Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации

23.12.2020 г.

СВЕТЛИНА НА ХОРИЗОНТА

 Вече съм напълно уверен, че изказването “Преди изгрев е най-тъмно”, отговаря на истината. През дългата ни история небето над народа ни често е било черно. Често реките са обагряни в кръв, а селищата ни поглъщани от пламъци. Нито клади, нито бесилки, нито ятагани и отрова са съумявали да смачкат духа на народа ни. Това се дължи не само на силата на нашите предци, не само на тяхната воля и вяра в бъдещето, но има и нещо друго - нещо, което е много по-важно.

 

Какво е това, което може да те накара да стъпиш в огъня, за да спасиш някого? Какво е това, което те кара съзнателно да дадеш своя живот, за да могат да оцелеят други хора? Не е ли това любовта – истинската, вечната, старата, онази, която Бог ни е дал, за да ни напомня, че сме създадени по Негов образ и подобие? Точно любовта към ближните е това, което осъществява подвизите и чудесата, силата и упорството са второстепенни фактори.

 

Твърде често, с течение на времето, макар да съзряваме и да трупаме опит, забравяме най-важните уроци. Бремето на ежедневието, притесненията за здраве, работа, финанси често ни вкарват в един коловоз, от който измъкването е много трудно. Децата обаче са облагодетелствани. Тяхното съзнание е чисто, неопорочено и поради това те са способни да видят истината и да ценят истинските неща.

 

Благодарен съм на Господ за това, че съм благословен с много приятели. Те са важни не само заради моралната подкрепа, но и поради това, че от тях могат да се научат полезни неща. Преди време прочетох интересна история, която една приятелка бе представила на стената си във Фейсбук. Става дума за кратък разговор между майка и дъщеря, но разговор, в който има такова откровение, което буквално разтърсва с простотата и дълбочината си. Един ден по време на беседа относно това, кое е важно и кое не е, момиченцето казва на майка си: “Мамо, знаеш ли в какво е смисъла на живота? Ами в това да се обичаме!

 

Нима не е така! Простичко и ясно – смисълът на живота е в това да се обичаме! Материалното изтлява и изчезва. Богатството може да се стопи, или да бъде отнето, откраднато. Красивият дом може да изгори, или да бъде срутен от бедствие. Излиза, че най-ценното нещо на този свят не може да се докосне, не може да се помирише, не може да се скрие в сейф. Най-ценното нещо не е това, което ни дава престиж и някаква измамна сигурност, а това, което даваме на другите – любовта си. Затова и често казвам на приятелите си, че човек е богат не с това, което има, а с това, което е дал на другите.

 

Децата рядко се замислят за смисъла на живота, но детето на дамата, която познавам явно е особено. Няма съмнение, че майката, освен надарена с красота, притежава и други дарби, които е предала на детето си. Семейството, за което става дума живее във Великобритания, успяло е не само да опази езика си, но което е по-важно – опазило е същината на българския дух. Да се стори това в днешно време си е подвиг, а дори и чудо, но ето – случило се е!

 

 

Днес небето над нас е черно. Не само над България и Европа, но и над целия свят. Новата чума и новият световен ред са сковали сърцата на милиарди хора. В плен сме на страха, а там където властва страх, се отварят врати за лоши неща, които донасят още повече страх и така не просто се възниква порочен цикъл, а става възможно да се създаде ад на земята.

 

Eдна от най-големите грешки, които правим е това – да повярваме, че реалността не зависи от нас, че нищо не можем да променим. Свиваме се в ъгъла и се примиряваме с лъжи, несправедливост, потисничество и терор, мислейки си, че сме прекалено малки и незначителни, за да можем да окажем влияние на това, което се случва. А всъщност няма малки хора, има малко, ограничено съзнание.

 

Големите промени не идват от небето, не са породени от неестествени сили. Бог не се появява с гръм и трясък, и не унищожава злото, защото ни е дал средства да се борим с тъмнината. Борбата със злото се състои в това да се прави добро. 

 

Примери има и то не малко. Въпреки, че светът полудя, човещината и любовта имат много носители у нас. Българи все още помагат на българи, нищо, че в повечето случаи медиите си затварят очите за положителните неща и не ги отразяват. Не са малко тези сънародници, които отделят от това, което имат и го дават на други, намиращи се в затруднено положение. Не са малко тези, чието битие не е леко, но намират сили да кажат добра дума и да подкрепят отчаяните и болните.

 


Казват, че на Коледа ставали чудеса. Да, стават, но ако са направени от хора. Да се измъкнеш от матрицата днес и да разбереш, че нищо не е по-ценно от това да зарадваш други хора е чудо. Да живееш в доминиран от бездушни сребролюбци свят, да успееш да се изтръгнеш от властта на мамона, и показвайки, че си Човек да дариш каквото можеш на тези, които не могат да си позволят много, е чудо. Да подкрепиш напълно непознати без мисълта, че те един ден ще се отблагодарят е чудо. Да се усмихнеш на тъжния когато собственото ти сърце е пълно с печал е чудо, но все пак стават чудеса.

 

Благодарение на тези малки чудеса има светлина на хоризонта. Благодарение на все още живото добро има надежда за това, че ще ни има и в бъдеще. С проявата на любов към ближните съживяваме Божията искрица в себе си, а там където е Бог, злото не може да вирее. Останем ли Човеци, значи и, че сме победили, че не само нас ще ни има, но и, че сме осигурили бъдеще за тези, които идват след нас, а това е една окуражаваща мисъл.

 

 

Желая на всички приятели светли празници!