ТАЙНИЯТ ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК

Заглавието навярно ще събуди недоумение у някои хора. Със сигурност има такива, които ще се запитат за какъв таен речник става дума? Всъщност няма нищо мистериозно. Касае се за важни тракийски думи, които обаче не са известни на българския читател. Някои от тях са: вода-вода, бара-бара (рекичка), дебре-дебри, листе-листи, вир-вир, суу-сух, темен-тъмен, коза-коза, волинт-воленте (вол), зайкус-заек, орол-орел, елейн-елен, зелкия-зелка, вит-ведь (знание),  видето-видетъ (видя, виждам).

Пълният списък е значително по-дълъг. Тук ще бъдат представени само най-важните, а и най-интересните тракийски думи, които не са известни на широката публика. Така на всеки ще стане ясно, че приликата на езика ни с този на Орфей не е случайна, тя не се ограничава само с няколко общи неща от граматиката, но от лексиката също проличава, че езикът на героите възпети в древните поеми не е отмрял.

Първо трябва да бъде обяснено как се изгражда речник на “мъртъв” език. Понякога разполагаме с глоса-превод на тракийска дума. Хезихий споделя, че на фригийски ζέλκια/зелкия е зелка, според Страбон названието Ματόας/Матоас (алтернативно име на Дунава) означава  мътен, с мътни води. Благодарение на Аристотел научаваме за това, че траките наричат дивия бик с името волинт/βόλινθος. Тези данни са ценни, но лингвистите не са си направили труда да поставят интересните глоси в речник заедно с българските съоствествия.

Връзката на зелкия със зелка и на матоас с мътя, размътвам е ясна, но за волинт са нужни обяснения. Тази дума отговаря съвсем точно на старобългарската воленте-вол. Нека не забравяме, че волът е едро рогато животно както и дивия бик, чието тракийско име е волинт. По принцип всички домашни животни са били диви в дълбока древност. Няма причина след опитомяването им те да получат ново название. Учените ни знаят много добре, че наставката -инт във волинт отговаря на старобългарската -енте във воленте, знаят и, че коренът вол е идентичен, но не са си направили труда ясно и точно да обяснят значението на тези важни подробности.

Не само от глосите, но също от древни надписи могат да се извлекат други думи без да е даден директен превод за тях. Благодарение на различни посвещения ние знаем, че матеран е тракийска дума за майка, майчин. Тя е еквивалент на старобългарската матерьнъ-майчин. Тази подробност е доста важна, но за жалост не й е предадена известност. Не е предадена известност и на факта, че мизийската дума за брат е братер, а старобългарското й съотвествие е братръ-брат.

Ценна информация може да се извлече и от племенните названия. Споменатите от Плиний морисени са локализирани по бреговете на Черно море и от това може да се направи заключение, че тракийската дума за море е море, или морие. Гареските са обитавали планинско селище и от това става ясно, че гара е тракийска дума за планина, отговаряща на старобългарската гора-планина.

Не малко данни получаваме от топонимите и хидронимите – названията на селища, местности, реки, езера. Благодарение на това, че древното селище Дибалтум е локализирано край блато може лесно да се разбере, че балта е тракийската дума за блато. Тя отговаря на старобългарската балтина-блато, от която идва и названието на езерото Балатон в Унгария – територия владяна дълго време от дедите ни.

Личните имена са също един добър извор на данни за езика на Залмоксис и Орфей. Учените дават етимология на древното име Скорило със старобългарското прилагателно скоръ-бърз. За Меда може да се предложи тълкуване с думата мед. Балас/Βάλας отговаря на българските Балеш, Балоша, чиято основа е прилагателното бял, имащо диалектна форма бал.

В общи линии това са начините, по които е събиран материала за тракийските речници. За жалост доста често изследователите волно, или неволно са укрили смисъла на някои думи. Тълкувайки името на тракийската крепост Маска Владимир Георгиев го свързва със стблг. мъскъ-муле, като смята, че се касае за славянско название, т.е. ново, а не древно. Да обаче Маскиобрия е древен тракийски топоним, в който също намираме корена маска-мъскъ-муле. Георгиев сравнява тракийското крепостно име Καβετζος със славянската дума кавец-чавка, но забравя за древния тракийски град Καβεσσος. Споменатият от Прокопий топоним Баба също бива наречен нов, но се забравя фактът, че Бабуле е име на одриски град.

Някои представители на тоталитарната цензура навярно са се страхували от факта, че прекалено много тракийски думи имат ясни български съотвествия. Учените ни са били принудени да определят много древни селищни имена като нови, макар да не е имали никакви доказателства, или даже индикации за това...

Пропуски е направил не само Владимир Георгиев, но и Иван Дуриданов. Той извежда тракийската дума аиз-коза от топонима Аизика, но не обръща внимание на сродния фригийски топоним Азания, който е обясним със стчслав. азъно- козя кожа. Същият автор изолира тракийската дума рака(с) – изровено място, ровина благодарение на топонима Ракуле. Това тълкуване е вярно, но не е спомената изобщо старобългарската дума рака-гроб. Все пак гробът е изровено място.

Без да се дадат старобългарските съотвествия на тракийските думи, читателите няма как да разберат чий език е най-близък до речта на Залмоксис и Орфей. Освен това учените често дават произволен смисъл на дадени древни топоними. Дуриданов тълкува Palae/Пале като блато сравнявайки с лит. pālios- блато без да има ясни данни, че селището е било в блатиста област. Защо да не предположим, че Пале е древен вариант на поле? Градчето е разположено в поле, а не в планина, или блато.

От нас са скрити тракийски думи не само поради неправилното им тълкуване както е в случая с Пале, но и поради това, че доста древни топоними, от които могат да се извлекат думи изобщо не са споменати. От названията на градовете Коне, Кузик, Модра и др. ние можем да извлечем думите коне, коза, модръ-син, светъл.

В представеният тук списък са дадени  пропуснатите от учените ни тракийски думи. За по-голяма яснота е предложено систематизиране по категории – семейство, имена на животни, имена на растения, топонимия и т.н. Нека хвърлим поглед към непознатите фрагменти от езика на Орфей:

I. Имена на животни и птици

aва-овца

бик-бик

вол(инт)-вол

вонасос-вонящ (див бик)

гагула-гагула (вид патица)

дразд-дрозд

заик-заек

елеин-елен

кабец-кобец (вид сокол)

коза, куза-коза

кузил-козел

кон-кон

корубант-жреб(енте)- жребче

куна-белка

кур-коуръ (петел)

маска-мъскъ (муле)

орол-орел

ук-вук (вълк диал.)

Към тези могат да се добавят споменатите от Георгиев, Дуриданов и Хаас аспа-кон (бърз кон, боен кон), брентас-елен, eлеин-елен, зобмр-зубър, зум-зъм (змия диал.),  кун-куче, марка (черен, или червен кон), удра-видра. Общо взето, тракийските думи за животни и птици са двадесет и шест, като само осем от тях присъстват в речниците, а осемнадесет за жалост са останали непознати на българския читател.

В интерес на истината някои езиковеди са представили и други тракийски думи за животни. Това са буза-козел, геса-щъркел-рибар, дренис-елен – Дуриданов, с. 74, 75, 76. Буза е извлечена от личното име Бузас, предложена е връзка с авестийската дума būza-козел, но тълкуването е произволно, изобщо не е потърсена връзка с българската дума буза-страна на човешко лице, т.е. нещо издуто, голямо. Бузя се означава надувам бузите си, правя страната на лицето си издута. Да не забравяме и важния факт, че Бузан е старобългарско име споменато от Павел Дякон.

Геса-щъркел-рибар е изведена от топонима Geisa, Дуриданов търси връзка с лит. dzēse-чапла, рибар. В този случай е пренебрегнат факта, че дифтонга ei в Geisa е служел за представяне на звука и, т.е. произношенето на  Geisa е по-скоро Гиза. Името Гиза и може да се свърже с българската дума гижа-новопосадена пръчка за лозе.

Дренис-елен е изведена от личното име Drenis, като се търси връзка с алб.гег. dre-елен. Напълно е пренебрегната връзката с българската дума дрен-дрян. В нашата топонимия се срещат места с названия Дрен, Дряново, а имаме и фамилно име Дренев.  

Странното е, че ясни и основни думи като коза, бик, заек са пропуснати от езиковедите изучавали езика на Орфей, но като че ли насила се търсят връзки с други езици като литовски, авестийски и албански. При условие, че имахме древни свидетелства за тракийските корени на литовци, албанци и др., то би имало логика да се прегледат речниците на тези народи с цел намирането на етимологията на тракийските думи. Такива извори обаче не съществуват изобщо. Напротив, ние българите сме тези, които в продължение на хиляда години са отъждествявани с траките. От това следва, че първо в българския речников запас трябва да се търси обяснение за дадена глоса, тракийско лично име, или топоним.

Дори представените от учените думи са дадени без нужните обяснения, а те са от огромна важност в някои случаи. Да вземем например думата аспас-кон. Тя се среща в тракийския теоним Ут-аспиос, но и в името на българския владетел Аспарух. Да не забравяме и военоначалника Аспар, който е определен като произлизащ от гетите.

Аспас е сродна на авестийската aspa-кон и на ведическата aşva, aşu -кон, бързина. Сродни са също старобългарските спехъ-бързина, спешити-устремявам се, а разбира се и днешните спешно, спешност...От пояснение се нуждае и брентас-елен. Тази дума е правилно изтълкувана, но не е показана връзката с българската дума брана-земеделски уред с остри шипове. В дълбока древност браните са се правели от еленов рог. Брентас означава просто рогат, имащ рога. Със същата семантика е почти забравената българска дума рогач-елен.

Ето колко може да промени едно кратко разяснение. Оказа се, че на пръв поглед странните брентас и аспас имат българска етимология. Същото важи за още много случаи, които предстои да разгледаме.

Нека да се спрем на думите за различните членове на семейството. Те са специфични за всеки народ, дори в езиците на индо-европейците разликите са значителни. Уелсците са съседи на англичаните около хилядолетие и половина, но уелските tad-татко, баща, mam-майка, taid-дядо, nain-баба, се отличават доста от английските им съотвествия father-баща, mother-майка, grandfather-дядо, grandmother-баба. Да видим как стои въпроса с тракийските думи:

II.Семейство

атес-отьцъ, *атькъ (баща)

баба-баба

бато-бато, бате, батко

братер- братръ (брат)

да-дада (дойка, гледачка диал.)

дедас, дадас-дедо, дядо

дитас-дете

келас-челяд

лала-леля

лети-люде (хора)

ма-ма (майка диал.)

матер-матерь (майка)

момо-момък

син- син

тата, тате-тате

ток-ток, потекло, род

Макар тракийските думи да са регистрирани преди около 1500-2500 години, а и да са записани от чужденци, някои от тях са идентични на българските. Това са баба, бато, ма-майка, син, тате. Към списъка можем да добавим споменатите от Владимир Георгиев, Димитър Дечев и Ото Хаас кенто-чендо (чедо) гелава-зълва,  (с)увекро-свекър. С тях тракийските думи за членове на семейството имащи български съотвествия стават деветнадесет. Количеството е доста сериозно, то няма как да се обясни другояче освен с това, че българите са наследници на траките.

Най-важното разбира се е това, че древните думи имат българска етимология. Да вземем например кенто, тя отговаря на старобългарската чендо-чедо. Тя от своя страна идва от наченти, заченти-начевам, зачевам, слагам начало, сродни са и конь, *кань-начало. Дитас-дете се обяснява с глагола доити-суча, кърмя.

Характерът на езика на един народ може да се определи по топонимите и хидронимите. Немци и поляци са съседи, но немските Dorf-село, Stadt-град, Fluss-река, See-езеро, Erde-земя, Berg-планина са доста различни от полските sioƚo-село, miasto-град, rzeka-река, jezioro-езеро, ziemia-земя, gora-планина...Ето и тракийските думи засягащи топоними и хидроними:

III. Топоними и хидроними:

апа- бавно течаща вода (вапа-вода, блато)

балта, белте- балта, блато

бара-бара (малка река)

берг, брег-бряг

бурт- брод

вир-вир

вис(а) – вьсъ (село)

вода- вода

гара-гора, планина

гордо-град

дама-домъ (дом)

дебре-дебри

друм- дръмъ (гора, храсталак)

дуор, дур-двор

езaр-езеро

земла-землиа (земя)

ил-илъ (глина)

кал-кал

карпа-карпа (скала)

линг-лонгъ (лъг, блатисто място)

морие-морие (море)

мук- мокрище (блато)

пале-поле

пана- пяна

полт-плотъ (ограда)

перг-праг

рака-рака (ров)

рит-рид

сад-садъ (градина)

сел-селище

стене-стена

стор-страна

тала-тило ( земя, повърхност)

тарп-трап ( изкоп)

Фактически всички основни термини от топонимията и хидронимията се срещат в българския език. Това означава, че е несериозно да се твърди, че през 681 година в Тракия е дошъл нов народ. Бешевлиев смята старите българи за тюрки, но самия той не може да си обясни следния феномен – През Късната Античност и Средновековието на територията на България не са споменати никакви тюркски топоними. Плиска, Преслав, Дръстър, Търново, Веригава, Златица, Перник не са нито тюрко-алтайски, нито ирански названия.

За да не остлабват е без това нестабилната си позиция, поддръжниците на старите догми скриха от българския читател факта за българската етимология на тракийските топоними и хидроними. От списъка с термини даден по-горе само белте, берг, виса, друме, гордо и земла бяха свързани с българските блато, бряг, вьсъ, дръмъ, градъ, землия, а де факто цели тридесет и четири (34) тракийски термина имат български успоредици.

Някои тракийски термини от топонимията са споменати, но българската успоредица е укрита. Пример е тракийската дума dama, тя бива сравнена със санскритската dhaman, на която се дава превод –обиталище, жилище. Точно съответствие е старобългарската домъ, *дамъ-дом, обиталище, жилище, но кой да го каже...

Действията на чуждите врагове са разбираеми. Фанатизмът, с който са унищожавани нашите книги, църкви и образовани хора е ужасен, но от заклет противник това може да се очаква. Страшно и тъжно е когато бъдем предадени от сънародници. Страшно е и тъжно е кога хора носещи нашата кръв вземат страната на чужденците и им служат предано.

Чуждопоклонниците от края на XIX и началото на XX век, а по-късно и представителите на тоталитарната цензура нанесоха ужасни беди на историята ни, а и на името на българския народ. Дедите бяха представяни като кръвожадни варвари родени само да водят война. Укрито бе това, че Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад и др. са тези, които са дали култура на гърците.

Укрито бе сведението на Алкидамант за това, че Орфей е създателят на древната азбука. Обречено бе на забвение твърдението на Платон за невероятните лечителски способности на Залмоксис, чиито знания превишават тези на гръцките лекари. Премълчано думите на Хиполит, според когото келтските друиди получават своето учение от гетът Залмоксис. Държани в тайна бяха данните от книгите на Ариан-човекът определил тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация. Само малцина знаеха за писанията на Плутарх определящи (трако)пеласгите като основатели на Рим.

Днес обаче прашната завеса на лъжите е разкъсана и зад нея заблестява истината за българите. Истина, която ще ни направи свободни и ще ни даде сили сами да изковем съдбата си. Ние можем това, както го можеха и нашите деди. Просто трябва да го поискаме.