КОЛКО ДРЕВНИ СА ИМЕНАТА С НАСТАВКА - СЛАВ?

Мнозина считат имена като Мирослав, Светослав, Доброслав, Воислав и др. зa сравнително нови. Несъмнено, немалко сънародници правят връзка между особената наставка и хората наречени Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι -славени – тези, които през 680-681-ва година, помагат на бойците на Аспарух да победи Римската Империя (Византия).

Реално, имената с наставка -слав са забележително древни, а и разпространени на огромна територия, която е доста по-обширна от тази на Украйна, а даже и Русия. Едва ли някой би очаквал да ги срещне в Индия и то споменати не къде да е, а в епоca “Махабхарата”. Там е документирано името Боришравас, Буришравас (भूरिश्रवस्), което притежава алтернативно четене Бориславас, Буриславас. (1)*

Този човек принадлежи на древен народ назоваван в старите писания с имената бахлика, вахлика, валхика, балхува. Някои автори предпочитат названието болхики, макар точно този особен вариант, поне по мои сведения, никога  не е документиран. 

За хората познати като бахлика, вахлика,  е използван епитета mleccha (म्लेच्छ)- чужденци, варвари. Поради това, че са свързани със саките, които в работа на Аристофан са наречени траки, можем да заключим, че народът бахлика е съставен от стари балканци, които са се смесили с населението на запад от река Инд.

Най-старото име на страната ни е Ария, това се споменава съвсем ясно от Стефан Византийски. Разполагаме и с достатъчно исторически извори, в които се разказва за похода на Дионис в Индия. Писанията на Луций Ариан, Диодор Сицилийски, Страбон, Плиний Стари, Нони и др. са достъпни и ясни, а което е по-важно - твърденията на тези автори са подкрепени от археологически находки. Определени видове кирко-копачи, а и керамика се срещат доста по-рано в нашите земи, отколкото в Индия.

Хубаво е да се знае и това, че дошлите от земите ни арийци са въвели в Индия и други имена с наставка -славас/шравас. Васушравас /Васуславас е един от епитетите на бог Шива. Древно е и името Раджашравас/Раджаславас, то принадлежи на един от съставителите на Ведите. Махашрав/Махаслав пък е име, което пък все още се ползва днес в Индия. Във ведическите химни е споменато Девашравас/Деваславас.

Интересното и, че във времето когато името на Бориславас/Буриславас е записано в Махабхарата, a Девашравас/Деваславас във Ведите, в Тракия един майстор е гравиран името си на съд от Рогозенското съкровище. 

Става дума за Дисловиас/Дислойас. Проф. Лариса Бонфанте смята, че името на този тракиец е тъждествено на Богослав. Проф. Владимир Георгиев също смята, че древното тракийско име Дисловиас /Дислойас притежава значение славещ бога и свързва -словиас/слоиас със стблг. словлен, рус.стцсл. словлю, както и втората част на българските глаголи благо-словя, славо-словя.

В тракийския, т.е. древнобългарския, съществува още една дума притежаваща значение славен, прочут. Намираме е в в името Μιλτοκύθης, като наставката -κύθης/кут/кют отговаря точно на стблг. чюти-чувам, а и на прочут-славен, известен. Говорейки за българите, Отец Паисий използва две сродни определения - славни и чуени (прочути). Μιλτοκύθης/Милтокют/Милтокит е живял през V-IV в.пр. Христа и е споменат в работа на Ксенофонт: Μιλτοκύθης μεν ο Θράξ. Друг пример може да се даде с името на цар Смикютес (наречен от специалистите Смикита) - Σμικύθης Θρακῶν βασιλεύς.

Едва ли някой би очаквал да срещне имена с наставка -слав в Германия и то във времето на Античността, такива обаче има. В германски списъци на стари царе на вандали и др., Mecislaus/Мечислав се посочва като баща на веси-готския владетел Радагаст, като в същия списък намираме и властвалия през 127 година сл.Христа Vitislaus/Витислав.

Друг вандалски цар с особено име е Godigisclus/Godigisclaus/Годигислав. Той е споменат в работите на Прокопий Цезарийски. С подобен строеж е и готското име Vitigisclus / Vitigsclaus/ Витигислав.

Ако някой се чуди защо готи и вандали носят странни, негермански имена, трябва да прочете внимателно “Готските Войни” на Прокопий Цезарийски. Там е казано съвсем ясно, че готите, вандалите, а и сарматите са част от един народ, който е познат като под името гети – Proc. BG.III.ii.3.

Доказателство за негерманския произход на вандалите е и техния език, говорен и от гетите наречене още гети. Ползвайки сведения на по-стари автори, Мавро Орбини дава кратък вандалски речник, някои думи изобщо не се нуждаят от превод

български-вандалски/готски

баба-баба

бой-бой

брат-брат

вода-вуода

вълк-волк

вятър-вуйтер

дар-дар

дол-дол

дял-дил

гръм-гром

кобила-кобила

кост-кост

млад-млади

мога-могу

мой-муй

невеста-невуиеста

нов-нови

пет-пиет

поток-поток

птица-птах

пълен-плин

разум-розум

сестра-сестра

страх-страх

теле-теле

тъма-тма

Трябва да призная обаче, че говорения от вандалите език съдържа и германски думи. Такива са scoda-вреда –ср.нем.Schade-вреда, placz-квадрат, плац –ср. нем.Platz-място, mincze-монета –ср.нем. Minze-монета. Това е напълно нормално и трябва да го очакваме. Когато два различни народа живеят в съседство, рано или късно те започват да приемат думи едни от други, а за гетите и роднините им вандалите знаем, че обитават дори Западна Европа.

За това, че владенията на гетите  опират чак до Херкинската Гора (Шварцвалд, Германия), знаем от Страбон: “As for the southern part of Germany beyond the Albis, the portion which is just contiguous to that river is occupied by the Suevi; then immediately adjoining this is the land of the Getae, which, though narrow at first, stretching as it does along the Ister on its southern side and on the opposite side along the mountain-side of the Hercynian Forest.“  -Strab.VII.3.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

Не е трудно да се разбере, че бивайки силни и влиятелни хора, още в дълбока древност гетите са успели за повлияят част от населението на Германия и да въведат там свои имена като Мечислав, Витислав, а дори и Укромир. Германски владетел с това име е споменат от Страбон някъде преди около 2000 години: “…Ucromirus chieftain of the Chatti.”  - Strab.VII.1.4

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7a*.html

Живелият по време на късната Античност Йордан смята, че готите, наречени още гети са дошли от Скандинавия, но следи от такава миграция липсват. Иронията е, че е налице точно обратното – има предостатъчно данни, за да се докаже за преселение в обратна посока – от Балканите към Скандинавия. Всъщност имало е няколко преселения както на гети, така и роднините им – мизите. Старите балканци са оставили в Северна Европа названия като Мори Маруса - море на мраза, Балкия-голяма и т.н.

“Morimarusam a Cimbris vocari, hoc est mortuum mare, inde usque ad promunturium Rusbeas, ultra deinde Cronium. Xenophon Lampsacenus a litore Scytharum tridui navigatione insulam esse inmensae magnitudinis Balciam tradit.” – Plin.IV.95

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/4*.html

Виждаме, че подобно на индийците, германите също биват повлияни от старите балканци наречени в далечното минало траки,  като в това няма нищо чудно и неестествено. Във всяка епоха е имало доминантни групи, които са оставяли свой отпечатък върху езика и културата на стоящото на по-ниско ниво население.

Ако някой намира за нормално, че поради римската експанзия, латински имена като Валерий, Eлий, Емилий, Клавдий, Корнелий и др. се ползват от ибери, гали, германи и т.н., то защо да не приемем, че поради преселенията на дедите ни в по-ранен период, наши изконни имена са ползвани от повлияните от дедите ни народи?

Няма никакъв проблем, само трябва да се признае, че траките са първият европейски народ, който е успял да се разпространи на огромна територия, трябва да се признае и това, че ние сме потомци на този велик народ. Така белите петна в историята изчезват, изчезват и парадоксите, и всичко си идва на мястото.

(1)* Тай както в във ведическия арийски sruti/sluti-слушам, прочувам се, става основа за srava/slava-слава, така и в старобългарския слоути-прочувам се е основа на слава.