14.12.2013 г.

УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ ДУМИ


За най-древните жители на нашите земи са писали както гръцки, така и римски автори. Благодарение на старите автори ние знаем да определени обичаи на нашите деди, за техният свободолюбив характер и превъзходни воински качества. За жалост обаче твърде малко е казано за езика говорен от Залмоксис и Орфей.

Едва в краят на XIX век се започват опитите за съставяне на тракийски речник. Един от първите учени, които успяват да направят това е Вилхелм Томашек. След него редица езиковеди хвърлят много усилия да съберат и анализират тракийското езиково богатство. Значителни по обем речници са създадени от Иван Дуриданов, Владимир Георгиев и Ото Хаас.

Не може да се отрече, че тези изследователи са компетентни, но все пак те са направили пропуски по една, или друга причина. За Томашек може да се каже, че е основоположник на тракологията. Той обаче упорито отказва да приеме, че траките са оцелели и въпреки вековната римска окупация са запазили езика си. Бешевлиев не е съгласен с това виждане. Позовавайки се на слабо известни данни този наш изследовател смята, че поне до VI век траките пазят своят език и култура, като само малка част от населението е романизирана.

Принос в търсенето на истината дава и Вл. Георгиев. Той отбелязва, че екането и якането в българските говори – типичен белег за нашия език, се среща и при траките. С траките Георгиев свързва и стблг. умалителна наставка енте, сравнявайки я с тракийската –инт. Отново с траките е свързана редукцията на неударената съгласна (зелен-зилен, петел-пител), а и други особености на българската реч.

Това по принцип е израз на голяма смелост от страна на нашия учен. Нито той обаче, нито другите му колеги са имали възможност да кажат цялата истина. По времето на тоталитаризма цензурата бе жестока и тези, които не се съобразяваха с изискванията й можеха да завършат в лагерът Белене. След 1944 г. бе наложена тенденцията да се избягват материали пробуждащи националната гордост, наречена тогава шовинизъм. Тези мерки доведоха до неимоверното изкривяване на нашата история, а и национално самосъзнание.

Ето защо при съставянето на тракийските речници значително количество важни думи бяха пропуснати. Ако всичко открито от учените ни бе представено на широката публика в систематизиран вид, никой здраво мислещ българин не би се съмнявал, че е потомък на народа на Орфей и никой не би вярвал, че дедите ни са се домъкнали от Азия.

В тази работа ще бъдат представени част от тракийските думи, които езиковедите не са посмели да представят в своите речници. Анализирайки тракийските имена Κοζας, Κοζειλας, Κοζων К.Влахов споменава виждането на Вл.Георгиев, че тези древни антропоними са свързани с думите коза, козел...т.е. тракийските думи за коза и козел са идентични на българските.

Друго интересно тракийско име е Ава, то е сродно на илирийското Овия. И двете имат значение овца. Ава и Овия изглеждат странни за име на човек, но в древността хората са имали различни виждания. Нашите деди не са единствените, които кръщават децата си с имена на животни. Като пример могат да се дадат ирландските антропоними Bran-врана, Cúchulainn-кучето на Кулан –L.Todd, Celtic Names – p.88, 103. От същия тип са латинските Lucius = lucius-щука, Ursus = ursus-мечка, Titus = titus-гълъб. Гърците също не правят изключение, при тях срещаме Ἅρκτος-мечка, Κόραξ-гарван, Κριός-овен-Вл.Георгиев, с.239.  

Да продържим с разкриването на укритите тракийски думи. Разглеждайки тракийските глоси И.Дуриданов споменава думата волинт-див бик, добавя, че наставката –инт отговаря на стблг. наставка –енте, но за успоредица на волинт дава немската Bulle-бик, все едно стблг. воленте-вол не съществува. Волът не се е появил на света като питомно животно дошло от собствена воля да оре нивите. В дълбока древност волът е бил див бик, който бива опитомен от дедите ни. В глосата волинт ние намираме не само основната дума вол, но и наставката –инт, която според езиковедите ни е идентична на стблг.-енте.

За друг вид бик срещащ се в земите на Тракия споменава Аристофан. Той нарича с названието вонасос едно едро рогато животно, което се защитава от нападателите си не толкова с рога, колкото с вонящите си изпражнения. Мисля, че не е толкова трудно да се разбере, че вонас(ос) е само гръцкото предаване на вонящ, пръскащ воня.

Името на одриския цар Орол показва ясна връзка с българската дума орел, но тази дума липсва в тракийските речници. Там не е обърнато внимание и на споменатата от Прокопий тракийска крепост Κυρου* -Aedificus IV.iv. Нейното название може да се обясни със стблг. коуръ-петел.  

Пишейки за тракийската област Καβετζος Вл.Георгиев твърди, че името е сравнително ново, дадено от славянски пришълци, но не прави съпоставка със споменатото в Илиада селище Καβεσσος. Тълкуване и на двата топонима може да се даде с българската дума кобецвид ястреб**.

Гагула е тракийско име на птица. Без много обяснения учените обявават произхода на думата за съмнителен и не показват връзката с българското име на птица гагавид патица. Известни са също варианти на гага, това са гагарашка и гаганоска – БЕР, София, 2007, с. 221.

Друга интересна дума за животно предлага О.Хаас тълкувайки името на фригийската река Елейнос като идващо от елен...Хаас обаче е на мнение, че названието не е дадено от фригите, а от друг по-стар народ. Защо обаче този по-стар от фригите народ има дума за елен идентична с българската Хаас не казва.

Ганос е тракийска глоса, чието значение е диво куче. Ганос лесно може да се обясни с гонче – порода българско куче, чието име идва от стблг. гонити-гоня, преследвам. Малко хора знаят за древните градове Коне, Кониум, а благодарение на тях разбираме, че тракийската дума за кон е идентична на българската.

Слава Богу, езиковедите са дали в тракийските речници известен брой думи за животни. Това са зум-змия, зомбр- зубър. Георгиев смята, че думите ни за катерица и заек също са от тракийски произход. Тракийските имена Зайкус, Зайка се регистрирани неколкократно в епиграфските паметници. Дуриданов тълкува тракийския топоним Zervae като жерав(и) и сравнява с лит. gerve-жерав…

Преди да преминем към останалите укрити тракийски думи, нека уточним колко български названия на животни и птици са с тракийски корени. Това са вол, елен, кон, гонче, катерица, заек, зубър, овца, коза, змия, гага, петел (коуръ-стблг.), кобец (вид ястреб), жерав...

Количеството е значително, но най-важното е това, че имената на всички тези животни и птици имат българска етимология. Думите вол, кон, коза, овца, елен и др. спадат към основния речников запас, а той е изключително консервативен, т.е. може да се запази хилядолетия. Това, че ползваме древни тракийски думи показва, че ние не сме нашественици от Монголия, или Иран, а местно население, чиито предци са създали най-старата цивилизация на Европа и първи в света са започнали да обработват златото.

Да продължим обаче с другите укрити тракийски думи, те са от областта на топонимията. О.Хаас сравнява фригийската дума гордо със стчсл. городъ- град.
Хаас посочва и вариацията зордо-град, а тази подробност е важна за нас българите. Както град е свързана с греда, така и зордо е свързана с жърд-греда. Най-древните ограждения, градове са се правели с греди, жърдове.

За жалост изведнъж учените решиха, че фригите не са траки, а съвсем различен народ. Така не се наложи фригийските думи да бъдат включени в тракийските речници, а фригийския език има какво да предложи. В него срещаме думата белте-блато, тя отговаря на регистраната в нашите земи балта-блато (Ди-балтум - Дебелт).  Във Фригия срещаме и топонимите Езареис, Азареис,  те показват, че езаро, азаро са древните ни думи за...езеро, яз.

Бара-рекичка е позабравена наша дума, а тя се среща в езика на траките в топонимите Зуро-бара, Тамон-бари, На-бари (Напарис). Вл. Георгиев даже изказва предположение, че широко разпространния тракийски топоним пара отговаря на българската дума бара (пара е най-вероятно гръцкото предаване на бара).

В пеонския топоним Гарескос и в трако-троянския ороним Гар гара срещаме тракийската дума за гора, планина. Тя се среща и в названието на македонския хидроним Вегоритес (въ горице - в гората, планината).

Прокопий Цезарийски пише за една мизийска крепост на брега на Дунава. Нейното име е Вода, а от това следва, че тракийската дума е идентична на българската. Вл. Георгиев обаче смята, че топонимът не е тракийски и не го включва в речника си***. Такъв е и случаят с Мила река мьла река-малка, плитка река, Вир-вир. Хидронимите Panax, Panysis, Panisas биват свързани от Дуриданов със стисл. fenтресавище, гал. anamблато, гот. faniтиня..., но българската дума пяна не е посочена изобщо, което е странно защото търсейски значението на името на река Пеней в Тесалия, Вл. Георгиев дава за сравнение думата пена-пяна.

При анализа на тракийските глоси за póltyn проф. Дуриданов предлага превод дъсчена ограда и прави сравнение с англосакс. speld-цепеница, а също и нем. spalten-цепя. Този избор е също доста странен имайки предвид съществуването на стблг. плотъ- дъсчена ограда. Тракийската póltyn всъщност е poltym ( Poltymbria), като полтим е склонената форма на плотъ-дъсчена ограда.

Разбира се други важни тракийски думи са включени в речниците. Това са виса-селище, имаща за успоредица стблг. вьсъ-селище, село, бурд-брод, дама-дом, друвета-дървета. При разглеждането на трокийския топоним Дин друме Вл.Георгиев тълкува частицата друме като храсталак, шубрак и представя за успоредица българската дръм-горичка (във Вълчедръм).

Когато съберем тракийските думи от областта на топонимията се получава нещо интересно. Оказва се, че те са идентични, или почти идентични на българските:

балта-блато
бара-бара
бурд-брод
вода-вода
виса-вьсъ-село, селище
гара-гора, планина
гордо-град
дама-дом
друвета-дървета
друме-дръм-горичка
езар-езеро
пана-пяна
полт-плотъ-ограда
река-река

Ако преди години учените бяха направили това систематизиране на важните тракийски думи от областта на топонимията, никой не би вярвал, че тракийския език е мъртъв. Та ние си го говорим и до днес, но в по-развита форма! Въпреки, че някои тракийски глоси са документирани преди около 2000 години, връзката им с българския език е все още ясна и силна.

Има и други укрити тракийски думи,  които ние българите ползваме до днес. Тези, които са проучили тракийските лични имена знаят за съществуването на антропоними като Татес, Татас. В тях се крият българските тате, тато, татко.

Атис е древно тракийско божесгво, чието име прижава вариант Атес. То от своя страна отговаря на стблг. отьцъ-баща, имаща по-древна форма атькъ-баща (Ст.Младенов).

В тракийските топоними Баба, Бабуле намираме думата баба-възрастна жена, гледачка. Трябва да отбележим и това, че съществуват тракийски лични имена Дедас, Дадас. Те се превеждат като дедо, дядо, а по вариацията е/а разбираме, че при траките е съществувала същата диалектна особеност както и при нас българите – екането и якането.

Началният елемент на тракийското лично име Диту-паибис ни дава древната дума дете, дите в диал.форма. Диту-паибис е сродно на почитаната в земите на Стара Велика България богия Дита-гоя – хранеща, гояща децата. Eзиковедът Аркрайт споменава фригийските имена Бата, Батак. Те притежават значение бате, батко, т.е. някой, който е по-възрастен.

В мизийските надписи от Мала Азия намираме думата братер-брат. Тя съотвества на стчсл.-стблг. братръ-брат. Ценна информация получаваме и от един от епитетите на великата богиня-майка, това е Ма. Теонимът бива тълкуван от Вл.Георгиев като майка, спомената е санскр. -майка, но е пропуснато да се спомене, че в българските диалекти думата ма също се употребява за майкаНа друго място обаче Георгиев дава възможен вариант на фригийската дума за зълва, а именно гелавос. Същият учен дава и думата матар, матер(ан)майка, тя отговаря на стчсл.-стблг. матерь-майка, майчин, представена е и уекровекър.

Нека видим какво се получава, ако систематизираме тракийските думи за роднини и членове на семейството:

атес-атькъ-отец- баща
татес- тате
ма-ма-майка
матер-матерь-майка
баба-баба
дед-дедо, дядо
братер-братръ-брат
бата-бате
батак-батко
дите-дете
гелаво-зълва
уекро-свекър

Виждайки тези данни е трудно да повярваме, че траките са някакъв мъртъв народ, а ние сме потомци на новодошли блатни жители съюзили се с азиатци...От първата група укрити, или непопуляризирани думи стана ясно, че основните тракийски названия на животни и птици са идентични, или почти идентични на българските.

Втората група укрити думи показа, че основните тракийски термини от топонимията не са изчезвали изобщо, а са типични за българския език, т.е. в никакъв случай не може да се говори за някаква рязка промяна в земите ни след прословутата 681 година.

Третата група укрити и слабо известни думи е ярко доказателство за това, че роднинските имена при траките не принадлежат на някакъв странен, екзотичен език, който е напълно чужд на нашия. Въпреки архаичния си характер определени названия са останали даже непроменени. Поне за мен това е доказателство, че не албанци и румънци са наследници на траките, а ние българите.

Представете си обаче какви усилия са хвърлени да се създадат заблудите относно нашето минало. Представете си с какъв нечовешки фанатизъм са се ковали лъжа след лъжа. Някой е изпитвал панически страх да не би българите да си спомнят, че са първите благородници. Някой се плаши от това да не би българите отново да поемат отново ролята си на хора на светлината и на защитници на свободата.

Ако има защитници на светлината и свободата е невъзможно да се наложи тирания. Има ли истински благородници, те ще се борят да разкъсат всички вериги- и видимите и невидимите. Когато разкъсат своите, ще тръгнат да помагат и на други хора. Това е пътят на българина, това е съдбата, от която не можем да избягаме. Вместо да носим дрипавата дреха наметната ни от други, е по-добре да се си припомним кои сме били и кои трябва да бъдем.



61 коментара:

  1. Без думи съм! И без дъх! Благодаря ти Павел! Бог да те поживи!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти и аз Албена! Бог да поживи всички българи!

      Изтриване
    2. Помня някой думи от моя край(микрево,сандански)но незнам дали има нещо общо но ще ги напиша макар че съм забравила прекалено много и така: рукни е викни ,калемана е кума(кръстница),маджарки(брабой или барабой) е картофи,керка е дъщеря има още но немога да се сетя.статията ви е чудесна...

      Изтриване
    3. Рукни е много интересна дума, калимана е официално гръцка заемка, но по-скоро се касае за презаета българска дума.

      Изтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотна статия г-н Серафимов! Благодаря ви за безценната информация.

    Случайно да ви се намират данни за името Драгиев? Според мен произхода е славянски, от племето Драговити, но бих искал да чуя вашето мнение.

    http://en.wikipedia.org/wiki/Draguvites


    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ви г-н Драгиев!

      Поне по моите данни тези, които Вие наричате драговити са регистрирани под името друговити. Тези стари славяни обаче са траки, те не са идвали от никъде, а са тракийското племе другери споменато от Плиний Стари:

      - The territory of the Odrysæ gives birth to the Hebrus, its banks being inhabited by the Cabyleti, the Pyrogeri, the Drugeri,

      http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,0978,001:4:18

      Според мен името Драгиев идва от прилагателното драг-скъп, ценен. Тя е сродна на санскр. dhira-драг, мил.
      Мисля, че древната форма на името Драго е била Дарго. Сред старобългарските имена се среща това на Даргамер, чието значение е много драг. Има и старопрусийско име Дарге.

      Изтриване
    2. В България и сега има личното име Дра'гия - но все си мисля че може и да е Др'агия, което съвсем опростява нещата. Поздрави .
      Ж. Славчев

      Изтриване
  4. В предложените модели на т.нар. индоевропейско езиково дърво българският език намира своето място сред сродните т.нар. славянски езици, основни съвременни представители на които са полски, чешки, руски, белоруски, украински, словенски и сърбохърватски език и други (прил. 1). Този факт едва ли подлежи на преразглеждане или на промяна. Спорове по този въпрос могат да се провеждат дотолкова, доколко е правилно разграничението на три вътрешни подгрупи в това семейство - западнославянска, южнославянска и източнославянска (или проторуска), какви са вътрешните прилики и разлики между отделните езици, доколко е правилно причисляването на българския към групата на южнославянските езици и т.н. Като цяло обаче, родството между изброените славянски езици е несъмнено и се дължи на един общ език-основа, изучаването на който, впрочем е от изключително значение както за самите славянски езици, така и за изучаването на всички съвременни индоевропейски езици.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не трябва да се забравя, че доста от общите неща между български, сръбски, руски ...се дължат на българско езиково и културно влияние.

      Изтриване
    2. Българският език е причислен към славянската група съвсем условно. По същата логика може да сме и в латинската. Езикът е съставен от думи и граматика. В няшия език има думи които са общи със славянските, но граматично няма нищо общо. При нас няма падежи, според езиковедите за отпадането на един падеж са необходими 1500-1700 години! И не е само това.Има удвоявания (мене ми, тебе ти, него му) които ги има само в българския. Отделно учените с половин уста признават, че в езика ни има и друг голям езиков пласт който по големина е веднага след славянския, но не признават че е латински( защото доказва че между 2-и и 7-и век сме си били тук и не идваме от никаде)
      латински: български:
      лампада лампа
      карука каруца
      ите иде
      види видя
      сум съм и т.н. много са хе-хе
      Поздрави. Бриг.

      Изтриване
    3. Здравей Бриг!

      Славянска езикова група има точно заради българите. Старобългарският език е станал основа за руски и сърбо-хърватски, това е признато от езиковедите.

      Относно падежите - именителният падеж е все още жив, в родопските говори се срещат и други падежи. Изпадането на падежите е само индикация за развитието на езика, а не за разлика в произхода.

      Староанглийския също е имал падежи. Това, че днешния английски не познава падежите, не означава, че те не са съществували.

      Изтриване
    4. Спаро, английския език е изкуствено създаден и в него няма случайна дума. Създаден е като есперанто(лингва франка) на западна европа много преди възшествието на америка и интернетя хе-хе. Англите и саксите са немски племена и затова се води че английският е от германската езикова група, но е претърпял огромно влияние от латинския френски( 2 века в англия има френски династи, налагащи френски език в двора а също френска кухня и обноски) и така сегашния английски е по средата между германската и латинската група.
      По друг начин седят нещата с българския ето какво пише Коста Църнушанов за това: http://www.rodopskistarini.com/2011/03/1968.html
      Пише за разликите между ВСИЧКИ други "славянски" езици и нашият. който според мен е трако-пелазгийски и изобщо не е славянски.
      Не българският е славянски а славяните са претърпели наше културно и езиково влияние.
      Поздрави. Бриг.

      Изтриване
    5. Бриг, позволявам си да внеса няколко поправки в коментара ти:

      1. Английският език не е изкуствено създаден, а е преживял значителни влияния чужди влияния, които довеждат до промени.

      2. Англите и саксите не са немски, а старогермански племена станали основа на английския народ в Средновековието.

      3. В Средновековна Англия няма френски династии, норманите на Вилем са говорили старофренски, но това не ги прави французи. По произход те са скандинавци.

      4. Първите славяни са нашите деди, названието славяни и славянски език се отнасят за предците ни и нашия древен език.

      4. Руснаци, поляци, чехи, словаци, сорби, кашуби, померани, а даже словени и словаци са потомци на венетите, а не на старите славяни. Това е причината Русия все още да се нарича Веная от финландците, това е причината Клавдий Птолемей да разположи Венетския залив в земите на днешна Полша. Това е причината територията на Словения и Словакия да бъдат наречени в древността Венетия, Винделикия, Виндиш Марк, Тера Венеторум.

      Ако имаш някакви данни, които показват, че по времето на Псевдоцезарей, Прокопий и Йордан някой е локализирал славяни в Русия, или Словения, ще те помоля да ги представиш. До колкото на мене ми е известно такива данни не съществуват. В земите на Русия, Словения, Словакия, Полша и т.н. живеят венети, това са хора, които говорят език близък до тракийския, т.е. древния български, но имат своя различна история.

      Поздрави!

      Изтриване
  5. ПРОИЗХОД НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ АНДРЕЙ КИРЯКОВ
    Днешните славянски езици са близки както по своята граматична структура, така и по речниковия си състав. Но докато първото не важи в пълна степен, особено при разглеждането на един аналитичен език, какъвто е българският, близостта по речников състав е очевидна. Това нагледно може да се проследи при съпоставяне на едни от най-често употребяваните думи в ежедневието при различните славянски езици:
    Украински лiто дiм один брат сестра жити пiць возеро
    Белоруски лета дом адзiн брат сястра жыць пити возера
    Сръбски льето дом jедан брат сестра живети пити jезеро
    Полски lato dom jeden brat siostra zyc pic jezioro
    Чешки lеto dum jeden bratr sestra ziti piti jezero
    Български лято дом един брат сестра живея пия езеро

    Руски земля осень ночь солнце звезда ветер река
    Украински земля осiнь ноч сонце (зiрка) вiтер рiка
    Белоруски земля восень нiч сонца звязда вецер рака
    Сръбски земльа jeсен ноч сунце звезда ветар река
    Полски ziemia jesien noc slonce gwiazda wiatr rzeka
    Чешки zeme (podzim) noc slunce hvеzda vitr reka
    Български земя есен нощ слънце звезда вятър река

    Руски вода рыба снег зима голова горло город
    Украински вода риба снiг зима голова горло (мiсто)
    Белоруски вада рыба снег зiма галава горла горад
    Сръбски вода риба снег зима глава грло град
    Полски woda ryba snieg zima glowa gardlo (o)grоd
    Чешки voda ryba snih zima hlava hrdlo hrad
    Български вода риба сняг зима глава гърло град

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Родството между български, сръбски, ураински и др. не може да се отрече. Родството в езиците обаче не ни дава право да приписваме историята на едни хора на други.

      Изтриване
  6. Димо Томов - Поздравления за книгата! Успях миналата седмица да я прочета ( не , че не съм чел всичко преди това тук и на предишното място). Подарих и няколко екземпляра на мой приятели ( сега чакм техните отзиви - дано я прочетат по празниците).

    Много е интересно, както и предишни твой постинги по темата. Ако решиш да ги обобщиш в нова книга ще бъде много полезно на много хора. Бих помогнал според мойте възможности. От доста време ми се върти една идея (просто и обобщено казано) относно икономиката и търговските пътища на дедите ни. Няма как просто да са си седяли и яли (консумирали - по новому) само това дето на място са произвеждали! Още повече, че сам казваш, че траките първи са започнали да се разслояват и от общото са преминали към личното. Едно такова изследване би дало друг ъгъл на разкрития относно културата, живота и държавата (ите) на траките.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За търговията и икономиката на траките ще пиша в следващата си книга. Според Плиний тракиецът Дионис е изобретателят на търговията. Траките наистина са първите, които са изобретили валута - мидени черупки още през 5 хилядолетие преди Христа.

      По принцип тези миди нямат стойност...точно както и днешните пари. Също точно така както и днес, в древността е имало стройна организация и доверие в това странно на първи поглед средство за заплащане.

      Поздрави!

      Изтриване
    2. Димо Томов - страхотна идея за книга по темата. Сигурно си намерил доста материали, зада има книга.
      Интересно ми е, до колко и кои суровини са преработвали. Знаем, че са правили от гроздето - вино, но дали са произвеждали и ракия и оцет. За кумикса също знаем, но вероятно има и много други. Това се свързва и със сечивата, инструментите други артефакти.
      За мидите не знаех

      Изтриване
    3. Вероятно са имали и данъчна система, защото все някак е трябвало да се финансират воините и походите.

      Поздрави,
      Димо Томов

      Изтриване
    4. Да, траките са имали данъчна система. За данъчните приходи на Одриското Царство споменава Тукидид- 400 таланта злато и сребро. Предполагам, че Тукидит е имал предвид атинския талант - 26 килограма, т.е. 10 400 килограма злато и сребро. Имало е обаче и допълнителни приходи от ценни платове и други стоки на същата ценност.

      Като цяло приходите на цар Ситалк са възлизали на около 20 800 кг. злато и сребро. Възможно половината да е било злато, а другата половина сребро. Трябва да се има предвид обаче, че както среброто, така и златото са били около 23 карата...

      Изтриване
    5. Това, че траките са познавали оцета е повече от сигурно. Дали са познавали дестилацията и дали са я ползвали за направа на спиртни питиета не зная.

      Изтриване
  7. Павле, поздравления з апоредния добър труд!

    Много често даваш примера с "волинт" и "воленте". Досега обаче не съм срещнал обяснение за тази наставка "-енте" и какво означава воленте на старобългарски и съответно волинт.

    В полския тове е наставка за образуване на множествено число, например от zwierze - zwierzęta (чете се звйеже - звйежента / животно - животни или зверче - зверчета). Друг пример е ciele - cielęta (чйеле - чйелента / теле - телета). Сега се сещам само за думи от среде род с такава наставка за множествено число, без да съм обаче сигурен, че точно такова е правилото.
    Тази наставка се среща и при пилагателни.
    Така например, телешки на полски е cielęncy, детски (от dziecko, също от ср. р.) е dziecięncy.

    Ако вземем пък холдански, например, и там имаме любопитни съвпадения:
    животно: dier - dieren
    теле: kalf - kalveren
    дете: kind - kinderen

    Тук бих направил съпоставка между окончанията за множествео число -en и -ęta (чете се -ента). В руския пък на тези наставки съответства - ята, например теленок - телята, ребенок - ребята. Прави ми впечатление, че и в трите езика, един от които е германски, това е наставка само за множествено число на думи от среден род, а в полския и руския езици и на прилагателни пак на думи от среден род.

    Би ли пояснил какво означава и кога се използва наставката -енте в старобългарския? И оттук какво е твоето обяснение на думата воленте, съответно волинт?

    Поздрави,
    Петър Матеев

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Петре, в нидерландският език, както и в немския -en служи за образуване на множествено число, не става дума за умалителна наставка.

      Умалителната наставка в нидерландски и немски е -ken, -chen. Нид. manneken-момченце, meisken-момиченце (днес се използва предимно във Фландрия и някои нидерландски диалекти), нем. chenchen- пиленеце.

      Воленте означава малък вол, волче, или теленце ако искаш.

      Наставката не се използва днес, но от друга страна ние не полваме носовките и крайното ъ.

      Нормално е в полски и чешки да има определени граматически особености, които се срещат и в старобългарския. Щях да съм учуден, ако ги нямаше.

      Изтриване
    2. Примерът ми с нидерландски беше само да покаже, че и в германските езици има подобна наставка за множествено число на същите думи от среден род. Правя успоредици между нидерландски и български, защото ми е направило впечатление, че в някои отношения той е по-близък до нашия език от немския. Manneken е диалектна форма във фламандския. В книжовния нидерландски формата е mannetje. А теленце би било kalfje, детенце kindje, животинче diertje и т.н.

      Да разбирам ли, че според теб -енте е наставка за умалителна форма в старобългарския и тогава воленте би означавало "волче", а не волове (ако -енте би било за множествено число, както е в други славянски езици)?

      В полския има друго наставка за умалително за гореспоменатите думи и тя е с друга носовка - ą (чете се "он", в някои случаи и "оу"). В тази наставка има и "к", тя е "-ątko". Така теленце е cilelątko, детенце е dzeziątko, животинче е zwierzątko и т.н.

      Спред мен е по-разумно да се търси таква успоредица:

      Мн. ч. ср. р. бъл; пол; нид;
      -ента (-ета в съвр. бъл.); -ąnta; -en/eren

      Умал. ср. р. ед. ч. бъл; пол; нид;
      -енце; -ątko; -(t)je

      Някак си не ми звучи добре нещо да се казва "волче". В нито един от горните три езика не съм срещал такава форма, макар и да би била възможна. Отделно вол е мъжко скопено говедо, и няма такава дума от среден род, в нито един от трите езика. Много по-разумно би било да се приеме, че "волинт" (съответно воленте) означава волове(те).

      Къде и в какъв контекст се среща "волинт" в изворите? И откъде правиш заключение, че -енте е умалителна наставка в старобългарския, и особенно в случая с воленте? Има ли извор на старобългарски, в който да се среща воленте в смисъла на волче (а, не например не волове)?

      Да кажа само, че не съм изучавал никакви филологии, но мисля, че имам природен усет за тези неща. :-)

      В тази връзка, да те питам и какво е твоето тълкуване на Коринт? Мисля, че преди си споменавал, сега обаче нямам време да търся. Следвайки моите разсъждения, аз бих го разтълкувал като "корита", мн. ч. от ср. р. на корито.

      Поздрави,
      Петър

      Изтриване
    3. Петре, вземи един голям старобългарски речник и там ще стрещнеш също осленте-магаренце, козленте-козленце, жребенте-жребче...

      Коринт е планинско място, смятам, че основата е гор, кор със значение гора, планина, а -инт е само умалителна наставка както в Перинт, Провалинт, Каминт и др.

      Повтарям - енте не е частица за образуване на множествено число и няма нищо общо с нем. нид. chen, ken.

      Стблг. -енте може да се сравни с гр. умалителна частица -ιον.

      Поздрави!

      Изтриване
  8. Здравей,

    чета доста често нещата ти. Занимавам се в областта. ИЗЦЯЛО на твоето мнение съм, но виждам проблем в това, че няма достатъчно научни доказателства в подкрепа на тази ни теория (или умишлено се потискат от псевдо-науците).
    Та... Ако можеш да обясняваш нещата и с повече научна терминология и най-вече да прилагаш съответните лингвистични закони, чрез които са направени изводите, мисля, че ще имаш много повече поддържници. Например палатализациите, процесите на йотация, ликвидната метатеза и др. са типични езикови трансформации, които вкупом действат в т.нар. от днешните парадигматици "пра-славянски и славянски езици". Тези и подобни тям лингвистични закони моделират съвременния български език (както и другите, но те не ни интересуват). Това е несъмнен факт, както несъмнен факт е, че историята ни е крита и преиначавана.

    Какво имам впредвид:
    например в думата АТЕС, за да се получи посочената от теб дума АТЪКЪ - > ОТЪЦЪ действат вероятно 1. ЗОС, който отваря прегласа и 2. впоследствие на един по-късен етап - палатализация (в случая трябва да е 3-та, ако не се лъжа, защото 3-та палатализация е прогресивна и променя при наличие на следходен малък ер "ь" велара К в Ц).

    Съществува теория - четох някъде наскоро - че преди ЗОС, протекъл в славянските езици (не е в кавички, но и ти и аз си знаем, че ги има, защото славянството за мен не съществува, а е изфабрикуван циганоавстрийски фашизоиден термин) някъде ок. 3 в.пр.Хр. и 2 в. сл. Хр. и който е свързан с възходящата звучност на езика, е протекъл и един процес по редуциране на звучността на езика - наричали го още закон за затваряне на сричката - ЗЗС. Дали е така - не знам, пък и беше май все още хипотеза. Ако е, то вероятно е протекъл поне ок. 500 години преди ЗОС - горе-долу в такъв диапазон един език претърпява според мпите наблюдения драстични промени. Някаква логика има, защото ако започне да действа непрестанно ЗОС, то идва един етап със много силна редукция на вокалите, в който вече артикулацията би се затруднила неимоверно много и с това - възприятието на артикулируемото. Според мен останки от ЗЗС са семитските и в частност арабските езици - там коренът не съдържа вокали. Например коренът К* Т* Б* дава началото на думи, свързани с писменост, слово, наука. Така се образуват - "КиТаБ" - документ, писмо или "КаТиБ" - писар, учен, знаещ човек.

    Та ако теорията за ЗЗС е вярна, то тогава трансформацията на АТЕС в ОТЪЦЪ би могла лесно да се обясни, защото при една писмена транскрипция на думата АТЕС при наличието на силно редуцирани вокали, би могло да се получи именно това, защото именно това се чува при произнасяне.
    Поздрави и давай смело напред, за да натрием носовете на схоластите:)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не мога да не се съглася с това, че ако боравя с повече научна терминология ще намеря повече привърженици от групата на учените. От друга страна обаче един натоварен със сложни термини материал става тежък за четене. По принцип научният стил е сух и скучен, това го прави и непривлекателен, а моята цел е да разкажа истината колкото се може по-скоро.

      Поздрави!

      Изтриване
    2. С каквато и терминология да боравиш, все тая. Глупости на търкалета.

      Изтриване
    3. Впечатлен съм от този "културен и добре аргументиран" коментар :)

      Изтриване
  9. Благодаря ,Разказвачо на Истина ! Кой знае какъв къртовси труд се крие по пътя на откриването й ! Благословен Бъди !!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти Милена! За къртовския труд имаш право, но пък си заслужава :)

      Изтриване
  10. Здравейте,
    бих искала да попитам дали някой има повече информация за думата "гювеч". Това, което аз знам към момента е турцизиране на думата "дювеч" - керамичен съд с капак за готвене, предимно на дивечово месо (дивеч).
    Благодаря.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По принцип името на съда е гювеч и се смята за турцизъм. Дали е презаета дума - дивеч-гивеч-гювеч, това не смея да кажа.

      Изтриване
  11. Ей,люде-чета всичките тия коментари и НЕ МОГА да ви се начудя на акъла-това е едно насаждане на война, основаваща се на някакви си измислени социални доводи,доводи които имат целта да разделят,а не да събират в едно народа!Това се случва във времена на върховно слаба икономика,на нищожни пенсии,на максимален дефицит,на заплати,които покриват средно една седмица от семейния бюджет....Хората в цяла Европа си стиснаха ръцете и вървят заедно напред,а ние се разделяме на Българи и Славяни!Нека спрем!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това го искам и аз - да се спре това безумие. Ганчо Ценов го е казал от ясно по-ясно:

      Българите и славяните са един и същ народ, но различно наричан “.-с. 18.

      http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

      Славяните, значи, пазили българската държава от чужди народи и следователно не са били покорен и пасивен, а активен народ в държавата. Понеже се оставят само славяните да пазят България, а за българите не се казва нищо, то е явно, че тези два народа се идентизират “ с.8

      http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

      “ Българи, славяни и анти са били един народ в три имена....Работата обаче съвсем не стои тъй, че името славяни е първичното име на славянската раса, от което най-сетне са се разделили имената на другите славянски племена. Името славяни е частично име. До сего са съществували и други славянски имена, като българи, анти, венети, акацири и пр. То се явава след името българи и наместо името българи“ – “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с. 178.

      Изтриване
    2. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    3. Здравейте...от дълго време търся обяснение за името СУМЕР. Надявам се да можете да помогнете? Сигурен съм, че името идва някъде от много назад в историята...но от къде и какво е значението му? Браво за публикацията!!! Време е да покажем на света кой сме ние.

      Изтриване
    4. Г-н Гоцов, съжалявам, но не мога да дам отговор на въпроса Ви.

      Изтриване
    5. Много съжалявам и аз, защото тайно се надявах нещичко от някъде да проблесне? Лошото е, че не намирам никакви източници който да ми бъдат от полза, а от доста време ровя по това име...ако все пак от някъде се появи нещо бих се радвал да го споделите!

      Изтриване
    6. Къде сте срещнали това име? Имам няколко честотно-тълковни речника на българските имена, но в никой не съм срещнал Сумер.

      Изтриване
    7. Име на много старо село в близост до гр, Монтана. Опитвах се многократно да проуча от къде идва името, но за съжаление винаги безуспешно. Старо е и е от преди Римско време, защото в близост до селото има римски мост над река Шугла. Което значи че и тя си е била на мястото през вековете. Отделно до тоя мост има тракийска могила...все още не отворена от археолозите! Знам го със 100% сигурност защото моите очи са видели извадени случайно неща в близост до тая могила не от копане на иманяр...а от тракторист закачил ги случайно през 1981год ! 7бр. сребърни купи много богато орнаментирани. Всичко това ме накара да се разровя и да проуча името, но уви..удрям на камък. Над селото има височина, а на нея е имало крепост защото основите си стоят...копано е от много иманяри там. Интересно ми е да разбера какво е името СУМЕР и ще е интересно не само на мен? С голяма молба се обръщам да помогнете! Щото друг явно..няма кой.

      Изтриване
    8. Г-н Гоцов, за да имаме право да определим селищното име Сумер като древно, ние трябва да имаме податки за това. Нужно е да разполагаме със споменаване в някаква стара летопис, пътеводител, надпис.

      Най-вероятно името е от периода на турската окупация. Съществува тюрско лично име Sümer, възможно е селището да е кръстено на човек с с име Sümer.

      Мой сътрудник и приятел предложи тракийска етимология, но аз лично я смятам за твърде спекулативна. Според моя приятел Сумер може да е преиначеното Саммер - голяма височина. Действително Страбон обяснява, че сами означава височини на тракийски, а частицата -мер лингвистите тълкуват като идентична на стблг. меръ-велик, голям.

      Има някаква логика Сумер да идва от Саммер- голяма височина, важна височина, но поне за мен сравняването с тракийските думи не е достатъчно. Нужно е и споменаване в стар източник, така имаме сигурност, иначе не.

      Е, поне получихте някакво тълкуване, пък било то и спекулативно.

      Изтриване
    9. Благодаря за отговора...това за турското име и аз съм го чел, но бих желал да кажа, че там няма останал спомен от турско присъствие по никакъв начин. Няма подобен сграден фонд и поне една легенда щеше да се носи като мълва през годините. Уви няма нищо. По скоро иде реч за тракийското тълкувание. Аз лично намирам обяснение, познавайки района. На няколко километра от селото започва и се вижда отлично Врачанския Балкан. Самото село е точно под една височина запомнена през годините като "ЗИДО" за която писах и на която е имало някаква крепост през вековете. Каква е била...никой не знае. Дали името идва от зид и кой и къде е тоя зид остава загадка? Но когато се качите на нея, виждате ниски останали зидани каменни основи от крепостта, а Врачанския балкан е пред вас на длан. Буквално селото е в самия предбалкан и на Стара Планина и на Врачанския Балкан. Благодаря ви отново за отзивчивостта. Тази версия, тракийската, е много по приемлива и истинска. Селото е съществувало много преди Турското робство. Казах за римския мост в близост както и за тракийската могила. Мост никой не прави ако не е бил на важен път за някъде!!! А тоя калдаръм с набивани вертикално камъни до ден днешен седи и се вижда и в землището на село Замфирово (Гушанци-Гушан-Къшан) както и по стария път влизащ в село Стубел. Вероятно това е бил пътя към Петроханските подножия през вековете, за да се налага да правят точно там на реката Римски мост. На къде е отивал след Стубел...идея нямам. Над село Замфирово в местността Градището е имало крепост също. Както знаем от историята Римляните са тия който строят на високите места по байрите, а не турците! Апропо, навика им в Италия е запазен и до днес. Ако някога ви попадне инфо ще се радвам да споделите.

      Изтриване
    10. Колкото повече време минава, толкова повече информация излиза.

      Изтриване
  12. Името на селото е турско Су кемер- буквално воден пояс, а се ползва и за акведукт- Сукемер е преминало в Сумер

    ОтговорИзтриване
  13. Ето и опит за друго обяснение- в Алтай има планина с името Уч Сумер. Дават следното обяснение за значението му- 'Название нашей фирмы "Уч-Сумер" в переводе с алтайского - Трехглавая, так зовут Белуху местные жители." Т.е. имаето си че тюркско (турско)

    http://beluha100.ru/

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Използвам възможността да отговоря, че през селището или поне в радиус от 100км акведукти няма и не съм чул да е имало. Напротив Враца е безводен град и до последните години на социализма остава такъв. Едва след построяването на яз."Сречанска бара" заделиха част от питейната вода и за града. Имаше дори себичен нарицателен израз: "Разменям трабантка за къпана врачанка" :) Су Кемер - отпада! Интересна е версията Алтай. Повторението на думата и то пак за планина(нещо високо) ме кара сериозно да се замислям и за Врачанския балкан обяснение идващо не от къде да е другаде, а именно от тракийската терминология. Обяснението съвпада. Само, че...какво означава Сумер ??? Белуха е Катунский хребет с височина от 4506м. Единственото за мен разумно обяснение е изникналия в полето от нищото Врачански Балкан. Друг ако има някакво друго предложение ще се радвам да го чуя.

      Изтриване
    2. Във Враца има една местност-Кемер или Кемера, по-скоро е квартал, намира се в края на града в посока "Вратцата". Знам, че Враца съществува още от преди Рим, като няколко пъти се мести на горе-на долу, като по едно време е била и където е този Кемер, няма акведукти но пък има река-Лева,също така и високи скали от двете страни на реката, та може да се тълкува различно.

      Изтриване
    3. Можете ли да ми кажете дали тази река Лева носи едно и също име по цялото си течение?

      Предварително благодаря!

      Изтриване
  14. По някога на карти съм я срещал и като Въртешница. Гледам в нета, че в някоя част си сменя името на Въртешница, но от никой не съм чул да я нарича така-всички я наричат Лева. В горното течение е обединена от 2 извора, предполагам, че левият поток носи името на реката :)

    ОтговорИзтриване
  15. Здравей Павле, поздравления за увлекателната статия, която си създал - богата на информация и прецизна на ниво детайли. Езикознанието винаги е било и си остава една от твоите най - силни страни в подготовката, въпреки, че се изявяваш отлично и в други сфери. Разбирам, че владееш добре старбългарския език и диалектологията - похвално, две доста трудни дисциплини. Укритите досега тракийски думи, които си систематизирал и превел, са твърде много на брой. Впечатлява ме факта, че тяхното значение е напълно разбираемо или почти разбираемо днес в съвременния български. Това гарантира една непресъхваща във времето традиция, която е силен аргумент в полза на нашия местен Балкански произход като народ. Напълно подкрепям тезата, че тракийският език не е мъртъв език, защотто неговите носители продължават да живеят. Този език само е леко преобразуван в една по- развита форма,която ние българите говорим днес. Имам един кратичък въпрос: Какво е по произход личното име Е и р е н е ( днес се среща като Ирена, превежда се "м и р " ) - тракийско или гръцко ? ( съхранено е при римски мозайки / портрет в Археологически комплекс " Еирене " - гр. Пловдив ) Най - сърдечни приятелски поздрави !!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ирена, официално името ти е гръцко, но Είρηνα, Είρηνη не притежават гръцка етимология. Хялмар Фриск и др. обръщат внимание на приликата с постройката на топонима-теоним Ἀθήνη, а той е пелайсгийски.

      Είρηνη е дъщеря на Зевс, а той е пеласгийско божество. Кречмер търси връзка между лакон. FΕίρανα и Είρηνα, Είρηνη, мисля, че е прав.

      По начало името Είρηνα, Είρηνη е означавало вярност, постоянство, стабилност, а точно това е мира, покоя. По-древния варинт на Ирена е бил Верена, Верна, т.е. лаконците са запазили най-близката до оригиналното име форма -FΕίρανα.

      Изтриване
  16. Павле, благодаря от сърце за изчерпателния отговор !!! Приятно ме зарадваха връзките в етимологията с пеласгите, нашите древни роднини, топоним и дъщеря на пеласгийското божество Зевс. Харесва ми значението на името, допада ми и неговата по - стара версия. Всичко това е важно за мен, защото името разкрива идентичността на човека, макар че то се избира от нашите родители, а не от нас лично, името има голямо значение за мен. Приятелски поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Името ти е хубаво, древно е, а най-важното е, че е палеобалканско по характер.

      Поздрави!

      Изтриване
  17. Павле, благодаря от сърце !!! Да, вярно е, че нашето наследство е палеобалканско - древно българско ! Най - сърдечни приятелски поздрави и до скоро !!!

    ОтговорИзтриване
  18. Здравейте, г-н Сеафимов. Чета всичко с интерес. Правилно ли разбирам, че повечето житейски важни думи в нашия съвременен български език са се запазили от древното ни наследство , например роднинските наименования, думи за заобикаляща среда( вода,гора,езеро и др.) и най-важните за прехраната на човека животни , а чуждиците, които ползваме, са думи, които са с второстепенно значение в бита .Нали и това е още едно доказателство за древния тракийски произход на нашия език? И още един въпрос- "Името славяни се явява след името българи и наместо името българи“ – “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол.Щом е така, дали Паисий не е имал точно това в предвид - "История славянобългарска"? Поздрави за положените усилия и за достъпния език, без много научна терминология.Така наистина повече хора Ви разбират.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, славяни и българи са имена на едни и същи хора защото старите славяни са гетите, а старите българи са мизите. Страбон обяснява, че гети и мизи не само са съседи, но и говорят един и същ език, който е тракийски.

      Проблемът е в това, че в по-късни времена името славяни бива използвано и за други хора, по-точно за венетите, които са предци на словени, словаци, чехи, поляци и т.н.

      Още по-сложно става когато в процеса на консолидация на българската държава името славяни отпада, тъй както името сакски отпада в Британия, в която англи и сакси изграждат свое царство.

      Най-лошото е, че безсъвестни хора политизираха името славяни и му предадоха негативно значение. Стигна се до там, че днес много българи мразят едно от имената на предците си.

      Изтриване
  19. Благодаря за отговора! Дали точно сега не е най-подходящия момент да се включат в учебниците и тези исторически факти? Вместо съвсем да се затрие историята ни от учебниците, дори да се разшири и поднесе по-вярна от всякога! Желая Ви успех!

    ОтговорИзтриване
  20. От североизточна България съм. До ден днешен в някои райони там се говори "зъм", "зъмче" (змия, змийче). А думата "дам" която давате като пример за "дом, къща", в нашия край има значение за "постройка с покрив в която се гледат животни". Т.е. нещо като "обор". Думата "плот" като значение за ограда на мен по-скоро ми напомня руската дума "оплот" (крепостна ограда, крепостен вал).

    ОтговорИзтриване