ЕТО ТОВА ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ИЗУЧАВА В УЧИЛИЩА И УНИВЕРСИТЕТИ

 

Всеки разумен човек е осъзнал, че официалната ни история е всичко друго, но не и представяне на истината. Методите на професионалистите са ужасяващи: постулати и измислици биват пробутвани за нещо доказано. Никой, никога не е представял доказателства за тюрския или ирански характер на речта на дедите ни. Фантазии, като например титлата кан, хан при ранносредновековните българи са представяни като реалност.

 

Неотдавна немският учен Себастиян Колдиц публикува интересна работа с име “Barbarian Emperors? Aspects of the Byzantine Perception of the qaghan (chaganos) in the Earlier Middle Ages”. Там Колдиц, опиращ се на сведения на Курта и др. казва нещо интересно:  “Макар ранните български владетели да са наречени канове от съвременните историци, трябва да се подчертае, че не съществуват никакви исторически сведения, които да подкрепят това предположение…”

 

Трябва да се добави и друго – ценни исторически извори създадени от българи са пренебрегнати, но се цитират охотно летописите на враговете на народа ни, които в повечето случаи не крият силната омраза, която хранят към българите. Това е меко казано – странно поведение.

 

В старобългарския превод на работа на творилия през I в. Флавий Йосиф, българите са отъждествени с тракийския народ даки. В по-късна работа, създадена от Христаки Павлович, дакийския цар Декебал е представен като господар на българите. Трябва да споменем и труда на Спиридон Габровски, според когото българите произлизат от Мосох – епоним на мизите, основа за името на географското название Мизия. Отец Спиридон свързва народа ни с поданиците на дакийския владетел Декебал, споменава и за войната на дедите ни с император Траян.

 

Доста интересна е и историята на Поп Йовчо от Трявна, защото и в нея се казва, че българите са били победени от Траян римски, т.е. император Траян – победителят на цар Декебал.

 

От друга страна, в нашия фолклор има спомени от император Траян, като по въпроса са писали както Георги Раковски, така и Ганчо Ценов. Освен песните за латинския цар Траян, ние разполагаме и с преданието за това как княз Крум пожелава за изкорени лозите, за да премахне пиянството. Реално това е преразказване на легендата за гетския, цар Декебал, който според Страбон наредил да бъдат изкоренени всички лози.

 

Не по-малко важно е и това, че при анализ на името на цар Декебал, елементът – бал бива обяснен със стблг. болии – по-голям, а при анализа на името на друг дакийски благородник – Скорило, акад. Георгиев предлага стблг. скоръ – бърз. Да не забравяме  и това, че поне до XV в. ние ползваме името Скорил (по сведения на Й. Заимов).

 

Керамиката на траките обитаващи земи край долното течение на Дунава е прототип на керамиката на ранносредновековните българи, а свещения за дедите ни знак IYI се среща най-рано на Балканите – епохата на Неолита и Енеолита, среща се и по керамика от Сучидава – IV- V в. (по сведения на Михалов, Тодорович, Церманович, Тудор).

Има още планини от информация, която е в разрез с общоприетите теории и поради това бива избягвана от историците. Става дума за древния характер на шарките по българските носии, а дори и тяхната кройка. Някои мотиви са от времето на Неолита, други са от Енеолита, Бронзовата епоха, във всеки случай – забележително древни.

 

Етнолози като Иван Ведеников, Евгений Тедоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев, а и изследователи на миналото като Павел Стефанов, Борис Илиев и др. стигат до извода, че при нас българите са запазени следи от култовете към древните тракийски божества Хероса, Дионис, Хермес, Залмоксис, Бендида, Сабазий, Земела, тракийския Зевс.

 

Според проф. Димитър Попов в нашия фолклор са запазени дори спомени за Орфей, а и за живелия по време на Троянската война цар Резос. Д-р Ценов представя в работите си песни, които се говори за галати, а тези хора нахлуват в земите ни преди около 2300 г.

 

Най-важното обаче остава генетиката. Напук на упоритите лъжи тиражирани повече от век, резултатите от няколко генетични проучвания дадоха възможност да се сложи край на манипулациите. Според мен най-важните изводи са три:

 

-        Не може да се говори за родство на българите с народите обитаващи Сибир, Памир и т.н.;

-        Не може да се говори за родство на българите с иранци, афганистнци, нямаме родство и с кавказките народи ;

-        Най-често срещаните при българите маркери I2, E-V 13, J2, R1b, а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали Балканите хиляди години преди някой да чуе за Рим.

 

 

Въз основа на тази, а и на още много друга информация, може да се каже следното: Българите са потомци на древно балканско население, като за начало на етногенезиса може да се приеме времето на Неолита, защото тогава всички елементи, които вземат участието в оформянето на народа ни са вече на Балканите. 

 

Благодарение на това, че на територията на Европа организираното земеделие и скотовъдство се появяват най-рано на Балканите, нашите деди стават многобройни и в търсене на нови земи започват да се разселват в различни посоки. Преселения в по-късни времена са предизвикани от сериозни климатични промени, които принуждават земеделците да напуснат определени региони и дори да започнат да се занимават със скотовъдство.

 

Въз основа на разпространението на така наречената линейна керамика, може да се каже, че едно от най-ранните преселения в посока изток е започнало през четвърто хил. пр. Хр. Като потомци на тези балкански преселници могат да бъдат посочени тохарите, населявали северозападен Китай. Тохарският език е считан за тракийски, или поне за трако-фригийски диалект от Юлиус Покорни (цит. от Леонид Сверчков).

 

Тохарска жена - "Loulan beauty" 漫漫长冬 - This file has been extracted from another file: Loural Beauty.jpg

https://en.wikipedia.org/wiki/Tocharians#/media/File:Loulan_beauty_face.jpg

Други потомци на старите балканци принудени да търсят пасища за стадата си в Средна Азия са масагетите. На тях д-р Васил Бакърджиев гледа като на съюз от две тракийски премена. Това са разбира се мизите и гетите, явно неслучайно старият автор Йордан причислява масагетите към гетското семейство и твърди, че град Томи (в Добруджа бел. авт.) е наречен по името на масагетската царица Томира.

 

След войната с персите през VI в.пр. Христа масагетите се завръщат на Балканите, а през II в. Клавдий Птолемей съобщава за част от тях – тези, които доминират над своите роднини и носят името хуни, или както е правилно уни. То притежава значение господари, благородници и може да се обясни със стблг. унии – по-добър, тук в смисъл на благороден.

 

Освен като хуни, уни, масагетите – съюз на мизи и гети, са наричани и скити, като тук е мястото да се спомене, че според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Прочее, това е виждане и на българския учен Георги Баласчев, който добавя към скитите и сарматите. Това е в пълна хармония с твърдението на Прокопий Цезарийски, според когото сарматите спадат към семейството на гетите.

 

Подобно на кръвопролитните граждански войни при римляните, а и при гърците, нашите деди също са воювали помежду си. Някои от тези конфликти са изтълкувани от историците като сблъсък между два различни народа, но реално се касае за две групи от една и съща общност. Жителите на Атина и Спарта са говорили различни диалекти, водили са войни, но и двете групи спадат към една и съща етно-културна общност.

 

Виждаме, че отъждествяването на българите със скити, хуни, даки, мизи не е в противоречие на твърдението, че народа ни се е оформил на Балканите. Съвсем нормално е един голям народ какъвто е бил нашия да е спойка от различни групи хора.

Немците са наследници не само на свевите, на които дължат името шваби, но също на алеманите, тунгрите, хавките, херуските, тенктерите, част от франките и т.н. Защо в такъв случай ние трябва да се чудим, че сме потомци на мизи, гето-даки, пеони, а също скити, сармати и др.?

 

Що се касае до езика ни – той е древен, много древен. Ако предците ни бяха нахлули на Балканите едва през V-VII в., то как тогава най-древните имена на реки споменати от Омир, а и в записаните от гърците митове, исторически сведения и т.н. са обясними на български език. Не аз, а професионални лингвисти като акад. Георгиев, Ото Хаас и др. са направили следните тълкувания:

 

-        Пеней е обяснимо с пѣна – пяна ;

-        Кафисос е обяснимо с каплѭ – капя ;

-        Камандър е обяснимо с камы, камене – камък ;

-        Тимок е обяснимо с тьма – тъма ;

-        Страуос е обяснимо със строуia – струя ;

-        Еленос е обяснимо с ѥленъ – елен ;

-        Ахерон, Ахелой е обяснимо с ѥзеро – езеро ;

 

Темата за древността на българския език е обширна, може да се говори доста, може да се прочете доста. В две свои работи съм представил открития на различни лингвисти, които са проучвали езика говорен от Залмоксис и Орфей. В двете си книги представям превод на различни тракийски надписи. Давам както своите, така и чужди тълкувания, за да имат читателите база за сравнение. Както в първата, така и във втората книга е представен дълъг списък на тракийските глоси – доста по-дълъг от този, който представят нашите учени. Даден е и разширен списък на имената на тракийските лечебни растения, но което е по-важно – дадено е и тълкуването им на български език.

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html

Представен е и ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК от над 450 думи, като при всяка от тях е посочено откъде е взета думата, какви са вариантите ѝ, какви са тълкуванията на професионалистите и разбира се – какво е моето тълкуване. Смятам, че доста от тези, които разлистят том 1 и том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК ще останат приятно изненадани.

 

http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html

Кой не би се гордял с това, че предците му са най-древния цивилизован народ на Европа? Кой не би се гордял с това, че е потомък на хората, изобретили колелото, най-ранната писменост, а и издигнали първите градове на нашия континент? Нима не е повод за гордост да се наречеш наследник на почитаните по време на Античността Залмоксис, Орфей, Тамир, Лин, а и основателя на Елевзинските мистерии Евмолп?

 

Време е истината за нашия произход да бъде казана, а срамните лъжи за миналото ни да бъдат погребани.

КРАХЪТ НА ИМПЕРИИТЕ И ОТКРАДНАТАТА БЪЛГАРСКА СЛАВА

 

Историята не е просто купчина документи съдържащи дати и събития. Не е и описание на живота велики владетели, мислители, пълководци. Историята е преди всичко биографията на един народ, неговата памет, тя е и средство за възпитание.

Способните държавници знаят това отлично и се грижат поданиците им да получат самочувствието, което трябва да има един силен и уверен в себе си човек. Само такъв индивид може да пази добре своята родина, само такъв индивид ще е готов да се изправи гордо срещу по-многоброен враг и то с готовност да победи.

Тит Ливий, летописецът живял по времето на император Октавиан Август създава съвсем съзнателно книгата Достопаметни герои и деяния. В тази творба той не просто представя добродетелите на своя народ, но и дава ръководство как да се стане истински римлянин. Примерите на героите Гай Муций Сцевола, Марк Валерий Корвинус и др. не са подбрани случайно. Също така неслучайно Ливий свързва героите от Троя с предците си. Без високо самочувствие младото поколение ще израсне със сервилно поведение, а добивайки зрялост няма да има силата да се противопостави на врагове.

 

Изобр. Medium69 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg/800px-Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg

Рим побеждава не само с меч, дисциплина и военна техника. Потомците на Ромул побеждават и с дух, с увереността, че имат правото да управляват други народи. Това обяснява и защо когато Вечният град потъва в корупция и губи морала си, идва и край на старото величие. В този случай историята е и урок какво не бива да се прави – престанеш ли да бъдеш себе си, изневериш ли на старите традиции за теб няма бъдеще. 

Въпреки крахът си, Рим е сравнително пощаден от съдбата. Обитателите на Апенинския полуостров макар и да опознават страданията на победения, все пак не изпитват ада, на който са подложени нашите деди. Никой нашественик на Апенините не набива местното население на кол, никой не организира обезглавявания, зверски мъчения, никой не оковава масово мъже, жени и деца и не ги откарва като стока на пазарите на Ориента. 

Съдбата е снизходителна към потомците на Ромул и по отношение на нещо друго – те нямат врагове, които с ориенталски фанатизъм за издирят книжнината им и да я горят. Древната памет не е унищожена, както е било у нас.

Всъщност не точно съдбата, а една определена група от дедите ни са били снизходителни спрямо римляните. Участта на тези хора можеше да е друга, ако Атила - владетелят на царските скити (познати още като хуни, масагети и кимерийци, или северни траки според д-р Ценов) не бе показал милост. През 452 г. благородникът наречен още бич Божий, нахлува с огромна армия в северните части на Апенинския полуостров и подлага всичко на опустошение. Папа Лъв I се среща с Атила в град Мантуа и го умолява да пощади населението на страната. Какво точно духовният водач е казал на царя на скитите не се знае, но Атила се завръща с войската си в Източна Европа.

 

                                Атила, картина на Йожен Дьолакроа   https://en.wikipedia.org/wiki/Attila#/media/File:Eugene_Ferdinand_Victor_Delacroix_Attila_fragment.jpg

Възможен е бил обаче и друг сценарий. Реално нищо не е било в състояние да спре армията на царските скити и техните съюзници са подложат целият Апенински полуостров на опустошение. Нищо не би попречило пълните с ценни ръкописи библиотеки да бъдат опожарени, а познаващите миналото летописци са бъдат избити.Така паметта на римляните би била унищожена, а корените им със славното минало прекъснати.

Какво би се случило след това? Както Балканите, така и Апенините имат планини и гъсти гори. Определена част от населението би могла да намери убежище там и да се опази от опасностите. Следвоенните години биха били трудни, но все пак известна група хора биха оцелели.

Да оцелееш и да вегетираш обаче не е същото както да водиш достоен живот на горд човек. Не познавайки славното минало на предците си, потомците на оцелелите биха били скептични, ако някой им разкаже, че са наследници на народ, който е властвал над държави по три континента. Този, който живее в немотия не може да си представи, че в далечното минало е било съвсем различно. Веднъж превърнат в скот, човек трудно поглежда нагоре и напред.

Такива индивиди предпочитат удобството на игото пред неудобствата, които би причинила борбата за по-добро бъдеще. Такива индивиди биха оказали упорита съпротива на всеки, който направи опит да разкрие старата слава и величие на предците си. Донякъде е разбираемо – как да вярваш, че дедите ти са носили позлатени доспехи и са карали дори смели народи да треперят, ако в момента водиш жалко съществуване? Как да се държиш като стопанин и горд човек, ако си потънал в бедност?

Същата причина предизвиква скептицизъм у мнозина сънародници, които са станали жертва на създадените от безсъвестни индивиди заблуди за нашия произход и история.

За много българи е трудно да приемат, че историята ни не започва през прословутата 681-ва година, а хилядолетия по-рано. Не са малко тези, които са склонни по-скоро да се съгласят, че дедите им са наричани роби, отколкото, че са се назовавали славни. Докараният до положение на скот не само не може да погледне нагоре и напред, но не е в състояние да почерпи мъдрост и сила поглеждайки назад във времето.

Голям е грехът на тези врагове, които са нахлували в страната ни и са оставяли пепелища след себе си. Голям е грехът на тези слуги на мамона, които са слагали вериги на врата на народа на светлината – дедите ни, а и са ги продавали в робство. Голям е и грехът на бездушните фанариоти издирвали и унищожавали старите ни книги.

Не по-малък е грехът на тези сънародници, които са спомогнали за насаждането на лъжи за нашата история и произход. Чужденците проявяват ориенталска жестокост защото такъв е моралът им, защото са научени да вярват, че имат правото да градят държава върху страданията и костите на други хора, считани за рая, добитък, предмети.

Какво обаче оправдава тези от нашите историци, археолози и езиковеди, които помагат с трудовете си за продължаване на живота на старите и вредни за България заблуди? Не мога да проумея какво може да мотивира един индивид да вреди на собствения си народ, ощетявайки го със съдържащите неверни неща свои работи. Всеки може да направи грешка, човешко е, но не е човешко и не е справедливо заради една кариера да се погребе бъдещето на цял народ и то народ, от чиито данъци идва заплатата на учените.

И други хора са потомци на някога велики народи, изгубили в последствие своето богатство и благополучие, но има една съществена разлика в сравнение с нас. Коптите – наследниците на старите египтяни знаят кои са дедите им и знаят, че историята на народа им започва през четвърто хилядолетие преди Христа. Асирийците живеещи на територията на Турция, Армения, Иран, Русия и т.н. знаят, че дедите им някога са били абсолютните господари на Ориента, знаят, че са наследници на хората създали Асирийската империя.

Докато понастоящем копти и асирийци са потиснато малцинство в държавите на дошли по време на Средновековието жестоки нашественици, ние все още имаме своя държава. Египет пада под властта на други хора и никога повече не се съвзема. Въпреки силата и величието си, през VII в.пр. Христа Асирия е съборена в праха и никога повече не се съвзема. А ние – изправяйки се като феникс от пепелища отново и отново, все пак, все още имаме своя държава. Нима това не е повод за гордост, нима това не е невероятен пример, нима това не е доказателство за силата ни!

Това, което ни липсва е знанието за истината за произхода на народа ни и деянията на нашите деди. Тази истина е идеалът и моторът на новото възраждане и възход. Без да вижда светлина пред себе си, човек няма как да търси по-доброто. Без гордост и самочувствие никой няма да се противопостави на тези, които го унижават, грабят и убиват тихо.

Без идеал не може да се живее. Без да имаш примера на предците си, няма как да бъдеш себе си и да живееш собствен живот. Великият родолюбец Пенчо Славейков е осъзнал това и е запечатал важни послания в творбите си. Едно от най-важните е това от Кървава песен:

 

"Но ний сме слаб народ!" На мене ми додея

таз стара песен все и денем и ноще

да слушам да се пей. Един народ расте

сам с идеалите си, с задачите, що взема

на свойте плещи, и с тях се той възйема

до подвизи, зарад каквито вчера сам

не се е смятал за кадърен. Ето вам

и пример: с векове народа ни мърцина

живя в душевен мрак, и ражда се и гина

со скотовете скот. Кое го възроди?

Кое заспала мощ в юначните гърди

събуди? В подвизи кое го днеска води?

Водачът всемогъщ за мъртвите народи —

светият идеал!

 

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=105&WorkID=14550&Level=2

 

Бъде ли ти внушено, че си слаб и ти повярваш, наистина ще станеш слаб. Бъде ли ти внушено, че трябва да се уповаваш на други, ще останеш до края на съществуването си зависим от милостта на други. А светът е жестоко място, слаби и зависими няма как да оцелеят, потомството на такива е осъдено да слугува на хитри и брутални народи, а с течение на времето и да изчезне.

Грехота е това да стане. Грехота е потомците на народа на светлината да изчезнат. Вярвам, че изпитанията, които са на плещите ни сега, само ще ни направят по-силни. Вярвам, че мъдростта попита в гените ни ще ни помогне да превъзмогнем отровата бълвана от пропагандната машина на враговете ни. Вярвам, че за пореден път небето над нас ще грейне и тези, с които историята започна ще продължават да пишат история.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=MzAdhb8e9u8

ТРАКИТЕ В БРИТАНИЯ – ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, ЛЕГИОНЕРИ И ЗАЩИТНИЦИ НА ОСТРОВНИТЕ КЕЛТИ

По отношение на това, кои генетични маркери са типични за траките, чуждите изследователи изпревариха нашите. Поне по мои сведения едва в периода 2011-2013 г. нашите генетици установиха, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на най-древното цивилизовано балканско население – траките. Присъстващите при значителен брой българи маркери J2 и E-V13 бяха единодушно определени като наследени от траките (като разбира се I2, R1b*L23 и древният, на повече от 12 000 години вариант на R1a също са наследени от траките бел.авт.).

Няколко години по-рано, през 2007 година в научно списание бе публикуван материал на Steven C. Bird "Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. Основавайки се на факта, че генетичните маркери E-V13 и J2 са чужди, екзотични за Западна Европа, Стивън Бърд изпозва работи на различни изследователи, които смятат, че причината за присъствието на въпросните маркери в Британия се дължи на идване на хора от Балканите.

Относно периода, в който е осъществена древната миграция съществуват няколко виждания, които се различават значително. Според Стивън Опенхаймер носителите E3b (E-V13) и J2 са пристигнали на Британските острови преди около 6500-5500 години – времето на Неолита (на Западна Европа, в този период Балканите са вече в Енеолита – Меднокаменната епоха бел.авт.):

“The origins, arrival times and possible routes of migration of the E3b haplogroup [1] to Britain have been the subject of debate among population geneticists for several years.  In his book, The Origins of the British, Stephen Oppenheimer (2006) advanced a theory of a Neolithic time period for the arrival of E3b (and a companion haplogroup, J2) in Britain,[2] corresponding to the period from 6.5-5.5 kya (thousands of years ago) and originating from the Balkan peninsula.”

http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Опенхаймер има повод да смята, че въвеждането на организираното земеделие на Британските острови се дължи на идването на хора от Балканите (хора, чиито гени ние носим бел.авт.). Дедите ни научават островните келти на земеделие и макар това да се е случило преди около 6500-5500 години, дори и в ново време се откриват следи и от езиковото влияние оставено от предците ни.

На уелски език думата сърп е cryman, тя отговаря на стблг. кремень-кремък, скала. Това разбира се не е случайно. По време на Неолита сърповете са правени от еленов рог, в който са втъкнати остри парчета кремък. От друга страна стблг. брашьно с древна форма *bhare-s (Български Етимологичен Речник, Т. 1, с.75) отговаря на уелската bara-хляб. Старобългарската мотыка-мотика пък отговаря на уелската matog-мотика. А уелската pridd-пръст, земя съотвества на стблг. пръсть-пръст, земя. На стблг. дѣло отговаря уелската delw, като списъка може да се удължи прилично, но дори и от представеното тук става ясно, че древните балканци въвели организираното земеделие на Британските острови не са кои да е, а наши предци, чийто език разбира се е древна форма на езика, който говорим днес.

Други автори, на които се уповава Стивън Бърд са склонни да приемат Бронзовата епоха като период, в който древно балканско население е колонизирало Британските острови и други части на Европа: “Semino et al. (2004) viewed E3b1a-M78, of which E3b1a2 is, by far, the most common subclade in Europe, as an indicator of the diffusion of people from the Balkans (along with a “companion” clade, J2b1-M12/M102) and therefore a candidate for a residual genetic signature of the Neolithic demic diffusion model. Cruciani et al. (2007) have brought the Neolithic dating assumption into question, however, by their revised dating of the expansion of E-V13 and J-M12, from the Balkans to the remainder of Europe, to a period no earlier than the Early Bronze Age (“EBA”)[8] . “http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Стивън Бърд съобщава и за още едно виждане относно периода, в който траки са населили Британия. Опирайки се на сведения на Сайкс и др. английският изследовател представя теорията за същественото тракийско присъствие в Британия по време на римското владичество, като се ползват не само данните на генетиката, но също така сведения от археологията:

“Thracian and Dacian soldiers originating from the geographic regions near the Danube, where E-V13 has been shown to have its highest frequencies worldwide, were attested historically and epigraphically in the same regions of Britain where E3b1a-M78 has appeared most commonly in the three population surveys of Weale, Capelli and Sykes.  

http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Действително, епиграфските паметници от периода на римската доминация на Британия недвусмислено доказват тракийско присъствие. Запазени са дори надгробни паметници на траки на римска служба: “Thracian soldiers in Roman Britain. Epigraphic evidence for the presence of individual Thracian soldiers, as well as for Thracian military units of the Roman army, is found in several locations in Britain....  The cohors I Thracum eq. (mounted cohort of Thracian cavalry), is recorded on a tombstone in Cologne from the first century; this unit had moved to Britain by 122 and was still there under Severus (r. 193-211).  The cohors II Thracum moved from Germany to Britain between the mid-first century and CE 103, perhaps as a result of the Bouddican revolt.  Only one seventh cohort is known, the cohors VII Thracum.  It was attested in Britain in 122 and 135 and in Brittania Inferior (corresponding to northern England, with its capital at York) in the third century.  Among the alae (“wings” of cavalry), the ala I Thracum was attested in Britain in 103 and 124; tombstones from Colchester (about CE 45) and Cirencester (CE 62) attest to the unit’s presence in Britain in the mid-first century and an engraved trulla (washbasin or ladle), possibly Flavian….”

 http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Погребален паметник на тракиеца Руфус Сита-The Rufus Sita Tombstone- изобр. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg

  

Погребален паметник на родения в Сердика (София) тракиец Лонгин Здапезе – изобр. http://www.angelfire.com/il2/annatar/feminalia.jpg

http://www.angelfire.com/il2/annatar/feminalia.html

Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр.  https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB000991.png

https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/991

Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр. 

https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB001877.png

https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/1877

Посвещение, в което се споменават тракийска и дакийска кохорта от територията на Британия- изобр.- https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB001909.png

 https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/1909

По-интересно е нещо друго подсказващо тракийското присъствие в Британия – присъствието на могили като тези от територията на България. По принцип могилните погребения са само за благородници, а това показва, че освен от простолюдието, римляните са рекрутирали войници и от тракийската аристокрация – точно това обяснява присъствието на могили от тракийски тип, при чиито разкопки са намерени римски артефакти: “The area north of Saffron Walden and east of the Roman fort at Great Chesterford included several villas and the largest group of Roman burial tumuli in western Europe, located at Bartlow, just over the Cambridgeshire border from Essex (Bassett, 1982, pp. 2-12).  These barrows originally numbered nine, and are the largest group of such burial mounds west of the Alps.  Liversidge (1968, pp. 495-499) identified several Roman objects taken from these burial tumuli and noted, among other objects, a coin of Hadrian (r. CE 117-138) lying on top of the remains of one cremation that was placed in a glass jug. An illustration from 1845 by Knight (1845, Fig. 21, No. 18) provided an interior view of the largest of the tumuli, a sketch of the burial gallery of tumulus no. 3, accessed from the exterior originally by a hallway-like passage.  In The Thracians, Hoddinott (1981, pp. 119-121, 124-126) described earthen burial tumuli very similar in appearance to the Bartlow tumuli, complete with hallways and burial galleries, throughout ancient Thracia.”   

http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

В работата си Стивън Бърд задава изключително интересни въпроси, като най-важният е този – дали колонизационните вълни на тракийско население се дължат само на дислокация на служещи на Рим траки, или пък се касае за колонизации от различни епохи: “Some relevant questions that must await better and more complete genetic sampling of E3b1a2 haplotypes in Britain and western Europe include: (a) whether E-M78 (putatively E-V13) haplotypes from the Northern Wales/Cheshire geographic cluster and from the southeastern England cluster are in fact from the same population, originating in the Balkan peninsula, or whether their arrival times and migration routes are substantially different; (b) what role (if any) J2-M12 has had in the Roman occupation and settlement of Britain; and, (c) could any E3b haplotypes located in the Rhine river region also have been the result of settlement and military occupation of Germania Inferior by soldiers of Balkan origin?”

http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

Въпреки, че тракийското присъствие в Британия е най-убедително доказуемо благодарение на споменаването на служещи на Рим тракийски подразделения, а и присъствието на тракийски погребални паметници (могили), смятам, че определени групи от дедите ни са се заселили в този отдалечен от Родината регион доста преди появата на Римската Империя.

Нищо не пречи всички изследователи опитали се да намерят периода, в който определени групи траки са се заселили в Британия, да са прави до известна степен. Нищо не пречи да е имало поне три преселения: през Неолита (балканския Енеолит), през Бронзовата епоха, а и по време на римската доминация над Тракия и Британия.

Със сигурност се касае за идване на голяма група траки, защото най-вероятно те са дали името на Британия. Гръцкото название на острова е Πρεττανια, а то е заето от уелското название Prydein, което пък от своя страна идва от племенното название Pretani (B.Gunliffe, Britain Begins, 2013, c.4). Имайки предвид неоспоримия балкански произход на няколко вълни преселници, то смятам, че не е никак пресилено да се приеме, че въпросните Pretani са потомци на обитавалите Балканите партини/ Παρθηνοί. Друга група траки пък дава името на Темза/Tameisis, което неслучайно отговаря на Тамаси дава/Tamasi dava. Отваряйки дума за тракийски селища с елемент -дава, дева, трябва да се спомене и разположения на територията на Британия град Дева/Deva. Да не забравяме и връзката между тракийското селище Доберус/Doberus и древнобританскоко Дубрай/Dubrae.

Съседи на далите името на Британия партини/ Παρθηνοί са хора носещи имена биброки/Bibroci и бриганти/Brigantes. Едва ли е случайност, че тези етноними приличат поразително на тракийските племенни названия бебрики и бриги. Тук е мястото да се споменат и болгите, познати и като белги/Belgae. В ирландските предания те са наречени Fir Bholg, Fir Bolg, като се смята, че са дошли от Тракия:

“The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs.” -Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299.

Интересен въпрос е това дали заселилите се по време на Неолита/Халколита в Британия траки, а и по-късните преселници от Бронзовата епоха са гледали на служещите в римските легиони траки като на свои роднини. Дали езикът на първите напуснали Балканите наши предци се е запазил до такава степен, че да е бил разпознаваем за тракийските легионери?

Смятам, че има повод да се смята, че старите балкански преселници и траките служещи на Рим са се разпознали като роднини. Това би обяснило оставането на тракийски легионери в Британия след привършването на военната им служба, а и участието на траките в защитата на местните хора по време на англо-саксонската агресия. Без тракийските легионери останали в Британия, островните жители биха били изклани до последния човек от прииждащите орди германски племена: англи, сакси, юти и др.

Съпротивата срещу нашествениците дошли от земите на Северна Германия и Дания се превръща в извор за легендата за крал Артур и рицарите от кръглата маса. През V-ти век Римската Империя се намира в криза. Легионите на Вечния град напускат Британия и така страната губи защитата си срещу нашественици.  Остава малка група ветерани, които са се смесили с местното население и считат Британия за своя родина. Не дълго след отпътуването на римската войска, англо-саксите започват своето нашествие. Отначало те са служели като наемници на британските благородници, но след време, нарастнали на брой, англо-саксите добиват смелост и предявяват териториални претенции. Стига се до жестоки въоръжени конфликти.

Летописците Гилда, Нений и Джефри от Монмот разказват за стълкновенията на британските благородници Вортимер и Вортигерн срещу англо-саксите.  Цар Вортимер успява дълго време да опази границата, но умира и защитата на Британия остава в ръцете на Вортигерн. Той бива измамен от англо-саксонския цар Хенгист, който му обещава мир. Като знак на сближение Хенгист предлага  дъщеря си за жена на Вортигерн. Келтският владетел се съгласява и урежда тържество, на което са поканени всички благородници на Британия. По време на сватбата, на дълга маса са седели един до друг сакси и келти. Виждайки, че келтите са вече пияни Хорса се провиква – Сакси, захващайте се! Подчинените му изваждат скритите ножове и прерязват гърлата на седящите до тях келти. За около минута келтската благородническа прослойка е унищожена, оставен е жив само Вортигерн, за да служи като заложник...

Англо-саксите са потривали доволно ръце след лесната “победа”, но ги чакала неприятна изненада. Един смел мъж, наречен Артур се осмелява да се опълчи на дошлите от Германия завоеватели. С помощта на малкото останали легионери и загубили водачите си келти, той нанася поражение след поражение на англо-саксите.

Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги смесената армия на римския пълководец. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над германските нашественици. (Доста преди Артур, императорът от древнобалкански произход Максимин Тракиец дава подобен пример на войниците си и смазва войската на алеманите).

Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие на германите е копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им (така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу легионите на Михаил Рангаве).

Днес известните с едрият си ръст и светла коса сармати са набедени за иранци, но в далечното минало, познаващият ги Прокопий Цезарийски ги причислява към семейството на северните траки гетите –Proc.B.G.III.ii.2-3. Този факт обяснява защо тракиецът Лонгин Здапезе е изобразен със сарматска люспеста ризница, а и защо британските топоними и хидроними Дева/Deva, Тамесис/Tamesis съотвестват най-добре на севернотракийските селища с елемент –дева, дава, а и на обяснимия със стблг. тьма севернотракийски топоним Tamasi dava.

Преди време един приятел сподели, че английската ненавист към българите се дължи на факта, че траките в Британия са избили много от техните деди и са забавили завоюването на острова с векове. Дали е така не зная, това няма как да се разбере по простата причина, че неприязънта към даден народ се насажда от шепа политици, чиито мотиви често остават тайна. Не мисля, че презрението, с което Едуард Гибън говори за българите се дължи на наследствена омраза към дедите ни. Реално Лорд Биконсфийлд (Бенджамин Дизраели) няма причина да мрази българите, а всъщност прави всичко възможно да потули зверствата османлиите по време на Априлското въстание,  по-късно дори предоставя английската флота на Сулейман паша- касапинът на Стара Загора и така прави възможни нови кланета.

В политиката омраза и желание за сътрудничество се менят често. Едва ли някога ще разберем причината на тези, които са ощетили народа ни с думи и дела. Друго е важно – да се покажат истинските корени на българския народ, а и заслугата на дедите ни в развитието на европейското общество. Не идеите на гърците дадоха импулс на западноевропейските народи, а знанията дадени от дедите ни. Без организираното земеделие и скотовъдство, без важните знания за обработване на металите, опитомяване на коня и т.н., Западна Европа нито би станала многолюдна, нито би добила силата, която притежава днес.

Вместо да се чудят в кой затънтен ъгъл на Азия да набутат корените ни, скъпите ни учени могат за използват наличната информация и да коригират създадените в миналото заблуди, а с това и да спомогнат да получим престижа, който народа ни заслужава.