ПОЯВА, ИЗЧЕЗВАНЕ И НОВА ПОЯВА НА МАКЕДОН(Ц)ИТЕ

За старите македони съм писал няколко пъти. Понеже темата е важна реших да представя още един материал. Той е предназначен най-вече за нашите братя и сестри от Скопие, Охрид, Битоля, Щип и т.н. Те имат правото да се считат за потомци на древен народ, но не защото са наследници на хората, над които властва Александър III, а на пеоните и мизите заселени в Македония. Тези пеони и мизи обаче са наричани от различни средновековни автори с името българи.

Ще започна с изявлението, че народа македони е напуснал историята преди повече от 2100 години. Това e в следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа. Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си. В средата на II в. пр. Христа, хората отговорни за появата на името македони са така сериозно намалели, че престават да съществуват като отделна етническа група.

 

Има и други фактори, които допринасят за края на древните македони. Най-важният от тях е изоставянето на родния език и култура в полза на елинския език и култура. Без тях никой народ не може да просъществува и е обречен на асимилация и изчезване.

 

Процесът на изоставяне на старомакедонския език е с дълбоки корени, но във времето на последния македонски цар Персей (ако не броим последвалия го Андриск), е достигнал своя апогей. Тогава представителите на благородническата прослойка, или същинските македони, са предали своя бащин език. Така тази древна реч, започнала да запада още в средата на първо хил. пр. Христа изчезва напълно (Георгиев, 1977, с. 243). Селското население, което по традция пази речта си, за жалост е така сериозно намаляло от многото войни, че се налага да се довеждат хора от Тракия, за да може държавата да функционира.

 

               Карта на Древна Македония, създател Густав Дройзен

С редуциране на населението на Македония и елиминирането на македонската благородническа прослойка римляните слагат край на държавата, която ги е карала да треперят. Останалото в нейните предели население е предимно тракийско, като това се знае много добре от историците. Знае се добре и, че по време на ранното Средновековие, обитаващите Македония мизи и пеони са отъждествявани многократно с българите.

 

За да разберем тази важна тема по-добре са ни нужни повече подробности относно казаното до този момент. Трябва да се върнем назад във времето, да  проследим историята на старите македони и видим кой и кога е обитавал земите на запад от Тракия. В работата си засягаща Троянската война Омир не споменава нито веднъж държава или поне географска област Македония. Разбира се в Илиада не се отваря и дума за народ македони. За сметка на това даровитият поет говори за траки и Тракия. В някои случаи дори конкретизира, коментирайки деянията на различни групи като мизи, пеони, кикони, меони и др.

 

Самото географско название Тракия е манифестирано около половин хилядолетие преди Омир да се роди. В работата си Тайните на тракийския език, т. I  споделих, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща особеното географско название ТЕРЕКЕВИЯ, или по-точно ta-ra-ke-wi-ja/ te-re-ke-wi-ja = Threke, Threike, Thrake = Тракия (Порожанов, 1998, с. 20). Най-ранното разчитане е направено от италианската лингвистка Луиджия Ахилея Стела (Stella, 1965, с. 211 –212).

 

За историята на Македония получаваме ценни сведения от историята на Помпей Трог, предадена от живелия по-късно Юстин. Старият автор обяснява, че по-старото име на страната е Ематия, допълва, че първите обитатели на територията са пеласгите, но уточнява и, че областта е позната и като Пеония. В тази Пеония някога е властвал Пелегон, чийто син Астеропей взема участие в Троянската война (Just. VII.1).

 

Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите обитават земите на запад от Струма, а реката се явява тяхна източна граница. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги – хората, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон (Струма) тече, та и на запад, аз съм господар…” (Aesch. Suppl. 250 – 255).

 

Пеласгите, явяващи се основното предгръцко население на южните Балкани, спадат към тракийската общност. Това се знае от доста време, но понеже информацията не отърва на определени сили, тя често бива игнорирана. А иначе още в средата на XIX в. Бернхард Гизеке пише за родството на траки и пеласги и въвежда термина трако-пеласгийски (Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1858).

 

По-късно и други учени виждат в двете групи хора делящи един произход. Цитиращ акад. Владимир Георгиев, проф. Калин Порожанов споменава, че според известният наш езиковед тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил. пр. Хр.), когато се създава първообразът на стопанско-културния и социално-поведенческия стереотип на населението на Югоизточна Европа (Порожанов, 1988, с.43).

 

На юг от Древна Македония е Тесалия, а това, че Тесалия и земите на север от нея са били тракийско владение още в епохата, която предшества Троянската война, знаем благодарение на Херодот. Бащата на историята разказва за похода на тевкрите (които спадат към пеоните) и мизите (наречени по-късно българи), успели да покорят всички траки и наложили своята власт чак до река Пеней (Her.VII.20).

 

До тук става ясно, че територията на Древна Македония е обитавана от траки и сродните на тях пеласги. Ясно е и, че преди VIII в. пр. Христа все още няма македонска държават Легендите разказват, че основоположник на Македонското Царство е Каран. Неговото име е идентично на едно от прозвищата на княз Крум – Каран. В друго предание от времето на Античността се твърди, че трима братя: Гаван, Аероп и Пердика, идващи от (пеласгийския) Аргос, се установяват в така наречените градини на Мидас и оттам завладяват цяла Македония.

 

При анализа на името на най-стария брат Гаван, езиковедът Алберт Карноа, опирайки се на данни на Димитър Дечев сравнява с тракийското име Магава и стблг. говети – говея, почитам, т.е. Гаван означава почитан, радващ се на почит.

 

Други примери на паралели от старомакедонската и тракийската ономастика са името на македонския благородник Темен, тракийските топоними Теменодури, Тамонбари, а и личното име Тамир. Обяснение за тях получаваме с помощта на стблг. тьма – тъма, тьмьнъ – тъмен.

 

На територията на Македонското Царство тече река Олган, която даже е обожествена. При анализа на името ѝ лингвисти като Вилхелм Томаашек предлагат стблг. вългъкъ – влажен, а тракийското съответствие е спомената от Страбон планина Олгасус.

 

Бала е град в Македония, чийто тракийски паралел се явява Бела, а обяснението отново идва от стблг. бѣлъ – бял.

 

Това разбира се не са случайности. Бивайки потомци на древен балкански народ, ние сме носители на речта на старото балканско население известно като пеласги и траки, и това позволява имената на древните владетели, а и топонимите, хидронимите да бъдат тълкувани с помощта на нашия език.

 

Векове след времето на Каран и Гаван, във владяната от Филип II и Александър III държава, освен имащите пеласгийски корени македони живеят и много траки: мизи, пеони, спадащите към пеоните тевкри, а също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи.

 

Точно ботиеите са старите обитатели на град Пела (Strab.VII.fr. 20), превърнат в столица на Македонското Царство. Траките обитаващи територията между Струма, Вардар и Пеней са толкова много, че навярно това кара Страбон да каже “Тракия, която днес се нарича Македония” (Strab.VII, fr.24)

 

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c7f/

 

Тези сведения позволяват да се каже, че благородническата прослойка на Древна Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки. Това положение се запазва до III в. пр. Христа, когато започват Римо-Македонските войни. Те довеждат до сериозно намаляване на населението, а това кара владетелите на македонската държава да търсят начин да се справят с демографския проблем.

 

Монета на Александър Велики представен като Тракийския Херос

Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло: “But that he might restore the ancient population, which had been lost in the calamities of war, he did not merely look to the natural increase of the people, by requiring all to beget and rear children, but [4??] he had transferred a great number of Thracians to Macedonia.” (Liv.39.24):

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0166%3Abook%3D39%3Achapter%3D24

 

Същият автор допълва и това, че жителите на определени македонски градове са преселени от Филип V на друга локация, а тяхното място е заето от траки и др., като владетелят е направил това, защото е смятал, че тези хора - траките и др. са по-верни: "Now, in the first place, he removed almost the whole body of the citizens, with their families, from the maritime cities, into Emathia, which is its modern name, it was formerly called Paeonia; [4] he gave up those cities to be inhabited by Thracians, and other barbarians, thinking that this kind of people would prove more faithful to him..." (Liv.40.3.)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0149%3Abook%3D40%3Achapter%3D3

След битката при Пидна и капитулацията на цар Персей, римският генерал Емилий Павел ограбва и продава (в робство жителите на) 72 града (Plin.IV.39). С това идва и края на пеласгийската благородническа прослойка, отговорна за появата на името македони. 

Дори преди конфликта с Рим тя е представена от малцинство, но след победата на легионите на Вечния град, същинските македони изчезват като народ.

                                               Монета на Филип V (по фон Ребер)

Страната разбира се запазва своето старо име, то си е название на географска област, но населението вече е представено предимно от траки. След II в. пр. Христа, се появяват римски колонисти, увеличава се и броя на гръцките заселници, но въпреки това заемащото предимно селата тракийско население остава доминантен етнически елемент.

 

Държа да напомня, че най-големите групи траки обитавали Македония – пеоните и мизите, са свързвани с ранносредновековните българи. 

Не е тайна, че Йоан Зонара и Йоан Цеца наричат българите пеони. Не е тайна и, че според други автори като Димитър Хоматиан старото име на българите е мизи.

Мизите са най-големия тракийски народ. Тези наши предци обитават не само земите от долното течение на Дунава, но също така значителни територии от Мала Азия, а и земите на север от тесалийската река Пеней, ако можем да вярваме на Херодот. 

В края на късната Античност и началото на ранното Средновековие, Македония е тракизирана отново и отново поселниците са потомците на старите мизи. Разказвайки за Климент Охридски Димитър Хоматиан споменава следното:

“…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

 

Хоматиан не само описва българите като древен народ, но и ги определя като господари и жители на Македония през ранното Средновековие. След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната. Д-р Ганчо Ценов бе първият, който обърна внимание на свидетелството на Равенския Космограф: “Inter  Thraciam  vel Macedoniam  et Mysiam  Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия  само българи живеят.

 

Дори да приемем, че в този цитат латинската дума modo е употребена не със значение само, а в смисъл на сега, то положението не се променя. В случая е важно, че през VII в. в Македония живеят хора, които византийците наричат българи. Това се потвърждава и от други исторически извори.

 

През XIV век Никифор Грегора посещава Македония и пише, че повечето жители са стари преселници от Мизия (П. Ангелов, България и Българите в представите на византийците, с.150, бел.176). Под Мизия византийският летописец има предвид България, поне от IV в. Мизия е синоним на България, а мизи е тъждествено на българи. Не е ясно дали Грегора говори за преселението, за което говори и Хоматиан, или пък някое по-късно явление, но реално това няма особено значение.

 

Фактите са ясни: същинските македони са спадащите към тракийската общност пеласги. Те се явяват благородническата прослойка на Македонското Царство, докато простолюдието е представено от траки, свързвани в по-късни времена с българите.

 

Поради изоставянето на родния си език, а и поради войните с Рим македоните са силно редуцирани, след битката при Пидна депортация на жителите на 72 македонски града, слага край на същинските македони като народ. Шепата оцелели са асимилирани от пеоните и мизите, с които делят един език и култура. Допълнителното пристигане на произлизащите от мизите българи по време на късната Античност засилва за пореден път тракийския елемент в Македония.

 

Чак след XIV – XV в., когато в страната се заселват турци, албанци, роми, евреи и гърци, етническия състав на населението е променен. Въпреки това, основната част от жителите на Македония се явяват потомци на свързваните с пеоните и мизите българи.

Това е признато от познаващия страната Артър Еванс.

 

През 1903 година, британският учен споделя следното за населението на Македония: “Нека започна поправяйки една почти общоприетата заблуда – Няма македонци, има българи. Има и арумъни (в тази територия) наследници на латиноговорящите представители на местните римски провинции...Има гърци, в това число гърцизирани арумъни. Има “турци” , в това число българо мохемедани, но и няколко наистина турски селца по поречието на река Вардар...Има също шиптари, или както ги познаваме албанци в западните и северни покрайнини. Има и голяма еврейска общност в Солун, но няма македонци. Гръцките претенции за Македония са химера. Не е приятно да кажеш истината в дома на cвой приятел, но наистина, гръцките претенции за Македония, или за поне голяма част от тази област са основани на химера, заблуда...” – C.Stephanove, The Bulgarians and Anglo-Saxdom, with maps, Berne, Paul Haupt, Libraire Academique, 1919;

 

В средата на XX в., в последствие на различни събития гръцкият, турският и еврейски етнически елемент в Македония намаляват, но това не повлиява положително съдбата на населяващите страната българи.

 

По-лошото е това, че през втората половина на ХХ в., и в двете страни населението бе подложено на грозна, но за жалост ефективна пропаганда. У нас съзнанието на няколко поколения ученици и студенти бе изкривено с лъжите за тюрските корени на Аспаруховите българи.

 

От друга страна, държащите на българските си корени жители на Македония бяха подложени на страшен терор, а “учени” като Самуил Бронщайн, Дина Мухина, Рина Усикова, Хорас Лънт, Виктор Фридман, Зузана Тополинска, Волф Ошлис, Андре Ваян и др. създадоха изкуствено македонския език и по този начин допълнително допринесоха за отчуждаването на брат от брата.

 

Сякаш в името на унищожаването на българщината, “учени” от СССР се обединяват със западноевропейски и американски учени, и действат упорито за постигане на целта си. Това за мен е все още необяснен феномен – фанатизмът, който кара определени хора да забравят своите напълно различни политически възгледи и да действат заедно против българите.

 

Още по-късно, хора с развинтена фантазия обявиха носещото българска кръв население на Македония за потомци на отдавна изчезналите стари македони и използвайки позицията на нашите учени за тюрските корени на народа на Аспарух, изкопаха дълбок ров между нас и роднините ни. В плен на тези заблуди попаднаха много хора – както в България, така и в Македония.

 

Не разбирам поведението на нашите историци, езиковеди и археолози, които с цел да запазят престижа си, продължават живота на вредните лъжи, поддържайки виждането за трите различни етнически елемента на ранносредновековна България. Не може заплати и грантове да са по-важни от съдбата на един изстрадал народ.

 

Ако още през 1989 г., бе признато, че българите са потомци на древни балканци, които са населявали дори и Македония (мизите и пеоните), за българомразците щеше да е доста по-трудно да постигнат раздор. За нашите братя и сестри от Македония щеше да е по-лесно да приемат истината, въпреки, че почти половин век бяха подложени на ужасна пропаганда.

 

Все още не е късно да излекуваме раните, все още има надежда народът ни да се обедини, но за това е нужно учените ни да проявят смелост и да заемат достойна позиция защитавайки виждането за древните корени на българския народ. С това ще спечелим не само своите братя и сестри от Македония, но и симпатии от цял свят. Все пак по-престижно е да си потомък на мъдрите Залмоксис и Орфей, на храбрия Спартак и произлизащият от средите на траките император Юстиниан Велики, отколкото да си обявен за потомък на хора с неизяснен произход, прекосили Дунава, за да заграбят земята и богатствата на коренното население.

На вредните лъжи трябва да се сложи край сега, не след 20 – 30 години, когато България ще е само територия. Не можем да си позволим отлагане на показването и защитаването на истината за корените си. Не можем да си позволим и ограничени хорица да отравят съзнанието на поредното поколение българи, внушавайки абсурди.

Ще бъде жалко, народът, с който историята започна да изчезне, затрит не от враг на бойното поле, а от чиновници повтарящи лъжи.

 ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ, ТАМ ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА ЗА НАШАТА ИСТОРИЯ. ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН ЕПИЗОД, ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ 😊

https://www.youtube.com/watch?v=TOiK4DBjVKQ

 

 

 

СЪЗДАВАНЕТО НА ГРЪЦКИЯ НАРОД

Често цитирам британския интелектуалец Самюъл Бътлър заради едно негово забележително изказване. То гласи: “Даже Господ не може да промени миналото, но на историците това се удава.” Думите на Бътлър важат най-вече за историята на народите обитаващи Югоизточна Европа. Тя е така жестоко обезобразена от “професионалисти”, че ще мине доста време преди натрупаните заблуди да бъдат премахнати, а истината осъзната и приета.

 

Общоприетите виждания за произхода на балканските народи са абсурдни, но са насаждани и защитавани с такъв фанатизъм, че са се вкоренили много здраво. Кой, как, кога и защо е сторил това е много дълга тема. В тази работа ще бъде засегнат само етногенезиса на нашите южни съседи, или с други думи създаването на гръцкия народ – от дълбока древност до ново време. 

 

Едно нещо е пределно ясно – няма никакви съмнения по отношение на това, че гръцката прародина не е на Балканите. Свидетелствата за това са много. Опирайки се на сведения на Хекатей Милетски и др. Страбон твърди, че преди времето на гърците целият Пелопонес е бил заселен с варвари и дори цялата територия на Гърция е била варварска:

 

“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians…” (Strab.VII.7.1)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

На Плиний Стари е добре известно, че старите имена на Пелопонес са Апия (от апа – тракийска дума за вода, съответстваща на стблг. вапа – вода б.а.) и Пеласгия (по името на негръцкия народ пеласги, явяващ се наши предци) - “The Peloponnesus, which was formerly called Apia1 and Pelasgia…” (Plin.IV.5)

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D4%3Achapter%3D5

 

Що се касае до Херодот, той е пределно ясен: страната, която по негово време носи името Елада, някога е била наричана Пеласгия - “the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia” (Her.II.56)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

Благодарение на Страбон получаваме по-подробна, а и по-ценна информация. Тя засяга конкретно имената на негръцките народи, а и региона, който те обитават. Запознавайки се с труда на стария автор, научаваме, че в далечното минало цялалата област Атика е принадлежала на траките: “Attica was once held by the Thracians…” , а в съседната област Фокида и по-точно в град Давлида е царствал тракийския цар Терей: “Daulis in Phocis by Tereus…”, а както вече бе споменато – Пелопонес пък е населен от фригите на Пелопс (които разбира се също са траки б.а.) : ” “Pelops​ 388 brought over peoples​ 389 from Phrygia to the Peloponnesus…” (Strab.VII.7.1).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

В друга своя книга Страбон говори за това, че племената, обитавали Епир са пеласгийски, защото властта на пеласгите опира дори до там: “And many have called also the tribes of Epirus  p345 "Pelasgian," because in their opinion the Pelasgi extended their rule even as far as that…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Според същият автор пеласгите са стари поселници и на Тесалия, която е била позната и като Пеласгийски Аргос: “Thessaly is called "the Pelasgian Argos…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Това, че Тесалия, а и земите на север от нея са били тракийско владение още преди Троянската война знаем също и от Херодот. Бащата на историята разказва за похода на тевкрите и мизите (наречени по-късно българи б.а.), успели да покорят всички траки и наложили своята власт чак до река Пеней: “…Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.“ (Her.VII.20)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

 

Има и други подробности, които си заслужават да бъдат споменати, за да можем да добием по-пълна представа относно гъстотата на трако-пеласгийското население в Южните Балкани – континентална Гърция, но и островите. За Евбея благодарение на Омир знаем, че мястото е обитавано от траките абанти: “Abantes, breathing fury, that held Euboea” (Hom. Il. 2.536)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%202.536&lang=original

 

Пеласгите явно са били старото население на остров Лесбос, защото той носи тяхното име: “they have called the island of Lesbos "Pelasgia…” (Strab.V.2.4)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Всъщност, освен Лесбос пеласгите обитават и остров Имброс: “ he took Lemnos and Imbros, both of which were still inhabited by Pelasgians.” (Her.V.26)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hdt.%205.26&lang=original

 

Остров Самотраки, познат и като Тракийски Самос е бил дом на траките саи: “But some say that the island was  p55 called Samos after the Saïi, the Thracians who inhabited it in earlier times” (Strab.X.2.17)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/10B*.html

Опирайки се на сведения на свои колеги А. Греъм смята, че предгръцкото население на остров Тасос е тракийско: “…pre-Greek inhabitants of Thasos, of whom we now possess some scanty memorials from the site of Thasos and elsewhere in the island, were a branch of Thracians…” (Graham цит. Puoilloux, 1978, c.87, бел. 253).

 

Убеждаваме се, че свен континентална Гърция, дедите ни действително са обитавали и островите Евбея, Самотраки, Лемнос, Имброс, Тасос, а несъмнено и още много други като Кипър, Крит и т.н.

 

До този момент установихме, че предците ни, влезли в историята като траки и пеласги, се явяват коренно население на Елада и обитават страната дълго преди гърците. Преди да преминем към друг важен въпрос – идването на гърците в Европа, нека да обърнем внимание на връзката между траките и пеласгите.

 

Реално се касае за едни и същи хора. Още в началото на XIX в. Бернхард Гизеке пише за родството на траки и пеласги и въвежда термина трако-пеласгийски (Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1838 ). 

По-късни и други учени виждат в двете групи хора делящи един произход. Цитиращ Владимир Георгиев, Калин Порожанов споменава, че според известният наш езиковед тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил.пр.Хр.), когато се създава първообразът на стопанско-културния и социално-поведенческия стереотип на населението на Югоизточна Европа (Порожанов, 1988, с.43). Съвсем правилно проф. Порожанов използва термина пеласго-траки, пеласго-тракийска етнокултурна общност, опиращ се на сведения на Херодот, Аристотел, Пседо-Скимнос, Аполон Родоски и др. (Порожанов, 1988, с.64-69).

 

На друго място способният наш учен дава следното брилянтно изявление: “Очевидно към, през и слез VIII в. пр. Хр. новообразуваната многосъставна елинска общност нарича траки своите съвременници. Докато пеласги – в очите на тези елини - е догръцка и негръцка старина, предшествала до голяма степен вградила се в народността и на самите елини. Тракийското в Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия носи в най-голяма степен характеристиките на пеласгийската старина. Но за самите елини от Античността би било трудно да повярват и да признаят, че много от тях, например атиняните, произлизат от варвари, каквито в елинските очи са съвременните им траки. Поради това атиняните ще произлизат от пеласгите” (Порожанов, 1988, с.75).

 

Поне за мен това е перфектно идентифициране на траки и пеласги като две групи на един и същ народ, което е самата истина. А друга истина е това, че ние българите сме потомци на най-старото цивилизовано балканско население.

 

Bече знаем две важни неща:

1. Дълго преди идването на гърците, страната известна като Елада е била дом на траки и пеласги.

2. Траките и пеласгите делят общ произход.

 

Сега трябва да обърнем внимание и на други исторически извори. Те ще ни помогнат да разберем откъде и кога са дошли дедите на гърците.

На Плиний Стари е добре известно, че Данай (праотецът на гърците б.а.) е дошъл от Египет -“Danaus,19 who came from Egypt.” (Plin. Nat. 7.57)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D7%3Achapter%3D57

За идване на гърците от Северна Африка говори разбира се и Херодот, като представя обилно количество данни. Стария автор споменава за това как дедите на южните ни съседи донасят култове от Египет, добавя важни подробности за прилики на ползвани от гърците дрехи с дрехи, които са типични за номадското население на Либия. Ценно сведение е и това, че северноафриканските номади и гърците имат едни и същи погребални обреди:

“The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians…” (Her.II.170)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm 

 

“Moreover, it is true also that the Egyptians were the first of men who made solemn assemblies and processions and approaches to the temples, and from them the Hellenes have learnt them.” (Her.II.50)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

“It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women.” (Her.IV.189)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

“The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes.” (Her.IV.190)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

 

Благодарение на бащата на историята, ние разполагаме и с друга, ценна информация засягаща корените на старите гърци. Херодот обяснява, че благородническата прослойка на дорийците е от египетски произход:

“ the rulers of the Dorians will prove to be Egyptians by direct descent.” (Her.VI.53)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh6050.htm

 

И на Павзаний е известно идването на данайците от Африка, като този автор дори знае подробности за името на мястото, на което пришълците са дебаркирали: “Next to this is another place, called Apobathmi Steps). The story is that this is the first place in Argolis where Danaus landed with his daughters.” (Paus. 2.38.4)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Paus.%202.38.4&lang=original

 

Творилият доста по-рано Есхил описва гърците като тъмнокожи, приличащи на населението на Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: - “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

 

Има ли нещо неясно в свидетелствата на Херодот, Страбон, Плиний Стари, Павзаний и Есхил? Не е ли видно, че в продължение на около пет века, различни автори са писали за африканския произход на старите гърци?  

 

На писанията на старите автори можем да се доверим напълно, защото са потвърдени от генетиката. Преди време бяха проведени важни проучвания, от които става ясно, че македонците (реално българите от Македония б.а.) спадат към по-стария средиземноморски субстрат (т.е. трако-пеласгите б.а.), докато гърците показват близост с населението на Етиопия:

 

” Macedonians are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum ) Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. “

 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

 

Разказите на старите автори за идването на предците на гърците от Африка се потвърждават не само от генетиката, но и от особеностите на старогръцкото изкуство. То показва съвсем ясно египетско влияние и имайки предвид значителното разстояние между страната на пирамидите и южните Балкани, то приликите могат да бъдат най-логично обяснение с идването в Елада на хора от Африка.

 

Сравнение на египетско и старогръцко изкуство, изобр. Jesse Pittard

https://www.thinglink.com/scene/810518687600607234

За наше щастие микенските фрески предлагат нещо уникално, в тях е запечатан един от моментите на идване на дедите на гърците в Пелопонес. Става дума за така наречените фрески Тарзан. Там са изобразени микенци, които се сражават с хора облечени в кози кожи. Ще напомня, че това е дрехата на номадите от Северна Африка. На фреските може да се види, че дедите на гърците са босоноги, нямат шлемове, а и са облечени с примитивната дреха от козя кожа, която според Херодот е типична за северноафриканските номади.

 

Фрески от палата на Нестор, по Антонин Бартонек. Златообильные Микены

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Fresco_of_hunter._Palace_of_Nestor.jpg

 

Фреските са от края на микенската епоха. След това идва така наречения Тъмен период на Елада. Той е характеризиран със значителен, всеобщ упадък на културата в Елада и оредяване на нейното население. За тези неща има няколко обяснения:

 

1.     Чумната епидемия от времето на Троянската война.

 

2.     Унищожаването на местната аристокрация, която е отговорна за поддържането на организацията, културата и икономиката на страната.

 

3.     Нахлуване на чужденци и прогонване, или асимилиране на местното население от нашественици, които са носители на примитивна култура.

 

За идването на данайците и за асимилация на коренното население научаваме от позоваващият се на Еврипид Страбон: “And Euripides too, in his Archelaus, ​93 says: "Danaus, the father of fifty daughters, on coming into Argos,​94 took up his abode in the city of Inachus,​95 and  throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians were to be called Danaans."  (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Тези, които са се задълбочили в старогръцката митология, знаят как Данай налага своята власт. Под предлог, че възнамерява да даде дъщерите си за съпруги на благородниците на Аргос (Пеласгийският Аргос в Пелопонес б.а.) дошлият от Африка злодей планира унищожаването на местната аристокрация.

Данай кара дъщерите си да убият своите съпрузи по време на първата брачна нощ. По същият начин, но дълги векове по-късно, саксите унищожават келтската аристокрация по време на сватбата (или по време на преговори) на дъщерата на саксонския цар Хенгист и келтския владетел Вортигерн. След като келтите се понапили, саксите прерязали гърлата им…Останалата без водачи страна е залята и завзета от нова вълна саксонски нашественици.

Поради примитивния характер на културата на данайците, те не оставят много следи от своето ранно присъствие. За осезаема материална култура може да се говори след време, когато африканските нашественици вече са асимилирали значително част от стоящото на по-високо ниво местно население. Херодот разказва за това как в началото гърците са били слаби и незначителни, но по-късно нарастват на брой поради това, че са асимилирали много варварски народи и не на последно място пеласгите (Her.I.58).

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh1050.htm

 

Смесването на данайци и трако-пеласги обяснява защо днешните гърци носят същите HLA гени (показващи с какви патогени са се борили предците им) като етиопците. От друга страна, индоевропейските думи в гръцкия са наследени от трако-пеласгийския, но в доста случаи са променени:

Сравнение на трако-пеласкийски и гръцки думи

*бал – бял = фалиос/φάλιος 

*веяти – вея = аетес/ἀήτης

*велии – велик, голям =  велтион/βελτίων

*влъна – вълна = ланос/λά̄νος 

*гора – гора, планина = орос/ὄρος

*дать – даване, дар =  дотис/δῶτις

*девер – девер = даер/δᾱήρ

*доно – дъно, повърхност =  хтонос/χθονός

*елен – елен  =  елавос/ἔλαφος

*ерина – ярина, руно   = ерион/ἔριον

* зима – зима = хейма/χεῖμα

* лес – горичка, лес = алсос/ἄλσος

* мoлдъ – млад = малтон/μάλθων

* нощь – нощ = нюкс/νύξ

* овь – овца   =  оис/ὄϊς

* пеян – пеене  = пеян/παιάν

* роса – роса = дросос/δρόσος

* струя – струя  = роос/ῥόος 

* тата – тата, тате = тата/τατᾶ

 

Данайците не са единствения неевропейски елемент участвал в изграждането на гръцкия етнос. Изглежда, че свен хамити (хора от Африка), в земите на траките и пеласгите (Елада), са дошли и семити. За това има свидетелства от различен характер: облеклото на старите гърци, заемки в езика им, а и исторически документи.

В продължение на повече от 1000 години, традиционната гръцка дреха е хитона. Названието е семитско, сродно е на староеврейското кетонет/ketonet, като коренът може да се намери в акадската дума китину/kitinu – лен. [Hrozny, 1952, c.56]. Действително, ленът е материалът, който се ползва за направата на хитона.

 

Разбира се една птичка пролет не прави, колкото и важна да е думата хитон, трябва да бъдат посочени и други присъстващи в гръция думи от староеврейски, акадски и др. За семитски заемки в старогръцкия са обявени [от Rafał Rosół] следните думи: βύσσος, δέλτος, ἴασπις, κάδος, κάμηλος, κασᾶς, κασία, κιν(ν)άμωμον, κρόκος, κύμινον, κύπρος, λίβανος/λιβανωτός, λῖς,3 μνᾶ, μύρρα, νάβλας, νάρδος, ὀθόνη, σάκκος, σαμβύκη, σήσαμον, σίγλος, σοῦσον, τύμπανον, χαλβάνη, χρυσός и др.

 https://bmcr.brynmawr.edu/2013/2013.11.54/

Семитският произход на част от хората явяващи се един от градивните елементи на гръцкия народ е манифестиран дори в древната митология. Пример за това са Сцила и Харибда – морски чудовища, отговорни за много корабокрушения. И за двете имена се смята, че са от семитски произход. Изследователи като Леви търсят обяснение на Сцила със стевр. Šakulah – хищно животно, разярен звяр. А за Харибда се предлага стевр. Хŭr ‘óbed – бездна. (W.Muss-Arnolt On Semitic Words in Greek and Latin)

 

Съществува и друго, доста интересно свидетелство за участието на семити в оформянето на гръцкия народ. Става дума за библейския текст от “Първа Книга Макавейска”, в която се говори съвсем ясно за роднинството на спартанците с населението на Юдея:

“ [12:20]  "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
   [12:21]  Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.”

https://dveri.bg/bible/oldtest.bg/47.htm

 

Трудно е да се каже кога хората от семитски произход са дошли на Балканите. Възможно е да са придружили данайците по време на Бронзовата епоха, но не е изключено и да се касае за група бежанци, прокудени от родните си места от асирийците през VIII в. пр. Хр. по време на кампаниите на цар Саргон II и неговия син Сенахериб. Във всеки случай, съдейки по сравнително малкия брой семитски заемки в старогръцкия, смятам не се касае за някаква особено голяма група.

 

Гръцкият етногенезис не завършва през ранната Античност. По време на римската доминация и най-вече когато Константинопол се превръща в нов център на властта, на територията на Елада се заселват арменци, исаврийци, иберийци и др. народи. Във вените на императорите Ираклий I, Константин III, Ираклий II, Констант II, Константин IV и др. тече арменска кръв. 

Известни са мащабни преселвания на арменци на остров Кипър -10 000 души, и на други места – 12 000 души (Charanis, 1958, 29-20). От друга страна, въпреки гръцките си имена, император Никифор Геник и неговия син Ставракий, са араби. Не можем да пренебрегнем и легионерите от германски произход, участващи във войските охраняващи Константинопол, Солун и др. селища.

 

Големи промени в етническия състав на населението на територията позната като Гърция стават и по време на ранното Средновековие. Страната е залята от хора, които старите автори наричат славени (реално това са траки от земите на север от Дунава, но и техни роднини от същинска Тракия).

 

Всъщност за техните нападения и борба с Римската империя знаем от по-ранен период. В своята “Тайна История” Прокопий разказва за ежегодните нападения на хуни (имат се предвид българите), славени и анти, от времето когато Юстиниан I сяда на престола (527 г.). Нападателите стигат до покрайнините на столицата Константинопол, а дори и територията позната като Гърция, като тези действия довеждат до редукция на чуждото на прииждащите от север бойци население (Proc. S.H.18).  

 

През VIII в. и без това намаляло население на територията позната като Гърция оредява за пореден път поради сериозна чумна епидемия. След нея страната е така променена, че Константин Порфирогенет възкликва: “ ἐσθλαβώθη δὲ πᾶσα ἡ χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος,  ” – пославянчи се цялата земя и стана варварска…По-късно гръцкият елемент е частично възстановен с докарване на гърци от Мала Азия, но така наречения славянски елемент остава силен и оказва значително влияние не само на външния вид на населението, но и на топонимите.

 

След XII в. идва ред на нова група, която идва на територията на Гърция и става важен етнически елемент. Става дума за албанците, които макар да не оставят много следи от езика си в топонимията, все пак са многобройни и според Якоб Фалмерайер, заедно със славяните се превръщат в основен етнически компонент на Гърция.

 

Тези сведения показват, че населението на Гърция от късната Бронзова епоха е доста различно от това, което обитава страната по време на Желязната епоха, а то от своя страна се различава по състав от населението от Античността, на свой ред променено по време на Средновековието.

 

Навярно разнородният характер на гръцкото общество е една от причините нашите южни съседи да не са в състояние да създадат единна държава и вместо това да воюват редовно помежду си, Пелопонеските войни на Тукидид отразяват добре тези събития. Държавността се появява едва когато принадлежащите на трако – пеласгийската общност македонци покоряват Гърция. По-късно, внедрени в римското общество гърците успяват да наложат езика си като официален, но пък по време на Средновековието, те се изказват с презрение относно името елини, придобило значение езичници, и се самонаричат ромеи.

 

Това е моето виждане за гръцкия етногенезис. Смятам, че твърденията ми са добре обосновани, а дали ще се харесат на всеки – това вече е друг въпрос. 

Едва ли на всеки ще се хареса и виждането ми за българския етногенезис. Ние сме потомци на хора, които по време на Каменната епоха са на Балканите и от този момент те започват да се смесват и консолидират. В края на Каменната епоха вече можем да говорим за една ясно доловима материална култура: керамика, идолна пластика, оръдия на труда.

 

Започналото преди около 9 000 години намира своето продължение в следващите Меднокаменна, Бронзова и Желязна епоха. Приемствеността разбира се продължава и през историческия период – Античността и ранното Средновековие, за да се стигне и до ново време. 

За това свидетелстват не само древния характер на типичните за нас генетични маркери, но също кройките на нашата народна носия, шарките по нея и т.н. Мотивите са смайващо древни и явно са били част от някаква система от свещени символи имащи важно значение, иначе не биха се запазили в продължение на няколко хилядолетия.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЪВ ВИДЕО КАНАЛА МИ В ЮТУБ ИМА ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

ИЗМАМАТА НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ

https://www.youtube.com/watch?v=Q5F8mcLdyLI