ТРАКО-АРИЙСКИ ЕЗИКОВИ УСПОРЕДИЦИ

Преди около двадесет години излезе една много интересна книга cъс заглавие  “INDOARICA в Северном Причерноморье “. Нейният автор Олег Трубачов смята, че едни от най-ранните форми на индо-арийския език са запечатани в старите топоними на Източна Европа. Като дом на древните арийци, руският автор дава една доста обширна област: “Границы ареала, в котором отмечены следы этого языка, - от Северного Кавказа на востоке до Закарпатья, Дакии и Трансильвании на западе.“

Казано с други думи – прародината на войнствените колесничари покорили голяма част от Индия, се е простирала на териториите на Румъния, Молдова, Украйна, Южна Русия, Северна Грузия. В твърдението на Трубачов има логика защото в този ареал, през четвърто хилядолетие преди Христа е опитомен конят, а точно бойната колесница е типичният атрибут на древните арийци. Тя е тяхната ударна мощ, оръжие което ще запази своята ефективност за огромен период от време.

https://chandrugidwani.files.wordpress.com/2014/02/fa1fd01accbe7cb6146e879414ac6d12_xl1.jpg

До голяма степен Трубачов е прав, но той е пропуснал една област, която дори е най-важната. Става дума за нашата страна България, която в далечното минало е носила не само името Тракия, но и Ария. Има и друго – първият стар европейски народ, чиито представители са наречени бойци-колесничари, са нашите деди познати в далечното минало с името траки.

Руският лингвист знае за близостта на имената на арийските синди с тракийските (наречени от него) македонски (?) синти, знае за паралелите между локализираните в Приазовието Пантикапа, Котина, Коркон дама, Парасина с тракийските Капи стурия, Тарутин, Уску дама, Прасиас, но дори през ум не му минава да обяви и страната ни като част от арийската прародина. Това разбира се е негово право защото всеки автор има свое виждане по даден въпрос.

Поради това, че са прославени с качествата си на страховити бойци, но и добри държавници, старите арийци са пример за силен и способен народ. Това е причината от известно време да се води спор чии прадеди са те. Редица индийски изследователи смятат, че бойците-колесничари са местен народ, от друга страна, още преди времето на Адолф Хитлер, в Германия бива лансирано твърдението, че немците са арийски народ.

Реално погледнато, нито немците, нито индийците имат право да претендират за наследството на историческия народ арийци. Нека разгледаме фактите и видим как стоят нещата.По време на Античността, най-ранното споменаване на арийците е направено от Херодот. Това става през V в.пр. Христа, като приблизително по същото време, в Индия е документиран санскрит, за който се вярва, че е езика на бойците-колесничари покорили народите между Хималаите и река Ганг и създали държавата Ария Варта.

Бащата на историята дава ценни сведения, но те поради една или друга причина не се ползват от учените изследващи историята на древните арийци. Херодот смята, че арийци е по-старото име на мидийците - Her. VII.62. Плиний Стари от своя страна смята, че сарматите са потомци на мидийците – Plin.VI.19. Самите сармати са дефинирани като част от семейството на гетите - Proc.BG.III.ii.2-3.

Традиционните земи на гетите са Северна България, Румъния, Молдова, Южна Украйна, а и Южна Русия според Сергей Крыкин. Разбира се гети е имало и в земите на Словакия, а дори и Германия защото там Страбон слага западната им граница – до Херкинската гора - Strab.VII.3.1.

По времето на Херодот и Тукидид бойната колесница вече е заменена от ездача, чието основно оръжие е лъка. В История на Пелопоноските войни е казано съвсем ясно, че гетите са конни стрелци - Thuc.II.96.1.

Връзката между гетите и древните арийци е важна, важен е и факта, че най-старото име на Тракия е Ария, но има и други неща от голямо значение. Става дума за старите исторически извори, в които се описват преселенията на траки в Средна Азия. В своята история, Йордан твърди, че гетския цар Танаус покорил почти цяла Азия като оставил управлението на своя приятел мидиецът Сорнус – Jord.(47).

Фрагмент от работата на Стефан Византийски, който обяснява, че най-старото име на Тракия е Ария

Има и други летописци, които разказват за тракийското влияние в Азия и по-точно Индия. Според Луций Ариан, в дълбока древност е имало поход оглавяван от Дионис, който пристигайки с хората си в Индия успява да покори страната, но и да я цивилизова. 

На Дионис бива приписано въвеждането на земеделието, строежите на градовете, храмовете, а и създаването на нова религия – Arr.Anab.VIII.vii.

Едно от най-ярките свидетелства за това, че арийците покорили Индия спадат към народа наричан от римляни и гърци с името траки е езика. Точно по тази тема не се говори защото резултатите са неудобни. Те потвърждават добре известната в далечното минало история за похода на траки в Индия.

Eдни от хората проучили речта на Орфей са проф. Иван Дуриданов и проф. Владимир Георгиев. В сравненията между тракийски и индоирански, проф. Дуриданов представя тракийските Uscu dama, Tyro diza, Byzas, Perinthos, като съотвестващи на санскр. dhāman-място за живеене, авест. pairi daēza-ограда, авест.būza-козел, санскр.parvata-планина. В речника си, като отговарящи на тракийските ang, ars, bend, kerses, pras, дава санскр. ancati-извива, arsati-тече, bandana-свързване, krsna-черен, prusnoti-пръска.

Проф.Георгиев също представя интересни съответствия. На тракийските (и фригийски) aka, apa, art, kos, ma, matar, sama, биват съпоставени авест.ako-зло, лошо, авест, санскр. apa-вода, санскр.ardati-тече, kah-кой, ma-майка, sama-сам, той самият.

Доста по-рано Вилхелм Томашек забелязва приликата между тракийски и индо-арийски и ирано-арийски (авестийски). На тракийските Artila, Vezina, balen, Ramae, Germe, работещият в Австрия учен съпоставя санскр. rdh-висок, vağ-силен, balin-силен, могъщ, авест.санск. râma-спокойствие, gharmá-горещина, жега.

Приносът на Томашек, Георгиев и Дуриданов не е малък, но тези изследователи имат и доста пропуски. Каква е причината за това, можем само да гадаем. Възможно е да е станало по невнимание, или незнание, възможно е също да е станало поради страх от критика, или дори страх от репресии.

Какъвто и да е бил мотива, представеният в различни научни работи твърде ограничен брой трако-арийски успоредици накърнява истината и пречи да видим историческата реалност. Ако бъде представен пълният списък, тогава твърдението, че арийската прародина е в Източна Европа, вече ще звучи доста убедително. Никой не би се съмнявал, че домът на войнствените колесничари е в земите на гетите, за които се е вярвало, че сам богът на войната произлиза от техните среди. За това е споменал съвсем ясно Йордан – Jord.(39).

Ето и сравненията на речта на арийците с тази на Орфей:

АРИЙСКИ – ТРАКИЙСКИ- БЪЛГАРСКО СЪОТВЕСТВИЕ

АДИ-АДИН-адин, един, първи диал. форма

АЖА-АЗАН-азъно-козя кожа

АЗӘМ*-АЗ-аз

АКСИ-АК-око

АМБА-ЯМБА-въмба, въмбел, извор

АНГАРАС-АНГ-ѫгълъ-ъгъл, извивка

АПА-АПА-вапа-вода, блатна вода

АРД-АРД- *arditi, родити-раждам, изтичам от

АРИЯ-АРИЯ- *ar -k - ярък, светъл

АРНА-АРНА-вълнá

АСВА-АСПА, ЕСВА-спѣхъ-бързина, кон

АСИ-АСА-ос, осил, острие

АСТУ-АСТУ-вьсъ-село, селище

БАГА-БАГОС-бог

БАБРУ-БЕБЕР-бебер, бобър

БАЛА-БАЛА-бял

БАРАТИ-АБЕРЕТ-бьрати-бера, донасям

БАРБУРА-БАРА-бара-малка река

БАС-БАС-бъскам-светкам

БРИНОТИ-БРИЛОН-брити-бръсна, режа

БРГУ-БЕРГ-бряг

БРАТР-БРАТЕР-братръ

БУРИЖ-БРУЗ-бърз

БУРЖА-БЕРЗА-бреза

ВАНИ-ВЕНА-вѣно-цена

BAP-BPИЯ-верѣia-резе, врата

ВАСУ-ВАСО-весел, добре

ВАХ-ВЕЗ-везѫ-водя, возя

ВЕДА-ВИДЕТО-видѣти-виждам, зная

ВИСА-ВИСА-вьсъ-село, селище

ГАНА-ГЕНТОН-гнетѫ-гнетя, удрям

ГАРМА-ГЕРМАС-горя, жаря

ГАРЖАНА-ГАРМАН-громя,

ГИРИ-ГАРА-гора, планина

ДАДАТИ-ДАЕТ-дѣти-поставям, слагам

ДАДАНТИ-ДАДОН- дадѫть-те дават

ДАМА-ДАМА-дом

ДАРУ-ДAP(B)-дърво

ДАРХ-ДАРЗ-държа

ДАСА-ДЕСА-десет

ДАХ-ДИЕГ-дъгна, раздещи-разгорещявам, жегвам

ДВА-ДВЕ-две

ДВАРА-ДВЕРА-двери, врати

ДЕВА-ДЕВА-божество, дивя се

ДИНА-ДИН-дьнъ-ден, светлина

ДИРГА-ДОЛОНГ-дълъг

ДРС-ДЕРЗАС-дързък

ДРУМА-ДРУМЕ-дръма-горичка, храсталак

ДУМА-ДУМА-дымъ-дим

ЖАНА-ЗАНА, ЗЕНА-жена

ИЛА-ИЛА-илъ-глина

ИНА-ИНА-иней, скреж, блясък

ИСАНА-ИСАНТ-истина

КАВИС-КАВАР-чувам, разбирам, мъдър съм

КАЛА-КАЛ-кал, чернота

КАМА-КАМА-каматна-красива, привлекателна, любима

КАНИ-К(А)НУМАН-конобъ-съд, котел, празнина

КАНИАС-КЕНДО-чѧдо, чедо, дете

КАПХА-КАПА-каплѭ-капя, падам на капки

КАРТАКА-КАРДА-кордъ-вид меч

КАХ-КОС-кой

КРСНА-КЕРСАС-чер, черен

КРТА-КАРТ-кратък, малък, къс

ЛОБАС-ЛОПТЕС-любити-обичам

МА-МА-майка

MA-ME-ме

МАНА*-МЕАН-мен, мене

МАДУ-МЕД-мед

МАСА-МАС, МЕС-месечина, луна

МАН-МАН-мьнѣти-мисля, споменавам

МАТАР-МАТЕР-матерь р.пад. майка

МАРУТ-МАР-мара-светлина, топлина

МЕТИ-МИДНЕ, МИТНЕ-мѣсто

МРК-МУРК-мрак

МРТА-СМЕРТО-смърт

OCTA-OCTA-уста, устие

ПАНА-ПИНОН-пиене

ПАНА-ПЕНА-пѣна-пяна

ПАНЧА-ПАНТА-пѧтъ

РАДА-РАИДЕСТ-радост

РАЖ-РЕЗОС-резъ-печалба, богаство

РАМБА-РОМФЕЯ-руфия

РАСА-РОСА-роса

РД-АРД-рид, високо място

РЕТАС-РЕКА-река

РИНАТИ-РИНД, РИНТ-ринѫти-рина, движа

РУД-РУД-руд-червеникав

СА-СЕ-тази, този

CAД-СЕСТ-сѣсти, сѧдѫ-седя, усядам

САМА-САМА-самъ-той самият

САРА-СТРУА-струя

СВАСРИ-СВЕКРО-свекры-свекърва

СВИТА-СВИТ-ствитати-светя

СПАРА-СПАР-споръ-сполука, богатство

СТУРА-СТУРА-простор

СУС-САУС-суша, сух

ТА-ТА-тъ-тази, този

ТАЛАМ-ТАЛАМИН-тьло-повърхност, земя

ТАМАСА-ТАМАС-тъма

ТАРК-ТАЛК-тлъкъ-преводач, умеещ да говори ясно

ТАТА-ТАТА-тате

ТОКА-ТОК-токъ, потекло

ТРИ-ТРИ-три

ТУРА-ТУРА-втурвам се, бърз съм

УБА-АБ-объ-двоен

УДА-УДА-уда, вода

ЧАНДРА-КЕНДР-каня, приканвам, привличам

ЧАТУР-КЕТРИ-четири

ЧИТА-КИСТ-чист

ШАУБРЕЯ-КЕБР-цибрея, светя, сияя

ЯБ-ЕБ-ѥбати-оплождам

ЯТА-ЯНАТЕРА-етърва

Горният списък е уникален, понеже до този момент никой изследовател не е представял толкова много трако-арийски успоредици. Техният брой е 111, като могат да се добавят и още, но дори и това количество е ярко доказателство за етническата принадлежност на старите арийци.

Няма как над десет стари автора ясно споменават за тракийски поход до Индия и това да не е реално събитие. Едва ли Ариан, Плиний Стари, Страбон, Павзаний, Диодор Сицилийски, Еврипид, Филострат, Цицерон, Сенека, Аполодор, Нон и др. са сънували един и същи сън.

Прочее, техните твърдения са в унисон със свидетелството на Йордан за това, че гетския цар Танаус е покорил почти цяла Азия. Индия не е спомената от Йордан защото се касае за различен поход от различно време. Невъзможно е огромен регион като Средна Азия да се покори бързо, а и от една и съща група хора.

В различни периоди от време, различни групи наши деди обитаващи Балканите и Черноморските степи са потегляли на изток в търсене на нови пасбища за огромните си стада коне. Поради това, че са били по-силни, а и носители на по-висока култура предците ни са повлияли силно народите на Иран, Афганистан и Индия. Това е причината за появята на авестийски и санскрит. Тези езици са на хората произлезли от смесването на старите балканци с населението на Средна Азия. 

Eто защо има прилика между българския и ирански, хинди, пашту. Не общи корени, а влиянието на далечните ни предци е обяснението.

Освен езиково, дедите ни повлияват средноазиатските народи и културно. Луций Ариан твърди, че създавайки индийската цивилизация, Дионис дал и религия на местните хора, като поставил себе си начело на пантеона. Върховното индийско божество носи името Брама, а Бромий е едно от имената на тракийския бог Дионис. Това няма как да е случайно.

Не е случайноcт и факта, че до ново време индийците практикуват обичая сати, при който съпругата отива доброволна на кладата, на която бива изгорен нейния починал съпруг. В Европа, по време на Античността, този обичай е описан при траките – Her.V.5.

Пак при траките е описан обичая да се бръсне предната част на главата и да се оставя кика. Плутарх обяснява, че причината за тази особена прическа при мизи и абанти е това, че тези войствени хора влизали в близък бой с бръснато теме, за да не може противника да ги хване за перчема –Plut.Thes.5.2.

Изображения на хора принадлежащи към арийската прослойка в Индия - неизвестен автор

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f9/Sati_ceremony.jpg

Вместо да обяснят тези неща, различни автори се опитват от доста време да сложат българската прародина в Азия. Това е не само налудничаво и невярно, но и вредно. Така бива ощетявана истината, биват укривани постиженията на дедите ни, а в съзнанието на народа биват насаждани нови заблуди.

Живеем във века на информацията и трябва да се възползваме от това. На изток и на запад си съчиняват героично минало, а у нас, поради ината, мързела и страха на група ограничени хорица, подвизите и постиженията на предците ни биват захвърлени на бунището или подарявани на чужденци.

Защо да не популяризираме информацията, която е укривана дълго време? Защо да не обясняваме културно и спокойно на всеки как стоят нещата? Дори другите народи да не приемат истинската ни история веднага, повече от достатъчно е, че ние ще я знаем, че децата ни ще растат горди и уверени, че няма да се свиват и няма да имитират други хора, а ще следват примера на предците си.

Новото поколение трябва да е поколение на стопани градящи сами държавата си, а не на слуги и безволеви индивиди чакащи някой спасител да ги избави. Новото поколение трябва да е поколение на хора, които са силни и знаейки, че са силни действат уверено. Новото поколение трябва да бъде възпитано в честност, доброта, почтеност, но и смелост защото постигнеш ли много, трябва и да го пазиш.

Всеки може да даде приноса си, най-вече със своя пример. Ако повечето от нас са честни и почтени, то и децата ни ще растнат честни и почтени. Подадем ли ръка на по-слабите сънародници днес, покажем ли на изпадналия в беда, че не е сам, то и тези след нас ще живеят осъзнато помагайки на братята и сестрите си. Противим ли се на злото, изобличаваме ли нечестните, ще научим и младите да правят така, и ще отнемем възможността на корумпираните и покварените да управляват държавата ни.

Ние сме тези, които градят бъдещето, ние сме тези, които коват съдбата с действие, или бездействие. Спасителят се крие във всеки от нас, водачът се крие във всеки от нас. 

Няма малки хора, има ограничен и окован разум. Няма слаби българи, има такива, които още не познават силата си. Когато това бъде осъзнато, вече ще е направена първата стъпка към поредното Възраждане, а с превръщането на добрите намерения в дела, вече ще са поставени и основите на пътя, по който да върви цял народ.

Използвана литература и пояснения:

1.O.H.Tрубачев, INDOARICA в Северном Причерноморье, реконструкции реликтов языка, етимологический словарь, Изд. Наука, Москва, 1999;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;

5.С.Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

7.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

* АЗӘМ* и МАНА* са от ираноарийския, индоарийските им съотвествия са АХ, МАМА

THE SIGNIFICANCE OF THE CHARIOT WITH KRISHNA AND ARJUNA

FEBRUARY 9, 2014 | CHANDRU GIDWANI

https://chandrugidwani.wordpress.com/2014/02/09/the-significance-of-the-chariot-with-krishna-and-arjuna/

АРИЙСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА

Много хора смятат, че в науката всичко е точно и не подлежи на промяна. Това разбира се не е така. Както в историята, така и в лингвистиката много неща биват отхвърлени след пояата на нова и променяща фактите информация. През XIX век, Бартолд Георг Нибур – изследовател от датско-немски произход, обявява скитите за монголски народ. В началото на XX век, езиковеди като Макс Фасмер поддържат теорията за иранския произход на скитите, но подобно на Нибур – без солидна подкрепа на виждането си.

По същото време, български учени като Георги Баласчев, Ганчо Ценов и др. изнасят убедителни доказателства за това, че скитите принадлежат на тракийското семейство. Позовавайки се на сведения на Страбон, че скити означава скитащи, Ценов предлага обяснение на древното народностно име със стблг. скытати сѧ.Уви, чуждото лоби у нас е доста силно и ценната информация остава в сянка за дълго време.

Залитания има и по отношение на характера на езика на дедите ни траките. Немалко време се е смятало, че речта на Орфей е била иранска. Това не е шега, става дума за царствала известно време заблуда на учените занимаващи се с лингвистика през XIX век. Благодарение на немският филололг Август Фик, научната общност разбира, че тракийският не е ирански, а особен, отделен индоевропейски език.

Ако навремето, вместо безкритично да се приемат теориите на търсещите свои интереси чужденци,  бе обърнато повече внимание на доказателствата на Ценов и Баласчев по отношение на това, че траки и скити делят един произход, то би станало ясно защо първоначално и тракийския, и скитския са определени като ирански езици.

В случай, че бе разгледана ролята на дедите ни в оформянето на езиците и културата на индийци и иранци, всеки би разбрал, че приликите между тракийски, скитски и ирански, индийски се дължат на това, че в дълбока древност дедите ни са повлияли значително народите на Средна Азия.

Учените разполагат с голям брой извори, в които се упоменава походът на Дионис в Индия, а и ролята на мидийците, които се явяват основоположници на иранската държавна организация. Добре известно е и сведението на Стефан Византийски, че Ария е най-древното име на Тракия.

Всеки историк би трябвало да знае, че според Херодот най-старото име на мидийците е арийци – Her.VII.62. Същите тези арийци-мидийци са дефинирани като предци на сарматите от Плиний Стари- Plin.VI.19, а пък по-късно, Прокопий Цезарийски пише, че сарматите спадат към семейството на гетите- Proc.BG, III.ii.2-3.

Нещата са от ясни по-ясни, но не отърват на официалните теории, които пък са градени не за да представят истината, създадени са не въз основа на факти, а на съчинения целящи да задоволят определени политически амбиции. Поради тази причина, доста важни, а и интересни неща не са представени на широката публика.

Като пример могат да бъдат посочени арийските имена на определени тракийски племена. Астите са споменати и от Стефан Византийски -St.Byz. с.137. Името им притежава значение заселени, хора установени на едно място. Вл. Георгиев предлага етимология граждани, местни жители като сравнява с гръцката (пеласгийска) дума άστοι-граждани...-Траките и техния език, с. 67. Арийската успоредица на асти е думата asta-дом, обиталище. С подобна постройка е галското племенно име atrebati, то се обяснява с atrebo-жилище, дом, селище.

За дедите ни наречени брени, Breni, Βρέναι, се знае, че обитават поречието на река Хеброс (Марица) съседи са на корпилите и бесите -Strabo 7.fr.47(48). Вл.Георгиев свързва името на брените с алб. brî, brîni-рог, еленови рога и дава тълкуване елени, рогачи – Георгиев, Траките...с. 70. Навярно на Георгиев не е известна българската диалектна дума бранчо-елен (в приказката за Еленчо-Бранчо, Парчевич, Секирово, Раковски, Пловдивска област). Обяснение получаваме и с българската дума брана-земеделски уред с шипове. Най-ранните брани са се правели разбира се от еленови рога. Археолозите знаят това прекрасно. Името на брените се обясянва с арийския глагол bhrinati-наранявам.

Твърде малко хора са чували за траките вени -Beni – за тях пише Плиний Стари, но не дава подробности за тях- Pliny IV.xi-40. Името на това племе показва връзка със споменатият от Стефан Византийски тракийски град Βέννα - St.Byz. с.162. Вени прижежава значение търговци, обяснение можем да получим със стблг. венити-продавам. На арийски, vani означава цена, стойност.

Името на весите, които повечето от нас познават като беси също е свързано с понятие за дом, селище. Веси се обяснява със стблг. вьсъ-село, селище, а и с арийската дума vişa-дом, селище.

Названието на дарданите може лесно да се обясни със санскр. drdha-силен, здрав, могъщ, масивен. Тази дума е сродна на санскр. dharati-държа, здрав съм, която път от своя страна съответва на стблг. дрьжати-държа, владея, държа във властта си. Коренът на  етнонима е дард, а наставката -ани съотвества на идентичната българска наставка -ани, която бива използвана при образуване на местни имена като добруджани, родопчани и т.н.  

Предците ни наречени гарески/Garresci са обитатели на намиращият се в Южна Тракия град Гарескoc. Плиний разполага тези хора в земите между Родопите, Орбел (Беласица) и Скопиус (наречена още Скомиус, навярно част от Стара Планина, Витоша) - Pliny IV.35. Страбон разказва как македонският владетел Касандър създава град Тесалоника (Солун, наречен по името на съпругата му Тесалоникея – дъщеря на Филип II) заселвайки го с хора от други места, едно, от които е Гарескос -Strabo 7, fr.21.

Ясно е, че името на гареските идва от топонима Гарескос, чието значение е горист, планински. Коренът гар отговаря на стблг. гора-планина, сродна е и арийската дума giri, (Avest gairi)  –гора, планина.

За нашата история са важни гетите, които римляни и гърци наричат Getae, Γέται. Тези хора са споменати за първи път от Херодот. Бащата на историята твърди, че те вярват в безсмъртието си и ги нарича най-храбрите, но същевременно и най-миролюбивите от всички траки- Her.4.93. Името гети е обяснимо с арийския глагол gayati-прославям с песен. Българските съотвествия са гѫдети, гѫсти.

Траките кикони, Cicones, Κίκονης са добре известни. Херодот ги разполага в Южна Тракия като съседи на едони и бистони. По време на Троянската Война те са на страната на Троя, а техен водач/цар е Евфем – Ом.Ил.2.845-850.  Името кикони може да се обясни с българската дума кика-кичур коса. В това има логика защото определени тракийски бойци като мизите и абантите са описани като хора, които бръснат косата си на темето, а в задната част на главата я оставят да расте свободно. Арийското сътвествие на кика е kaca, kaka paksa.

Меди, Medi, Maedi- силно тракийско племе обитаващо поречието на река Струма- Strabo VII, fr. 36, съседи са на дентелетите Pliny IV.40.  От средите на медите произлиза Спартак, чийто бунт разтърсва Рим до основи. Името меди се обяснява с българската дума мед, като значението е – хора със светли коси, хора имащи коса с цвят на мед. Съотвествие на българската дума мед е арийската madhu-мед.

Одоманти притежава значение – хора живеещи в земи богати на вода. Одо отговаря на думата вода, имащa диалектни форми уда, ода, които пък отговарят на арийската дума uda –вода. Мант е частица изразяваща притежание, тя е идентична на арийската mat, mant. Avimat, avimant означава имащ овце, богат на овце. Частицата мат, мант е древна форма на стблг. имати-имам. Със същата постройка са и имената на древните герои Ифидамант, Радамант, Атамант.  

Пеони, Παίονες – могъщо и многолюдно тракийско племе обитаващо земи в съседство с Македония, като граница е река Аксиос (Вардар) – Pliny IV.x-35. Тези хора населяват също поречието на Струма - Her. 5.13. Името им означава пазещи, закрилници, господари, обяснява се с арийските думи  pa-пазя, pana-пазене, закриляне.

Приянти, Priantae- Плиний Стари разполага тези хора по долното течение на Марица. Pliny IV.xi-41. Името приянти може да се обясни със санскр. priya-обичан, желан, свой, приятен и със стблг. приентъ-приятен, желан. Подобна етимология е дадена от Л.Гиндин предлагащ i.e. prῑ-aimer-обичам → “Freunde”-приятели – Gindin, z.32.

Виждате ли как подробностите променят нещата? Разбира те ли защо определени специалисти са прескочили важните трако-арийски успоредици? В случай, че знаехме за тях, а и ни беше известено за влиянието на Дионис в Индия, нямаше да се чудим защо Плиний говори за кикони в близост до Индия, за едони в близост до партите, а и за траки сарапари край Бактрия. Тези неща обаче са премълчани.

Щяхме ли да се питаме защо староиранският показва голяма близост с нашия език, ако знаехме, че дошлите от Балканите мидийци (навярно клон на медите на Спартак) са положили основите на персийската държавност? Истината не е сложна, но е укрита добре с премълчаване, или игнориране на важни сведения.

По този начин са създадени парадокси, на които след време ученици и студенти ще се дивят. Каруцата е впрегната пред коня, учителите са изкарани ученици, като по-този начин е ощетена не само истината, но и паметта на нашите деди.

На чуждопоклонничеството трябва да дойде край. Трябва за дойде край и на прекомерната скромност и предпазливост, и вместо това, трябва да изискаме своето. Историята не е медал, с който да се кичим и гордеем, тя е наследство, напоена е с примери, които трябва да следваме. Направим ли го, ще получим съдбата, която заслужаваме защото сами ще я изковем.

КОЛКО ДРЕВНИ СА ИМЕНАТА С НАСТАВКА - СЛАВ?

Мнозина считат имена като Мирослав, Светослав, Доброслав, Воислав и др. зa сравнително нови. Несъмнено, немалко сънародници правят връзка между особената наставка и хората наречени Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι -славени – тези, които през 680-681-ва година, помагат на бойците на Аспарух да победи Римската Империя (Византия).

Реално, имената с наставка -слав са забележително древни, а и разпространени на огромна територия, която е доста по-обширна от тази на Украйна, а даже и Русия. Едва ли някой би очаквал да ги срещне в Индия и то споменати не къде да е, а в епоca “Махабхарата”. Там е документирано името Боришравас, Буришравас (भूरिश्रवस्), което притежава алтернативно четене Бориславас, Буриславас. (1)*

Този човек принадлежи на древен народ назоваван в старите писания с имената бахлика, вахлика, валхика, балхува. Някои автори предпочитат названието болхики, макар точно този особен вариант, поне по мои сведения, никога  не е документиран. 

За хората познати като бахлика, вахлика,  е използван епитета mleccha (म्लेच्छ)- чужденци, варвари. Поради това, че са свързани със саките, които в работа на Аристофан са наречени траки, можем да заключим, че народът бахлика е съставен от стари балканци, които са се смесили с населението на запад от река Инд.

Най-старото име на страната ни е Ария, това се споменава съвсем ясно от Стефан Византийски. Разполагаме и с достатъчно исторически извори, в които се разказва за похода на Дионис в Индия. Писанията на Луций Ариан, Диодор Сицилийски, Страбон, Плиний Стари, Нони и др. са достъпни и ясни, а което е по-важно - твърденията на тези автори са подкрепени от археологически находки. Определени видове кирко-копачи, а и керамика се срещат доста по-рано в нашите земи, отколкото в Индия.

Хубаво е да се знае и това, че дошлите от земите ни арийци са въвели в Индия и други имена с наставка -славас/шравас. Васушравас /Васуславас е един от епитетите на бог Шива. Древно е и името Раджашравас/Раджаславас, то принадлежи на един от съставителите на Ведите. Махашрав/Махаслав пък е име, което пък все още се ползва днес в Индия. Във ведическите химни е споменато Девашравас/Деваславас.

Интересното и, че във времето когато името на Бориславас/Буриславас е записано в Махабхарата, a Девашравас/Деваславас във Ведите, в Тракия един майстор е гравиран името си на съд от Рогозенското съкровище. 

Става дума за Дисловиас/Дислойас. Проф. Лариса Бонфанте смята, че името на този тракиец е тъждествено на Богослав. Проф. Владимир Георгиев също смята, че древното тракийско име Дисловиас /Дислойас притежава значение славещ бога и свързва -словиас/слоиас със стблг. словлен, рус.стцсл. словлю, както и втората част на българските глаголи благо-словя, славо-словя.

В тракийския, т.е. древнобългарския, съществува още една дума притежаваща значение славен, прочут. Намираме е в в името Μιλτοκύθης, като наставката -κύθης/кут/кют отговаря точно на стблг. чюти-чувам, а и на прочут-славен, известен. Говорейки за българите, Отец Паисий използва две сродни определения - славни и чуени (прочути). Μιλτοκύθης/Милтокют/Милтокит е живял през V-IV в.пр. Христа и е споменат в работа на Ксенофонт: Μιλτοκύθης μεν ο Θράξ. Друг пример може да се даде с името на цар Смикютес (наречен от специалистите Смикита) - Σμικύθης Θρακῶν βασιλεύς.

Едва ли някой би очаквал да срещне имена с наставка -слав в Германия и то във времето на Античността, такива обаче има. В германски списъци на стари царе на вандали и др., Mecislaus/Мечислав се посочва като баща на веси-готския владетел Радагаст, като в същия списък намираме и властвалия през 127 година сл.Христа Vitislaus/Витислав.

Друг вандалски цар с особено име е Godigisclus/Godigisclaus/Годигислав. Той е споменат в работите на Прокопий Цезарийски. С подобен строеж е и готското име Vitigisclus / Vitigsclaus/ Витигислав.

Ако някой се чуди защо готи и вандали носят странни, негермански имена, трябва да прочете внимателно “Готските Войни” на Прокопий Цезарийски. Там е казано съвсем ясно, че готите, вандалите, а и сарматите са част от един народ, който е познат като под името гети – Proc. BG.III.ii.3.

Доказателство за негерманския произход на вандалите е и техния език, говорен и от гетите наречене още гети. Ползвайки сведения на по-стари автори, Мавро Орбини дава кратък вандалски речник, някои думи изобщо не се нуждаят от превод

български-вандалски/готски

баба-баба

бой-бой

брат-брат

вода-вуода

вълк-волк

вятър-вуйтер

дар-дар

дол-дол

дял-дил

гръм-гром

кобила-кобила

кост-кост

млад-млади

мога-могу

мой-муй

невеста-невуиеста

нов-нови

пет-пиет

поток-поток

птица-птах

пълен-плин

разум-розум

сестра-сестра

страх-страх

теле-теле

тъма-тма

Трябва да призная обаче, че говорения от вандалите език съдържа и германски думи. Такива са scoda-вреда –ср.нем.Schade-вреда, placz-квадрат, плац –ср. нем.Platz-място, mincze-монета –ср.нем. Minze-монета. Това е напълно нормално и трябва да го очакваме. Когато два различни народа живеят в съседство, рано или късно те започват да приемат думи едни от други, а за гетите и роднините им вандалите знаем, че обитават дори Западна Европа.

За това, че владенията на гетите  опират чак до Херкинската Гора (Шварцвалд, Германия), знаем от Страбон: “As for the southern part of Germany beyond the Albis, the portion which is just contiguous to that river is occupied by the Suevi; then immediately adjoining this is the land of the Getae, which, though narrow at first, stretching as it does along the Ister on its southern side and on the opposite side along the mountain-side of the Hercynian Forest.“  -Strab.VII.3.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

Не е трудно да се разбере, че бивайки силни и влиятелни хора, още в дълбока древност гетите са успели за повлияят част от населението на Германия и да въведат там свои имена като Мечислав, Витислав, а дори и Укромир. Германски владетел с това име е споменат от Страбон някъде преди около 2000 години: “…Ucromirus chieftain of the Chatti.”  - Strab.VII.1.4

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7a*.html

Живелият по време на късната Античност Йордан смята, че готите, наречени още гети са дошли от Скандинавия, но следи от такава миграция липсват. Иронията е, че е налице точно обратното – има предостатъчно данни, за да се докаже за преселение в обратна посока – от Балканите към Скандинавия. Всъщност имало е няколко преселения както на гети, така и роднините им – мизите. Старите балканци са оставили в Северна Европа названия като Мори Маруса - море на мраза, Балкия-голяма и т.н.

“Morimarusam a Cimbris vocari, hoc est mortuum mare, inde usque ad promunturium Rusbeas, ultra deinde Cronium. Xenophon Lampsacenus a litore Scytharum tridui navigatione insulam esse inmensae magnitudinis Balciam tradit.” – Plin.IV.95

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/4*.html

Виждаме, че подобно на индийците, германите също биват повлияни от старите балканци наречени в далечното минало траки,  като в това няма нищо чудно и неестествено. Във всяка епоха е имало доминантни групи, които са оставяли свой отпечатък върху езика и културата на стоящото на по-ниско ниво население.

Ако някой намира за нормално, че поради римската експанзия, латински имена като Валерий, Eлий, Емилий, Клавдий, Корнелий и др. се ползват от ибери, гали, германи и т.н., то защо да не приемем, че поради преселенията на дедите ни в по-ранен период, наши изконни имена са ползвани от повлияните от дедите ни народи?

Няма никакъв проблем, само трябва да се признае, че траките са първият европейски народ, който е успял да се разпространи на огромна територия, трябва да се признае и това, че ние сме потомци на този велик народ. Така белите петна в историята изчезват, изчезват и парадоксите, и всичко си идва на мястото.

(1)* Тай както в във ведическия арийски sruti/sluti-слушам, прочувам се, става основа за srava/slava-слава, така и в старобългарския слоути-прочувам се е основа на слава.