Когато за пръв път
разгърнах старобългарски речник, бях изненадан от особените думи, които намерих
там. Никога не бях си помислял, че вепръ означава диво
прасе, глиган, а суица означава
лалугер. Преди около хиляда години те
са били разбираеми за нашите деди, за нас обаче речта на предците ни изглежда
странна.
Това е така защото
всичко се развива, езикът не прави изключение. Понеже човешкия живот е
сравнително кратък ние трудно усещаме промените. Те стават явни едва когато
прочетем текст написан дълго време преди да се родим. Чак тогава разбираме до
каква степен се е развил българския и колко по-различно е звучал той в
далечното минало.
Винаги ми е било
любопитно да разбера какви думи за различни животни и птици са ползвали дедите
ни наричани ог гърците с името траки.
В началото на проучванията си предполагах, че едва ли някое название ще се е
запазило в лесно разпознаваем вид. По-късно, с удивление установих, че
определени имена са останали непроменени за период от над две хиляди години.
Други разбира бяха твърде различни от днешните. Разликата се състоеше предимно
в окончанията, докато корените в повечето случаи бяха същите.
Някои названия на животни и птици са открити от наши езиковеди. В работите на Кирил Влахов и Владимир Георгиев намираме тракийски думи като коза-коза, козил-козел, зайка-заек, бебру-бобър. В работите на Иван Дуриданов срещаме дразд-дрозд, зерв-жерав. Благодарение на Ото Хаас се сдобиваме със срещащата се във фригийската ономастика дума елейнос, която Хаас свързва с елен. Ще добавя и това, че Владимир Георгиев смята българската дума катерица за имаща тракийски произход.
Някои названия на животни и птици са открити от наши езиковеди. В работите на Кирил Влахов и Владимир Георгиев намираме тракийски думи като коза-коза, козил-козел, зайка-заек, бебру-бобър. В работите на Иван Дуриданов срещаме дразд-дрозд, зерв-жерав. Благодарение на Ото Хаас се сдобиваме със срещащата се във фригийската ономастика дума елейнос, която Хаас свързва с елен. Ще добавя и това, че Владимир Георгиев смята българската дума катерица за имаща тракийски произход.
С това списъка на
откритите от езиковедите ни тракийски думи да животни и птици не свършва.
Съществуват обаче проблеми с тълкуването. Георгиев признава, че името на
одриския цар Орол означава орел, но смята, че
българската и тракийската дума са с различна основа.
Същият учен представя
древната дума волинт-бик, но не я свързва със стблг. *воленте -вол, а с немската Bulle–бик. Кабезцус е тракийски топоним, който е споменат от Прокопий
Цезарийски. Георгиев тълкува името с българската дума кобец, кабец – вид сокол, но не смята названието за древно, а предполага, че то е
дадено от установили се в Римската Империя славяни.
Несъмнено това тълкуване е продукт на давлението на тоталитарната цензура.
Твърде малко вероятно Георгиев да не е знаел документирания в “Илиада” тракийски
град Кабесус. Eдва ли способния наш
учен не е забелязал връзката между двата топонима.
Въпреки ограниченията,
явно или завоалирано нашите учени са успели да дадат доста интересни тракийски думи: бебру, волинт, дразд,
зайка, зерва, катерица, коза, козил, орол, кабец. В своите изследвания аз попаднах
на повече имена. Представям списък с тракийските имена на животни и птици.
Добавил съм и нещо интересно за любителите на риболова.
Приятно четене:)
Приятно четене:)
“ТРАКИЙСКИ” БЪЛГАРСКИ
АВА- ОВЦА
АПРО- ВЕПРЪ – диво
прасе (ст.блг.)
АРЕ - ЯРЕ
АРБА- ЯРЕБИЦА
АРПЕС- ВРАБЕЦ,
УРЪПКА, РЪПКА –врабец диал.
БЕБЕР- БОБЪР,
БЕБЕР – бобър диал.
БИК- БИК
ВОЛИНТ- ВОЛЪ
– вол (ст.блг.)
ГАГИЛА ГАГА-вид патица
ГАНОС- ГОНЧЕ, ДИВО КУЧЕ
ДРАЗД- ДРОЗД
ДРАЗД- ДРОЗД
ЕЛЕН- ЕЛЕН
ЕЗИС- ЕЖ,
ТАРАЛЕЖ
ЗАИКА- ЗАЕК,
ЗАИК – заек диал.
ЗВЕР- ЗВЕР,
ЗВЯР
ЗЕАБА- ЖАБА
ЗЕРВ- ЖЕРАВ
ЗОМБР- ЗОМБРЪ
– зубър
ЗУМ- ЗМИЯ,
ЗЪМ – змия диал.
КАБЕЦ- КОБЕЦ
– вид сокол
КАЙКА- ЧАЙКА
КАЛАБ- ГЪЛЪБ
КАЛВЕНТ- КЪЛВАЧ
КАТАРАКА- КАТЕРИЦА
КОБИЛА- КОБИЛА
КОЗА- КОЗА
КОЗИЛ- КОЗЕЛ
КОН- КОН
КОУР КОУРЪ
– петел (ст.блг.)
ЛИБИД- ЛЕБЕД
МАСКА- МЪСКА
– муле (ст.блг.)
НОРИК НОРКА
ОРОЛ- ОРЕЛ
ПАТО- ПАТИЦА
СЕРНА- СЪРНА
СКЕНЕ- ЩЕНЕ
– кученце диал.
СОЙА- СОЙКА
УЛКОС- ВЪЛК
Историческите извори
дават и други имена на тракийски животни. Вонасос например е
тракийска дума за див бик. През ІV-ти век преди Христа, Аристотел спомевана
вонасоса и пояснява, че въпреки огромния си ръст това животно се защитава
като пръска нападателите си с воняща течност, от която
козината на кучетата може да окапе. Не е трудно човек да се досети, че вонас(ос)
е гръцкото предаване на вонящ. С подобна етимология е също думата бизон,
нейното значение е вонящ.
Давос е тракийска дума
за вълк, езиковедите (Георгиев, Дуриданов) я свързват с глагола давя,
т.е. душа. Точно това прави вълкът, той захапва жертвата си за гърлото и я дави.
Името на това животно е прието от две големи племена -даките живеещи на
север от Дунава и даите обитаващи Средна Азия.
Интересна дума за елен е брен, брентос-елен. Тя обикновено бива свързана с албанската bri-рог. Не по-малко сполучлива етимология получаваме и с българската дума брана. Браната е уред за разбиване на буци, най-старите земеделски сечива от този тип са правени от еленов рог. Брен, брентос означава рогат, рогач, а точно рогач е и една почти забравена българска дума за елен. Тя е спомената в работите на Иван Вазов.
Документирани са и
няколко тракийски думи за риби. Само една се е запазила в лесно разпознаваема
форма, това е самос – сом. Този вид риба се е
срещал в доста реки и е дал дори името на две – Осъм (Асамос) в България и
Сомеш (Самос) в Румъния. Сродни думи са литовската samas –сом и
латвийската sams – сом. Делкан е друго име на риба позната на траките, значението е дялкан,
оформен, продълговат. Херодот съобщава за рибата папракс, тя е ловена от
траките в Прасийското езеро. Папракс, а и Прасийско езеро се
обясняват с нашите думи попръскам, пръска, пръскам, сродна са
хетската папарш-пръскам и санскритската парсати - пръскам.
Може да са минали повече
от две хиляди и триста години от времето когато думите за тракийските животни и
птици са документирани, но все още може да се види връзката им с българските
названия. Нима това не е ярко свидетелство за нашите древни балкански корени?
Нима е възможно един народ да изчезне, друг да се яви на негово място, но да
говори същия език както и "изчезналото" население?
Използвана литература:
1. Z. Velkova, The Thracian Gloses;
2. В.Георгиев, Траките и техния език;
3. И.Дуриданов, Езикът на траките;
4. В. Георгиев, Българска етимология и ономастика;
5. В.Георгиев, Въпроси на българската етимология;
6. Неродот, История;
7.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят;
8. Плиний, Естествена История;
9. Д.Дечев, Характеристика на тракийския език;
10.D. Dečev, Die thrakischen Sprachreste,
11.O. Haas, Die phrygischen Sprachdenkmäler;