КРАЯТ НА ЕДНА МИСТЕРИЯ

С каквото и да се захване човек, късмет е нужен. Не зная защо, но винаги ми е вървяло в търсенията. Съдбата ме срещна с хора, които ми помогнаха много. Ако бях сам, аз никога не бих се справил. В никакъв случай не бих постигнал нещо съществено, ако не бе подкрепата на различни приятели. Едни даваха съвети и напътствия, други ми набавиха книги. Достъпа то тези книги бе строго ограничен, а съдържащата се в тях информация бе безценна.

Стъпка по стъпка, парче по парче нареждах мозайката на миналото ни. Знаех, че принудени от тоталитарната цензура, учените ни не са имали възможност да кажат истината за съдбата на траките. Въпреки реалните заплахи от репресии обаче, някои изследователи са направили опит да дадат важни данни.

Владимир Георгиев свърза тракийската дума виса със стблг. вьсъ-село, селище, тракийската тарпо със стблг. трапъ-яма, тракийската друме с блг. дръма-горичка.

Георгиев направи тълкуване на тракийските бурдо, пара, полт с българските думи бродъ-брод, мост, бара-рекичка, плотъ-дъсчена ограда. Иван Дуриданов посочи връзката между тракийските думи линг, ила, кал със старобългарските лѫгъ-лъг, илъ-глина, тиня, калъ-кал. Ото Хаас съпостави тракийската дума гордо с градъ-град, градище.  

За жалост никой от тези учени не успя да събере всички тези термини от топонимията на едно място и не обясни тяхното значение, а то е огромно. Де факто основните тракийски термини от топонимията са и български, а това показва, че не може да се говори за идване на пришълци в земите на юг от Дунава след прословутата 681 година.

Винаги, когато чужд народ нахлуе в дадена територия, той налага свои топоними, докато старите названия на населени места, реки и т.н. нямат смисъл на езика на нашественика. Преди англо-саксите да се заселят в Британия там няма  топоними с елементи ford-мост, брод (Bradford), ham-селище, място (Buckingham), field-поле (Lichfield). 

Имената на старите британски градове Cantium, Noviomagus, Durobriva, Dubris и др. не могат да се обяснят с помоща на английски. Елементите cant–начало, mago-поле, duro-крепост, dubris-яма, падина имат смисъл на езиците на уелсци и ирландци, защото уелсците и ирландците са по-старите поселници на Британия.

Какво наблюдаваме в Тракия? При нас няма промяна каквато задължително трябва да настъпи при идване на нов народ. Това е някакво чудо невиждано, няма логика, неестествено е. Ако сравним изолираните от учените елементи на тракийската топонимия, ще установим, че те без изключение имат смисъл на български език:

Трак. – Блг.

виса-вьсъ-село

гордо-градъ-град*

полт-плотъ-ограда

бурдо-бродъ-брод, мост

друме-дръма-горичка

ила-илъ-тиня

кал-калъ-кал

бара-бара-рекичка

тарпо-трапъ-яма, трап

линг-лѫгъ-лъг

Как така ще дойде нашественик и няма да наложи свои топографски термини?

При идването в нашите земи римляните налагат имената на градовете Тrimontium, Montana, Viсаnovo, Templum Iovis. Те се обясняват с лат. mons, montis-планина, vicus-селище, templum-храм, Iovis-Юпитер. Известно време след като турците нахлуват на Балканите, на наша територия се появават нови местни названия с елементи – кьой-село, дере-река, гьол-езеро.

Къде обаче са новите елементи в след прословутата 681 година? Няма ги никакви. Преди време се спекулираше, че най-разпространеният тракийски топоним пара изчезва през Ранното Средновековие. Това е едно доста нелепо твърдение. Думата παρα е само гръцкото предаване на бара-рекичка. Варианти на παρα като бара срещаме в споменатите от Клавдий Птолемей и Прокопий Цезарийски Zyrobara, Tamonbari, Soubara. Днес на територията на България срещаме Крива бара, Голяма бара, Слана бара.

Натякваше се също, че ние българите нямаме имена на селища с наставка брия, както например Месембрия, Полтимбрия. Това е напълно нормално. До I век този тип селища са били де факто големи търговски центрове, локализацията им по морските крайбрежия е индикация за това. С идването си римляните елиминират не само тракийската жреческа прослойка и част от аристокрацията, но и тракийската икономика. Държава със силна търговия може да изправи силна армия, а това е кошмар за всеки завоевател.

Прочее, тълкуване на брия е правено от Вл. Георгиев с помоща на стблг. за-врьти, в смисъл затворено, оградено, защитено място. Аз лично смятам, че брия може да се обясни със стблг. брати-събирам, *берѥ-място за събиране, събор. Дори и днес съборите не са само за веселба, но и са тържища, места, на които хората се събират, за да продадат, или обменят стока.

След като тракийските термини брия, пара/бара, гордо/корта, бурд, кал, ила, друме, полт, линг, тарпо и т.н. намират продължение в българските топографски термини, то въз основа на какво може да се твърди, че българите са новодошъл народ?

Този въпрос го задавах на доста хора, които вярваха, че през 681 година в земите ни се заселили хора от азиатски произход. Никой не успя да отговори – къде са новите, азиатски топоними? След време се появи добре подготвен опонент. Той на свой ред ме попита какво е значението на елемента –дина, който се среща в тракийски топоними като Васидина, Висдина, Амлаидина, Беледина, Ресидина, Палаидина, Асболодина.

В началото се затрудних доста, не можах да дам отговор. Когато потърсих сведения за тези особени названия, се натъкнах на друг сериозен проблем. Анализирайки топонимите с елемент –дина, Веселин Бешевлиев се е опитал да ги представи като нетракийски, те.е. принадлежащи на по-стар от траките народ. Това бе доста обезпокоително понеже тези топоними са съсредоточени в една и съща област – Източна Мизия, днешната Добруджа. Подобно нещо е индикация, че може да става дума за анклав – територия на чужди по произход хора.

Още повече ме озадачи факта, че нямаше карти, на които Васидина, Висдина, Амлаидина, Беледина, Ресидина и т.н. са показани. Защо, ако именно те доказват присъствието на нетракийски етнос в земите ни, не са поставени в картите?  До неотдавна се твърдеше, че траките са пришълци на Балканите, а и, че са унищожители на блестящата халколитна цивилизация от земите ни.

След като поразнищих данните, се оказа, че твърдението на Бешевлиев е нелепо. Топонимите с елемент –дина не бяха изобщо най-старите в Тракия, както би трябвало да бъде в случай на субстрат – по-старо от траките население. Особените имена бяха документирани между IV и VI век. Понеже нямат смисъл на латински и гръцки, то тези топоними би трябвало да са тракийски. Какво бе обаче значението им? Защо са съсредоточени само в Източна Мизия- Добруджа?

Когато посъбрах достатъчно имена на тракийски селища и области ми направи впечатление, че както на север от Стара Планина има топоними завършващи на –дина, така на юг има други с окончание –дона, дония. Това са Румбодона, Мигдония, Македония. Те дори се намират в една и съща област – между реките Места и Бистрица.

За Мигдония Иван Дуриданов е дал интересно тълкуване. Този автор споделя, че областта се е простирала по средното и долно течение на река Ехеродорос чак до морето източно от Вардар. Дуриданов набляга на това, че се касае за област, която често е заливана от води и поради това са се образували много блата.

 http://darkwing.uoregon.edu/~klio/maps/gr/general/Macedonian_Kingdom.jpg

Като значение на Мигдония бива предложено блатиста страна. За елемента -дония, а (и дона от Румбодона) е предложено тълкуване ие. *ghdhom – земя, почва, за сравнение са дадени ирл. du, don-местност, място и гр. chthon земя, почва.

С това съм съгласен, но недоумявам защо е пропусната българската дума доно-дъно, земна повърхност. Българската доно-дъно се среща точно в същия регион, в който са Румбодона, Мигдония и Македония.  

Когато разбрах смисъла на елемента дона-дъно, ми дойде на ум, че –дина може да е само древна диалектна особеност на думата доно-дъно, повърхност. В българските наречия има замяна на О с И. Срещаме го в бозая-бизая, бозка-бизка, кога-кига, извор-извир, следователно няма пречка да се предположи, че дина е вариант на дона-дъно.

Палаи дина е най-вероятно гръцкото представяне на Бяло дъно – бяла земя. Реси дина пък може да представя Речи дъно - речно дънo. 

Мистерията със странния, “нетракийски” топоним бе разрешена с помоща на българските диалекти.

Хубавата новина не свършва тук, има още интересни неща. Топонимите с елемент –дина са от областта Мизия, а от IV до  XV век българите са наричани мизи. Българският обичай на бръснене на коса и оставяне на кика е описан като практикуван от мизите. Това го прави Плутарх в работата си “Животът на Тезей”. В Мизия се срещат погребения с жертван кон – традиция, която старите българи пазят поне до IX век.

В мизийските топоними с елемент –дина срещаме диалектна особеност на българския език – замяна на О с И.

Тази древна особеност се среща не само в древните тракийски топоними, но и на друго място. Става дума за титлата на дедите ни - КАНАС У БИГИ. Тя е превеждана от гърците като ΕΚ ΘΕΟ ΑΡΧΟΝ – от бога владетел. ЕК означава от,  ΘΕΟ е бог, а ΑΡΧΟΝ означава владетел. Думата КАНАС-княз отговаря на ΑΡΧΟΝ-владетел, У може да съпостави на гр. ЕК, а БИГИ е старобългарското съотвествие на гр. ΘΕΟ(Σ) -бог.

БИГИ е явно диалектен вариант на склонена форма на стблг. БОГЪ – БОГИ. На древен мизийски диалект вместо бог се е казвало биг и вместо доно се е казвало дино, дина.

Същата особеност, замяна на О с И срещаме в надписа на златния пръстен от Езерово. Изразът ПТА МИИ означава съпруже мой. ПТА се обяснява със елемента поть-мъж (от потьпѣга), а МИЙ означава МОЙ.

Всичко е навързано по забележителен начин. В търсене на значението на елемента –дина установих, че той е вариант на българската дума доно-дъно и, че вариацията може да се обясни със замяната на О с И в наши диалекти. Замяната на О с И трябва да е много древна понеже се среща не само в топоними от IV - VI век, но дори и повече от 1000 години по-рано, на надписа от златния пръстен от могилата край Езерово. Още по-интересно е, че тракийската диалектна особеност – замяната на О с И се среща и в титлата КАНАС У БИГИ – княз у бога, княз от бога.

Да не забравяме и това – името на древната Македония се тълкува на български език. Значението на Македония е подобно на това на Мигдония – мокра земя, заливана от води, земя богата на води. Частицата Мак се тълкува с блг. макати-мокря, а –дония се обяснява с доно-дъно, земна повърхност.

Как да не бъда признателен на своите опоненти! Благодарение на конструктивната и културна критика на един от тях успяхме да намерим още едно късче от мозайката на нашата история. Намерихме още едно доказателство, че отъждествяване на българи и мизи в продължение на 1100 години не е грешка, а истина. Тя е потвърдена и от няколко генетични проучвания, които показаха ясно, че във вените на българите тече кръвта на първия цивилизован народ на Европа, а и на света.

Могъщите държави на хети, митани и вавилонци са се срутили в праха. Езиците на старите господари на Близкия Изток отдавна са потънали в забрава и само шепа учени ги познават. Ние от друга страна сме оцелели. Минали сме през огън и бури, били сме съсичани, бесени, изтезавани и разселвани вече 2000 години, но ето, пак ни има на Балканите – нашата родна земя.

Тук всичко ни обича и ни пази защото земята е напоена с кръвта на предците ни, който без колебание даваха живота си за род и Родина. Благодарение на тези хора днес има българи и България. Единственият начин да се отблагодарим на героите от миналото е като бъдем техни достойни потомци – хора с чисто и смело сърце, хора обичащи своите братя и сестри, хора, който с гордост се назовават Българи.