КАК ПОДРОБНОСТИТЕ ПРОМЕНЯТ ИСТОРИЯТА В ПОЛЗА НА БЪЛГАРИЯ

От живота научих доста уроци, а най-важния е този, че упорството винаги бива възнаградено. Ако човек следва целта си неотклонно, той ще я достигне независимо дали му се пречи, дали го осмиват, или го заплашват. Съпротивата дори може да ни направи по-амбицирани и по-решителни. Никой не пречи просто така, за да има негативна реакция породена от действията ни, то нечии интереси са накърнени, някой изпитва страх, а страхът идва от това, че изобличението на лъжи и измами е близо.

Днес живеем в точно такова време – дрипавото було на лъжите затъмнили съзнанието на поколения българи вече се къса. Теориите, които ни караха да се чувстваме роби и вечно задължени на други хора се рушат. Излизат наяве все повече сведения, които показват, че ние сме дарители на знания, религия и дори свобода. Българинът започва да разбира, че притежава достатъчно сила, за да може да кове съдбата си. Тихото примирение изчезва, а на негово място идват гордостта и увереността.

За пробуждането на народа ни допринесоха действията на редица будители. Като започнем с Цани Гинчев, Архимандрит Кирил Рилски, Георги Сотиров и проф. Ганчо Ценов и стигнем до проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджидимитрова, Петър Георгиев, Андрей Киряков, Мартин Константинов, Йордан Стайков и др. Всеки от тези хора допринесе за отмиването на чернилката от картината на истинската ни история. Всеки отделно, по свой начин добави липсващи детайли.

Това се опитвам да правя и аз доколкото ми позволяват възможностите. Началото на моята дейност бе скромно. Често стигах до задънена улица, но не се отказвах. Това, което не можех да реша на момента, архивирах и оставях за по-късно време. Добър пример е легендата за Персей и неговия кон Пегас. Мой приятел историк ми бе казал, че името на Персей не е гръцко, аз от своя страна се чудех дали то има връзка с това на тракийския цар Прусий, а и на българския владетел Пресиян познат и като Прусиан.

След време се натъкнах на гръцки етимологически речник написан от Хялмар Фриск. Когато попаднах на страницата, на която бе направен анализ на името Персей, трябваше да седна, просто останах безмълвен. Не само името не притежаваше смисъл на гръцки, но шведския учен бе дал етимология с перѫ-пера, бия, удрям – Griechiesches Etymologisches Wörterbuch, z.517. С други думи: Персей означава – боецът, този, който бие, този, който удря.

                                      

                http://www.visitsitaly.com/images/eromagna-im/modena-im/modena-statue_of_perseus.jpg

Удивлението ми премина в радост, която за жалост бързо избледня и се превърна в огорчение поради това, че не българин, а швед бе представил важен факт разкриващ част от истината за произхода на народа ни. На ученици и студенти се преподаваше за “гърка” Персей, а реално този герой няма нищо общо с гърците. Те само за записали едно предание и в по-късни времена са го представили за свое. Все едно турците да документират победите на цар Калоян над кръстоносците и после да го обяват за свой герой.

Разбирайки, че името на Персей е българско се запитах дали това няма да важи и за крилатия кон Пегас? В този случай работата на Фриск не предложи българска дума за обяснението, но пък съвсем точно бе казано, че Пегас не притежава сигурнa етимология – ohne sichere Etymologie – Griechiesches Etymologisches Wörterbuch, z. 524-525.

                                     картина на F. Mantania 

https://40.media.tumblr.com/17d2c36ada4f9878df8fd24cc02b465d/tumblr_n8qgr4skZI1qd42nao1_1280.jpg

Реших да се допитам до наш специалист относно името на крилатия кон. Специалистът започна охотно да разказва, че със сигурност Пегас е гръцко име, то идвало от пеге-извор понеже където стъпел конят на Персей, от земята бликали извори. Хубаво, но по тази логика цяла Гърция трябваше да е покрита с извори. Пак трябваше да се обърна за помощ към работата на Хялмар Фриск. Потърсих етимологията на пеге-извор и установих, че както Пегас тя също не притежава ясно обяснение на гръцки - Griechiesches Etymologisches Wörterbuch, z. 525.

Несъмнено има връзка между Пегас и пеге-извор, но каква е тя?  За моя радост този път отговорът дойде от работа на български учен. През 1975 година, езиковедът Кирил Влахов публикува своята творба “Тракийски Фонетични Явления в Българските Говори”. Разглеждайки родопските диалекти Влахов споменава думата пегат-бегат, бягат и я сравнява с името Пегас, което пък обяснява с *beg(h)ǝ-so-s- бяг, бегач – с.23-24. 

Този път бях удовлетворен, най-сетне български учен бе намерил смелост да тръгне против течението и да каже истината. Трябва разбира се да уточня, че Влахов не е нарекъл българския език тракийски, а е обяснил фонетичната особеност на преминаване на Б в П – така нареченото Lautverschiebung само като тракийско наследство запазено в определени български диалекти.

Тази позиция на нашия учен е разбираема. Той е без това е казал предостатъчно, за да привлече вниманието на тоталитарната цензура, но поне е имал доблестта да даде ценни данни, които след време да бъдат използвани от някой друг. Влахов е знаел, че лингвистите от по-късно време несъмнено ще открият така нареченото тракийско фонетично явление не само в диалектите ни, но дори и в старобългарския език, т.е. тракийското фонетично явление Lautverschiebung съществува и в официалния език на дедите ни. Намираме го в стблг. потьпѣга-разведена жена, буквално избягала от съпруга си – БЕР, Том I, с. 268.

Думата пѣга отговаря на бѣгати-бягам, избягвам, а това показва убедително, че ние имаме прекрасно обяснение както за името на крилатия кон Пегас. По ирония на съдбата дори и гръцката дума πηγή, παγά- извор  притежава българска етимология.

Изворът е вода, която е в движение. Думата πηγή, παγά- извор се обяснява прекрасно със стблг. пѣгъ-бяг, т.е. бързо движение. Ручей идва от руквам – потичам изведнъж силно, сродна е и на рукло - вкупом и стремително – БЕР, Том VI, с.341. 

Никак не е странно, че "гръцка" дума за извор де факто е от български произход. Ние сме потомци на хора, които са населявали не само земите на България, но и тези на Гърция в дълбока древност. Това обяснява защо доста реки от територията на южните ни съседи имат български имена.

На първо място е Пеней, за чието тълкуване Вл. Георгиев предлага думата пѣна-пяна. Със същата етимология са течащата в Тесалия Панисос и намиращата се на Пелопонес река Пеней. Георгиев споменава в своя работа за наличие на девет реки и извори с име Кафисос. Обяснение е дадено с IE kap hys(y)o – капещ, като са посочени и българските хидроними Капещец, Капищец, Капна и др. – Introduction to the Indo-European languages с. 155.

Георгиев дава и други интересни имена като например това на пет реки с название Ерасинос. То бива сравнено с тракийското речно име Йерасос и бива дадено тълкуване със санскр.rasa-роса, пропусната е обаче споменатат от Плиний Стари тракийска река Оросина (оросена) - Plin. H.N.IV.18.

Споменати са и няколкото реки с название Ахерон (Aзерон). За тълкуването на имената им са предложени лит.āžeras- езеро рус. озеро-езеро. Пропуснати са тракийските топоними Азорос, Азареис, Езареис, пропуснат е днешния Езерово, а също и българските думи яз, езер, езеро.

Ето какво се получава когато човек упорства в търсенията си. Благодарение на ровене и сравнения истината излиза на бял свят. Истина, която радва понеже показва древните корени на българския народ, но и истина, която показва на какви чудовищни измами сме били принудени да вярваме.

Става ми страшно когато осъзнавам как в миналото нашето съзнание е деформирано, как е моделирано така, че да сме слепи, глухи и покорни. Дълги години ни е внушаван по хитър начин комплекс за малоценност, докато тези, на които бе приписана нашата история и култура, бяха поставяни на пиедестал.

Тези, които участваха в това ужасно деяние са същите, които днес се противопоставят на истината по всякакъв начин – осмиване, заплахи и опити за компрометиране на хората борещи се против догмите.

Тези хора не познават срам и свян, не знаят какво е съвест, не знаят какво е родолюбие. Борбата с такива индивиди не е лесна, но никога не бива да включва насилие. Това, от което те се боят е да видят как българите се обединяват, как започват отново да милеят един за друг и как отново изграждат Родината. 

За това е нужен идеал, а този идеал и дори пример са нашите предци.  Те са прометеевците, те са героите чупещи вериги, те са мислителите създали човеколюбиви учения. Същата кръв тече и в нашите вени, на същите неща сме способни и ние. Бог ни е дал всички качества, с които можем да извоюваме свобода и благоденствие, от нас се иска само да действаме.

НЕУДОБНИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА

Важна инфомация за миналото може да бъде извлечена от личните име на дадена група хора. Върху шлемове, ножници на мечове, метални и глинени съдове често биват гравирани имената на собствениците. В древните летописи също биват споменати доста личности. Анализирайки антропонимите ние можем да разберем кой народ е населявал определена територия в даден период от време.

Благодарение на труда на историци и езиковеди, днес ние знаем за стотици тракийски лични имена. На широката публика обаче са известни съвсем малък брой от тях. Чували сме най-често за царе като Терес, Ситалк, Котис и за бунтари като бесът Бологес и Спартак - благородникът от племето меди, който разтърси Рим до основи.

Запознатите с историята на траките знаят, че се касае за хора с невероятна сила. Никой друг европейски народ не е оказал такава съпротива на римските домогвания както нашите предци. Ибери, келти, етруски, венети, гърци, египтяни и др. са прегазени за няколко години. За покоряването на траките обаче са нужни повече от два века. Всъщност за пълна победа на Вечния град не можем да говорим. Траките обитаващи  Северните Карпати и Черноморските степи успяват да запазят своята свобода.

През II век северните траки напомнят на завоевателите, че народът на Спартак милее за поробените си братя. Племето костобоки не само прекосява Дунава и подлага на сеч римската войскa, но стига даже до Термопилите в Гърция. 

Сто години по-късно свободните траки изгонват чужденците напълно от Траянова Дакия. Борбата срещу Римската Империя не престава докато не идва 681 г. Тогава свободните траки се обединяват с подтиснатите свои братя живеещи на юг от Дунава.

http://static.guim.co.uk/sys-images/Guardian/Pix/pictures/2013/4/18/1366290161321/Spartacus-War-of-the-Damn-010.jpg

Това важно събитие обаче не ни бе представено в истинския си вид. Следвайки внушенията на гръцките летописци, редица учени нарекоха свободните траки нашественици. На дедите ни бяха лепнати етикети като монголоиди, татари, тюрки, угро-фини.

Никой обаче не обясни къде се изпариха свободните траки – тези, които смачкаха не един и два римски легиона. Как така тези силни и волеви хора изчезнаха като по чудо и как така “новодошлите” българи станаха носители на тракийската традиция?

Не бе обяснено защо хората на един “азиатски народ” носят тракийски имена? Когато старобългарските антропоними бяха подложени на анализ, нито един езиковед не ги сравни с тракийските. ЗАЩО? Даваха се паралели с монголски, тюрски, якутски, узбекски, староуйгурски, чагатайски и др. езици. Такъв подход е всичко друго, но и научен. 

Няма нито един стар автор, който да отъждествява старите българи с узбеки, монголци, якутци. За сметка на това цели хиляда години дедите ни са отъждествявани с траките. Това правят Св.Йероним, Л. Дякон, Д.Хоматиан, Й.Цеца, Зонара, Й. Кантакузин, М.Гавала, Н.Грегора, М. Аталиат, Фулко, Л. Халкондил.

Поради тази причина бе редно изследователите занимаващите с анализа на старобългарските антропоними да направят сравнение първо с тракийски имена.

Ако това беше извършено на времето, днес щеше да е всеизвестно, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, който е населявал не само днешните си земи, но и значителни части от териториите на Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, Украйна. Съдбата, а и държавната ни територия щяха да са други.

Нека погледнем какво са пропуснали, или премълчали голям брой изследователи на миналото ни. За старобългарското родово име Дуло се дава сравнение с тюркски, унгарски и др. като се предлага значение прост, глух, глупак, пълен. Пропуснато е тракийското лично име Дулес и тракийското божествено име Дула ( за тях споменава Вл.Георгиев). Името Дуло даже е документирано в документи с Линеар Б от XIV век преди Христа!

Старобългарското родово име Ерми бива сравнено с монголски и старотюркски думи като еремегей, ермегю. Пропусната е откритата от И.Дуриданов тракийска дума ермас-яростен. Има и тракийско име Ермиос, регистрирано е в надпис IGBulg V 5921, а още по-рано то е споменато в микенски документи от второ хилядолетие преди Христа.

Повечето от нас не знаят, че аспа е древна тракийска дума за кон (Вл.Георгиев). Тя се среща в Ут-аспиос - едно от имената на Тракийския конник, а също и в името на гетът Аспар (Jordanes, De Origine Acibusque Getarum-239). Приликата на Аспиос и Аспар с Аспарух е повече от явна, но на времето учените са си затворили очите за нея.

Твърде малко е известно и това, че Борис, Борискос са тракийски имена. Те се срещат по редица епиграфски паметници самостоятелно и в комбинация с други антропоними (Мука-борис, Дуту-борис и др.) Тракийското име Борис е идентично на старобългарското Борис, но в миналото никой не пожела да спомене това. Предлагаха се сравнения с монголски, осетински и ирански думи.

Войнес е едно от най-древните документирани тракийски имена. То се среща на надпис G-286 *.Тук трябва да се спомене, че второто име на старобългарския благородник Енравота (Нравота) e Воин. Той е син на княз Омортаг (Омуртаг, Мортагон), чието име е сродно на старобългарското Умор и тракийското Амарунта.

*http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24-artinscriptions 

За тракийското име Кардентис знаят предимно специалистите. Коренът в това име е Кард, а енте(с) e умалителна частица срещаща се в старобългарски думи като воленте, козленте, жребенте. Кардентис е сродно на старобългарското Кардам – носено от наш владетел, който е живял през VIII-IX век. Съпоставка обаче никой не е направил, дават се паралели с тюркски и гръцки думи.

Кровизите са древно тракийско племе споменато от Херодот – История, IV.49. Този етноним е показва връзка с името на княз Кроват, познат на повечето от нас като Кубрат. Коренът в Кроват и кровизи е кров, той се обяснява със стблг. дума кровъ – закрила, защита, покровителство. Етимологията е ясна и логична, но в миналото се намериха даже индивиди, които да “изтълкуват” името на Кроват със значение – княз на червеите (Симеонов цитиращ Алтхайм).

С подобна семантика на Кроват и кровизи е и тракийското божествено име Барги-дентис. Частицата барги бива изтълкувана от Вл. Георгиев като сродна на стблг. брегон-грижа се (закрилям). Сродно на Барги-дентис е старобългарското име Заберган.

Благодарение на намерени древни монети ние знаем за съществуването на тракийския цар Мостис.*  Неговото име отговаря на старобългарскто Мостич. Става дума за наш благородник от двора на цар Симеон.

http://hourmo.eu/27_Reges_Thraciae/Mostis/1042_Mostis_Tetradrachm_AR.jpg

Тракийският цар Телеф споменат от Омир в работата му Илиада. Името Телеф отговаря на старобългарското Телец. Княз Телец е властвал през VIII век. С име сродно на Телеф и Телец е това на старобългарския владетел Телериг. Коренът в трите имена е тел, обяснява се със стблг. тело, тилище-тяло, човек, лице, особа.

Прусий е цар на тракийското племе витини. На него е кръстена столицата Пруса, позната в по-късни времена като Бурса. В региона на този град Д. Хоматиан локализира старите българи през IV век преди Христа. Знаейки това няма да се учудим защо името на Прусий показва такава близост с това на българския княз Пресиян, който е известен и като Прусиян.* 

* http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_prit_15.html

Едно от имената на тракийски бог Дионис е Сабазий, имащо вариант Сабадий. Вл. Георгиев сравнява този теоним със стблг. свободъ- свободен. Тълкуването е логично, не случайно римляните наричат Дионис Pater Liber -баща освободител. Сродно име на Сабазий е старобългарското Сабин- княз властвал през VIII век.

Токо(с) е древно тракийско име, регистрирано на надпис IGBulg V 5921. Токо(с) e сродно на старобългарското Токт. Княз Токт е живял през VIII век, неговото име се обяснява със стблг. токъ- течение, изтичане, т.е. потомък-потекло.

Сита, или Зита, Жита е име на тракийски цар, което съответства на старобългарското Зитко, Житко споменато на инвентарен надпис. Всички тези имена могат да се изтълкуват със стблг. жити- живея, съществувам.

Преди около 2700 години е живял тракиец наречен Багун. Неговото име се среща на надпис G-136. Багун е сродно на старобългарското Баган (Паган), като и двете се обясняват с тракийската дума багос-бог.

Котис е име на няколко тракийски царе, то е и теоним – Котито- богинята майка. Сродно на Котис и Котито е старобългарското име Котраг – син на княз Кроват и брат на нашия владетел Аспарух. Коренът кот има значение раждам, роден съм.Частицата раг в името на Котраг, е вариант на частицата риг в името на Телериг и притежава значение господар, цар. Теофилакт Симоката твърди, че рига е дума за владетел от езика на варварите врагове на Римската Империя (Curta, The Making of Slavs). Риг се среща в името на тракийския цар Ригмос.

Омир определя Хромий като военоначалник на мизите станали съюзници на трояните. Хромий се обяснява лесно със стблг. хромъ-недъгав. Това е предпазно име подобно на Черньо, Грозьо и др.

По-горе бе посочено, че названието на тракийското племе кровизи е сродно на името на княз Кроват. Това разбира се не е изключение, пример може да се даде с трибалите. Значението на това племенно название е тройно силни. Три отговаря на блг. три, а бали, на стблг. болий – по-голям и нейната по-древна форма, трак. балайос-силен, голям. Името на трибалите е сродно на това на княз Тервел, което в старите ни извори е предадено и като Тривелий.

Eдин слабо известен тракийски цар е Кобос. Той е властелинът на племето трери, които някои автори наричат и кимерийци. Името на Кобос показва връзка с това на Кубер- син на княз Кроват и брат на княз Аспарух.

Бузо е поредното интересно тракийско име споменато от (В.Бешевлиев). То съотвества на старобългарското Бузан. Павел Дякон съобщава за български цар Бузан в своята Римска История*.

* http://www.promacedonia.org/da/da_2_2.htm#73.

Интересуващите се от българска история са чели за цар Борил. Тези хора обаче едва ли притежават информация относно факта, че съществува тракийско име Бурилос. Запознатите с миналото ни знаят за Косара –дъщеря на цар Самуил.Едва ли обаче са направили връзка между името й и това на тракийския цар Косинга.

Сондоке е старобългарски благородник, чието име се обяснява със стблг. сондъ- съд. Със същата етимология са и тракийските имена Судис, Судикентос, Судийкентос, да не забравяме и тракийския топоним Сондис.  

В своя работа Б.Симеонов съобщава за старобългарското име Чепа-Τζεπα представяйки тюркски и монголски думи за обяснението. Жалко обаче, че не е направена връзката с тракийското име Ζειπα.

Паралелите между старобългарските и тракийските лични имена не свършват тук. Могат да се посочат още Безмер, Докум, Гостун, Таридин...съответстващи на тракйските Беса, Диком, Гастос, Тарутин.

Тези неща не могат да се дефинират като любопитна случайност. Случайност е, ако съвпаднат едно-две имена. В нашият случай обаче се касае за нещо съвсем друго – значителен брой старобългарски благороднически имена притежават ясни успоредици сред тракийските имена.

Аспар- Аспарух

Багун – Баган

Борис- Борис

Бурилос-Борил

Бузен - Бузан

Войнес – Воин

Гастос-Гостун

Зита – Зитко

Кардентис – Кардам

Кобос- Кубер

Косинга – Косара

Котис- Котраг

Мостис - Мостич

Прусий-Прусиян, Пресиян

Раскос – Расате

Сабадий - Сабин

Судис - Сондоке

Телеф – Телец

Токос-Токт

Тревелиус – Тривелий, Тервел

Ще допълня и това, че тракийските царски имена Скорило, Орол, Гордий, Медок, Золтес, Буруиста, Садок…се тълкуват със старобългарските думи скоръ-бърз, орьлъ-орел, гръдъ-горд, бурити сен-бурен съм, бунтувам се, садъ-градина.

Дали ще е случайно това, че никой не е забелязъл и систематизирал показващите прилика тракийски и старобългарски имена? Дали ще е случайно това, че вместо да се каже, че имената на тракийските царе притежават смисъл на български език, на нас ни бе внушавано, че тракийският език е изчезнал? Сякаш за някого е било въпрос на живот и смърт да скрие тракийските корени на нашия народ.Защо обаче? Защо е трябвало да се наложи догмата, че българите не са потомци на траките?

Ще мине доста време преди да разберем всичките причини за поведението на определена група изследователи. Едни са го направили от ограниченост, други са следвали покорно отъпкания път, трети са имали друг подтик. За нас е важно да разберем това – ние сме потомни на бунтари, на хора, които не търпят несправедливостта. Дедите ни са благоденствали когато са били верни на себе си, когато са се обединявали и заедно са смачквали злото. В нас има огромна сила, но трябва да се прояви и воля да я употребим. Един меч може да е здрав и остър, но се иска и крепка ръка, която да го върти.

                       http://wallpup.com/wp-content/uploads/2013/04/Spartacus-Wallpaper-HD.jpg

Ако искаме да оцелеем, не трябва да се предаваме и отчайваме. Пет века османски геноцид не успя унищожи потенциала на народа ни. Българките продължават да раждат таланливи хора и герои. Държава може се управлява от малко хора, но такива с чиста душа и сърце. За да ни има е нужно да повярваме в силите си, да търсим най-добрите и най-умните между нас, да ги пазим и да имаме смелост да ги следваме.