БИБЛИЯ БЕСИКА И МЕТОДИТЕ НА Д-Р ГАЙД

Преди няколко години в пресата ни гръмна новината, че е намерена библията на бесите. Книгите на Стефан Гайдарски познат още като д-р Гайд превзеха книжарниците, бяха предлагани дори и в музеи. Това ме учуди доста, понеже поне на този момент, както правителствата, така и учените ни като цяло пренебрегват тракийското ни наследство.

Когато се запознах с писаниците на Гайд разбрах каква е причината за “великодушието” на управляващите. Тракийското Писмо Декодирано се оказа заблуда. Едиственото верно твърдение в работите на Гайд е това, че сме наследници на траките. Начинът на работа обаче може да се характеризира като всичко друго, но не и научен. Творбите на Гайд са просто една бомба със закъснител. След време тя ще причини много душевни терзания, на тези, с чието доверие е злоупотребено.

Нека не бъда голословен. Нека обясня подробно защо смятам работите на Стефан Гайдарски за несериозни и изключетелно вредни. Първо, названието Библия Бешои- библия на бесите, е нелогично. През IV век Урфил познат още като Вулфила превежда библията за гетите обитаващи подножията на Стара Планина: “(Philostorgius)  says that at this time Ulfilas led a large body of the Scythians (Goths) from those living  across the Ister (the people whom in olden times they called Getae, but now call Goths) to the land of the Romans, driven through piety from their own homes… Ulfilas was elected by Eusebius (of Nicomedia) and the bishops of his party (the Arians) as bishop of the Christians in the Getic land. Among  the matters which he attended to among them, he was the inventor for them of their own letters, and translated all the Scriptures into their language - with the exception, that is, of the Books of Kings.”

http://digihum.mcgill.ca/~matthew.milner/teaching/resources/docs/The%20Work%20of%20Ulfilas%20among%20the%20Goths.pdf

Бесите са съседи на гетите не само в областта Мизия (Северна България), но и отвъд Дунава. Край Карпатите са живели не само гети, но и беси както знаем от работите на Клавдий Птолемей: “Below the Venedae are the Gythones, then the Finni, then the Sulones; below whom are the Phrungundiones; then the Avarini near the source of the Vistula river; below these are the Ombrones, then the Anartophracti, then the Burgiones, then the Arsietae, then the Saboci, then the Piengitae and the Biessi near the Carpathian Mountains”. Ptol. Geography, III.5.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

Щом гетите имат превод на библията още през IV век, защо ще им е на живеещите заедно с тях беси да правят свой отделен превод? Двете племена говорят един и същ език, разликите в диалектите са били минимални. 

Всъщност никой от племето на бесите не е превеждал Cветото писание. Работата е там, че през Късната Античност името беси става колективно название за всички траки, включително и гетите. Това е причината гетската библия да бъде наречена библия на бесите. Гайд най-вероятно не знае тази важна подробност.

Този изследовател твърди, че: “езикът на древната тракийска писменост от Енеолита, както и този от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи на Желязната епоха, написани вече на линейната трако-фригийска азбука, е един и същ език, който за щастие е съхранен и до днес и известен като бохарски диалект на Северен Египет.”

Ако трябва да опиша това твърдение с една дума, единствената, която мога да използвам е дивотия. Поднасям извиненията си за грубия израз, но той даже е комплимент. Бохарският диалект на коптите в Египет няма допирни точки с граматиката на езика ни. Самото название бохарски няма нищо общо с името на езика ни – български.

Бохарски, или по-точно бохайра е арабска дума за езеро - Bohaira بحيرة (lake). In Arabic, words are either masculine or feminine, so anything you may think of should take either feminine or masculine form, now you can recognize if a word is feminine or masculine by its ending, for example: Shajara شجرة (tree), Saheefa صحيفة (newspaper), Kora كرة (ball), Ghorfa غرفة (room), Bohaira بحيرة (lake)

http://arabic.speak7.com/arabic_feminine_plural.htm

BOHAIRIC

The dialects of Lower Egypt were Bashmūric, about which little is known (only a few glosses in the dialect are extant), and Bohairic (from Arabic, al-Buḥayrah).

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/71520/Bohairic

Който желае може да се запознае с граматиката на коптския бохарски диалект:

BOHAIRIC GRAMMAR http://www.academia.edu/3623127/Bohairic_Grammar

До VII век думата бохайра, бухайра-езеро не е била позната в Египет защото принадлежи на съвсем различен народ, това са арабите. През Ранното Средновековие те не само покоряват страната на пирамидите, но и цяла Северна Африка. В последствие налагат доста свои топоними и хидроними, към които спада и Бохайра. Това е област, в която има голямо езеро, което е и причината за възникването на името Bohaira بحيرة. За тази важна подробност Гайд не отваря и дума.

В работите на Гайд намираме още много заблуди. На с. 34 от “Тракийското Писмо Декодирано” IV сe споменава Дион-Исус. Направен е някакъв нескопосан опит за кръстосване на името на бога на виното с това на Исус Христос. Проблемите тук са няколко. Най-древният вариант на името Дионис е от микенски документи от второ хил. пр. Христа. Там срещаме ДИВОНУСО(С) – J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005, p.99.

Исус от друга страна е гръцкото предаване на еврейско-арамейското име Йешуа.

Jesus 

late 12c. (Old English used hælend "savior"), from Greek Iesous, which is an attempt to render into Greek the Aramaic proper name Jeshua (Hebrew Yeshua) "Jah is salvation," a common Jewish personal name, the later form of Hebrew Yehoshua (see Joshua). 

http://www.etymonline.com/index.php?l=j&p=3&allowed_in_frame=0

Комбинацията с имената на Дионис и Исус, която Гайд предлага е невъзможна. Невъзможни са и доста от така наречените тракийски думи, които са представени в края на “Тракийското Писмо Декодирано” IV. Най-фрапиращият пример е с думата захар. Тя нито е българска, нито е съществувала по времето когато гетите превеждат библията на своя език. В древността като подсладител се е ползвал пчелния мед. Нито египтяните, нито дедите ни от Античността са познавали захарта.

Други невъзможни “тракийски” думи от “речника” на Гайд са кяр, одая, шамар, чешма, еснаф, сефте, кеф, шише, гемия. Касае се за турцизми, навлезли са в езика ни около 1000 години след като бесите превеждат библията на свой език. Нито одая, нито шише, или гемия не се срещат в старобългарски, или среднобългарски текстове. Това няма и как да стане.

Гайд се е застраховал казвайки, че някои наши думи са преминали в турския. Разбира се има български думи в турския, но те си имат българска етимология, докато кяр, одая, шамар, чешма, еснаф, сефте, кеф, шише, гемия не притежават смисъл на български. Те са заети през петте века мрак, в който е хвърлена страната ни от азиатските агресори.

Колкто повече се задълбочава човек в книгите на Гайд, толкова повече абсурди намира. На с.80-81 от “Тракийското Писмо Декодирано” IV е показана плочица с древна писменост от Енеолита. Дори и там Гайд намира името на Исус! За такова твърдение думата абсурд е твърде мека. По-горе бе обяснено, че Исус е гръцкото предаване на еврейско-арамейското име Йешуа. Освен това през Енеолита гърците са говорили съвсем различен език, а и са обитавали прародината си Африка.

Събират се няколко абсурда на едно място, но това не притеснява Гайд изобщо. Какъв е подтикът на този човек да публикува няколко книги със заблуди аз не зная. Може намеренията му да са били добри, но както е казано преди време: “Пътят към ада е заслан с добри намерения.” 

Не може да се спекулира произволно, не е редно да се играе безотговорно с доверието на българския читател. Нужни са проверки на книгите с научни претенции, а и консултации със специалисти.

Ето какво казват специалисти като д-р С.Янакиева за творбите на Гайд: “Друг проблем са появилите се в последните години абсолютно безпочвени спекулации на Ст. Гайд за намирането на Biblia Bessica (Гайд 2008: 103-117). Авторът на тази грандиозна манипулация за лековерни читатели (каквито са и другите три книги от поредицата) твърди, че именно на тракийски език е написан бохарският превод на Светото писание.

Г-н Гайд или е пълен невежа, или смята за такива българските си читатели. Както е добре известно на езиковеди и историци, бохаирският (бохейрски) е диалект на коптския език, последния стадий от развитието на древноегипетския от около І-ІІ век насетне. Откровена нелепица са твърденията на Гайд, че се спорело за това към кое езиково семейство принадлежи коптският, че най-голямата част от специалистите го определяли като състоящ се от два компонента - семитски и индоевропейски - и че „по всичко личи, че индоевропейските компоненти преобладават в бохарския диалект", който бил тракийски диалект…

Без съмнение древноегипетският (включително и коптският) принадлежи към хамитския клон на семито-хамитското езиково семейство. Коптските преводи на Библията и други текстове се изучават от няколко века - класифицирани са ръкописите в различните библиотеки, добре проучен е и самият бохаирски диалект. Той никога не е имал нужда да бъде „декодиран", тъй като има дълга писмена традиция и до днес се употребява като литургичен език в коптската православна църква.

Няма никакво съмнение, че евангелският текст, който психиатърът Гайд иска да ни представи като тракийски, е на коптски език и няма нищо общо с индоевропейския тракийски…

Смехотворно е да се твърди, че в посочените текстове се срещат племенните названия траки и беси, както и името на Орфей. Това са преводи на различни части на Библията и те дори теоретично не биха могли да съдържат нещо, което не се съдържа в оригинала…”

 http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

Ето така стоят нещата с методите на Гайд. Жалко е, че доста добри хора се полъгаха. Жалко е, че неиздържаните работи на въпросния господин компрометират връзката между траки и египтяни. Такава има разбира се, но не е описаната от Гайд. Верно е, че завладелите Египет хиксоси са от Балкански произход. Не те обаче пренасят йероглифното писмо в Египет.

Йероглифното писмо си е изобретение на самите египтяни. Балканската писменост съдържа други знаци. Те се срещат върху керамика от първите египетски династии, а после изчезват, правейки място за новоизобретените йероглифи.

Разказвайки за древният Египет Уолтър Емъри споменава, че благородническата прослойка на първите египетски династии принадлежи на раса, която е различна от местното население. Емъри не уточнява от къде са дошли тези хора. Това подсказва проф. Ян Бест давайки карта на древни миграции на източноевропейци в Левант и Египет. Ясни индикации за балканският произход на първите господари на Египет дава и ранната египетска керамика. Тя показва прилики с по-старата балканска.

Трябва да се отбележи, че балканските поселници в Египет са били добре организирани, а и по-силни физически от местното население, но са били едно незначително малцинство. Емъри а и Дери споменават, че в продължение на няколко века расата на господарите се смесва с тази на местното население. Балканските преселници оставят следи в египетския език, но се касае само за шепа думи:

СТАРОЕГИПЕТСКИ  - БЪЛГАРСКИ – АНГЛИЙСКИ

АТЕФ            ОТЕЦ (баща)              -FATHER

АН -                ОНЪ, ОНА (той, тя)  -HE, SHE

БХА               БЕЖАТИ (бягам)      -TO RUN

БЕС                ВЕСТИ                      - TRANPOSRT, BRING, CARRY

ВСТ                ВЬСЪ (селище)         - SETTLEMENT, VILLAGE

ДР                  ДВОР                          - ENCLOSURE, YARD

ИИ                  ИТИ (идвам)             - TO COME

КЕС               КОСТ                          - BONE

МСТИ            МЪСТ                         -REVЕNGE, WRATH

ПТ                  ПИТА (хляб)              -BREAD

ПРИ               ПРАВО                       - FORTH

РУТ                РЪТЪ (уста, отвор)  -MOUTH, OPEING

РУХ               РЪСТ                         - GROW, HEIGHT

РК                   РОКЪ ( време)          - TIME

САЧ               СЕКА                         - CUT

СЕПТ            ШИП                          - THORN  

САМТ            СЪМВАНЕ                - MORNING

СУ                  СЪ ( този, това)        - THIS

СВИ               СВЕТЛИНА               -LIGHT

СБТ               СОБА (стая)              - ROOM, CHAMBRE

ТА                  ТА ( тази, това)         -THIS, THAT

ТУ                  ТЪ ( това)                    -THIS, THAT

ХР                  ГОРЕ                            -ABOVE, ON

В по-късният вариант на египетския, коптския са се запазили също малко количество думи показващи връзка с езика ни. Някои от тях са кас-кост, калка-колело, сике-сека, тай-тая, тази. Със сигурност обаче представените от Гайд воки-бременна жена, какос-зъл и т.н. нямат връзка с българските девойка, дивак както се опитва да ни убеди Гайд.

Eто какво трябва да запомним:

1.Бохарски няма нищо общо с български, това си е коптски диалект, чието име идва от арабската дума Бохайра/Бухайра-езеро.

2.В най-древните надписи от земите ни няма споменаване на името Исус защото то е само едно гръцко предаване на еврейско-арамейското име Йешуа. По времето на Енеолита гърците са били още в Африка, а дедите ни дори не са знаели за съществуването на народи като евреи и арамеи.

3.Комбинацията Дион-Исус е измислица, нейното съществуване е невъзможно понеже най-древното име на Дионис е било Дивонус. Около 800 години след най-ранното споменаване на името на тракийския бог, гърците предават името му като Дионис. Историците приемат този вариант, но езиковедите знаят как е правилното, по-старо име на този бог. Нещо, което Гайд не знае. Дивонус е сродно на санскр. diva, diviya- светлина, сияние, чудо, а също така и на стблг. диво-чудо, дивьнъ-смайващ, дивьно-удивително.

4.Няма как тракийската библия да е наречена от дедите ни Библия Бешои защото само гетите правят превод на Светото писание. Гайд явно не знае, че през Късната Античност с името беси се обозначават всички траки, независимо дали те са гети, мизи, или одриси. Със сигурност дедите ни не са наричали превода на Светото писание библия. Тази дума е навлязла в езика ни късно, тя не присъства в старобългарски и среднобългарски.

5. Нарочените от Гайд за тракийски думи са си турцизми - кяр, одая, шамар, чешма, еснаф, сефте, кеф, шише, гемия. Те нито присъстват в старобългарския, нито пък имат смисъл на български. 

Тъжно е, че се появиха индивиди, които използваха желанието на българина да разбере истината за корените си. Имайки свои скрити цели, тези хорица подкопаха тезата, че ние сме потомци на най-старото цивилизовано население на Европа. Най-сигурния начин да бъде убита една идея не е като й бъде оказано упорито противопоставяне, а като бъде опорочена.

Дано Господ да прости на тези, които волно, или неволно са разпространявали заблуди. Дано и хваналите се в капана на заблудите да успеят да прозрат истината. Тя винаги може да се намери от тези, които я търсят упорито. Сега използвам случая да призова за пореден път своите читатели да не ми вярват сляпо, а винаги да проверяват моите твърдения. Ако информацията относно даден въпрос ви се стори малко, поискайте още. Съмнявате ли се в нещо, изразете съмненията си и заедно ще стигнем до разрешение на всеки проблем. Човек няма как да знае всичко, а и аз не съм безгрешен. Приемам съвети и корекции стига те да са изразени по културен начин и да са добре аргументирани. Така би трябвало да работи всеки изследоваел търсещ истината за корените на народа ни.

БЪЛГАРСКИ ИМЕНА ОТ ВТОРО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА

Според официалната историография старите българи са азиатски нашественици. Вече повече от век се твърди, че нашите деди са чужд на Балканите народ. Голям брой научни работи внушават на читателите, че предците ни са се заселили в Тракия едва в Ранното Средновековие. Ако това беше истина, то в нашата именна система не би трябвало да се срещат антропоними споменати в документи от второто хилядолетие преди Христа. Такива обаче има и то не малко.

В списъка с български лични имена съставен от братя Миладинови срещаме  Дардан и Дардана. По една, или друга причина те са пропуснати в издадените по-късно честотно-тълковни речници на имената на българите. Това е доста жалко защото Дардан е трако-троянско име, алтернативното название на троянците  е дардани. 

Дарданите са тракийско племе споменато за пръв път в египетски летописи от XIV век преди Христа. Заедно със своите роднини мизите (наречени по-късно българи) дарданите помагат на хетския цар Муватали II да победи не кой да е, а Рамзес Велики. 

През I век Страбон споделя за дарданите, че макар да живеят в землянки те са весел и жизнен народ обичащ песните и танците. Старият автор добавя за тези хора, че притежават много музикални инструменти.

Друго древно българско име е Ильо. Официално то произлиза от библейското Илия.Звуковата прилика не може да се отрече, но не бива да се отхвърля лекомислено и връзката с тракийския антропоним Илиос – митичния основател на Троя. Названието на този древен  град е споменато в хетски документи от XVII -ти век преди Христа (в договорa на цар Лабарна).

Едно наше почти забравено име е Ярей. В издадените по времето на тоталитаризма речници то е пропуснато  и това е доста жалко, защото всъщност това е името на тракийският бог на войната, който е познат на гърците като Арес.   

Надпис с Линеар А, първите три знака представят звуците А-РЕ-Ю (по Еванс)

Ярей е всъщност най-древното документирано наше име. Върху златен пръстен намерен в критска гробница до Мавро Спелио (XVIII -ти век преди Христа) с Линеарен А е написано   Aрею, т.е. на Арей, Ярей. Езиковедът Владимир Георгиев разпознава в Арей името на войнственият бог, но го счита за хетски. 

Настина в древната Анатолия е почитан бог Яриш, но той не е изконно хетски. Явно на Георгиев не е било известно, че хетите са приемали в пантеона си всички божества на васалите си и поради това стават известни като народът с хиляда бога. Мизите (наречени по-късно българи) и дарданите са били хетски съюзници, това е причината да има култ към техният Арей (Арес) в Мала Азия.

Езиковеди и историци знаят много добре за споменатото от Павел Дякон българско лично име Бузан (Historia Romana), но то не присъства в честотно-тълковните речници. Навярно защото е вариант на тракийското Бузос споменато за първи път в Линеар Б документи от XIV-ти век преди Христа. 

Отново в микенски  документи от XIV-ти век преди Христа срещаме имена като Бато, Ботийо, Гета, Котеу, Мируло, Видако, Тато, Руси, Румано, Дейко, Силано, Камонийо, Делеу, Пирино (документи 1084, 1280 Е, 1293 Е, 1421 Х, 482 U, 1516 А b 01 lxxxvii по Еванс и Чадуик)  които са си нашите Бато, Ботьо, Гето, Котьо, Мирул, Видко, Тато, Руси, Румен, Дейко, Силан, Камен, Дельо, Пирин...

Най-интересното е, че в микенски документи от  XIV -ти век преди Христа срещаме имена като Крумеио, Карамесийо, Исеверийо,Токеу, Винaйо (документи 1516 А b 01 lxxxvii, 1173 bEx 225, 1197 Еa 302 lxxxi, 473Rq 61 xcii etc по Еванс), отговарящи на имената на старобългарските владетели Крум, Кормесий, Севар, Токту, Винех. Всеки български изследовател, който е запознат със старите егейските писменостти би трябвало да знае тези интересни факти.

Специалистите ни би трябвало да знаят и други важни неща. В микенски документи от  XIV  век преди Христа се срещат дори старобългарски родови имена като Дуло, Окило/Вокило – Вокил и Ермаа- Ерми (княз Кормисош е от рода Вокил, а княз Гостун е от рода Ерми).

След като типични български имена се споменават многократно в минойски, хетски, египетски и микенски документи от XVIII -ти -XIV -ти век преди Христа (3700-3300 години стари), само безсъвестен и изключително предубеден човек може да обяви българите за нашественици в земите на юг от река Дунав.

Времето променя много, но не е в състояние да заличи обсолютно всичко. Нашите имена са били споменавани с уважение и страхопочитание от силни народи като хети и египтяни. Мирул,  Ведан, Яко, Ботьо и др. са били богати благородници в Микенска Гърция.

Твърде много следи сме оставили на три континента, за да е възможно споменът за нас да бъде заличен. Малко по малко всичко ще си дойде на мястото, ще си получим заслуженото уважение, светът ще знае и вече няма да забравя кои сме и какво сме дали на човешката цивилизация. Звездата на България изгрява и този път блясъкът й е ослепителен!

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

2.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;

3. A.Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;

4. J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984;

5. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;

6. М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

К.Иречек, История на българите, Издателство Наука и изкуство, под ред. на проф. П. Хр. Петров, София, 1978;