БЪЛГАРСКИЯТ ГРАД СОЛУН

През 2016 г. различни медии лансираха “сензацията”, че благодарение на монети може да се докаже принадлежността на Солун към българската държава. “Сензацията” бе рециклирана и през 2019 г. Намират се хора, които продължават да споделят новината през 2020 г., а с това се спомага да се наложи едно погрешно виждане. Солун  и земите край този известен град наистина са обитавани от нашите предци, но не монета доказва това, а нещо друго.

Монетите се прекрасно средство за датиране на определен археологически слой, с тях може да се определи възрастта на погребение, сграда и т.н. Ако например в дадено старо селище бъдат намерени солиди на император Константин Велики, а същевременно няма монети от по-ранни римски владетели, това означава, че въпросното селище е строено след, или по времето на императора от тракийски произход.

Монетите действително са важен археологически материал, но те циркулират, тяхното присъствие, най-често само показва какви са били търговските връзки на жителите на даден град с други хора. Ако в София бъдат намерени монети, на късносредновековния владетел Сигизмунд Люксенбургски, това не означава, че столицата ни е била управлявана от крал Сигизмунд, или пък е била част от неговата държава, а само, че сме били в контакст с хора, над които този владетел е властвал.

Въпросната “сензационна” монета, която е сечена по времето на цар Йоан-Асен II, не доказва, че Солун и околностите му са били населени с българи. По-удачно би било да се търсят други доказателства за българските корени на обитателите на Солун и териториите край този важен за различни сили град, а ценни сведения има.

Поне за мен, топонимите и хидронимите са най-важните доказателства за присъствието на определена етническа група в даден регион. Старите названия на селища, местности, реки и т.н. показват какъв език е говорен във въпросната област, а това спомага да се определи и етническата принадлежност на хората от областта.

Според повечето историци, още в края на VI в.сл. Христа (по сведения на Йоан Ефески, през 584 година), нашите деди правят опит да превземат град Солун, като атаката е подновена съвсем скоро – в началото на VII в.сл. Христа. Ако това бе първата поява на предците ни в региона,  то преди този период, ние не би трябвало да срещнем никакви български имена на реки, селища и местности край Солун.  Дали обаче това е така?

Базиликата Св. Димитър в Солун, изображение- Andrew Zorin, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53960557

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2f/Church_of_Saint_Demetrios_-_panoramio.jpg/800px-Church_of_Saint_Demetrios_-_panoramio.jpg

Писалият по-рано от Йоан Ефески Прокопий Цезарийски споменава течащата в близост до град Солун река Рекиос/Ρήχιος – Proc. Aed.IV.iii.27. Това название се е наложило поне век преди Прокопий да започне своята работа “За Строежите”, т.е. някъде към 440-450 година, т.е. повече от век преди “първото нахлуване на дедите ни” в Южна Тракия. Проблемът за поддържащите официалните теории е, че името на течащата край Солун река Рекиос/Ρήχιος е обяснимо на български език и оборва старите виждания, поради тази причина то бива оставяно в сянка. Рекиос /Ρήχιος означава просто река, реката.

То е сродно на друго подобно, споменато отново от Прокопий, който описва крепостите на Тракия и между другите изрежда и Мила река/Mιλλάρεκα – Proc.Aed.IV.iv.3.  На това название акад. Влaдимир Георгиев дава тълкуване мѣла рѣка-плитка река и смята името за славянско, но не обяснява няколко важни неща.

Много по-рано, около 500 години преди Прокопий, или приблизително времето, по което Апостол Павел посещава нашите земи, Плиний Стари нарича един от ръкавите на делтата на Дунава с много интересно име: Наракустома/ Naracustoma: “secudum ostium Naracustoma appelatur”-Plin.H.N.IV.49.  Частицата stoma e гр. στόμα-устие, ръкав на делта на река, а това показва, че Плиний е ползвал сведения на по-стар гръцки автор. От друга страна името на ръкава Нараку/Naracu не притежава смисъл нито на латински, нито на гръци, но стблг. на рѣкоу-на реката дава прекрасно обяснение.

Гръцкият автор, от който Плиний е черпил информация е записал тракийското, т.е. древнобългарското название на един от ръкавите на делтата на Дунава Ναράκου στόμα. Това название е сродно на името на течащата край град Солун река Мила река/ Mιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река).

Хората дали името на солунската река, няма как да са нов народ по простата причина, че нито има сведения на римски автори за трайно заселване на нов народ край Солун в периода, в който името на реката е възникнало, нито пък Mιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река) може да се нарече ново име, защото е сродно на споменатото малко след смъртта на тракийския цар Реметалк III  (44 г.след Христа бел.авт.) речно название Ναράκου στόμα/ Naracustoma (на рѣкоу-на реката).

Вариацията raka-reka е обяснима точно с екането и якането в българския език. В определени региони се казва река, като в Суха Река, Тервелско, а в други ряка (в древността *рака бел.авт.), както например в родопския топоним Ряката. Не самоMιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река) и Naracustoma (на рѣкоу-на реката) са обясними на български език, но особеностите на тези древни названия са типични за българския език. Самият акад. Вл. Георгиев признава, че якането и екането е не само типичен белег на българския език, но се манифестира и в тракийския (който реално е древен български бел.авт.).

Разбира се една птичка пролет не прави. Нужни са повече български топоними от земите край Солун, за да можем да говорим за доказано българско присъствие в този регион по време на Античността. Проучвайки така наречените славянски названия от територията на Гърция, лингвистът Макс Фасмер дава огромен брой имена на селища от земите край Солун и Халкидика, и то названия обясними на български език. Този учен обаче е убеден, че се касае за нови имена и това не е учудващо защото Фасмер не смята дунавските славени за стар народ, както прави д-р Ганчо Ценов идентифициращ ги с гетите.

Най-интересните названия дадени от Фасмер са: Βάλτα/Балта, Βορένος/Боренос, Δόλιανη/Долиане, Σανά/ Сана, Σέλι/Сели, Στανός/Станос, Σκοτίνα/Скотина. Те са обясними с българските думи балта-блато, бор, долина, сѣно-сено, стан, скотъ-животно,добитък.

Ако тези названия от земите край Солун бяха нови, т.е. дадени от народ, който едва през 584 година (по сведения на Йоан Ефески) е дошъл да граби богатия град, то преди този период, на Балканите не би трябвало да има топоними сродни на Βάλτα/Балта, Βορένος/Боренос, Δόλιανη/Долиане, Σανά/ Сана, Σέλι/Сели, Στανός/Станос, Σκοτίνα/Скотина.

Реалността обаче показва нещо съвсем друго – имена сродни на оставените от българите край Солун се срещат доста  дълго преди 584 година. За да не съм голословен, представям названия на обясними на български език древни топоними и етноними, които са регистрирани в периода VIII в. пр. Христа – IV в.след Христа:

Bora –Liv.45.29 – I в.сл.Христа.

Di-baltum- Amm.Marc. 31.8 – IV в.сл. Христа.

Doliche- Liv.42.53 -I в.сл. Христа.

Σάνη – Her.VII.22 - V в.пр. Христа.

Σελλοί – Hom.2.748-751 – VIII пр. Христа, Sellae-Plin.IV.1.2- I сл. Христа.

Νεστάνη – Paus.8.7.4 – II в.сл. Христа (Г. Сотиров прави връзка със стан)

Σκοτοῦσσα - Xen. Hell. 4.3.3 – V-IV в.пр. Христа, Scotussaei – Plin.H.N.IV.17 – I в.сл.Христа

Към древните съотвествия на българските топоними край Солун, трябва да се добави и изключително важната подробност, а именно това, че с изключение на Ди-балтум (днешният Дебелт) и Нестане (в пеласгийската Аркадия), се касае за названия от територията на Южна Тракия и Древна Македония, т.е. в региона, в който е и Солун.

В такъв случай какво дава право представените от Макс Фасмер български названия край Солун да бъдат определени за нови? Реално нищо не дава право да се твърди подобно нещо.

Самото древно име на Солун е българско. Стефан Византийски съобщава, че Солун e наричан още Алия/Άλία, което пък несъмнено идва от гр. дума ἄλος-сол. Древната форма на българската дума сол е била *sal, в стблг. срещаме сланъ-солен, сланостъ-солен вкус, слатина-минерален извор.

Смятам, че първото название  на Солун е било Салос, Саланос – от сланъ, поради солените минерални извори. С подобно име е и Салмудесос, чието значение е солена вода. Не правя връзка между Солун, сол, *sal, сланъ-солен, сланостъ-солен вкус, слатина-минерален извор, произволно. Край Солун наистина е имало солени минерални извори. За това свидетелства и споменатото от Херодот алтернативно име на града, то е Терма/Θέρμα, а неговото значение е горещина, несъмнено поради горещите минерални извори в близост до Солун.

За тези горещи, солени извори срещаме информация в създанения от Уйлям Смит речник на старогръцката и римска география: “During the first period of its authentic history, it was known under the name of  THERMA  (Θέρμα,  Aesch.; Θέρμη,  Herod., Thucyd.; Θέρμαι, Mal. Chronog. p. 190, ed. Bonn), derived, in common with the designation of the gulf (Thermaicus Sinus), from the hot salt-springs, which are found on various parts of this coast, and one of which especially is described by Pococke as being at a distance of 4 English miles from the modern city.”

Чак в по-късни времена, названието на тракийското селище е свързано с име на лице. По същия начин тракийските топоними Полтимбрия и Месембрия са свързани с фиктивните лица Полтис и Мелса. Преименуване на градове е позната традиция от миналото. Тракийският Ускудама бива наречен по-късно Адрианополис, по името на император Адриан. Преслав получава името Йоанополис, след агресията на император Йоан Цимисхи и завладяването на България.  

Докато Терма/Θέρμα  и Алия/Άλία, са гръцки имена, то Салоника, Солун, (Салос, Саланос) са български названия. Това, а и многого останали древни български названия от региона са доказателство, че дедите ни са обитавали земите край Халкидическия полуостров от незапомнени времена.

Все пак траките бисалти, одоманти, бистони, мигдони и др. са обитавали земите край Солун, те са и създателите на селището, а ние българите сме техни пълноправни наследници. За това свидетелстват не само типичните за нас древни хаплогрупи, (I2, R 1b*L23, E-V13, J2, R1a), но и характера на фолклора ни, голяма част от земеделските уреди, пастирските атрибути и т.н.

След като се наблюдава приемственост – от Каменната епоха, та до ново време, няма причина да се отрича, че Солун е създаден от хора, чиято кръв тече във вените ни. В далечното минало тези хора са наричани бистони, одоманти, използвало се е и колективното име траки, а накрая се налага и името българи. По-право то принадлежи на хора от групата на траките мизи, а да не забравяме, че мигдоните са причислени към семейството на мизите.

В народната памет истинското име на Солун винаги е пазено, тъй както точно народната памет е съхранила името на Пловдив – Пулпудева. Римляните са наричали града Тримонциум, гърците са ползвали названието Филипополис. Дедите ни са казвали на селището си Пулпудева, което еволюира във Плъпъдивъ, Плъвдивъ, Пловдивъ, Пловдив. По същият начин е запазено и името на град Солун.

Следвайки фактите трябва да се заключи, че Солун и земите край него са обитавани от наши деди от най-дълбока древност, но поради конфликти с различни агресори, дедите ни са губели властта си над селището, а това е позволявало на гърците да се заселят в Солун, да се увеличат на брой и след време да назоват града свой.

Солун наистина е бил български град, като поне до времето на император Йоан Цимисхи доминантния език в селището е бил българския. Солун е изгубен като територия, но това не означава, че трябва да го считаме за изгубен и за историята ни. Както казва Васил Левски: “Чуждото не щеме, но и своето не даваме”.

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Въпроси на Българската Етимология, БАН, София, 1958;

2.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

3.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

4.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

5.БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК, ПУСКАМ-СЛОВАР, T.VI, вт.изд. ред. M.Рачева, Т.Ат.Тодоров, автори В.Атанасов, Х.Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат. Тодоров, АИ Марин Дринов, София, 2012

6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984.

7.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;  

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

10.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;

10.G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institute of Onomastic Science, Quebec, 1969;

12.G. Lucas Friedrich Tafel, Historia Thessalonica res gestas usque ad annum Christi DCCCCIV сomplectens, typis Hopferi de’Lorme, Tubingae, MDCCCXXXV;

13.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street, 1854;

14. M.Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, (Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970);

Извори от интернет:

 Уникална монета разкри, че Солун е бил български

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/353638

Монети доказват: Солун е бил български Копирано от standartnews.com

https://standartnews.com/balgariya-obshtestvo/moneti_dokazvat_solun_e_bil_balgarski-333042.html

Монета от аукцион в САЩ: Солун е част от България

публикуване от Кремена Бедерева 15/05/2016

https://littlebg.com/moneta-solun-e-bil-bulgaria/

P.S. Книгата ми "ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК" може да се поръча от страницата на издателство Атеа 

http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

БЪЛГАРИ ЛИ СА КИРИЛ И МЕТОДИЙ?

Отдавна съм разбрал, че една добре позната истина може да бъде забравена. Уверих се също, че не е трудно народът да бъде заблуден. Повтаряйки упорито лъжи, определени безсъвестни личности са в състояние да наложат виждането си. Натоварени с всекидневните си грижи, ние няма как да проверим всичко и по този начин попадаме в плен на заблудите.

Много са измислиците за нашата история. Като се започне от произхода ни, от датата на приемането на християнството, та се стигне до националната принадлежност на Кирил и Методий. 

Някои автори се опитаха да ги изкарат чужденци. За това не съществуват абсолютно никакви доказателства. 

B началото на ХХ век Стилиян Чилингиров изразява своето възмущение от факта, че Кирил и Методий са обявени за гърци. Родолюбецът е горчен от това, че твърде лесно се възприема за вярно едно мнение на чужденец, а виждането на прогресивни българи се пренебрегва. 

Чилингиров съобщава за това как Васил Априлов и Любен Каравелов оказват съпротива на налагането от чужденци виждане за произхода на солунските братя. Будният българин даже цитира стих на Каравелов:

“Шафарик ви “чисти гърци”

Учено нарече,

Без да гледа “В начале бе”

Кой първи изрече

На своите братя,

За българи, за чехите,

За сърбо-хървати.”

Чилингиров представя и аргументи на други прогресивни хора, според които Кирил и Методий са българи и създават писменост за българи. Споменато е съгласуваното с логика виждане на Бодянски, Попгорелов и др., които виждат в дедите ни учители, пробудители и просветители на източноевропейските народи.

Трябва да се подчертае, че споменавайки нашите просветители, създателят на произведението За Буквите (О писмьньхъ) не ги определя нито като гърци, нито пък като арменци, сирийци и т.н.

Дори напротив, за светите братя се говори с гордост и възхищение : “Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то  рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий." И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363* от създаването на света. “

Това, че Кирил и Методий са българи е казано съвсем ясно в написаната през Средновековието творба “Успение Кирилово”. Авторът пише следното:  “Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин.”

Още по-ярко доказателство за националната принадлежност на солунските братя са техните светски имена. М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал разкават за твърдението на Хавел Салански, че Бог е изпратил на чехите двама апостоли, които се казвали Църхо и Страхота. Павел Странски споделя, че Методий е наричан Страхота. Същото го казва и Ян Амос Коменски. Още едно потвърждение получаваме и от сборникът за духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер, съдържащ химн за двамата светци Църхо и Страхота. 

Константин-Кирил е получил при рождението си името Църхо, а на брат му Методий е дадено името Страхота. Учените M. Маргаритов и A.X.E.Фон Сумтал подчертават, че подобни собсвени имена Зарко, Церко и т.н. се употребяват и днес в България.

Смята се, че братята са станали известни като Константин-Кирил и Методий поради това, че Църхо е трудно за произношение за гърците, а Страхота (със значение внушаващ страх) не е подходящо за име духовно лице. Промяната е била наложителна след приобщаването на братята към висшето византийско общество.

М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал съобщават също за още един интересен факт, а именно за откритата от д-р Божидар Димитров хроника във Ватиканския архив. В нея се разказва за моравската мисия на двамата апостоли като се уточнява, че Методий е наричан Страхота.

Тези факти не са известни на повечето от нас, а информацията е от изключително голяма важност. След като напълно различни извори свидетелстват за българските имена на двамата братя, а и за техния български произход, то няма основание да се смята, че Кирил и Методий не са българи.

http://bg-patriarshia.bg/img/ftp/large/kiril_metody_5_b.jpg

Изследователите М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал откриват и други важни подробности относно нашите просветители. Дълго време се е смятало, че диалектът говорен от светите братя е солунския. Оказва се, че това не е така. 

Ватрослав Ягич смята, че диалектът на братята произхожда някъде от местността между Константинопол и Солун. Ив.Гълъбов е по прецизен. Позовавайки се на трудове на Б.Цонев той посочва, че Кирил и Методий са употребявали не солунския диалект, а наречие, което е от регион много по на север от това място, като от това наречие все още са запазени следи от българската част на Родопите.

Поредното доказателство за произхода на солунските братя е създадената от Константин Кирил азбука. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал смятат, че тя е изработена според старобългарските фонетически особености. Създателят й дотогава не е познавал други славянски езици и не е имал отношение към тях.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/01/Glagolica.png

Е. Георгиев също смята, че езикът на Кирило-Методиевите текстове не е стихийно овладян и употребяван като книжовен. До него се е стигнало след известна работа в средите на българските славяни.* Георгиев даже нарича създадената от Кирил азбука съвършено писмо, което предава най-тънки отсенки на старобългарската реч.

М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал дори обясняват причината за присъствието на българите Кирил и  Методий  (Църхо  и Страхота)  в Солун. Изследователите подчертават, че в периода 739-803 България е обзета от вътрешни борби и смутове. Привържениците на победената страна са напускали страната, като най-често са се отправяли към Византия. 

Като най-ярък представител на прогонен представител на благородническата класа е посочен хан (княз) Телец, който през 777 отива в Константинопол.... М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал предполагат, че дядото на солунските братя е бил принуден да избяга по религиозни причини. Изследователите смятат, че това е станало по времето на хан (княз) Кардам.

Нека обобщим представените до тук неизвестни, или слабо известни данни:

- редица извори определят Кирил и Методий като българи;

- братята са от благороднически произход, дядо им е служил на български княз;

- родното наречие на нашите просветители не е солунски, а родопски диалект;

- азбуката създадена от Константин-Кирил предава особеностите на българския език;

Тези подробности променят значително старата представа за светите братя. Оказва, че те не са “гърци, византийци”, а българи. Да обърнем внимание и на нещо друго. В миналото имаше доста спекулации относно това каква е причината Константин-Кирил да създаде писменост за българите. Някои смятаха, че това е станало, за да бъдат дедите ни приобщени към Византия.

Това е меко казано несериозно. Точно азбуката и вярата сплотяват един народ и го правят устойчив на асимилационните опити. Верно е, че братята са били в контакт с император Михаил III, но има една тънкост, която нашите учени пропускат. Малцина са тези, които знаят, че във вените на този владетел тече тракийска кръв.

Това не е нито шега, нито преувеличение. Михаил III е от така наречената Фригийска Династия. Фригите са древен балкански народ, част от който мигрира за Мала Азия и създава там богато и благоденстващо царство. По времето когато римляни и гърци са живеели в сламени колиби, фригите са издигали монументални сгради украсени с художествена мозайка и мраморни фризове.

Някои учени като П. Каранис (Чаранис) смятат, че през IX век (по времето на Кирил и Методий) фригите все още са говорили езика си и повечето от тях не са знаели изобщо гръцки. За един от предците на Михаил III, Каранис споменава, че този човек от фригийски произход презирал елинската култура и не се е интересувал от елинското образование:

“The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“.

http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf

Тези факти поясняват защо Михаил III е подтикнал Кирил и Методий да създадат азбука за българите и по-този начин да им дадат най-доброто оръжие за запазване на народността.   

Имащият тракийски корени Михаил III е симпатизирал на своите роднини от България, както векове преди него мизиецът Константин Велики е симпатизирал на своите братя и им е отпуснал средства за издигане и доустрояване величествените Плиска, Преслав, Дръстър.

Кирил и Методий са българи, но българите е само новото име на мизите – най-големия и най-рано споменатия тракийски народ – XIV век преди Христа. Климент Охридски е роден в същия регион, от който произлиза наречието на Кирил и Методий. За Климент е казано, че е от българите, които в миналото са наричани мизи. 

Димитър Хоматиан е пределно ясен: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила  на Александър от разположения край Бруса  Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия “

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Източната Римска Империя позната и като Византия е имала не малко владетели от тракийски произход. Някои от тях са Константин Велики, Констант, Констанций, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв II, Юстин I, Юстниниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока. Именно траките на римски престол укрепват и стабилизират империята…Този факт пояснява защо българските владетели са имали претенции към Римската Империя и са изисквали данък от нея.

Императорите от тракийски произход не винаги са били благосклонни към своите събратя. Някои са прегръщали властта и са обръщали гръб на корените си. Други като например Константин Велики, Юстниниан Велики, а и Михаил III – съвременникът на Кирил и Методий не са забравяли каква кръв тече във вените им.

Странно е, че до днес никой от учените ни не е направил връзка между общият тракийски произход на Михаил III и солунските братя. Римският император е фригиец, а нашите просветитли са били потомци на мизите, които в продължение на 1000 години са наричани българи. Мизи и фриги са съседи в продължение на няколко хилядолетия.

Фригийския цар Мидас дори е наречен цар на мизи (мушки) в асирийските извори.

Разликата между мизи и фриги и точно такава, каквото е и разликата между добруджани и родопчани. Макар да носят различни имена и да си имат свои особени наречия тези хора са от един и същ произход и осъзнават добре това. Именно любовта към събратята си от България подтиква Михаил III и Кирил и Методий да дадат на българите оръжие против опитите на Византия да асимилира народа ни.

Фригиецът император и произхождащите от мизите солунски братя са знаели добре, че тяхната позиция във Византия няма да е вечна и при идване на нов властелин ще се започнат интензивни опити за асимилация на българското население. Явно е била добре известна съдбата на милионите напълно асимилирани наши сънародници от територията на Гърция. До ХХ са останали само стотиците имена на български селища в гръцките земи, но потомците на оставилите тези топоними са загубили напълно своето национално самосъзнание и са се считали за гърци.

Както отбелязват М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал, през IX век гръцкият език е добил статут на официален и дворцов в България. Въведената от Константин-Кирил азбука прекъсва това опасно за просъществуването ни като народ развитие. Благодарение на глаголицата е сложен край на византийското влияние в България. Без наличието на собствена азбука и богослужение на свой език, само за няколко века дедите ни със сигурност щяха да бъдат откъснати от корените си и претопени. 

Слава Богу това не се случва. Византия търпи поражение след поражение не само на бойните полета, но също и в духовната сфера. От потенциална жертва на данайската хитрост, България се превръща в огнище на знанието.

Благодарение на това, че дедите ни дават азбука на руснаци, украинци, белоруси, сърби...тези хора запазват своята идентичност – деяние, за което те трябва да са ни вечно благодарни. А ние самите трябва да почитаме вечно паметта на солунските братя, които без страх от изпитания и опасности дадоха най-силното оръжие на дедите ни – собствената писменост.

Използвана литература:

1.А.Х.Е.Фон Сумтал, М.Маргаритов, За Кирил и Методий, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1989

2.Е.Георгиев, Нашето Азбуки, Държавно Издателство Народна Просвета, София, 1981

3. Neli Miteva, SOME ETHNOCULTURAL PROBLEMS IN THE EVIDENCE OF THE AUTHORS DURING THE LATE ANTIQUITY ABOUT THE THRACIAN LANDS, Thracia 8, c. 12-16, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

4. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

Г.Сотиров, Убийството на Юстиниановата Самоличност

http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

За Буквите 

https://chitanka.info/text/16262-za-bukvite

* Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век, а и векове по-рано, предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Това е причината земите на Словения и Словакия да бъдат наричани в древността с имената Венетия, Тера Венеторум, Виндиш Марк. В земите на Полша Птолемей локализира Венетския залив, а Русия до ден днешен е наричана от финландците с името Веная.

Изконните славяни са старите гети, които са древен тракийски народ. За това говори Теофилакт Симоката в няколко книги. Тези хора са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава. 

Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. Понеже името на гетите-славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. 

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват понятия от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни-гетите може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища

* Относно глаголицата трябва да се обясни това, че знаците, от които тя е създадена са съществували дълго време преди времето на светите братя. Заслугата на Константин-Кирил е в това, че той успява да преработи една наша древна писменост и да я пригоди към развилата се българска реч. Това е било трудно дело изискващо доста време, а и усилия. По принцип създаването на писменост е дълъг процес. Като сътворител може да се смята този, който е успял да сътвори най-сполучливия вариант.