ОТ СЕВЕРНА ЕВРОПА ЛИ ДОЙДОХА ТРАКИТЕ – ИЗОБЛИЧЕНИЕ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ

Малко хора знаят какви спекулации са правени относно характера на тракийския език. До към края на XIX в. речта на траките е била смятана за иранска. (Това не е сторено произволно, защото Орфеевите думи бала – бял, дама – дом, сама – сам, тата – тате, уда – вода и др., са идентични на санскр. и авест. бала, дама, сама, тата, уда и др).Благодарение на немския лингвист Август Фик тази заблуда е поправена.

 

Съществувало е и виждане, че езика на Орфей ще да е бил смесица на етрускоиден език с ирански. За кратко време бива приета и хипотезата на Паул Кречмер, че е имало някаква “индогермано-рето-тиренска езикова общност”, че прародината на говорещите индоевропейски езици е била в северна и средна Германия, а пък рето-тиренците и пеласгите са живели на югоизток от тях… (Георгиев, 1977, с.7, с.159, с.160).

 

Бойна брадва намерена в Северна Европа (по Ill.O.Montelius), орнаментите се срещат в Тракия още от Неолита

Тези заблуди също са преодолени, но не са единствените. Има още едно упорито, но отново погрешно виждане за характера на тракийския език. Една малка група учени прави опит да идентифицира речта на Орфей и Залмоксис с тази на балтийските народи. Акад. Иван Дуриданов смята че: ” …тоя език (тракийският бел. авт.) стои в най-близки родствени връзки с балтийските…”(Дуриданов, 1976, с. 13). Друго, малко по-нюансирано изказване на този учен е следното: ”Преди всичко прави впечатление големият брой тракийско-балтийски (респ. тракийско-балтославянски) успоредици” (Дуриданов, 1976, с.128).

 

Няма спор, че акад. Дуриданов е допринесъл много за обогатяването на тракийската ономастика. Човекът заслужава уважение за труда си, но за жалост заслужава и критика. Тя не засяга толкова капацитетът му на учен, колкото послушното следване на една отдавна положена тенденция – да се направи всичко възможно да се отрече, че българския се е появил и развил на Балканите, и е продължение на тракийския.

 

Не знаем какво му е било на главата на акад. Дуриданов, не знаем дали е имало силен натиск от страна на властимащите и колегите, а и до кога е продължило това. Имайки предвид агресивното поведение на някои представители на българската наука днес, то преди петдесетина и повече години, тези, които са казвали истината, със сигурност са били нападани и притискани доста сериозно.

 

Държейки сметка с тези неща, нека не бъдем прекалено строги към хората, чийто живот ние не познаваме. Въздържайки се от твърде сурова критика, все пак трябва да споменем това, което е нередно, защото то е и вредно. Ние трябва да знаем истината за древността на нашия език, а с това и истината за нашия произход и заслугите на предците ни в изграждането на културата на много други народи.

 

Ще дам конкретни примери на неадекватен анализ от страна на акад. Дуриданов, опитващ се да постави неоправдана по мое виждане по-голяма близост между тракийския и балтийските езици. В труда си от 1976 г. нашият учен разглежда различни тракийски топоними:

 

“Вatkunion (у византийски автори) – крепост в Tракия, в северните подножия на Родопите при с. Баткун, Пазарджишко. Една гориста местност северно от с. Скравена, Ботевградско, до Преображенския манастир също е наричана Баткун. Точно съответствие намираме в балтийските езици: жемаитски (от XVI в.) МИ Баткуны,  литовски Ваtkunų káimas, т. е. 'селото на Баткуни'., първоначално родово име от лит. ЛИ Batkūnas.” (Дуриданов, 1976, с. 32).

 

Така представено излиза, че названията Баткун са само наследени от времето на траките. Реално най-важното е пропуснато, а то е – има ли Баткун балтийска етимология или не? Такава не е представена изобщо. Само паралели не доказват родство, едно название в дадена територия може да е наложено от чужденци, преселници от друг регион.

 

Трябвало е да бъде споменато българското лично име Баткун, което идва от българската дума батко – по-голям брат (Заимов, 1994, с.12). Поне от 1952 г. е добре известно, че нашата дума бате, батко е много древна и нейният архаичен вариант се среща в минойската дума за цар *bӑt(t)a = βάτος. При нейния анализ са предложени българските думи бате, батьо, батко и др. (Георгиев, 1952, с. 53). Дума с корен *bӑt(t)a и значение бате, батко в балтийските езици няма. Проверка може да се направи в българския етимологичен речник (БЕР, т. I, с. 36 – 37).

 

Не само коренът бат, но и наставката -ун са типичи за българските имена. Пример може да се даде с Балун, Белун, Владун, Дарун, Добрун, Радун (Заимов, 1994, с. 13, c.18, c.53, c.80, c.90, c.188). Тези данни показват, че сравнението на Баткун със сходни по звучене названия от балтийската ономастика е неиздържано, а и подвеждащо.

 

И на друго място се натъкваме на странната логика на акад. Дуриданов. Той разглежда имената на различни древни селища с елемент бергас (bergas) – “височина, бряг, планина”. Те са: Berge, Bergepolis, Bergule, Bergison, а при тълкуването не е дадена нито литовска, нито латвийска дума. Предложена е стблг. брѣгъ – бряг, високо място, а и ствиснем. Berg – планина (Дуриданов, 1976, с. 32).

 

В случая има няколко важни подробности: древната форма на стблг. брѣгъ е *bergъ (БЕР, т. I, с.84). Вижда се, че говорим за форма, която е идентична с тази от езика на Орфей, вижда се и, че няма близка балтийска дума. Латвийските сродни думи са: stāvums, kalns, krastā. А пък литовските са: statumas, kalva, krantas.

 

Оръжия на северните траки, съседи на балтийските народи (изобр. Дж. Пиранези)

Другата важна подробност е, че съществуват още тракийски селищни названия с елемент притежаващ значение бряг, височина. Те са споменати в труда на Прокопий Цезарийски: Бреге-дава, Бор-брега (Proc. Aed, IV.iv.). Важното в случая е това, че се касае за късния тракийски – този, който е документиран близо век преди времето на Аспарух. С други думи: налице е това, което трябва да очакваме: *bergъ става брѣгъ.

 

За две други сродни имена споменава Вилхелм Томашек и те са Брагулос, Баргулум (Tom.II.2.52). Като сродно лично име Томашек предлага тракийското Бергайос (Tom.II.2.59). Интересно е и това, че там където е била древната крепост Баргала, днес срещаме българското название Брегалница. А пък вариацията в корените берг-, барг- отразява едно особено явление в българския език – екането и якането. Някои българи казват хляб, мляко, обяд, а други хлеб, млеко, обед.

 

Акад. Вл. Георгиев признава, че тази особеност на нашия език се среща и в речта на траките (Георгиев, 1977, с. 251 – 252). Подобно разделение на диалектите на екавски и якавски не присъства изобщо нито в литовския, нито в латвийския, или жемаитския, старопрусийския. Това, че екането и якането се среща в тракийски и български би трябвало да е известно на акад. Дуриданов, защото неговият колега акад. Георгиев пише и по-рано по въпроса – през 1957 г. (Георгиев, 1957, с.66).

 

Да продължим с пропуските на нашия учен. При анализа на споменатия от Прокопий тракийски топоним Rhakúle, се предлагат литовското речно име Rākija, селищното име Rakavos kaimas и др., които са обясними с лит. rákti, ra(n)kú – изравям, латв. rakt, rúoku – копая. Изказва се твърдението, че Ракуле/Rhakule означава ‘ровина, ровище’ (Дуриданов, 1976, с.46).

 

Като цяло тълкуването е правилно, но е пропусната старобългарската дума рака – гроб, гробница. А тя също дава обяснение на Ракуле/Rhakule – ровище, защото гробът е ров, нещо изровено, изкопано.  Смятам, че е сродна и думата ракла – сандък, шкаф в стена, долап, т.е. нещо кухо. Има и диалектна дума ракле – ковчег, тя спада към Банатските говори и се явява най-добрия вариант за тълкуването на древния тракийски топоним Ракуле/Rhakule.

 

Сега обаче се сблъскваме с нещо, което обяснява и поведението на акад. Дуриданов. Негови колеги езиковеди определят стблг. рака, а и ракла, ракле като заемки в българския. Смята се, че думата рака е латинска по произход, но с германско посредничество е навлязла в нашата реч. За сродната дума на рака, а именно раковина, т.е. нещо кухо, се твърди, че е заета от руски. За друга сродна дума на стблг. рака, а именно рак – водно животно, се казва, че няма сигурна етимология, макар да се споменава виждането на Ильнский за родството на рак с лит. rákti (БЕР, т. VI, с. 165 – c. 171).

 

Предложението на Ильнский за родството на рак с лит. rákti е правилно. Рак означава животно, което рови, защото раците наистина ровят и копаят дупки в бреговете на реките, които обитават.  Друга сродна дума е рънкам – ровя, а тя има носовка, съпоставима на лит. ra(n)kú – изравям. Това е известно на съставителите на БЕР, но информацията е игнорирана, навярно под натиск на определени хора. Виждаме, че тракийския топоним Ракуле/Rhakule може да се обясни на български език, но са хвърлени доста усилия определени наши думи да бъдат изкарани заети от чужда реч.

 

Фрапиращ пример за странен пропуск намираме при анализа на тракийското селищно име Uscu-dama. Балтийска сродна дума няма, посочена е староинд. dhaman, но нейното значение е представено завоалирано: ‘заселище, място за заселване’. Стинд. dhaman притежава и форма dhama, която съответства точно на българската дом, но това не е посочено от нашия академик (Дуриданов, 1976, с.74).

 

Друг сериозен пропуск намираме при анализа на тракийското речно име Athrys, Ieterus. Нашият учен правилно го извежда от корен *etro-, а и правилно го съпоставя на латв. atrs – бърз, ствиснем. atar – бърз (Дуриданов, 1976, с.76), но са пропуснати стблг. ѩдръ – бърз и уѩдрити – бързам. Това е наистина много странно, защото още в края на XIX  Вилхелм Томашек предлага ѩдръ – бърз при анализа на въпросното тракийско речно име (Tom II.2.92). Не мисля, че акад. Дуриданов не е познавал старобългарския добре, или, че не е познавал труда на Томашек. Явно и тук може да се говори за извършен натиск над нашия учен.

 

Можем да продължим с анализа на трак. Алаи-брия (Alaai-bria), там е предложен лит. глаг. aleti – “залят съм от вода” (Дуриданов, 1976, с. 72). Хубаво, но в речника на Фасмер, лит. líeju, líeti са представени като сродни на лиѭ, лиꙗти – лея, изливам стблг. Надали нашият учен не е знаел и за този паралел.

 

Друг пример с пропуск на българската успоредица присъства в анализа на Капи-стурия (Kapi-sturia). Там за елемента кап- се предлагат латв. kāpa, kāpe ‘дълга планинска ивица, дюна, склон, лит. kopá “пясъчен хълм, дюна”  (Дуриданов, 1976, с.76). И отново в добре познатият на нашите учени речник на Фасмер като сродни на копа – купчина, копа сено и т.н., са посочени латв. kāра, kāре и лит.  kõроs – дюни, хълмове. Връзката между блг. копа и лит.  kõроs, латв. kāра, kāре са посочени ясно и в нашия етимологичен речник (БЕР. т. II, с.607 – 608).

 

Има и друг странен способ, който е помогнал да се замъгли истината. На определени тракийски думи се дава произволно такова значение, което да пасне на балтийска дума. Пример може да се даде с анализа на трак. селищно име Пале (Palae). Предлагат се лит. pālios ‘голямо блато, мочурище’ мн.ч, латв. palas, pali ‘блатисти брегове на езеро’ и др. (Дуриданов, 1976, с.78). Тракийските думи за блато обаче са балта и белте, намираме ги в селищните названия Ди-балтум и Белте.

 

Ползващият сведения на Латте и Креватин, В. Нерознак тълкува трак. топоним Δέ-βελτος, като *bolto – блато [Нерознак, 1978, с. 140 – 141]. Тракийското селищно название е известно и под формата Di-baltum [Am. Marc. 31. 8. 9]. Най-важното в случая е това, че разполагаме със сведението на Плиний Стари, който твърди, че града се намира в близост до блато: Develcon cum stagno quod nunc Deultum vocatur [Plin. IV. 45]. Това доказва, че има пълно основание елементът балта да бъде тълкуван като блато.

 

Тракийският топоним Пале означава поле, a за древната форма на поле се смята, че е била *palje (БЕР, т. V, c.495). Повече от ясно е, че Пале означава поле, но думата поле се среща в голям брой съвременни български топоними: Дълго Поле, Овче Поле, Ясно Поле, Черно Поле. Трудно да се обясни защо щом тракийския няма нищо общо с българския, определени основни думи са идентични.

 

Могат да се дадат още много примери, но и с представените тук става ясно, че няма как да се говори за това, че тракийския е по-близък до балтийския. Това е само едно голо твърдение, внушение, което просто няма как да бъде доказано, защото фактите показват съвсем различна картина.

 

По-издържано е да се каже, че българския език се явява развита форма на тракийския, и, че във времето, когато дедите ни са наричани траки, посредством преселенията си, те са успели да повлияят много народи, като балтийските например.

 

Карта показваща пътя на траките към Балтийския регион

Ето защо има голям брой близки думи между тракийски и литовски, латвийски. Ето защо има голям брой близки думи между български, литовски, латвийски.

 

Предлагам кратко сравнение на балтийски и български думи, които са ползвани при тълкуването на тракийски глоси, топоними и т.н. Близостта между българските и литовските думи в някои случаи е удивителна:

 

аš - аз

аštrus -остър

vairus - врътѣти - въртя

beržas – брѣза - бреза

dúmas – дымъ - дим

virti- вьрѣти -вря, извирам

kopa - копа-купчина

giriá-гора-планина

keršas – чрьнъ-черен

kupselis - купче, хълмче – коупъ-куп, купчина

úpe -вапа - вода, блатиста вода

rákti – рака-изкоп, яма, ров

skalbti-бухам (пране) - клопотъ-грохот, шум

skaplis- скопити-скопявам, режа, отсичам

spindus- свѧнтъ-свят

šviteti -свитати-светя, блестя

tarpas – трапъ-трап, яма

vejú-вити-вия, извивам

žveris- звѣръ-звяр

bruzas - бръзъ-бърз

bebrus - бобър

keturi - четири

žеme - земя

súnus – сынъ - син

udra - видра

rudas – руд - червен, риж

 

Не траките са дошли от Северна Европа, а е точно обратното – траките са тези, които разпространявайки организираното земеделие стигат чак до северните части на континента ни. В Балтийския регион Неолита започва доста по-късно, отколкото на Балканите, това се знае от учени като Мария Гимбутас и др. Тя смята обаче, че първите земеделци идват в земите на Латвия, Литва и т.н. от Централна Европа.

 

Това е напълно нормално, защото Карпатите са една сериозна бариера за древните балкански земеделци. Те първо са тръгнали на запад, установили са се в земите на Унгария и околните области, а по-късно са продължили своята експанзия на север, за да попаднат в Балтийския регион около 2000 години след потеглянето на първите преселници от Тракия. Това ни казва логиката, това ни казват и фактите.

 

Тракийското културно и езиково влияние над балтийските народи е поредния медал, който трябва да се закичи на нашите предци. За да намерим архаични елементи на речта ни, ние трябва да се запознаем с литовски, латвийски, старопруски. Истината за делата на дедите ни има потенциала да доведе днес до нови политически и икономически връзки – нещо, от което винаги има полза.

 

ПОКАНА ЗА НОВА БЕСЕДА НА ИНТЕРЕСНИ ТЕМИ

 

В края на юли, в Пловдив направих представяне на книгата си “Неразказаната История на Траките”. Въпреки отпускарския сезон, а и жегата интересът бе голям и залата отново се препълни, а времето не стигна, за да се даде отговор на всички въпроси. За да се компенсира това, Издателство “Атеа” организира ново събитие: Древните цивилизации по българските земи и приносът им за културите в Европа и света.

 

Събитието е на 19 октомври (сряда) 2022 г. място: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III-ти Обединител“ No. 89, Културен център "Тракарт", “Археологически” подлез. Начало в 18 ч.

 

 

Темата засяга важни, но за жалост неизвестни моменти от тракийската история:

 

1. Ранното тракийското влияние над гърците и римляните.
2. Приносът на траките в появата на Арменското царство и Хетската Империя.
3. Прародината на арийците покорили Индия.
4. Участието на траките и пеласгите в похода на Морските народи срещу Египет.
5. Какъв е произходът на Кадъм.
6. Поява и характер на древната азбука.
7. Българският език като продължение на тракийския.

 

Всички тези въпроси са важни, най-вече този за древната писменост. Данни има в изобилие, но за жалост повечето от нашите учени все още не могат да се откъснат от старите си, основани на предубеждения и оскъдна информация виждания. Някои наши изследователи са извършили свои проучвания и са стигнали до заключението, че произходът на Кадъм и неговия род трябва да се търси на Балканите. Публикациите обаче са известни предимно на шепа специалисти.

 

Историята не писмеността е ясна, но и тя не отърва на традиционните виждания, защото истината има потенциал да свали Атина и Рим от техния пиедестал. Факт е, че най-древните писмени знаци са тези от земите обитавани от траки. Факт е, че тези знаци са основата на минойската и микенска писменост, а и тази на финикийците, но уви – у нас все още властва догмата, че траките са безписмен народ.

 

Пеласгийска писменост от Левант, прототип на финикийската (по Кук)

Искрено се надявам да успея да разкажа и за тези неща, които не съм успял да спомена в новата си книга.

 

В “Неразказаната История на Траките” съм отделил няколко глави, засягащи походът на Морските народи срещу Египет, дал съм информация и за фараоните от неегипетски произход. Обяснил съм, че те са реално мизи, дошли от територията на северозападна Мала Азия, но чиято прародина е Дунавската равнина.

 

Изображение на воин от мешвеш-мизите, киката, а и татуировките са силна индикация за етническия произход на тези хора.

Мизи (наречени по-късно българи) на египетски престол звучи странно, дори абсурдно, но фактите са си факти и тези, които проверят щателно информацията в “Неразказаната История на Траките”, ще се уверят, че съм прав.

 

Това, което не успях да представя в книгата си, са още по-ранните тракийски влияния в страната на пирамидите. Става дума за военните действия споменати от Херодот и Йордан, но и от Манетон, който пише за идването на царете-пастири в Египет. Става дума за времето на далечната XII династия, когато в край Нил се появяват конете, конските жертвоприношения в гробовете на бойци, колесниците, бронзовите оръжия и т.н.

 

Определени учени смятат, че царете-пастири са от средите на митаните, от чийто език са оцелели думите: вартана – въртене, тера – три, панча – пет, сатта – седем и т.н. Става дума за клон на древните арийци, като това се вижда не само от езика, но и от религията на митаните, почитащи Индра, Варуна, Митра. Най-рано тези богове са споменати в епиграфски паметник от Мала Азия, а не земите край реките Ганг и Инд.

 

В това няма нищо странно, защото прародината на арийците е на Балканите. От този регион те се разпръскват в различни посоки: едни тръгват към Мала Азия и Египет, а други потеглят на изток и успяват да се заселят в Северна Индия. За идването на траките в Индия са писали Ариан Никомедийски, Страбон, Плиний, Нон и др. стари автори. Йордан пък разказва за победителят на египетската армия Танаусис, който не само преследва агресорите обратно до река Нил, но по-късно покорява голяма част от Средна Азия.

 

Реално има и по-ранно тракийско влияние в страната на пирамидите. То всъщност засяга времената, в които още няма пирамиди – така наречения Преддинастичен (Додинастичен) период.

 

Елитът от тази епоха няма нищо общо с местното население, като разликите са огромни. Хората дали импулс на египетската цивилизация са представени от едри европеиди с рижа и кестенява коса. По-интересна обаче е керамиката им, защото тя показва от кой регион на Европа са дошли хората, дали знания на населението обитаващо земи край река Нил. Глинените съдове показват силни прилики с тези от Балканите, като се касае за паралели във форма, орнаменти, но най-вече писмени знаци.

 

Тези знаци от преддинастичния период имат прототипи не къде да е, а точно в Тракия, като знаците от нашите земи са разбира се доста по-стари. Информация по въпроса има и то от много време. Книгата NAQADA AND BALLAS (Petrie, Quibell, Spurrel) излиза през далечната 1896 г. и съдържа невероятно ценни за историята ни изображения. Нямам сведения те някога да са представяни на широката публика у нас. 

Дори идолите от културата Накада в Египет имат прототип в Тракия.

На срещата в Културен Център ТРАКАРТ, Пловдив, тези, които успеят да дойдат ще видят уникални неща.

 

ТРАКИЙСКИТЕ И АРИЙСКИ ДУМИ ЗА БОГ И ТЕХНИТЕ СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ФОРМИ

Едно от най-древните познати божества е слънцето. Шумерите го почитат под името Шамаш, египтяните го наричат Ра, а гърците го познават като Хелиос. Етруските и римляните също са почитали слънцето, но са го назовавали различно, етруското име е Ката, а латинското Сол. При древните арийци названията са много: Сурия e основното имена на небесното светило, но негови проявления са също Бага, Митра, Варуна, Дакша и др., познати още като Адития.

Нашите деди, които по време на Античността са наречени траки, също почитат слънцето, a названията на това древно божество приличат удивително много на арийските и това не е никак случайно.  В таботата си “Траките и Техният Език” акад. Вл. Георгиев съобщава няколко имена на много старинни тракийски божества, като между тях е споменат Сура/Σουρα, за жалост без да даде подробности  [1] с.54.

Eлементът сур присъства и в епитети на Хероса, и в епитети на тракийския Зевс, това са Сурегетес /Σουρεγεθης [1] с.52 и Сургастес/Σουργαστες [1] с.48 В речника си обаче, нашият езиковед свърза дрeвната дума сур, сура не със светлина, а със санскр. śūra и авест. sūra-силен, герой [1] с.102.

Аз лично съм склонен да свържа тракийското име на божество Сура/Σουρα  с ведическите думи sura, suriya-слънце, а разбира се и със Surya-богът-слънце. Българската дума сур-светъл, сив, белезникав, пепеляв, е много древна, нейното ранно значение е светъл. В БЕР Т. 7 се изказва предположение за тюрски произход, макар да са споменати възраженията на Ст.Младенов и др. [2] с.580. Няма никакво споменаване на стчерксл. сурикъ-червен цвят, няма и споменаване на Сура бога от “Веда Славена”, а връзката между българската дума сур и тракийското божество Сура е направо табу. Както ще се уверим след малко, това не е единствения случай, в който важни, ключови думи са обявени за чуждици.

Благодарение на Хезихий, знаем, че Багайос/Βαγαῖος е името на върховния бог на фригите. Това название отразява арийското Бага, а разбира се и нашата дума Бог. Като цяло, лингвистите мълчат упорито за връзката между Бог и Багайос/Βαγαῖος. Правени са дори опити нашата дума да бъде изкарана иранска заемка. В БЕР Т.1 за етимологията на дума бог е вметнато: “Според едни думата е старинна заемка от ирански”- [2] с.61. Кои обаче са тези “едни” и какви са аргументите им не е казано.  

Иронията е, че нито иранският, нито староиндийският имат достоверно обяснение за Бага/Bhaga. Нека помислим логично – не е ли най-подходящо древно име на слънцето, едно от качествата на слънцето? Небесното светило може да се свърже с понятия като топлина, сияние, добро, светъл цвят. Арийските епитети на слънцето са dina kara/ дина кара (състоящо се от dina-ден, светлина и kara-карам, докарвам), bhas kara/бас кара (състояще се от bhas-бъскам, светя и kara-карам, докарвам), ghrni/грни (обяснимо с греене, горене) gharma/гарма (germa/герма е трак.дума за горещ, горя)

Смятам, че тракийското название  Багайос/Βαγαῖος може да се обясни с българските думи багра, багря, багрило, всички те имат значение нещо червено (както Сура/Σουρα е свързано със сурикъ-червен цвят). Други сродни думи са божур-растение с ярко червен цвят, божикча-див мак, божуров-ярко червен цвят. Както можем да очакваме, тракийската ономастика представа дума с елемен багра. Тук може да бъдат споменати както Багис, Багрум, а също така и епитета Бозенос (Боженос), използван за бога на слънцето Аполон [3]. c.800. На територията на Македония – древната земя на фригите пък е град Олобагра [4]. c.456. На един от най-древните фригийски надписи срещаме името Багун (което разбира се е обявено за “вероятно иранска заемка”) [5] с.63. Това име не само не е иранско, но по мое мнение отговаря на нашето Богун.

Благодарение на Прокопий Цезарийски, можем да разберем кога формата Багайос, Багос преминава в Богъ. В работата си За Строежите, Прокопий споменава името на креппоста Богaс/Bογας [6] Aed.Vi.iv.3. Това означава, че поне при дедите ни обитаващи земите на юг от Дунава, през VI век думата Бог почти вече е придобила съвременната си форма.

Преди да минем към обяснения защо тракийската и арийска дума за слънце са едва ли не идентични, ще изброим останалите древни названия на божества почитани от дедите ни. Светлината, светлото небе, също са почитани както от покорилите Индия арийци, така и от дедите ни наречени траки. Арийската дума дева/deva-бог e изведена от ведическите diva/дива-небе, светлина, diviyati/дивияти-сияя, светя.

Акад. Георгиев определя тракийските Di, Zi, Dia, Dias като идентични на Ζεύς/Зевс [1] c.100. Нашите древни Di, Zi, Dia, Dias и др. са чуждото представяне на Див, Дива и т.н.

Думата не се е загубила, въпреки преследванията на чуждото духовенство, тя е оцеляла в стблг. диво-чудо, с първично значение светлина. Приятна изненада е и това, че в БЕР Т 1, за стблг. дивьнъ се казва, че идва от *deiw-ino-s- ‘божествен’[2] с.385. За елемента див от името на растението дивизна също се казва, че притежава значение бог, божествен [2] с.385.

В този случай, трябва да сме безкрайно благодарни на лингвистите съставили Т.1 на БЕР. Касае се за възстановката  на стблг. дивьнъ от *deiw-ino-s- божествен, тя рефлектира най-древния вариант на името на Дионис: ДИ-ВО-НУ-СО-ЙО (Откупщиков, цитиращ Вентрис и Чадуик) [8] c.176. Така не само разбираме значението на името на бога на виното, когото почитаме на Трифон Зарезан, но и разбираме, че това име притежава обяснение на български език.

Доста интересно е тракийското име ДеваВензис/ΔεβαΒενζις, което е регистрирано в надпис от с.Ласкарево, Санданско. Елементът Дева/Δεβα акад. Георгиев тълкува с помощта на стблг. дѣва-дева [1] с.73. Със сравнението съм съгласен, но за посоченото в БЕР значение на дева не, защото се търси връзка с дете, доя, суча и т.н [2] 330-331. В това няма никаква логика, аз лично смятам, че дева означава светла, чиста и трябва да се свърже с древната дума за богиня Дева/Δεβα, а и арйската devi-богиня.

Тракийската, или както е по-правилно древнобългарска дума Дева/Δεβα отговаря на арийската деви/devi-богиня, като това не е случайно, както не е случайна и приликата на тракийските Багайос/Βαγαῖος, Сура/Σουρα,  Di, Zi, Dia, Dias с арийските Bhaga, Sura, Surya, deva. Не е случайно и, че древните ни деди имат бог Дин/Διν, чието име акад. Георгиев обяснава със стблг. дьнъ-ден, а тя отговоря на арийската dina-ден, нито пък е случайност, че името на тракийския Керсула се обяснява от Георгиев с чер и отговаря на арийския Кришна/Krsna.

Причината за тези смайващи паралели се крие не в мъглите на времето на възникването на индоевропеския език, както им се иска на някои. Не, причината е другa, а именно влиянието на дедите ни наричани траки над индийците. За похода на Дионис в Индия са писали много автори, но най-подробен е Луций Ариан. Той обяснява, че до идването на Дионис, индийците били примитивни хора, които се хранели със сурово месо и кора от дървета. Тракийският бог ги научил на земеделие, занаяти, показал им как да строят градове, дал им религия, като разбира се сложил себе си начело на пантеона:

“Indians also had no cities and built no temples; but were clothed with the skins of animals slain in the chase, and for food ate the bark of trees; these trees were called in the Indian tongue Tala, and there grew upon them, just as on the tops of palm trees, what look like clews of wool. They also used as food what game they had captured, eating it raw, before, at least, Dionysus came into India. But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself, “ [8] Arr. Anab.Alex. VIII.vii

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

Доста интересен е пасажа, в който се казва, че Дионис поставил себе си начело на индийския пантеон. Действително, върховното божество на индийците носи името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. He ми се вярва това да е случайно съвпадение като имаме предвид много вече посочени паралели между тракийски и арийски богове, а и големия брой исторически извори, в които се твърди, че Дионис е покорил Индия. 

Сведението на Стефан Византийски, който твърди, че Ария е древното име на Тракия

Реално походът на Дионис може да се отъждестви с идването на арийците в Индия. Все пак, най-древното име на Тракия е Ария, а и самите тракийци са прославени бойци-колесничари, точно каквито са и ведическите арийци.

https://samhildanach.files.wordpress.com/2016/01/arjuna_krishna_chariot.jpg?w=593

https://samhildanach.wordpress.com/2016/02/04/waarom-niet-gewoon-jeroen-en-anne/

Тракийският поход в Индия е причината за възникването на термина индоевропейски езици. Преди идването на дедите ни, индийците са говорили само дравидски език – такъв какъвто се говори все още в неповлияната от древните арийци Южна Индия.

Северна Индия се отличава не само с езика си от дравидската южна част на страната, но и с това, че значителна част от населението е с по-светла кожа, а и има различни обреди. Практикуваният в Северна Индия погребален ритуал сати е засвидетелсван в Тракия от Херодот преди около 2500 години.

Представяне на арийския обред сати, обърнете внимание на бръсната глава и киката - прическата е наричана Тезеида, по името на древния герой Тезей, известна е още и като мизийска прическа.(English: The pictures made by Indian artists for the British in India are called Company paintings. This one depicts the practice of sati (suttee) or widow-burning. The word is the Sanskrit for 'good woman' or 'true wife'. It was applied to the Hindu widow who makes the supreme sacrifice by following her husband onto the funeral pyre. Although suppressed in the 19th century, isolated instances of sati still occur in India even today.) https://en.wikipedia.org/wiki/File:Sati_ceremony.jpg

Разбира се, преди да стигнат до Индия, дедите ни минават през земите на Иран и оказват силно влияние на местното население. За наше щастие, и за този регион има исторически извори потвърждаващи тракийска доминация над средноазиатските народи. Разказвайки за събития от времето на Бронзовата епоха, Йордан съобщава, че царят на гетите Танаусис е завладял почти цяла Азия [9] Jord (47).

Ето и колко лесно е да се обяснят приликите между български, староиндийски и староирански, ето защо в Индия са почитани божествата на траките. Не общ произход, не роднинство е причината, а влияние на стари балканци над населението на Средна Азия. 

Не е нужно да се игнорира истината и да се впряга каруцата пред коня, така както правят някои изследователи търсещи корените на народа ни в Памир, Иран и т.н. Не е нужно една лъжа – тази за тюрко-алтайския произход на старите българи, да бъде заменяна с нова, точно толкова абсурдна и нагла лъжа – тази за иранския произход на предците ни.

Не разбирам защо е толкова трудно да се приеме, че както римляните са способни да окажат влияние на други народи, а и е редно да бъдат обявени за отговорни за възникването на романската група езици, същите неща се отричат за дедите ни? Каква е тази странна неприязън към древните балканци? Нима няма факти за това, че дълго преди римляните да излезат от сянката на етруските, дедите ни са били силни и влиятелни хора?

Да застанеш на пътя на истината заради едно его, от срам да признаеш грешките си, или преданост към колеги, преподаватели, да участваш в манипулации е неразумно. Да застанеш на пътя на истината и да въвеждаш народа си в нови заблуди е неморално. Да си въобразяваш, че можеш да спреш истината или да я забавяш безкрайно, е безкрайно глупаво. 

Драги български историци, археолози и езиковеди, докажете, че сте хора на науката, работете за истината, която в нашия случай е и в полза на народа ни. Учените трябва да пръскат светлина, да водят към светлина, а не да я укриват. Ако пък не можете да бъдете водачи, поне не бъдете гробокопачи.

    

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.Български етимологичен речник. Т. I (А–З). Съставили: Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007

3.Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft, z.800;

4. J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

5. B.O.Cursach, Lexikon of the Phrygian Inscriptons;

6.Procopius, Buildings, general index, transl.H.B.Dewing with. Collab. G.Downey, Harvard University Press, Cambridge/London, 2002;

7. Ю. В. Откупщиков, Догреческий субстрат у истоков европейской цивилизации. Изд. Лениградского университета, Ленинград, 1988;

8. Ancient History Sourcebook: Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson, 1933;

9. (De Origine Actibusque Getarum) The origin and the deeds of the Goths, transl. Ch.Mierow;

Извори от интернет:

Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (посл.вид.04-04-2020)

https://de.wikisource.org/wiki/RE:Bozenos

B.O.Cursach, Lexikon of the Phrygian Inscriptons (посл.вид.04-04-2020)

https://www.tesisenred.net/bitstream/handle/10803/650834/BOC_PhD_THESIS.pdf?sequence=1&isAllowed=y

(De Origine Actibusque Getarum) The origin and the deeds of the Goths, transl. Ch.Mierow (посл.вид.04-04-2020)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#VI

Ancient History Sourcebook: Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933) (посл.вид.04-04-2020)

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookVIII-India.asp