ТРАКИЙСКАТА ДИАСПОРА – КОЛОНИИТЕ НА НАШИТЕ ДЕДИ

Когато в историята стане дума за колонисти, повечето от нас мислят за гърците. Действително южните ни съседи успяват да се заселят на много места. Потомците на Данай успяват да се внедрят в териториите на скити, кимерии, римляни, келти, ибери, сицилийци и не последно място във владенията на нашите предци. Благодарение на агресивната си политика римляните основават свои градове на три континента. Римски колонии се срещат от Ирак до Британия и от Германия до Египет.

Дедите ни също са успели да се разпространят на значителна територия. Мала Азия е била обитавана тях дълги векове преди там да дойдат гърците. Траките проникват дори в Армения, халибите се смесват с местното население и това става причина Страбон да пише за армено-халиби. Изучавайки древната история на Кавказ Киркор Джаукян заключава, че там са живели тракийските племена скаи и трери. Те са дошли от Балканите защото Страбон локализира скаите в Тракия, а Тукидид дори е по-точен разказвайки, че трерите обитават земите край Искус (Искъра).

Най-известните тракийски племена от Мала Азия са фригите, витините, мариандините, долионите, дарданите, тевкрите, бебриките, бюснеите, меоните, мейоните, ксантите и разбира се мизите, които Хоматиан и много други отъждестяват със старите българи. Мизите са и първите, които влизат в историята заедно със своите роднини дарданите.

Те са споменати през XIII век преди Христа като хетски съюзници във войната между Рамзес Велики и цар Муватали. Благодарение на дедите ни египтяните са прогонени, а хетите запазват влиянието си върху важното търговско селище Кадеш.

                        Битката при Кадеш, картина на Mark Millmore

                                                                        http://artworks.markmillmore.com/wp-content/uploads/2014/05/KadeshB1.jpg

                                                                        http://artworks.markmillmore.com/battle-of-kadesh/

Предците ни са се заселили и в други земи. Плиний Стари поставя тракийското племе сарапари в съседство с бактрийците. В приблизително същия регион този автор локализира племена с имена като едони, кикони, туни. Едоните са древни обитатели на Тракия. Киконите са споменати още от Омир, който разказва как те отблъскват войниците на Одисей, дошли да грабят и отвличат хора в робство. За туни, тюни разказва Ксенофон в работата си Анабазис.

За доста хора ще е странно да прочетат, че тракийски племена са живели в съседство с иранци и индийци. Това е така понеже твърде малко от нас знаят за свидетелството на Луций Ариан, според когото тракийския бог Дионис е основателят на индийската цивилизация. До идването на Дионис и хората му, индийците са се хранели със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научава на земеделие, скотовъдство, заняти, показва им как да строят градове, храмове, дава им дори религия. Смятам, че донасянето на искрата на познанието може да се свърже с арийското нашествие в Индия. Старите арийци не са кои да е, а дошли от Балканите траки. Не случайно най-старото име на Тракия е Ария, факт, който повечето изследователи предпочитат да премълчат, а данни за тракийския произход на арийците има.

Индийците смятат саките за потомци на кшатрия – войнската каста на старите арийци, а самите саки не са дравиди. За старите гръцки автори няма съмнение, че саките са траки. За жалост и тази важна информация е почти неизвестна на широката публика. Съседи на саките са масагетите, които според Йордан са клон на гетите. За град Томи (в Добруджа) се казва, че е основан от масагетската царица Томира.

                                              http://i.imgur.com/7RfExBZ.jpg?1

Освен в далечната Азия траките населяват и други места. В краят на второ хилядолетие преди Христа Европа и Азия са разтърсени от сериозни климатични промени. Много народи са принудени да мигрират и търсят нова земя. Голяма част от дедите ни се опитва да се засели в Египет. Става дума за нашествието на така наречените Морски Народи. Те са наречени от египтяните с имена пелесет, уешеш, дрд, чекер, шекелеш, шерден, мешвеш и др. Това са де факто старите балканци – пеласги, веси, тевкри, соколоти (царските скити) сердите дали името на Сердика (София) и мизите наречени по-късно българи.

Пленени представители на Морските народи, киката на първия боец се вижда ясно

http://www.historyfiles.co.uk/images/MiddleEast/Anatolia/SeaPeoples_Ekwesh01_full.jpg

Само на мешвеш-мизите и шерден-сердите се отдава да се заселят в Египет. Фараоните използват тези хора като буфер срещу други нашественици. Дедите ни се превръщат във военни колонисти. През X век реди Христа мешвеш дори успяват да се качат на египетския престол. Следват няколко века благоденствие. Край на благополучието идва с узурпирането на властта от етиопецът Тахарка. Дедите ни изпадат в немилост, но не изчезват. През V преди Христа Херодот посещава Египет и Либия, като дава описание на народ наречен максии. Това явно е гръцкия вариант на мешвеш. Бащата на историята разказва, че максиите (мизите) все още помнят своята родна земя край Троада (където е Мизия), а също така бръснат косата си като оставят кика. За същия обичай при мизите споменава Плутарх.

Северна Африка е обитавана и от други стари балканци. Става дума за гетулите славещи се с бързата си конница. За тези хора Изидор Севилски Казва, че са от същия произход както и гетите, които впрочем са характеризирани от Тукидид като конни стрелци. Присъствието на траки в Северна Африка се потвърждава и от оронима Атлас. Това е тракийско име, то съответства на споменатият от Херодот хидроним Атлас, който бащата на историята локализира в Северна Тракия.

Трябва да се кажат и няколко думи за роднините на мизите – племената серди и соколоти (шерден и шекелеш). Част от тях мигрира в посока запад и се установява на средиземноморски острови. Сардиния и Сицилия получават името си от древните балканци серди и соколоти. В по-късни времена Сицилия е колонизирана и от фриги както знаем от Павзаний. Днес Сиракуза се счита за гръцко селище, но името няма гръцка етимология според Хялмар Фриск. Търсещ обяснение Фриск предлага няколко думи, сред тях е сыръ-влага. Сиракуза е край блато, сыръ-влага дава смисъл на името.

Фригите трябва да са били огромен народ. Една част остава на Балканите и оказва яростна съпротива на персите в средата на първо хилядолетие преди Христа. Други фриги се заселват в Мала Азия и достигат толкова високо ниво на развитие, че дори египтяните са склонни да приемат, че фригите са по-стар народ от тях. Фригите са и предци на микенците. Страбон разказва, че Пелопонес е колонизиран от фригите на Пелопс, а полуострова получава своето название от името на фригийския благородник.

Дедите ни колонизират не само Сардиния и Сицилия, но също и остров Крит и то в още по-ранни времена. Проф. Хрозни, човекът, който разчете хетската писменост свърза появата на особен вид керамика на Крит с идването на траки. Виждането му бе потвърдено по-късно от проучванията на Ван Сусберген, който откри тракийски лични имена в най-древните минойски документи. Напълно е възможно легендата за минотавъра да е възникнала поради тракийския култ към Дионис-Загрей, който е изобразяван като бик.

Няма писмени свидетелства за тракийски колонии в Испания, но тракийското присъствие е доказуемо с помощта на топоними и епиграфски паметници. На тях са документирани тракийски имена като Ава, Баба, Котизо, Сура, Сурос. От друга страна в Испания тече река Ебро, а в Тракия намираме Еброс – Ибъра. В Испания са Пиринеите, а в Тракия Перинт, да не забравяме и това, че според старите легенди Пиреней е тракийски цар, споменат е от Овидий.

Доста неочаквано е присъствието на траки на Британските острови, но за идването на дедите ни там има писмени сведения. В старите ирландски предания се разказва за народа болги. Тяхната древна земя е Тракия, а времето, в което те напускат Балканите и се отправят за Ирландия е VI век преди Христа, по времето на царуването на Кир Велики. След време тракийските болги влизат в стълкновение с предците на ирландците и са принудени да се оттеглят. Явно една част мигрира за земите на Уелс където по времето на Гай Юлий Цезар живеят белги (болги) и домнуни. В ирландските легенди се казва, че болгите се разделят на три клона – фир болг, фир домнан и гаесати. Фир Болг са болгите, познати още като белги, фир домнан са домнуните, а гаесатите наверно са съседните на живеещите в Галия белги.

Тези хора дават името на Белгия. Днешните белгийци са различен народ, а и се наричат различно. Говорещите френски са познати като валонци, а техните сънародници са говорещите нидерлански език фламандци. И двете групи са късни поселници, които асимирилат оредялото, а и романизирано белгийско население.

Почти неизвестно е и присъсвието на траки в Скандинавия. За това няма исторически извори, но безброй археологически находки и няколко стари топонима потвърждават идването на палеобалкански народ в Северна Европа. Плиний съобщава за Мори Маруса, а мори е тракийска дума за море- Древното име на Дания е Кимбриски полуостров. Според Страбон кимбрите са същия народ както и кимериите. Същият автор нарича кимерийското племе трери тракийско. Страбон говори и за миграцията на енети от Мала Азия в земите на север от Адриатическо Море, като един път казва, че енетите са придружени от траки, а друг път споменава, че спътници на енетите са кимерийците. Явно в далечното минало на траки и кимерийци се е гледало като на хора от един и същ произход. Прочее, единствената кимерийска глоса е и тракийска дума, а най-ранната кимерийски артефакти са от Тракия, по-точно от Варненския некропол.

Кимерийците се заселват и в Черноморските степи. Там ги локализира Омир в своята работа “Одисея”. Те дават и името на Кимерийския проток – днешния Керч. В тези земи Теофан Изповедник локализира Стара Велика България, но около 1300 години по-рано на тази територия има царство, чиито владетели носят тракийските имена Спароток, Котис, Рескупорис, Реметалк. От епиграфски паметници са познати и други тракийски имена като Сефт, Мокус. Важна подробност е, че царете Реметалк и Котис имат родови тамги, те са изобразени по монети и надгробни паметници. За жалост тези ценни данни почти не са известни на българския читател. Малко са и тези, които знаят, че в земите на Стара Велика България има куполни могили като тези в Тракия, че за царете се правят златни маски като тези на тракийските царе, че цялата територия на Стара Велика България е осеяна с тракийски топоними и хидроними като Панти Капа, Сибри Апа, Салуста, Паруста, Апатура, Коркон дама.

Златна Маска на цар Реметалк, властвал в земите на Стара Велика България

                        Тамги на царете Котис, Реметалк и др.

Дунавът не е бил граница на земите на дедите ни. Поне от пето хилядолетие преди Христа в Черноморските степи и земите на юг от Дунава живеят едни и същи хора.Това се потвърждава от керамиката, идолите, погребалните обреди, типа жилища.

В по-късни времена от древната общност се обособяват отделни народи, но те си остават роднини, все пак въпреки различните си имена – скити, траки, сармати, те имат едни и същи корени. Това е причината Стефан Византийски да определи скитите като тракийски народ. Това е причината Дион Касий да каже за даките, че са клон на скитите. За Страбон скити и сармати са хора от един произход, а по-късно Прокопий добавя, че в миналото сарматите са причислявани към семейството на гетите.

Ето това е част от неудобните факти от историята. Те променят много, нали? Става ясно защо тези сведения са упорито премълчавани. Истината е неудобна на мнозина. Излиза, че в сравнение с дедите ни траките, римляни и гърци са направили твърде малко. Докато дедите ни носят знания и създават цивилизация, Рим носи окови и мрак на покорените народи. Там където стъпят дедите ни населението нараства, там където влезат потомците на Ромул течат реки от кръв и се проточват безкрайни редици от оковани роби. Тези, които днес историците наричат културни, цивилизовани народи, са всъщност носители на мрака, на дивата жестокост.

Дедите ни чупеха оковите на угнетените както направи Спартак. Дедите ни слагаха дори край на империите както направи скитът Одоакър. Докато други горяха книги, предците ни даваха писменост, която днес се ползва от около двеста милиона души. Докато други въвеждаха пороците и корумпираха цели общества, нашите деди създаваха човеколюбиви доктрини. Посланията на Орфей и Залмоксис излекуваха душите на милиони хора.

Благородството на народа ни бе забелязано и в ново време. Чужденци като Джон Рийд, Джеймс Бейкър, Ноъл Бъкстън и много други изказаха искреното си възхищение от качествата на българите. Проф. Лихачов намери смелост да определи България като държава на духа. Жозеп Борел ни определи като народ на свободата, испанския политик дори нарече Спартак българин.

Някой беше казал, че хората са богове, които са забравили същността си. Ако тази максима важи за някой, това сме ние българите. Ние сме потомци на тези, които народи на три континента почитаха като божества, но по-късно се обърнаха срещу нас. Вместо благодарност получихме омраза и като добрия Прометей бяхме осъдени на страдания.

Може би сме помогнали на не когото е трябвало. Може би сме помогнали да оцелеят хора, които е трябвало да изчезнат поради злото си сърце. Каквото и да е, не можем да се върнем обратно във времето и да поправим грешката си. Това, което можем да направим е да си спомним кои сме и да престанем да чакаме помощ от когото и да  било. Трябва да престанем да се кланяме ту на изток, ту на запад, вместо това е по-добре да започнем да се държим като истински българи, като хора, които могат да превъзмогнат егото си и да подадат ръка на своите братя и сестри. В нас все още има сила, но тя трябва да бъде отключена.

Не забравяйте старата мъдрост – Не се опитваме да направим нещо не защото е трудно, а е трудно защото не се опитваме.