста. Благодарение на този стар летописец научаваме, че гети и мизи обитават земите както на юг, така и на север от Дунава.

http://farm4.static.flickr.com/3050/3270123014_13f7cffcbb.jpg

Научаваме и за най-западните предели на гетските владения – това е Херкинската гора в Германия. Кой би предположил, че траки са населявали покрайнините на Шварцвалд, ако не бе Страбон да ни разкаже това. Същият автор посочва и източната граница на най-храбрия тракийски народ. Тя опира до река Тирас (днешната Днестър в Украйна). 

Локализирана е дори Гетската Пустиня – незавладяна от римляните територия, в която се намира споменатият векове по-късно Онгъл – мястото на битката между бойците на княз Аспарух и армията на император Константин Погонат. 

Благодарение на Страбон разбираме, че в гети и мизи говорят един и същ език, и се смесват без проблем. Когато Елий Катон преселва 50 000 гети на юг от Дунава за рекордно кратко време те получават името мизи. Това би било възможно само, ако почти няма разлика в език, облекло и обичаи.

                              възстановка на гетска носия

                                   http://www.romania-insider.com/wp-content/uploads/2013/07/ro-history-3.jpg

Старият автор разказва и за съседите на гетите. На запад това са германите, а на изток са тира-гетите (явно клон на гетите), сарматите, базилеите (царските скити) и др. Добавено е и това, че тези народи – сармати, базилеи и т.н. обитават територии на север, но и на юг от река Дунав. Дадена е също и важната подробност, че гети и даки са имена на един и същ народ и, че по-старият вариант на даки е даи – нещо, което трябва да запомним добре.

Няма спор, че Страбон е подробен, честен и смел. За това се учудих на изказването му – Що се касае до старата история на гетите, то тя трябва да остане неразказана: “As for the Getae, then, their early history must be left untold“

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Защо трябва да се премълчава древната история на най-храбрият, но същевременно и най-миролюбив народ измежду траките? Кому би попречила тя, чии планове би объркала?

 Дали гетите от Тракия няма връзка геатите (Geats) от Скандинавия, или пък с гутите от Шумер, с масагетите от Средна Азия, с гетулите от Северна Африка? Дълго време съм си задавал тези въпроси и не бе никак лесно да открия отговор. Той бе скрит в сведения на други летописци от други епохи.

Един от тях бе Прокопий Цезарийски. Той е живял по времето на императора от тракийски произход – Юстиниан Велики, а и е придружавал подоходите на един друг тракиец – генерал Велизарий. Благодарение на пътешествията си Прокопий се запознава с различни народи, техните обичаи и история. Поради това даните от работите на Прокопий са ценни. 

В “История на Войните” той казва нещо, което повечето учени предпочетат да премълчат. Старият автор твърди, че сарматите наричани още савромати са причислявани в древността към семейството на гетите. От това излиза, че сарматите подобно на тирагетите са не само съседи на гетите, но и част от тях.

Тук вече започва да става интересно, защото сарматите сами по себе си са многолюден народ. По времето на Константин Велики около 300 000 сармати биват преселени в Тракия, Македония и др. места. Група от 5000 кавалеристи бива стационирана в Британия, недалеч от селище носещо тракийското име Дева. Топоними с елемент –дева са типични за земите на гетите: Ита-дева, Дане-дева, Мури-дева, Зисну-дева

Трябва да се добави и това, че преди време изследователите Смирнов, Сиротенко, Бурмов (цит. Д.Димитров) са смятали старите българи не за тюрки, или угро-фини, а за сармати. Знаело се е също, че старобългарската материална култура е като тази на сарматите (Д.Димитров). 

Според М. Акимова, българи и сармати имат една и съща антропологична основа. Никой от тези автори обаче не смее да сподели сведението на Прокопий относно това, че гети и сармати са де факто хора от един и същ произход.

Едно от най-известните сарматски племена е това на язигите. Според Р.Дж. Летъм името язиги се тълкува с думата языкъ-народ, племе, общност. Жалко е само, че този учен не добавил, че языкъ е старобългарска дума. 

От това би станало ясно, че названието на принадлежащите към семейството на гетите язиги получава тълкуване с помощта на българския език, а това няма как да е случайност.

Принадлежността на сарматите към семейството на гетите обяснява фризове от Траяновата колона където в гетската (дакийската) войска се виждат и конниците на сарматите.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3c/028_Conrad_Cichorius%2C_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule%2C_Tafel_XXVIII_%28Ausschnitt_01%29.jpg

Тези облечени от глава до пети в броня конници са типични за войската на старите българи. Благодарение на своите 30 000 тежко въоръжени конника княз Крум удържа победа над император Лъв V Арменец и стига чак до стените на Константинопол. Несъмнено тежката кавалерия помага и на княз Тервел да смачка арабската армия около век по-рано и по този начин да спаси не само Римската Империя (Византия), но и цяла Европа.

Не само сарматите влизат в огромното семейство на гетите. Йордан причислява обитаващите земите на север от Персия масагети към семейството на европейските гети. Роденият в Дуросторум (Силистра) Йордан разказва и за това как масагетите побеждават не кого да е, а персийския владетел Кир Велики- Jord.X-61-62.

Това само по себе си е подвиг, но от Йордан научаваме и за друго велико деяние на народа на Залмоксис. Става дума за опита на египетския фараон Весосис да завладее земите на гетите. Това начинание нa египтянина е не само осуетено от нашите предци, но те даже преследват врага си до река Нил- Jord.VI.47.

Разбира се не всяко сведение на старите летописци е верно. За да се ползва даден исторически извор, той трябва да се подложи на проверка. Народ масагети наистина е съществувал. Херодот твърди, че техният върховен бог е слънцето, на което биват принасяни в жертва коне. За това, че слънцето е върховно божество на траките знаем от различни автори. 

Херодот предоставя също две масагетски лични имена. Едното е на царица Томира, а другото е на нейния син Спаргапий. Томира е сродно на тракийското лично име Тамир, а и на древния балкански топоним Томарос. Спаргапий показва връзка с тракийските лични имена Спароток, Спарка.

Интересното в случая с масагетите е това, че техни съседи са даите. Страбон обяснява, че даки и гети са имена на едни и същи хора, а по-старият вариант на наименованието даки е даи. Ето какво се получава – в Източна Европа има гети, част от които е позната под името даи, даки. В Средна Азия е засвидетелстван народ масагети, чиито съседи носят названието даи. Това просто няма как да е случайност.

                                                        масагети

                                     http://i.imgur.com/7RfExBZ.jpg?1

Както при всеки голям народ обществото на траките е било разделено на различни групи. Едни са представяли военната аристокрация, други духовничеството, трети пък занятчиите, земеделците. Подобно разделение има при келтите, а също и при старите арийци, които са де факто балкански преселници в Индия. Разделението на обществото е допринесло до различните наименования на групите, които иначе имат един и същ произход.

Масагетите, даите и други техни роднини са дошли в Средна Азия през III-II хилядолетие преди Христа. Тези хора са представителите на така наречената Андроновска култура, която обхваща значителни територии на изток и север от Каспийско Море. Почти всеки изследовател е съгласен, че Андроновската култура принадлежи на ведическите арийци. Това, което е премълчано е факта, че най-старото име на Тракия е Ария. 

Има и други неизвестни на широката публика подробности. Прототипите на керамиката, оръжията и земеделските сечива на Андроновската култура се срещат около 1500-2000 години по-рано в земите на юг от Дунава, по-точно културата Бреница от територията на България. От този важен за нашата, а и световната история факт учените бягат като дявол от тамян.

Това, че гетите са част от обществото на старите арийци обяснява загадката защо името гети се тълкува с помощта на ведически санскрит. Етимологията на гети идва от гаяте- прославям с песен, пея, възхвалявам.

Близко до името на гетите е това на гутеите. Те са обитавали Западен Иран и части от Месопотамия (Ирак). Учени като Т.Гамкерлидзе и В.Иванов смятат, че езикът на гутеите не е бил сроден на шумерския, акадския и др. а принадлежи на индоевропейските езици. Вярва се дори, че гутейският език е праезик на тохарите.

Според изследователи като В.Меир обаче прародината на тохарите е край долното течение на река Дунав, т.е. живеещите в Средна Азия тохари-гутеи са балкански преселници. За жалост и тези данни не са известни на повечето от нас.

Изидор Севилски твърди, че гетулите обитаващи Северна Африка произлизат от гетите. За гетулите се знае, че се славят с бързата си конница, а по сведенията на Тукидид почти всички гети са конни стрелци. По принцип Северна Африка не е място, в което ще търсим балкански народи, но нека не забравяме свидетелството на Йордан, че гетите преследват фараона Весосис чак до бреговете на река Нил. Не е никак случайно, че в земите на гетулите е планината Атлас. Хидроним със същото Атлас име е споменат от Херодот в земите на гетите.

Плиний Стари ни предлага едно интересно сведение. Той твърди, че населението на Северна Африка има свое название за планината Атлас, а именно Дурис. Това означава, че Атлас е име дадено от чужденци. Благодарение на Изидор Севилски научаваме, че тези чужденци са произлизащите от гетите гетули. Напомням, че точно в земите на гетите Херодот разполага хидронима Атлас.

Дали част от гетите са се заселили в Северна Африка след битката с фараона Весосис, или по-късно е трудно да се каже. Ясно е едно - конят и колесницата не са се появили от нищото в Северна Африка. Някой ги е докарал там, но кой е този някой учените не желаят да кажат. Неотдавна в Либийската Сахара бе намерен огромен град, който не е бил на египтяни, картагенци и т.н. Стана ясно, че културата на тези “непознати” хора е била смайващо висока, но после информацията секна...Май нещо е противоречало на официалните теории и е било осъдено да остане в тайна.

Като тайна може да се класифицира и тракийското присъствие в Скандинавия, която е дом на народа геати. Той е отъждествяван с гетите в някои летописи,  съпротивата на определени изследователи към приемането на това сведение е фанатична. Датски учени споменават, че организираното земеделие и скотовъдство, а по-късно и знанията за металообработка са донесени от други хора. Признава се, че погребалният обред кремация също е внесен от други хора, но освен, че тези мистериозни пришълци са дошли от юг, по-подробни данни господа учените не желаят да дадат.

Факт е, че в Европа траките първи усвояват организираното земеделие и скотовъдство. Факт е и това, че траките са първите златари и ковачи. Факт е и това, че кремацията съществува като погребален обред в земите на траките хилядолетия по-рано преди да се появи в Скандинавия. Да не забравяме, че Дания и България са европейските държави с най-много погребални могили – респ. 40 000 и 50 000.

В Дания е намерен един забележителен артефакт – котелът от Гундеструп. Някои учени като М.Дж. Грийн и др. се осмелиха да кажат, че иконографията, а и самата технология на направа са типични за земите на траките, но отново подробности не бяха дадени. Паралелите с фалерата от Стара Загора и котела от Борово са повече от ясни, но уви.

Дали Страбон е знаел за връзката между гети, масагети, гетули и скандинавските геати няма как да разберем. Със сигурност обаче на старият автор са му били известни поне част от подвизите на най-храбрия тракийски народ. Именно потенциала на гетите да изградят здраво общество и войска е карал римляните да треперят. Ако не е било извършено покушение срещу Гай Юлий Цезар, той е щял да  организира война срещу царят на гетите Буребиста.

Гетите са имали благородната и човеколюбива доктрина на Залмоксис. Непознаващи страх, завист и омраза, те са били желан приятел за добрите, но и ужасен враг за тези, чиято цел е била да поробят познатия свят. Това е причината да бъдат съчинени лъжи за свободолюбивият и справедлив тракийски народ. Той бе обявен за изчезнал мистериозно в небитието. Как точно е станало това никой не се зае да обясни.

Верно е, че през I век римляните покоряват тракийското население на юг от Дунава. Верно е и това, че през II век легионите на Вечния град покоряват и част от северните траки. Само шестдесет години по-късно обаче, някъде към 168-170 година, свободните траки живеещи на север от Дунава нахлуват и подлагат на страшна сеч римските войници. От брега на красивата ни река, та чак до Термопилите в Гърция гарнизоните на окупаторите са пометени.

Така наречената Гетска Пустиня – Северна Добруджа никога не бива завладяна от Рим. Северните и Източни Карпати също остават далеч от обсега на римската армия.

Кой изтреби тогава свободните траки, които през 168-170 година смазаха мощта на легионите? Чудя се и на това – защо никой не свърза най-голямото тракийско въстание от II век със създаването на Българската Държава? В Именникът на Българските Князе е казано, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали царство на север от Дунава. Та периода съвпада идеално с антиримското движение на свободните траки от 168-170 година.

Чудя се как може да се говори за изчезване на гетите след като описващият действия от началото на VI век Комес Марцелин пише за гетски конници водещи битки с римляните. Живелият през VII век Теофилакт Симоката също споменава военни действия на гети против римската власт, като дава и едно ценно обяснение. За Симоката няма съмнение, че така наречените склавени са старите гети - “Sclavos sive Getas hoc enim nomine antiquitus appellati sunt.” 

Това сведение не само бе упорито премълчавано, но бяха създадени такива лъжи за народа наречен склавени, че дори интелигентни българи се хванаха в капана на мошениците. Верно е, че Sclavos, Σκλαβενοι е чуждото предаване на слави, славени, тъй както Vulgares, Βουλγαροι е чуждото предаване на българи.

Това, което не отговаря на истината е безумното твърдение, че в края на Късната Античност всички народи от славянската езикова група са живели в Припятските блата на Украйна. 

Лъжа е и твърдението, че старочерковнославянския е бил общ език за словени, поляци, чехи, българи и др. Това е пълна глупост.

Истината е много проста, но тя не оттърва на определена група хора и поради това с невероятен фанатизъм те са създали купиша от измислици, с които да мътят съзнанието ни. Ето как стоят нещата - Дедите на словени, словаци, чехи, поляци и др. са носили в миналото името венети.

Венетите са северни съседи на тракийското племе гети. Венетският език е бил близък то този на гетите носещи ново име славени и поради това след време самите венети също биват наречени славени, славяни, словени.

По абсолютно същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се смесват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята.   

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни – гетите може да са говорили сродни езици с венетите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища. Това виждане се поддържа от родолюбците проф. Г. Ценов, Г. Сотиров, Ц.Гинчев и др.

През 680 година се съюзяват не два чужди народа, а две групи от един и същ народ – този на Залмоксис и Орфей. Старите славяни са гетите, а българи е новото име на мизите както знаем от Д. Хоматиан и др. автори. Това, че гетите-славяни и мизите-българи са от един произход обяснява защо държавата им се консолидира смайващо бързо. Само роднини делящи един език, култура и обреди могат да се обединят без проблем.

Този процес на безпроблемно смесване на гети и мизи е споменат от Страбон. Има и други данни за това. К.Влахов тълкува тракийското име Гетомиз като антропоним изведен от племенно название, т.е. Гетомиз идва от гето-мизи. Влахов дава пример с други смесени имена като например медо-витини и дио-беси.

Генетическите проучвания също показаха смайваща хомогенност сред българското население. Оказа се, че на север и на юг от Стара Планина се срещат едни и същи хаплогрупи. Това би било невъзможно, ако чужди народи бяха владели земите на Северна България векове наред.

Осъзнавам, че данните представени тук ще предизвикат объркване сред доста хора. Осъзнавам, че всичко, което противоречи на старите ни знания се приема с недоверие.

Поради това призовавам всичките си читатели да не ми вярват и да проверят всичко сами. Сведения има предостатъчно, а аз самия съм готов да помогна с допълнителна информация.

Не трябва да следваме модата на деня, не трябва да ставаме роби на политическите тенденции защото това са временни, а и вредни неща. Истината за нас е една и ние нямаме повод да се срамуваме от нея. Напротив, ние имаме пълното право да се гордеем с корените си, с това, че носим кръвта на гетите, на хората, чието мъжество бе изпитано на три континента. Гетите бяха тези, които разпространиха учението на Залмоксис, просветлило душите на милиони хора. Гетите бяха най-големите врагове на робовладелците и поради това потомците на търговците на хора създадоха лъжи за предците ни.

Лъжите са като кал – те чернят, мърсят, неприятни са, но не могат да траят вечно. Дори и златото може да се покрие с тиня, но е достатъчно тя да се отмие, за да видим блясъка на благородния метал. Бъдете от тези, които махат калта, не от тези, които я носят.

КАК АСПАРУХ ПОБЕДИ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ?

Твърде често моите противници ме укоряват, че не разглеждам критично сведенията на старите автори. От друга страна обаче, опонентите ми приемат безпроблемно данните на явно пристрастните и изпитващи омраза към българите летописци. Като пример може да се даде Теофан Изповеник, който нарича дедите ни “мръсен и нечист народ”. Съвсем ясно е, че този човек е мотивиран да обрисува дедите ни с черни краски.  Въпреки това, Теофан и неговият съвременник Никифор се ползват като основни извори.

Благодарение на писанията на тези хора е създадена теорията за възникването на Дунавска България в края на VII век. На ученици и студенти се преподава, че бягайки от хазарите, Аспарух се установява в Онгъла (Бесарабия). Не дълго след това, срещу българските бегълци потегля армията на Римската Империя. Като по някакво чудо войската на император Константин Погонат е разбита, а той е принуден да плаща данък на народа, който едва се е спасил от хазарите.

Поне за мен това са пълни глупости. Удивен съм как толкова дълго време нашите изследователи не са се замислили относно несъстоятелността на вплетените в теория сведения. Нека да приемем за момент, че хазарите са нападнали дедите ни и, че те са се оказали по-слаби и са побегнали. 

Когато някой е принуден да напусне земите си бързо, той взема само най-ценното със себе си. Това е семейството, а също и част от покъщнината. Добитъкът, зърното, запаси от метали няма как да се вземат защото ще забавят бягството.

Да обаче, един беден и изтерзан народ няма как да събере сили и средства да се опълчи на най-силната за времето си армия – римската. Войната е скъпо занимание и се подготвя дълго време. Ако хазарите са нападали от изток, то поне половината от българските мъже са се занимавали със защитата на източната граница. 

Останалите бойци на Аспарух  са били не само заети с отблъскване на римските войски, но и с пазене на западната граница от аварите. Какво се получава обаче – дедите ни не само смачкват легионите на Константинопол, но принуждават империята да им плаща данък. След битката при Онгъла Аспарух разширява своето влияние чак до Стара Планина. 

Как ли е станало това чудо?

Още по времето на Юстиниан Велики (VI век) се започва масово укрепване на Балканите. Тук са изградени шест пъти повече крепости отколкото в цялата азиатска област на Римската Империя (F.Curta, The Making of Slavs). 

Тези крепости са отбранявани от професионални войници. Снабдяването на гарнизоните с оръжие и храна е било на ниво. И все пак "изплашеният" от хазарите Аспарух, успява не само да разбие Константин Погонат, но също да му отнеме областта Мизия и да го накара да плаща данък.

Нещо не е наред в тази история. Всъщност нищо не й е наред, странно е, че тя е приета за чиста монета и дълги години на нас ни се внушава, че това е истината за основаването на държавата ни. Явно истината не е била удобна за определен кръг от хора и е изкривена ужасно.

Ето как аз виждам нещата. Аспарух не е бягал от никого. През втората половина на VII век, този наш благородник е властвал над огромна територия – от Крим до Западните Карпати. 

От незапомнени времена този регион е обитаван от различни тракийски племена. Става дума за клонове на беси, гети, тирагети, тисагети, костобоки, саи и разбира се мизи, които биват отъждестяввани с българите в продължение на около 1100 години.

По времето на император Клавдий, Тракия е превърната в римска провинция. През II век император Траян успява да покори част от земите на северните траки. Само след около 50-60 години обаче траките не само преминават Дунава и наказват римските колонисти в Тракия, но стигат чак до Термополите в Гърция. 

По-късно, по времето на Аврелиан -271 г. всички римляни са изритани от Траянова Дакия. С това опитите за освобождаване на тракийските земи на юг от Дунава не престават.  Походи има през 378г., 390 г., 494 г., 505г., 559 г... 

В някои случаи, в бойните действия участват и подтиснатите от Рим траки. Благодарение на тях дошлите от север техни братя успяват да достигнат до Контантинопол и Херсонес, а даже и Мала Азия.

До пълна победа обаче не се стига защото не е имало пълно обединение на тракийските племена. Аспарух прави нещо по-различно. Преди да се изправи срещу Рим, той сключва съюз със своите роднини. По този начин не само събира внушителна армия, но печели и подкрепата на подтиснатите траки на юг от река Дунав. Виждайки, че бойците на Аспарух превъзхождат римските легиони, селското население на Тракия дава охотно своята подкрепа.

Подкрепа е дошла и от друго място - самата византийска (римска) армия. Тя не е била съставена само от гърци както повечето хора си мислят. В легионите са влизали арменци, келти, исаврийци, германи и не на последно място траки. Да не забравяме, че най-способните римски военоначалници от Късната Античност са родените в земите ни Велизарий, Аеций, Виталиан.

Разбира се траките в римските легиони са били подчинени на Римската Империя и са й служели, независимо дали това им е харесвало, или не. Някои като Виталиан са се вдигали на бунт и са предвождали смело своите сънародници. Други като Хилбудий са били предани на окупаторите.

В краят на VII век се случва нещо уникално. Мъдрият владетел Аспарух успява да обедини всички свободни траки. Тогава тези наши деди, които са служели на Рим, но тайно са мечтали за независимост, са осъзнали, че ако подкрепят своите идващи от север братя, ще могат да живеят в свободна държава. 

Напълно е възможно Константин Погонат да е избягал преди битката след като е разбрал, че най-способните му легионери са преминали на страната на освободителите. В такъв случай той не е имал дори и най-малкия шанс да победи.

Именно подкрепата на тракийското селско население и на траките от римските легиони дава възможност на Аспарух да заздрави своята позиция и даже да постави на Погонат неизгодни за империята мирни условия. 

Разбира се императорът не е бил доволен от договора. Опитвайки се да отслаби обединената държава, той плащат на хазарите да нападнат България от изток, като се е надявал дедите ни да отделят голяма част от войската си за защита на отвъддунавските владения. По този начин би било по-лесно за имперската войска да нахлуе в Тракия и да отвоюва старите територии.

Платени и подбудени от Погонат, хазарите наистина завладяват част от източните ни владения, но по-на запад от Днепър не успяват да дойдат. Дедите ни губят Крим, но печелят най-старата си земя, в която има много повече българи, отколкото в Приазовието. 

Това, че хазарите нападат страната ни чак след обединението на България е засвидетелствано и от факта, че Аспарух загива в битка с тези хора край река Днепър след обединението на земите ни. До село Вознесенска, Украйна се намира гробa на този велик българин.

Фактът, че България остава стабилна държава и след Аспарух показва, че няма новодошъл народ, а е настъпило едно дългоочаквано обединение. Годината 681 се определя като начало на държавата ни, но в Именникът на Българските Владетели се казва, че преди Аспарух са властвали други петима князе на север от река Дунав. Обърнете внимание – на север от Дунав, а не на изток от Черно Море.

Приазовието е било само периферия на държавата ни. Дедите ни са владели земи в териториите на Румъния, Унгария, Украйна. Наша, но окупирана от Рим е била и Тракия. След краят на VII век това се променя – тази територия е отново цяла след вековна борба за свобода.

Това е изпълнило със страх душите на хората подвизаващи се на престола в Константинопол. Те са знаели, че е само въпрос на време когато дедите ни са щели да потеглят още по- на юг, за да си възвърнат Константинопол, а и други земи. Не случайно погледът на старите българи е постоянно отправен към юг. Знаели са, че, ако не успеят да освободят навреме своите събратя в Тесалия, Пелопонес и т.н. римляните са щели да разселят и претопят тези хора.

За жалост се получава точно това. Траките в границите на ИРИ често биват депортирани в Мала Азия, или избивани безжалостно. Между тях се сее изкуствено вражда, създават се лъжи за произхода им*. Княз Крум, а и други наши владетели успяват да спасят част от това изпаднало в неволя тракийско население, като при походите си на го преселвали на север – при своите.

Тези спасителни операции обаче са тълкувани като масови отвличания. Това не е единствената лъжа на имперските летописци разбира се. За да придадат сила и правдивост на своите претенции за нашите земи, южните ни съседи създават измислицата за българското нашествие, а де факто деянието на Аспарух не е нахлуване в нова земя, а освобождаване на Родината от страшен поробител и подтисник.

Ако Аспарух бе представител на нов народ, то името му нямаше да е тракийско. Аспа е тракийска дума за кон. Срещаме я не къде да е, а в Ут Аспиос - епитет на Тракийския конник (Вл. Георгиев). Почти хилядолетие преди Аспарух в Добруджа са царствали царе с подобни имена. Става дума за Хар-аспос и Адр-аспос. Да не забравяме и живелият в Късната Античност военоначалник Аспар, който е гет, т.е. тракиец според Йордан. 

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg

                          монета на царувалият в Добруджа преди около 2300 г. цар Адр-аспос 

С идването на княз Аспарух не настъпва съществена промяна в топонимията. Тракийските бара, балта, река, бурдо, стоб, полт, ила, не са нищо друго освен българските бара, блато, река, брод, стобор, плотъ-ограда, илъ-кал, глина...

Няма промяна и в начина на строеж на крепости. Старите българи градят с квадри, но този метод е познат на траките поне от IV век преди Христа. (Китов, Агре, Въведение в Тракийската Археология). През Ранното Средновекoвие в земите ни най-популярните жилища са землянката и полуземлянката. В такива жилища обаче живеят и траките. За дедите ни е известно, че съхраняват зърното си в ями. Точно така правят и траките.

В старобългарските погребения на благородници е жертван кон. Същият ритуал се наблюдава и при траките. Всеки е чувал за това как княз Крум е направил ритуална чаша от черепа на Никифор. На малцина обаче е известно, че това е тракийски обичай описан от Флор в книгата му Тракийската Война. Друг особен обичай на старите българи е изкуствената черепна деформация. Тя не е въведена в земите ни чак през Ранното Средновековие, а е позната още от Каменната ера.

Имайки предвид всички тези данни, ние не трябва да се учудваме, че в продължение на хиляда години старите българи са отъждествявани с траките от различни автори. Св. Йероним, Л. Дякон, М.Аталиат, М.Гавала, Н.Грегора, Фулко, Й. Зонара, Й. Кантакузин, Л. Халкондил, Й. Цеца, Й. Геометър и др. поставят равенство между българи и траки.

Ето каква е истината за “идването” на Аспарух. То не е завоюване на нова земя от един отчаян и изтерзан народ, а дръзко освобождение на Родината от чужди подтисници. Има какво да научим от тази история. 

Побеждават не най-силните, най- войнствените, не най-мъжествените, а тези, които са в състояние да оставят настрана различията си и да се обединят за общото благо.

Както по времето на Аспарух, така и днес ние сме на кръстопът. Както тогава, така и днес разковничето е същото – обединение. Не можем да чакаме дълго, кръвта на България изтича. Трябва да се действа докато имаме сили. Трябва да спрем изкуственото противопоставяне подклаждано от враговете ни и да спасим бъдещето си, не само нашето, но и това на децата ни. Те заслужават един по-добър живот.

От нашите действия зависи дали ще сме благославяни, или проклинати от младото поколение. Все още имаме избор и все още е възможно да създадем една нова, чиста и свята република. Такава, за каквато мечтаеше Левски. Такава, каквато ще е майка, а не мащеха на българите.

Пояснения:

*Хората, които Римската Империя отвлича от Тракия и откарва в Мала Азия са наречени в летописите славяни. Те обаче не са деди на словени, словаци, чехи и поляци, а са траки – местен народ. С тези траки техният роднина Аспарух сключва договор, обединение и така успява да се сдобие с огромна войска....

Понеже недобросъвестни личности злоупотребяват с и без това обърканото понятие славяни, е нужно да се дадат допълнителни разяснения. Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяни. Съвсем не, в далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди. 

Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка  Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

По времето на Прокопий, Йордан и Симоката предците на словени, словаци, руснаци и др. са били в земите на днешните Словения, Словакия, Русия...и не са взели абсолютно никакво участие в бойните действия на старите славяни срещу Римската Империя.

Гетите- славяни са били най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Рим, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.