Според официалната историография старите българи са
азиатски нашественици. Вече повече от век се твърди, че нашите деди са чужд на
Балканите народ. Голям брой научни работи внушават на читателите, че предците
ни са се заселили в Тракия едва в Ранното Средновековие. Ако това беше истина,
то в нашата именна система не би трябвало да се срещат антропоними споменати в
документи от второто хилядолетие преди Христа. Такива обаче има и то не малко.
В списъка с български лични имена съставен от братя
Миладинови срещаме Дардан и Дардана. По една, или друга причина те
са пропуснати в издадените по-късно честотно-тълковни речници на имената на
българите. Това е доста жалко защото Дардан е трако-троянско
име, алтернативното название на троянците е дардани.
Дарданите са тракийско племе споменато за пръв път в египетски летописи от XIV век преди Христа. Заедно със своите роднини мизите (наречени по-късно българи) дарданите помагат на хетския цар Муватали II да победи не кой да е, а Рамзес Велики.
През I век Страбон споделя за дарданите, че макар да живеят в землянки те са весел и жизнен народ обичащ песните и танците. Старият автор добавя за тези хора, че притежават много музикални инструменти.
Друго древно българско име е Ильо. Официално
то произлиза от библейското Илия.Звуковата прилика не може да се отрече, но не
бива да се отхвърля лекомислено и връзката с тракийския антропоним Илиос
– митичния основател на Троя. Названието на този древен град е
споменато в хетски документи от XVII -ти век преди Христа (в договорa на цар
Лабарна).
Едно наше почти забравено име е Ярей. В
издадените по времето на тоталитаризма речници то е пропуснато и това е
доста жалко, защото всъщност това е името на тракийският бог на войната, който
е познат на гърците като Арес.
Надпис с Линеар А, първите три знака представят звуците А-РЕ-Ю (по Еванс)
Ярей е
всъщност най-древното документирано наше име. Върху златен пръстен намерен
в критска гробница до Мавро Спелио (XVIII -ти век преди Христа) с Линеарен А е написано Aрею, т.е. на Арей, Ярей. Езиковедът
Владимир Георгиев разпознава в Арей името на войнственият бог,
но го счита за хетски.
Настина в древната Анатолия е почитан бог Яриш, но той не е изконно хетски. Явно на Георгиев не е било известно, че хетите са приемали в пантеона си всички божества на васалите си и поради това стават известни като народът с хиляда бога. Мизите (наречени по-късно българи) и дарданите са били хетски съюзници, това е причината да има култ към техният Арей (Арес) в Мала Азия.
Езиковеди и историци знаят много добре за споменатото от
Павел Дякон българско лично име Бузан (Historia Romana), но то не присъства в честотно-тълковните речници.
Навярно защото е вариант на тракийското Бузос споменато за
първи път в Линеар Б документи от XIV-ти век преди Христа.
Отново в микенски документи от XIV-ти век преди Христа срещаме имена като Бато, Ботийо, Гета, Котеу, Мируло, Видако, Тато, Руси, Румано, Дейко, Силано, Камонийо, Делеу, Пирино (документи 1084, 1280 Е, 1293 Е, 1421 Х, 482 U, 1516 А b 01 lxxxvii по Еванс и Чадуик) които са си нашите Бато, Ботьо, Гето, Котьо, Мирул, Видко, Тато, Руси, Румен, Дейко, Силан, Камен, Дельо, Пирин...
Най-интересното е, че в микенски документи от XIV -ти век преди Христа срещаме
имена като Крумеио,
Карамесийо, Исеверийо,Токеу, Винaйо (документи 1516 А b 01 lxxxvii, 1173 bEx 225, 1197 Еa 302 lxxxi, 473Rq 61 xcii etc по Еванс), отговарящи на имената на старобългарските
владетели Крум, Кормесий, Севар, Токту, Винех. Всеки български
изследовател, който е запознат със старите егейските писменостти би трябвало да знае
тези интересни факти.
Специалистите ни би трябвало да знаят и други важни неща.
В микенски документи от XIV век преди Христа се срещат дори
старобългарски родови имена като Дуло, Окило/Вокило – Вокил и Ермаа-
Ерми (княз Кормисош е от рода Вокил, а княз Гостун е от рода Ерми).
След като типични български имена се споменават многократно в минойски,
хетски, египетски и микенски документи от XVIII -ти -XIV -ти
век преди Христа (3700-3300 години стари), само безсъвестен и изключително
предубеден човек може да обяви българите за нашественици в земите на юг от река
Дунав.
Времето променя много, но не е в състояние да заличи обсолютно всичко. Нашите имена са били споменавани с уважение и страхопочитание от силни народи като хети и египтяни. Мирул, Ведан, Яко, Ботьо и
др. са били богати благородници в Микенска Гърция.
Твърде много следи сме оставили на три континента, за да е възможно споменът за нас да бъде заличен. Малко по малко всичко ще си дойде на мястото, ще си получим заслуженото уважение, светът ще знае и вече няма да забравя кои сме и какво сме дали на човешката цивилизация. Звездата на България изгрява и този път блясъкът й е ослепителен!
Използвана литература:
1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на
ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската
общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по
Тракология, София, 1998;
2.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска
Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;
3. A.Evans, SCRIPTA
MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the
archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;
4. J.Best, Thrakische Namen
in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of
Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984;
5. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките,
БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;
6. М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър
Берон, София, 1988;
К.Иречек, История на българите, Издателство
Наука и изкуство, под ред. на проф. П. Хр. Петров, София, 1978;
Публикации
