РОДЪТ ДУЛО И НЕПОЗНАТАТА БОГИНЯ ЯМБА ДУЛА

Много хора смятат, че историята се гради само на свидетелства на стари автори. Няма съмнение, че данните представени от хората живели в далечното минало са ценни. Това не може да се отрече, но не може да се пренебрегне и факта, че в немалко случаи летописите не са съвсем точни.

Ето защо истинските изследователи на историята залагат не само на старите и понякога редактирани хроники, но и на доста други данни. Използването на сведенията на oномастиката, археологията, антропологията, а и етнологията дават възможност да се провери дали определено твърдение на даден стар автор е вярно, или не.

Това не е мое откритие, или само мое лично мнение. Както отбелязва проф. Петър Делев, още навремето проф. Гаврил Кацаров “правилно оценява, че поради оскъдността на писмените сведения за древна Тракия у античните писатели основният подход за проучването на древнотракийската история и култура следва да бъде комплексен и интердисциплинарен и задължително да се опира на археологическите паметници.”

Проф. Кацаров има право защото макар днес да гледаме на Херодот като на сериозен автор, макар от него да получаваме ценна информация, бащата на историята е дал и невярни, или по-скоро неточни данни. Относно религията на дедите ни наричани в далечното минало с името траки, Херодот твърди, че те почитат само Арес, Дионис и Афродита, като благородническата прослойка се кълне в името на Хермес, смятаща го за свой праотец  [Her.5.7]

На друго място обаче е споменато, че гетите считат произлизащият от техните среди Залмоксис за божество – [Her.4.96]. Споменат е и Плистор [Плеистоp] - богът на апсинтите, на когото е принесен в жертва плененият персийски военоначалник Ойобаз [Her.9.119] По-късно Плутарх разказва за тракийската Бендида, а Хезихий споделя, че фригите наричат върховния си бог Багайос. На Страбон пък е известна Котито, а също Сабазий, Кибела [Strab. 10.3.12-18].

Понастоящем знаем за над сто божества, които дедите ни наричани траки са почитали в далечното минало. От една страна притежаваме сведения на други автори освен Херодот, от друга – налице са голям брой посветителски надписи. Някои са намерени на наша територия,  други са от отдалечени региони като например Апенинския полуостров. Причината за това е участието на траките в легионите на Вечния град.

През I век страната ни попада под римска власт и част от дедите ни са приети в римската армия, като там доста бързо успяват да демонстрират качествата си на закалени бойци. С това уважението на Рим е извоювано и на траките са дадени привилегии. Една от тях е да имат свое собствено светилище на Есквилинския хълм, както събщава в своя работа Веселин Бешевлиев. За наше щастие са запазени посветителски надписи от това място и става ясно точно кои божества са почитани.

Георги Баласчев споменава за мраморна плоча намерена в руините на тракийски храм в Рим и съхранявана в Капитолийския Музей. Изобразени са две почитани от дедите ни божества – гръмовержецът Сбертурд  [Сбелсурд] и придружаващата го, яхнала кон Ямба Дула.

                                Сбелсурд и Ямба Дула – илюстр. Eceheh 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2f/Iambadoule.jpg/800px-Iambadoule.jpg

Нейното име е много интересно, а и важно за историята ни понеже показва връзка със старобългарското родово име Дуло. Цитирайки Вацлав Добруски, Георги Баласчев отбелязва, че митологичното значение на Ямба Дула остава тъмно, но пък е казано и това, че името е безспорно тракийско.

Действително Дула е от тракийски произход не само защото гръцкия eзик не предлага обяснение, но и поради това, че дедите ни наричани по време на Античността траки, са ползвали лични имена вдъхновени от названието на тази богиня. Такива са Дулес, Дулас, Дуле, Дулус, Дулеус, Дула Зенус, Дула Зелмис, Дулу порис, Дуларион, Дулио.

Те са споменати в работа на Димитър Дечев, който дори дава подробности за регионите, от които са надписите съдържащи ценните имена. Повечето разбира се са от земите ни, но има и други – от Солун, Кавала, Атина, Кобалище, Драма, древната Потаиса (Румъния), Никомедия (Мала Азия), Амфиполис, Томи (Румъния), Лузитания (Португалия) [Detschev, 1957, c.152-153].

Най-интересните примери от земите ни са безспорно примерите от Плиска. Става дума за тухли времето на Античността, по които се срещат печати с името DULES/ДУЛЕС. Разбира се повечето от нашите учени бързат да отxвърлят каквато и да било връзка между DULES и старобългарския род Дуло, а сравнение с Ямба Дула не прави никой.

Нека видим какво е значението на името на тази богиня, а и защо то е било така обичано от дедите ни, които римляни и гърци наричат траки. Георги Баласчев пише, че за почитаните на Есквилинския хълм Сбертурд и Ямба Дула е употребен епитета най-знаменити – [Баласчев, c.52].

За това съобщава също и Бешевлиев като дава важни допълнения: “ тракийският бог Збелсурд е наречен προγονικός, т. е. той е бил бог на прадедите или на рода. Този бог не е бил забравен от траките и когато са се намирали далеч от родината си, както показва един надпис, намерен в Рим на хълма Есквилин: Θεῶ Ζβερθουρδω καὶ Ιαμβαδουλη ἐπιφανηστάτοις.“ [Бешевлиев, с.35].

Едва ли е случайно, че считания за бог на рода Сбертурд (Сбелсурд) е изобразен заедно с Ямба Дула. За жалост, Бешевлиев не отваря и дума по този въпрос. Нашият учен дори не класифицира Ямба Дула като важна тракийска богиня, каквато тя несъмнено е била. След като Сберсурд (Сбелсурд) e наречен бог на рода, то е съвсем логично и на Ямба Дула – неговата партньорка, да се е гледало като на богиня на рода.

Това всъщност го подсказва името ѝ. Смятам, че Ямба е чуждото представяне на нашата дума въмба, въмбел-извор, чиито арийски еквивалент е ведическата amba-майка, а и сродната ѝ ambha-вода.  

Втората част на имета на Ямба Дула също е интересно. Не е трудно да се види, че Дула е сродно на старобългарското родово име Дуло, чиито произход трябва да се търси тук на Балканите. Тук е най-ранното споменаване и то е около 2000 години преди времето на Аспарух. Благодарение на работа на Юрий Откупщиков научаваме за това, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща името DU-RO (DU-LO), което авторът сравнява с тракийските Δούλας, Δούλης, Dulus (споменати от И.Дуриданов)  [Откупщиков, c.178].

Аз лично смятам, че името Дула, а и Дуло отговарят на хеската дума tuliya/duliya – семейство, общност, род, а обяснение можем да получим със стблг. доити-кърмя, давам да суче, имаща диалектна форма дуя. В такъв случай Дула би означавало кърмилница, а Дуло-храненици, род. Ямба Дула може да се изтълкува като майка на рода, извор на рода.  

Нещата са от ясни по-ясни, неясно е само поведението на учените. Защо е било нужно да се оставя Ямба Дула в сянка, защо е премълчана приликата на името ѝ с това на старобългарския род Дулo? Вл.Георгиев подлага на анализ теонима, тълкува правилно Ямба като обяснимо със санскр. ambas-вода, дъждовна вода, арм.amb-облак, но не споменава изобщо българските думи въмба, въмбел, вобел-извор.

За елемента Дула, акад.Георгиев предлага гр. θύελλα-буря, като смята, че Ямба Дула означава дъждовна буря. Това твърдение е напълно лишено от логика. Липсват каквито и да било данни, че Ямба Дула е свързана с бурите, бедствията и т.н. Напротив, тя е изобразявана като партньорка на бога на рода Сбелсурд. В такъв случай е много по-логично е Дула да се свърже с дуя-доя, кърмя, храня, а и да се посочи връзката със старобългарския род Дуло.

Това не би било някакво произволно действие, а нещо напълно нормално защото, както бе посочено по-горе, не само името Дуло се среща на Балканите още през Бронзовата епоха и е тракийско по характер, но същото може да се каже и за имената на хората от рода Дуло.

Към този род спадат владетелите ни Кроват (Кубрат), Аспарух, Тервел и др. Аз лично свързвам името Кроват с названието на споменатото от Херодот тракийско племе кровизи и смятам, че значението е закрилник, а обяснение можем да получим със стблг. кровъ-закрила, защита, покровителство.

Името на Аспарух е сродно на Ут-аспиос - алтернативно название на върховното тракийско божество Хероса. Синът на княз Кроват (Кубрат), е известен още и като Есперих, a Вед-еспис е друго название на Хероса.

Тервел също е име принадлежащо на древните балканци, които гърците наричат траки. Дълги векове преди прословутата 681-ва година, в град Δυρράχιον-днешния Драч, е живял човек с име Τηρεὺς Τρεβελλίου – Терес (Терей) син на Тервел. Интересното в случая е това, че както името на Кроват е свързано с названието на траките кровизи, така и името на Тервел е свързано с това на трибалите.

Важно е да се добави и това, че като знак на Дуло, определени автори смятат ипсилонът фланкиран с две хасти - IYI. Подобно на името Дуло, най-рано този знак се среща на Балканите – културата Винча -5000-4500 пр.Христа. Интересна публикация по този въпрос е направил археолога Стамен Михайлов.

Към тези подробности можем да добавим и факта, че в продължение на 1100 години старите българи са наричани мизи от различни автори. Мизите са най-големия и най-разпространения тракийски народ. Те обитават не само земите на север и на юг от Дунава, но също територията на Северна Гърция и Македония, Западна Мала Азия, а една част от тях дори се заселва в Средна Азия и смесвайки се с роднините си гетите образува нова общност, която става известна под имената мизо-гети, масагети, хуни.

Когато всички данни бъдат показани, а значението им разяснено, всичко си идва на мястото. Тъжното е, че представената тук информация не е нова, тя добре известна на специалистите, но те или не смеят, или не желаят да кажат истината.

Не само българското име на древната тракийска богиня е проблем, налице е още нещо, което терзае чуждопоклонниците и защитниците на старите теории. Става дума за това, че ямб/ίαμβος е литературен и музиковедски термин, за който се смята, че идва от името на познатата от древните митове тракийка Ямба. Със своите стихове те успяла да развесели богинята Деметра, която била натъжена от липсата на дъщеря си Персефона.

Както Хялмар Фриск, така също и Фредерик Мюлер смятат, че терминът ямб/ίαμβος не е гръцки. Фриск казва за произхода, че е несъмнено предгръцки [Frisk, с.704], а Мюлер дори е склонен да приеме, че се касае за заемка от трако-фригийски [Müller, c.365].

Ямбическата поезия е една от перлите на “гръцката” култура и да се признае, че това е откритие на дедите ни наричани в древността траки, несъмнено ще урони имиджа на поставените на пиедестал гърци, а и по-трудно ще се вярва на изкуствено създадената представа за предците ни като войнствени варвари не познаващи високата култура.

Друга причина за премълчаването на важната информация е факта, че в миналото, на няколко поколения българи бе внушавано че дедите ни са почитали тюркския Тангра. Как да се признае връзката между рода Дуло и тракийската богиня Ямба Дула, след като бяха хвърлени толкова много усилия да се сложат корените на народа ни в Азия?

Как да се признае, че има българи на юг от Дунава през Античността, като по това време основното население на страната ни е тракийско? Нали с падането на една лъжа, ще започнат да падат и другите, като ще стане ясно, че тези, които сме считали за големи учени не са нищо повече от следващи интереса си кариеристи, чиито писания и внушения са вредни за България.

Мога да си представя, че тези, които дълго време са поддържали заблудите се страхуват от народния гняв, но с продължаване на старите игри не може да се стигне до нищо добро. Излизането на истината е непредотвратимо въпреки пречките на определена група хора и чужди лобита. Невъзможно е да се укрие нещо във века на информацията, просто няма как да стане.

По-разумно е да се поиска прошка от народа, да се пренапише историята ни, а с това да се даде напълно заслуженото самочувствие на младото поколение. Справедливостта изисква и да се измият лъжите, които са петнили името на дедите ни дълго време, а и да се работи активно за признаване на огромния принос на народа ни в изграждането на европейската култура.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=dNkRjDxZXk0&t=938s

Използвана литература:

1.Г.Д.Баласчев, Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другъде и тяхното значение, със 78 снимки в текста, Издадена за първи път в печатница П.Глушков, София, 1934, препис на съвременен български език Николай Иванов Колев, Изд. GUTA-N, София, 2018;

2.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;

5.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

8.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

9.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;

10.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winters Universitärs Verlag, Heidelberg, 1960;

Извори от интернет:

Петър Делев. Проф. Гаврил Кацаров. П. Делев, Т. Попнеделев (съставители). Гаврил Кацаров...

http://www.academia.edu/382635/Петър_Делев._Проф._Гаврил_Кацаров._П._Делев_Т._Попнеделев_съставители_._Гаврил_Кацаров._Избрани_съчинения_т._I_Университетска_библиотека_390_София_2001_vii-xv

Ямбадуле, изобр. Eceheh 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2f/Iambadoule.jpg

Epitaph of Tereus, son of Trebellius.  White limestone cippus. https://epigraphy.packhum.org/text/182526?bookid=228&location=419