КАК ПОДРОБНОСТИТЕ ПРОМЕНЯТ ИСТОРИЯТА В ПОЛЗА НА БЪЛГАРИЯ

От живота научих доста уроци, а най-важния е този, че упорството винаги бива възнаградено. Ако човек следва целта си неотклонно, той ще я достигне независимо дали му се пречи, дали го осмиват, или го заплашват. Съпротивата дори може да ни направи по-амбицирани и по-решителни. Никой не пречи просто така, за да има негативна реакция породена от действията ни, то нечии интереси са накърнени, някой изпитва страх, а страхът идва от това, че изобличението на лъжи и измами е близо.

Днес живеем в точно такова време – дрипавото було на лъжите затъмнили съзнанието на поколения българи вече се къса. Теориите, които ни караха да се чувстваме роби и вечно задължени на други хора се рушат. Излизат наяве все повече сведения, които показват, че ние сме дарители на знания, религия и дори свобода. Българинът започва да разбира, че притежава достатъчно сила, за да може да кове съдбата си. Тихото примирение изчезва, а на негово място идват гордостта и увереността.

За пробуждането на народа ни допринесоха действията на редица будители. Като започнем с Цани Гинчев, Архимандрит Кирил Рилски, Георги Сотиров и проф. Ганчо Ценов и стигнем до проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджидимитрова, Петър Георгиев, Андрей Киряков, Мартин Константинов, Йордан Стайков и др. Всеки от тези хора допринесе за отмиването на чернилката от картината на истинската ни история. Всеки отделно, по свой начин добави липсващи детайли.

Това се опитвам да правя и аз доколкото ми позволяват възможностите. Началото на моята дейност бе скромно. Често стигах до задънена улица, но не се отказвах. Това, което не можех да реша на момента, архивирах и оставях за по-късно време. Добър пример е легендата за Персей и неговия кон Пегас. Мой приятел историк ми бе казал, че името на Персей не е гръцко, аз от своя страна се чудех дали то има връзка с това на тракийския цар Прусий, а и на българския владетел Пресиян познат и като Прусиан.

След време се натъкнах на гръцки етимологически речник написан от Хялмар Фриск. Когато попаднах на страницата, на която бе направен анализ на името Персей, трябваше да седна, просто останах безмълвен. Не само името не притежаваше смисъл на гръцки, но шведския учен бе дал етимология с перѫ-пера, бия, удрям – Griechiesches Etymologisches Wörterbuch, z.517. С други думи: Персей означава – боецът, този, който бие, този, който удря.

                                      

                http://www.visitsitaly.com/images/eromagna-im/modena-im/modena-statue_of_perseus.jpg

Удивлението ми премина в радост, която за жалост бързо избледня и се превърна в огорчение поради това, че не българин, а швед бе представил важен факт разкриващ част от истината за произхода на народа ни. На ученици и студенти се преподаваше за “гърка” Персей, а реално този герой няма нищо общо с гърците. Те само за записали едно предание и в по-късни времена са го представили за свое. Все едно турците да документират победите на цар Калоян над кръстоносците и после да го обяват за свой герой.

Разбирайки, че името на Персей е българско се запитах дали това няма да важи и за крилатия кон Пегас? В този случай работата на Фриск не предложи българска дума за обяснението, но пък съвсем точно бе казано, че Пегас не притежава сигурнa етимология – ohne sichere Etymologie – Griechiesches Etymologisches Wörterbuch, z. 524-525.

                                     картина на F. Mantania 

https://40.media.tumblr.com/17d2c36ada4f9878df8fd24cc02b465d/tumblr_n8qgr4skZI1qd42nao1_1280.jpg

Реших да се допитам до наш специалист относно името на крилатия кон. Специалистът започна охотно да разказва, че със сигурност Пегас е гръцко име, то идвало от пеге-извор понеже където стъпел конят на Персей, от земята бликали извори. Хубаво, но по тази логика цяла Гърция трябваше да е покрита с извори. Пак трябваше да се обърна за помощ към работата на Хялмар Фриск. Потърсих етимологията на пеге-извор и установих, че както Пегас тя също не притежава ясно обяснение на гръцки - Griechiesches Etymologisches Wörterbuch, z. 525.

Несъмнено има връзка между Пегас и пеге-извор, но каква е тя?  За моя радост този път отговорът дойде от работа на български учен. През 1975 година, езиковедът Кирил Влахов публикува своята творба “Тракийски Фонетични Явления в Българските Говори”. Разглеждайки родопските диалекти Влахов споменава думата пегат-бегат, бягат и я сравнява с името Пегас, което пък обяснява с *beg(h)ǝ-so-s- бяг, бегач – с.23-24. 

Този път бях удовлетворен, най-сетне български учен бе намерил смелост да тръгне против течението и да каже истината. Трябва разбира се да уточня, че Влахов не е нарекъл българския език тракийски, а е обяснил фонетичната особеност на преминаване на Б в П – така нареченото Lautverschiebung само като тракийско наследство запазено в определени български диалекти.

Тази позиция на нашия учен е разбираема. Той е без това е казал предостатъчно, за да привлече вниманието на тоталитарната цензура, но поне е имал доблестта да даде ценни данни, които след време да бъдат използвани от някой друг. Влахов е знаел, че лингвистите от по-късно време несъмнено ще открият така нареченото тракийско фонетично явление не само в диалектите ни, но дори и в старобългарския език, т.е. тракийското фонетично явление Lautverschiebung съществува и в официалния език на дедите ни. Намираме го в стблг. потьпѣга-разведена жена, буквално избягала от съпруга си – БЕР, Том I, с. 268.

Думата пѣга отговаря на бѣгати-бягам, избягвам, а това показва убедително, че ние имаме прекрасно обяснение както за името на крилатия кон Пегас. По ирония на съдбата дори и гръцката дума πηγή, παγά- извор  притежава българска етимология.

Изворът е вода, която е в движение. Думата πηγή, παγά- извор се обяснява прекрасно със стблг. пѣгъ-бяг, т.е. бързо движение. Ручей идва от руквам – потичам изведнъж силно, сродна е и на рукло - вкупом и стремително – БЕР, Том VI, с.341. 

Никак не е странно, че "гръцка" дума за извор де факто е от български произход. Ние сме потомци на хора, които са населявали не само земите на България, но и тези на Гърция в дълбока древност. Това обяснява защо доста реки от територията на южните ни съседи имат български имена.

На първо място е Пеней, за чието тълкуване Вл. Георгиев предлага думата пѣна-пяна. Със същата етимология са течащата в Тесалия Панисос и намиращата се на Пелопонес река Пеней. Георгиев споменава в своя работа за наличие на девет реки и извори с име Кафисос. Обяснение е дадено с IE kap hys(y)o – капещ, като са посочени и българските хидроними Капещец, Капищец, Капна и др. – Introduction to the Indo-European languages с. 155.

Георгиев дава и други интересни имена като например това на пет реки с название Ерасинос. То бива сравнено с тракийското речно име Йерасос и бива дадено тълкуване със санскр.rasa-роса, пропусната е обаче споменатат от Плиний Стари тракийска река Оросина (оросена) - Plin. H.N.IV.18.

Споменати са и няколкото реки с название Ахерон (Aзерон). За тълкуването на имената им са предложени лит.āžeras- езеро рус. озеро-езеро. Пропуснати са тракийските топоними Азорос, Азареис, Езареис, пропуснат е днешния Езерово, а също и българските думи яз, езер, езеро.

Ето какво се получава когато човек упорства в търсенията си. Благодарение на ровене и сравнения истината излиза на бял свят. Истина, която радва понеже показва древните корени на българския народ, но и истина, която показва на какви чудовищни измами сме били принудени да вярваме.

Става ми страшно когато осъзнавам как в миналото нашето съзнание е деформирано, как е моделирано така, че да сме слепи, глухи и покорни. Дълги години ни е внушаван по хитър начин комплекс за малоценност, докато тези, на които бе приписана нашата история и култура, бяха поставяни на пиедестал.

Тези, които участваха в това ужасно деяние са същите, които днес се противопоставят на истината по всякакъв начин – осмиване, заплахи и опити за компрометиране на хората борещи се против догмите.

Тези хора не познават срам и свян, не знаят какво е съвест, не знаят какво е родолюбие. Борбата с такива индивиди не е лесна, но никога не бива да включва насилие. Това, от което те се боят е да видят как българите се обединяват, как започват отново да милеят един за друг и как отново изграждат Родината. 

За това е нужен идеал, а този идеал и дори пример са нашите предци.  Те са прометеевците, те са героите чупещи вериги, те са мислителите създали човеколюбиви учения. Същата кръв тече и в нашите вени, на същите неща сме способни и ние. Бог ни е дал всички качества, с които можем да извоюваме свобода и благоденствие, от нас се иска само да действаме.