ХРАМОВЕ И МИСТЕРИИ В ХЕМУС (СТАРА ПЛАНИНА)

 

Планините на България са благословени места. Всяка има свой характер, свой особен чар, свое типично излъчване. Точно поради това е трудно е една от тях да бъде поставена на първо място, а и честно казано – това не е нужно. Всичките ни планини заслужават внимание, а и грижи, защото освен запазването на горите и изворите, ние трябва да опазим и археологическите обекти. Те не са никак малко, а при наличие на добра воля за проучване и съхранение, броят им ще нарасне. С това пък ще нарасне и престижа на страната ни.

 

Стара планина, позната в миналото като Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων крие много тайни. В работа от 2007 г. проф. д-р Иван Христов дава ценни сведения за немалко интересни обекти в региона на Стара планина. Става дума за тракийското светилище в землището на с. Дамяново, светилището на връх Чучул, друго светилище под връх Марагидик, новооткритото тракийско скално светилище в района на с. Рибарица, скалното светилище в района на с. Рибарица и др. (Христов, 2007).

 

Не можем да пренебрегнем и нимфеума в археологическия резерват Мадара, където е имало храмове на Бендида, Асклепий и Хероса. Трябва да се добави и това, че според сведения на стари автори като Еврипид и Хереклид, на територията на Хемус има проницалище на бог Дионис, където се съхраняват плочици с Орфеева мъдрост (Iliev, c.62-63).

https://haemus.mk/wp-content/uploads/2014/04/Haemus-Journal-Vol-2-2013-Iliev.pdf

 

Явно въпросното светилище е много древно, защото въпросните плочици, по чиято повърхност са записани наставления на Орфей,  най-вероятно са същите, като плочиците запазени на остров Крит и континентална Гърция от времето на Бронзовата епоха и известни като крито-микенска писменост.

 

                            Крито-микенска писменост (по Артър Еванс)

За тези особени знаци, Джейн Алън Харисън смята, че това е “азбуката”, която е ползвал Орфей (Harrison, 1991, c. 467). На същото мнение е и творилия в Канада Георги Сотиров, даващ солидни аргументи в полза на това, че крито-микенската писменост не е гръцка, а тракийска се явява прототип на глаголицата. Сотиров е прав, голяма част от знаците на крито-микенската писменост не просто имат същата форма като буквите от глаголицата, но и носят идентична звукова стойност. Това просто няма как да е случайност.

 

Сравнения на крито-микенска писменост и глаголица (по Георги Сотиров)

А каква е връзката между Дионис и Орфей научаваме от Диодор Сицилийски. Той разказва за деянията на древния бог, за неговата благодарност към Харопс, когото посвещава в тайнствата си. Диород обяснява и, че Харопс от своя страна предава знанията на Оеагър – бащата на Орфей, който пък променя и допълва ритуалите и поради това те са известни и като орфически (Diod.III.65.6)

 

“Thereupon, out of gratitude to Charops for the aid the man had rendered him, Dionysus made over to him the kingdom of the Thracians and instructed him in the secret rites connected with the initiations; and Oeagrus,  p301 the son of Charops, then took over both the kingdom and the initiatory rites which were handed down in the mysteries, the rites which afterwards Orpheus, the son of Oeagrus, who was the superior of all men in natural gifts and education, learned from his father; Orpheus also made many changes in the practices and for that reason the rites which had been established by Dionysus were also called "Orphic." (Diod.III.65.6).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

 

Диодор дава и други интересни сведения, които обясняват връзката между Дионис и Орфей. Старият автор разказва за това как Лин използвайки пеласгийски букви създава работа, в която запечатва делата на Дионис, като допълва и, че Орфей също е ползвал тези пеласгийски букви за същата цел (Diod.III.67.4)

 

“Now Linus, they say, composed an account in the Pelasgic letters of the deeds of the first Dionysus and of the other mythical legends and left them among his memoirs. 5 And in the same manner use was made of these Pelasgic letters by Orpheus….”(Diod.III.67.4)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

 

По мои сведения, светилището, в което някога са пазени плочици с Орфеева мъдрост все още не е намерено. Ако не е напълно разрушено от някой от окупаторите на страната ни, съществува възможност скоро то да бъде открито. Преди време различни хора ми споменаваха за намерени фрагменти от глинени плочици с различни знаци, но за жалост тогава не взех думите на сериозно. Откривателите на керамиката не дадоха сведения за локацията, само споменаха – някъде в централна Стара планина. Както вече се уверихме – този регион е богат на древни храмове и светилища, някои открити наскоро.

 

Искрено се надявам тези сънародници, които преди време ме уведомиха да плочиците да се свържат отново с мен, или още по-добре – да се свържат с археолози от региона и да ги заведат до мястото на находището, за да могат да бъдат извършени разкопки. Те несъмнено ще извадят на бял свят интересни, а и важни обекти, имащи потенциал да променят историята.

 

Проучвания и разкопки са нужни, защото точно в централна Стара планина, по време на Античността живеят селите, познати и като селети. Смятам, че те са клон на пеласгите наречени сели/Σελλοί, които Омир определя като пазители на храма на Зевс в Додона:

 

“Zeus, thou king, Dodonaean, Pelasgian, thou that dwellest afar, ruling over wintry Dodona,—and about thee dwell the Selli…” (Hom. Il. 16.233)

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%2016.233&lang=original

 

Друга част от селите са обитавали бреговете на Бяло море, известно като Тракийско море в древността. При анализа на тракийския топоним Селимбрия/Σηλυμβρία лингвистите сравняват елемента Сели/Σηλυ – с името на обитаващите северозападна Гърция хора (пеласги бел.авт.) Сели/Σελλοί и намиращата се в среден Хемус област Селетика/Σελλητική (Георгиев, 1976, с.18).

 

Хората наречени Сели/Σελλοί са важни за нашата история, защото те са обявени за пеласги, а за жалост в нашите научни среди се намират хора, които не само отричат това, че пеласгите са част от тракийското семейство, но ги и определят като митичен народ, нищо повече.

 

Точно пеласгите обаче са тези, които предават култа към Зевс на гърците. Неслучайно Омир нарича Зевс Пеласгийски, това е етнически епитет. Благодарение хората наричани Сели/Σελλοί разбираме, че пеласгите са винаги заедно с траки. В земите край Хемус техни съседи са гетите и мизите наречени в по-късни времена българи. Край Селимбрия/Σηλυμβρία, получила името си от друга група Сели/Σελλοί, съседни тракийски племена са кените и тюните.

 

Представената тук информация позволява да се каже, че Стара планина е била важно място за дедите ни влезли в историята под имената траки и пеласги.  Ако това не беше така, то там нямаше да има толкова много светилища и храмове. Явно от дълбока древност мястото е считано за духовен център и навярно това е дало името Стара (планина). Прилагателното стара присъства в тракийската ономастика и това се знае отлично от лингвистите поне от 1977 г. При анализа на името на божеството Стар-аскенос/Σταρασκηνος като еквивалент на стар, стара, е посочено старобългарското прилагателно старъ – стар (Георгиев, 1977, с.102).

 

В този случай значението е голяма, древна (планина), докато познатото на Херодот, Страбон и др. название Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων притежава значение снежна, заснежена планина. В миналото климатът е бил по-хладен и върховете на Балкана са били винаги покрити със сняг, като точно това е дало името Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων.

 

Дори и то обаче притежава смисъл на български език. Удивително е, че до времето на Раковски са известни названията Ем Планина, нос Емине, които са много древни и идват от Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων. В речника на Уилям Смит планиското име Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων бива сравнено с гр. χεῖμα, χειμών, and и санскр. himan, héman – зима :

 

“The name Haemus seems to be connected with the Greek χεῖμα, χειμών, and the Sanscrit himan and héman, according to which it would signify the cold or stormy mountain; but it is possible also that the name is of Thracian origin.”

 http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DH%3Aentry+group%3D1%3Aentry%3Dhaemus-geo

 

В речника на Макс Фасмер виждането за произхода на думата зима е представено доста лаконично: “зима́, зи́му (вин.), укр. зима́, др.-русск., ст.-слав. зима χεῖμών, болг. зи́ма (Младенов 192), сербохорв. зи́ма, вин. зи̑му, словен. zíma, чеш., слвц., польск. zima, н.-луж., в.-луж. zуmа. || Родственно лит. žiemà, вин. žiẽmą «зима», лтш. zìema — то же, др.-прусск. semo — то же, др.-инд. hḗman «зимой», himás «зима», hēmantás — то же, авест. zyå-(zim-), zimō «мороз, зима», греч. χεῖμα «зима», χειμών «зимняя буря», χειμερινός «зимний»….”

 

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0

 

Смятам, че най-древния вариант на нашата дума зима и бил*hima/хима. В този си вид, в далечното минало той е приет от гърци, индийци и др. народи. Не е тайна, че траките и пеласгите са по-стари жители на Пелопонес, Атика, Тесалия, Епир и т.н. Не тайна и, че предците на гърците са заели пантеона си, а и са получили култура от предгръцкото население: трако-пеласгите, които се явяват наши предци.

 

Също така е добре известен похода на Дионис в Индия. Ариан споделя, че тракийския бог е считан за основоположник на индийската цивилизация, а да се дадат знания е невъзможно без да се даде и език. Ето как се появяват индо-европейските езици – чрез преселенията и културното влияние на нашите предци. Преди да дойдат траките в Индия, там са се говорили само дравидски езици като тамилски, телугу и др.

 

Древните тракийски названия Хемус, Хемон/Аἱμός, Αἵμων се явяват прототип на разположените в земите на индийци и др. имена на планини Imaus, Imaeon. Да не забравяме и намиращата се на Апенинския полуостров планина Imeus. За нея пише проучващият древни топоними и хидроними Антонио Скиарета:

 

Imeus m.

Place: pass of Forca Caruso, province L'Aquila, region Abruzzo, Italy

Name: Mons Imeus (Peut.)

Etymology: It may have the same origin of Himella fl., from the IE root *g'heim-'snow, cold', an extension (from *g'hei-mn- ?) of *g'hei- 'winter, snow'. Then, the name meant 'the cold (pass)'. https://asciatopo.xoom.it/samnium.html#imeus

 

По време на древността Апенините не са колонизирани нито от индийци, нито от иранци, които да бъдат свързани с името на планината Imeus, но за идването на траки и пеласги се знае добре. Плутарх дори предава вярването, че Рим е основан от пеласгите: “ …great name of Rome, so famous among mankind, was given to that city, writers are not agreed. Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome “ (Plut.Rom.I.1)

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

 

Страбон пък разказва за идване на траки в северните части на Апенините, недълго след Троянската война: “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias,​” (Strab. XII.2.25).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/12c*.html

 

Ето как става ясно, че преселенията на трако-пеласгите са причината за това на Апенините, Балканите и в Средна Азия да има планини с идентични, или почти идентични имена. Също така преселенията на трако-пеласгите обясняват и защо в северните части на Индия се говорят арийски езици, а в южните дравидски.

 

Навремето, когато лингвистиката е била още млада наука се е смятало, че индоевропейските езици са се появили поради преселенията и културното влияние на някакъв могъщ народ (какъвто са били трако-пеласгите). В последствие тази теория бива дефинирана като расистка и е изоставена. Реално във въпросната теория няма нищо  расистко. Не е расизъм да се каже, че по време на Неолита, Халколита или Бронзовата епоха едни хора (трако-пеласгите) са били по-развити от други. Това е нещо, което не може да се отрече, но поради това, че историците ни се свиват плахо в ъгъла и не смеят да възразят на колегите си от изток и запад, истината остава в сянка, като същевременно бива заменена от противоречащи на здравия разум теории. Всичко неудобно се смита под килима, защото току виж на някого може да просветне как стоят нещата.

 

Да, но във века на информацията е невъзможно да се укрие нещо за дълго време. Рано или късно истината излиза и всекиму ще бъде платено според деянията и заслугите. Аз съм уверен в правотата си, нека се страхуват тези, които помагат на чужди сили да бъде ограбено културното ни наследство и да бъде лишен народа ни от самочувствието, което заслужава.

 

 

 

 

Използвана литература:

 

Георгиев, Вл. Траките и техния език, БАН, София, 1977.

Христов. И., Светилища на траките в централен Хемус, Фабер, 2007.

Harrison J.E., Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991.

Сотиров Г., Чие писмо е Линеар Б?; http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

Iliev J., Oracles of Dionysos in Ancient Thrace https://haemus.mk/wp-content/uploads/2014/04/Haemus-Journal-Vol-2-2013-Iliev.pdf

Dictionary of Greek and Roman Geography (1854), William Smith, LLD, Ed.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0064:id=dodona-geo

SELLETAE SELLE´TAE(Plin. Nat. 4.11. s. 18, init.), a people of Thrace, whose country was called SELLETICA(Σελλητική, Ptol. 3.11.8). It was north of the Haemus, between that range of mountains and the Panysus.

https://logeion.uchicago.edu/Selletae

The Library of History of Diodorus Siculus published in Vol. II of the Loeb Classical Library edition, 1935

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

Этимологический онлайн-словарь русского языка Макса Фасмера

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0

 

 

ТРАКИЙСКАТА ГЛОСА БРИЯ – ГРАД И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИ

 Противниците ми често излизат с твърдението, че след 681 г. у нас названията на селищата се променят, защото се променя и етническия характер на населението. Дали това е наистина така? За физическо изчезване на траките в никакъв случай не може да се говори. Две мащабни антропологични изследвания под ръководството на проф. д-р Методи Попов доказаха това. При второто изследване – това от 1959 г. дори бе допълнено, че не само брюнетите от понтийски тип при българите са наследници на древното балканско население, но дори и част от светлия, северен тип се явяват потомци на траките (Попов, 1959, с. 262). Това означава, че около 90% от нас са потомци на хората влезли в историята под името траки.

 

Изображения на тракийски селяни от периода на късната Античност, изобр. базирано на Barberini Ivory on display at the Louvre- Marie-Lan Nguyen (2011)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8e/Diptych_Barberini_Louvre_OA9063_whole.jpg

В периода 2011-213 г. заключението на проф. д-р Попов и колегите му бе потвърдено от резултатите на генетичните проучвания. Установено бе, че около 90% от българите са наследници на хората, които са обитавали Балканите преди повече от 2000 години, или с други думи – повечето от нас носят гените на траките (Църцаров, 2018). 

 

Сега трябва да си зададем въпроса: Ако фактите показват, че не може да се говори за физическото изчезване на траките, дали същото няма да важи и за езика им, дали нашата реч не е забележително древна, подобно на гените ни? Все пак, след като не можем да говорим за идване на нови народи след 681 г., какво основание има да  говорим за налагане и на нов език? Кой да го наложи, а и как да стане това чудо – нова реч се налага от по-многобройно и по-силно население, а убедителни доказателства за идване на такова ново население няма.

 

Летописите, в които се говори за нахлуване на варвари от север и изток не са нищо повече от хитра пропаганда, съчинена още по време на ранното Средновековие от римляните (византийците), с цел да бъде оправдано заграбването на земите ни от Рим (Византия), a стремежът на дедите ни към свобода и независимост да бъдe завоалиран, представен в ужасно изкривен вид. 

 

Вярно е, че така наречените тракийски езикови остатъци изглеждат странни на повечето от нас. За това обаче си има причини: една от тях е неправилното предаване на думите от страна на гърците, друга причина е неправилното предаване на глосите и т.н. от страна на съвременните учени, да не забравяме и отказа на професионалистите да се задълбочат в анализа на тези неща, които показват, че официалните теории са грешни.

 

Нека разгледаме глосата брия/βρία. За нея знаем от Страбон, който преди около 2000 години обяснява, че брия/βρία е тракийската дума за град (Strab.VII.6.1). Като цяло лингвистите си свършват работата добре: посочено е, че глосата идва от форма *wriyā, че сродни са и думи от тохарски и санскрит, но и старобългарски: тох. В riye “град”, стинд. vrti “ограда”, стблг. (за-)вьрѭ, – врѣти “затварям” (Георгиев, 1977, с. 13).

 

Всички тези неща са верни, а представените паралели с тохарския и староиндийския са както интересни, така и важни, а защо е така ще бъде подробно обяснено по-късно в настоящата работа. Има обаче и пропуски в анализа на глосата, които макар на пръв поглед да са малки, все пак се оказват значителни.

 

Правилното произношение на тракийската дума не е брия, а врия/βρία. Също така, най-доброто съответствие е стблг. вереia, верѣia – мандало, лост, нещо, с което се залоства, заключва. Сродна е и друга дума, а именно стчсл. вереѝ – крепост, затвор, като трябва да се уточни, че старочерковнославянския език е всъщност старобългарски.

Така разбираме, че врия/βρία е просто една особена дума за крепост, укрепен град.

 

В древността градовете са добре укрепени и защитени със стени. Tова е било наложително, защото в онази отдалечена епоха както пиратството, така и разбойничеството са широко разпространени. През нощта градските порти биват залоствани, а и охранявани. Точно това допринася за появата на думата врия/βρία, тя просто е по-стария вариант на стблг. вереia, верѣia – мандало, нещо, с което се залоства, заключва, като значението е заключено, затворено място. Стчсл., стблг.  вереи – крепост е по-близка до първоначалното значение.

 

Без изключение, градовете, чието име притежава елемент врия/βρία, са богати търговски средища, чието съществуване зависи от това дали са добре охранявани. В някои случаи стените са от камък, както е при Месемврия (Несебър), но в други случаи оградата е от дървени греди. Такова селище е Полтимврия/Πολτυμβρία, като тук елементът Полтим-/Πολτυμ- бива сравнен от професионалистите със стблг. плотъ-“ограда”, струс. плотъ “ограда, зид”, блг. плет и др. (Георгиев, 1977, с.18).

 

И в този случай анализът е добър, но и сега има пропуски, които ако бъдат компенсирани, променят нещата в наша полза и то значително. Полтим-/Πολτυμ- е древна форма на склонената в дат. пад. мн. ч. плотъ → плотьмъ – на оградите. С други думи Полтимврия/Πολτυμβρία означава селище укрепено с дървени огради → *Плотьмъ верѣia на български език.

 

Както първият, така и вторият елемент от името на тракийското селище са обясними на български език, а самата форма на склонение също е типична за нашата реч. Какъв е единственият възможен извод тогава? Не показват ли фактите, че древното название Полтимврия/Πολτυμβρία е оставено от хора говорещи архаичен вариант на езика ни?

 

Фактите се ясни, но съвсем уместно може да се зададе въпроса: ако врия/βρία, е наистина архаична форма на  стблг. вереia, верѣia, вереи – мандало, крепост, защо след 681 г. няма селища с такъв елемент? Всъщност това е напълно в реда на нещата.

 

Ползваните до доста по-късен период старобългарски думи вьсь - селище, вьсьнъ – градче,  днес също не присъстват сред названията на селищата в страната ни. Някои сънародници даже не знаят изобщо, че вьсь и вьсьнъ са ползвани от дедите ни думи. С течение на времето определени думи биват изоставени и заместени с други. Прочее, изоставените някъде към XVII-XVIII в. старобългарски думи вьсь - селище, вьсьнъ – градче,  са много древни, те се срещат тракийската ономастика, като това е признато от професионалистите.

 

При анализа на трак. Вισιζενις за елемента Вισι- е предложена стблг. вьсь-село и др. (Георгиев, 1977, с. 69). От друга страна в името на тракийското селище Βιζώνη се натъкваме на стблг. дума вьсьнъ - градче. Виждаме, че “изчезването” на врия/βρία,  е един напълно естествен процес, а не “доказателство” за това, че речта на Орфей е коренно различна от нашата. Просто поради своята архаичост врия/βρία, вьсь и вьсьнъ са излезли от употреба, както още много други наши думи.

 

Колкото до връзката на врия/βρία,  с тохарската дума riye “град”, и староиндийската vrti “ограда”, за това също има лесно обяснение. То не идва от мъглите на времето когато според лингвистите се е появил праиндоевропейския език, т.е. не можем да говорим за някакво хипотетично прародство. Ако проучим добре историческите извори ще разберем, че още в дълбока древност траките покоряват индийците и им оказват силно културно влияние.

 

Йордан пише, че в далечното минало гетския цар Танаусис завладява почти цяла Азия (Jord.47). Живелият по-рано Павзаний споделя, че Дионис построява мост над река Ефрат и поставя Индия под своя власт  (Paus.X.29.4). Ариан е доста по-подробен изказвайки твърдението, че Дионис успява да покори Индия, създава градове там, дава на местното население знания как да правят вино, а и как да отглеждат полезни растения:

 

“But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed.” (Ar.Anab. VII.vii).

 

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookviii-india.asp

 

Такова сериозно културно влияние е невъзможно без езиково влияние, защото иначе няма как да се дадат важни знания по земеделие и строителство. Именно езиково-културното влияние на траките е причина в Северна Индия са се говорят езици сродни на тези от Европа и напълно различни в сравнение от тези в Южна Индия: тамилски, тулу, телугу и др.

 

Сега вече е ясно защо староиндийската дума vrti “градина” е сродна на тракийската врия/βρία. Каква обаче е връзката с мистериозния народ на тохарите? Те живеят на северозапад от Индия, но се отличават ярко от местното население понеже са със сини очи, кестенява или рижа коса и по-светла кожа. Тези белези ги определят като оформил се в Европа народ.

 

В книгата си за тохарите Леонид Сверчков представя виждането на Юлиус Покорни, който гледа на тохарския като на тракийски език, или трако-фригийски диалект, сроден на арменския: “Й. Покорны, рассматривавший тохарский как фракийский или фрако-фригийский диалект, родственный армянскому.” (Сверчков, 2011, с.14).

 

Eто го разковничето – няма никакви мистерии. Анализът на тракийската глоса врия/βρία не само доказа нейния български характер, но разбрахме и защо определени народи на Азия говорят езици показващи голяма близост с нашия. Причината за това е тракийското културно влияние над предците на индийци, иранци и др. Тохарите се явяват най-добрият кандидат за наследниците на траките дошли с Дионис в Средна Азия. За това съдим следвайки разпространението на така наречената линейна керамика от Балканите в посока Украйна, Казахстан, Китай и Северна Индия.

 

Китайска неолитна керамика, имаща прототип в Източна Европа

Когато всички факти бъдат показани – истината е пределно ясна. Търсете, проверявайте, следвайте логиката, повярвайте ми – струва си.

 

 

 

Използвана литература:

 

1.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

2.Попов М., Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

3.Сверчков Л. Тохары – древние индоевропейцы в Центральной Азии, Ташкент, SMI- Asia, 2011.

4.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995

 

Извори от интернет:

 

Църцаров Н. Къде са живели прадедите на днешните българи преди 2000 години (посл.вид. 09-06-2021) https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

 

Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933) Ancient History Sourcebook https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookviii-india.asp

 

JORDANES, THE ORIGIN AND DEEDS OF THE GOTHS, translated by Charles C. Mierow (посл.вид. 09-06-2021)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#VI

 

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918 (посл. вид. 09-06-2021)

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D10%3Achapter%3D29%3Asection%3D4

БЪЛГАРСКАТА АФРОДИТА

 

Един мой добър приятел ме съветваше често: Ако не искаш да бъдеш излъган – следвай фактите, не мненията. Често хората без да осъзнават разказват, а и защитават неверни неща, чути и приети от индивиди, които уважават. В продължение на много време се уверих, че това действително е така. Срещнах много хора, които най-искрено се опитваха да ме убедят, че траките, които Херодот, Страбон, Плиний, Павзаний и др. считат за голяма и силна група хора, са изоставили езика си и са изчезнали като народ, нищо, че са имали библия, преведена на свой език, който със сигурност е говорен до ранното Средновековие, а разбира се и по-късно.

Същите тези добронамерени сънародници искрено вярваха, че българите, подчинени на княз Аспарух са били мургави, кривокраки, обитаващи юрти номади, които въпреки своята забележителна войнственост и желязна дисциплина са изоставили своя език и приели речта на покорените славяни.

Ако следваме фактите обаче ще установим, че напълно липсват доказателства както за изчезването на старите балканци, така и за това, че по времето на Аспарух, българите са народ, който говори език съвсем различен от този, който звучи днес из цялата ни страна. Липсата на субстрат в старобългарския, а и възможността най-древните тракийски местни названия да бъдат обяснени с помощта на старобългарски е солидно доказателство за това, че хората на Аспарух са част от тракийското семейство.

Разгледаме ли критично работите на основоположниците на българската историография, ще установим, че теориите им са изградени с безсъвестни манипулации и безсрамно игнориране, дори укриване на важни сведения. Веднъж наложени, манипулациите се загнездват в съзнанието на хората, които поради добросърдечието си приемат всичко за истина без да проверят изобщо как стоят нещата.   

Това е основната причина някои сънародници днес да се отнасят скептично към твърденията, че ние българите сме потомци на траките - най-старото цивилизовано балканско население, което повлиява силно религията и културата на гърците (Откупщиков, 1988, с.60-61 и др.). За жалост нашите историци и траколози не обичат по този въпрос, като дори понякога изкривяват картината на действителността, говорейки за гръцко влияние над тракийската религия.

Макар броят на хората осъзнали, че във вените ни тече същата кръв, която имат Залмоксис, Спартак и Орфей да расте, все още за някои от нас е трудно да се отърсят от отровата на порочните стари теории. Като пореден фактор, който спира прогреса, може да се посочи липсата на информация. Не на последно място са пренебрегваните и неподложени на адекватен анализ сведения за религията на българите от ранното Средновековие. 

По тази тема интересни сведения можем да намерим в работите на Веселин Бешевлиев. Ползвайки сведения на Тодор Герасимов и др. историкът представя сведение от грузинското житие на Св. Георги Агиоритис (Светогорски), в което се споменава, че българите край Солун почитат една антична женска статуя. (Бешевлиев, 2008, с. 336). Подробно описание не е дадено, не е споменато и това, което древно божество е олицетворено с въпросната статуя.

 

Напълно е възможно българите от времето на Св. Георги Агиоритис все още да са съхранявали култа към богинята Афродита. Това може да звучи странно за тези, които не са запознати с подробности относно ранната почит към олицетворяващото любовта и красотата божество. Става дума за факта, че макар да присъства в старогръцкия пантеон, Афродита е почитана първоначално от други хора, които нямат нищо общо с гърците.

 

Култът към тази богиня принадлежи на по-старото население обитавало южните Балкани преди идването на данайците от Африка. Благодарение на Страбон и други автори, ние знаем, че в дълбока древност цяла Гърция е населявана от варвари (хора различни от гърците бел.авт.), като Атика е принадлежала на траките, а полуостров Пелопонес е населен от фригите на Пелопс (Strab.VII.71). Ще напомня, че засягайки произхода на гръцките богове, Юрий Откупщиков казва без увъртане, че влиянието на траките върху гръцката религия е огромно, или по-точно колосално - както се изразява сам езиковедът (Откупщиков, 1988, с.60-61).

 

Нека не забравяме това, че един от най-ранните епитети на Зевс е Пеласгийски, т.е. принадлежащ на пеласгите. Арес и Дионис са несъмнено изконни тракийски божествa. Такъв е разбира се и Хермес, който според Херодот е считан за праотец на тракийската благородническа прослойка (Her.V.7). Като имаме предвид, че имената на боговете Аполон, Артемида, Хефест и т.н. нямат обяснение на гръцки език, то не е трудно да се стигне до заключението, че и Афродита е била първоначално почитана от древните балкански жители явяващи се наши предци (1)*

 

So-called “Ludovisi Throne”: main panel, Aphrodite attended by two handmaidens as she rises ouf the surf. Thasos marble, Greek artwork, ca. 460 Marie-Lan Nguyen (september 2009)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg/1280px-Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg

В такъв случай е редно е да се запитаме – дали името на Афродита притежава значение на български, дали мистериозната статуя, които дедите ни край Солун са почитали е действително богинята на любовта и красотата? Дали името ѝ е свързано с думата ἀφρός-морска пяна, или пък смисъла е съвсем различен.

 

Хялмар Фриск е категоричен, че името Ἀφροδίτη/Афродита не е гръцко. Езиковедът смята, че то принадлежи на предгръцки народ, чието име обаче не споменава, но добавя, че култа към тази богиня навярно е дошъл от Изтока (по-точно Мала Азия бел.авт.) и е приет от гърците (Frisk, 1960, c. 197). Роберт Бейкес също смята, че Афродита не е гръцка богиня, споменава, че името ѝ прониква в гръцкия посредством чуждо влияние, като изразява предположението, че прототип на богинята на любовта е семитската Ашторет, Астарта (Beekes, 2009, c.179).

 

За едно нещо Фриск и Бейкес са прави – култът към Афродита е проникнал в Гърция от земите на Мала Азия. Този регион от обитаван от фригите, чиито култове към Кибела, Атис, Сабазий са приети и практикувани от гърците. Всъщност, не само земите на юг от Боспора са обитавани от наши предци в дълбока древност. Същото важи и за остров Кипър – според някои легенди родното място на богинята на любовта.

 

Знаем за това благодарение на антропологичните изследвания на Петър Боев и Робер Шарл, използвани от Юрий Откупшиков, който уточнява, че древното население на западна Мала Азия е представено от преселници дошли от териториите на Македония и Тесалия – дом на фриги и други траки, като същият тип население обитава и остров Кипър (Откупщиков, 1988, с.56).

 

Понеже в ранния стадий на запознаване с речта на дедите ни, гърците предават звука Б като Ф (Bρύγες = Φρύγες, Вάλακρος = Φαλακρός и др., по Вл.Георгиев), то и звукът Ф от името на Афродита би трябвало да е всъщност Б. Правилното название на богинята е

Αβροδιτα или Αβеρεδιτα, наподобяващо тракийското лично име Αβρο-ζέλμης.

 

Елементът *Αβеρε(τ) съответства точно на фригийския глагол αββеρετ-донася, докарва, бере, който е древна форма на стблг. глагол бьретъ-донася, бере. Колкото до частицата διτα, тя е ясен еквивалент на българската диалектна дума дица-деца (от дет-, дит-ца-деца). Правилното име на богинята на любовта е Абередита, а значението е  носеща деца, докарваща деца. Явно, освен олицетворение на красотата и любовта, това божество е олицетворявало и плодородието, по-точно многодетието.

 

С децата, а и раждането е свързано и другото име на тази богиня. Става дума за Апатурия/Άπατούρια (Ἀφροδίτη Άπατούρια), за чието значение ще разкажа в следваща си книга засягаща древната реч на предците ни. Сега ще спомена само това, че Апатурия/Άπατούρια няма нищо общо с думата за измама - ἀπάτη. Просто в далечното минало гърците не са разбирали езика на дедите ни наречени траки и са въвеждали погрешни етимологии.

 

Афродита, или по-точно Абередита не изчезва от митологията на дедите ни. С налагането на християнството, нейната функция е поета от познатите от фолклора ни самодиви. Макар и с повишена предпазливост акад. Иван Венедиков прави опит да свърже самодивите и златната ябълка с познатите от митовете Афродита, Хера и Атина: “Груйо стига до трите самодиви, превърнати в девойки и невеста, и е готов да посегне към ябълката и ракията. Дали тук няма един далечен спомен за Парис и трите богини? Хера е женената, а Афродита и Атина са девойките.” (Венедиков, 1987, с. 98).

 

Тъй както Афродита - Абередита е заменена от самодивите, така и Бендида е заменена със Света Марина, в ролята на Дионис е влязъл Трифон (Зарезан), а Тракийският Коник се е превъплатил в Св. Георги. Макар българите да практикуват възможно най-чистото християнство, проявявайки човеколюбие и благородническо поведение, все пак ехото от старите вярвания не е заглъхнало.

 

Невъзможно е това, което се е наслагвало хилядолетия наред да бъде напълно изтрито. Невъзможно е и народът, който над 7 000 години обитава земите си да бъде заличен от тях. Тук всичко ни обича – земята, горите, водите. Тук е нашето родно място, което се явява и люлката на европейската цивилизация. Оттук е тръгвала светлината, оттук е тръгвало пробуждането на народите и сега сме в навечерието на едно ново пробуждане и една нова ера на светлината. Няма да е лесно това да се постигне, но народ, който е роден в зората на времето не се бои от трудности. Така е, нали?

 

 

 

Използвана литература и пояснения:

 

Бешевлиев В., Прабългарите, история бит и култура, фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

Beekes, R. Etymological Dictionary of Greek. With the assistance of L. van Beekq ed. A.Lubotsky, Brill, Leiden, 2010.

Frisk H., Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996.

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995.

 

 

 

(1)*Негръцкият произход на божеството обяснява и определени действия на дедите на южните ни съседи по отношение на Афродита. Старият автор Павзаний пише за статуя на Афродита, чиито нозе са вързани с въжета (вериги). Авторът предлага обяснение, а именно това, че въжетата (веригите) са поставени от Тиндарей и символизират връзката, верността на съпругите спрямо мъжете им. Старият летописец е добавил и, че съществува друга версия за въжетата (веригите) на Афродита. Според определени легенди Тиндарей наказал богинята с въжета (вериги) понеже я считал виновна за позора на дъщерите му, Павзаний обаче подчертава, че не вярва на тази история (Paus. III. 15.22).

 

Оковаването на Афродита е манифестация на древен езически гръцки обред, чрез който се цели да бъдат обезсилени враговете, като бъдат представени боговете им в безпомощно състояние. В случая врагове на гърците се явяват нашите предци наричани траки. Красивата богиня е тяхно божество, както впрочем и Арес. Описвайки Лакония, Павзаний споменава за древна статуя на Ениалий (Арес), която била твърде необичайна на вид - божеството било вързано с въжета (вериги) (Paus. III. 15.7).

 

Тази гръцка практика се запазва и в по-късни времена, както научаваме от родения в Тива Олимпиодор. Той предава един интересен, а и важен за нас разказ. По времето на император Константин Велики управител на Тракия е Валерий, на него бива известено за намиране на съкровище състоящо се от три статуи направени от благородни метали. Изобразените хора представяли варвари – това се виждало от техните дрехи, дълги коси и т.н. Същественото в случая е това, че статуите на варварите били с вързани ръце, а и с лице обърнати към север – земите на варварите:

 

 “In the reign of Constantius, when Valerius was governor of Thrace, he received information of the whereabouts of a treasure. He proceeded to the spot and learnt from the inhabitants that it was regarded as sacred, and that certain statues had been consecrated there in accordance with ancient rites. Valerius reported this to the emperor, who gave him written permission to remove them. The spot was excavated, and three statues of solid silver were found, lying in barbaric guise, with arms akimbo, clothed in parti-coloured barbaric raiment, with long hair, turned towards the north, the country of the barbarians.”

http://www.tertullian.org/fathers/photius_03bibliotheca.htm#80