ТРАКИЙСКИТЕ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ТИТЛИ – ПРИЯТНА ИЗНЕНАДА

Запознат съм с доста трудове на траколози и езиковеди, но никой от тях не е направил пълен списък на титлите на траките. Причината за това едва ли може да се обясни с липса на информация. Данни има и то много, наистина много. От една страна древните надписи представят интересни свенения. От друга страна – важни неща могат да бъдат намерени и в историческите извори. 

В такъв случай е необяснимо защо никой наш учен не се е задълбочил в тази тема. Някои специалисти пишат за дадена тракийска титла, но дават твърде малко подробности. Има и лингвисти, които се задълбочават по отношение на анализа на дадена титла, но не споменават други, също така важни.

 

До този момент са известни следните титли:

 

1.АКЕНАС [присъстваща в надписи].

2.АКЕНАНО-ГАВОС [присъстваща в надписи].

3.БАБАЙ [по сведения на Аристофан].

4.БАЛЕН [по сведения на Хезихий].

5.БАСИЛЕУС [срещаща се по монетите на едони, одриси и др.].

6.БАТОС [по сведения на Хезихий].

7.ВАНАК [по сведения на Авзоний и срещаща се по древните надписи].

8.ДАРЕЙОС [по сведения на Хезихий].

9. ДИУПАНЕУС [срещаща се в надписи].

10. ЕСЕН [по сведения на Хезихий].

11. КОЕС, КОВЕС [по сведения на Хезихий].

10.ЛАВАГЕТ [срещаща се в падписи].

12.МАРOH [по сведения на Омир].

13.МЕМЕВАИС [срещаща се в надписи].

14.КАНАС [срещаща се в надписи].

15.ПРОИТАВОС [срещаща се в надписи].

16.РЕЗОС [по сведения на Омир].

17.САТРЕУС [по сведения на Аристофан].

 

Надпис с титлите МЕМЕВАИС и ПРОИТАВОС [по Рамзи]

Тук могат да бъдат добавени още ЗИВИТИДЕС, ТАРАБОСТЕС, ПЛЕИСТИ – думи за благородници и жреци при южните и северните траки. Трудно е да се каже със сигурност зали фригийските КАНУТИЕВАИС и КФИЯНАВЕЙОС са титли или лични имена.

 

Безспорно най-интересните древни титли са БАТОС, ВАНАК, ДИУПАНЕУС, КАНАС, КОВЕС, поради своята ясна връзка с ползваните от старите българи титли БАТО [Батоя, Бат Баян], БАН, ЖУПАН, КАНАС – КНЯЗ, КАВКАН.

 

Надпис с титлата АКЕНАНОГАВОС [по Рамзи]

Поради големият брой тракийски титли, в това есе просто няма как да бъде обърнато подробно внимание на всяка от тях. Ще разгледаме само най-важните като ще започнем с БАТОС.

 

Вατος се явява елемент от име на божеството Bούσ-βατος, но също е и древна титла βατος – цар, владетел, господар. В разработка от 50-те години на ХХ в. акад. Вл. Георгиев предлага интересно обяснение на негръцката (трако-пеласгийската) титла βασιλεύς. Опирайки се на сведения на Е. Бернекер, нашият езиковед уточнява, че βασιλεύς. е сродна на по-късната титла βαττος – цар, идваща от ие. *bhātja, bhātеn. Като сродни думи са дадени българските баща, батьо, бате, батко, а също и рус. [също и укр. – бел. авт.] батя – баща. С използване на сведения на Швайцер и Бернекер е обяснен много добре принципът на оформяне на древната титла. Първоначално тя е притежавала значение баща, по-голям брат (бато, бате), като после се развива в смисъл старейшина на рода, а още по-късно придобива смисъл господар, цар [Георгиев, 1952, c. 52 – 53].

 

Относно връзката на βατος [батос] с βαςιλεύς [базилеус, василевс], ще спомена, че според фламандския линвист Алберт Йорис Ван Виндекенс титлата βαςιλεύς  [базилеус, василевс], е от трако-фригийски произход (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76).

 

Титлата ВАНАК е също интересна. Тя има по-стар вариант ВАНАКТ [Ϝανακτ], срещащ се на монумента посветен на цар Мидас. Сродна е и думата Phanaces – употребявано от мизите име на бог Дионис според Авзоний [Aus. Epigr. 48]. Най-ранната форма на титлата е ванакател, по-късно тя бива опростена на ванакт, ванак, а още по-късно тя еволюира във ван и бан.

 

ДИУПАНЕУС се състои от два елемента. Първият е ДИУ със значение Бог, а втория е -ПАНЕУС със значение пазител, господар. Това отбелязва преди повече от 120 години Вилхелм Томашек. Комбинацията притежава значение пазител от Бога, господар от Бога и е с абсолютно същата постройка както и КАНАС У БИГИ [КАNАС Y BIГI] – княз у Бога, княз от Бога. ДИУПАНЕУС обаче се развива в жупан, като един от първите потърсили връзка между диупан и жупан е румънският изследовател Сорин Палига.

 

Що се касае до КАНАС [Kάνας]., тя се среща в тракийски надпис от II век. Открита е от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Трябва да се уточни, че въпросното тракийско име или титла Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

Фригийски олтар с присъстваща на него титла ванак [по Перо]

Тук става ясно, че тракийската титла [или име] Канас [Kάνας] e напълно идентична на старобългарската титла КАНАС [Kάνας], която притежава и вариант КАНЕС [KANEC]. Интересното е, че в тракийската ономастика и по-точно в наречието на мизите също срещаме Канес (Κάνης ὄρος), като това е название на планина (Her.VII.42). То може да се изтълкува като Княжеска планина, Царска планина.

 

Стигнахме и до титлата КОВЕС. Тя всъщност принадлежи на духовно лице, на жрец, първосвещеник. Срещаме я в κοες – свещеник, самотракийска глоса предадена от стария автор Хезихий. Различни езиковеди [Бонфанте, Георгиев и др.] свързват самотракийската дума κοες със санскр. kavíṣ – мъдрец, ясновидец, гр. κοέω – забелязвам и др., но пропускат сродната на тях стблг. чоуѭ – чувам, усещам (Георгиев, 1977, с.152). Древната форма на чоуѭ е била *коуѭ,  *кауѭ.

 

Няма как да намерим точен еквивалент на всяка тракийска титла при Аспаруховите българи, като това е напълно нормално. С течение на времето обществото се развива, едни думи изчезват, а на тяхно място се появяват други. По-важното е друго -  става ясно, че корена на повечето титли употребявани от старите българи трябва да се търси в тракийската ономастика, а не в езиците на каквазци, иранци и тюрки.

 

А най-важното е това, че представените в настоящия труд тракийски титли притежават обяснение на български език. Това се явява ярко доказателство за това, че нашия език е много древен, защото една титла може да се заеме, но в такъв случай тя няма смисъл в речта на хората заели я. Докато ако етимологията на думата може да се намери в речта ни, то тя със сигурност не е заемана от никого.

 

След време ще се опитам да направя видео предаване на тема титлите на траките. Както се уверявате – има достатъчно материал, даже предостатъчно. Тук са представени 17 титли, но и още 3 названия на духовни лица. Такова количество не е представял нито един траколог, или лингвист. 

За тези от вас, които нямат търпение да изчакат видеото, препоръчвам книгите ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, Т. 2, и ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК.

 http://ateabooks.com/world-history-series/7227-drevnite-koreni-na-blgarskiya-ezik-trakijski-rechnik-9786197624342.html

 

Малко по малко, с популяризирането на важната, но потулена информация, истината за нашите корени ще излезе на бял свят. Естествено съпротива ще има както отвън, така и отвътре, защото голям брой учени са заслужили титлите си със защитаване на неверни неща. Някои се боят да не загубят престижа си, а и доходите си, но е по-достойно да признаеш грешка и да поемеш по нов път, отколкото упорито да се опитваш да спреш неизбежното и същевременно да накърняваш интереса на Родината.

 

Народът ни заслужава да знае истината за корените си. Народът ни заслужава по-високо самочувствие. Народът ни заслужава по-добро бъдеще.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=RfYa_xMoM8Y&t=864s

 

 

ЗА КОНУНГИТЕ, ХАНОВЕТЕ И КНЯЗЕТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА

Историята винаги бе мой любим предмет в училище. Tова до голяма степен се дължеше на характера на преподавателите ми. Те бяха добри, приветливи хора, които се опитваха да дадат колкото може повече знания на своите възпитаници. Спуснатият от министерството материал се следваше, но бе давана и допълнителна информация. Ако не се лъжа бях в седми клас когато ми бе разказано за визигота Радагайс и неговия поход срещу Рим.

 

Става дума за събитие от огромна величина, защото този мистериозен владетел за малко не затрива Вечния град. През 405 г. водените от Радагайс готи обсаждат столицата на Римската Империя. Според летописецът Павел Орозий войската на Радагайс наброява 200 000 души (Oros. VII.37.4). Ако старият автор е предал числеността на бойците коректно, то заплахата за Рим е била действително доста сериозна.  

 

Положението е спасено (на този момент – 405 г.) от дошлите на помощ на римляните армии на хуна Улдин и гота Сар. Войската на Радагайс е принудена да се оттегли на север, в посока на град Фиезоле (област Тоскана), като това действие в крайна сметка довежда до обкръжение и до пълно поражение на опиталия се за сложи край на Рим готски владетел (Oros. VII.37.12 – 15).

 

Когато чух за първи път тази интригуваща история, Радгайс бе наречен конунг. Тогава не познавах тази дума и попитах какво е значението ѝ. Отговорът бе, че се касае за титла, с която германските готи наричат своите владетели. Навремето приех това твърдение без абсолютно никакво съмнение, а и учителката ми съвсем искрено вярваше, че предава коректна информация. Никой от нас двамата не подозираше, че е станал жертва на хитра манипулация.

 

След години намерих различни, а и интересни данни, при което се уверих, че Радагайс и визиготите нито спадат към германските народи, нито пък въпросният благородник е носил титла конунг (1*). Разказващият за Радагайс летописец Орозий Павел е живял по време на описаните събития, а за готския владетел ползва съвсем различна титла – rex Radagaisus (Oros. VII.37.15). За произхода на този дързък човек пък е казано съвсем ясно, че е “uere Scytha” – истински скит (Oros.VII.37.9).  

 

http://www.attalus.org/latin/orosius7B.html

 

Творилият малко по-късно Изидор Севилски също не знае абсолютно нищо за титла конунг, а на всичко отгоре, подобно на Орозий, нарича Радагайс скит по произход: “Aera CDXLIII, anno Honorii et Arcadii XI, rex Gothorum Radagaisus, genere Scytha…” (Isid. 14).

 

http://www.thelatinlibrary.com/isidore/historia.shtml

 

В своята работа “De origine actibusque Getarum”, а и в “De Summa Temporvm Vel Origine Actibusque Gentis Romanorum” Йордан описва историята на готите, нарича тези хора още гети и скити, но не споменава нито веднъж титла конунг. Освен това, в пълен унисон с Орозий Павел и Изидор Севилски нарича самият Радагайс скит: “Hesperia vero plaga in regno Honorii imperatoris primum Radagaisus Scytha cum ducenta milia suorum inundavit. Quem Huldin et Sarus Hunnorum Gothorumque reges superantes omnes captivos, quos retulerant, singulis aureis vendiderunt.” (Jord. Rom.321).

 

 https://www.thelatinlibrary.com/iordanes2.html

 

Относно названието скити (Σκύθης, Scythos), преди почти век д-р Ганчо Ценов доказа, че значението е скитащи и е лесно обяснимо със стблг. скытати сѧ – скитам, пътувам. Самите скити са наречени тракийски народ от Стефан Византийски в неговата работа Етника.

Конфронтирани с факта, че Радагайс е наречен скит, учените обикновено търсят спасение в извинението, че названието скит идва от областта, която дадено лице или народ обитава. А за твърдението на Стефан Византийски, че скитите са тракийски народ, историците не дават и дума да се издума. Все пак, нека да оставим за момент темата със скитите настрана, реално ние се интересуваме от титлата конунг. Нейния произход и значение е това, което е от значение за нас.

 

Да разгледаме фактите – информацията, която е в наличност, но е игнорирана от историците. Ако в никой от старите извори Радагаис не е наречен конунг, да се приписва тази титла на въпросния владетел е манипулация и изкривяване на истината.

Понеже Радагайс, освен скит е наречен и гот, реших да проверя как стои положението с така наречения Codex Argentеus (Сребърен Кодекс) – ранносредновековен ръкопис, който е набеден за готска библия, в която е манифестиран езика на готите.

 

Там обаче дума конунг (konung или *kuningaz, *kuniggas) не присъства изобщо. Така излиза, че не касае за неволна за грешка на историците от ново време, а за съзнателна, умело създадена заблуда. Водещият визиготи (а и други народи) Радагайс e наречен от учените (konung) без никакво реално основание. Някой създава измислицата, а негови съмишленици упорито я повтарят докато бъде приета.

 

Сега е редно да се запитаме – каква е целта на тази манипулация, защо е било нужно да се лъже, че конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas) е древна титла на готите и на старите германи като цяло? Колкото и странно да звучи – проблемът се крие във фалшифицираната история на източноевропейските народи и по-специално българите.

 

В периода XVIII – XIX в. бе наложена лъжата, че Аспаруховите българи са дошли от Средна Азия и са управлявани от ханове. И тук срещаме същата хитра манипулация както с Радагайсовата титла конунг. В нито един извор от ранното Средновековие няма споменаване на титла хан при българите, а за нейното записване от страна на римляни и гърци не съществува абсолютно никакъв проблем. Страбон пише за река Ханес [Χάνης - Strab. XI. 3.2 ] и ако действително владетелската ни титла бе хан, то в ранносредновековните надписи ние щяхме да срещнем ХANEΣ, а не KANEC, KANAC, а такова нещо няма.

 

След като титлата хан не е документирана изобщо в летописите от Средновековието, то закичването на нашите деди с нея не е нищо друго освен лъжа. 

 

Всъщност това се знае отлично от историците ни. В домашните извори – тези, които са създадени от български книжовници в периода IX – XV в., за нашите владетели се употребява титла княз (кънѧзь). Владетелите ни Аспарух, Тервел, Кормисош, Телец, Крум, Омуртаг (Муртаг, Мортагон), Кардам, Борис, Пресиян и др. са наречени князе в литература написана на български език. От времето на Симеон Велики пък се ползва тила цар, но за хан няма дори бегло загатване.

 

Самата ни държава е наречена съвсем ясно княжество (кнѧженïе), а по-късно и царство. В старобългарската книжнина няма нито веднъж споменаване на ханство – факт, който не може да се оспори, но в научните среди някой упорито подхранва тази вредна химера.

 

Сега обаче се натъкваме на нов проблем. Самата старобългарска титла княз (кънѧзь) е набедена за германска заемка. За нея се твърди, че идва от стгерм. конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas). Реално никой, никога не е доказвал това нещо, но подобно на много други твърдения постулатът се превръща в общоприето вярване.

 

Нека видим дали в миналото е имало дори поне малко основание да се смята, че титлата княз е само славянизирана форма на  стгерм. конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas). За да бъде приета една старогерманска титла, то дедите ни трябва да са били дълго време управлявани от германи, или поне да са се намирали дълго време под германско културно влияние. Иначе просто няма как да стигне до заимстване на такава важна дума.

 

По време на Античността обаче дедите на източноевропейците не са владени от германи. Чак по време на Средновековието франките установяват своята власт над предците на словени, словаци, чехи, моравци, но не и над българи, а титлата княз е засвидетелствана най-рано при българите.

 

Понеже се касае за важен факт, ще се наложи да повторя: титлата княз (кънѧзь) се среща най-рано при дедите ни, а те никога не са били под франкска власт.  

 

От основаването на франкската държава до времето на княз Борис I, франките нито познават, нито пък ползват титла като kuning, kuningaz. Няма сведения Кловис I, Хилдеберт I, Хлотар I,  Хариберт I, Хилперик I, Дагоберт, а и по-късните Пипин Млади, Карл Велики и др. да са носили титла kuning, kuningaz.

 

Вместо нея при франките се употребява титлата rex, която даже не е германска по произход. Франският владетел Людвиг Благочестиви пък се назовава imperator, това е видно от неговите монети. Прочее дори титлата imperator, не е германска, подобно на rex, тя е от латински произход, а в това няма нищо странно.

 

Изображение на монета на Людвиг Благочестиви, изобр. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Denier_Louis_le_Pieux.jpg

Римското влияние над германите започва поне от времето на Гай Юлий Цезар, който успява да победи галите с помощта на германски съюзници. По-късно самите франки, или поне част от тях служат на Римската империя (като Бавтон и Арбогаст например). Ранната франкска книжнина, чиято манифестация се явява Lex Salica (Салически закон) е ярко доказателство за мащаба на римското влияние над франките. Документът Lex Salica е на написан на простонароден латински, а не на германски франкски.

 

Ако франките, които са съседи на дедите ни по време на ранното Средновековие нямат титла конунг, нито пък властват над дедите ни, просто няма как да им дадат своя титла.

Невъзможно е да дадеш нещо, което не притежаваш на народ, над който нямаш власт. Това е пълен абсурд, макар някои мои противници да лансират такива твърдения, напълно уверени в правотата си. Реално поведението на тези индивиди не е нищо друго освен пожелателно мислене, за жалост ощетяващо българската история, а и истината като цяло. Не съществуват никакви данни, които да ни позволят да приемем, че титлата княз е заета от франките.

 

Осъзнавайки сериозността на проблема, някои “учени” прибягват към хитрост. Понеже старият автор Йордан пише за готския цар Ерманрик и твърди, че този благородник е властвал над венеди (деди на словени, словаци, чехи, поляци, руси), някои решават, че е имало германско-готско владичество над дедите на източноевропейските народи, а истината е доста по-различна.

 

Отново има премълчани важни подробности, чието изясняване поставя нещата в съвсем различна светлина. Самият Ерманрик е наречен цар на народа гети “gentes Getarum regi Hermanarico”, а титла *kuniggaz изобщо не се споменава във връзка с този владетел (Jord.118).

https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html

Аз лично смятам, че Ерманрик даже не е лично име, а титла, чието значение е първи цар, върховен цар. Ерманрик е всъщност Арима-риг, като елементът Арима отговаря на скитската глоса Арима (Ἀριμα) – едно, един, т.е. първи. Думата е позната в по-късен период като срещащата се в Именника на българските владетели дума алемъ. Що се касае до елемента – риг (срещащ се в имената на българските князе Теле-риг и Кот-раг), Теофилакт Симоката обяснява, че това (ρηγα) е дума за владетел от езика на варварите, реално тези, които той нарича гети, а други по-късни автори ги определят като съюзници на княз Аспарух.

 

Ако сведенията на Йордан бяха тълкувани правилно, би трябвало да се каже, че траките гети, явяващи се важен етнически елемент на Дунавска България, в известен период от време са властвали над венедите (деди на словени, словаци, чехи, поляци, руси), а не, че някакви германи-готи са доминирали предците на източноевропейците. Неслучайно за старите българи Пасий казва, че от всички свои роднини те са били най-силни и най-почитани.

 

Да обърнем внимание и на етническата принадлежност на визиготите, над които властва Радагайс, чието правилно име всъщност е Радогаст – древна форма на Родогост. Проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др. доказаха убедително, че обитавалите нашите земи готи не са германи, а траки и по-точно гетите.

 

Вижданията на тези изследователи се потвърждават убедително от ономастиката и по-точно от пълната липса на германски топоними и хидроними, съставени от думи присъстващи в Сребърния Кодекс.

 

Също така в нашите земи няма открити артефакти, чийто прототип от времето на Античността е от Скандинавия. Иронията е, че може да се говори за точно обратното – в Скандинавия са намерени артефакти, датирани II-I в. пр. Христа и дефинирани като изработени от траки, като например котелът от Гундеструп. Това позволява да се говори за тракийско влияние над скандинавците.

 

Самите гети са огромна общност, чиито владения според Страбон започват при Херкинската гора (Шварцалд, Германия), а на изток опират до владенията на тирегетите, т.е. гетите обитаващи земи край река Тир (Днестър, Украйна). Гети е имало и на други места, защото самият Страбон признава, че е трудно да се определят точните граници:

 

“As for the southern part of Germany beyond the Albis, the portion which is just contiguous to that river is occupied by the Suevi; then immediately adjoining this is the land of the Getae, which, though narrow at first, stretching as it does along the Ister on its southern side and on the opposite side along the mountain-side of the Hercynian Forest  (for the land of the Getae also embraces a part of the mountains), afterwards broadens out towards the north as far as the Tyregetae; but I cannot tell the precise boundaries…” (Strab.VII.3.1).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

 

 

Карта на владенията на гетите преди 2000 г., маркирани с червен цвят, картата е базирана на географска карта на Европа

https://en.wikipedia.org/wiki/Geography_of_the_European_Union#/media/File:European_Union_relief_laea_location_map.svg

 

По сведенията на Страбон можем да отсъдим, че гетите са граничили до голяма степен с венедите (венетите, деди на словени, чехи, поляци и др.), но и с германите и по-точно свевите.

 

Първият цар на свевите, или по-точно първото документирано име на владетел на германите свеви е Ариовист, познат и като Ариовест. Гай Юлий Цезар пише за този благородник: Ariovistus, rex Germanorum (Caes. Gal. 1.31.10).

 

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0002%3Abook%3D1%3Achapter%3D31%3Asection%3D10

 

Името на този владетел на германите показва голяма близост с това на тракийския бог Арес (Ἄρης), а на скитските царе Ариант (Αριαντας) и Ариапейт (Αριαπειθης). А що се отнася до втория елемент – вист (vistus), той съотвества точно на името на втория елемент от името на гетския цар Буревиста (Βυρεβίστας).

 

Ариовист (Ariovistus) не е германско, а тракийско име, чието значение е воден от Арес, предвождан от Арес: Ario = Арес, vist = вести – водя, предвождам. На тези, на които това тълкуване се вижда странно, ще добавя, че съществуват сведения и за други ранни германски царе с негермански имена. Пример може да се даде с Укромир (Ucromirus), наречен предводител на германите хати (Strab.VII.1.4).

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7a*.html

 

Името на Укромир (Ucromirus), притежава значение велик закрилник: Ucro = оукрои – покров, покритие, саван, mirus = мѣръ – велик. Тук трябва да се подчертае, че както свевите, така и хатите обитават земи край Херкинската гора, т.е. тези германи са стари съседи на гетите. Няма нищо странно в това траките, бивайки хора с по-висока култура да повлияят своите съседи. Нека не забравяме, че тракийското влияние стига чак до Скандинавия и по-точно Дания.

Виждаме, че не само не може да се говори за германско влияние над нашите деди по време на Античността, но дори точно обратното е вярно. Сега обаче неминуемо стигаме до нов въпрос: ако стблг. кънѧзь не е заемка, идваща от стгерм. конунг (konung, *kuningaz), то какъв е произхода ѝ?

 

В речника на Григорий Дяченко (1850 – 1905 г.) е цитиран лингвистът, етнолог и палеограф Исмаил Иванович Стрезневский (1812 – 1880 г.), според когото думата княз идва от корен *кън – начало (Дяченко, кнѧзь, с.255). С други думи – титлата княз притежава ранно значение началник, този, който е първи, този, който стои начело.

 

Тъй като акад. Стрезневский смята, че княз идва от някакъв древен корен *кънъ – начало, да видим как стои въпроса с речта на Залмоксис и Орфей. Тракийският език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г. Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭ – начало (Tom. I.84), реално това е стблг. конь – начало, чиято по-древна форма е била *кань съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).

 

Тракийската ономастика предлага и други сведения, които са известни доста преди XIX в., когато творят Стрезневский и Томашек. При описанието на персийското нашествие от средата на първо хил. пр. Хр. Херодот споменава едно интересно име. Става дума за разположената на територията на малоазийска Мизия планина Канес (Κάνης ὄρος), край която минава армията на нашествениците (Her.VII.42).

 

Нямам сведения това название някога да е разисквано от нашите историци и траколози, а то е много важно. Ако следваме думите на стария автор, ще разберем, че въпросната планина Канес (Κάνης ὄρος) се намира в източния край на Мизия, или по-точно – началото на мизийските владения.

 

От това излиза, че названието Канес, Κάνης е сродно на етнонима Caenici, Καινοί, чието значение според Вилхелм Томашек може да се тълкува със стслав. (стблг. конь) konŭ – начало (Tom. I.84). До този момент думи със значение начало и притежаващи корен *кань се срещат на две места в тракийската ономастика, като данните са на разположение на лингвистите от сравнително дълго време – поне от края на XIX в.

 

За наше щастие тракийската ономастика предлага и други приятни изненади. Справедливостта изисква да се уточни, че сведенията са от сравнително ново време -  1978 г. Става дума за тракийското лично име КАНАС (Kάνας), което е открито от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Въпросното тракийско име Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

До този момент установяваме, че тракийската ономастика предлага личното име Канас (Kάνας), което означава първи, начален, племенното название Caenici, Καινοί, изтълкувано като притежаващо смисъл стоящи в началото, тези, които са в началото, а също и топонима  Канес (Κάνης) – начало.

 

Всички те са сродни на старобългарската титла канас (κανας), но въпреки това някой може да възрази, че все пак на нас ни трябват не просто сродни думи, а тракийска титла. Такава за наше щастие има, тя е засвидетелствана преди около 2700 г. във Фригия под формата акенас (ακενας) на надпис с регистрация W – 07. Титлата е спомената от лингвиста Александър Люботски, който обаче не се впуска в подробен анализ и я смята за неясна. Древната акенас (ακενας) присъства като елемент и в друга тракийска титла, тя е акенаногавос (ακενανογαϝος). Работещият в гр. Лайден, Холандия Люботски смята, че се касае за сложна, двусъставна титла, като един от елементите е akenas (ακενας) от надписа W – 07 (Lubotsky, 1988, c. 12 – 16).

 

Фактите показват, че траките имат титла, която не просто е образувана по същия начин, както и старобългарската титла княз (кънѧзь), но дори се явява и неин прототип. Неслучайно българите от ранното Средновековие са отъждествявани с мизите, които се явяват най-големия тракийски народ. Самите мизи са съседи, а и най-близки роднини на гетите, наричани още готи, славени, са толкова близки, че според Салуст гетите са мизи.

 

Най-рано това ценно сведение е открито от родолюбеца Георги Сотиров: “ Салуст несъмнено е отъждествявал гетите с мизите: „Getae sunt Mysii, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos.“ Виж: C. Crlspi Sallustii quae supersunt opera, cura Joannis Hunter, Edinburgh, 1807, p. 230.”

 

https://www.otizvora.com/2018/11/10281/georgi-sotirov-slavyanski-imena-v-gr/#footnote_57_10281

 

Ето как всичко си идва на мястото. Хората освободили земите на юг от Дунава от римска власт през 681 г., са потомци на познатите на Херодот гети и мизи. Те говорят един и същ език, който е разбираем и за населението обитаващо територията намираща се между река Дунав и Бяло море.

 

Ето защо няма субстрат в старобългарския език, просто няма как да има, защото групите слели се в едно и образували българския народ, са роднински. Това обяснява и бързата консолидация на държавата ни.

 

Лъжите за това, че княз (кънѧзь) е заемка от стгерм. конунг (konung, *kuningaz), а и, че готите, чието старо име е гети, са съчинени, за да се даде повод и оправдание на германите не само да претендират за териториите на готите в Източна Европа, но и, за да подчертаят своето превъзходство над източноевропейските народи – правото си да властват над тях. Покори ли се съзнанието на един народ, той ще бъде покорен и физически, а ресурсите на страната му ще бъдат използвани за благото на чужденци.

 

Удивен и огорчен съм от това, че сред нашите историци и интелектуалци се намират хора, които поддържат отдавна наложените лъжи. Фактите са ясни, истината е на наша страна и е редно тя да бъде казана.

 

Дедите ни са били хора с висока култура и са оказали огромно влияние над предците на словените, словаците, чехите, поляците, русите и др. потомци на старите венети. Според проф. Кунстман името на първия полски цар Мешко притежава значение мизиецът, т.е. човек от групата на мизите. Траките оказват влияние и на старите германи, поне влиянието над свевите и хатите е доказуемо от имената на царете им Ариовист и Укромир. В такъв случай трябва да се каже, че дедите ни са тези, които са отговорни за появата на титлата конунг (konung, *kuningaz) при германите. Напълно е възможно това да е станало по времето на цар Мешко, чиято дъщеря е майка на прочутия Канут. Той става владетел на Дания, Норвегия и Англия, а това показва колко голямо е било влиянието му.

 

Преди време споменах, че истината не се ражда в спора, а в търсенето, анализа и представянето на колкото може повече информация, а също така и изобличаването на лъжите. Надявам се тези, които са прочели настоящето есе, да проверят всичко и по този начин да се уверят сами, че твърденията ми са реални.

 

Най-важното обаче си остава това – не се оставяйте да покорят духа ви, не позволявайте на никого да ви накара да се чувствате малки и незначителни! Благородникът, дори да е облечен с дрипи и да е покрит с кал, пак си остава благородник. Мошеникът дори да е с царска мантия и златна корона, пак си остава мошеник.

 

Не е нужно да се бием в гърдите и да крещим, че сме били велики, това не е израз на гордост, а на глупост. Потомъкът на благородници показва благородно поведение и то не на момента, а винаги. Съдбата на индивида, а и народите като цяло зависи от поведението им.

 

ИСТИНСКОТО ИМЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ ПАГАН

Благодарение на работите на д-р Ганчо Ценов, разбрах, че истинското име на бащата на княз Аспарух е Кроват. Действително, когато проверих в старите антикварни издания на летописците Теофан Изповедник и патриарх Никифор, се натъкнах на варианта Кроват, а не Кубрат – познатат на всички ни разновидност, която най-произволно е наложена в официалната ни историография.

По-късно, със задълбочаването на познанията си в тракийската ономастика, ми направи впечатление приликата между названието на древнобалканския народ кровизи и името на княз Кроват. Не остана незабелязана и наставката -ат, обща както за името на бащата на Аспарух, така и за тракийския бог Добрат (Dobratus).

Какъв може да е произходът на Кроват, ако както основата, така и окончанието  имат паралел в тракийската ономастика? Не показват ли особеностите на името на този наш владетел, че отъждествяването на българите с тракийския народ мизи в продължение на хиляда и сто години не е грешка, а просто неудобна истина?

Редно е да си зададем въпроса – ако името на Кроват е предадено преиначено, навярно, за да се скрие истинския му произход, дали и други имена на наши владетели няма да са представени в изкривен вид, толкова изкривен и променен, че да не можем да направим съпоставка с древнобалкански антропоним или етноним?

В миналото доста съм се чудил какво може да означава името на българския владетел Паган (Παγάνος)? Макар да е властвал само две години, все пак този човек е принадлежал на благородническата прослойка на дедите ни. Би било хубаво да знаем дали името му притежава смисъл на български.

За него кратки сведения представя Теофан Изповедник описвайки враждата на този княз със Сабин – предишният господар на страната ни. Доста интересни сведения за Паган дава проф. Борис Симеонов в работата си “Прабългарска Ономастика”. Още в началото е посочено:  Паган или Баган.

Представено е виждането на Вилхелм Томашек, според когото Паган е равно на bagana-стълб, кол, стълба. Проф. Симеонов изразява несъгласие с предложението на чешко-австрийския учен и добавя версията на Геза Фехер, смятащ, че Паган е равно на Баган/Бахан, произлизащо от прабългарската дума baγan, която дала чрез bahan ˃baan˃ban в унгарски и сръбски думата и титлата ban/бан-областен управител.

Според Фехер по-старата форма на думата била baγa (бага), която като титла се среща в надписите от Централна Азия, а също така и в прабългарските във форма βαγαΐνος, βαγατουρ (багаин, багатур), имала значение господин. С това виждане проф. Симеонов изразява съгласие и добавя, че значението на Паган/Баган е Господаря, Господин.

Що се касае до вариацията П/Б нашият учен твърди, че начални фонеми (звуци) могат да се редуват в хуно-алтайските езици, включително и в прабългарски. Всъщност може да се даде много по-просто обяснение. Понеже сведенията за Паган са от автори, които пишат на гръцки език, а се знае, че гърците понякога предават древнобалканското Б като П (Бистирос е прекроено на Пистирос, а Берисад на Перисад), то е ясно, че правилната форма на Паган е Баган.

Геза Фехер е прав, че Баган има същата основа както и старобългарските титли багаин, багатур (βαγαΐνος, βαγατουρ), прав е и за това, че основата е бага (baγa), но има няколко важни подробности, които унгарският учен е пропуснал умишлено, или неволно.

Както старите тюрки, така и монголците респ. имат bäg, beg, bey-господар, bayan-богат. Тези титли и думи обаче не са нито тюрски, нито монголски, а са заемки, като понастоящем се смята, че са дадени от ирански народ. Действително, в авестийския език срещаме думата бага(baγa)-бог, но от друга страна, в днешния ирански, а и в говорения в Афганистан пащу, бог е xoda, xwədāi. В други ирански езици като талишки и бeлуджски бог е xidо, xwda.

Поне за мен това е силна индикация, че бага(baγa)-бог, е заемка в иранските езици и поради това по-късно е изоставена. Бага е едно от арийските имена на слънцето и тук проблемът за историци и езиковеди става огромен понеже нито в авестийски, нито в санскрит, или по-късния хинди можем да намерим обясенние за името на Бага – слънцето.

Обяснение има в българския и не само защото бог е свързано с богат, но и поради това, че древната форма на бог, т.е. бага се обяснява с багра-червен цвят, багрило, багря, багреница, сродна е даже думата божур-яркочервено цвете.

Понастоящем се правят отчаяни опити нашата дума бог да се изкара иранска заемка, въпреки, че за изконнобългарският ѝ произход е писал още през 20-те години на ХХ век Стефан Младенов, а и както бе посочено – на ирански няма обяснение. Съществува и друга подробност, която хората опитващи се да сложат прародината ни в Азия не обичат да споменават.

Става дума за това, че векове преди някой да документира авестийската baγa-бог и санскритската भग-слънце, траките фриги са изсекли на камък името Багун, а по свидетелства на Хезихий, върховният бог на фригите е наречен Багайос (Βαγαῖος).

Фригийски надпис съдържащ името Багун, изобр.M.Copeland

http://www.maravot.com/Phrygian/shard.G136-1.jpg

Древната родина на фригите е на Балканите, а тяхната дума за върховния бог Багайос (Βαγαῖος) е старата форма на нашата дума бог, явава се и основа за старобългарското име Баган, което дори в ново време присъства при нас под формата Боган.

В случая е важно да се отбележи и това, че подобно на промяната Баган ˃ Боган, същата трансформация се наблюдава и при титлата багаин (βαγαΐνος). Нейната по-късна форма е богоин, същото важи и за багатур, известна е и форма боготор.

Излиза, че изкривеното на Паган име на българския владетел Баган наистина е свързано с титлите багаин и багатур, но както става ясно те не са нито тюрски, нито монголски, нито ирански, а принадлежат на речта на древнобалканските народи познати като траки.

Иронията е, че речта на фригите не само обяснява името на Баган, познат ни като Паган, титлите багаин и багатур, притежаващи една основа с фриг. Багайос (Βαγαῖος) -бог, но и една от най-оспорваните старобългарски титли – канас. Фригите я ползват под формата акенас, като най-ранната регистрация е от VIII в.пр. Христа, т.е. преди около 2730 години.

Съвсем нормално е, поради големия времеви диапазон, акенас да се различава от канас, но за наше щастие, тракийската ономастика предлага и доста по-късно документираното име Канас/Kάνας. То е записано през II в.сл. Христа и поради тази причина е неразличимо от старобългарската дума и титла канас.

Започнахме с Паган, който се оказа Баган, минахме през древните наши титли багаин и багатур и завършихме с канас – старата форма на княз. Нещата са навързани и ако се казва истината, се вижда и логиката. Защо тогава изследователите на нашето минало са оставили питомното и са тръгнали да търсят дивото в Сибир и Памир? 

Защо бе нужно по такъв жесток начин българският народ да бъде заблуждаван, че е от един произход с тези, които пет века ни клаха, бесиха, изтезаваха и продаваха като стока по пазарите на Ориента? Защо днес една измама бива замествана с друга измама – тази за иранските корени на старите българи?

Оставам с впечатлението, че има по-страшни палачи от тези държащи брадва и меч, с перо и манипулации се създават повече жертви. Всеки може да сгреши, всеки може да залитне за известно време, но да се защитават с фанатизъм вредни за България заблуди, като същевременно се пречи на прогресивните автори да поднесат алтернативна, нова и полезна информация, граничи с престъпление. Дано съвестта на тези, които правят това да се събуди в скоро време!

Използвана литература:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;
2.Ст.Младенов, История на Българския Език, БАН, София, 1979;
3.Й.Заимов, Български Именник, БАН, Второ фототипно издание, София, 1994;

Извори от интернет:

The Old Phrygian Areyastis-inscription, ALEXANDER LUBOTSKY (посл.вид. 23-06-2019)

https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/2660/299_011.pdf

M.Copeland, The Phrygian language, Translation of Phrygian scripts (посл.вид. 23-06-2019)

http://www.maravot.com/Phrygian1.html