ДВАНАДЕСЕТ НЕЩА, С КОИТО ДЕДИТЕ НИ ИЗПРЕВАРИХА РИМ

Никой не може да оспори величието на Вечния град. Никой не може да оспори факта, че по времето на Гай Юлий Цезар, речта на римляните е отеквала по три контитента. Виадуктите, акведуктите, майсторски направените пътища, посветителските надписи на латински език, великолепните статуи и релефи се срещат на огромна територия. Справедливостта изисква да се отбележи, че потомците на Ромул са не само завоеватели, но и носители на култура.

http://www.italyswonders.com/wp-content/uploads/2014/08/colosseo.jpg

http://www.italyswonders.com/ancient-rome-tour/

Макар да покоряват много страни с огън и меч, макар да задължават подчиненото население да дава войска на легионите и да плаща данък на Рим, дошлите от Апенините нашественици са толерантни по отношение на религията на покорените хора. В някои случаи даже римляните позволяват на чужденците в армията си да изградят храмове в сърцето на Вечния град. На дедите ни наречени на времето траки, е разрешено да имат свое светилище на Есквилинскския хълм.

С течение на времето Рим се превърща в стандарт, към който мнозина се стремят. Малцина обаче са се замисляли относно това – дали преди римляните не е имало други хора, които да се разселят на огромна територия, да повлияят езиково и културно други народи, да разнесат важни знания?

До неотдавна никой не би си помислил, че ролята изиграна от потомците на Ромул по време на Античността, е само повторение и то бледо повторение на това, което дедите ни са извършили не векове, а хилядолетия по-рано. Както тръгналите от Вечния град легионери и пълководци разнасят своята реч по три контитента, точно така, но доста по-рано предците ни са обиколили света и са оставили отпечатък навсякъде откъдето са минали.

Нека отправим поглед към далечното минало и да разгледаме важни, но за жалост слабо известни факти. Става дума за постижения на нашия народ и то постижения, които са допринесли за възникването на значителни промени в обществата на народите влезли в съприкосновение с дедите ни.

Представям кратък списък на открития и постижения, с които предците ни изпреварват Рим:

1.Най-старите латински надписи са от VII-V в.пр.Христа, докато в нашите земи може да се говори за писменост още през пето хилядолетие преди Христа, ако не и по-рано, т.е. у нас има писменост около 4000 години по-рано преди най-ранните римски надписи. В случая, дедите ни изпреварват не само римляните, но дори египтяните и шумерите. Официално гръцката азбука се представя като прототип на латинската, но хората, които поддържат това виждане пренебрегват свидетелството на Плиний Стари относно това, че пеласгите са хората пренесли азбуката в Лаций (Plin.VII.193).

2. Рим придобива каменни стени след V в.пр.Христа, като едно от най-ранните съоръжения е така наречената Сервиева стена. Нейната структура прилича поразително на стените на цитаделата на Евмолпия/Пловдив. 

Стените на Сервий, Рим-Photo taken by Salvatore Falco, June 2005

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8c/Servian_Wall-Termini_Station.jpg

Стените на Евмолпия- Пловдив

Дали хора от нашите земи са помогнали на римляните да изградят своите най-ранни отбранителни съоръжения е трудно да се каже със сигурност, но трябва да се отбележи това, че не просто на Апенитите, но и в цяла Европа, градове защитени със стена има най-рано на наша територия. Става дума за уникалното селище край Провадия, Варненско. То е от пето хилядолетие пр. Христа, а стените му изпреварват тези на Рим с около 4000 години. Това не е никак малко, нали?

Стените на най-древния европейски град край Провадия, снимка - Дарик Варна
https://m.netinfo.bg/media/images/32702/32702702/991-ratio-provadiia-solnicata.jpg
http://provaton.bg/2017/09/21/още-една-уникална-историческа-находк/

3.По отношение на архитектурата трябва да се добавят и други неща, с които дедите ни изпреварват Рим. Строежите с квадри у нас са с  векове по-стари от римските. Официално, на наша територия се ползват квадри от IV в.пр.Христа насам. Не смятам тази датировка за точна, но дори и с нея изпреварваме римляните.

Тракийска зидария с квадри - V в.пр. Христа, Староселска гробница

4.Несъмнено римляните правят тухлените постройки популярни, но преди потомците на Ромул да се изяват, на наша територия, векове по-рано дедите ни са майсторели дори секторни тухли за куполните гробници на своите царе. Проучванията на археоложката Мария Чичикова дават обилна информация по този въпрос. Нашите предци не само откриват важни неща от областта на архитектурата преди римляните, но има индикации, че някои от учителите на италийските народи са дошли от земите ни. Едва ли е случайно, че лат. struo, grunda, domus и т.н. отговарят на стблг. строѭ - строя, грѧда - греда, домъ - дом.

5.Обработката на металите е важна стъпка напред в древните общества. Първият метал, който човечеството започва да използва е медта. У нас знанията за леене и коване на мед са придобити през пето хилядолетие пр.Христа, жителите на Апенините усвояват уменията около 1500 години по-късно.

6.Златото не е подходящо за направа на оръжия и земеделски сечива, но бивайки устойчиво, а и красиво, бива използвано за украшения, а и като разменна валута. Няколко хилядолетия преди древните жители на Апенините да усвоят тънкостите на златарския занаят, у нас са създадени истински шедьоври на ювелирното изкуство. Като пример могат да бъдат посочени артефактите намерени край Варна, Хотница, Юнаците, Дъбене.

7.Бронзът е сплав от мед и калай, или олово, инструментите направени от бронз са по-качествени от медните и са ценени високо. У нас производството на уникалната за времето си сплав изпреварва значително усвояването на знанията от населението на Апенинския полуостров.

8.С разкриването на тайните на желязото започва нова епоха в човешката история. Този метал е подходящ както за оръжия, така също за земеделски сечива, части на машини и т.н. Отново дедите ни са тези, които изпреварват не само Рим, но и всички останали европейци в тази област с повече от половин хилядолетие. Някои автори смятат, че гръцката дума за стомана, а именно χάλυψ идва от името на траките Χάλυβες.

9.По начало римската мощ е в пехотата, но за завладяването на Картаген, Гърция, Египет и т.н. потомците на Ромул е трябвало да ползват флота и са се справили добре. По времето на Цезар римляните са господарите на моретата, а тази роля е изпълнявана от дедите ни повече от 1200 години по-рано. Не случайно пеласгите, а и техните роднини дардани, тевкри, мизи и др. са наречени Морски народи в хрониките на фараоните Рамзес III и Меренпта. В края на Бронзовата епоха дедите ни са сериозна заплаха дори за Египет.

10. Опитомяването на коня през четвърто хилядолетие пр. Христа (в Черноморските степи) също е важно събитие не само за транспорта, но и за военната тактика. В древността , колесничарите, а и конницата са ударната мощ на една армия. Дедите ни са известни като конелюбиви, а и бойци-колесничари. Римляните така и не успяват да въведат колесницата на бойното поле, а за появата на значима римска конница, може да се говори дълги векове след като нашите деди са усвоили до съвършество ездаческото изкуство.

11. Отваряйки дума за изкуство, трябва да призная, че в имперския период, римските майстори са сътворили шедьоври, но както по отношение на монументалната скулптура, така и по отношение на фреските, нашите деди водят с векове. Преди няколко години, в Източните Родопи бе намерена част от статуя на лъв. Тогава стана ясно, че предците ни са били способни да ваят майсторски фигури още по времето на Троянската война. Това означава, че нашите деди изпреварват римляните с около 1000 години в скулптурното изкуство. Прочее, образци на монументално изкуство има и при фригите, поне половин хилядолетие преди римляните.

                                 

Снимка: "Стандарт" 
http://plovdivweek.com/sumatoha/kultura/otkriha-kamenna-lavska-glava-v-rodopite_13092012

                             Монументални фригийски статуи (по Ramsay) 

Фреските от минойските дворци обитавани от траки и пеласги са датирани XVII-XVI в.пр. Христа, а за римска живопис можем да говорим около 1500 години по-късно.

Изображение на младеж с бръсната глава и две кики – Акротири, о-в Санторини

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ae/Fresco_of_a_fisherman%2C_Akrotiri%2C_Greece.jpg

Във времето когато Рим е бил ограден с плет, дедите ни издигат внушителни паметници, а в направата на мебели майсторството им е ненадминато.

Паментикът на цар Мидас, изображение User:China_Crisis

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/51/MidasSehri.Tomb.jpg

Фригийски мебели

http://www.hermesinstitut.org/wp-content/uploads/2016/08/tabler.jpg

http://www.hermesinstitut.org/en/los-frigios-una-misteriosa-civilizacion-en-anatolia-2/

12.Както строителството, така също металургията, а и изкуството са важни за развитието на обществото, но Европа се измъква от несигурните времена на Неолита благодарение на организираното земеделие и скотовъдство. Отглеждането на полезни растения, усвоването на знанията как да се съхранят дълго време, опитомяването на овцата, козата и т.н. води до това, че вече има храна и през зимата, т.е. шансовете за оцеляване значително по-големи.

Най-рано, за огранизирано земеделие и скотовъдство може да се говори на Балканите. От нашите земи, благодарение на преселенията на предците ни, важните знания стигат и до другите народи, като старите италийци - предците на римляните.

Латински думи като ovis-овца, agnis-агне, melca-кисело мляко, caseus-квас, обикновено биват обявени само за сродни на нашите, или пък заети от различен от нашия език, но това е така защото все още се вярва на догмата, че народа ни е започнал да се оформя след прословутата 681-ва година. 

Приемем ли, че началото на етногенезиса ни е в епохата на Неолита, т.е. повече от 6800 години преди Христа, ще стане ясно, че сме потомци на най-старото цивилизовано население на Европа и много неща ще си дойдат на мястото.

За жалост, нито у нашите, нито у чуждите учени се наблюдава желание за преразглеждане на приетите отдавна догми. Както по време на Средновековието се е смятало, че земята е плоска и е център на вселената, така днес тези, които трябва да търсят истината и да разпространяват знания, са приели ролята на Инквизицията и отказват за приемат реалността, а именно това, че цивилизацията на Европа е започнала на Балканите. Още повече, оказва се фанатична съпротива на виждането, че ние българите сме потомци на хората разпространили искрата на познанието по целия континент, а дори и в определени региони на Азия.

Слава Богу, на запад се появиха прогресивни хора като Ричард Ръгли, Харалд Хаарман и др. които са прозрели, че е време да се пренапише най-старата история на Европа. Дано и в България се появат учени, които да намерят смелост да се изправят пред колегите си съддали кариера поддържайки заблуди и отричайки старите вярвания, да кажат истината.

Кога ще дойде този момент не зная, но докато дойде, поне ние обикновените хора ще трябва да разпространяваме това, което е неудобно за кариеристите, но е полезно за младото поколение. Нека българчетата растат със съзнанието, че са потомци на велик народ, че в гените им има закодирани големи дарби и, че тези дарби могат да бъдат отключени и използвани за благото на целия народ.

Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон. Готов съм да отговарям на въпроси, но който желае да започне дискусия, нека да се регистрира и да коментира с истинското си име. Който е уверен в правотата на вижданията си, няма причина да се крие в сянката на анонимността.

Основна използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

3.A.Walde, Lateinisches Etymologisches Wörterbuch, Zweite Umgearbeite Auflage,  Carl Winter’s Universittats Buchhändlung, Heidelberg, 1910;

4.П.Балабанов, Градове в Древна Тракия преди походите на Филип II, Поселищен Живот в Тракия, втори симпозиум, 6-9 октомври 1986, Ямбол;

5.J.N.Adams, The Regional Diversification of Latin 200 BC – AD 600, Cambridge University Press, New York, 2007;

НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ФРИГИТЕ – НАЙ-ДРЕВНИЯ НАРОД

През първото хилядолетие преди Христа в Мала Азия процъфтяват няколко държави. Най-богатата и най-впечатляващата е Фригия. Там са издигнати внушителни монументи, чието величие ще бъде наподобено от гърци и римляни едва след векове. Просперитета на тракийското царство е толкова голям, че възниква легендата за Мидас.

Вярвало се е, че всичко, до което се докоснел този човек се превръщало в злато.

 http://sarissa.org/images/phrygia_reg.jpg

                                          фригийски стенопис

http://historum.com/members/midas-albums-+phrygians-picture3217-phrygian-women.jpg

възстановка на фригийска мебел

http://www.conservators-converse.org/wp-content/uploads/2013/06/Studio-1.jpg

http://www.conservators-converse.org/2013/06/41st-annual-meeting-wooden-artifacts-session-may-31st-the-gordion-table-circa-2011-by-rick-parker/

http://media-cache-ec0.pinimg.com/736x/b8/16/6a/b8166a64bd9c38613fc3fa5947f4ae32.jpg

Херодот разказва как дори египтяните вярвали, че фригите са най-древния народ- Her. 2.2. За това свидетелства и обстоятелството, че тези наши предци са колонизирали доста територии. Най-старата им родина са Балканите, а най-старото име на този древена тракийски народ е бриги- Her. 7.73. Бащата на историята описва фригийската миграция в Мала Азия, това правят също Плиний - Plin. V.xl-145, а и Страбон, който също вижда в малоазийските фриги преселници от Тракия –Strab. 12.8.3.

http://www.transanatolie.com/english/Turkey/Anatolia/Phrygians/phrygi6.jpg

За една друга слабо известна фриигйска миграция споменава Павзаний в “Описание на Гърция”. Старият автор твърди, че фригите от териториите край река Скамандър в Троада са се заселили на остров Сицилия - Paus. 5.25.6. Отново Павзаний споделя за фриги обитаващи територията на Гърция – Paus.10.32-3. Страбон отива по-далеч обяснявайки, че едно значителна територия - полуостров Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който се установява там заедно със своите сънародници -Strabo 7.7.1.

Сведението на Страбон обяснява защо Софокъл употребява израза – “Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя баща, древният Пелопс е варварин фригиец” – Д.Попов, Гръцките интелектуалци с.286. В средата на първо хилядолетие преди Христа се е знаело много добре кой е основал микенската цивилизация на Пелопонес. Това не са били гърци, а траки дошли от север. Атрей, бащата на Агамемнон и Менелай носи име подобно на благородникя Отрей, определен от Омир като предводител на фриги - Hom. Il. 3.186.

                               http://mw2.google.com/mw-panoramio/photos/medium/37552096.jpg
                                                     фригийски храм изсечен в скала

Не случайно микенските благороднически титли ванакател и лавагет се срещат при фригите в почти непроменена форма. На надпис М01 цар Мидас е наречен ванакт и лавагет. Bанакт се среща и на друго място – М 04, втори ред. Друга фригийска титла е бален, тя идва от фригийската дума балайос-голям, силен и показва връзка със санскр. bala, balam- сила. Добро съотвествие е стблг. болий-по-голям, а и титлата ни боил. Тя не е тюркска, или иранска, а тракийска про произход.

Успехът и благоденствието на фригите не могат да се оспорят. Те създават богата държава, в която издигат много градове. Някои от тях са Аизани, Акмония, Багис, Багрум, Балгатия, Батенос, Брия, Брузос, Буренос, Гордион, Дабени, Дресия, Кади, Камени, Коне, Кони, Корпени, Морене, Сала, Сбуреа, Солотеис, Тамасис, Тило, Холми – Barrington Athlas of Greek and Roman World – c. 958-972.

Съвсем естествено, че богати и високо развити хора имат нужда от азбука.В миналото се смяташе, че фригите са получили писменост от гърците, но това твърдение е лишено от всякаква логика. През IX-VIII век преди Христа гърците се намират в така наречените Тъмни Векове. Фригите от своя страна са на върха на благосъстоянието си – извънредно богати са, умеят да издигат монументални стради и паметници, майстори са на мозайката, на изкусно украсените им мебели могат да завиждат даже египтяните.

http://gei.aerobaticsweb.org/images/TURKEY/Turkey_0827_1536x1024.jpg

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhgsFv_xO9bncrNXLixhyR3idbRxQk_wAcrycCt4K6RIVriq-OY0SHOPNtphJxD3HiSPgfm6EmGYHOwhu1_pHtZCHB0Ox8S9tJ7DorZWso8t5u1s0QmtWRYSZETYyskTW8TkpASIC2IqOfC/s1600/Rock_cut_tombs_of-Phrygian_Midas_Monument.jpg

Плиний предава вярването, че фригите са първите, които са впрегнали заедно два коня в колесница – така наречената бига – Plin. VII.lvi-202. На цар Мидас се приписва изобретяването на вид флейта –Plin.-VII.lvi-204. Фригийските култове към Атис и Кибела преминават не само сред гърците, но се срещат също и при римляните. Всичко това говори за сила, престиж и влияние – отличителни белези на народите с богата култура.

Първият митичен цар на фригите е Мидас, който е считан за син на великата богиня-майка Ида. На този владетел се приписва засаждането на градината с най-благоухайните рози в света. В нея се залутва следващият Дионис сатир Силен. Слугите на царя намират сатира и го отвеждат при Мидас, който по-късно го отпраща при бога на виното и екстаза. Желаещ да се отблагодари, Дионис обещава на фригийския благородник, че ще изпълни най-голямото му желание. Фригийският цар поисква за има силата всичко, до което се докосне да се превърне на злато. Така и става, но се оказва, че вместо дарба Мидас е получил проклятие защото не само камъните, които той докосва се превръщат в сияещо злато, но също и водата и храната. Умирайки от жажда и глад Мидас се моли на Дионис да го избави. Богът на виното се смилява и съветва фригийския благородник да отиде до изворите на река Пактол и да се измие там. След като прави това Мидас е избавен, а сред пясъка на Пактол хората започват да намират злато.

                           http://www.livius.org/site/assets/files/1620/gordium_phrygian_inscr_2_midas.jpg
                                                             фригийски надпис с името на Мидас

Това предание е едно отражение на невероятното богатство на фригите. По някакъв начин стоящите на по-ниско ниво на развитие гърци е трябвало да си обяснят благосъстоянието на своите източни съседи…и създават легенда. Истината обаче е съвсем различна. Още в дълбока древност фригите добиват сила и престиж. Съпругата на троянският цар Приам е  Хекуба. Тя е дъщеря на фригийския цар Димаc и сестра на Азий – Hom.Il. XVI-716-719. Траките са владели до съвършенство не само строителството и занаятите, но също и търговията.

Не трябва да забравяме и това, че фригите са господари на протоците около четвърт век. Техните роднини мейони, европейски траки и др. държат протоците над двеста и петдесет години – Diod.Sic. VII, fr.11. Това спомага за развитието на търговията, а и за натрупване на богаство, което след време става повод за завист и възхищение.  За да укрепят своят престиж, фригийските владетели извършват дарения в храмове намиращи се в чужди земи. Легендарният с богатството си фригийски цар Мидас, син на Гордий изпраща дарове на светилището в Делфи- Her. 1.14. 

Друг известен митичен цар на фригите е Гордий. Той се ражда в бедно селско семейство, а не в средите на богати хора. Един ден орел каца на каруцата му и остава там без да се бои от нищо. Учуден Гордий решава да отиде до проницалището в Телмисос и да се допита до оракула. Преди да влезе в града обаче той е посрещнат от млада жрица, която виждайки орела съвества Гордий да направи жетвоприношение на Зевс Царят. Жрицата изразява желание да отиде с Гордий до храма и да му покаже как точно да извърши ритуала. Фригиецът не само се съгласява, но очарован от красотата й, той и предлага да се ожени за нея...По същото време царят на Фригия е пистигнат от неочаквана смърт, след която оракула изрича думите – Фриги, новият ви цар идва, каращ волска кола, на която е кацнал орел. 

Не след дълго Гордий и младата жреца пристигат в Телмисос. Виждай него и орела на каруцата му, хората го избират за свой владетел. От благодарност Гордий постовя волската си кола в храма на Зевс, като я връзва по особен начин. Тогава оракълът пророкува, че този, който успее да развърже този възел ще стане господар на Азия...След векове Александър Велки прави опит, но неуспял разсича възела с меча си- Graves, цитиращ Хигиний, Цицерон, Аелиан, Плутарх, Ариан, Юстин и Овидий -c.281-283.

http://www.cornucopia.net/library/issues/Phrygia_by_Fritz_von_der_Schulenburg_in_Cornucopia_49.png
                 фригийско скално светилище - така нареченият олтар на цар Мидас

Подобно на европейските траки, фригите също издигат могили над гробовете на своите царе. Могилата на Мидас има диаметър от триста метра, а е висока петдесет. Това я прави сериозен съперник на египетските пирамиди. Не трябва да забравяме, че с течение на времето пръстта се сляга, а и бива отмивана от дъждовете. През VIII век преди Христа могилата на Мидас е била доста по-висока и по-внушителна. Само за сравнение – ширината на Хеопсовата пирамида е двеста и тридесет метра, срещу тристата метра на погребаният паметник на великият тракийски цар.

http://m9.i.pbase.com/u48/faerie_39/upload/30542379.IMG_0094.jpg 

Интересна подробност е това, че фригите практикуват изкуствената черепна деформация...подобно на старите българи. Когато учените откриват скелета на Мидас, те установяват, че този главата на този човек с особена форма. Навярно изкуствената черепна деформация е считана за белег на принадлежност към благородническата прослойка.

Фригите почитат божествата Сабазий, Багайос, Кибела, Атис, Мас, Апелан. Сабазий, Сабадий е само едно от имената на Дионис със значение този, който освобожвава. Вл. Георгиев свързва името на това божество със стблг. свободъ-свободен.   Предложението на нашия езиковед е верно, Дионис е познат на римляните също като (Pater) Liber –освобождаващият.

За Багайос свидетелства Хезхий, който твърди, че това е фригийското название на богът (на светлината) Зевс. Багайос не е нищо друго освен древен вариант на българската дума бог. Нейното древно значение е светлина, ярък цвят, а сродни думи са багра, багря, багрило, божур. Багайос е и арийският Бага – слънцето, което е де факто най-старото божество почитано от човечеството.

Кибела, или по-точно Кубела, Кюбела е име на богинята-майка. Тя е почитана от незапомнени времена както на Балканите, така и в новата родина на фригите – Мала Азия.

                   http://www.sacred-texts.com/cla/luc/tsg/img/fig08.jpg

Атис е спътник на богинята-майка. Неговото име е познато под вариантите Атюс, Атес, а значението е баща. На името на Атис съотвества ст.блг. отьцъ – баща, имаща древна форма атькъ – Младенов...

За божеството Мас се знае малко, най-вероятно се касае за луната, чието алтернативно име е месец, месечина. Коренът в тези думи е мес, той е екав вариант на името на Мас. Екането и якането са типична особеност на българския език, която разбира се се среща и в езика на нашите деди траките.

Апелан е вариант на името на Аполон, който е познат сред старите народи на Европа и под имената Абелио, Белин, т.е. белият, светлият. Не случайно Аполон е известен като бог на светлината.

Благодарение на историческите извори, а и епиграфски паметници, езиковедите са открили значителен брой фригийски лични имена. В своя работа Аркрайт споменава следните Ацула, Бабес, Балион, Бата, Барис, Батак, Борас, Борискос, Ботий, Волас, Дада, Дарон, Котис, Манес, Мико, Нонос – Arkwrigh, Lycian and Phrygian… Фригийското име Бата показва връзка със старобългарското Батбаян, а пък Борас и Борискос напомнят за името на един от най-влиятелните ни владетели Борис I.

До краят на VIII век преди Христа Фригия е могъща държава. За упадъка на държавата на Мидас, вината е прехвърлена на тракийците трери, наричани още кимерийци. Нови изследвания обаче показват, че не кимерийците са виновни за крахът на фригийската държава. Асирийските и лидийските владетели са тези, които доста по-рано успяват да сломят силата на фригийското царство. Отслабени фригите са покорени лесно от персите, които ги заставят да дадат войници за похода срещу Гърция -Her. 7.73.

Автори като П.Каранис смятат, че този тракийски народ продължава да говори родният си език поне до IX век. “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“.

http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf

http://www.jstor.org/discover/10.2307/1291127?uid=3738736&uid=2&uid=4&sid=21102786459567

От средите на фригите произлизат няколко императора на Византия. Първият от тях -Михаил II, получава помощ от българският княз Омуртаг при обсадата на Констатнинопол през 823 година. Теофил - синът на фригиеца Михаил II става способен владетел подобно на баща си. Последвалият Теофил Михаил III е известен с това, че по негово време Кирил и Методий създават и разпространяват славянската писменост. 

Поне за мен това не е случайност. Напълно логично е, че осъзнавайки родствената си връзка с населението на България, фригиецът Михаил III подтиква Кирил и Методий да разпространят устроената от тях азбука и по-този начин да засилят българската народност. 

Самият Солун - родното място на светите братя е и старата земя на фригите, наречени още бриги. Дали и това ще е случайност? Аз лично не вярвам в случайности. 

Славата на нашите предци тънеше дълго време под завесата на лъжите изтъкана от враговете ни. Идват обаче други времена, истината си пробива все по-упорито път и скоро ще стане известна на всички. Цял свят ще знае, че не някой друг, а нашите деди положиха основите на европейската цивилизация и измъкнаха множество европейски народи от мрака. Отново българите ще могат да вдигнат чело и да изпълнят сърцето си с гордост.