ПРОИЗХОД НА ГЛАДИАТОРСКИТЕ ИГРИ

Какво ли не бих дал да можех да се върна назад във времето и да посетя Колозея в Рим по време на гладиаторски двубой. За такова невероятно преживяване си заслужава. Да чуеш острия звън на стоварващите се един върху друг стоманени мечове. Да усетиш с всяка фибра на тялото си нажеженото напрежение сред публиката. Да видиш от близо мъжете, които са се пробудили в утрото с мисълта, че залез за тях няма да има и въпреки това, гордо вдигнали глава те поздравяват императора и зрителите. Арената се превръща в храм, а боецът е превъплъщение на бога на войната. Старите римляни са знаели как да организират фантастични  зрелища каращи кръвта да кипи, а дъха да спира.

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Jean-Leon_Gerome_Pollice_Verso.jpg


Гладиатор означава буквално мечоносец. Gladius е тип оръжие, което потомците на Ромул заемат от келтите, на чийто език то носи името кледиво *.  Разбира се освен меч са се ползвали също копия, тризъбци, секири. Имало е различни видове гладиатори. 

                  http://www.mygladiators.com/images/title-pic.jpg

Бестиариите са се борили със зверове като лъвове, тигри, мечки. Крупелариите са известни със тежките си брони. Еквите са се сражавали на кон, а еседариите са били на колесници. Името на димахерите идва от двата меча, които са държели, сагитарите  са имали лък, велитите пък копие [1] с. 17-19, 58-61.

http://downloads.bbc.co.uk/rmhttp/schools/primaryhistory/images/romans/leisure/r_gladiators.jpg

Понякога етническият произход на боеца е давал и името му. Най-раните гладиатори са известни под името самнити. Други известни са били галите и не на последно място траките. Те биват въведени в игрите от Луций Корнелий Сула. Траките са били любимци на императорите Калигула и Домициан и са се славели като страховити бойци с невероятна сила и енергия [1] с.56-58. Най-известния техен представител е Спартак, организирал въстание, което разтърсва Вечния град до основи. Смелият тракиец от племето меди заслужава нашето възхищение, но тази работа не е посветена на него, а на естеството и произхода на гладиаторските игри.

http://www.tribunesandtriumphs.org/images/gladiators.jpg

Макар днес да ги свързваме с Рим, произходът им не е там. По начало самите игри не са били предназначени за забавление на тълпата, а са представлявали строг погребален ритуал. Звучи странно, но е така. При етруските (съседи на римляните) двубой при гроба на благородник е било нещо съвсем обичайно. Самнитите (древен италийски народ) също са почитали мъртвите си благородници с двубои и дори жертване на голям брой военопленици.

Самата дума арена е от етруски произход и означава пясък. Преди да бъде издигната специална сграда**, двубоите са били организирани на малки площади покрити с пясък. В него кръвта е попивала бързо и така шансът някой от сражаващите се да се подхлъзне е бил по-малък.

Едва ли има съмненние, че римляните вземат гладиаторските игри от самнити и етруски. Това обаче не означава, че трябва да търсим произхода на явлението на Апенинския полуостров. Много преди особения обичай да се появи в Средна Европа, той е практикуван доста по-далеч на изток.

При посещението си на Тракия   Херодот вижда погребалните ритуали на местното население. Бащата на историята споделя следното – “Богатите се погребват така: трупа държат изложен три дни наред, колят разни жертвени животни и се угощават, след като по-рано са оплакали умрелия, след това го погребват като го изгарят, или просто заравят в земята. После издигат могила и устройват разни състезателни игри, при това най-големите награди определят за единоборство според значението му”. [2] Her.IV-8.

При траките двубоите на гроба на благородник са много по-стари от  тези на самнити и етруски.  Практикувани са със сигурност поне от второто хилядолетие преди Христа. Съществува предание за една смела тракийска принцеса носеща името Харпалика. Майка й починала докато тя била още пеленаче. Тогава бащата научил дъщеря си да пие мляко направо от вимето на кобилата (точно с това стават известни и старите българи). После, макар още дете тракийската благородничка била научена да язди кон и да стреля майсторски с лък (както са били обучавани децата на старите българи).

Бащата на Харпалика бил известен със суровия си нрав. Един ден поданиците се   разбунтували и го убили, а младата тракийка била принудена да избяга в гората. Там преживявала от лов. Не след дълго се стигнало до стълкновение между нея и бившите подчинени на баща й. Схватката била жестока, благородничката убила много от нападателите си, но в крайна сметка паднала поразена и тя. Удивени от невероятната й смелост, а също и от силата й, оцелелите организирали култови въоръжени игри край нейния гроб [3] c.165.

Напълно е възможно това да е началото на ритуала, който след векове ще бъде пренесен на запад и ще стане известен под името гладиаторски игри. Може на някои да изглежда странно, че една жена стои в основата на всичко, но тракийките не са били за подценяване. По храброст и дързост не са отстъпвали изобщо на мъжете. Не случайно тракийските менади са изобразявани с меч, харпе (крив нож) и брадва.

Разбира се невъзможно е да се каже със сигурност дали култовите въоръжени игри в чест на Харпалика са най-старите. Подобни обичаи срещаме не само в Тракия, но и край омировата Троя. Който е чел Илиада знае, че при погребението на Патрокъл е имало състезания с колесници, а след това е дошъл реда на борци, копиеносци, мечоносци. Жертвани са също животни и дванадесет пленени трояни.

Тук трябва да се отбележи, че нито мирмидонът Патрокъл, нито неговия роднина Ахил са гърци. Преди около век известния британски учен Артър Еванс заяви, че имена като Ахил, Клитемнестра и др. не са гръцки по произход. Потвърждение бе дадено от фламандския изследовател Алберт Йорис Ван Виндекенс. Според него името на Ахил е пеласгийско. А пеласгите са най-близките тракийски роднини. Езиковедът В. Георгиев смята, че тракийския/пеласгийския език, е говорен в нашите земи още от времето на Неолита. [4] c.43.

За мирмидоните пък Йоан Малала казва без увъртане, че са предци на старите българи. Това обяснява защо дедите ни практикуват трако-пеласгийски погребални ритуали. Не става дума само за жертването на кон и куче в гроба на боец, но и за по-сложни обреди, чийто корени виждаме дори в Илиада.

Тъй както Ахил  изгаря в чест на Патрокъл военопленници и животни, така и княз Крум заповядва пред вратите на Константинопол да бъдат пренесени в жертва хора и животни [5] с. 351.

Следва да бъде обяснено как особеният ритуал, станал основа за гладиаторските игри, намира своя път от Балканите до Апенинския полуостров. Черпейки сведения от старите писания и съпоставяйки ги с археологически находки и топоними можем да заключим, че е имало няколко миграции на балканци в посока на Древна Италия.

Според Плутарх пелазгите били войнствен и могъщ народ, който покорил всички хора изпречили се по пътя му. Когато стигнали в Лациум пелазгите основали Рим и го нарекли така по името на оръжието си. ROME – сила (на оръжие) отговаря прекрасно на старобългарската дума раменъ-силен.

От Тит Ливий пък научаваме за странни, нелатински имена на древни царе. Става дума за Атис, Капус и Капетус, те безспорно са тракийски по произход. А сравнявайки материалната култура на Есте и Голасека (първо хил.пр. Христа) с тракийската от по-ранен период става ясно, че може да се говори за силно тракийско влияние в северните части на Апенинския полуостров през първо хил. пр. Христа.

В земите на Древна Италия  се срещат топоними и хидроними, чийто характер е трако пеласгийски.Това съобщава Антонио Скиарета в свое проучване. Италийските Алма, Калетра, Аксиа, Пирги, Руселе, Висентиум и др. отговарят на тракийските Алмус, Каластра, Аксиос, Пергам, Русидава, Висанте. А името на прочутото  Тразименско езеро се свързва с корен ТРЕС имащ значение ТРЕСА. Тук коментарът е излишен.

Ето, ние разполагаме с достатъчно данни, които показват, че гладиаторските игри са древен тракийски обичай, който е пренесен от балкански поселници на Апенинския полуостров. Първо е бил приет от етруски и самнити, а после, чрез тяхно посредничество е даден на римляните, които от погребален ритуал го превръщат в зрелище и забавление на тълпата. Това, че етруските са били в контакт с нашите предци разбираме и по факта, че в северната част на Апенинския полуостров са се почитали божества, чиито имена се обясняват на тракийски и неговия модерен вариант – българския.

Земла е етруски теоним, еквивалент на тракийската Земела, името на която се тълкува със старобългарската дума земля – земя. Сетлан е етруски бог на огъня, името му отговаря на тракийския теоним Суетулен, а и на българското име Светлан (според Вл. Георгиев).

Далеч съм от мисълта, че нашите деди траките са в основата на всичко. Колкото и способен народ да са били, другите хора също са притежавали умни и способни индивиди. Несъмнено траките са научили много от своите съседи, а и от други племена, с които са влезли в контакт. Едно обаче е безспорно, дедите ни са били едни от най-големите дарители в древността и е справедливо това да бъде споменато. Вече не върви народът на Спартак да бъде определян като войнолюбиви варвари. Ясно е, че предците ни са повлияли езика и културата на много европейски народи. Дали са и огромен импулс в развитието им, посредством знанията по обработка на металите. Без тях развитие би било невъзможно.

 

Историята учи на много неща, най-важното е това, че оцеляват само силните.Оцеляват тези, които са калени в жестоки изпитания, но са успели да запазят човешкото в себе си. Ние сме подложени на ад вече много години и все пак голяма част от нас е успяла да запази както човечност, така и благородство. Станал съм свидетел на това нееднократно и всеки път душата ми се е изпълвала с възхищения от примера на добрите хора. Как да не се гордея, че съм българин!

 Използвана литература и пояснения:

1.M.Grant, Gladiators, Penguin Books, 1967;

2.Херодот, История 4-8;

3.Г.Батаклиев, Антична Митология, Изд. Д-р П.Берон, София, 1985;

4. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

5.В.Бешевлиев, Първобългарите, История, Бит и Култура, 2008;

*Кледиво отговаря на старобългарската дума кладиво-чук. Келтския меч е бил предназначен предимно за сечене и удряне (както с чука).

** Колозея е издигнат от Флавиите през I-ви век.

***В действителност материалната култура от земите на мирмидоните е сродна с тази на Тракия. Приликите са от поне 4- то хил.пр. Христа, това се знае много добре от археолозите. Древните Тракия и Македония са били обитавани от един и същ народ. Римския летописец Помпей Трог споменава, че най-старото население на Македония ( където живеят мирмидоните) е пеласгийско...